БАДДПО

Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

Категория: Новини

Uncategorized / Конференции, семинари, обучения / Новини / Съобщения за медиите

Светла Несторова: Нужни са стимули към работодателите, за да осигуряват допълнително служителите си за трета пенсия

Членовете на УС на БАДДПО взеха участие в събитието, организирано от Икономическия социален съвет с главна тема: Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване, проведено на 24.02.2025 г.

По време на представянето на доклада, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО направи изказване, свързано с ползите от третия стълб и насоки как той би работил по-ефективно за осигурените.

„Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез Доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години“, заяви тя.

„След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в Доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии“, посочи Несторова.

Светла Несторова припомни и че в докладите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Икономическия и социален съвет (ИСС) има конкретни препоръки да се премахне умишлено създадената „конкуренция“ между първи и втори стълб, която в момента работи в ущърб на осигурените лица. Основен елемент от това би следвало да се даде възможност на хората да избират именно в момента на пенсиониране дали да се прехвърлят изцяло в първия стълб или да получават две пенсии, защото едва накрая на трудовия си път имат точна и пълна информация за размера на пенсията си и размера на натрупаните във втория стълб средства. Друг такъв проблем е и т.нар. „коефициент на редукция“ на пенсията им от ДОО, който в момента не отчита правата, които са придобили от участието на Държавата като трети осигурител и всъщност несправедливо наказва гражданите, които избират да имат втора пенсия.

По думите й замисълът на тристълбовия модел е да работи в хармония, като основната цел е да осигури добър заместващ доход и този модел няма разумна алтернатива.

„Всички държави, които са правили в миналото компромиси с втория стълб, сега отново се връщат към капиталови пенсионни схеми, защото това е единственото рационално решение“, категорична е Несторова.

На форума се изказаха и други експерти, които имат наблюдения върху цялостния процес на развитие на допълнителното пенсионно осигуряване в България от самото му начало.

„Хората не трябва да живеят в страх за бъдещето си, а да са уверени, че ще имат достойни старини“, посочи Деница Сачева, Председател на Комисия по труда и социалната политика в Народното събрание, по повод на доклада на ИСС.

Тя добави, че е време да се наблегне и на финансовата грамотност, която да започва от училище и да продължава през целия живот.

Д-р Хасан Адемов, бивш социален министър и настоящ член на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, добави, че пенсионната система през годините се е превърнала в универсален донор за много сектори и затова сега виждаме дефицит от 11 млрд. лв. Според него тристълбовият модел дава своите резултати, но недостатъците са плод на политически решения. Д-р Адемов е и на мнение, че мултифондовата реформа ще е полезна, защото най-накрая ще обвърже жизнения цикъл с възможността за избор по какъв начин да бъдат управлявани средствата на хората.

Uncategorized / Интервю / Новини

Как да изберем универсален пенсионен фонд? Втора част на интервюто с Диана Йорданова по БНТ

При избора на универсален пенсионен фонд, обърнете внимание на следните фактори:
– проследете дългосрочната доходност, поне за 5 години назад;
– проучете какви са таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите;
– проверете и инвестиционната политика на фонда;
– Дружеството трябва да осигурява редовен и лесен, свързан с информация за индивидуалната партида;
– в сайта на КФН можете да намерите данни за доходността, размера на активите, степента на риск и размера и вида на таксите.

Това е обобщението на водещия Светозар Костадинов в авторската рубрика „Лични финанси“ – част от „Денят започва“ по БНТ. Насоките са извлечени от втората част на интервюто с г-жа Диана Йорданова – зам.председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Предаването е излъчено на 24.02.2025 г.

„Планирането на финансовото бъдеще е една от най-важните стъпки, които трябва да предприемат осигурените лица, като изборът на универсален пенсионен фонд (УПФ) е дългосрочен ангажимент, който изисква балансиране на възможностите за растеж с управлението на риска“ – обясни г-жа Йорданова и даде разяснения, свързани със сега действащата система на универсалните пенсионни фондове.

„В момента, според нормативната уредба, дружествата са задължени да управляват капитала балансирано. Независимо от това, всяко дружество има различна инвестиционна стратегия и зависимост от управленските решения и рисковия апетит на самите инвестиционни комитети, се инвестира по различен начин.
По принцип държавните ценни книжа и облигациите са инструменти с по-малък риск, но и гарантирана доходност.
Докато инвестициите в колективни инвестиционни схеми (КИС) – акции на публично търгувани компании, мога да донесат малко по-висока доходност, но са по-рискови, защото финансовите пазари са волатилни – периоди на много висока доходност, могат да бъдат последвани и от периоди с по-ниска“.

Г-жа Йорданова сподели още, че КФН има изключително точни данни и осигурените лица биха могли да се информират по два начина:
1. На страниците на съответните пенсионноосигурителни дружества. Какво трябва да се гледа? Каква доходност има дружеството, минимум на 5 годишен период. Дори и за целия период на съществуване на дружеството. Капиталовите схеми са т.нар. „дълги пари“ – необходим е 40-годишен период на инвестиране, включително за покриване на различни флуктоации на международните пазари – неблагоприятни периоди като кризи, рецесии. Затова е добре да се гледа и доходността от началото на съществуване на дружеството. Това не е гаранция за бъдеща доходност, но все пак човек би могъл да се ориентира каква е стратегията на инвестиране.
2. На страницата на КФН има агрегирана информация за всички пенсионно-осигурителни дружества. Всеки може да влезе и да провери как се представя всяко едно от дружествата и да направи своя информиран избор.

3. Добре е да бъде направена преценка и от гледна точка на таксите, които удържат дружествата. Те имат таван на таксите, но всяко едно от тях, съобразно управленските решения, предлага различни такси, които удържа. Тази информация също присъства на сайтовете на всяко едно дружество, има я и агрегирана, на сайта на КФН.
По отношение на риска, лицата могат да се информират от данните, които КФН публикува за „стандартното отклонение“ – това е т.нар. „коефициен на Шарп“, който показва какъв риск поемат отделните компании.

Цялото интервю може да видите тук 

 

БАДДПО в медиите / Новини / Проведени мероприятия / Съобщения за медиите

Икономическият и социален съвет застава изцяло зад тристълбовия пенсионен модел на България

Икономическият и социален съвет (ИСС), с всичките си членове, застава изцяло зад тристълбовия пенсионен модел – това обяви Зорница Русинова, председател на ИСС на специално организираното събитие, на което бе представен задълбочен анализ на пенсионната система и проведена дискусия. Публичният дебат се води в столичния „София Хотел Балкан“. На събитието присъстваха и взеха активно участие дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, членове на БАДДПО, зам.председателят на КФН – г-жа Диана Йорданова.

В анализа са изведени около  70 страници конкретни препоръки по отношение на усъвършенстване на тристълбовия модел. Анализът е независим и проследява развитието на съвременната пенсионна система с всяка една от стъпките и политически решения, които са вземани през последните 30 години. На тази база са изведени и препоръките занапред с основна цел – „от една страна да гарантираме финансовата устойчивост на системата, а от друга да гарантираме адекватността на пенсиите. Той дава и добри възможности в хода и мандата на това Народно събрание, на мандата на сегашното правителство, да се помисли каква част от тези конкретни предложения биха могли да бъдат приети, за да се продължи да се надгражда пенсионната система“, заяви г-жа Русинова.

Подробна статия с водещи акценти от анализа, може да прочетете във в. „24 часа“ със заглавие, изведено от една от препоръките: „Парите за втора пенсия да се местят само веднъж, а за третата – данъчни облекчения“. 

Изследвания и статистика / Новини / Съобщения за медиите

КФН обяви предварителни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2024 г.

Към 31.12.2024 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.

Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 155 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.

През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. вече има сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.

Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

 

Интервю / Новини

Диана Йорданова: парите на осигурените лица са изключително защитени и свръхрегулирани

Диана Йорданова – зам. председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика на БНТ „Лични финанси“ – част от „Денят започва“. Пред водещия Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

На един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават – дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства, г-жа Йорданова акцентира върху методиката на управление на пенсионните фондове и това, че капиталовата система е свръхрегулирана.

  • Пенсионноосигурителните дружества ежедневно докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове. Обясни и посредством какви механизми средствата на осигурените лица са напълно защитени и неприкосновени: „Фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“
  • Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), заради свръхрегулацията, както и „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “
  • В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, г-жа Йорданова отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

    На 24 февруари предстои втората част на интервюто. Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия.

    Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия

 

Интервю / Новини

Втората пенсия – колко ще е тя и може ли да осигури достойни старини?

В интервю за предаването „Ревизия“ по Nova News, Светла Несторова – член на УС на БАДДПО внесе яснота по отношение на въпросите за втората пенсия. Тя е категорична, че вторият пенсионен стълб е увеличил парите на хората.

Често работещите не са наясно колко пари имат в личните си партиди в осигурителните дружества, нито пък каква втора пенсия ще получават след време. „Не е вярно, че вторият стълб не е оправдал съществуването си. Парите на хората са там и са увеличени. Инфлацията е почти изцяло посрещната. Системата е стабилна.“, заяви Несторова. Тя коментира, че системата у нас се представя изключително добре през последните три години и че за целия период от въвеждането на тристълбовата система в България тя се е доказала като работеща и помагаща на осигурените.  По думите ѝ, до момента няма загубени пари, няма нито един фалит на дружество. Отхвърли твърденията, че дружествата инвестират в свързани лица и техни скрити компании. „Това категорично не е вярно. Просто не е истина“, обяви Несторова.

И още – пенсионните фондове у нас искат да се въведе поредната стъпка от реформата като се институционализират т.нар. мултифондове. „Мултифондовете като реформа представляват възможност да се даде на пенсионните фондове да управляват фондове с различен рисков профил, които са адекватни за хора с друг рисков апетит. Един млад човек има инвестиционен хоризонт от 40 години, а един възрастен има няколко години. Сега се гарантира сигурност, а не доходност. Време е за реформа, която да позволи доходността на фондовете да се увеличи и системата да е адекватна и за по-младите хора“.

Целият разговор от предаването „Ревизия“, излъчено на 14.02.2025 г. може да видите тук.

 

Интервю / Новини

Светла Несторова, член на УС на БАДДПО: Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране

В интервю по БНР, за предаването „12+3“, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, разказа каква е значимостта на капиталовите пенсии за достойни пенсии.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход“.
Това заяви пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„През последната година българската пенсионно-осигурителна система премина няколко доста сериозни проверки и анализи. Те бяха направени от различна гледна точка. От една страна като част от процеса на присъединяване на България към ОИСР. Ние бяхме един от първите сектори, в които организацията влезе, за да направи оценка и анализ“, напомни тя и очаква скоро да излезе доклад.

Тя подчерта също, че е приключил и дългият процес на вътрешна проверка на системата и нейната стабилност от страна на икономическия и социален съвет, където участват почти всички заинтересовани страни. Третият анализ е на МТСП, който беше само на първия стълб – това, което НОИ събира и изплаща.

По думите ѝ анализът на парламента и на ОИСР дават вътрешна и външна гледна точка на всички сегменти на системата. Те са доста единодушни, което ни дава възможност да заключим, че и тези преценки са верни, обобщи Несторова.

Тя изтъкна, че и от двете страни системата е преценена като изключително стабилна и прозрачна:

„Вноските се събират по начина, по който следва, управляват се по начина, по който е предвидено от закона. Всичко е прозрачно. Наблюдава се на ежедневна база от регулаторите в страната. Системата получи изключително положителна оценка в своята цялост“.

Несторова обаче допълни, че докладите съдържат и препоръки за това как системата да се развие:

„Тук стават ясни доста бързо няколко основни посоки, в които са ни необходими промени. Промените изискват сериозна политическа воля и сериозна политическа стабилност“.

В предаването „12+3“ тя посочи, че първата и основна посока за развитие на системата е, че трябва да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която хората получават. Според нея сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен. Не ни дава възможност да печелим за хората от собствените им пари, посочи тя и обясни как се инвестират парите на хората в момента.

„Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Светла Несторова подчерта още, че не може един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. Според нея това трябва да се промени:

„Би следвало за хората, които се намират от 20 до към 40 години, парите да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Разбира се, че са по-рискови отколкото са абсолютно консервативните, но динамичното инвестиране и печалбата са пряко свързани. Понеже хоризонтът е много дълъг, това дава време движенията на пазара да бъдат в крайна сметка изравнени и когато човекът навърши 45-50 години той би имал много повече средства в своята сметка, отколкото би имал, ако от началото парите стоят в касичка“.

Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Според нея мярката не търпи отлагане, а политическо разбиране по въпроса има.

Пенсионният модел е успешен, само когато е солидарен, подчерта Несторова. Тя цитира доклад на НОИ, според който у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионера, което по думите й е много лошо съотношение. По стария начин, по който в първия стълб се случват нещата, а именно от вноските на работещите да се плащат пенсиите, това не може да издържи дългосрочно, категорична е тя и добави, че това води до увеличаване на дефицита в бюджета и до нарастваща роля на държавата.

„Дефицитът в последните 3 години се удвои – от 11 млрд. отиде на 22 разходът, сега ще отиде на 24. Държавата участва като трети осигурител в целия този процес“.

По думите ѝ именно затова са измислени и капиталовите пенсии – тези с натрупване (втория и третия стълб на пенсионното осигуряване). Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална сметка.

Другата посока на препоръките е свързана с няколко парадоксални политически решения, взети в последните 10-15 години, коментира Несторова.

„През последните години няколко пъти се взимаха решения, които на практика създадоха конкуренция между първия и втория стълб“, посочи тя и обясни с пример сегашната ситуация. Според нея хората трябва да могат да вземат решение дали да получават само първа пенсия или първа и втора именно в момента на пенсиониране, когато сумите и натрупванията са ясни.

Тя вижда постепенно разбиране в политическите партии: „Тази отговорност, която все изглежда дългосрочна и е добре някой друг да поеме, на практика чука на вратата“.

Несторова обясни какво представляват първият, вторият и третият пенсионен стълб. За нея третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният и разбираният от хората.

„Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране и да не разчитат на поредния министър на финансите за подаяния“.

По думите ѝ при него нищо не се губи, а освен това всичко се изплаща и децата го наследяват.

С един клик на телефона хората могат да проверят онова, което се е натрупало в частните осигурителни компании, отбеляза още Светла Несторова.

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Светла Несторова в предаването „12+3“ чуйте в звуковия файл.

Интервю / Новини / Съобщения за медиите

Проф. д-р Ст. Димитров: Пенсионният модел у нас работи успешно, но с промени може да се интегрират трите направления

Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…

Оригиналната публокация може да видите тук! 

Top