Категория: Новини

Мултифондовете гарантират по-висока втора пенсия – Евелина Милтенова пред в. „Телеграф“

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2024 г. е 5 045 220 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 44 275 души, или 0,89 на сто, а спрямо 30.09.2023 г. с 67 974 души, или 1,37 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,60 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.09.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 25 875 775 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,84 на сто, а в сравнение с 30.09.2023 г. с 21,21 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19 на сто спрямо 30.09.2023 г. Следват професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове за периода е 10,91 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2024 г. са общо 2 179 041 хил. лв. и се увеличават с 16,31 на сто в сравнение с деветмесечието на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,94 на сто, а в ППФ 12,54 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 9,01 на сто и 2,99 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2024 г. са 24 983, от които 4 161 пенсионери и 20 822 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 6 633 хил. лв. за пенсии, 76 300 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 295 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2024 г. е 230,66 лв., а средният размер на разсроченото плащане 462,39 лв. В сравнение с деветмесечието на 2023 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 3,53 лв., или с 1,55 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 55,37 лв., или с 13,60 на сто.

През третото тримесечие на 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 30.09.2024 г. вече има сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

10 работещи издържат 7 зависими -каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска

Проблемите, свързани с демографската ситуация и предизвикателствата пред т.нар. тристълбов пенсионен модел в България бяха основен акцент на конференцията, която Българското актюерско дружество организира по повод своята 30-годишнина. БАДДПО е партньор и съорганизатор на събитието на БАД с две презентации в програмата.

Интервюто може да чуете в сайта на БНР

Зависимостта на първи солидарен стълб от бюджета е трайна тенденция – близо половината от общите разходи на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани и занапред с трансфери от държавния бюджет. За втория стълб на дневен ред са идеите за въвеждането на мултифондов модел, иначе казано на инвестиционен избор на осигурените, за да има по-висока доходност и по-висока втора пенсия. В крайна сметка, е ясно едно – актюерите и експертите в пенсионния сектор са си свършили качествено работата само ако крайният ѝ резултат е разбираем за гражданите.

„Най-масовият фонд е универсалният, който е задължителен и в който се пренасочва част от задължителната осигурителна вноска. В него активите са 21 млрд. лева. … По статистиките на НСИ ние виждаме, че в момента 2,8 млн. души са средномесечният брой на осигуряващи се лица, което води и до сравнително незадоволителния коефициент на зависимост на пенсионерите спрямо работещите, осигуряващите се лица – около 72%, което означава, че 10 работещи издържат 7 зависими“, каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска.

Политическият риск е нещо, което актюерите не могат да предвидят, подчерта тя и обясни:

„Ние се опитваме да оценяваме, на база на наблюдения, рискове, свързани със здравето, с живота на хората, както и природните рискове, свързани с човешка намеса или небрежност, но политическият риск е нещо извън нашата експертиза“.

Интервю на Мария Костова с Татяна Битунска в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди

„…Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди на хората по втория стълб (на пенсиите), които са частни“ – предупреди иконимистът и политически анализатор Кузман Илиев в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 15 ноември (събота) 2024 г.

Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и индивидуалните партиди по тях, които са неприкосновени по закон и са индивидуални и наследяеми, бяха засегнати в разговора в студиото в контекста на голямата тема за заплати, данъци и плащания, върху която екипът на „Тази сутрин“ по bTV постави акцент в съботната сутрин. В разговорът участваха бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и икономистът Кузман Илиев.

Цялото предаване може да гледате тук – темата започва от 1:46 до 2:08

Ние поставяме акцент върху извадката, която засяга частните партиди на хората, осигурени по втория стълб

„Икономиката е баланс – каза Кузман Илиев. От дърветата малко няма да видим гората и в един момент пак ще сме неприятно изненадани и ще плачем всички. Тези 3% вдигане на осигуровките, са много важни, защото половината от пенсиите идват от бюджета. Не се плащат осигуровки. Имаме демографска тиктакаща бомба. Всички го виждат. Дупката в НОИ е 11 милиарда. Когато не може да я запълниш, почваш да вдигаш осигуровките. Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди на хората по втория стълб (на пенсиите), които са частни – предупреди Илиев. При положение, че в частните пенсионни фондове има 25 млрд. лева натрупани активи, на някои политици, на които други решения не им хрумват за справяне с демографската криза, за овладяване на разходите, за разумно пенсионно дело, просто в един момент ще сложат ръка на партидите на хората. Това вече циркулира, но е изключително опасен удар“, добави той.

  • Вдигането на осигуровките означава по-малко пари за инвестиции  

„Българският модел на правене на икономика е безумен. Парите в банките не отиват в частния бизнес, защото той е уплашен от тази икономическа несигурност, а за ипотечен кредит, за да може младите семейства да се набълбукат с 30 години задлъжняване. Те отиват, за да купуват дефицита на правителствата, които харчат за сметка на следващите поколения, а не за икономически растеж. Затова инвестициите тук са 17%, а в Европа – 22 средно, а другите страни са в рецесия. Това е объркан модел – вземаш заем, за да даваш за социални плащания и населението да се помпа с кредити. Няма инвестиции, защото бизнесът не иска да пипне парите, защото политиците се държат като обезумели“, изтъкна Илиев.

  • Лъчезар Богданов: „И това се прави в среда, в която продължава да има милиарди компенсации за бизнеса за цените за електроенергията, това се прави в среда, в която има стотици милиони субсидии за земеделски производители, голяма част от които отиват в една шепа хора, които по никакъв начин не са пострадали от глобалната рецесия. Ако в България си товарен превозвач, ще минеш два пъти по-евтино, отколкото през Сърбия, т.е. за един и същи транзит събираме по-малко пари по неясни причини и после не стигали парите за ремонт на пътищата…има много, много дупки швейцарското сирене на страната, но някой се е присетил, дайте да вдигнем данъците точно на светлата част от бизнеса, на тези, които плащат данъци, които са излезли на светло, декларират всичко – и ги наказваш тях, вместо да търсиш там, където има пробиви. 

 Любомир Дацов: Всички министри в момента бягат от това да вземат решения. Ще вдигат осигуровките, защото синдикатите по някакви необясними причини поддържат вдигането им, а те удрят работниците. Заради заплатите започваме да губим конкурентноспособност и производителността на труда намалява. Всяка една графика ви го показва.

Няма никакво основание да бъдат вдигнати данъците. Нито една партия не е обещала това по време на предизборната кампания. Затова никой не е оторизиран да ги повишава. Най-безболезнено и с най-малък удар върху икономиката като цяло е съкращаването на разходите. Основен принцип при бюджетирането е, че когато правиш свиване на дефицит, най-ефективното нещо е през разходната част, но е въпроса в това само да замразиш едни разходи. Трябва да направиш реформа“, обясни той.

„Проблемите на бюджета са политически, тъй като флиртът с избирателите заради многократният изборен цикъл доведе до все по-широкото вихрене на популизма“.

„Икономиката работи, но когато Германия, която ни е основен търговски партньор, е в рецесия, няма да е толкова добре. Като вдигнеш данъците, все едно удряш по главата малкия и средния бизнес с чук по главата и започват да спират и приходите в хазната. Дупката ще продължи да расте“, пророкува той.

 

 

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.

„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.

На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.

Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.

Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

 

БАДДПО представи математически модели на мултифондовете за постигане на по-висока втора пенсия на форума на БАД

Математически модели на мултифондовете, чрез които се цели да се постига растяща доходност и увеличен размер на втората пенсия представиха експерти на Българската асоциация на допълнителното пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум за 30-та годишнина на Българското актюерско дружество, проведен на 08 ноември 2024 г.
Както бе представено на форума, въвеждането на мултифондовете се препоръчва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ като стъпка за надграждане на стабилната и добре регулирана пенсионна система в България, напомни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова. „Мултифондовете, които предлагат разнообразие от инвестиционни възможности в различни етапи от живота, са ключов инструмент за постигане в дългосрочен план на по-висок заместващ доход за бъдещите пенсионери“, добави тя.
Сред основните акценти на представянето на БАДДПО беше анализът на инвестиционните стратегии и многофондовата система в контекста на жизнения цикъл на осигурените лица, следвайки добрите практики и препоръки на ОИСР.
Експерти на асоциацията представиха математически модели за оценка на доходността в зависимост от структурата на инвестиционния портфейл и различни срокове за инвестиции. Те са разделени на динамичен, балансиран и консервативен и са обвързани с възрастта на осигурените лица. Динамичният е за хора до 50 г., балансираният – от 50 г. до 3 г. преди навършване на пенсионна възраст, а консервативният – при по-малко от 3 г. до пенсионната възраст. Експертите подчертаха важността на динамичния подход към инвестиционната политика, който ще подобри резултатите от доходността и ще отговори най-добре на променящите се нужди на осигурените лица през различните етапи от живота им.

Анастас Петров представя математическия модел
„Ние вярваме, че една от основните предпоставки за дългосрочен успех на пенсионната система в България е осигуряването на гъвкави и адаптивни инвестиционни стратегии, които да следват жизнения цикъл на всеки осигурен човек. Така ще постигнем необходимото надграждане на утвърдения до момента тристълбов модел на пенсионната система в страната“, коментира Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Форумът включваше също анализ на демографската криза в България и нейните влияния върху пенсионната система. Участниците обсъдиха възможни решения за подобряване на финансовата стабилност на системата, включително чрез оптимизация на инвестиционните стратегии и въвеждане на алтернативни инвестиционни портфейли, които да отговарят на различни етапи от жизнения цикъл на осигурените лица.
На форума беше поставен акцент върху ролята на актюерите в подкрепа на информираността и финансовата грамотност на осигурените лица, както и на тяхната способност да взимат по-осъзнати решения относно своето пенсиониране.
Включването на БАДДПО в това важно събитие потвърди ангажимента на асоциацията към създаването на по-ефективна и стабилна пенсионна система в България, като се акцентира на динамичното и научно обосновано управление на пенсионните фондове, следващи международния опит и стандарти. Отново беше отбелязано, че има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове.

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за  пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона

Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система

Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система, възложен от Народното събрание, който ще бъде обсъден през декември. Това обяви председателят на Съвета Зорница Русинова по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското Актюерско Дружество на 8 ноември 2024 г.

Г-жа Русинова каза, че в  документа ще бъдат дадени и конкретни препоръки за законови промени:

„Ценността всъщност на анализа, който прави Икономическият и социален съвет, е независимата оценка, която работодатели, синдикати и неправителствени организации могат да дадат, защото не трябва да забравяме, че осигурителната система е система на солидарност и осигурителният принцип е система на хората. Основната предпоставка да имаме финансова стабилност в осигурителната система това е да имаме предвидимост и да има сигурност“.

Тя допълни, че целта е да се предприемат мерки за усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната.

В следващите години заради демографската ситуация осигурителната, социалната и здравната системи ще имат все повече разходи и трябва да намираме начина, по който балансираме тези разходи със съответните приходи.

Участници във форума препоръчаха да се премахне възможността хората да се прехвърлят от частен в универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ в Националния осигурителен институт.

Форумът в организиран от Българското актюерско дружество.

Оригиналната новина е от сайта на БНР,  може да я намерите тук 

Идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират

В интервю за БНР по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското актюерско дружество на 8 ноември 2024 г.,  г-жа Евелина Милтенова, председател на БАДДПО отговори на въпроси на журналисти във връзка с коментираната на форума идея да се премахне възможността за прехвърляне от частен пенсионен фонд в НОИ.

Г-жа Милтенова коментира, че подобна законодателна промяна е въпрос на политическо решение.

„Хората, които са се прехвърлили през изминалия период, не са повече от 100 000 човека, докато ние имаме близо 4 милиона осигурени лица, които са в пенсионните фондове. Второ – започна процес, особено последните години се задълбочава процеса, и бройката се увеличава на осигурени лица, които веднъж прехвърлили се в първия стълб, тоест в НОИ, след някоя друга година наистина преразглеждат своето решение и се връщат, което е разрешено във втория стълб в универсалния пенсионен фонд. Защо? Защото той предоставя възможност за бъдеща допълнителна пенсия“, поясни Милтенова.

Прехвърлянето на осигурителна партида от частен фонд на допълнителното пенсионно осигуряване към т.нар. първи стълб на пенсионната система и обратно е възможност, която съществува от 2014 година. Аргументът на експертите, които искат премахване на избора за осигуряване е, че идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират.

Оригиналният текст на БНР може да видите тук 

Форум за пенсионната система в България

Днес 08.11.24 членовте на УС и експерти на БАДДПО участват във важна конференция – Форум на Пенсионната система, организирана от Българското Актюерско Дружество.

Основните теми на форума са: как и защо беше създаден три-стълбовия пенсионен модел у нас, какви бяха предпоставките за това, какво постигна моделът за 20 години. Какви са текущите предизвикателства и трудности пред реализиране на поставените цели.

На тези и много други въпроси ще се постараят да дадат отговор актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване. Експерти от пенсионните дружества и членове на БАДДПО участват със следните презентации:

  • Обзорна презентация за инвестицонната политика на втория стълб;
  • Анализ на смъртността във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване;
  • Представяне на симулационен модел за оценка на доходността при различна структура на инвестиционния портфейл и различен срок.

За никого не е изненада, че една от най-големите пречки пред благоденствието на обществото ни е негативният демографски тренд. Той засяга както бъдещето на децата на България, така и добруването на пенсионерите и на хората, извън пазара на труда. Демографската криза се наблюдава мълчаливо вече почти половин век, без да има държавна стратегия за развитието на обществото и без да се предприемат каквито и да било работещи мерки. Това е и основната причина да бъде свикан форума за пенсионната система в България.

Планираното съдържание на форума обхваща следните теми:
● Демографската криза в България и променящата се продължителност на живот.
● Предпоставки и необходимост от въвеждане на три-стълбов пенсионен модел в
началото на новото хилядолетие.
● Какво наблюдаваме 20 години по-късно. Обзор на текущата Пенсионна система.
Предизвикателства пред 1-вия и 2-рия стълб.
● Анализипрепоръки от доклада на ОИСР.
● Възможни решения на текущите проблеми. Въвеждане на алтернативни
инвестиционни портфейли, отговарящи на съответния етап от жизнения цикъл на
осигурените лица.
● Практики в други страни.
● Как актюерите могат да подпомогнат подобряването на финансовата грамотност на
осигурените лица и взимането на информиран избор при пенсиониране.

Лектори на Форума са представители на БАД, на КФН и на пенсионната индустрия.

През 2024 г. професионалната организация на актюерите в България навършва 30 години. През всички тези години със своята експертиза актюерите са били не само надежден партньор и съветник на бизнеса, но и стожер на финансовата стабилност и защита на потребителския интерес. Актюерската професия оценява изключителната степен на обществено доверие, което ѝ се гласува като същевременно осъзнава отговорността си към обществото, предоставяйки професионални услуги и разяснителна информация по достъпен и разбираем за потребителите начин.
Събитието е предназначено за актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване, инвестиционни мениджъри и други заинтересовани лица.

Форумът се провежда в зала „Моцарт”, „Гранд Хотел Милениум София”, гр. София, бул. „Витоша” 89В, от 09:00 до 17:00 ч.

Повече информация за БАД може да намерите тук

Top