Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп), каквато е добрата световна практика. Това предложиха експерти от пенсионните дружества в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум в София, организиран Българското актюерско дружество на 28 октомври 2025 г.

✅ Основен акцент: Инвестиции в инфраструктура
Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, пътна и жп, каквато е добрата световна практика.
Защо? Дългосрочният хоризонт на тези инвестиции съвпада с ангажиментите към клиентите. Активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията. Водят до повишено икономическо благосъстояние и стабилна доходност.

Дългосрочният хоризонт в такива инвестиции съвпада с дългия хоризонт на задълженията към клиентите на пенсионните фондове, а активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията, обясни Мирослав Маринов, като представител на БАДДПО. Инвестициите в инфраструктура водят до повишено икономическо благосъстояние на обществото и от там се „връщат“ в пенсионните фондове през генериране на предвидима доходност и увеличени активи. В дългосрочен план доходността е структурирано прогнозируема и стабилна. Сравнителният анализ на световната практика 10 години назад сочи, че институционалните инвеститори трайно увеличават изложението си към инфраструктура и към 2024 инвестициите им са достигнали близо 7%, като най-висок остава делът в акции (около 30%) на регулираните пазари, облигации (37%), както и дялови книжа в Private equity (около 11%). Данните за тримесечните средни доходности през 10-те най-лоши тримесечия за акциите сочат положителна доходност при инфраструктурата в опозиция на отрицателната доходност в тези периоди при инвестициите в акции и облигации. Това се обяснява с надеждността на инвестициите в инфраструктура, която се „отплаща“, защото се използва непрестанно.
„Стандартно, пенсионните фондове инвестират в национална инфраструктура и икономика. Големите чуждестранни пенсионни фондове го правят и в чужбина – например канадските, инвестират в инфраструктура дори в Австралия“, отбеляза Маринов. В България тези инвестиции могат да стават чрез публично-частни партньорства, в които да се включват и пенсионните фондове. Портфейлите на фондовете ще са защитени, защото ще са още по-добре диверсифицирани – няма целите да са фокусирани в инфраструктура, а частично, докато основните инвестиции са в акции, облигации и др.

⚠️ Други обсъдени теми

Сивата икономика – необходимост от преодоляване на непълното осигуряване.
Ролята на коефициента за редукция – предложения за справедливи решения.
Доброволно осигуряване (трети стълб) – цел: обхват поне 50% от работещите.

На форума бяха обсъдени проблемите пред пенсионната система като преобладаваха предложенията за повече усилия в преодоляването на сивата икономика (осигуряването на непълни доходи), както и увеличаване на значимостта на пенсията от частните фондове, които са персонални дългосрочни спестявания на всеки работещ. Сред обсъдените теми бе и ролята на коефициента за редукция, като се лансираха възможни решения за преодоляване на неговата несправедливост.
Актюерите препоръчаха и засилена работа по разширяване на обхвата на доброволното осигуряване – т.нар. трети стълб, и то да обхване поне 50% от работещите. От БАДДПО настояват да се увеличи тройно сумата, върху която има данъчно облекчение за работодателите, които заделят средства в трети стълб на служителите си. В момента тя е едва 60 лева и не е вдигана от създаването на пенсионния модел преди повече от 20 г.

Предложението на БАДДПО е тя да стане поне 200 лева – по аналогия с ваучерите за храна, с което работодателите заедно и работещите ще имат по-висок принос за изграждане на пенсионните спестявания през годините. За това обаче е необходима законова промяна.

Текстът на прессъобщението, може да свалите от тук

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона.

Галерия:

По данни до септември 2025, близо 5 млрд.лв са спечелили универсалните пенсионни фондове в полза на осигурените в тях за втора пенсия българи. Това обяви членът на УС на БАДДПО, Владислав Русев пред Нова телевизия.
Тези средства не са печалба за дружествата, а остават по партидите на хората: „Средствата във втория пенсионен стълб са законово гарантирани. Натрупаната доходност е допълнителен защитен механизъм, който осигурява допълнителни средства за пенсионерите“ – обясни още той.

Статията във в. „24 часа“ може да прочетете тук.

На 10 и 11 октомври 2025 г. в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов се проведе националната научно-практическа конференция на тема „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“.
📍 Събитието, в което БАДДПО беше съорганизатор, отбеляза 75 години от създаването на първата застрахователна катедра в България и събра представители на академичните среди, бизнеса и професионалните организации.
📢 Официалното откриване направиха доц. д-р Румен Ерусалимов и проф. Атанас Атанасов, които подчертаха значението на академията като средище на знание, иновации и професионално развитие в сферата на застраховането и осигуряването.
От името на Управителния съвет на БАДДПО, председателят Евелина Милтенова, CFA, MBA отправи приветствие към участниците, като акцентира върху устойчивото развитие на капиталовия модел, нуждата от силно партньорство с академичните среди и предстоящите реформи, свързани с въвеждането на фондове, следващи жизнения цикъл, както и преминаването към еврото от 1 януари 2026 г. 💶

👥 Особено внимание предизвика участието на актюерите:
• Димитър Георгиев (ПОК „Алианц България“)
• Албена Иванова (ПОД „ОББ Пенсионно осигуряване“)
Те представиха пленарен доклад с презентация на тема „Анализ на смъртността и моделиране на таблици за смъртност“, който предизвика висок интерес сред участниците. Докладът постави фокус върху необходимостта от проспективни модели и по-прецизно управление на риска от преживяемост при пожизнени плащания в условията на демографски промени. 📊

💡 По време на конференцията бяха дискутирани и теми, свързани с дигитализацията, иновациите и предизвикателствата пред застрахователната и пенсионната система. Събитието за поредна година затвърди значението на сътрудничеството между пенсионноосигурителните дружества и Свищовската академия за развитие на експертизата и диалога между науката, бизнеса и институциите.

Официални съорганизатори на събитието: АБЗ, БАДДПО, АЗББ, Гаранционният фонд, Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

Задължително осигуряване за т.нар. втора пенсия в частен фонд иска да въведе в Германия канцлерът Фридрих Мерц. Това е една от мерките, които той предлага, за да бъдат преодолени дефицитите заради нарастващите социални разходи.

В момента вноската за пенсионния фонд е 18.6% от брутната заплата (разделя се между работника и работодателя). Според Мерц, тя може да се повиши леко.

Цялата статия е във в. „24 часа“, може да я прочетете тук 

Ако се въведат мултифондовете, доходът от универсален фонд има потенциал да достигне 1400 лв., обяснява г-жа Лидия Шулева в своя анализ в рубриката „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система  в помощ на своите читатели, в. „24 часа“  продължава да разяснява някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, в рубриката се обясняват детайли за втория и третия стълб. И се дават някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

В броя на в. „24 часа“ от 6 октомври 2025, анализът е на Лидия Шулева – бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, а след това и на икономиката.

Безспорно има сериозен проблем с финансовата стабилност на пенсионната система, тъй като трансферите от държавния бюджет наближават вече около 50%. Препоръките на МВФ са за увеличаване на осигурителните вноски. По принцип правителството в тригодишната прогнозна рамка предвиждаше за 2027 и за 2028 г. с по 1% да се вдигне осигурителната вноска, a МВФ препоръчва вдигането да стане още от 2026 г.

Ако се върнем няколко години назад – от 1997 г., осигурителната вноска е била 37%.

2002 г., когато се въведе задължителното допълнително осигуряване, осигурителната вноска беше 29%. От 2009 до 2015 г. държавата се включи като осигурител с 12%, като вноската се намали на 17%. След това тази функция на държавата осигурител отпадна, но се замести с директни трансфери от бюджета. Всичко това доведе до сегашната ситуация – да се финансират почти половината пенсии с данъци, което заедно с актуализацията всяка година представлява доста сериозен натиск върху бюджета.

Сегашната вноска е 19,8%, от които 5% отиват във втория стълб. Първоначалната идея беше вноската за втория стълб да достигне 7%, но при сегашното състояние на дефицит увеличаването на вноската за втория стълб не мисля, че би намерило поддръжници, имайки предвид, че това ще увеличи още повече дефицита в НОИ.

Поетапното повишаване за две години с по един процент на осигурителната вноска не е неприемливо. Така или иначе в годините до 2007 г. вноската е била 22% – това не е нещо, което не се е случвало и не е довело до никакви сериозни проблеми в икономиката.

Защо обаче това се налага? Трябва да имаме реална представа от демографската ситуация в нашата страна. В момента се пенсионират т.нар. бейби бумъри – хора, родени между 1950 и 1965 г., когато раждаемостта е била 150 хил. деца на година. От 1990 г. досега раждаемостта намалява от 100 хил. годишно до 50 хиляди. Това означава, че един много по-малък брой хора в трудоспособна възраст трябва да плащат осигуровките за пенсиите на пенсионерите.

Трябва обаче да имаме предвид, че хората, които сега се пенсионират, са плащали много по-високи вноски. Както споменах , до 1997 г. вноската е била 37%. Така че, когато сега се атакуват пенсионерите от гледна точка на това, че поради дефицита трябва да се замразят пенсиите и да не бъдат актуализирани всяка година с швейцарското правило, трябва да се има предвид, че всички тези хора са внасяли почти двойно по-големи осигуровки по време на техния трудов стаж.

Така че по-скоро трябва да се мисли за стабилизация на пенсионната система. Тази година имаше един много сериозен анализ на Икономическия и социален съвет, в който се изведоха редица важни стъпки, които биха довели до много по-добра стабилност в пенсионната система. Като премахване на редица социални плащания, с които пенсионната система е натоварена, като например социалните пенсии, които в момента са в бюджета на НОИ.

Второ, нещо, за което се говори от години, е по-сериозен преглед на условията за получаване на пенсиите за инвалидност.

Трето, преразглеждане на ранното пенсиониране, твърде много професии в страната получават право за ранно пенсиониране, което допълнително натоварва системата.

И не на последно място – това е огромното преизчисляване на трудовия стаж . В някои случаи се получава по-висок от възрастта на човека за редица професии. Това води до определяне на едни много високи пенсии и налагане на таван на пенсиите, което пък от своя страна демотивира хората, които плащат вноски на максимален осигурителен праг да го правят. Така че това са накратко някои мерки, които биха имали много по-голямо въздействие по отношение на финансовата стабилност на пенсионната система, отколкото тези 1 или 2% увеличение на осигурителната вноска.

А таванът на пенсиите по принцип трябва да отпадне, защото в момента много хора имат реален, голям осигурителен стаж, те продължават да работят след пенсионна възраст и да се осигуряват дори на максималния осигурителен доход, тяхната пенсия се увеличава, но поради тавана те не могат да вземат определената им пенсия. И както отбелязах, таванът се налага именно заради огромното преизчисляване на стажа на професиите първа и втора категория. Предложението на Икономическия и социален съвет е например преизчислението да не надвишава размера на задължителния за пенсиониране стаж. Така че е

по-добре да има реформа, вместо да се вдигат осигуровките

По принцип във втория стълб беше предвидено вноската да достигне 7%. Но в момента имаме един огромен дефицит в НОИ и не е възможно да увеличим още повече този дефицит, увеличавайки вноската във втория стълб. Ако се проведат всички реформи, за които стана дума, и се укрепи финансовата стабилност на първия стълб с всички предложени реформи, тогава се отваря възможност за увеличаване на вноската във втория стълб.

Трябва да се отбележи, че има едно много несправедливо намаляване на пенсията от първия стълб за хора, които са се осигурявали във втория стълб. Тук се отчита намалението само спрямо реалната вноска. Не се отчита трансферът, който държавата прави към първия стълб. А така или иначе този трансфер допълва осигуровката в първия стълб и трябва да бъде отчетен. По този начин се намалява много рязко пенсията от първия стълб и това води понякога до факта, особено за пенсионерите, които сега се пенсионират, да получават две пенсии по-малко, отколкото една. Това се дължи на това прекомерно и несправедливо намаление на пенсията от първия стълб, от една страна. А от друга страна, се дължи на факта, че вместо 40 години да са внасяни вноските, колкото е целият цикъл на осигуряване, те са се внасяли 20 години. И нещо повече, през целия този период пенсионните фондове бяха задължени рестриктивно да инвестират парите с изключително ниска доходност.

Сега има проект за създаването на така наречените мултифондове, което ще даде възможност през целия цикъл на осигуряване в допълнителното задължително осигуряване инвестициите да се правят съобразно времевия отрязък в целия цикъл, като има възможност да се правят инвестиции с по-висока доходност. Анализите показват, че ако се приложат тези мултифондове – ако при настоящата регулация една средна месечна пенсия от втория стълб би достигнала при 40-годишен цикъл 700 или 800 лв., при инвестиране, следващо жизнения цикъл, пенсията от втория стълб има потенциал да достигне до 1400 лв.

Ако обърнем внимание на някои предложения, които чувам, за закриване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, това означава, че вместо да развиваме втория стълб и да се стремим за постигане на по-висока доходност и потенциал за по-висока втора пенсия, ние трябва да се връщаме към старата система, към все по-големи дефицити предвид демографската криза и към модел, който може да гарантира не повече от 40 – 50% заместване на дохода, върху който се осигуряваш. Освен това средствата – настоящи и бъдещи – по пенсионните партиди са лични и се наследяват за разлика от първия стълб. Конституционният съд излезе преди години с решение, че натрупаните вноски във фондовете са неприкосновени и не могат да се прехвърлят без изричното съгласие на осигурените лица. Подобни опити да се насочват по политически причини към държавния солидарен стълб са несъстоятелни и би било равнозначно на национализация и някой друг да ги харчи.

По отношение на третия стълб – в момента работодателите могат да дадат само 60 лв. за доброволна осигуровка на техен работник или служител, която се признава за данъчни цели. Нормално е тази преференция да се изравни поне с данъчните преференции за ваучери, които са 200 лв.

Трябва да се преразгледат и възможностите за допълнително данъчно стимулиране на работниците и служителите , когато се осигуряват в доброволни фондове. По този начин ще се стимулира развитието на доброволното пенсионно осигуряване, което може да осигури още една допълнителна пенсия.

На 1 октомври 2025 г. в София се проведе 17-тото издание на церемонията по връчването на най-престижните годишни  награди в застрахователния и пенсионносигурителния сектор. „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ за 2024г.

Традиционно, на тази церемония получават награди за дейността си и пенсионноосигурителните компании.

https://pension.bg/wp-content/uploads/2025/10/Press-release-Zastrahovatel-na-godinata-2024-R-rev.pdf

 Ето кои са наградените с приза „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2024 г.   

 ПОК „Доверие “ АД получи наградата „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2024 г. за дейността по Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)“.

Наградата беше връчена на изпълнителните директори на компанията Мирослав Маринов и Николай Марев, от г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

ПОД „Алианц България” АД взе приза в категорията най-добро „Пенсионноосигурително дружество за годината 2024 г. за дейността по Допълнително доброволно пенсионно осигуряване ( ДДПО)“
Изпълнителните директори на дружеството Цветомир Илиев и Рени Енгибарова получиха отличието от г-жа Весела Караиванова – Начева, управител на Националния Осигурителен Институт (НОИ).

ПОК „Бъдеще“ АД  бе отличено в категорията “Пенсионноосигурително дружество на годината 2024г. за най-динамично развитие на дейността си“
Наградата беше връчена на г-н Тодор Лилов, председател на УС и главен изпълнителен директор на компанията от г-жа Гергана Алексова -Великова, Заместник – министър на труда и социалната политика.

Г-н Владислав Русев – Изпълнителен директор на Пенсионноосигурително дружество „Алианц България” АД бе отличен с Приза на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ – Осигурител на годината -2024 г, “ За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“.
Той прие високото отличие от г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Честито на победителите!

Цялото прессъобщение в word формат за медийни цели, както и отличените с награди компаннии от застрахователния сектор, може да прочетете тук