Категория: Съобщения за медиите

За 18-та поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината” за 2025 г.
Организатори на събитието са Университетът по застраховане и финанси (УЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в Деня на застрахователя – 1 октомври 2026 г. от 19:00 часа в столичния хотел “Маринела”, зала “София Гранд”.

По време на церемонията ще бъдат връчени награди в 11 категории, като победителите ще бъдат определени от експертна комисия, съставена от представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии.
Най-добрите компании ще получат призове в следните категории: Застраховател на годината – Общо застраховане; Застраховател на годината – Животозастраховане
Най-динамично развиващо се застрахователно дружество

• Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително задължително пенсионно
  осигуряване”
• Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително доброволно пенсионно осигуряване”
• Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество

Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане; Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане; Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество; Застрахователен брокер на годината – Устойчиво развитие; Застрахователен брокер на годината – Качество в обслужването.

Фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски” ще връчи за 28-та поредна година своите специални национални награди: “За цялостен принос в развитието на българското застраховане“, „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“ и „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането“ на заслужили успешни професионалисти и мениджъри, лидери в своя сектор.

Очаква се на тазгодишната церемония по връчване на наградите да присъстват над 200 гости. Събитието по традиция се посещава от застрахователния и финансовия елит на България, ръководители на държавните институции и регулаторните органи, на академичните среди и бизнеса.

Събитието се организира с подкрепата на: “БОРИКА” АД, ексклузивен спонсор.

Медийни партньори на годишните награди са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgariа, Българска
телеграфна агенция, Dnes.bg, Money.bg, Еconomic.bg и “Банкеръ”.

Сигурността е водещият критерий при избора на пенсионен фонд, едва 27% не знаят в кой са партидите им.

Българите имат сравнително добра базова представа за начина, по който функционира пенсионната система, но голяма част от тях не знаят, че партидите им в универсалните пенсионни фондове са техни лични и неприкосновени спестявания, които са гарантирани, трупат доходност и се наследяват. Това показват резултатите от национално представително проучване, изготвено от социологическа агенция „Тренд“  сред 1001 пълнолетни респонденти, възложено от БАДДПО.
73% от анкетираните знаят, че с осигурителните вноски на работещите към НОИ се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Значително по-малък е делът на хората, които посочват, че пенсията за трудов стаж и възраст от НОИ не се наследява – 43%. В същото време 16% погрешно смятат, че средствата от пенсионните вноски в НОИ се инвестират и нарастват във времето, а 14% не могат да преценят.
При втория стълб на пенсионната система резултатите показват, че 48% от респондентите знаят, че част от осигурителните им вноски се превеждат в универсален пенсионен фонд, докато 29% не знаят това. Половината от анкетираните – 50%, знаят в кой пенсионен фонд се осигуряват за втора пенсия, докато 27% не знаят. За останалите 23% въпросът е неприложим – например защото са родени преди 1960 г. или вече са пенсионери.
Когато обаче се премине към по-конкретни характеристики на втория стълб, информираността е по-ограничена. 35% от анкетираните знаят, че 5% от осигурителния им доход постъпват в лична партида и се натрупват, както и че средствата по партидата се наследяват. 33% знаят, че спестяванията във втория стълб носят доходност, а 22% – че пълният размер на всички вноски във втория стълб е гарантиран.
По-слаба активност се наблюдава при третия, доброволен стълб на пенсионната система. Само 30% от анкетираните се осигуряват в доброволен пенсионен фонд, докато 70% не го правят. Данните показват, че дори наличието на данъчни стимули от 10% от осигурителния доход не води до категорична готовност за по-широко участие. На въпроса дали биха отделяли средства за доброволно пенсионно осигуряване, ако знаят, че има данъчни стимули, 28% отговарят положително, 45% – отрицателно, а 27% не могат да преценят.
Резултатите очертават значителен потенциал за по-добро информиране за възможностите и механизмите на допълнителното пенсионно осигуряване, особено по отношение на личните партиди, доходността и доброволните форми за стабилно натрупване на значителни средства за пенсиониране още от по-ранна възраст. Необходимо е по-активно разясняване на ползите от третия стълб – не само данъчните облекчения, но и това, че спестяванията могат да бъдат изтеглени по всяко време без наказателни лихви, а дотогава парите са натрупали добра доходност. Не е за пренебрегване и фактът, че осигуреното лице може изрично да посочи кой да наследи натрупаните средства в партидата му в третия стълб, както и да променя своя избор при нови житейски обстоятелства.
Когато избират пенсионен фонд, българите поставят на първо място сигурността – 44%, следвана от доходността – 33%. Препоръката е определяща за едва 5%, а таксите – за 3% от анкетираните. 15% не могат да посочат кой фактор е най-важен за тях.
От изследването става ясно, че за българите пенсионното осигуряване е преди всичко въпрос на сигурност и доверие, но има отчетлива необходимост да се повиши разбирането за начина, по който работят вторият и особено третият стълб, за да се помогне на работещите хора да взимат по-информирани решения за финансовото си бъдеще.

Обичаната българска актриса Милица Гладнишка влезе в нова, изключително важна роля. В образователно видео на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), звездата разяснява ползите от въвеждането на т.нар. мултифондове от 1 януари 2027 г. и какво трябва да знаят осигурените лица.

Със своя характерен достъпен и харизматичен стил, Гладнишка превежда гражданите през тънкостите на най-значимото надграждане на втория пенсионен стълб от неговото създаване през 2000 г. Благодарение на реформата, за първи път от 1 септември до 30 ноември всеки ще има възможност сам да управлява спестяванията си за втора пенсия.

Осигурените лица не са длъжни да заявяват избор – ако не го направят, пенсионните дружества ще ги разпределят в подфонд според възрастта им. Но ако променят решението си, промяна може да се прави на 12 месеца. От 1 януари се въвеждат три подфонда – динамичен за по-младите до 50 г., с цел по-висока доходност, балансиран – за хората между 50 г. и 3 години преди пенсия и консервативен – за хората в предпенсионна възраст, където рискът е сведен до минимум с цел да се запази максимално натрупаното назад в годините.

Гладнишка напомня във видеото, че партидите за втора пенсия са персонални средства – като банкова сметка, гарантирани са, наследяват се и трупат доходност.

Видеото може да бъде видяно на сайта на БАДДПО по-долу, както и в YouTube на следните линкове:
Хоризонтално: https://youtu.be/GY7YwkAutmg

Вертикално: https://youtube.com/shorts/FWPeXBHw7UA?feature=share

Галерия:

Комисията за финансов надзор (КФН) прие необходимите подзаконови нормативни промени за прилагането на реформата в допълнителното пенсионно осигуряване, която влиза в сила от 1 януари 2027 г. Новите правила засягат както натрупването на пенсионни спестявания, така и фазата на тяхното изплащане.

В интервю за предаването „12+4“ по БНР Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, подчерта, че реформата въвежда мултифондова система, която ще даде възможност на всяко осигурено лице да избира как да бъдат управлявани неговите пенсионни спестявания чрез три различни подфонда: динамичен, балансиран и консервативен.

Според нея динамичният подфонд предлага по-активна инвестиционна стратегия и по-широки възможности за инвестиции, съответно и по-висок потенциал за доходност. Той е подходящ основно за по-младите осигурени лица. Балансираният подфонд поддържа умерено съотношение между риск и доходност и до голяма степен следва инвестиционния профил на действащите в момента фондове. Консервативният подфонд е насочен към запазване на натрупаните средства в периода непосредствено преди пенсиониране, като прехвърлянето към него ще бъде задължително през последните три години преди придобиване право на пенсия.

От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да направят своя избор на подфонд. Ако не заявят предпочитание, средствата им ще бъдат разпределени автоматично според възрастта им и предвидения в закона жизнен цикъл на инвестиране.

Сред новите възможности след 1 януари 2027 г. е и разширяването на инвестиционния хоризонт на пенсионните фондове, включително чрез инвестиции в инфраструктурни облигации и в дружества, свързани с инфраструктурни проекти от значение за обществото и икономиката.

Милена Иванова подчерта още, че солидарният модел и капиталовите пенсионни стълбове не трябва да се разглеждат като конкуриращи се, а като взаимно допълващи се елементи на пенсионната система. Тя призова гражданите да се информират и да потърсят експертна консултация, за да направят най-подходящия избор за своите пенсионни спестявания.

Цялото интервю на Стефан Кунчев с Милена Иванова в предаването „12+4″ може да чуете и в звуковия файл.

FORBES BULGARIA публикува КЛЮЧОВИ ФАКТИ за новият модел за съпоставяне на доходност (бенчмарк) на пенсионните фондове, публикуван днес и от КФН.

Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.
С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица.
Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти), става ясно от съобщението на КФН.

Предвижда се да бъдат включени глобалните индекси S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI. Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI и iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI. В новата методология е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

Оригиналниата публикация във Forbes Bulgaria може да прочетете тук
Оргиналната публикация в сайта на КФН – тук 

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова взе участие в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, където представи позитивния поглед на сектора към предстоящата реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.
В разговора беше поставен акцент върху това, че пенсионната система в България навлиза в нов етап на развитие — по-модерен, по-гъвкав и по-близък до добрите европейски практики. Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност средствата на осигурените лица да се управляват по начин, който по-добре отчита тяхната възраст, инвестиционен хоризонт и индивидуални потребности. 📈
Реформата е важна, защото съчетава повече избор за хората с по-висок потенциал за доходност в дългосрочен план. Особено за младите осигурени лица по-дългият период до пенсиониране позволява по-активна инвестиционна стратегия, докато с наближаване на пенсионната възраст средствата могат постепенно да бъдат насочвани към по-консервативен профил. 🛡️
Така допълнителното пенсионно осигуряване се развива в посока на по-голяма устойчивост, повече стабилност и гаранци.

Целта е да се постигне по-добра адекватност на бъдещите пенсии и по-ясна връзка между времето, доходността и личния избор. Това е стъпка към система, която не просто съхранява спестяванията, а работи по-ефективно за бъдещето на осигурените лица. 🌍
▶️ Цялото участие може да бъде гледано тук

Комисията за финансов надзор (КФН) представи проекти на нови наредби, които въвеждат по-високи изисквания към резервите и по-строги механизми за защита на средствата на осигурените лица. Промените са част от подготовката за въвеждането на мултифондовия модел и надграждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Основната цел на регулатора е да гарантира по-устойчива и стабилна система, способна да посреща както пазарни колебания, така и нарастващия брой лица във фазата на получаване на пенсии. Проектите за новите наредби са публикувани за обществено обсъждане в сайта на КФН – тук 

Акценти: 

🔹
„По-високи резерви и по-строг контрол означават по-сигурна защита на средствата както във фазата на натрупване, така и при изплащане на пенсии.“

Значително увеличение на резервите
Един от основните акценти е повишаването на изискванията за резервите, които пенсионните дружества поддържат:
• Резервът за гарантиране на брутните вноски се увеличава от 0,5% до между 1% и 1,5% от активите;
• Резервите за покриване на пенсионните плащания се разширяват и нарастват от около 1% до между 4% и 6%;
Тези промени целят да осигурят по-силен финансов буфер и по-голяма сигурност при изпълнение на ангажиментите към осигурените лица

Динамичен контрол и по-висока финансова дисциплина
Новата рамка въвежда по-стриктен и динамичен контрол върху резервите:
• дружествата ще преизчисляват резервите си ежемесечно;
• при недостиг ще бъдат задължени незабавно да ги допълват със собствени средства;
• при надвишаване на определените нива ще се допуска освобождаване на ресурс.

🔹
„Резервите ще се актуализират ежемесечно и ще се допълват незабавно при необходимост – механизъм, който засилва финансовата дисциплина в системата.“

Нова организация на пенсионните плащания
Предложените промени въвеждат и нова структура за изплащане на пенсиите:
• създават се общи фондове за пожизнени пенсии и за срочни плащания;
• осигурява се възможност за обединяване на средствата от различни фондове при изплащане;
• улеснява се организацията на плащанията и управлението на риска.

По-ясни и по-високи гаранции за пенсионерите
Съществена промяна е свързана и с начина на изчисляване и гарантиране на пенсиите:
• отпада използването на техническия лихвен процент;
• при отпускане на пенсия ще се гарантира първоначално определеният ѝ размер;
• гаранцията ще се базира на пълния размер на средствата, преведени от индивидуалната партида.

🔹
„След 2027 г. ще се гарантира самият размер на отпуснатата пенсия, а не само натрупаните средства по партидата – важна стъпка към по-голяма предвидимост за хората.“

По-устойчива система в условия на пазарна несигурност
Според КФН, новите изисквания са насочени към ограничаване на рисковете в условия на волатилни финансови пазари и гарантиране на достатъчни буфери за покриване на ангажиментите към осигурените лица.

Влизане в сила
Проектите на наредби ще бъдат подложени на обществено обсъждане, като се предвижда новите правила да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Публикувани са за 30-дневно обществено обсъждане в сайта на КФН

Предложените от КФН мерки представляват важна стъпка към:
• по-висока финансова стабилност на пенсионната система;
• по-ефективен надзор върху пенсионните дружества;
• по-силна защита на средствата на осигурените лица и пенсионерите.
В контекста на въвеждането на мултифондовия модел тези промени допълнително укрепват доверието в системата и създават условия за по-сигурни и предвидими пенсионни доходи в дългосрочен план.

Оригиналната новина, публикувана на сайта на КФН може да намерите тук 

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация