Категория: Новини

04.11.2020 г.

Според икономиста частните пенсионни фондове имат много повече предимства в сравнение с НОИ.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Факти.

16.10.2020 г.

Във връзка с разпространено в медиите становище на НОИ, в което се твърди, че изчислението на пенсията за старост на осигурените лица, родени след 1959 г., които се осигуряват и в универсален пенсионен фонд и прилагания коефициент на редукция са съобразно нормите на Кодекса за социално осигуряване, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, изразява следната позиция:

Какво регламентира законът?

Кодекс за социално осигуряване, Чл. 70.
(10) Осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва:
1. при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 4 осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.“.

Какво прави НОИ?

1. Родени преди 1960 г. (19.8% вноска в НОИ).

ИК= ОД/СОД изчислява се по месечно от 2000 г.

П=ИК*СОД (за посл.12 мес.)*(тр.стаж*1.2 )/100

2. Родени след 1960 г. (14.8% вноска в НОИ).

ИК=(ОД(2000-2001)+ОД(от 2002)*(1-ВУПФ/ВФП))/СОД изчислява се по месечно от 2000 г.

П=ИК*СОД(за посл.12 мес.)*(тр.стаж*1.2 )/100

ИК – индивидуален коефициент
ОД – осигурителен доход на лицето
СОД – среден осигурителен доход
ВУПФ – размер на вноската в УПФ
ВФП – размер на вноската във фонд „Пенсии“ за лицата работещи при условията на трета категория труд за лица, родени преди 01.01.1960 г. за пореден месец с осигуряване
П – пенсията, която плаща 1-ви стълб
Тр. стаж – целият трудов стаж на лицето до годината на неговото пенсиониране
(1-ВУПФ/ВФП) – Коефициент, с който се коригира осигурителният доход на лицата, осигурени в УПФ и за първите пенсионери е приблизително равен на 0,8, което означава, че пенсията се намалява с около 20%.

Несъответствия със закона:

1. При изчислението на ИК, месечният осигурителен доход на хората с УПФ, се намалява и за месеците, в които осигурените нямат вноска в УПФ, което противоречи на КСО. Като резултат ИК се намалява повече отколкото е предвидил закона, а това води и до по-голямо намаление на пенсията от НОИ.

2. Доколкото математиката във формулите на НОИ не е от сложен вид е очевидно, че ИК на хората с УПФ е с по-ниска стойност от по-възрастните, които нямат УПФ. Видно от формулата за изчисление на пенсията от НОИ е, че този по-нисък ИК се прилага към целия осигурителен стаж на лицето, а не само към този, който е след 2002 год. Това също влиза в противоречие с КСО и ощетява всички хора, които се осигуряват във 2-ри стълб.

3. При изчисляването на ИК за периода 2009 – 2015 г. не се отчита вноската от Държавата, която е в размер на 12% и това допълнително намалява размера на пенсията.

Оставяме на осигурените лица в България сами да преценят дали НОИ прилага нормите на КСО, при намаляване на пенсиите на тези, които отказват да си прехвърлят партидите от УПФ в 1-ви стълб. Също така, призоваваме представителите на медиите, да потърсят отговор и на въпроса, кой е авторът на тази свободна интерпретация на КСО, прилагането, на която в този вид, вече доведе до ощетяването на хиляди граждани, които под заплахата от намаляване на пенсията им от НОИ, повече отколокото изисква закона, си прехвълиха партидите от УПФ и по този начин бяха ощетени. Продължаването на тази практика, ще доведе до ощетяването на много повече хора, затова призоваме отговорните лица в НОИ, час по-скоро да прекратят прилагането на тази практика, за което не си изисква промяна на КСО, а само неговото спазване.

Управителен съвет на БАДДПО

BADDPO_Slides_Q3_2020.10.09

09.10.2020 г.

Днес се проведе среща с журналисти в сградата на ПОК „Доверие“ АД на тема „Представяне на обобщени резултати от дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване за третото тримесечие на 2020 г.”, организирана от Българска асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Събитието бе открито от г-жа Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на БАДДПО, а участие в последвалата дискусия, в отговор на повдигнатите въпроси от присъстващите журналисти, взеха:

Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД;
Милен Марков – председател на СД на ПОК „Съгласие“ АД;
Николай Марев – ГИД на ПОК „ДСК – Родина“ АД;
Владислав Русев – ГИД на ПОД „Алианц България“ АД;
Анастас Петров – ИД на „Ен Ен ПОД“ ЕАД;
Георги Тодоров – член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“;
Андрей Шотов – член на СД на ПОД „Бъдеще“ АД;
Алексей Георгиев – ПОД „Топлина“ АД;
Дойчо Дойчев – председател на СД на „Пенсионноосигурителен институт“ АД.

Повече информация може да намерите в прессъобщението по-долу.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Фактите:
• 16,444 млн. лв. са нетните активи на фондовете за ДЗПО към 30 септември 2020 г.
• 803 млн. лв. е ръстът на нетните активи, във фондовете за ДЗПО, от началото на годината;
• 605 млн. лв. е ръстът на нетните активи, във фондовете за ДЗПО, само за третото тримесечие на 2020 г.;
• Доходността на пенсионните фондове е положителна и това се отнася за целия период от старта на ДЗПО в страната;

Изводите:
• До края на третото тримесечие пенсионните дружества почти напълно компенсират временните спадове в доходността през първото тримесечие на 2020 г, в резултат на кризата с КОВИД-19;
• В резултат на професионалното управление, въпреки законовите ограничения и световните кризи, пенсионно осигурителните дружества успешно са съхранили и умножили пенсионните спестявания на гражданите;

Обща информация за ФДПО за деветмесечието на 2020 г., по данни от деветте пенсионно осигурителни дружества в България:

Общ брой осигурени лица*: 4 799 159 души.
УПФ: 3 835 778 души
ППФ: 311 266 души
ДПФ: 642 286 души

Нетни активи общо**: 16,444 млн. лв.
УПФ: 14,023 млн. лв.
ППФ: 1,238 млн. лв.
ДПФ: 1,182 млн. лв.

Нарастване на нетните активи за третото тримесечие на 2020 г.

Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 01.07.-30.09.2020 г. нарастват с 605 млн. лв., или с 3.68 на сто и в края на периода достигат 16,444 млн. лв., както следва:
• при универсалните пенсионни фондове (УПФ) нарастват с 540 млн. лв. (4,00 на сто);
• при професионалните пенсионни фондове (ППФ) нарастват с 34.1 млн. лв. (2,83 на сто);
• при доброволните пенсионни фондове (ДПФ) нарастват с 30.5 млн. лв. (2,65 на сто).

Среднопретеглена доходност за трето тримесечие на 2020 г.

Нивата на среднопретеглена доходност за изминалите три месеца (01.07.-30.09.2020 г.) са положителни, вследствие на подобряване на пазарната среда и нарастването на цените на финансови инструменти на международните капиталови пазари.
На база на доброто управление на портфейлите и вземането на своевременни решения за инвестиции, представянето на фондовете за третото тримесечие, достигна нива на средна доходност на годишна база, както следва: УПФ + 1.52%; ППФ: + 1,83 %; ДПФ: + 2.29%.
За същия тримесечен период на предходната година постигнатата доходност от управление на активите на УПФ е 1,27%, на ППФ е 1,41%, на ДПФ е 1,16%.
Тримесечното отчитане на финансовите резултати в пенсионната индустрия е кратък срок и прибягваме към него, само с оглед на спецификите на настоящата година и предизвиканата от КОВИД-19 криза. При запазване на настоящята пазарна ситуация и възходящ тренд на пазарите, дружествата очакват да навксат напълно спадовете от месец март, до края на настоящата година.

С оглед дългосрочния характер на капиталовото пенсионно осигуряване, посочваме, че за период от десет години средно годишната доходност на фондовете в ДЗПО е: УПФ: + 3.16%; ППФ: + 3.21% и ДПФ: +3.79%

Капиталовото осигуряване в България и дейността на пенсионно осигурителните дружества е част от решението на предизвикателствата в пенсионната система в България. Чрез систематичното съхраняване и увеличение на пенсионните спестявания, ние подпомагаме държавата в решаването на проблема с пенсионните доходи, породени от демографската криза и натиска върху солидарните стълбове (НОИ) не само в България, но и в целия ЕС.

Управителен съвет на БАДДПО

_________________________________________________________________
* Показателят общ брой осигурени лица е по данни на КФН към 30.06.2020 г.
** Показателите нетни активи и доходност са съгласно данни, предоставени от членовете на БАДДПО към 30.09.2020 г. Посочените резултати нямат по необходимост връзка с бъдещи резултати. Стойността на дяловете на пенсионните фондове в бъдеще може да се понижи и не се гарантира положителна доходност, както и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства.

09.10.2020 г.

Анастас Петров, член на УС на БАДДПО, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Bloomberg TV Bulgaria.

05.10.2020 г.

Интервю с участието на г-н Николай Марев, член на УС на БАДДПО и г-н Васил Велев, председател на АИКБ, в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на bTV.

01.10.2020 г.

На 30.09.2020 г. в сайта на „24 часа“ бе публикувана статия със заглавие: Втората пенсия е провал. Решението – всички да се осигуряват в НОИ.
Тъй като от медията не бяха предоставили възможност на БАДДПО за предварителен коментар и мнение като засегната страна, вчера поискахме право на отговор, като им предоставихме и нашата официална позиция.

Целия текст на позицията ни можете да намерите тук
Източник: сайт на 24 часа.

02.10.2020 г.

Николай Василев, управляващ партньор в компанията за управление на активи „Експат капитал“ и член на две правителства (2001-2005 и 2005-2009), пред „24 часа“.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на 24 часа.

Позиция на БАДДПО в отговор на медийна публикация в OffNews.bg

„Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.“
Адам Смит

Адам Смит е шотландски икономист и философ, автор на прочутото съчинение „Богатството на народите: изследване върху природата и причините на богатството на народите“ (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в подкрепа на свободната търговия, капитализма и либерализма.

Според Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), материалът определено и еднозначно може да бъде определен като краен и дори емоционален, а не като сериозна научна студиа, независимо от ползваните от автора значителни числови данни и анализа им.
БАДДПО счита, че следва да се отчетат следните важни отклонения и внушения:
1) конкретно са описани действащите в момента инвестиционни ограничения и авторът извлича т.нар. от него горна граница на динамичните активи ((акции, колективни инвестиционни схеми (КИС), АДСИЦ, Имоти, ППП и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ)).
• внушението е за значителен потенциал за възможност в този вид активи, който не се използва правилно и по предназначение, но следва да се отбележи, че:
– 2% за ППП са част от общия лимит за инвестиции в акции и не бива да се събира с останалите;
– 5% в акции на АДСИЦ може и да бъдат класифицирани като динамични активи, но следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характеристики на дългосрочни облигации;
– 5% в Имоти може и да бъдат класифицирани като динамични активи, но следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характеристики на дългосрочни облигации;
– ключово е да се отбележи, че авторът анализира представянето и алокацията на пенсионните фондове (ПФ) за период от 16 години (01.07.2004-30.06.2020), а в същото време използва рамка за ограниченията действащи пред ПФ от едва 1-2 години.

Отчитайки горепосоченото и инвестиционните ограничения, действали през по-голямата част от периода, то максималната експозиция към динамични активи се лимитира до едва 35% (20% акции и 15% КИС), спрямо посочените 58% (реално 56%, а с коментарите по повод АДИСЦ и Имоти – реално 46%), Този очевиден пропуск или съждение, че ПФ се управляват значително по-консервативно от рамката, заложена в КСО, не отговаря на истината или най-малкото е функция на действащите ограничения и пазарната конюнктура.
Следва също така да се отчете и текущо действащата конюнктура и ефектите на КОВИД 19, което обяснява логично и текущата експозиция от едва 25% в динамични активи при вече възможни 46%.

2) Авторът създава свой собствен портфейл от комбинация от два индекса и после тества назад във времето неговото представяне, и го сравнява с това на ПФ. Без да се оспорва правото на автора да предлага и създава синтетични продукти и портфейли, следва да се отбележат най-малко две слабости и грешни заключения в случая. Генерално всеки бек-тестинг има един огромен проблем – извършва се сега на база на вече минало време и вече ясен резултат, и винаги могат да се подберат активи и съотношения, които да покажат даден желан резултат (обичайна практика на инвестиционните банкери при създаването и маркетирането на поредния им продукт на финансовия инженеринг), но не гарантират по-добро представяне в бъдеще.
o рискови характеристики на т.нар. моделен „Портфейл-еталон“. Според автора неговият портфейл-еталон се характеризира с по-нисък риск от риска на ПФ, но това твърдение не само не е доказано, а се ползват и подвеждащи аргументи: „няма кредитен риск“ – безспорно невярно твърдение. Всяка облигация, дори и държавна, съдържа в себе си кредитен риск на емитента. Дори и микс от няколко емитента с различен кредитен риск не водят до елиминирането му. Инвестицията (т.нар. „Индекс на облигации на няколко суверена от еврозоната“) съдържа в себе си няколко знакови имена по повод кредитния риск (освен високо рейтингованите ДЦК на Германия, Франция и Холандия, в него попадат такива на Италия, Испания, които са далеч от безрисковите).
Независимо, че авторът добре борави с финансово икономически термини и понятия, пропуска да анализира и количествено риска на портфейла-еталон. Прилагайки утвърдена и призната методология за това, а именно „Стандартно отклонение на портфейла“ и „Коефициент на Шарп“ за същия този 16 годишен период се оказва, че:
VOLIDEX PROFIDEX UNIDEX Портфейл-Еталон
Стандартно 3,82 2,89 3,16 5,22
отклонение
Коефициент 0,72% 0,74% 0,76% 0,69%
на Шарп

Портфейлът-еталон се характеризира със значително по-висока волатилност, измерена през стандартното отклонение, а в същото време т.нар. „Коефициент на Шарп“ (постигната доходност за единица риск е малко, но все пак по-нискък от този на ПФ). Това на практика означава, че съждението за по-ниския риск на портфейла-еталон е подвеждащо, както едностепенно на база волатилност (стандартно отклонение), така и на база синтетичния показател за риск – „Коефициент на Шарп“.

3) Друга слабост на автора е използването и сравнението на конкретен реален продукт, а именно „Инвестиция в ПФ“ с „Инвестция в конкретен индекс“. Теоретично сравнение е възможно, но следва да се отчетат няколко немаловажни фактора, а именно: всеки продукт си има своята цена и използването на т.нар. „ETF“ е добре познат и възможен вариант за пасивно инвестиране в продукт, доближаващ се до самите индекси. Показаното представяне на индекса е само илюстративно и не включва при реалния продукт такси по управлението му, транзакционни разходи и други, като съхранение и евентуално приложими данъци, както и т.нар. „tracking error“. Преглед и сравнение на самия индекс с посочения от автора продукт: iShares € Govt Bond 7-10yr UCITS ETF.
Данните за възможно най-дългия период за сравнение, откакто реално е създаден продуктът (08.12.2006 г.) до момента, сочат еднозначно, че в реалния свят нищо не може да е строго хипотетично и всяко нещо има своята цена. В случая за периода 14,5 години, може да се приеме, че цената са тези 5% кумулативно. Крайно сравнение да се онагледи примерът с реално и теоретично съждение, може да бъде цената на кредита. Знаейки, че лихвите по депозити са близки до нула в момента, теоретично би могло да се очаква и лихвата по кредита да бъде, ако не равна, то поне близка до тази на депозита, което знаем, че въобще не е така.
След прегледа на рисковия профил на портфейла-еталон може да се отбележи, че поемането на повече риск при ползването му следва да бъде отплатено с по-висока очаквана доходност, която авторът изтъква многократно, после в студиата си забравил да спомене, че това е повече от очаквано и нормално. Всички таблици и данни, в посока на последващо сравнение на доходност и впоследствие, и инфлация, се обезсмислят на база изводите САМО заради високия рисков профил на портфейла-еталон.
Авторът въвежда понятията „Доходност на ПФ“, „Доходност на осигуреното лице“ и „Реална доходност на осигуреното лице“, което определено е издържано от гледна точка на методология. Друг е въпросът, че авторът още в началото показва действащите, но в момента и отскоро, размер на таксите на ПОД. Съвсем до скоро, а именно до преди 5 години (от разглеждан период за цели 16 години), тези същите такси бяха с 25% по-високи и бяха поетапно вече намалени, но естествено ефектът от предходните размери на таксите си е останал в миналото. От което следва да се отбележи, че едно от предложенията на автора за намаляване на таксите е вече факт и то неоспорим, а положителният ефект от него може да бъде регистриран в идните периоди.

4) Приносът на пенсионните фондове към адекватността на пенсиите у нас е изключително важен, но за съжаление, крайно превратно представен въпрос. Всички изводи за мястото на Република България в класацията и необходимостта от това да се повишат пенсионните доходи са повече от безспорни.
Твърдението на автора (може би повлияно от синдикално съчувствие или просто копнеж по миналото от социализма), че вноската в Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), не е допълнителна такава, че се изважда от тази за държавното обществено осигуряване (ДОО), са наивни и подвеждащи. С въвеждането на ДЗПО и поставянето на граница според възрастта за право и задължение за участие, се въвеждат, но само междинно, две категории осигурени лица – такива с ДЗПО и такива без, а този инструмент с компенсацията е просто да доведе до известна справедливост при различните кохорти (в случая тези родени преди 31.12.1959 г, които нямат право да участват в ДЗПО). Съвсем ясен и обективен е бил мотивът на законодателя, внасяйки справедливост при третиране на двете различни групи за един период на трансформация. Крайният период на тази трансформация ефективно приближава и съвсем скоро всички осигурени лица ще бъдат в модела, т.е. да имат ДОО и право и задължение за ДЗПО, и тогава този въпрос на прехода за някаква си компенсация никога повече няма да е на дневен ред.
„Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) вече не е задължително“ – доста наивно заключение. Остава си задължително осигуряването, въвежда се само възможност за избор на осигуреното лице кумулативния % на осигурителни вноски как да бъде разпределен ((ДОО и ДЗПО, или само ДОО (липсва по политически причини, вероятно, вариантът – само ДЗПО)).
„ДЗПО и ДОО са взаимно изключващи се алтернативи“ – вероятно една от големите болки на прехода и липса на визия на системно ниво. ДЗПО, като модел и система, НИКОГА не се е противопоставял на ДОО, това са две допълващи се, а не конкуретни системи, съчетали в себе си различни принципи, и с вградени собствени ползи и недостатъци. Именно комбинацията от двете внася едновременно справедливост и солидарност. Световната банка и други т.нар. „наднационални институции“ имат колекции от коментари по тристълбовия модел и авторът на студиата видно не е съгласен с тях.
„Какво печели или губи осигурено лице, ако трябва да избира ДОО и ДЗПО, или само ДОО?“ – важно уточнение: този избор е логичен и рационален само в най-близкия възможен до пенсиониране момент (сега е регламентиран срок от 5 години преди пенсиониране). На практика всяко осигурено лице има безплатна опция да оцени кой вариант за него е финансово по-изгоден и да я упражни в последния възможен момент, а именно 5 години преди пенсиониране. Ранното упражняване на опцията може да доведе до неоптимално решение за лицето.
„Справедлива ли е системата и трябва ли да се намалява пенсията от ДОО заради участие в ДЗПО, и с КОЛКО?“ – предвидено е, с оглед осигуряване на справедлив преход, с въвеждането на ДЗПО, да има равнопоставеност на кохортите на родените преди и след 31.12.1959 г. Тези, които поради възраст (обективен критерии) нямат право на участие в ДЗПО, биват компенсирани с увеличаване на пенсията от ДОО (авторът го нарича „намаление“ за участниците в ДЗПО).
„Справедливо ли е да има такава компенсация?“ – очевидно риторичен въпрос с ясен отговор – „ДА“.
„Какъв трябва да бъде размерът на тази компенсация и този размер в момента дали е справедлив?“ – размерът на компенсацията следва да държи сметка за няколко ключови параметъра:
• равно третиране на едни и същи периоди на осигуряване – особено сега, в началото първите бъдещи пенсионери от системата (родените най-близо – 1960 г.), гарантирано ще имат периоди на осигуряване, както преди въвеждане на ДЗПО, така и след това. За тези периоди на осигуряване преди ДЗПО не бива да се допуска никаква форма на компенсация (намаление);
• в периода на паралелно съществуване на ДОО и ДЗПО да се осигури равнопоставеност на третирането при участието в двата стълба на пенсионната система. Двете системи, поради вродените си характеристики, третират различно правата на осигурените в конкретни случай, като дължими, но невнесени осигурителни вноски, обезщетения при безработица, временна нетрудоспособност (болнични) и майчинство, бонификацията за осигурителния стаж (1 година се признава за 1.2), като обичайно за тези периоди ДОО признава права, а в същото време в УПФ не постъпват вноски;
• компенсацията да бъде адекватна и рационална. В момента, прилаганата и приета на готово от автора на студиата, не отговаря на тези условия. ДОО е система на хроничен дефицит и събираните вноски са крайно недостатъчни за изплащането дори и на текущо ниските по размер пенсии, а дефицитът се покрива през държавния бюджет (преди с вноска, а сега директно със субсидия). Признаването на този очевиден факт налага безспорно справедливо определяне на компенсацията при условията на балансиран бюджет на ДОО.

С правилното, адекватно и справедливо адресиране на тези въпроси, всички калкулации и заключения на автора ще се обезсмислят, и дори и да се приеме тезата за т.нар. „конкурентност на ДОО и ДЗПО“, то тя ще бъде при равнопоставени условия.

5) Независимо от слабо засегната теза за наличието на доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и тяхната полза за добавяне на устойчивост и достатъчност към пенсионната система у нас, следва да се отбележи, че това е важен и значим елемент на системата, който като доходност, риск характеристики, отново да се подчертае, се представя по-добре от портфейла-еталон и е с още по-ниски такси за осигурените лица. Данъчните облекчения и степента на осъзнатост на работодателите и осигурените лица са ключови за увеличаване на неговата роля в бъдеще.

С анализа на рисковете пред пенсионната система, авторът ни представя отново едностранчиво, разглеждайки първо само тези пред ДЗПО и после инфлирайки част от остатъчните.
Например, всеизвестен факт е рискът пред Pay as You Go системите на ДОО, свързан с демографията и застаряващото население, едновременно с все по-малко млади и работещи и осигуряващи вноски граждани. Наместо това, авторът търси и си намира връзка между капиталовите схеми и негативното влияние на демографията върху тях, независимо, че извлеченото е мъгляво и крайно невярно за малка и отворена икономика каквато е българската.
Макрошоковете и политическите рискове от промяна на правилата на играта са еднакво важни за всяка от системите и е важна инфраструктура, и механизми, които да предпазят системата, и да намалят неблагоприятното им влияние.
Що се касае до посочените конкретни инвестиционни рискове и анюитетни рискове, авторът пропуска наличието на просторна нормативна уредба, регулатор и контролни механизми за уреждане на всеки един от тези въпроси.
„Анюитетен риск“ и т.нар. от автора „лотариен елемент на пенсиите“ – трудно би могло да се направи подобен извод от актюер, познаващ нормативната уредба, и предложенията за промяна, обсъждани до момента многократно по повод регламентиране фазата на изплащане. Всеки актюер би отхвърлил това твърдение с простичкия аргумент: предвид индексацията на пенсиите в ДЗПО с доходността на фонда за изплащане на пенсиите, то тези с пенсии, отпуснати при по-нисък технически лихвен процент, ще се индексират с повече от другите и накрая на периода изплатената сума на двама пенсионери ще е абсолютно идентична.
Твърдението на стр. 21 и стр. 22 вече наистина буди недоумение, когато авторът анализира фазата на изплащане и яростно защитава тезата, че инвестицията, в основно дългови ценни книжа на този етап от осигуряването, ще гарантира доходност близка до нулата и вероятно реална отрицателна! Добре, но всеки прочел предходното, би се запитал, а чия беше идеята в т.нар. „портфейл-еталон“, и то с 65% тегло, да се сложат точно държавни облигации с около 10 годишен матуритет?! Междувременно анализ на представянето на портфейла-еталон доказва, че именно тази част на портфейла е донесла много повече от доходността на портфейла за тези 16 години от 35% инвестирани в акции.
В заключение, от БАДДПО считаме, че може да се отбележи, че в анализирания материал, авторът умело работи със статистически данни, създавайки манипулативно своя теза, базирана на факти, полуистини и откровени внушения. Не може да се отрече целенасоченост и предварително дефинирани опорни точки и множество на брой тенденциозни изводи, които считаме за напълно погрешни. Изложените важни отклонения и внушения, определено и еднозначно, показват, че материалът може да бъде определен като краен и дори емоционален, а не като сериозна научна студиа, независимо от ползваните от автора значителни числови данни, модели и анализа им.
Можем, да се съгласим с автора, че системата за допълнителното пенсионно осигуряване се нуждае от допълнителни промени и усъвършенстване, като:
• въвеждането на мултифондове. Тема дискутирана повече от 10 години!;
• регламентиране фазата на изплащане на пенсиите от УПФ;
• даване на възможност на осигурените лица в УПФ да избират пенсия само от ДОО или пенсия от ДОО и УПФ в последния възможен момент преди пенсиониране, аналогично на правата на осигурените лица в ППФ;
• справедливо намаляване на пенсията от ДОО, отчитайки РЕАЛНИЯ принос на всяко осигурено лице в системата на ДОО.

Управителен съвет на БАДДПО

Е.Милтенова
(Председател)

21.08.2020 г.

На 13.08.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.
Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2020 г. е 4 799 159 души, като нараства спрямо 30.06.2019 г. с 1,84 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 855 860 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,79 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2020 г. възлизат на 102 387 хил. лв. и се увеличават с 2,12 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2020 г. е в размер на 27 882 хил. лв.
Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.