Категория: Новини

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели към 31.03.2024 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.03.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2024 г. е 5 024 480 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 0,47 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,49 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,77 на сто и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.03.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 23 964 743 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 4,51 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4,72 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3,66 на сто и 2,50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2,11 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2024 г. са 21 178, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 916 хил. лв. за пенсии, 24 084 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към 31.03.2024 г. е 231 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 448 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Общо събрание на БАДДПО,  проведено на 20 май 2024 г, от 11.00 ч. до 14.00 ч.

Българската асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) проведе своето редовно годишно Общо събрание на 20 май 2024 г. в залите на един от своите членове, ПОД „Алианц България“, на адрес ул. ,, Сребърна“ № 16.
Членовете на сдружението приеха отчета за дейността на БАДДПО, годишният финансов отчет и подкрепиха предложения бюджет за 2024 г. Членовете обсъдиха промените в УС на Асоциацията и наложителните изменения в мандатите след новите назначения в ръководствата на няколко от пенсионните дружества.
Наред с това се набелязаха някои от основните приоритети за тази и следващата година, както и необходимостта от комуникационна стратегия на БАДДПО, предмет на подготовка и одобрение от Управителния съвет на Асоциацията.
Основните акценти в планираните дейности са продължаване на политиките на сдружението за подобряване на нормативната уредба, активно развитие на осигурителната дейност в ДЗПО и ДПО, придвижване на реформата за въвеждане на под-фондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица и развиване на инициативи, насочени към повишаване на информираността и финансовата грамотност на различни обществени групи, съставляващи настоящи и бъдещи осигурени лица в частното пенсионно осигуряване.
В състава на новия управителен съвет на БАДДПО след няколко промени в ръководния състав на пенсионноосигурителните дружества за периода 2023-2024 г. влизат:

• Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО
• Анастас Петров, Изпълнителен директор, ПОД „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ ЕАД
• Владимир Нечев, Главен изпълнителен директор ПОК „ДСК Родина“ (новоизбран член)
• Светла Несторова, Председател на УС на ПОК „Доверие“ (новоизбран член)
• Владислав Русев, Главен изпълнителен директор ПОД “Алианц България” АД
• Георги Тодоров, Главен изпълнителен директор ПОД „ЦКБ Сила“
• Милен Марков, Главен изпълнителен директор ПОК “Съгласие“
• Андрей Шотов, Главен изпълнителен директор ПОД „Бъдеще“
• Георги Личев, Главен Изпълнителен директор ПОД „Топлина“ АД
• Божидар Чанков, Изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт“ АД (новоизбран член)

Активите на пенсионните фондове достигнаха близо 23 млрд. лв. – репортаж на БНТ

Това сочат окончателните данни на Комисията за финансов надзор. Спрямо 2022 г. те нарастват с 19%. Във втория и третия стълб на пенсионната система се осигуряват 5 милиона българи. Какво обаче означава за тях повишението в активите?
Ръстът на активите на пенсионните фондове е ясен сигнал и за увеличение в натрупванията по индивидуалните партиди.
„Увеличават се разполагаемите пари на хората във втория стълб. Първо имаше не малък период около пандемията, когато беше ниска доходността, даже отрицателна в някои фондове“, каза Христина Христова, експерт, бивш социален министър.
„При редовно внасяне на вноски и положителна доходност парите по индивидуалните сметки нарастват“, обясни доц. Жеко Милев, заместник-ръководител на катедра „Финанси“ в УНСС .
Най-бързо нарастват активите във фондовете в т.нар. втори стълб с ръст от 20% спрямо трудната 2022 г., когато фондовете отбелязаха спадове. Увеличение има и по третия стълб с близо 10 на 100.
Лицата, получаващи плащания са над 20 000 души, пресмятат от Комисията за финансов надзор. Едва 2 600 от тях обаче взимат втора пенсия. Останалите получават разсрочени плащания. Средният размер на втората пенсия е близо 230 лв., а сумата за разсрочено плащане над 400 лв. Данните показват, че средният размер на втората пенсия е нараснал с 18 лв., а сумата по разсроченото плащане с 64 лв. Затова има причина, обясняват експертите, и посочват възможни решение за по-голям ръст в доходността.
„Години наред бяха много ниски заплатите и аз си спомням, когато стартира втория стълб, въобще нашата система МРЗ беше 67 лв. сега е 900 лв. Това е 15 пъти повече. Колко много са се увеличили доходите, а колко дълъг 4

период 10-15 години, когато са внасяли малки суми тези които са натрупвали на фона на сегашните стандарти на доходите на цените те са много ниски“, добави Христина Христова.
„Възможността да се структурират различни портфейли с различно ниво на риск би позволила поне за онези които са по-млади да реализират по-висока доходност в по-дългосрочен период от време. Другият фактор е вноската – тя е 5% имаше идеи да бъде увеличена до 7% но беше изоставена“, подчерта доц. Жеко Милев.
Другият фактор е размерът на вноската, но идеята тя да бъде увеличена от 5 на 7% бе изоставена. Административните разходи за управление също трябва да се преразгледат, посочват експертите, за да се премахне дублиране на скъпи такси.

Линк към репортажа на БНТ

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2023 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Георги Тодоров, изпълнителен директор и член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“ и член на УС на БАДДПО, в „Светът е бизнес“, 24.04.2024

Как са структурирани фондовете за допълнително пенсионно осигуряване сега? Какъв е приносът на втори стълб за изсветляване на вноските за пенсия и постигане на доходност? Как се управляват активите във фазата на изплащане?

В какви активи инвестират фондовете за допълнително пенсионно осигуряване? Как се отразява глобалната икономическа криза на пенсионната система в България?

Време ли е за въвеждане на мултифондове, какво ще представляват и каква е готовността да бъдат приети и възприети?

Текстът от видеото може да прочетете и в Investor