Категория: Новини

Председателят на БАДДПО участва в официалното честване на 26-та годишнина от създаването на АИКБ на 05.12.2022 г.

Събитието се проведе в „Сатиричен театър „Алеко Константинов“ с коктейл и с представяне на постановката „Само час спокойствие“ на сцената на Сатиричния театър.


Всички тези 26 години отбелязват устрема, ентусиазма и лидерския пример за успешно, активно и неизменно участие в посока на непрекъснат стремеж за утвърждаването на една работеща икономика в страната ни и поддържане на стабилност, въпреки трусовете на пазара и предизвикателствата на вътрешната и международна обстановка.
Партньорството и доверието, което БАДДПО и АИКБ успяха да създадат ще се съхрани и развие във времето и ще се продължи и в бъдеще! Заедно обединяваме усилията си за адекватни промени ориентирани в полза на инвеститорите и на осигурените лица.

 

Общо 10 150 човека са получили плащания по втора пенсия

Общият брой на осигурените българи в четирите вида пенсионни фондове у нас към края на септември е 4 900 034 души, като нараства с 1.50 на сто на годишна база. Това сочат разултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
Плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на септември са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9184 човека с разсрочени плащания. Това са такива, които са се осигурявали в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 000 лв. за пенсии, още 13 049 000 лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието тази година възлизат на 221 217 000 лева. Нетният им финансов резултат за периода пък е в размер на 54 560 000 лева, уточниха от Комисията за финансов надзор.

Банкеръ Daily

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2022 г. е 4 900 034 души, като нараства спрямо 30.09.2021 г. с 1.50 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2022 г. са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9 184 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 хил. лв. за пенсии, 13 049 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 221 217 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 54 560 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ – интервю пред БГ ОНЕЪР на г-жа Д.Петкова – член на УС на БАДДПО

Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ
По данни на НАП 93 хиляди българи, на които през последните седем години скоро им е предстояло пенсиониране, са се отказали от втората си пенсия и са се преместили към Националния осигурителен институт. За този период прехвърлените средства от частните фондове към НОИ са в размер на 646 милиона лева, което е средно по около 7000 лева на осигурено лице.

Според Даниела Петкова от българската асоциация на дружеството за допълнително пенсионно осигуряване това не е твърда тенденция и това е незначителен брой хора. „Все повече се губи логиката някой да се прехвърля. Досега това се правеше, защото намаляваха държавните пенсии с 20 на сто, ако не се прехвърлят, миналата година започна едно по-коректно отношение – намаляването е с десет процента“, каза Петкова.

По думите ѝ има достатъчно информация какво се случва с парите в частните фондове. А най-важното е, че парите остават собственост на този, който се осигурява.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

За повече информация тук

На 8-ми ноември членове на БАДДПО и Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взеха участие в събитието на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране в Хотел Милениум, зала Шекспир

В първата си част, водещи експерти от рисковите фондове представиха подробна информация с данни за цялата сложна екосистема на сферата и нейното развитие през изминалите години за в България съпоставено с други страни в региона на Балканите. Представеният доклад очерта данни за изминалите години и подчерта потенциала на България като дестинация за бизнес, инвестиране и предприемачество. В презентацията се проследи развитието на частния капитал в България и Югоизточна Европа /ЮИЕ/ и някои от най-новите дейности в сферата на дяловото и рисково инвестиране, както и преглед на рисковия капитал и предприемаческата екосистема в региона и тяхната еволюция.  
В събитието бяха представени и двата най-активни институционални инвеститори в България – Европейски инвестиционен фонд и Фонд на фондовете – които очертаха възможностите за получаване на финансиране от страна на стартиращи и иновативни предприятия, чрез техните финансови инструменти.
Dealroom изнесе данни от годишния си доклад ‘Startups & Venture Capital in South Eastern Europe 2022’, който е първият доклад фокусиран върху дейността на стартъпи и фондове за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа.
Няколко акцента:
• VC инвестициите в стартиращи компании в региона вече надхвърлят $1,3 млрд.- абсолютен рекорд за всички времена и повече от предходните три години взети заедно.
• България е категоричен лидер по брой фондове за рисков капитал – общо 18. Пет сред тях управляват предоставен от институционалните инвеститори ресурс и допълнително привлечен частен капитал.
• България е трета по брой стартиращи компании и втората най-привлекателна дестинация в ЮИЕ за офиси на чуждестранни стартиращи компании.
• За последните 18 месеца рисковият капитал, инвестиран в български компании, достига $251 милиона – повече, отколкото всеки друг предходен период от 2012 г. насам.

В рамките на организираното събитие на БАДРИ бяха проведени два основни дискусионни панела, на един от които изказване направи и г-н Мирослав Маринов, Член на УС на ПОК „Доверие“ АД и Изпълнителен Директор. Той изтъкна, че доходността на капиталовите пенсионни фондове за последните 10 години е положителна по повод представянето на Доклада за дейността на фондовете за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа 2022. Той изрази своя оптимизъм за това, че чрез инвестиционната си дейност, пенсионните фондове, биха могли да дадат стимул за развитието на този сегмент от пазара, но подчерта и все още наличните ограничения в законодателната уредба, че инвестициите на фондовете са нормативно регулирани и за тях има редица законови лимити, които създават трудности за инвестиции в алтернативи като фондовете за дялов и рисков капитал.

Пълният документ е достъпен през сайта на BVCA https://bvca.bg/wp…/uploads/2022/11/SEE-Report-2022.pdf

Председателят на БАДДПО даде важни подробности за в-к „Телеграф“

Прехвърляне на държавата парите си от частен фонд?
Разбираме кое е по-изгодно година преди края на активния живот
Възможност
Тази възможност бе дадена през 2015 г., когато стана ясно, че има опасност две пенсии да се окажат по-малко от една заради коефициента на редукция, с който се намалява държавната пенсия поради осигуряването й в частен фонд. Междувременно обаче този коефициент бе намален повече от наполовина именно за да се избегне ощетяване на осигурените лица и да може втората пенсия да компенсира редукцията на държавната.
От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) предупреждават, че всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. А дали ще бъде изгодно прехвърлянето на парите от частен фонд към НОИ става ясно една година преди пенсиониране.
Данни
По данни на асоциацията от 2015 г. досега приблизително 10-13 хил. човека годишно са преминавали към Сребърния фонд/НОИ на фона на близо 4-те милиона осигурени лица. Средногодишно дружествата са прехвърляли над 150 млн. лв. към държавния стълб, като наред с тези суми те са изплащали и между 25 и 35 млн. лв. на наследниците на починали осигурени лица в УПФ.
От постове в социалните мрежи се разбира, че има хора, които са загубили от това, че са преместили парите си в НОИ. Така например дама се оплаква, че от НОИ й изчислили минимална пенсия. Тя прехвърлила парите си от частен фонд, но това изобщо не се отразило на парите за старост, които ще получава от държавата. В крайна сметка изгубила няколко хиляди лева, защото така или иначе пенсията й щяла да бъде на минимума. Отделно е била изгубена възможността за наследяване на парите в партидата й в частния фонд. Веднъж попаднали в общия кюп на НОИ, тези средства не могат да се дадат на наследниците, ако осигуреното лице почине.
Преценка
За да преценим дали ни е изгодно или не, трябва да гледаме периода на осигуряване и осигурителния доход, съветват от НАП. „По принцип няма валидни причини човек да си премества средствата в НОИ, без значение от доходността на пенсионните фондове. Трябва да се има предвид, че ако се прехвърлят, това нито ще покачи държавната пенсия, нито средствата му във втория стълб ще станат повече или по-малко, отколкото са. Единствен смисъл за прехвърляне в първия стълб има само за онези хора, които непосредствено (последната година) преди да се пенсионират от първия стълб, имат вярна информация колко би била пенсията им от първи стълб и дали намалението, което ще им направят, ако си запазят парите във втория стълб, ще бъде по-високо, отколкото парите, които ще получават от втория стълб“, коментира Евелина Милтенова, председател на БАДДПО, пред „Телеграф“. Подобно решение има смисъл, ако е взето на база на информиран избор – при сравнение на алтернативите. Това единствено е възможно за клиентите, които са близо до пенсионна възраст и могат да получат с висока степен на приближение калкулациите както от НОИ, така и от своя пенсионен фонд. Категорично прехвърлянето на суми от млади хора не води до увеличаване на тяхната държавна пенсия в бъдеще, защото тези пари не спомагат нито за увеличаване на техния стаж, нито за техния принос към ДОО, посочва още тя.

Обратният път също е възможен
От асоциацията на пенсионните фондове допълват, че дават консултации, включително по телефона, на осигурените лица, за да могат те да си направят калкулации кое им е по-изгодно. Обратният път – от НОИ към частен фонд, вече също е възможен. В дружествата вече има случаи на лица, прехвърлили се по различни причини през последните години в НОИ, които търсят алтернативи отново да се върнат в универсалните фондове, което се позволява и е възможно. След започване на изплащането на първите частни пенсии през септември м.г. се отчита намаление на интереса за прехвърляне на партидите към държавния осигурителен институт.

София Симеонова – в-к „Телеграф“

Интервю на член на УС на БАДДПО г-жа Даниела Петкова пред „24 часа“

* Пенсиите са гарантирани като размер от резерви на фондовете, казва шефката на пенсионен фонд „Доверие“
* Очаквам въпреки отрицателната доходност през април да вдигнем пенсиите

– Какви са причините за продължаващата девет месеца криза при пенсионните фондове, г-жо Петкова?

– Криза при пенсионните фондове няма. Има всеобхватна криза на световните финансови пазари, която се отразява на доходността на пенсионните фондове. За разлика от кризите в последните десетилетия настоящата се характеризира с едновременно потъване от началото на годината на цените и на акции, и на облигации, а това са основните видове инвестиции в портфейлите на пенсионните фондове – ориентировъчно 60% дял на инвестициите в облигации, 35% в акции и взаимни фондове, 5% други. Има много други инвеститори по света и в България, които имат в портфейлите си акции и облигации. Някои от тях имат съпоставим размер на отрицателна доходност с пенсионните фондове, но тъй като прилагат различен международен стандарт за оценка на активите си, съответно нямат задължение да я оповестяват. При пенсионните фондове се прилага международният стандарт за ежедневна оценка на активите, по пазарна цена, която се публикува всеки ден. При много други организации се прилага международен стандарт за оценка на активите по амортизируема стайност, за периода на държане. В този смисъл, кризата е еднаква при всички, различното е, че за някои я виждате, а за други – не.

Ако се върна на въпроса от друга гледна точка, следва да отбележа, че от началото на тази година най-голям дял в отрицателната доходност имат цените на облигациите. На техния спад се дължат около 70% от общия негативен резултат за периода. Не бих искала да подценявам ситуацията, но е добре да се знае, че точно за тази най-голяма част от отрицателната доходност тази година, имаме висока степен на сигурност, че в бъдеще доходността ще се превърне в положителна. Това е така, защото даже да не се увеличат цените на облигациите в следващите няколко години, което е почти невъзможен сценарий, то ние като дългосрочни инвеститори имаме възможност спокойно да изчакаме падежа на всяка облигация, която се намира сега в портфейла, ще си получим обратно номинала, а не сегашната обезценена стойност и в допълнение, ще си получим и положителната лихва в размер, определен при емитирането на съответната облигация.

Активите, вложени в държавни облигации, могат да ни донесат някаква реална загуба само ако дефолтира държавата, която ги е емитирала. При внимателен преглед на портфейлите на пенсионните фондове обаче, съответно на държаните държавни облигации, не мисля, че има риск от дефолт, първо, защото броят на държавите е голям и няма как всички те да изпаднат в неплатежоспособност и второ, защото държавите са сред богатите в света и такива, за които не е известно да имат причини да не изплатят дълга си. В този смисъл въпросът е не дали, а кога ще се неутрализират сегашните нива на отрицателна доходност.

Каква е прогнозата за измъкване от кризата и връщане към положителни резултати?

– Измъкването от всяка криза зависи от това кога ще спрат да влияят причините за нейното възникване.

Без претенции за изчерпателност и безпогрешност, ще се спра на по-видимите и ясни причини за настоящата криза, които ще изложа в хронологичен ред:

1. След кризата 2008 г. и в резултат на мерките за нейното овладяване настъпи многогодишен цикъл на снижаващи се лихви, които достигнаха и до отрицателни нива в някои държави;

2. Вместо затягане на паричната политика, с началото на COVID кризата и във връзка с нейното овладяване се взеха мерки, които доведоха до повсеместна свръхликвидност. Нарушиха се веригите за доставки в световен мащаб поради затварянето на държавите в опит да се избегне вирусът;
3. В резултат на т. 1 и т. 2, в края на миналата година инфлацията започна да се ускорява;

4. През февруари т. г. Русия нахлу в Украйна и започна война. Това освен всичко останало доведе до ограничаване и спиране на производството и износа на основни суровини и енергия от двете държави. Бяха наложени и широкомащабни санкции, които допълнително нарушиха все още не напълно възстановените от вирусната криза вериги за доставки;

5. В резултат на т. 4 се появиха сериозни дисбаланси в търсенето и предлагането, което доведе до още по-голямо ускорение на инфлацията.

В момента се намираме в най-тежката част на кризата, защото някои от гореизброените причини все още не са овладени, а мерките срещу други сами по себе си и въпреки че ще е временно, предизвикват сривове на финансовите пазари, което ще продължи, докато постигнат целите си. Пример за последното е започналият цикъл на повишаване на лихвите от централните банки, който има за цел овладяване на инфлацията. Инфлацията все още не е овладяна, съответно може да се очаква, че ще има и следващи увеличения на лихвите, а при всяко очакване за следващо увеличение на лихвите доходността на облигациите се повишава, цените им падат и пенсионните фондове отчитат, макар и само счетоводно, отрицателна доходност. Повишаването на лихвите влияе негативно и на акциите, защото води до оскъпяване на кредитите, а от там – до намаляване на печалбите на бизнеса. В допълнение, върху цените на акциите влияе и рискът от влизане на икономиките в рецесия заради повишаващите се лихви. Тук е моментът да кажа, че всички тези негативни очаквания за близкото бъдеще вече са отразени в спадовете на цените и отрицателната доходност, защото пазарите се движат именно от очакванията за бъдещ период и по-малко от вече настъпили събития.

Кога ще се измъкнем от кризата? Не е възможно да стане изведнъж. Първо трябва да приключи цикълът на увеличаване на лихвите. Още преди неговия край вече ще има очакване от инвеститорите не само за този край, но и за навлизане в следващ цикъл на понижаване на лихвите и цените и на акции, и на облигации ще започнат възстановяване. При нормално стечение на процесите би следвало първото тримесечие на следващата година да започне процес на възстановяване. Вероятно е в същия период да започне да се наблюдава спадаща ликвидност и появата на първите затруднени субекти в тази връзка. В това отношение пенсионните фондове ще бъдат в привилегирована позиция, защото не се очаква да имат каквито и да било проблеми с ликвидността.

Има рискове, разбира се. Първо, централните банки трябва добре да си свършат работата и да не прескочат онази граница на повишение на лихвите, която би вкарала икономиките не в краткосрочна и оздравителна рецесия, а в по-дълбока и по-дългосрочна. Засега няма такива сигнали, доколкото пазарът на труда е стабилен и даже се наблюдава продължаващо намаляване на безработицата, но е възможно в първите месеци на следващата година да започне да се наблюдава повишаване, което, ако е значително, вече ще е знак за по-сериозни от очакваните проблеми в реалната икономика. Второ, въпреки че войната е вече калкулирана в досегашните спадове на цените на финансовите инструменти, всяка нейна по-голяма ескалация може да промени картината.

На финала и нещо по-оптимистично, доколкото е възможно в тази сериозна ситуация. Кризата поражда и възможности. Цените на облигациите и акциите в момента са атрактивни за покупка и внимателните действия на пенсионните фондове в тази посока могат да донесат значителна положителна доходност в бъдеще.

Намалението на активите с 1 милиард засяга ли и осигурителните вноски?

– Този 1 милиард е ваше изчисление, което не е точно, но няма да го опровергавам, защото разлика от няколкостотин милиона, независимо дали в повече, или в по-малко, не променя факта, че доходността тази година е отрицателна.

Предполагам, че е немислимо да попитате как, след като около 95% от активите на пенсионните фондове са инвестирани в облигации и акции, които от началото на годината са се обезценили с 20, 30 и повече процента по различните индивидуални позиции ние успяваме да отчетем само 14-15% отрицателна доходност за същия период. По време на глобална криза на финансовите пазари, а това е време, през което няма възможен вид инвестиция, в която да се скрият парите и да се опазят от спадащи пазарни цени, постигнатият резултат от пенсионните фондове, макар и негативен, не е толкова лош. Казвам това, защото по време на подобни кризи това, което се опитват да правят всички инвеститори по света, е да омекотят удара. Всеки процент, по-нисък от процента на спад на самите пазари, е успех, защото дава възможност за по-бързо възстановяване впоследствие.

Що се отнася до това дали негативната доходност засяга осигурителните вноски, отговорът зависи от това дали се смята, както го правите вие, а именно – като сума за целия пазар, или както е правилно да се прави – на индивидуално ниво. В точно този момент, ако правим сметката по вашия начин, отговорът е не, не ги засяга, ако правим сметката по правилния начин, отговорът е да, вече има партиди, в които са засегнати брутните вноски, но има и такива, в които не са засегнати.

Тук е моментът да напомня, че независимо от това дали негативната доходност засяга брутните вноски, или не, отговорността за това в партидите да има минимум толкова средства, колкото са сумарно всички брутни вноски за целия период на осигуряване, е на дружествата, които със собствени средства са задължени да гарантират, че тази норма на закона се спазва и няма да има осигурен, който ще изгуби парите си от вноски. Напомням също, че това означава че към момента на пенсиониране има гаранция за нулеви такси за целия период на осигуряване. Вече всеки ден се пенсионират хора и нито един от тях не е с изчислена пенсия на база на сума в индивидуалната партида, която е по-ниска от сумата на брутните вноски на всеки поотделно.

Миналата година вдигнахте пенсиите на хората, които плащате, може ли заради резултатите от тази да се наложи да ги намалявате?

– Приемам въпроса като такъв, който се отнася само за ПОК “Доверие”, защото нямам и не е възможно да имам никаква информация за останалите дружества.

Досегашните резултати за постигнатата доходност при инвестиране на средствата на вече пенсиониралите се наши осигурени ми дава основание да съм убедена, че през април следващата година отново ще увеличим пенсиите. Това е възможно, защото техните средства са в отделни фондове, законът разрешава прилагане на различна инвестиционна стратегия и доходността в тези фондове е положителна. Надявам се размерът на увеличението на пенсиите, без да мога да се обвържа с конкретен процент, доколкото има още половин година до следващия април, да бъде такъв, че да компенсира нашите пенсионери за отрицателната доходност по партидите им към момента на пенсионирането.

Доколко фрагментираният пазар с много малки фондове допринася за големината на щетите от сегашната криза?

– При глобална криза няма големи и малки. Всички сме малки.

Очаквате ли окрупняване на пазара?

– Все още не. Предпоставки за окрупняване на пазара могат да се появят в бъдещ период, ако има дружества, които няма да могат, или да искат, да поемат финансовата тежест на гаранцията на брутните вноски към момента на пенсиониране. Тъй като пенсиониращите се лица са все още малко на брой, мисля, че ако изобщо се появи такъв процес, то това е възможно да се случи в следващи години, когато ще се увеличи броят на хората, които имат право да се пенсионират, но това не е риск за осигурените лица, защото средствата им ще бъдат дадени за управление на други дружества.

Възможно ли е човек сам да минимизира щетите от кризата, като си направи алтернативна доброволна осигуровка?

– Първо, бих искала да направя уговорката, че мотив за осигуряване в доброволен пенсионен фонд трябва да бъде не опазване от конкретна криза, а получаване на допълнителна пенсия. Няма вечни кризи. Тази също ще отмине и след време ще настъпи нова. Най-изгодно е за хората да се осигуряват редовно и с години, за да дадат възможност на времето при дългогодишно осигуряване да ги опази от всички кризи.

Горното не противоречи на идеята да се избере подходящ момент за стартиране на осигуряването, но няма как да има пълна сигурност, че изборът на момент е подходящ, защото няма сигурност дали отрицателната доходност няма да продължи още известно време. В момента вече има хора, които в опит да си опазят парите от инфлацията или просто за да направят бърза печалба обмислят възможността да ги вложат в доброволен пенсионен фонд, защото доходността е отрицателна и след всеки следващ ден се увеличава вероятността да има възстановяване на пазарите. Не ги връщаме, но и ги предупреждаваме, че каквото и да правят, не биха могли да надхитрят пазарите.

Източник: „24 часа“

Интервю на Даниела Петкова, член на УС на БАДДПО: Хората ще си получат парите за втора пенсия, колкото са – „Златна възраст“

Няма нито една причина човек да си премести средствата в НОИ
Стопиха ли се парите на хората за втора пенсия заради инфлацията и отрицателната доходност, която имат пенсионните фондове, питаме Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. „Нищо не е загубено, нищо не е изчезнало“, категорична е тя. „Към момента на пенсионирането пенсионните дружества са задължени със собствени средства да осигурят на клиентите си да имат в партидите си не по-малко от сумата, която са внесли в тези партиди през всичките години, в които са се осигурявали, плюс положителен доход, равен най-малко на всички такси, които дружеството е събира ло през целия период от тези партиди“, обяснява Даниела Петкова.
Г-жо Петкова, данните на Комисията за финансов надзор показаха, че в края на миналата година активите на пенсионните фондове са били в размер на 16,76 милиарда лева, а към края на юни тази година те намаляват до 15,94 млрд. лева. Означава ли това, че парите на 3,9 млн. българи, които се осигуряват за втора пенсия, са изчезнали?
– След повече от 20 години работа на пенсионните фондове и неколкократното преминаване през такива периоди очаквам, че отрицателната доходност, без да омаловажавам проблема, ще предизвиква малко повече разбиране и правилни коментари. Нищо не е загубено, нищо не е изчезнало. Това е счетоводна оценка на активите към дата за конкретен момент. И това не е загуба. Счетоводната оценка по пазарни цени е към даден момент и тук подчертавам, че в края на всеки ден тази оценка е различна. Колко процента е отрицателната доходност към даден момент, означава, че ако към този момент продадем всички активи, които се намират в портфейла на пенсионните фондове, тогава ще имаме тези няма значение колко милиона по-малко. Казвам, че няма значение, защото ние нищо не сме продали, нямаме намерение да продаваме и ще изчакаме, както винаги се е случвало по време на криза, когато цените на всички инвестиции се възстановят, което със сигурност ще се случи. Нека не притесняваме хората с това, че са им изчезнали парите. Нищо подобно няма.
Нали разбирате, че хората си представят, че ако сега имат примерно 10 000 лева в индивидуалната си партида, натрупани за втора пенсия, те вече са примерно с 20% по-малко?
– Към момента на пенсионирането пенсионните дружества са задължени със собствени средства да осигурят на клиентите си да имат в партидите си не по-малко от сумата, която са внесли в тези партиди през всичките години, в които са се осигурявали, плюс положителен доход, равен най-малко на всички такси, които дружеството е събирало през целия период от тези партиди. Това означава гаранция за нулеви такси към момента на пенсионирането. В този смисъл, ако си говорим за притеснения от гледна точка на сегашната ситуация с отрицателната доходност, то много по-голям риск имат дружествата, отколкото хората. Защото ако не се възстановят тези пари, дружествата трябва със собствени пари да попълнят партидите на хората. Така че към момента на пенсиониране всеки ще си получи парите, толкова, колкото са.
ТОВА Е ДОХОДНОСТ, ТОВА НЕ Е ЗАГУБА
и ще дам пример с държавните облигации, които са една съществена част, да не кажа най-голямата част, от портфейлите на пенсионните фондове. От началото на годината на всички държавни облигации, не само на България, в целия свят, във връзка с инфлацията, с това, че централните банки повишават лихвите, цените им падат и им се увеличава доходността. Защо казваме, че това е доходност, а не загуба -всяка една от тези емисии към момента има принос към отрицателната доходност, защото са им спаднали пазарните цени. Но когато дойде падежът на съответната държавна облигация, независимо колко й е паднала цената, ние ще си вземем номинала със съответната доходност, която има към тази емисия и тя е положителна. Второ – това не е първата криза. Да ви припомня 2008 – 2009 година, отрицателната доходност на пенсионните фондове в България беше стигнала до над 20%. Възстанови се през следващата година до степен, до която не само се компенсираха тези 20-25%, но и към края на миналата година общо за целия период на време доходността е положителна. Сега ще бъда безкрайно откровена – единствените хора, които в момента имат проблем с отрицателната доходност, са хората, които се пенсионират. Защото те реално оперират с парите си от индивидуалната си партида, доколкото към момента на пенсиониране каквото има в индивидуалната партида на човека, се прехвърля в новосъздадения фонд и в този случай – да, ние прехвърляме по-малко пари. Но нека не бъркаме доходността на големите фондове, за които вие ме питате и в които са парите на всички осигурени, с новите фондове, които са за изплащане на пенсии. Новите фондове нямат такава отрицателна доходност, защото са нови и в тях не е имало инструменти от предните години, които сега да оценяваме по по-ниски пазарни цени. За да компенсираме хората, за това, че в момента, в който се пенсионират, влизат с вероятно по-малко пари, но не по-малко от сумата на брутните им вноски, което се отразява на размера на първата им пенсия и тя е една идея по-ниска, отколкото би била, ако не беше тази отрицателна доходност, затова законът е регламентирал, че всяка година всички пенсионноосигурителни дружества актуализират пенсиите. И тъй като доходността в тези новосъздадени фондове изобщо не е такава като в големите фондове, ние много се надяваме, че
ЩЕ МОЖЕМ ДА КОМПЕНСИРАМЕ ТЕЗИ ХОРА С ЕДНА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПЕНСИИТЕ
която да обере тази разлика.
– Дотук само един фонд обяви, че ще актуализира вторите пенсии. Другите дружества направиха ли го? 

– Всяко дружество си има дата през годината, на която ще се правят актуализациите, и тази дата е вписана в неговия правилник, регистриран в Комисията по финансов надзор. ПОК „Доверие“ актуализирахме пенсиите на 1 април с от плюс 0,5% на няколкодневните пенсионери до 7% на тези, които се бяха пенсионирали през септември миналата година. Следващия 1 април ние отново ще ги актуализираме и досегашните резултати, които имаме от инвестициите на фонда за изплащане на пенсии, ни карат да бъдем убедени, че отново ще има актуализация с положителна доходност. За разлика от големите фондове, във фонда за изплащане на пенсии доходността е положителна.
Почти една година мина от първото изплащане на вторите пенсии от частните фондове, какво показват данните ви?
– Със сигурност мога да кажа, че с всеки ден вече се забелязва увеличаване на броя на пенсиониращите се хора и впечатлението ми е, че засега те са доволни от това, което могат да получават като втора пенсия. Това е процес, който ще тече в следващите много години. Забелязва се още една тенденция, че всеки следващ месец първите пенсии, които отпускаме, имат тенденция на увеличение. Тази тенденция ще продължи, докато се появи първият човек, който има 37-40 години осигуряване във втория стълб, и тогава вече може да се съди дали пенсиите от втория стълб отговарят на първоначалния му замисъл.
ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ СА ДЪЛГОСРОЧНИ ИНВЕСТИТОРИ
Средната възраст на осигурените лица в тях е 42-43 години и те имат време да изчакат да премине и тази криза.

След последното увеличение на минималната пенсия на 467 лева от юли колко пари трябва да има в партидата си човек, за да може да получава пожизнена пенсия от втория стълб, ако сега се пенсионира?
– Около 13 000-14 000 лева. Тази сума ще се променя с всяко увеличение на минималната пенсия. Ние от самото начало не бяхме съгласни да се обвързва размерът на плащането от втория стълб с минималната пенсия. Защото това са политически решения, които не бива да имат нищо общо с парите, които ние изплащаме на хората. Но тази дейност е млада у нас, няма достатъчно натрупан опит както от средата, така и от политиците, и вероятно следващите години ще има много неща, които тепърва ще си дойдат на местата. Силно се надявам, че ще дойде момент, в който осигурените във втория стълб свободно ще избират как да си получават парите и да не бъдат принуждавани да получават това, което не отговаря на желанията им, пък било то и пожизнена пенсия. Това са собствени пари и би трябвало хората да решават как да се разпореждат с тях.
Кой губи сега, ако реши да прехвърли парите си от частния фонд в Държавното обществено осигуряване и да получава само държавна пенсия?
– Няма нито една разумна причина, ако човек не е пред пенсия, без значение от доходността на пенсионните фондове, да си прехвърля парите в НОИ. Законът дава безплатна опция – може да ги прехвърли, може и да не ги прехвърли. Но нито ще му се повиши държавната пенсия, ако ги прехвърли, нито средствата му във втория стълб ще станат повече или по-малко, отколкото са. Единствен смисъл за прехвърляне в първия стълб има само за онези хора, които непосредствено преди да се пенсионират от първия стълб, имат информация колко би била пенсията им от първи стълб и дали намалението, което ще им направят,
АКО СИ ЗАПАЗЯТ ПАРИТЕ ВЪВ ВТОРИЯ СТЪЛБ
ще бъде по-високо, отколкото парите, които ще получават от втори стълб. Преди пенсиониране никой няма никакъв интерес.
Какво се случва с партидите за втора пенсия на хората, които са се пенсионирали, но продължават да работят?
– Те имат няколко възможности. Не е забранено и да получават пенсия от втория стълб, и да продължат да работят. В този случай се открива нова партида, в която човек получава вноските си от трудовата дейност, а от другия фонд за изплащане на пенсиите си получава пенсията. В зависимост от волята на човек и когато прецени, че има достатъчно пари в партидата си, или реши вече да спре да работи, пенсията се преизчислява, като се добавят и тези нови пари. Ние имаме много хора, които не упражняват правото си на пенсия, и повечето продължават да работят и предпочитат да продължат да им се трупат пари в партидата, за да могат в по-късен момент, когато се пенсионират, да имат по-висока пенсия. Защото в капиталовите схеми пенсията зависи най-вече от натрупаната сума в партидата.
Тоест те отлагат пенсионирането си.
– Отлагат го, да. Работят, имат трудови доходи, вероятно нямат необходимост от допълнителни финансови средства, които им дава втората пенсия, предполагам по логика.
Могат ли хора, които вече са се пенсионирали, да си увличат парите чрез частен пенсионен фонд?
– Могат да направят това през доброволните пенсионни фондове. Трябва да си внасят вноски в доброволния фонд и оттам да получават така наречената трета пенсия. Така че човек може да сумира две капиталови пенсии – пенсията от универсален фонд, в случай че човек не продължава да работи, и трета пенсия, ако има други източници на доходи, които да му служат за вноски в доброволния фонд или спестявания.

Източник: медия „Златна възраст“.

Top