За шестнадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор  – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

Истинската лична грижа за парите ни е третият стълб, съветна председателката на УС на ПОК „Доверие“

– Г-жо Несторова, от ОИСР препоръчаха на България да въведе мултифондовете. Какво всъщност представляват те?

– Предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съвпада с една теза, която отдавна се изповядва от специалистите в сектора, че инвестиционните подходи на пенсионните фондове трябва да са съобразени с различния времеви хоризонт пред хората. Това е известно като инвестиране в съответствие с жизнения цикъл. На практика означава, че докато човек е млад, средствата му се управляват по-динамично и целта е постигане на по-висока доходност. А когато наближи моментът на пенсиониране, фокусът пада върху запазване на стойността на парите и повече сигурност. Такава промяна би позволила на следващите поколения да имат по-големи спестявания и съответно чувствително по-високи пенсии.

В момента това не е позволено и пенсионните фондове са еднотипни като инвестиционно поведение, а акцентът е върху сигурността. Съответно доходността, която реализират, е скромна, а подходите са едни и същи, независимо дали става въпрос за млад човек с 40-годишен инвестиционен хоризонт, или за 60-годишен човек, чието пенсиониране предстои скоро.

Всъщност инвестирането в съответствие с жизнения цикъл е популярна стратегия в развитите страни, а мултифондовата система е по-скоро правило, отколкото изключение. Има практики и уроци, от които можем да почерпим много ценен опит. Важно е хората да разберат, че мултифондовата система би позволила да се възползваме максимално от дългосрочните възможности на финансовите пазари за увеличаване на натрупванията на парите за пенсия.

Цялата статия можете да прочетете тук:

Въвеждането на мултифондовете ще бъде в интерес на осигурените лица, заяви пред БНР Владимир Нечев – главен изпълнителен директор на пенсионно осигурителна компания „ДСК-Родина“ и член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) даде висока оценка на българския пенсионен модел и препоръча да се подготвят законови промени с цел да се увеличат доходите за старост. Отдавна самите пенсионни дружества настояват да се повиши вноската за частните фондове и да се въведат така наречените мултифондове – даване на възможност осигурените да избират степента на риск, с която да се инвестират натрупаните в индивидуалните им партиди средства.

По последни данни осигурените в четирите вида пенсионни фондове у нас са над 5 милиона души, а активите им са 24,5 милиарда лева. Най-масовият вид фондове са универсалните – в тях се осигуряват задължително родените след 31-ви декември 1959 година.

„Около 10% са в момента плащанията от втория стълб. Но това е резултат от непълния период на осигуряване. Промените, които се насърчават, са точно по линия на въвеждане на т.нар. мултифондов модел. Биха имали изцяло благоприятен ефект точно в тази посока – да се постигне по-висока доходност и един по-висок коефициент на заместващ доход“, обясни той.

Интервюто в предаването „12+3“ на Мария Костова с Владимир Нечев, може да чуете тук

Управление “Осигурителен надзор” на на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.06.2024 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2024 г. е 5 035 459 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 34 514 души, или 0,69 на сто, а спрямо 30.06.2023 г. със 70 149, или 1,41 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,54 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,71 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.06.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 24 585 983 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 7,22 на сто, а в сравнение с 30.06.2023 г. с 16,63 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17,60 на сто спрямо 30.06.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,97 на сто и 7,73 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,47 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2024 г. са общо 1 434 845 хил. лв. и се увеличават с 14,69 на сто в сравнение с първото полугодие на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 15,37 на сто, а в ППФ 10,40 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, съответно с 6,99 на сто и 19,38 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.06.2024 г. са 22 211, от които 3 453 пенсионери и 18 758 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 111 хил. лв. за пенсии, 49 240 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 173 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2024 г. е 231,56 лв., а средният размер на разсроченото плащане 457,10 лв. В сравнение с първото полугодие на 2024 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 6,44 лв., или с 2,86 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 58,01 лв., или с 14,54 на сто.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

На 15 август г-жа Диана Йорданова, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в предаването „Нашият ден“, програма „Христо Ботев“ на БНР, по повод положителната оценка на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) на допълнителното пенсионно осигуряване в България и перспективите за неговото усъвършенстване и развитие.

Пенсионна реформа: Готвят се промени за парите в частните фондове

Промени в частното пенсионно осигуряване: Ще ни вдигнат ли вноските?

Членовете на БАДДПО приветстват получените препоръки от ОИСР за новата пенсионна реформа.

– ОИСР дават висока оценка на допълнителното пенсионно осигуряване в България и подкрепя бъдещите мерки за неговото усъвършенстването
– Бяха отчетени силните страни на допълнителното пенсионно осигуряване, в т.ч. многостълбовия пенсионен модел, стабилната правна рамка и компетентния надзор, основан на риска.
– ОИСР отбелязват и възможностите за усъвършенстване на пенсионната система чрез въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнения цикъл и толерантност към риска (т.нар. „мултифондов модел“, включващ фондове с различен инвестиционен профил) и насърчават прегледа и промените на правилата, определящи инвестиционните възможности за постигане на растяща доходност.

В специална статия бяха обявени детайли относно полученото писмо до МФ от ОИСР, в което се препоръчват да се подготвят необходимите промени в частното пенсионно осигуряване. Основната цел е да се увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания
През февруари 2024 г. в гр. София пенсионноосигурителните дружества участваха активно в проведената проучвателна мисия на Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която извърши преглед на допълнителното пенсионно осигуряване и оцени съответствието на българското законодателство и надзорната дейност с препоръките на ОИСР относно ключовите принципи за регулиране на частното пенсионно осигуряване. Мисията на ОИСР бе приета от Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН) с участието на Министерство на труда и социалната политика, представителите на пенсионните компании, бизнеса и социалните партньори.
За целта компетентните институции в страната следва ясно и в синхрон да заявят ангажираност в разработването на законови промени, чиято философия се подкрепя в контекста на дадените от ОИСР препоръки.
Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване стартираха диалог и имат готовност за предлагане на промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, чиято крайна цел е увеличаване на доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на гражданите.

Повече информация може да намерите в приложените линкове: КФН и в. „24 часа“

КФН публикува 2-годишната доходност на пенсионите фондове за периода 30.06.22-30.06.24 подробна информация ще намерите тук.