Категория: Новини

ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА ПО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края та на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Даниела Петкова: Трябва да се увеличи тежестта на втория стълб на пенсионната система

Не е необходима генерална пенсионна реформа, смята председателят на управителния съвет на ПОК „Доверие“

При тежката демографска картина в България тристълбовият модел не само че не трябва да се променя, а трябва да се оптимизира, като се прецени внимателно каква да е тежестта на всеки един от стълбовете. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК „Доверие“. Според нея вторият стълб – индивидуалното пенсионно осигуряване – се влияе по-малко от демографията, затова трябва да се увеличи неговата тежест.

„Ако генерална реформа в пенсионната система е да се променя тристълбовият модел, то тя не трябва да се случва. Тристълбовият пенсионен модел е една много ефективна система, която прави проблемите на пенсионните системи по-малки. Проблемите на пенсионните системи са винаги свързани най-вече с демографията“, обясни тя.

Петкова напомни, че при пенсионното осигуряване всичко се мери дългосрочно.

Г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.

Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.

Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.

Управляващите са пред въпроса на въпросите: „Как да свият дефицита за пенсии?“

След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.

През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата. В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият – в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият – също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.

Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.

Цялата статия може да видите тук.

 

НС отхвърли категорично несъстоятелното предложение на Възраждане за прехвърляне на бъдещи вноски от втория стълб към НОИ

На 21.12.2023 г., в Народното събрание, дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

За повече информация прочетете тук.

Реанимират идеята за мултифондове: Риск печели, риск губи с втората пенсия! – Бизнес – Телеграф

https://telegraph.bg/biznes/novini/reanimirat-ideiata-za-multifondove-risk-pecheli-risk-gubi-s-vtorata-pensiia-shte-izbirame-mezhdu-konservativni-balansirani-i-agresivni-vlozheniia-na-parite-ni-397158

 

Фондовете за втора пенсия с положителна доходност – Новини от Actualno

Допълнителното увеличение от инвестиции е близо 293 млн.лв.

Прочетете целия материал на следния линк на Actualno.com

Г-жа Даниела Петкова – член на УС на БАДДПО – изказване по време на Кръгла маса на тема: „Пенсионноосигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие”

Даниела Петкова: „Мултифондовете са в интерес на хората“

„Нищо страшно няма във въвеждането на мултифондовете! Напротив, те са в интерес на хората, защото, в различните възрастови категории, ще имат възможност всеки от тях, в зависимост от това какъв е неговият хоризонт до момента на пенсиониране, да бъде в ниско рисков, средно или високо рисков фонд“. Това заяви Даниела Петкова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, по време на дискусия, организирана от Българската стопанска камара. Тема на разговора беше състоянието на пенсионноосигурителната система и възможностите за подобряване на нейната ефективност. А сред участниците бяха експерти, депутати, представители на институциите и бизнеса.
Петкова посочи още, че участието в мултифондовете ще бъде по желание на осигурените лица. Всеки, който няма достатъчно задълбочени познания, за да прецени в кой фонд да бъдат управлявани средствата от личната му партида, ще си остава в балансирания.
„Няма никакъв риск за осигурените лица и е много добра идея да се въведат мултифондовете, за да се разпредели рискът по категорията на хората“, категорична бе Даниела Петкова.
Тя припомни, че пенсионноосигурителните дружества гарантират със собствени средства размера на получените брутни вноски, без значение дали те са влезли в мултифонд или са в големия универсален, или професионален фонд.

Повече информация: „Банкер“

Top