Категория: Новини

Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения

Представители на БАДДПО участват в Национална научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, която се провежда в периода 11-12 октомври 2024 г. в СА „Димитър А. Ценов“ – Свищов.

Лекцията на БАДДПО е образователна и ще представи „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсиионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“

Научният форум се провежда в рамките на създадения „Алианс по Застраховане и Социално дело” между Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Асоциация на българските застрахователи, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Гаранционен фонд, Асоциация на застрахователните брокери в България и с подкрепата на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

Как мултифондовете могат да подобрят стандарта на живот след пенсиониране

В интервю на в. „Капитал“, г-н Светослав Велинов – председател на управителния съвет на ПОК „ДСК-Родина“ АД отговаря на най-важните въпроси относно въвеждането на системата на пенсионно осигуряване според жизнения цикъл, наречена накратко „мултифондовете“.

Наскоро Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел, но препоръча въвеждането на мултифондовата система. Какво представлява тя и какви са предимствата й?

  • Системата включва фондове с инвестиционен профил, определен в зависимост от жизнения цикъл на осигуреното лице. В момента този профил е еднакъв както за младите хора, които тепърва влизат на пазара на труда, така и за лицата, които са близо до пенсионна възраст. Тоест средствата се инвестират по един и същ начин, което не е в интерес на осигурените лица. Законодателните промени биха дали възможност на фондовете да управляват по-активно средствата, така че в дългосрочен план реализираната доходност да бъде по-висока.Можем да разделим мултифондовете на три категории. Динамичните подфондове инвестират основно в рискови капиталови активи, в акции с дългосрочен инвестиционен хоризонт и съответно с по-висока очаквана доходност. На следващо място е балансираният инвестиционен профил с по-ниско тегло на рисковите инструменти. Третият тип е консервативният, при който основна част заемат инвестициите в дългови инструменти. Целта при него е запазване на стойност и избягване на резки колебания в натрупаните средства.По подразбиране лицата, които тепърва навлизат на пазара на труда, попадат в динамичен подфонд. Същото важи и за вече осигурените, които имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си. На определена възраст средствата на осигурените лица се прехвърлят към балансиран подфонд, а през последните години преди навършване на пенсионна възраст (3 години по примера на други държави) е за предпочитане средствата да престояват в консервативен подфонд.

    Много важно е да се запази свободата на избор за осигурените лица, така че да имат право да променят профила на своя фонд. Ако по някаква причина, въпреки че според жизнения им цикъл попадат в даден подфонд, те ще могат да променят избора си в посока по-висок или по-нисък инвестиционен риск.

    Какви предизвикателства очаквате при въвеждането на системата?
    Въвеждането на необходимите законодателни промени да стане по такъв начин, че всички възможни елементи от новата архитектура да бъдат правилно отразени в новия формат на пенсионното осигуряване, е едно от основните предизвикателства.

    От друга страна, информацията за мултифондовия модел трябва да достигне до максимално широк кръг от осигурени лица, които да научат какви са техните права и да могат да вземат информирано решение за инвестиционния си профил. Ниското ниво на финансова грамотност като цяло също е проблем, по който трябва да се работи.

    Как допълнителното пенсионно осигуряване добавя стойност за осигурените лица?
    Допълнителното пенсионно осигуряване е два вида – допълнително задължително пенсионно осигуряване, което обхваща универсалните и професионалните пенсионни фондове, и допълнителното доброволно. Осигуряването при тях се осъществява на капиталово покривен принцип на базата на дефинирани вноски. Постъпленията от осигурителни вноски се натрупват в индивидуални партиди и се инвестират с цел доходност. Именно личният принос в комбинация с инвестиционния елемент са в основата на това след пенсиониране лицата да имат по-добра финансова сигурност и стандарт на живот.

    (…..)

  • Наясно ли са българите с ползите от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване?
    Доброволното осигуряване е начинът лицата самостоятелно или чрез работодател да заделят средства за по-спокойни старини, но осведомеността тук също трябва да се подобри. Данъчното облекчение в размер до 10% от месечния или годишния облагаем доход, когато лицата правят лични вноски, е безспорно предимство. Данъчно облекчение ползват и работодателите, когато осигуряват своите служители, но размерът от 60 лв. не е актуализиран от години и не отразява ръста на доходите.
  • Как може третият стълб да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите, особено в условията на застаряващо население и демографски промени?
    Третият стълб е онзи допълнителен елемент от пенсионната система, който може да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите. Демографската картина в България и дефицитите в НОИ са фактор, който следва да мотивира осигурените лица да мислят все повече в посока да се осигуряват допълнително доброволно, като разчитат на личния си принос и на възможността да прибавят доход към пенсията, която ще получават от първия и втория стълб на пенсионната система.

Цялото интервю, с подробности за актуализациите, които прави ПОК „ДСК-Родина“ АД може да прочетете тук

Пенсионноосигурително дружество на годината 2023 г.

На 1 октомври 2024 г. се проведе 16-тото издание на церемонията „Застраховател на годината“.

Традиционно, на тази церемония получават награди за дейността и пенсионноосигурителните компании. Ето кои са наградените с приза „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2023 г.

             ПОК „Доверие “ АД получи наградата „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2023 г. за дейността по Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)“.
Наградата беше връчена на мениджърския екип на компанията – Светла Несторова, председател на УС и Кирил Георгиев, Мирослав Маринов и Николай Марев, изпълнителни директори на компанията, от Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

ПОД „Алианц България” АД взе приза в категорията най-добро „Пенсионноосигурително дружество за годината 2023 г. за дейността по Допълнително доброволно пенсионно осигуряване ( ДДПО)“
Главният изпълнителен директор на дружеството Владислав Русев получи отличието от Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика.

ПОК „ОББ“ ЕАД (ОББ Пенсионно осигуряване) бе отличено в категорията “Пенсионноосигурително дружество на годината 2023 г. за най-динамично развитие на дейността си“
Наградата беше връчена на Николай Стойков, председател на УС и главен изпълнителен директор на компанията, от г-н Васил Велев, председател на УС на АИКБ.

Г-н Андрей Шотов – Изпълнителен директор на Пенсионноосигурително дружество „Бъдеще“ АД бе отличен с приза на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ – Осигурител на годината -2023 г, “ За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“.
Той прие високото отличие от Ивайло Иванов, министър на труда и социалната политика.

Честито на победителите!

Цялото прессъобщение, както и отличените с награди компаннии от застрахователния сектор, може да прочетете тук

 

 

Пенсионноосигурителният сектор у нас демонстрира висока устойчивост

Евелина Милтенова – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за предаването „Нашият ден“ на Българско национално радио (БНР) по повод 16-тите награди „Застраховател на годината“ за отличили се дружества от пенсионния и застрахователен сектор през 2023 г, с детайли за постиженията в пенсионната индусатрия, препоръките на ОИСР и бъдещото на модела в България с инвестиционни портфейли, следващи жизнения цикъл на осигурените лица.

И тази година по време на събитието „Застраховател на годината“ ще бъдат присъдени награди за пенсионноосигурително дружество на годината и за застрахователен брокер на годината, като отличени ще бъдат най-добрите компании в сектора. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери.

В празничния ден Милтенова изтъква, че пенсионноосигурителният сектор у нас демонстрира висока устойчивост, като е преодолял успешно предизвикателствата в геополитически план и в пазарно-икономическо отношение. Милтенова подкрепя това твърдение със статистически данни за инвестиционните резултати през изминалата година.

Основните теми на разговора са застрахователната и осигурителна култура в страната ни, новостите в сектора и актуалната оценка на ОИСР.

ОИСР проведе проучвателна мисия в София, чиято цел е била да прегледа системата на частното пенсионно осигуряване и нейното текущо състояние. Проверката е отчела висока стабилност и значимост на допълнителното пенсионно осигуряване в България. По думите на Милтенова ОИСР насърчава доброто сътрудничество между държавния и допълнителния осигурителен стълб и е подкрепила въвеждането на мултифондовия модел.

Милтенова пояснява, че става дума за модел, при който всяко осигурено лице разполага с индивидуален инвестиционен портфейл, като инвестиционната му стратегия съответства на жизнения му цикъл. По-млади хора ще се възползват от по-динамични и доходоносни инвестиционни решения, а с доближаване до пенсионната възраст инвестициите ще стават по-консервативни и защитени.

Повече по темата чуйте в звуковия файл от разговора на Нина Цанева с Евелина Милтенова

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2024 г.

1. Второ тримесечие на 2024 г.
През второто тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 125 312 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 95 227 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г., когато броят на лицата с променено участие е бил 89 774, се наблюдава нарастване с 5 453 лица или 6,07 на сто.
През отчетния период броят на лицата, променили участието си в универсалните пенсионни фондове е 88 915 лица, а броят на променилите участието си в професионалните фондове – 5 986 лица. Най-малко осигурени лица са променили участието си в доброволните пенсионни фондове – 326 броя. Относителният дял на лицата, променили участието си, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 2,20 на сто, в професионалните – 1,82 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,05 на сто.
Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през второто тримесечие на годината, е 464 394 976 лв., в т. ч. 432 882 649 лв. в универсалните фондове, 30 295 258 лв. в професионалните и 1 217 070 лв. в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. е нараснал с 38 769 076 лв. или с 9,11 на сто. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 2,05 на сто, на професионалните – 1,85 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0,08 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през второто тримесечие на 2024 г. е 4 876,72 лв.

2. Първо полугодие на 2024 г.
Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първите шест месеца на 2024 г. са общо 185 001. Относителният дял на лицата, променили участието си през периода, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 4,28 на сто, в професионалните – 3,58 на сто и в доброволните пенсионни фондове – 0,09 на сто.
Общият размер на прехвърлените средства през шестмесечието на годината от един в друг съответен фонд е 890 020 877 лв., в т. ч. 826 948 828 лв. в универсалните фондове, 60 769 625 лв. в професионалните и 2 302 424 лв. в доброволните фондове. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове е 4,00 на сто, на професионалните – 3,78 на сто и на доброволните пенсионни фондове – 0,16 на сто.

Повече информация можете да намерите от следния линк на уеб сайта на КФН: https://www.fsc.bg/osiguritelna-deynost/statistika/statistika-i-analizi/2024-2/

Къде сме и какво предстои: посоки и предизвикателства пред пенсионните системи в Централна и Източна Европа – форум ЦИЕ 2024

На 17 септември 2024 г. се проведе форумът на PensionsEurope за Централна и Източна Европа 2024, чийто домакин беше Литовската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове (LIPFA).
БАДДПО е един от основните членове на PensionsEurope и участник във форума на ЦИЕ 2024 (CEEC forum PensionsEurope) по най-актуалната тема: „ Къде сме и какво предстои: Посоки и предизвикателства пред пенсионните системи в Централна и Източна Европа“
Тазгодишното събитие отбеляза и 20-годишнината на капиталовата пенсионна система на Литва. Експерти от сектора, европейски и литовски политици, учени и надзорни органи се събраха, за да обсъдят настоящата ситуация и бъдещите насоки на пенсионните системи в Централна и Източна Европа.
Приветствени адреси:
– Тадас Гудайтис, председател на LIPFA, откри събитието, като подчерта успеха на литовската пенсионна система от втория стълб. Той заяви: „През последните две десетилетия Литва, както и много други страни, преживя растеж, реформи и трансформация. Днес с увереност можем да кажем, че системата за пенсионно натрупване носи реални ползи за литовските служители – нашите бъдещи пенсионери. В пенсионните сметки са натрупани повече от 8 млрд. евро, което представлява най-голямата инвестиция на литовските граждани извън банковите депозити.“
– Чаба Наги, председател на Форума на страните от ЦИЕ, разказа за пътя на Форума от първата му среща в Братислава през 2007 г. и похвали напредъка, постигнат от страни като Румъния, Хърватия и България, които навлизат в етапа на изплащане на пенсиите.
– Мати Лепеля, главен изпълнителен директор на PensionsEurope, изрази ентусиазма си от завръщането на LIPFA в PensionsEurope и подчерта значението на сътрудничеството в региона.
– Мартинас Шиуркус, заместник-министър на социалната сигурност и труда, обсъди предизвикателствата, пред които Литва все още е изправена, и по-специално необходимостта от увеличаване на равнищата на вноските във втория стълб на пенсионното осигуряване.
Представяне на литовската пенсионна система:
Симонас Крепшта, член на Управителния съвет на Банката на Литва, представи задълбочен анализ на пенсионната система на Литва, като се спря на предизвикателства като намаляването на населението, ниските нива на заместване и фискалния натиск върху първия стълб. Той представи потенциални решения, включително увеличаване на вноските на работодателите във втория стълб и укрепване на слабо развития трети стълб.

Форумът включваше три сесии:
1. Опитът и предизвикателствата пред системите за пенсионно осигуряване в региона на ЦИЕ: Експерти от Литва, Хърватия, Полша и Естония споделиха своя опит.
Основният извод беше, че е важно да има политическа стабилност и последователност в политиките, за да се изгради силна пенсионна система, която да спечели доверието на гражданите.
Важни фактори, които ще осигурят по-висок коефициент на заместване в бъдеще, включват по-високи ставки на вноските, по-голямо участие на работодателите в схемите за пенсионно натрупване с дефинирани вноски и по-широко обхващане на работещото население в програмите за пенсионно натрупване.
Оказва се, че държавите, които са се оттеглили частично от системите за пенсионно натрупване по-рано и са използвали средствата, предназначени за бъдещето, за посрещане на текущите нужди, са изправени пред значителни предизвикателства при възстановяването на по-високите нива на натрупване и евентуалното постигане на по-високи коефициенти на заместване.
2. Бъдещето на пенсионните системи в страните от ЦИЕ: Основните изказвания на Патрик Худжес от ЕОЗППО и Валдис Загорскис от Европейската комисия поставиха началото на дискусията.
Патрик Худжес подчерта значението на многостълбовите системи, а Валдис Загорскис представи констатациите от Доклада за адекватността на пенсиите, като обсъди нивата на коефициента на заместване и голямата разлика в пенсиите между половете в държавите-членки. Последва панелна дискусия, в която бе подчертана ролята на пенсионните фондове за икономическия растеж и необходимостта да се позволи на пенсионните фондове да инвестират в по-продуктивни области в някои държави членки.
3. Ролята на работодателите в развитието на пенсионното осигуряване в региона на ЦИЕ: Този панел разгледа различните нива на ангажираност на работодателите в различните страни. Бяха обсъдени ниските нива на вноските на работодателите в Литва. Бяха направени сравнения с Германия и Нидерландия, където вноските на работодателите играят значителна роля. Дискусията подчерта значението на непрекъснатия диалог между правителството, работниците и работодателите за създаване на рамка, стимулираща вноските на работодателите в пенсионните схеми.
В заключителните си бележки Мати Лепеля подчерта, че независимо от устойчивостта на системата, увеличаването на спестяванията ще бъде от съществено значение в условията на променящата се демография в Европа. Той настоя, че макар пенсионните фондове да се управляват на национално равнище, Европейският съюз играе важна роля. Тъй като новият мандат на Европейската комисия е насочен към стимулиране на растежа и конкурентоспособността, пенсионните фондове неизбежно ще бъдат част от дневния ред на ЕС.
Форумът „Централна и Източна Европа 2024“ потвърди ангажимента на PensionsEurope и заинтересованите страни в региона на Централна и Източна Европа за изграждане на стабилни и устойчиви пенсионни системи за бъдещите поколения.

За повече информация, моля, кликнете върху връзката

 

БАДДПО: Церемония по връчване на наградите „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“, „Застрахователен брокер на годината“ за 2023 г.

За шестнадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор  – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

 

Светла Несторова пред 24 часа: Почти двойно по-висока втора пенсия могат да осигурят мултифондовете

Истинската лична грижа за парите ни е третият стълб, съветна председателката на УС на ПОК „Доверие“

– Г-жо Несторова, от ОИСР препоръчаха на България да въведе мултифондовете. Какво всъщност представляват те?

– Предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съвпада с една теза, която отдавна се изповядва от специалистите в сектора, че инвестиционните подходи на пенсионните фондове трябва да са съобразени с различния времеви хоризонт пред хората. Това е известно като инвестиране в съответствие с жизнения цикъл. На практика означава, че докато човек е млад, средствата му се управляват по-динамично и целта е постигане на по-висока доходност. А когато наближи моментът на пенсиониране, фокусът пада върху запазване на стойността на парите и повече сигурност. Такава промяна би позволила на следващите поколения да имат по-големи спестявания и съответно чувствително по-високи пенсии.

В момента това не е позволено и пенсионните фондове са еднотипни като инвестиционно поведение, а акцентът е върху сигурността. Съответно доходността, която реализират, е скромна, а подходите са едни и същи, независимо дали става въпрос за млад човек с 40-годишен инвестиционен хоризонт, или за 60-годишен човек, чието пенсиониране предстои скоро.

Всъщност инвестирането в съответствие с жизнения цикъл е популярна стратегия в развитите страни, а мултифондовата система е по-скоро правило, отколкото изключение. Има практики и уроци, от които можем да почерпим много ценен опит. Важно е хората да разберат, че мултифондовата система би позволила да се възползваме максимално от дългосрочните възможности на финансовите пазари за увеличаване на натрупванията на парите за пенсия.

Цялата статия можете да прочетете тук:

Въвеждането на мултифондовете ще бъде в интерес на осигурените лица

Въвеждането на мултифондовете ще бъде в интерес на осигурените лица, заяви пред БНР Владимир Нечев – главен изпълнителен директор на пенсионно осигурителна компания „ДСК-Родина“ и член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) даде висока оценка на българския пенсионен модел и препоръча да се подготвят законови промени с цел да се увеличат доходите за старост. Отдавна самите пенсионни дружества настояват да се повиши вноската за частните фондове и да се въведат така наречените мултифондове – даване на възможност осигурените да избират степента на риск, с която да се инвестират натрупаните в индивидуалните им партиди средства.

По последни данни осигурените в четирите вида пенсионни фондове у нас са над 5 милиона души, а активите им са 24,5 милиарда лева. Най-масовият вид фондове са универсалните – в тях се осигуряват задължително родените след 31-ви декември 1959 година.

„Около 10% са в момента плащанията от втория стълб. Но това е резултат от непълния период на осигуряване. Промените, които се насърчават, са точно по линия на въвеждане на т.нар. мултифондов модел. Биха имали изцяло благоприятен ефект точно в тази посока – да се постигне по-висока доходност и един по-висок коефициент на заместващ доход“, обясни той.

Интервюто в предаването „12+3“ на Мария Костова с Владимир Нечев, може да чуете тук

 

Top