Категория: Новини

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взе участие в „Accelerate Green”
Започнаха ли пенсионните фондове да инвестират в зелени и устойчиви инструменти и спешната необходимост от емитиране на Зелени облигации на държавата
Евелина Милтенова, CFA, MBA – Председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взе участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса. Събитието откри Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите, и Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, световни анализатори и водещи европейски финансисти, запознаха участниците с най-важните теми от сферата на устойчивите финанси, както и бе споделен опита на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за зеленото финансиране.

Г-жа Милтенова, като панелист в темата ”Общностите като фасилитатор между бизнеса и държавата за зелената трансформация“, благодари за възможността да вземе участие във форума и изрази подкрепата на членовете на БАДДПО за Зелената сделка, и за постигането на целите й за модерна, ефективна конкурентноспособна и устойчива икономика на база на зелените инвестиции. Самите пенсионни компании са започнали подготовка за реорганизиране на своята инвестиционна дейност, като са приели важни нови елементи в инвестиционните си политики, насочени към инвестиции в дялове на компании или зелени облигации, които спазват необходимите ESG стандарти. Всички пенсионни фондове от март 2021 г. вече съблюдават директивата SFDR и разкриват необходимата информация за структурата на инвестициите в устойчиви и зелени финансови активи.

Наред с това, г-жа Милтенова наблегна на дългосрочния характер на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове и липсата на подходящи инструменти на българския капиталов пазар. В тази връзка емитирането на този етап средносрочни или дългосрочни зелени облигации на правителството е належаща задача, която следва да е приоритет на МФ, за да се насочат пенсионните спестявания и завъртят в икономиката, която има нужда от този ресурс, за да се ускори зеленият преход.

БАДДПО отрежда ключово значение на пенсионните дружества като фасилитатор между бизнеса, осигурените лица/спестители, държавата и финансовите пазари за зелената трансформация, за справяне с климатичните цели и екологичните предизвикателства. Пенсионната индустрия на капиталов принцип от втория и трети стълбове (ДЗПО и ДПО) е водеща общност с приоритет към отговорно и активно участие в този дългосрочен процес на устойчиво и карбонеутрално инвестиране. При тези зелени алтернативи обаче, ще е предизвикателство за пенсионните фондове и в европейски план да се намери правилния баланс и решение на дилемата между търсена финансова възвращаемост и социално-етичните инвестиции, които на база кратката си история носят по-ниска доходност. Това е актуален въпрос, на който пенсионният сектор се надява да намери решение и с помощта на регулаторите.

Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО: „След влизането в сила на изискването за съвместен одит пенсионно осигурителните дружества очитат ежегодно съществено увеличение над 100% на разходите си за одитни услуги, като за по-малките предприятия нарастването е 3 – 4 пъти “.

Г-жа Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО взе участие в международна конференция на тема „Съвместният одит в България – 4 години по-късно“,проведена на 08.04.2022 г., х-л “Балкан”, гр. София.

Събитието беше организирано от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори по повод 4-годишното практическо прилагане на съвместния одит в България. По време на конференцията беше проведена дискусия, на която се обсъдиха и се направи оценка на предимствата и недостатъците, ефективността и ефикасността, влиянието върху концентрацията на пазара на одиторски услуги, както и специфичните характеристики на съвместния одит у нас. Беше представено независимо изследване на УНСС за ефектите от въвеждане на двойния одит.

Председателят на Управителния съвет на БАДДДО взе участие в панела за Клиенти на одитни услуги и отбеляза проблемните моменти за българските пенсионни компании, чиито разходи се увеличават многократно през този период без да има видимо увеличение на качеството и въпреки ползите като повишено доверие на инвеститорите и прозрачността. Тя потвърди, че отрицателните страни на съвместния одит трябва да бъдат адресирани и на европейско ниво, и поставени за решаване, с възможност да се въведат по-обективни критерии за прилагане на съвместния одит и придвижат правилната посока. Изтъкна, че само тогава потребителите на одиторски услуги ще мога да видят повече ползите от него.

Г-жа Милтенова акцентира, че резултатите от проучването са прегледани от ПОД. Видно е, че сериозните разходи надвишават отчетените ползи и специфично за България няма аргументи за продължаване на практиката на съвместни одити поради липса на казус свързан с качеството, независимостта и концентрацията.
Разходите за двама одитори са многократгно завишени (за голяма част от ПОД близо 50% увеличение, за други с по-малки активи дори и с по-голямо номинално увеличение). Под голямо съмнение е полезността на тези разходи, които могат да се изразходят далеч по-ефективно в други критично важни сфери на дейността на дружествата като дигитализация, киберсигурност и др.
Притеснителните моменти в проучването са:
• драстичното покачване на цените на одит услуги, независимо от конкурентния пазар поради комплексни фактори, като покачване изискванията за одит или проверки на нефинансова информация, корпоративно управление, продължаващо въвеждане на промени във финансово-счетоводната и в одиторската област. При съвместен одит този ефект се мултиплицира минимум по две, което е в допълнение и към регулаторните разходи, които са увеличени в пъти от 2014 год.

– доколко е съществен приноса на съвместния одит за повишеното качество на финансовата отчетност, отбелязано от регулаторите, и доколко то се дължи и на мерки, предприети от самите предприятия по привеждане в действие на ключови нови стандарти с много подобрени оповестявания (МСФО 15 за приходите; МСФО 9 за финансовите инструменти и МСФО 16 за лизингите).

• Относителният дял на приходите от одити на ПОИ за одиторите от „голямата четворка“ средно за ЕС е над 90% (за България през 2020 г. е малко над 40%). От тази гледна точка, България не е носител на системен риск от господстващо положение на „голямата четворка“ на пазара на одиторски услуги.

В дискусията взеха участие Константин Велев, Председател на АБЗ, Кирил Бошов, член на УС на АБЗ, доц. д-р Даниела Петрова – УНСС, и Димитър Шумаров – член на УС на Асоциацията на Банките в България. Сред участниците в конференцията бяха проф. Огнян Симеонов – Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Владимир Савов – Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление застрахователен надзор, Стоян Манолов – Главен директор в управление „Банков надзор“ при БНБ, Емил Василев – Института на дипломираните експерт-счетоводители, както и мениджъри на големи одитни компании.
Представители на чуждестранни институции и организации също споделиха своя опит в областта на съвместния одит, като презентации изнесоха представители на Висшия съвет за задължителен одит на Франция, на Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия, на групата одитни компании „Мазарс“ – Франция и др.

Oбщoeвpoпeйcĸият пeнcиoнeн пpoдyĸт e cxeмa нa индивидyaлнo пeнcиoннo ocигypявaнe, ocъщecтвeнo нa ĸaпитaлoв пpинцип. Toй, дo гoлямa cтeпeн, щe пpиличa нa дoбpoвoлнoтo пeнcиoннo ocигypявaнe, ĸoeтo имaмe в тpeтия cтълб нa пeнcиoннaтa cиcтeмa. Oчaĸвa ce oнeзи, ĸoитo пoжeлaвaт дa имaт пoдoбeн вид ocигypявaнe, дa cпecтявa в cвoя индивидyaлнa ocигypитeлнa пapтидa и в зaвиcимocт oт тoвa, ĸoeтo ce e aĸyмyлиpaлo ĸъм мoмeнтa нa пeнcиятa, дa oпpeдeли paзмepa й. Toзи пpoдyĸт щe дaдe възмoжнocт дa xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Toвa зaяви eĸcпepтът пo пeнcиoнни cиcтeми дoц. Жeĸo Mилeв в пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа Оn Аіr.

Πo дyмитe мy нaд 10 милиoнa ca xopaтa, ĸoитo paбoтя в cтpaнa, в ĸoятo нe ca ce poдили. Ha нивo EC cъc cигypнocт тaзи възмoжнocт щe дaдe нa xopaтa дoпълнитeлeн cтимyл дa ce cпecтявa зa дoпълнитeлнa пeнcия. Дeмoгpaфcĸият пpoблeм ĸacae вcичĸи cтpaни в Eвpoпa и тoвa oĸaзвa мнoгo cepиoзeн нaтиcĸ въpxy paзxoднoпoĸpивнитe cиcтeми, a пeнcиитe ce ocигypявaт oт paбoтeщитe в мoмeнтa.

„Heoбxoдими ca дoпълнитeлни cпecтявaния, ca дa ce финaнcиpaт пeнcиитe нa oнeзи xopa, ĸoитo щe ce пeнcиoниpaт cлeд 20-25 гoдини. Πpeдвиждa инcтитyциитe, ĸoитo имaт интepec нa ĸъм тaзи oблacт нa ocигypявaнeтo дa имaт възмoжнocт дa нaвлязaт нa тoзи пaзap и дa пpeдлaгaт пoдoбнa cxeмa. Moжeм дa oчaĸвaмe пo-гoлямa ĸoнĸypeнция нa тoзи пaзap“, ĸoмeнтиpa Mилeв.

„Инвecтициoннитe възмoжнocти нa ocигypeнитe ca шecт – c paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ“.

Bтopa пeнcия

Πo дyмитe мy бe paзбит митът, чe инвecтициoннитe фoндoвe нямa дa плaщaт. Oнeзи, ĸoитo имaт cpeдcтвa и peдoвнo ca внacяли ocигypитeлнитe cи внocĸи, мoгaт дa paзчитaт нa peдoвнo плaщaнe oт пeнcиoнния фoнд.

Двa cтълбa пъpви и втopи ca paзлични пo xapaĸтepa дa фyнĸциoниpaнe. Πъpвият cтълб e paзxoднo пoĸpивeн, a пpи ĸaпитaлoвитe cтълбoвe зaвиcи oт тoвa ĸoй ĸoлĸo e нaтpyпaл.

„Унивepcaлнитe пeнcиoнни фoндoвe имaт зa цeл дa ĸoмпeнcиpaт нaмaлeниeтo, ĸoeтo ce пoлyчaвa oт пъpвия cтълб нa cиcтeмaтa“.

Πpeз гoдинитe внocĸaтa oт 2% cтaнa 5%, имaшe гoдини в ĸoитo ce гoвopeшe дa cтигнe дo 7%. Πapитe, ĸoитo oтивaт във втopия cтълб нa cиcтeмaтa ĸaтo пpoцeнт oт ocигypитeлния дoxoд ca мaлĸo в cpaвнeниe c тeзи, ĸoитo ce дaвaт зa пъpвия cтълб нa cиcтeмaтa. Kъм днeшнa дaтa cъoтнoшeниeтo e 5% зa втopия cтълб и oĸoлo 20% зa пъpвия cтълб.

„B мoмeнтa пeнcиoннитe фoндoвe ycпявaт дa изпълнявaт poлятa cи. Дopи дa нe ce вдигa внocĸaтa дoпълнитeлнo, тeзи, ĸoитo ce ocигypявaт peдoвнo, щe имaт cpeдcтвa, ĸoитo щe ycпeят дa ĸoмпeнcиpaт тoвa нaмaлeниe нa пeнcиятa oт пъpвият cтълб“, зaяви eĸcпepт.

За повече информация: пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа Оn Аіr.

• структурата на инвестиционните портфейли и балансовите активи на УПФ, ППФ и ДПФ за 2021 и 2020 години по данни на КФН
• пазарен дял на УПФ, ДПФ и ППФ по размер на нетните активи на отделните пенсионноосигурителни дружества към 31.12.2021 г. и към 31.12.2020 г. по данни на КФН
• динамика на осигурените лица в УПФ, ППФ и ДПФ за периода от 2011 г. до 2021 г. по данни на КФН
• динамика на нетните активи в УПФ, ППФ и ДПФ за периода от 2011 г. до 2021 г. по данни на КФН

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор публикува данни за служебно разпределените лица във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване през 2021 г. Информацията е получена от протоколите за проведените през 2021 г. служебни разпределения на лицата, неизбрали фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Служебно се разпределят лицата, за които е възникнало задължението да се осигуряват в универсален или професионален пенсионен фонд и които не са подали заявление за участие в предвидените за това срокове или са подали заявления за участие в повече от един фонд от съответния вид. През 2021 г. във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване служебно са разпределени общо 78 053 лица, от които 67 840 лица в универсалните фондове и 10 213 лица в професионалните фондове. Служебно разпределените лица през 2021 г. съставляват 93,57 на сто от общия брой постъпили лица (от новоприети заявления и служебно разпределени) в универсалните фондове и 81,66 на сто в професионалните.
Информация за служебно разпределените лица през 2021 г. може да намерите в раздел “Статистика”, “Статистика и анализи на осигурителния пазар”.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2021 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През четвъртото тримесечие на 2021 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 99 382 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 83 241 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2021 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 349 121 133 лв.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2021 г. са общо 304 775. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 230 294 670 лв.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и 2021 г. може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2021.

Вл. Русев: Кризата ще бъде преодоляна и няма да има крах на икономиката

Промените при пенсионните фондове ще са краткосрочни – няма да преосмисляме стратегията, посочи главният изпълнителен директор на ПОД Алианц България

Каквото и да се случи, няма да има крах на икономиката, тази криза ще бъде преодоляна, колкото и да е тежка от хуманитарна гледна точка. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Владислав Русев, заместник председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България”.
Според него от гледна точка на пенсионните фондове промените са нещо краткосрочно. „Не смятам, че ще се наложи генерално преосмисляне на стратегията. В момента най-важното е да ограничим щетите върху инвестициите и да се позиционираме по правилния начин за ръста, който неизбежно ще дойде”, посочи той.
Русев напомни, че Русия винаги е била възприемана като рискова локация за инвестициите и е категоричен, че това отношение няма да се наложат генерални промени.
Гостът потвърди, че това не е първата финансова криза, през която ще премине секторът.
„Можем да потърсим аналогии с други подобни кризи, последната беше през 2020 г., когато започна коронакризата. Тогава пазарите паднаха повече, отколкото сега. Падането започна през февруари, при нас в българските пенсионни фондове беше около 10%, но до средата на годината беше преодоляно, коментира финансистът. – В момента падането на пазарите не е под нивата, с които започнахме 2021 г. Това означава, че доходността на пазарите от 2021 година все още дори не е изтрита.“
Той разкри, че за последните три години доходността е около 15%. „Това, което в момента са изгубили пазарите, е една трета от тази положителна доходност за последните три години”, пресметна Русев.
Финансистът сподели, че определени новини карат пазарите да реагират и положително. „Така стана днес с европейските пазари, които реагираха положително на новината за емитиране на европейски облигации с цел отбрана и енергийна подкрепа”, заяви Владислав Русев.
Какво е състоянието на финансовите пазари в момента? Как ще реагират централните банки ако санкциите се разширят и се стигне до ембарго на енергоизточници и суровини? Кога ще има портфейли с различен рисков профил в зависимост от възрастта на клиента?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria тук

„Искрено призовавам да се фокусираме върху много важните и през годините носили стабилност елементи от работата на КФН“, коментира г-н Атанасов, като акцентира върху постигнатите резултати в небанковия финансов сектор – стабилността на пенсионноосигурителния пазар, новаторството в застрахователния пазар, прозрачността на капиталовия пазар.“
Относно пенсионноосигурителния пазар, г-н Бойко Атанасов, сподели, че „инвестиционните портфейли на пенсионните фондове са добре структурирани и силно диверсифицирани. Те разполагат и с адекватни резерви, които да гарантират изплащане на пожизнените пенсии.“
Г-н Атанасов отбеляза, че КФН осъществи координацията на цялостния процес по изготвяне и съгласуване на Националния план за въвеждане на еврото в частта в Небанковия финансов сектор.
Повече информация можете да прочетете от в-к „24 часа“  тук.

Комисията за финансов надзор отправя препоръки към лицата, участници на капиталовия пазар за повишено внимание и провеждането на засилена политика по управление на риска, преди да се пристъпи към извършване на инвестиции във финансови инструменти, издадени от емитенти, свързани с Руската Федерация. В обхвата на предупрежденията влизат и емитентите и контрагентите, чиито производства, вериги на доставка и крайни пазари са силно свързани с Руската Федерация.
Предприетите действия от страна на КФН са в контекста на усложнената международна обстановка и налагането на санкции и ограничения от страна на ЕС, САЩ, Канада, Великобритания и други държави спрямо Руската Федерация, Руската централна банка, кредитни институции и компании, както и физически лица.
Напрежението в международен план, довело до налагането на санкции и ограничения спрямо Руската федерация е поредното предизвикателство пред международните финансови пазари. Въпреки това, Комисията за финансов надзор изразява увереност, че всички дружества от капиталовия пазар ще съумеят да се справят успешно с възникналата ситуация, спазвайки в максимална степен интересите на своите клиенти и работейки за запазването на стабилността на капиталовия пазар в България.

Повече информация от тук: https://www.fsc.bg/bg/novini/kfn-s-preduprezhdenie-otnosno-investitsii-vav-finansovi-instrumenti-izdadeni-ot-emitenti-svarzani-s-ruskata-federatsiya-spryamo-koito-sa-nalozheni-ogranichitelni-merki-i-sanktsii-vav-vrazka-s-obstanovkata-v-ukrayna-10790.html

На база на предварителните данни от статистиката на КФН, БАДДПО отчита, че нетните активи на българските частни пенсионни фондове се увеличават с 3,8% на три месечна база (+724 млн. лв.) и с 13,1% на годишна база (+2,3 млрд. лв.) до 19,6 млрд. лв. към края на 2021 г. Вноските през тримесечието достигнаха рекордно високо ниво от 536 млн. лв., докато общият брой на осигурените лица във всичките 4 вида пенсионни фондове вече е 4,8 млн. в края на 2021 г., което показва нарастване с +0,5% спрямо м.септември 2021 г. и +0,6% на годишна база.

Размерът на инвестициите във фондовете по ДЗПО и ДПО нарастват с 935 млн. лв. до 17,7 млрд. лв. за тримесечието, докато неинвестираните парични средства намаляват с 339 млн. лв. до 1,7 млрд. лв. или 8,8% от нетните активи.

Инвестициите в държавни облигации нараснаха с 637 млн. лв. след две поредни тримесечия на спад и достигнаха рекордно ниво от 9,2 млрд. лв. или 47,2% от нетните активи, докато корпоративните облигации намаляха със 114 млн. лв. до 7,9% от нетните активи. Ръстът на инвестициите в акции и дялове нарасна с 417 млн. лв., достигайки 6,6 млрд. лв., представляващи 34% от нетните активи.

Нетният приход на пенсионните дружества се увеличи с 30,2% на годишна база до 75,2 млн. лв.

Годишната среднопретеглена номинална възвръщаемост за последните 24 месеца към края на 2021 г. беше под значително влияние на високата динамика на капиталовите пазари, отрицателни лихвени проценти в Европа и КОВИД – 19 пандемията, но успешно достигна добри нива в трудна пазарна среда. УПФ реализираха двугодишна доходност от +2,94% към м.декември (+2,39% в края на м.септември), ППФ +3,29% към м.декември (+2,64% в края на м. септември). ДПФ отчетоха в края на декември двугодишна доходност +4,34% (+3,46% в края на м. септември).