Категория: Новини

Мултифондовият модел повишава доходността и защитата на осигурените – Евелина Милтенова председател на БАДДПО с участие в Bloomberg TV Bulgaria

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване взе участие в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria по темата  за въвеждането на мултифондовия модел в системата на допълнителното пенсионно осигуряване. В рамките на разговора бяха представени основните цели и предимства на реформата, насочена към повишаване на доходността и по-добра защита на осигурените лица. 

В изказването си председателят на БАДДПО подчерта, че мултифондовият модел създава по-справедлива и ефективна система, като позволява средствата на осигурените да се инвестират съобразно тяхната възраст и инвестиционен хоризонт. Акцент беше поставен върху възможността по-младите осигурени да реализират по-висока дългосрочна доходност чрез по-динамични инвестиционни стратегии, както и върху механизма за автоматична защита на натрупаните средства при наближаване на пенсионна възраст.

По време на участието беше отбелязано още, че реформата предвижда намаляване на таксите и по-силна връзка между възнаграждението на пенсионните дружества и постигнатите резултати, което е в интерес на осигурените лица. Подчертан беше и международният опит, който показва, че мултифондовите системи водят до по-високи пенсии и по-голямо доверие в капиталовия пенсионен модел.

БАДДПО следва активна роля в обществения дебат и ангажимента си към модернизацията и устойчивото развитие на пенсионната система в България във време, когато законопроекта ще се обсъжда в НС.

Цялото интервю може да видите тук.

Мултифондовете: Риск или дългосрочен инструмент за стабилност – Проф. Григор Димитров пред Nova News

Мултифондовете в пенсионната система на България не са нова или експериментална идея, а инструмент, който се обсъжда и подготвя от години. Това стана ясно от думите на члена на Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров в „Денят на живо”. Той подчерта, че още през 2007 г. България организира специализирана конференция, посветена на мултифондовете, а през 2009 г. започва изготвянето на законопроект за тяхното въвеждане. През последните две години темата е разработвана от екипа на Комисията по финансов надзор, което показва, че евентуалната реформа е резултат от продължителен експертен процес.

Същността на мултифондовия модел е обвързването на инвестиционния цикъл с жизнения цикъл на човека. При младите хора средствата може да се инвестират в по-високорискови активи с потенциал за по-висока доходност. След навършване на 50-годишна възраст рискът постепенно се намалява, а в последните три години преди пенсиониране инвестициите са изцяло консервативни, обясни Димитров и подчерта, че всеки осигурен има право сам да избере инвестиционния профил, по който да се управляват неговите средства. Това дава по-голяма свобода и персонализация, но поставя и нови изисквания към информирания избор.

Могат ли няколко промени да гарантират, че ще взимаме по-високи пенсии?

Един от основните проблеми, според проф. Димитров, остава ниската финансова култура в обществото. Именно затова в мултифондовия модел са заложени силни защитни механизми. Базата за пенсия е гарантирана и не може да бъде по-ниска от номинала на направените осигурителни вноски. След като веднъж бъде определена, пенсията не подлежи на намаляване, независимо от колебанията на финансовите пазари.

В момента в пенсионните фондове се управляват около 30 млрд. лева, като системата е генерирала значителна доходност през годините. Според проф. Димитров въвеждането на мултифондовете ще създаде още по-големи възможности за конкуренция между фондовете, което е ключов фактор за стабилността на системата.

Цялото интервю може да видите тук.

Министерство на финансите предлага нови правила за управление на парите за втора пенсия.

Идеята за промените е дружествата да могат да инвестират вноските в подфондове с различен риск в зависимост от възрастта на осигурените. Целта е родените след 1959 г. да получават по-високи пенсии от втория стълб.

До момента 5% от вноската за пенсия на родените след 1959 г. отива в частен пенсионен фонд. За втора пенсия се осигуряват над 4 милиона души. А пенсионните дружества инвестират вноските по-консервативно.

Финансовото министерство предлага фондовете да могат да инвестират вноските за втора пенсия в подфондове, съобразени с възрастта на осигурените и инвестиционния риск. Осигуреният ще може да избира къде да се инвестират парите му. Ако не го направи ще бъде разпределен служебно в динамичен, балансиран или консервативен фонд в зависимост от възрастта му.

3 години преди пенсиониране осигурените задължително остават в консервативен фонд, предвижа законопроектът. Независимо от инвестиционния риск при пенсиониране всички вноски за втора пенсия на осигурените ще бъдат гарантирани от пенсионните дружества.

„Когато ние внасяме нашите осигуровки, ние получаваме пенсия от две места. Всяка от тези пенсии има коефициент на заместване на дохода, който сме получавали, като в началото на реформата през 2000 г., идеята е била – 40% от заместването да дойде по линия на пенсията, която се получава от НОИ, 20% да дойде по линия на пенсионните фондове и едни 10% потенциал от доброволно пенсионно осигуряване, което е по желание на всеки един човек“, обясни пред Радио София Мария Минчева – зам.-председател на Българската стопанска камара и член на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

По думите й, има промяна в параметрите, които са били в самото начало.

„Резултатите в момента не са това, което се очаква поради редица причини и свързани с Държавното обществено осигуряване, законодателни промени, неизпълнения на допусканията в началото по отношение на втория стълб, така че от тази промяна се цели да има малко по-различен начин на инвестиране на средствата на хората, за да може да се търси по-висока доходност“, посочи Мария Минчева.

Тя добави, че в момента всички средства, независимо дали сме в началото на трудовия ни път и размера на възнагражденията, се инвестират по един и същи начин.

Новите правила ще влязат в сила през 2027-ма година, ако бъдат приети в Народното събрание.

Подробности можете да чуете в интервюто на Катя Василева с Мария Минчева ТУК

От сайта на Българска Стопанска Камара.

Лидия Шулева: Мултифондовете ще дадат повече доходност на пенсионните вноски

След близо 20 години дебати България е на прага на ключова промяна във втория стълб на пенсионната система – въвеждането на мултифондове, които да позволят по-висока доходност на спестяванията. В студиото на Euronews PrimeTime Лидия Шулева подчерта, че одобрението на законопроекта от Националния съвет за тристранно сътрудничество е важна крачка напред и изрази очакване реформата да бъде приета въпреки политическата нестабилност.

„Основната цел е хората да имат по-високи спестявания и съответно по-високи пенсии“, посочи тя, като припомни, че системата дълго време е била прекалено рестриктивна. По думите ѝ пенсионните дружества вече разполагат с достатъчно опит, за да управляват по-широк кръг от активи и да се възползват от дългия инвестиционен хоризонт на младите хора.

Шулева обясни, че т.нар. „по-рискови“ инвестиции не означават загуба на спестяванията, тъй като съществуват гаранционни механизми и строг контрол. „Когато говорим за риск, имаме предвид диверсифицирани инвестиции в борсови индекси, където рискът е разпределен“, каза тя и даде примери с глобални индекси, които в дългосрочен план носят значително по-висока доходност.

Според нея моделът на жизнения цикъл – от динамичен към балансиран и консервативен фонд с наближаването на пенсията – защитава хората от пазарни сътресения. „Изчисленията показват, че при такъв подход пенсиите могат да нараснат двойно“, подчерта Шулева, като добави, че всеки гражданин ще има право сам да избере нивото на риск или да промени решението си във всеки момент.

Цялото интервю може да видите тук. 

Мирослав Маринов- член на Инвестиционен комитет на БАДДПО в предаването „ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев“

Въвеждането на мултифондовете е ключова и дълго отлагана реформа в пенсионната система на България. Това заяви Мирослав Маринов, член на Инвестиционния комитет към БАДДПО, в предаването „ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев“.

По думите му темата се обсъжда още от 2005 г., а моделът отдавна е въведен и успешно функционира в редица развити пенсионни системи по света, включително и в Хърватия, като държава от региона.

Маринов посочи, че настоящият модел с единен инвестиционен портфейл ограничава възможностите за постигане на по-висока доходност в дългосрочен план, въпреки че за последните 3 години реализираната доходност, по данни на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), е в размер на 5,5 млрд. лв. За разлика от него, мултифондовата система дава възможност на осигурените лица по тяхно желание да избират инвестиционен профил, отчитайки възрастта и житейския си етап. По-младите могат да насочат средствата си към по-динамични и доходоносни активи, докато хората, които се приближават до пенсионна възраст, да преминават към по-консервативни и защитени инвестиции.

„Това е демократична система, защото всяко осигурено лице има право да променя фонда си веднъж годишно“, допълни той.

Според него мултифондовете изискват по-активно участие от страна на гражданите, което от своя страна стимулира финансовата грамотност.

В хода на разговора Маринов обърна внимание и на потенциала на пенсионните фондове да допринесат за развитието на българската икономика. По думите му инвестициите в инфраструктура имат дългосрочен хоризонт, който естествено съвпада с характера на пенсионните спестявания. Насочването на част от ресурса на пенсионните фондове, който вече надхвърля 16 млрд. евро, към българската икономика би повишило общото благосъстояние и би създало условия за по-висок икономически растеж и БВП. 

Маринов добави, че първото значимо позитивно събитие след приемането на еврото е, че Българската фондова борса е шампион на Европа, а може би и на света по ръст от началото на годината.

Цялото участие на Мирослав Маринов в „ДЕНЯТ с Веселин Дремджиев“ можете да гледате тук,(51:25)

Евелина Милтенова пред Euronews: Реформата във втория пенсионен стълб е логично надграждане на сегашния модел

Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), гостува в сутрешния блок „Добро утро, Европа“ (Euronews България), където представи основните идеи и цели на предлаганата реформа във втория стълб на пенсионната система.

Председателят на БАДДПО  припомни, че допълнителното пенсионно осигуряване – включително задължителният втори и доброволният трети стълб – функционира успешно повече от 20 години, като през този период са натрупани почти 32 млрд. лв. активи, от които около една трета представлява реализирана доходност за осигурените лица.

Основен акцент в разговора беше предложението за въвеждане на мултифондова система. Според Милтенова текущият модел, при който всички осигурени попадат в един универсален фонд, не отчита различните инвестиционни хоризонти на младите и на тези, които са близо до пенсия.

Тя обясни, че многофондовият модел цели:

  • по-голям избор за осигурените лица при управление на техните пенсионни спестявания;
  • по-ефективно разпределение на риска и потенциал за по-висока доходност, като средствата се управляват според възрастта и времевия хоризонт на осигурения;
  • по-голяма защита на натрупаните средства чрез адаптирани инвестиционни стратегии.

Евелина Милтенова подчерта, че това е надграждане на настоящия модел, а не радикално преобръщане: младите осигурени би следвало да бъдат в по-динамичен фонд с по-голям потенциал за дългосрочна доходност, докато по-близо до пенсия ориентираните инвестиции са по-консервативни.

По думите ѝ такава структура ще позволи средствата да работят по-ефективно през целия трудов живот на осигурените лица, като същевременно запази солидната регулация и наблюдение на системата. Сега в ръцете на политиците е да потвърдят своята подкрепа за така необходимото доразвиване на тристълбовия модел в интерес на всички настоящи и бъдеши  осигурени в капиталовите стълбове.

Евелина Милтенова: Реформата във втория пенсионен стълб е надграждане на сегашния модел

Промените във втората пенсия: Какви възможности предоставя многофондовата система

В ефира на БТВ пред Цветанка Ризова, Светла Несторова – член на Управителния съвет на БАДДПО, коментира предстоящите промени във втория пенсионен стълб и въвеждането на многoфондова система. Тя обясни, че новият модел цели да даде по-голяма свобода и контрол на осигурените лица върху управлението на техните пенсионни спестявания чрез избор между динамичен, балансиран и консервативен подфонд. По думите ѝ всеки човек ще може периодично да преценява и променя инвестиционния си профил според възрастта, нагласата към риск и личните си цели. Законопроектът е в процес на подготовка и се очаква да бъде разгледан от Народното събрание на първо четене в близко бъдеще.

Цялото интервю може да видите тук.

Светла Несторова – член на УС на БАДДПО пред NOVA TV с важни детайли за новия законопроект за промените с мултифондове

В телевизионното интервю по NOVA Светла Несторова, член на Управителния съвет на БАДДПО, представи ключови детайли от новия законопроект за промени в пенсионната система, свързани с въвеждането на мултифондове. Тя поясни, че реформата ще даде реален избор на хората как да се инвестират техните пенсионни средства чрез три типа подфонда – динамичен, балансиран и консервативен, като всеки ще може да променя избора си ежегодно и да се възползва от подходящ профил според своя риск и цели. Проектът все още не е гласуван, но се очаква скоро да бъде внесен за първо четене в парламента.

Цялото интервю може да видите тук.

Мултифондовете и реформата в допълнителното пенсионно осигуряване

От 1 януари 2027 г. в България се въвежда нов модел за управление на пенсионните спестявания в допълнителното пенсионно осигуряване – т.нар. мултифондов модел, предвиден с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Какво се променя?
Реформата променя начина, по който се инвестират средствата в универсалните пенсионни фондове, като за първи път се въвежда възможност пенсионните спестявания да се управляват според възрастта, инвестиционния хоризонт и предпочитанията на осигурените лица.
Досега средствата на всички осигурени лица се инвестираха по единен модел, независимо дали човек е в началото на професионалния си път или е близо до пенсиониране. Новият подход отчита, че различните етапи от живота предполагат различни инвестиционни потребности, възможности и ниво на риск.
Мултифондовият модел въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен. По правило средствата ще се разпределят според възрастта на осигурените лица, като при по-дълъг инвестиционен хоризонт се допуска по-висок потенциал за доходност, а с приближаване на пенсионната възраст акцентът постепенно се измества към по-голяма стабилност и защита на натрупаните средства.
Реформата дава и възможност за по-активен избор от страна на осигурените лица. При определени условия те ще могат да изберат подфонд, различен от автоматично определения за тяхната възрастова група, след оценка на индивидуалния рисков профил и инвестиционните предпочитания.
Промените в КСО предвиждат също постепенно намаляване на удръжките от осигурителните вноски и нов подход при определянето на инвестиционните такси, насочен към стимулиране на по-добри резултати при управлението на средствата.
Очакванията са новият модел да създаде условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания, по-висока доходност в дългосрочен план и потенциално по-висок размер на допълнителната пенсия.

Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова са подготвили въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система. В сайта на КФН може да ги намерите тук

За ваше удобство, копираме отговорите и в нашия сайт:

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МУЛТИФОНДОВИЯ МОДЕЛ И ТАКСИТЕ И УДРЪЖКИТЕ

1. Какво представлява мултифондовият модел?
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

2. Какви подфондове ще има?
1) В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:
а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции)
б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход;
3. консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
2) В ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

3. От кога да очакваме да започне дейността на мултифондовете?
От 1 януари 2027 г., ако се приеме предложеният законопроект.

4. Защо се налага да се чака до 2027 г. ?
За да стартират мултифондовете, освен приемане на промените в КСО, е необходимо:
– да се приемат промени в наредбите и др.под. актове;
– пенсионните дружества да приемат и променят много свои документи (инвестиционни политики, правилници и др.) и да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил;
– лицата, които вече се осигуряват, да имат достатъчно време да се запознаят с подфондовете и да изберат къде да участват;
– да бъдат извършени редица други технически действия, като прехвърляне на активи, разпределяне на лица, които не са направили избор, и мн. др.

5. Вече съм осигурен в УПФ. Кога и как мога да избера по какъв начин да се управляват моите средства?
В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. ще можете да подадете заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където сте осигурен. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да изберете конкретен подфонд (но ако Ви остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително участвате в консервативен подфонд).

6. Какво ще стане, ако не подам заявление за избор до 30 ноември 2026 г.?
В този случай ще бъдете разпределен въз основа на възрастта Ви:
– до 50 г. – в динамичен подфонд,
– от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и
– от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта Ви към 1 януари 2027 г.

7. Предстои ми да започна работа. Как да избера подфонд в УПФ и как да се информирам?
В тримесечен срок от започване на работа можете да изберете в кой УПФ и в кой подфонд да се осигурявате. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява желания от Вас фонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество (запознайте се с важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.);
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас. Тя не Ви задължава и може да изберете друг подфонд. Само ако сте навършили възраст с три години, по-ниска от възрастта за пенсиониране, задължително ще участвате в консервативен подфонд.
Ако не направите избор, ще бъдете разпределени служебно на база възрастта Ви (до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд).

8. Как да избера подфонд в ДПФ, където съм осигурен?
Създаването на подфондовете в ДПФ се извършва по преценка на дружеството, което го управлява. След съобщаване за промените в правилника на ДПФ за създаване на подфондовете (чрез съобщение на сайта на пенсионното дружество, както и чрез уведомление по електронна поща, ако сте избрали такъв начин на комуникация) ще имате 3-месечен срок да подадете заявление в кой подфонд желаете да участвате. До извършването на избор или ако не извършите такъв ще участвате в балансиран подфонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на фонда и подфондовете можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество, където може да видите важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.;
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас.

9. Предстои да стана участник в ДПФ, как да избера подфонд?
Ако ДПФ, където ще се осигурявате с лични вноски или ще бъдете осигуряван с вноски на работодател или друг осигурител, предлага различни подфондове, може да изберете подфонд, където да се управляват Вашите средства, като посочите в осигурителния договор, който сключвате, съответно в документа, с който давате писмено съгласие да Ви осигурява работодателят или другият осигурител.
Относно информирането и консултирането вижте отговора по Въпрос 8.

10. Какво ще се промени при инвестициите?
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

11. Как ще се промени доходността по партидите на осигурените с въвеждането на мултифондовата система и промените в инвестициите?
За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване.
При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Действащ модел
Възраст Подфонд Доходност
от 20 г. до 65 г. Балансиран 2.04%
Коефициент на заместване 12.25%

След въвеждане на мултифондов модел
Възраст Профил Доходност
от 20 г. до 49 г. Динамичен 5.60%
от 50 г. до 62 г. Балансиран 3.46%
от 63 г. до 65 г. Консервативен 1.98%
Коефициент на заместване 21.24%

Графиката може да видите в сайта на КФН – тук

12. Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива?
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

(Подробните примери, илюстрирани с таблици, може да разгледате в сайта на КФН)

13. Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?
1) в допълнителното задължително осигуряване
Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
2) при допълнителното доброволно осигуряване
Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

14. Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1) въвеждането на инвестиционен избор;
2) даването на възможности за по-добра доходност;
3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;
4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;
5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева

По предварителни данни на пенсионноосигурителните дружества, общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева (близо 16 млрд. евро), както БТА цитира информацията, предоставена Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

Само за последните три години – 2023, 2024 и 2025 г., натрупаната инвестиционна доходност по всички пенсионни фондове е над 5,5 млрд. лева (над 2,8 млрд. евро).

През 2025 г. универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26 процента спрямо 5,22 процента през 2024 г. и 8,15 процента през 2023 г.

Доброволните пенсионни фондове постигат още по-висока доходност – 8,07 процента средно за 2025 г., при 6,41 процента през 2024 г. и 7,87 процента през 2023 г.

Данните показват, че пенсионните фондове продължават да създават реална дългосрочна стойност за осигурените лица, въпреки динамичната икономическа и пазарна среда, отбелязват от БАДДПО.

Информацията на БТА може да видите тук

Top