Категория: Новини

Г-жа Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО бе участник в  информационната кампания за въвеждането на еврото, организирана от Министерството на финансите и Българската народна банка. На 11 септември, участниците в кампанията посетиха Благоевград. По време на събитието в пълната зала „22 септември“, г-жа Милтенова очерта готовността на пенсионноосигурителните дружества за плавния преход към еврото. 

Акцент на презентацията бе изказването на Председателят на КФН, г-н Васил Големански, че  КФН няма да допусне поскъпване на такси и услуги в небанковия финансов сектор заради еврото.
„КФН държи пълен контрол върху цените на подназорните лица. Както всеки може да види – не са поскъпнали нито застраховките, нито услугите в инвестиционния сектор, нито пък таксите на пенсионните фондове. Ще продължаваме да контролираме строго този процес, за да гарантираме, че българските граждани няма да бъдат ощетени от въвеждането на новата валута“, заяви  г-н Големански.

„Българските граждани няма да подписват нови договори, анекси или допълнителни споразумения. Процесът по въвеждане на еврото ще бъде изцяло автоматичен, прозрачен и сигурен – това е основен приоритет на КФН“, заяви още председателят на КФН.

Той акцентира, че благодарение на активната работа на КФН всички поднадзорни лица вече обявяват цените си едновременно в левове и евро.

Васил Големански призова гражданите да бъдат бдителни и да сигнализират при опити за измами, сред които и подписване на документи или допълнителни плащания, свързани с преминаването към еврото. „КФН е готова да реагира незабавно при всяко нарушение, за да защити интересите на потребителите“, увери той.

Дискусията бе открита от министър-председателя Росен Желязков, който очерта стратегическите ползи от членството в еврозоната – стабилност и предвидимост, по-ниски транзакционни разходи, по-силна икономическа интеграция и по-добра инвестиционна среда.

В дискусията се включиха министрите Петър Дилов, Георг Георгиев, Красимир Вълчев. Свои презентации направиха Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка, Румен Спецов – изпълнителен директор на НАП.

Небанковият финансов сектор бе представен от Евелина Милтенова – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и от Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса. Те очертаха готовността на пенсионноосигурителния и капиталовия сектор за плавния преход към еврото.

Източник: официалният сайт на КФН 

632 хил. души вече спестяват в доброволни фондове

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“. Целта е да бъдат разяснени някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

Доходност_трети стълб

Данъчно облекчение от 10% годишно, висока доходност, възможност да разполагаш със спестените пари по всяко време, както и да получаваш пенсия 5 години преди навършване на изискуемата по закон възраст. Всичко това е възможно през набиращите все по-голяма популярност доброволни пенсионни фондове или т.нар. трети стълб на пенсионната система в България. В тях вноските за третата възраст са доброволни според възможностите на осигуряващия се и няма ограничения колко договора в колко отделни дружества ще си откриете. Средствата по осигурителните партиди на лицата са персонални и 100% наследяеми.

Към края на полугодието на 2025 г. , по данни на Комисията за финансов надзор, в третия стълб има над 632 000 осигурени лица, по чиито партиди са натрупани общо близо 1,6 млрд.лв.

746 души вече получават трета пенсия, а значителен брой лица са се възползвали от еднократни плащания и плащания на наследници, като за първите шест месеца на годината пенсионните дружества са им изплатили близо 58 млн. лв.

От 2001 година пенсионната система в България е съставена от три стълба. Първият е държавното осигуряване в НОИ и действа на солидарен принцип на осигуряване, Тоест работещите чрез осигуровките си плащат пенсиите на настоящите възрастни хора. А техните ще ги плащат следващите работещи. Първият стълб е изцяло зависим от политически решения – както колко високи да са осигуровките, така и колко ниски или високи да са пенсиите. Вторият стълб са задължителните фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсални и професионални, действащи на капиталов принцип. При тях средствата на всеки осигурен са в индивидуална партида, инвестират се от пенсионната компания с цел увеличаване на доходността, и пенсията зависи от вноските и доходността от инвестираните средства, а не от солидарния фонд или броя на настоящите пенсионери. Универсалните фондове са задължителни за всички, родени след 1 януари 1960 година, а професионалните за работещите при тежки и вредни условия на труд.

Това е т.нар. втора пенсия, при която средствата в осигурителните партиди са лични спестявания, които се наследяват. Но и тук вноските се определят от политиците и все още са доста ниски – замразени от почти 20 години на 5% от осигурителния доход, което прави натрупването в партидите ниско и следва да се преосмисли от политиците. Възможностите за инвестиции са силно ограничени по закон, което ограничава и реалзираната при управлението средствата доходност. Очакването е с въвеждането на мултифондовете чрез изготвения и съгласуван проекозакон между надзорния орган (Комосията за финансов надзор), финансовото министвество, браншовата асоциация и другите заинтерсовани страни, тази картина да се подобри.

Истинската свобода и перспектива за осигуряване на добри доходи на старини обаче е третият стълб – доброволните фондове, които всяка една от лицензираните в България пенсионноосигурителни компании предлага. В тях спестяванията са лични, наследяват се напълно, а доходността е доста по-висока от тази в задължителните пенсионни фондове, като с въвеждане на мултифондовете се очаква да се увеличи чувствително. За сравнение – по последни даннни от КФН през последните 2 години средната доходност на втория стълб е 6,25%, а на третия – 7,09%.

Един от големите бонуси на доброволния пенсионен фонд обаче е данъчното облекчение при направени лични вноски. На освобождаване подлежат осигурителните вноски за трета пенсия, които са в рамките на 10% от годишната данъчна основа.Например, при 70 000 лв. годишен доход, необлагаеми могат да са вноски до 7000 лв. или да бъдат спестени 700 лв. данъци. Допълнително на облагане не подлежат и пенсионните плащания от тези фондове, както и реализираната доходност от инвестициите на активите им. Друго предимство на доброволния фонд е, че човек не е ограничен с какви вноски да се осигурява – нито като размер, нито като периодичност. Могат да се правят както месечни, така и годишни или еднократни вноски. Няма и ограничение в колко фонда може да се осигурява едновременно един човек. Тоест може да имате няколко доброволни пенсионни фонда. При осигуряване в такива фондове могат да се правят вноски в позла на друго физическо лице – например деца, други роднини и т.н. За разлика от средствата по партидите в универсалните фондове, тези от доброволните могат да се теглят винаги по желание на осигуреното лице.

При теглене или при закриване на партидата преди навършване на възрастта за пенсия, се удържа единствено размера на данъка, който е спестен назад в годините в резултат на данъчните облекчения. Ако не сте използвали данъчни облекчения, тогава няма такива удръжки.

Възможността за предсрочно използване на част или на цялата сума прави третия стълб много добра опция за спестяване на средства, особено на фона на почти нулевите лихви на банковите сметки и депозити. Това е финансов продукт, който във всеки един момент има цена на обратното изкупуване, без наказателни такси. „Валутата“ на фондовете се нарича дял и всяко дружество всеки ден публикува стойността на един дял, който отразява текущата стойност на инвестициите в целия фонд като в нея е начислена натрупаната доходност.
Парите във фондовете няма как да бъдат изгубени, защото те са отделни юридически лица от дружествата, които ги управляват. Т.е. – ако нещо стане с дружеството, какъвто случай досега в България не е имало, регулаторът КФН /Комисията за финансов надзор/ ще насочи партидите към друго дружество.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст.
Към 30.06.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто.
Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто.
Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика.

Евелина Милтенова – председател на УС на БАДДПО споделя подробности за професионалната си кариера в областта на инвестициите и капиталовите пазари в интервю за CFA Society Bulgaria.

„Има пряка връзка между дългосрочното управление на активи и устойчивото развитие, постигането на добра адекватност на пенсионните инвестиции и спестявания. Интересувам се дълбоко от регулацията и интеграцията на пазарите в рамките на ЕС, новите инициативи като Saving and Investments, структуриране на инвестиции, които балансират доходност, риск и отговорност.

През последните години фокусът ми и усилията ни заедно с пенсионните компании са насочени към модернизирането на българската тристълбова пенсионна система, както и към увеличаването на значимостта на капиталовите стълбове и въвеждането на мултифондове – различни инвестиционни стратегии в зависимост от възраст и възприятие за риск“ – споделя Милтенова в интервюто.

Цялото интервю и професионалната биография на г-жа Милтенова, може да намерите тук

Въвеждането на еврото няма да застраши по никакъв начин пенсионните спестявания – каза в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР, Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„Най-важното, което трябва да знаят всички осигурени, наследници и пенсионери, е, че въвеждането на еврото няма да застраши по никакъв начин техните пенсионни спестявания. Преобразуването на средствата от лева в евро ще стане автоматично.Н е се променя редът на натрупване, наследяване и управление на средствата“ – обясни тя.

„Законът ясно определя официалния курс на превалутиране, което гарантира пълната стойност на натрупаните средства. Не се налага да се подават никакви заявления или допълнителни документи. Договорите остават в сила“.

Всяко осигурено лице има възможност да се обърне към своето дружество и да поиска индивидуална справка за състоянието на партидата, обясни тя.

През последните две години в държавните институции сериозно се работи със синдикати, работодателски организации и пенсионни дружества за надграждане на пенсионната система във втория и третия стълб чрез въвеждане на мултифондове, разказа Евелина Милтенова.

„Колкото повече се бавим, толкова повече губим време да започнат да се трупат допълнителни печалби във фондовете, да нарастват партидите и след определен период напред в годините да има по-високи пенсии. Целият процес ще бъде в интерес на осигурените лица, защото структурата на такси ще бъде кардинално променена и модернизирана. Тя няма да бъде една, а ще има фиксирана част и плаваща част, която ще е обвързана с успеха на самия пенсионен фонд“.

Много е важно да избегнем противопоставянето между първи и втори стълб, обясни експертът.

Милтенова напомни също, че при третия стълб има данъчни облекчения.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

В интервю за „Денят започва“ на БНТ, Васил Големански – Председател на Комисията по финансов надзор, увери гражданите, че секторът на пенсионните фондове в България остава стабилен и добре регулиран.

„По отношение на пенсионните фондове, до тук това, което наблюдавам и нашите данни показват, е, че секторът е доста спокоен в момента. Пенсионните фондове, които отговарят в момента за втори и трети стълб от българската пенсионна система — т.е. универсалното пенсионно осигуряване и доброволното — са относително с добри показатели, добре управляват средствата, които имат“, обясни Васил Големански.
Той обясни, че това е доста добре регулиран сектор, с много строги регулации – ежедневно подават данни към КФН и анализите се правят на ежедневна база.
Комисията за финансов надзор има важни отговорности в процеса по въвеждане на еврото в България, особено в небанковия финансов сектор, обясни още Големански. Той увери, че по-голямата част от поднадзорните дружества са подготвени за прехода, но гражданите трябва да проявяват внимание, особено при съмнителни финансови предложения.
„На първо време всички наши поднадзорни лица, както знаете, съгласно приетото законодателство по повод въвеждане на еврото като българска валута, имат задължение всички търговци от един месец след приемането ни на решението за еврото, т.е. от 8 август, да публикуват в лева и в евро цените. Първото ни основно задължение е това и това трябва да продължи до края на другата година. Това е първото ни основно задължение. Второ, има допълнителни задължения за публикуване и преизчисляване на активите, както и на пенсии, както и за страховки, което трябва да се случи автоматично“, обясни Васил Големански.
От Комисията напомнят, че тя е органът, който отговаря за прилагането на процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.
„До момента нашата информация, т.е. имахме анкета края на май месец с нашите поднадзорни лица. Около 90% от тях декларираха абсолютно готовност, че всичко е наред и няма да имат проблеми с въвеждането“, обясни председателят на КФН.
Във връзка със защитата на потребителите, от КФН напомнят, че гражданите могат да подават жалби и сигнали при съмнения за нередности в небанковия сектор.