Категория: Новини

По-строги правила и по-висока защита на средствата в пенсионната система

Комисията за финансов надзор (КФН) представи проекти на нови наредби, които въвеждат по-високи изисквания към резервите и по-строги механизми за защита на средствата на осигурените лица. Промените са част от подготовката за въвеждането на мултифондовия модел и надграждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Основната цел на регулатора е да гарантира по-устойчива и стабилна система, способна да посреща както пазарни колебания, така и нарастващия брой лица във фазата на получаване на пенсии. Проектите за новите наредби са публикувани за обществено обсъждане в сайта на КФН – тук 

Акценти: 

🔹
„По-високи резерви и по-строг контрол означават по-сигурна защита на средствата както във фазата на натрупване, така и при изплащане на пенсии.“

Значително увеличение на резервите
Един от основните акценти е повишаването на изискванията за резервите, които пенсионните дружества поддържат:
• Резервът за гарантиране на брутните вноски се увеличава от 0,5% до между 1% и 1,5% от активите;
• Резервите за покриване на пенсионните плащания се разширяват и нарастват от около 1% до между 4% и 6%;
Тези промени целят да осигурят по-силен финансов буфер и по-голяма сигурност при изпълнение на ангажиментите към осигурените лица

Динамичен контрол и по-висока финансова дисциплина
Новата рамка въвежда по-стриктен и динамичен контрол върху резервите:
• дружествата ще преизчисляват резервите си ежемесечно;
• при недостиг ще бъдат задължени незабавно да ги допълват със собствени средства;
• при надвишаване на определените нива ще се допуска освобождаване на ресурс.

🔹
„Резервите ще се актуализират ежемесечно и ще се допълват незабавно при необходимост – механизъм, който засилва финансовата дисциплина в системата.“

Нова организация на пенсионните плащания
Предложените промени въвеждат и нова структура за изплащане на пенсиите:
• създават се общи фондове за пожизнени пенсии и за срочни плащания;
• осигурява се възможност за обединяване на средствата от различни фондове при изплащане;
• улеснява се организацията на плащанията и управлението на риска.

По-ясни и по-високи гаранции за пенсионерите
Съществена промяна е свързана и с начина на изчисляване и гарантиране на пенсиите:
• отпада използването на техническия лихвен процент;
• при отпускане на пенсия ще се гарантира първоначално определеният ѝ размер;
• гаранцията ще се базира на пълния размер на средствата, преведени от индивидуалната партида.

🔹
„След 2027 г. ще се гарантира самият размер на отпуснатата пенсия, а не само натрупаните средства по партидата – важна стъпка към по-голяма предвидимост за хората.“

По-устойчива система в условия на пазарна несигурност
Според КФН, новите изисквания са насочени към ограничаване на рисковете в условия на волатилни финансови пазари и гарантиране на достатъчни буфери за покриване на ангажиментите към осигурените лица.

Влизане в сила
Проектите на наредби ще бъдат подложени на обществено обсъждане, като се предвижда новите правила да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Публикувани са за 30-дневно обществено обсъждане в сайта на КФН

Предложените от КФН мерки представляват важна стъпка към:
• по-висока финансова стабилност на пенсионната система;
• по-ефективен надзор върху пенсионните дружества;
• по-силна защита на средствата на осигурените лица и пенсионерите.
В контекста на въвеждането на мултифондовия модел тези промени допълнително укрепват доверието в системата и създават условия за по-сигурни и предвидими пенсионни доходи в дългосрочен план.

Оригиналната новина, публикувана на сайта на КФН може да намерите тук 

 

Ролята на пенсионните фондове като източник на дългосрочен капитал за икономиката – Money Growth 2026

В рамките на форума Money Growth 2026, организиран от „Капитал“ на 14.05.2026г, се проведе дискусия, посветена на ролята на пенсионните фондове като източник на дългосрочен капитал за икономиката. Представителите на сектора подчертаха потенциала на управляваните активи, които надхвърлят 16 млрд. евро, да бъдат насочени по-активно към инвестиции в България.

Във фокуса на разговора бяха възможностите за финансиране на инфраструктурни проекти, развитието на капиталовия пазар и необходимостта от нови инвестиционни инструменти. Обсъдени бяха и регулаторните промени, включително въвеждането на мултифондовия модел, който дава по-голяма гъвкавост при управлението на средствата.

Участниците се обединиха около тезата, че при подходяща среда и партньорство между държавата и бизнеса, пенсионните фондове могат да играят още по-активна роля в подкрепа на икономическия растеж в страната.

Вижте цялата информация за срещата, отразена от Капитал тук:

„Мултифондовете: повече избор, повече отговорност, по-добри пенсии“ – Зорница Русинова


В епизод 63 на подкаста на Българската национална телевизия „Истината за…“ с водещ Надя Обретенова, председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) и бивш социален министър Зорница Русинова представи експертен поглед върху предстоящото въвеждане на мултифондовия модел у нас. От 1 септември стартира ключов етап за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, който поставя осигурените лица в центъра на системата и им дава възможност за активен избор.
В рамките на разговора беше подчертано, че пенсионноосигурителните дружества ще стартират активни информационни кампании, за да подпомогнат своите клиенти при вземането на мотивирани решения. Гражданите се призовават да бъдат проактивни, да проверяват редовно своите индивидуални партиди и да се възползват от експертните консултации и калкулатори, достъпни на сайтовете на НАП, НОИ, КФН и осигурителните компании.

„За първи път хората ще имат възможност да участват активно в управлението на своите пенсионни спестявания.“ – каза Русинова
Новият мултифондов модел не е просто техническа реформа – той е стъпка към изграждане на по-зряла финансова култура и по-добро планиране на бъдещето.

Пенсиите – тема не само за възрастните
Въпреки че често свързваме пенсиите с края на трудовия живот, промените показват, че това е тема, която засяга най-вече младите и активните хора.
„Мултифондовете са тема за младите хора – те имат време и хоризонт да се възползват от по-висока доходност.“ – изтъкна Русинова
Колкото по-рано човек започне да се интересува от управлението на средствата си, толкова по-голям е потенциалът за натрупване в дългосрочен план.

Защо е необходима тази промяна?
Пенсионната система е изправена пред сериозни предизвикателства – застаряващо население, намаляващ брой работещи спрямо пенсионерите и нарастваща зависимост от държавния бюджет.
„Системата трябва едновременно да е финансова стабилна и да гарантира по-високи пенсии в бъдеще.“ – подчерта Русинова
Именно затова е необходимо да се развият механизми, които дават по-добра доходност и насърчават личната отговорност.

Три стълба – една цел
Важно е да се разбере, че мултифондовете са част от по-голямата картина. Българският пенсионен модел стъпва върху три допълващи се стълба.
Първи, втори и трети стълб не се конкурират – те се допълват, за да осигурят по-висок доход при пенсиониране.“ – разясни Русинова
Комбинацията между тях е ключът към по-адекватни доходи в по-късен етап от живота.

От спестител към инвеститор
С новите правила всеки осигурен ще може да избира как да се управляват средствата му – по-консервативно или с по-висок риск и потенциална доходност.
„Хората вече ще имат думата как да се управляват техните средства – това изисква информиран избор и финансова култура.“ – обясни Русинова
Тази промяна поставя фокус върху нуждата от знания и информираност, а не върху пасивно участие.

Финансовата грамотност – ключът към успеха
Една от най-важните предпоставки новият модел да работи успешно е повишаването на финансовата грамотност.
„Трябва да се научим да управляваме личните си финанси – това е ключово за по-добри пенсионни резултати.“ – подчерта Русинова
Особено при младите поколения се наблюдава нарастващ интерес към инвестиции и управление на средства, което е позитивна тенденция.

Сигурност и защита
Въпреки по-активния избор, сигурността остава основен приоритет. Системата работи в рамките на строга регулация и надзор.
„Средствата са защитени чрез строг контрол, европейска рамка и регулаторен надзор – рискът от загуба е силно ограничен.“ – увери Русинова
Това дава увереност, че дори при по-динамично инвестиране, основната защита на парите остава гарантирана.

Индивидуален избор, а не универсално решение
Въпросът дали да се прехвърлят средства между стълбовете няма универсален отговор – всичко зависи от личната ситуация.
„Най-важното е човек да се информира и да вземе решение според собствения си профил и житейска ситуация.“ – допълни Русинова
Налични са калкулатори, консултации и информация, които могат да подпомогнат този избор.

Активността на хората е решаваща
Моделът дава възможност, но не я налага – всеки може да избира, да отлага или да променя решението си във времето.
„Най-сигурният начин да преодолеем притесненията е да задаваме въпроси и да търсим информация.“ – уточни Зорница Русинова

Какво следва оттук нататък
От 1 септември всеки осигурен трябва да:
• провери в кое дружество се осигурява;
• потърси информация и консултация;
• прецени какъв тип управление е най-подходящо за него.

„Хората трябва да бъдат активни – това е първата стъпка към по-добри доходи в бъдеще.“ – в заключение каза Зорница Русинова

Пълния запис на епизода можете да изгледате  тук:

Мултифондовете са ключът към по-висока доходност и индивидуален избор при втората пенсия

„Въвеждането на мултифондовете е най-значимата реформа в пенсионната система на България през последното десетилетие. Тя не просто променя правилата на играта, а поставя осигуреното лице в центъра, като му дава право на избор според личния рисков профил.“ Това заяви Мирослав Маринов, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания член на БАДДПО, по време на 17-ото издание на водещия финансов форум „Шумът на парите“, организиран от Profit.bg
В рамките на събитието, което събра елита на финансовия сектор в Sofia Event Center, Мирослав Маринов определи пенсионната реформа като една от най-съществените след влизането на България в Европейския съюз.
„От 1 януари всеки осигурен в универсален пенсионен фонд ще може сам да избира какъв инвестиционен профил да има“, обясни той.

Чрез мултифондовете младите хора ще могат да се възползват от по-агресивни инвестиционни портфейли с потенциал за по-висока дългосрочна доходност, докато за хората в предпенсионна възраст ще се предлагат защитени нискорискови варианти.

Въпреки глобалната волатилност активите на пенсионните фондове в България надхвърлят 31 млрд. лв. към края на 2025 г., което ги превръща в основен двигател на местния капиталов пазар и в най-големия институционален инвеститор в страната, със стабилизираща роля за икономиката – обясни Маринов. Отново призова за засилен фокус върху финансовото образование. По думите му информираният избор на потребителите е най-добрата защита срещу икономическите кризи и гаранция за достойни доходи след пенсиониране.

„Не мога да се съглася с футуристичните тези, че пенсиите ще изчезнат. Спестявайте, защото рано или късно сметката идва, а в един момент всеки ще има нужда от сигурност и средства за достойни старини. Пенсионното спестяване е маратон — постоянството, дисциплината и силата на сложната лихва имат много по-голямо значение от опитите да надхитрите пазара“ заяви Мирослав Маринов.

„Всяка криза на финансовите пазари е напомняне, че трябва да разполагаме с инструменти за гъвкавост. Мултифондовете са именно такъв инструмент“, допълни Маринов пред участниците във форума.

Участниците в панела „The New Investor: Navigating Markets, Assets and Opportunities“ по време на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center.

Димитър Илчев – Profit.bg, Маню Моравенов – БФБ, Спасимир Маджаров – Amundi, Мирослав Маринов ПОК Доверие, Евгени Ангелов – BVCA

Подробности за събитието „Шумът на парите“ може да намерите тук  

Изказването на Мирослав Маринов, може да прочетете синтезирано тук 

Пенсионните активи от 16 млрд. евро се превръщат в ключов дългосрочен капитал

Влизането на България в еврозоната трансформира сектора на допълнителното пенсионно осигуряване от социален механизъм в стратегически двигател на инвестиционния пазар. Това беше основният акцент в дискусионния панел „Пенсионната реформа като капитал: може ли България да създаде дългосрочни инвестиции“, проведен в рамките на финансовия форум Money Growth 2026, организиран от „Капитал“.

Представители на регулаторните институции и бизнеса коментираха как натрупаните над 16 млрд. евро активи в българската пенсионна система могат да се превърнат в устойчив източник на дългосрочно финансиране за реалната икономика и стратегически инвестиционни проекти. Ключова тема в рамките на панела беше и балансът между риск и доходност при новите възможности за инвестиции на капиталовите пазари. Участниците обсъдиха ролята на държавния надзор и необходимостта пенсионноосигурителните дружества да разполагат с достатъчна свобода за изграждане на конкурентни и ефективни инвестиционни портфейли в условията на еврозоната и по-високи капиталови изисквания.

В дискусията участваха заместник-председателят на КФН Диана Йорданова, членовете на УС на БАДДПО – Светла Несторова и Владислав Русев и заместник-председателят на БСК Мария Минчева.

В изказването си, г-жа Несторова постави акцент върху старта на мултифондовата реформа, която определи като най-съществения етап в развитието на сектора през последните години. По думите ѝ промените в Кодекса за социално осигуряване дават реална възможност за избор на осигурените лица, които вече могат да определят инвестиционен профил според своята толерантност към риск – консервативен, балансиран или агресивен. Според нея реформата ще създаде предпоставки както за по-висока сигурност, така и за по-добра дългосрочна доходност на пенсионните спестявания.

Несторова подчерта още, че частните пенсионни фондове вече не са само механизъм за натрупване на средства, а реално изплащат пенсии на своите клиенти. Тя отбеляза, че кумулативно за последните пет години изплащаните от фондовете пенсии са актуализирани с процент над инфлацията, което гарантира запазване и увеличаване на покупателната способност на пенсионерите в дългосрочен план.

Форумът е част от серията бизнес събития на „Капитал“ и през 2026 г. е фокусиран върху ефекта от влизането на България в еврозоната върху капитал, финансиране и инвестиции
Сред ключовите теми са: достъпът до капитал и цената на риска, ролята на капиталовия пазар, институционалните инвеститори (вкл. пенсионни фондове)

 

Новият живот на втората пенсия: повече избор, по-висока ефективност и по-добър баланс между доходност и сигурност

БАДДПО благодари на сп. „Икономика“ за вниманието към темата за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и за възможността важният разговор за бъдещето на втората пенсия да достигне до по-широка аудитория.

Въвеждането на мултифондовия модел е ключова стъпка към по-модерна, ефективна и устойчива пенсионна система. Новият подход дава възможност личните пенсионни спестявания да се управляват по-гъвкаво, съобразно възрастта, инвестиционния хоризонт и индивидуалния избор на осигурените лица.

Основните предимства на реформата са:

✅ право на личен избор на инвестиционен профил;
✅ автоматично разпределение според възрастта за хората, които не направят активен избор;
✅ по-гъвкаво управление на средствата в дългосрочен план;
✅ по-добър баланс между доходност и сигурност;
✅ по-съвременна и устойчива пенсионна система, основана на капиталовия принцип.

Целта на реформата е ясна — по-висока ефективност, по-информирани решения и по-добра защита на интересите на осигурените лица. Защото добрите решения за бъдещето започват с открит, навременен и професионален разговор днес.

Диана Йорданова, КФН: Мултифондовият модел дава повече избор, по-висока доходност и по-добри пенсии

Мултифондовият модел поставя осигуреното лице в центъра на системата, като му дава възможност активно да участва в управлението на собствените си пенсионни спестявания и да търси по-висока доходност в дългосрочен план – каза Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор“, в подкаста на БНТ „Истината за…мултифондовете. Как да увеличим парите си за пенсия“ с водещ Надя Обретенова.  , посветено на предстоящите ключови промени в допълнителното пенсионно осигуряване.

Основната идея на реформата е осигурените лица да получат реален избор как да се инвестират средствата по техните лични партиди, в зависимост от възрастта им, инвестиционния хоризонт и индивидуалната толерантност към риск. Чрез мултифондовата система всеки ще може да избере между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като при липса на изричен избор ще се прилага автоматично разпределение по т.нар. „жизнен цикъл“.

„Целта на мултифондовата система е парите на хората да работят по-ефективно за тях, съобразно възрастта и индивидуалния им рисков профил.“ – уточни Диана Йорданова

Активен избор и по-добра доходност
Целта на промените е значително повишаване на дългосрочната доходност и съответно – на размера на бъдещите пенсии. По-младите хора ще могат да се възползват от по-високия потенциал на капиталовите пазари чрез динамични стратегии с по-голям дял на акциите, докато с наближаване на пенсионната възраст управлението ще става по-предпазливо, с фокус върху запазване на натрупаните средства.
Изборът на подфонд ще се извършва чрез кратък въпросник за определяне на рисковия профил, със съдействието на пенсионното дружество, а възможността за промяна остава веднъж годишно.

Диана Йорданова изтъкна, че пенсионноосигурителните фондове в България вече са доказали, че могат да управляват средства и да постигат много добра доходност (последните години, около 8-10%), дори и при сегашните условия. „Нашата цел е, когато човек достигне възраст за пенсиониране, той да може да разполага с минимум около 20% от последната работна заплата, от последния осигурителен доход, който е имал. Това е голямата цел“

Сигурност, контрол и гаранции
В интервюто специален акцент е поставен върху високото ниво на защита на средствата в универсалните пенсионни фондове.
Сигурността на средствата остава водещ приоритет, подкрепена от законови гаранции. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор напомни, че това е секторът с най-строг регулаторен режим, включващ ежедневен надзор от КФН и втори контролен механизъм чрез банките попечители., резерви и ежедневен двоен контрол от страна на КФН и банките попечители.

„Допълнителното пенсионно осигуряване е най-строго контролираният сектор – с ежедневна отчетност и ясна гаранция за внесените средства.“ – уверява Диана Йорданова

Законодателството предвижда и ключова гаранция – осигурените лица получават най-малко брутния размер на направените вноски, дори при неблагоприятни пазарни сътресения. Тази защита се подкрепя от система от резерви, които пенсионноосигурителните дружества поддържат именно с цел стабилност и защита на интересите на осигурените.
Освен това средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и наследяеми, което ясно отличава допълнителното пенсионно осигуряване от разходопокривните модели.

Информирането – ключът към успеха на реформата

Според зам.-председателя на КФН, успехът на мултифондовата система зависи в голяма степен от информирания и активен избор на гражданите. Реформата не само разширява възможностите, но и насърчава личната отговорност и ангажираност към собственото пенсионно бъдеще.
Интервюто дава ясен знак, че предстоящите промени целят по-устойчива, прозрачна и ефективна система, ориентирана към по-добри резултати за осигурените лица в дългосрочен план.
▶️ Гледайте целият подкаст на БНТ, „Истината за…“ тук:

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

 

Реформата с мултифондовете е фундаментална за България. За първи път ще създаде в България една огромна група инвеститори.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора в последните години. Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове. Тази реформа, която е и поведенческа, дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. Едно от най-ценните неща в нея е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура. Интересът към третия пенсионен стълб, който е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това коментира Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора за последните повече от 20 години. Тя започва от следващата година, тази ще бъде подготвителна за пенсионните компании, в която те трябва да разработят и популяризират инвестиционните си стратегии.

„Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове от следващата година.“

Тази реформа дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. „Дори хората, които не проявят интерес, реално ще участват в реформата.“

До 50-та си година хората непроявили инициативност ще попадат в динамичния профил (до 90% акции в портфейла). След това те ще бъдат включвани в балансирания профил (до 55% акции). А три години преди пенсиониране всички задължително попадат в консервативния профил (25% акции), който цели запазване на натрупаното във времето. Преди този момент, разбира се, всеки ще може сам да избира между динамичен и балансиран профил.

В момента 75% от пенсионните фондове инвестират не повече от 30% в акции при универсалните си портфейли (задължителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) При доброволните портфейли (допълнителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) делът на акциите е към 40%.

„Едно от най-ценните неща в тази реформа е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура.“

Досега у нас тя се развиваше предимно чрез европейско финансиране, както и от държавния бюджет. Сега се отваря вратата за частни инвеститори (включително външни и наднационални) през специални дружества, листнати на борсата. Така нашите пенсионни фондове ще изградят една доходоносна антиинфлационна дългосрочна компонента (да речем 10%) в своите портфейли.

Говорим за едно перфектно съвпадение между инвестиционния жизнен цикъл на спестителите (40 години) и хоризонта на инфраструктурните проекти. Така ще се насочат много средства на пенсионните дружества към нашия капиталов пазар (в момента само 15%). Не че нямат желание, просто предлаганите обеми книжа са ниски.

В последните три години пенсионните фондове имат много добра доходност в диапазона 8-9%. От началото на тази година има спад от под процент, но това дава възможност те да купят активи на по-приемливи цени.

Хората, които се интересуват, могат да видя разбити подробно дяловете по региони, отрасли, инструменти и т.н. във фондовете на различните пенсионни дружества. Те разполагат с най-добрите инвестиционни екипи в България.

Интересът към третия пенсионен стълб (допълнителното осигуряване, вторият е задължителното – бел. ред.) расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно и защото върви с данъчни облекчения, които финансират разходите по първоначалното влизане.

Ако на младите не им се мисли за пенсия, могат да мислят за третия стълб като за инвестиционен продукт, като за стабилната основа на всяка инвестиционна игра.

Реформата с мултифондовете е и поведенческа. Тя за първи път ще създаде в България една огромна група инвеститори без дори те в началото да са си дали сметка за това.“

Искам от всяко редовно правителство сериозна дългосрочна финансова политика, свързана не с преразпределение – една сериозна амбиция за развитието и динамизирането на капиталовия пазар в България. От липсата на това всички сме по-бедни.

Цялото интервю може да гледате тук

Top