На форум на КФН бе обсъдена възможността за инвестиции в инфраструктура
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд.лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова на първата годишна среща на КФН и бизнеса.
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
„В контекста на обявените данни за стабилност и надеждност на капиталовите фондове, е време системата да бъде надградена така, че тя да е още по-ефективна за осигурените лица и да им гарантира добри допълващи доходи в годините на пенсия“, каза Милтенова. И отбеляза три акцента: въвеждане на мултифондов модел, развитие на третия стълб и възможност дружествата да инвестират в инфраструктура.
Милтенова отбеляза, че т.нар. трети стълб, който е доброволен, е най-подходящата форма за истинско спестяване за пенсия – защото няма ограничения за сумите, които хората могат да заделят в тях, няма ограничения и за броя продукти и дружества, в които могат да диверсифицират спестяванията си. Също така се предвижда 10-процентно данъчно облекчение върху годишния осигурителен доход и позволява старт на изплащането на трета пенсия 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Също така спестяванията в третия стълб могат да бъдат теглени по всяко време, без наказателни такси. Те са един много перспективен продукт за спестявания на хората заради по-високата им доходност, която ще скочи чувствително след въвеждането на мултифондове модел, отбеляза председателят на БАДДПО.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщиха и от регулатора КФН. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовят им резултат вече ще бъде обвързан с доходността, която са успели да докарат по партидите на осигурените лица. Ще бъде въведен и бенчмарк, който ако не бъде покрит, съответното дружество ще бъде вадено от автоматичното разпределение на осигурени лица.
Относно желанието на пенсионните дружества да имат възможност да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН Диана Йорданова обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и ще даде възможност инвестициите на пенсионните фондове да развиват българската, а не чужди икономики, както е в момента. Сега близо 67% от портфейлите им се инвестират зад граница, тъй като българският капиталов пазар им е „тесен“ за осигуряването на търсената максимална доходност.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите и вероятно ще се движат около 10-те процента. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави Диана Йорданова, зам.-председател на КФН.
Галерия: 
