БАДДПО

Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

Категория: Новини

Интервю / Новини / Публикации на БАДДПО

Милтенова: Брутните партиди в пенсионните фондове са 100% гарантирани, целта ни е с мултифондов модел да удвоим втората пенсия

 

Въпреки големите световни кризи, постигнахме положителна доходност от 4% средногодишно, казва председателят на УС на БАДДПО – Евелина Милтенова. 

Брутните вноски на осигурените лица по персоналните им партиди са 100% гарантирани, целта ни е с въвеждането на мултифондов модел да увеличим доходността. Това обясни Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за подкаста на БНТ „Истината за…“ с водещ Надя Обретенова. Според математическите изчисления на нашите експерти е възможно след няколко годишно натрупване да се постигне удвояване на втората пенсия, добави Милтенова.

Реформата с въвеждането на мултифондове модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица, отдавна е предлагана от пенсионните дружества. Сега тя беше препоръчана и при прегледа на ОИСР, който констатира стабилността и надеждния надзор, извършван от КФН на всекидневна база. Мултифондовете са едно от предложенията и в публикувания в края на декември сериозен анализ на пенсионната система, извършен от Икономическия и социален съвет (ИСС), каза още Милтенова.

Мултифондовият модел се състои от три подфонда, които следват жизнения цикъл на осигурените лица. Динамичният, който ще е с най-висока доходност, ще е подходящ за младите хора, защото имат време, което е най-големият актив на младия човек. Балансираният подфонд ще е за хора между 50 г. до 2-3 години преди пенсиониране, а вече тогава ще се преминава към третия подфонд – консервативния, обясни председателят на УС на БАДДПО.

Въпреки тежките световни кризи през последните 20 години – и икономическа, и гръцката,

Ковид и  геополитически напрежения, пенсионните фондове в България успяха да осигурят положителна доходност на осигурените лица. За тези над 20 г., откакто работят капиталовите пенсионни фондове, средната годишна доходност е 4%, като тази година например се очаква тя да е над 8%, каза Милтенова.

На въпрос дали е добре да се увеличат осигурителните вноски, тя отбеляза, че това е въпрос на политическо решение. Но дупката от 11 млрд.лв. в Държавното обществено осигуряване ще нараства и според актюерски доклади дефицитите ще се увеличават в годините напред.

Всяко решение за пенсионната система трябва да е балансирано и да се има предвид, че никой от трите стълба не е замислен като заместващ на някой от другите два, между тях не бива да има конкуренция, а синергия, каза председателят на УС на БАДДПО.

Пенсионната система е надеждно контролирана и високо регулирана, напомни Милтенова. На всекидневна база се докладва на банката-попечител, както и на КФН какво се е случило с инвестирането през деня. И така се определя цената на един дял, която показва как се движи стойността на пенсионното спестяване. За разлика от банките, които веднъж месечно докладват в БНБ – пенсионните дружества са по-регулирани, добави Милтенова.

Защо е добре да спестяваме в доброволния трети стълб, където има 10% данъчна преференция и по-висока доходност, как фондовете управляват парите и защо осигурените не трябва да се притесняват за партидите си, чуйте целия разговор тук: 

БАДДПО в медиите / Конференции, семинари, обучения / медии / Новини

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“.

Доклади и презентации / Конференции, семинари, обучения / Новини / Проведени мероприятия

Участие на БАДДПО в панелa „Инвестиции и социална сиигурност – развитеие на тристълбовия пенсионен модел“ на събитието Power Summit проведено на 10.12.2024г в София

Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София

Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.

„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.

„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.

Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.

От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.

Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.

Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.

БАДДПО в медиите / Интервю / Новини / Публикации на БАДДПО

Мултифондовете гарантират по-висока втора пенсия – Евелина Милтенова пред в. „Телеграф“

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

– По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

– Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

– Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

– Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

– Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

– Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

– На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

– Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

БАДДПО в медиите / Интервю / Новини / Съобщения за медиите

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Изследвания и статистика / Новини / Обявления

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2024 г. е 5 045 220 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 44 275 души, или 0,89 на сто, а спрямо 30.09.2023 г. с 67 974 души, или 1,37 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,60 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.09.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 25 875 775 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,84 на сто, а в сравнение с 30.09.2023 г. с 21,21 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19 на сто спрямо 30.09.2023 г. Следват професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове за периода е 10,91 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2024 г. са общо 2 179 041 хил. лв. и се увеличават с 16,31 на сто в сравнение с деветмесечието на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,94 на сто, а в ППФ 12,54 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 9,01 на сто и 2,99 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2024 г. са 24 983, от които 4 161 пенсионери и 20 822 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 6 633 хил. лв. за пенсии, 76 300 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 295 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2024 г. е 230,66 лв., а средният размер на разсроченото плащане 462,39 лв. В сравнение с деветмесечието на 2023 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 3,53 лв., или с 1,55 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 55,37 лв., или с 13,60 на сто.

През третото тримесечие на 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 30.09.2024 г. вече има сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Интервю / Конференции, семинари, обучения / Новини

10 работещи издържат 7 зависими -каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска

Проблемите, свързани с демографската ситуация и предизвикателствата пред т.нар. тристълбов пенсионен модел в България бяха основен акцент на конференцията, която Българското актюерско дружество организира по повод своята 30-годишнина. БАДДПО е партньор и съорганизатор на събитието на БАД с две презентации в програмата.

Интервюто може да чуете в сайта на БНР

Зависимостта на първи солидарен стълб от бюджета е трайна тенденция – близо половината от общите разходи на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани и занапред с трансфери от държавния бюджет. За втория стълб на дневен ред са идеите за въвеждането на мултифондов модел, иначе казано на инвестиционен избор на осигурените, за да има по-висока доходност и по-висока втора пенсия. В крайна сметка, е ясно едно – актюерите и експертите в пенсионния сектор са си свършили качествено работата само ако крайният ѝ резултат е разбираем за гражданите.

„Най-масовият фонд е универсалният, който е задължителен и в който се пренасочва част от задължителната осигурителна вноска. В него активите са 21 млрд. лева. … По статистиките на НСИ ние виждаме, че в момента 2,8 млн. души са средномесечният брой на осигуряващи се лица, което води и до сравнително незадоволителния коефициент на зависимост на пенсионерите спрямо работещите, осигуряващите се лица – около 72%, което означава, че 10 работещи издържат 7 зависими“, каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска.

Политическият риск е нещо, което актюерите не могат да предвидят, подчерта тя и обясни:

„Ние се опитваме да оценяваме, на база на наблюдения, рискове, свързани със здравето, с живота на хората, както и природните рискове, свързани с човешка намеса или небрежност, но политическият риск е нещо извън нашата експертиза“.

Интервю на Мария Костова с Татяна Битунска в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Галерия / Интервю / медии / Новини

Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди

„…Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди на хората по втория стълб (на пенсиите), които са частни“ – предупреди иконимистът и политически анализатор Кузман Илиев в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 15 ноември (събота) 2024 г.

Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и индивидуалните партиди по тях, които са неприкосновени по закон и са индивидуални и наследяеми, бяха засегнати в разговора в студиото в контекста на голямата тема за заплати, данъци и плащания, върху която екипът на „Тази сутрин“ по bTV постави акцент в съботната сутрин. В разговорът участваха бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и икономистът Кузман Илиев.

Цялото предаване може да гледате тук – темата започва от 1:46 до 2:08

Ние поставяме акцент върху извадката, която засяга частните партиди на хората, осигурени по втория стълб

„Икономиката е баланс – каза Кузман Илиев. От дърветата малко няма да видим гората и в един момент пак ще сме неприятно изненадани и ще плачем всички. Тези 3% вдигане на осигуровките, са много важни, защото половината от пенсиите идват от бюджета. Не се плащат осигуровки. Имаме демографска тиктакаща бомба. Всички го виждат. Дупката в НОИ е 11 милиарда. Когато не може да я запълниш, почваш да вдигаш осигуровките. Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди на хората по втория стълб (на пенсиите), които са частни – предупреди Илиев. При положение, че в частните пенсионни фондове има 25 млрд. лева натрупани активи, на някои политици, на които други решения не им хрумват за справяне с демографската криза, за овладяване на разходите, за разумно пенсионно дело, просто в един момент ще сложат ръка на партидите на хората. Това вече циркулира, но е изключително опасен удар“, добави той.

  • Вдигането на осигуровките означава по-малко пари за инвестиции  

„Българският модел на правене на икономика е безумен. Парите в банките не отиват в частния бизнес, защото той е уплашен от тази икономическа несигурност, а за ипотечен кредит, за да може младите семейства да се набълбукат с 30 години задлъжняване. Те отиват, за да купуват дефицита на правителствата, които харчат за сметка на следващите поколения, а не за икономически растеж. Затова инвестициите тук са 17%, а в Европа – 22 средно, а другите страни са в рецесия. Това е объркан модел – вземаш заем, за да даваш за социални плащания и населението да се помпа с кредити. Няма инвестиции, защото бизнесът не иска да пипне парите, защото политиците се държат като обезумели“, изтъкна Илиев.

  • Лъчезар Богданов: „И това се прави в среда, в която продължава да има милиарди компенсации за бизнеса за цените за електроенергията, това се прави в среда, в която има стотици милиони субсидии за земеделски производители, голяма част от които отиват в една шепа хора, които по никакъв начин не са пострадали от глобалната рецесия. Ако в България си товарен превозвач, ще минеш два пъти по-евтино, отколкото през Сърбия, т.е. за един и същи транзит събираме по-малко пари по неясни причини и после не стигали парите за ремонт на пътищата…има много, много дупки швейцарското сирене на страната, но някой се е присетил, дайте да вдигнем данъците точно на светлата част от бизнеса, на тези, които плащат данъци, които са излезли на светло, декларират всичко – и ги наказваш тях, вместо да търсиш там, където има пробиви. 

 Любомир Дацов: Всички министри в момента бягат от това да вземат решения. Ще вдигат осигуровките, защото синдикатите по някакви необясними причини поддържат вдигането им, а те удрят работниците. Заради заплатите започваме да губим конкурентноспособност и производителността на труда намалява. Всяка една графика ви го показва.

Няма никакво основание да бъдат вдигнати данъците. Нито една партия не е обещала това по време на предизборната кампания. Затова никой не е оторизиран да ги повишава. Най-безболезнено и с най-малък удар върху икономиката като цяло е съкращаването на разходите. Основен принцип при бюджетирането е, че когато правиш свиване на дефицит, най-ефективното нещо е през разходната част, но е въпроса в това само да замразиш едни разходи. Трябва да направиш реформа“, обясни той.

„Проблемите на бюджета са политически, тъй като флиртът с избирателите заради многократният изборен цикъл доведе до все по-широкото вихрене на популизма“.

„Икономиката работи, но когато Германия, която ни е основен търговски партньор, е в рецесия, няма да е толкова добре. Като вдигнеш данъците, все едно удряш по главата малкия и средния бизнес с чук по главата и започват да спират и приходите в хазната. Дупката ще продължи да расте“, пророкува той.

 

 

БАДДПО в медиите / Конференции, семинари, обучения / Новини / Съобщения за медиите

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.

„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.

На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.

Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.

Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

 

Top