Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.
Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.
