Категория: Новини

В интервю по БНР, за предаването „12+3“, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, разказа каква е значимостта на капиталовите пенсии за достойни пенсии.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход“.
Това заяви пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„През последната година българската пенсионно-осигурителна система премина няколко доста сериозни проверки и анализи. Те бяха направени от различна гледна точка. От една страна като част от процеса на присъединяване на България към ОИСР. Ние бяхме един от първите сектори, в които организацията влезе, за да направи оценка и анализ“, напомни тя и очаква скоро да излезе доклад.

Тя подчерта също, че е приключил и дългият процес на вътрешна проверка на системата и нейната стабилност от страна на икономическия и социален съвет, където участват почти всички заинтересовани страни. Третият анализ е на МТСП, който беше само на първия стълб – това, което НОИ събира и изплаща.

По думите ѝ анализът на парламента и на ОИСР дават вътрешна и външна гледна точка на всички сегменти на системата. Те са доста единодушни, което ни дава възможност да заключим, че и тези преценки са верни, обобщи Несторова.

Тя изтъкна, че и от двете страни системата е преценена като изключително стабилна и прозрачна:

„Вноските се събират по начина, по който следва, управляват се по начина, по който е предвидено от закона. Всичко е прозрачно. Наблюдава се на ежедневна база от регулаторите в страната. Системата получи изключително положителна оценка в своята цялост“.

Несторова обаче допълни, че докладите съдържат и препоръки за това как системата да се развие:

„Тук стават ясни доста бързо няколко основни посоки, в които са ни необходими промени. Промените изискват сериозна политическа воля и сериозна политическа стабилност“.

В предаването „12+3“ тя посочи, че първата и основна посока за развитие на системата е, че трябва да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която хората получават. Според нея сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен. Не ни дава възможност да печелим за хората от собствените им пари, посочи тя и обясни как се инвестират парите на хората в момента.

„Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Светла Несторова подчерта още, че не може един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. Според нея това трябва да се промени:

„Би следвало за хората, които се намират от 20 до към 40 години, парите да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Разбира се, че са по-рискови отколкото са абсолютно консервативните, но динамичното инвестиране и печалбата са пряко свързани. Понеже хоризонтът е много дълъг, това дава време движенията на пазара да бъдат в крайна сметка изравнени и когато човекът навърши 45-50 години той би имал много повече средства в своята сметка, отколкото би имал, ако от началото парите стоят в касичка“.

Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Според нея мярката не търпи отлагане, а политическо разбиране по въпроса има.

Пенсионният модел е успешен, само когато е солидарен, подчерта Несторова. Тя цитира доклад на НОИ, според който у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионера, което по думите й е много лошо съотношение. По стария начин, по който в първия стълб се случват нещата, а именно от вноските на работещите да се плащат пенсиите, това не може да издържи дългосрочно, категорична е тя и добави, че това води до увеличаване на дефицита в бюджета и до нарастваща роля на държавата.

„Дефицитът в последните 3 години се удвои – от 11 млрд. отиде на 22 разходът, сега ще отиде на 24. Държавата участва като трети осигурител в целия този процес“.

По думите ѝ именно затова са измислени и капиталовите пенсии – тези с натрупване (втория и третия стълб на пенсионното осигуряване). Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална сметка.

Другата посока на препоръките е свързана с няколко парадоксални политически решения, взети в последните 10-15 години, коментира Несторова.

„През последните години няколко пъти се взимаха решения, които на практика създадоха конкуренция между първия и втория стълб“, посочи тя и обясни с пример сегашната ситуация. Според нея хората трябва да могат да вземат решение дали да получават само първа пенсия или първа и втора именно в момента на пенсиониране, когато сумите и натрупванията са ясни.

Тя вижда постепенно разбиране в политическите партии: „Тази отговорност, която все изглежда дългосрочна и е добре някой друг да поеме, на практика чука на вратата“.

Несторова обясни какво представляват първият, вторият и третият пенсионен стълб. За нея третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният и разбираният от хората.

„Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране и да не разчитат на поредния министър на финансите за подаяния“.

По думите ѝ при него нищо не се губи, а освен това всичко се изплаща и децата го наследяват.

С един клик на телефона хората могат да проверят онова, което се е натрупало в частните осигурителни компании, отбеляза още Светла Несторова.

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Светла Несторова в предаването „12+3“ чуйте в звуковия файл.

Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…

Оригиналната публокация може да видите тук! 

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

– По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

– Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

– Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

– Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

– Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

– Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

– На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

– Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

• Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
• Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
• Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
• Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.