Категория: Новини

Светла Несторова, член на УС на БАДДПО: Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране

В интервю по БНР, за предаването „12+3“, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, разказа каква е значимостта на капиталовите пенсии за достойни пенсии.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход“.
Това заяви пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„През последната година българската пенсионно-осигурителна система премина няколко доста сериозни проверки и анализи. Те бяха направени от различна гледна точка. От една страна като част от процеса на присъединяване на България към ОИСР. Ние бяхме един от първите сектори, в които организацията влезе, за да направи оценка и анализ“, напомни тя и очаква скоро да излезе доклад.

Тя подчерта също, че е приключил и дългият процес на вътрешна проверка на системата и нейната стабилност от страна на икономическия и социален съвет, където участват почти всички заинтересовани страни. Третият анализ е на МТСП, който беше само на първия стълб – това, което НОИ събира и изплаща.

По думите ѝ анализът на парламента и на ОИСР дават вътрешна и външна гледна точка на всички сегменти на системата. Те са доста единодушни, което ни дава възможност да заключим, че и тези преценки са верни, обобщи Несторова.

Тя изтъкна, че и от двете страни системата е преценена като изключително стабилна и прозрачна:

„Вноските се събират по начина, по който следва, управляват се по начина, по който е предвидено от закона. Всичко е прозрачно. Наблюдава се на ежедневна база от регулаторите в страната. Системата получи изключително положителна оценка в своята цялост“.

Несторова обаче допълни, че докладите съдържат и препоръки за това как системата да се развие:

„Тук стават ясни доста бързо няколко основни посоки, в които са ни необходими промени. Промените изискват сериозна политическа воля и сериозна политическа стабилност“.

В предаването „12+3“ тя посочи, че първата и основна посока за развитие на системата е, че трябва да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която хората получават. Според нея сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен. Не ни дава възможност да печелим за хората от собствените им пари, посочи тя и обясни как се инвестират парите на хората в момента.

„Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Светла Несторова подчерта още, че не може един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. Според нея това трябва да се промени:

„Би следвало за хората, които се намират от 20 до към 40 години, парите да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Разбира се, че са по-рискови отколкото са абсолютно консервативните, но динамичното инвестиране и печалбата са пряко свързани. Понеже хоризонтът е много дълъг, това дава време движенията на пазара да бъдат в крайна сметка изравнени и когато човекът навърши 45-50 години той би имал много повече средства в своята сметка, отколкото би имал, ако от началото парите стоят в касичка“.

Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Според нея мярката не търпи отлагане, а политическо разбиране по въпроса има.

Пенсионният модел е успешен, само когато е солидарен, подчерта Несторова. Тя цитира доклад на НОИ, според който у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионера, което по думите й е много лошо съотношение. По стария начин, по който в първия стълб се случват нещата, а именно от вноските на работещите да се плащат пенсиите, това не може да издържи дългосрочно, категорична е тя и добави, че това води до увеличаване на дефицита в бюджета и до нарастваща роля на държавата.

„Дефицитът в последните 3 години се удвои – от 11 млрд. отиде на 22 разходът, сега ще отиде на 24. Държавата участва като трети осигурител в целия този процес“.

По думите ѝ именно затова са измислени и капиталовите пенсии – тези с натрупване (втория и третия стълб на пенсионното осигуряване). Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална сметка.

Другата посока на препоръките е свързана с няколко парадоксални политически решения, взети в последните 10-15 години, коментира Несторова.

„През последните години няколко пъти се взимаха решения, които на практика създадоха конкуренция между първия и втория стълб“, посочи тя и обясни с пример сегашната ситуация. Според нея хората трябва да могат да вземат решение дали да получават само първа пенсия или първа и втора именно в момента на пенсиониране, когато сумите и натрупванията са ясни.

Тя вижда постепенно разбиране в политическите партии: „Тази отговорност, която все изглежда дългосрочна и е добре някой друг да поеме, на практика чука на вратата“.

Несторова обясни какво представляват първият, вторият и третият пенсионен стълб. За нея третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният и разбираният от хората.

„Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране и да не разчитат на поредния министър на финансите за подаяния“.

По думите ѝ при него нищо не се губи, а освен това всичко се изплаща и децата го наследяват.

С един клик на телефона хората могат да проверят онова, което се е натрупало в частните осигурителни компании, отбеляза още Светла Несторова.

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Светла Несторова в предаването „12+3“ чуйте в звуковия файл.

Проф. д-р Ст. Димитров: Пенсионният модел у нас работи успешно, но с промени може да се интегрират трите направления

Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…

Оригиналната публокация може да видите тук! 

Милтенова: Брутните партиди в пенсионните фондове са 100% гарантирани, целта ни е с мултифондов модел да удвоим втората пенсия

 

Въпреки големите световни кризи, постигнахме положителна доходност от 4% средногодишно, казва председателят на УС на БАДДПО – Евелина Милтенова. 

Брутните вноски на осигурените лица по персоналните им партиди са 100% гарантирани, целта ни е с въвеждането на мултифондов модел да увеличим доходността. Това обясни Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за подкаста на БНТ „Истината за…“ с водещ Надя Обретенова. Според математическите изчисления на нашите експерти е възможно след няколко годишно натрупване да се постигне удвояване на втората пенсия, добави Милтенова.

Реформата с въвеждането на мултифондове модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица, отдавна е предлагана от пенсионните дружества. Сега тя беше препоръчана и при прегледа на ОИСР, който констатира стабилността и надеждния надзор, извършван от КФН на всекидневна база. Мултифондовете са едно от предложенията и в публикувания в края на декември сериозен анализ на пенсионната система, извършен от Икономическия и социален съвет (ИСС), каза още Милтенова.

Мултифондовият модел се състои от три подфонда, които следват жизнения цикъл на осигурените лица. Динамичният, който ще е с най-висока доходност, ще е подходящ за младите хора, защото имат време, което е най-големият актив на младия човек. Балансираният подфонд ще е за хора между 50 г. до 2-3 години преди пенсиониране, а вече тогава ще се преминава към третия подфонд – консервативния, обясни председателят на УС на БАДДПО.

Въпреки тежките световни кризи през последните 20 години – и икономическа, и гръцката,

Ковид и  геополитически напрежения, пенсионните фондове в България успяха да осигурят положителна доходност на осигурените лица. За тези над 20 г., откакто работят капиталовите пенсионни фондове, средната годишна доходност е 4%, като тази година например се очаква тя да е над 8%, каза Милтенова.

На въпрос дали е добре да се увеличат осигурителните вноски, тя отбеляза, че това е въпрос на политическо решение. Но дупката от 11 млрд.лв. в Държавното обществено осигуряване ще нараства и според актюерски доклади дефицитите ще се увеличават в годините напред.

Всяко решение за пенсионната система трябва да е балансирано и да се има предвид, че никой от трите стълба не е замислен като заместващ на някой от другите два, между тях не бива да има конкуренция, а синергия, каза председателят на УС на БАДДПО.

Пенсионната система е надеждно контролирана и високо регулирана, напомни Милтенова. На всекидневна база се докладва на банката-попечител, както и на КФН какво се е случило с инвестирането през деня. И така се определя цената на един дял, която показва как се движи стойността на пенсионното спестяване. За разлика от банките, които веднъж месечно докладват в БНБ – пенсионните дружества са по-регулирани, добави Милтенова.

Защо е добре да спестяваме в доброволния трети стълб, където има 10% данъчна преференция и по-висока доходност, как фондовете управляват парите и защо осигурените не трябва да се притесняват за партидите си, чуйте целия разговор тук: 

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциацииПлатформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“.

Участие на БАДДПО в панелa „Инвестиции и социална сиигурност – развитеие на тристълбовия пенсионен модел“ на събитието Power Summit проведено на 10.12.2024г в София

Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София

Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.

„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.

„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.

Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.

От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.

Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.

Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.

Мултифондовете гарантират по-висока втора пенсия – Евелина Милтенова пред в. „Телеграф“

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2024 г. е 5 045 220 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 44 275 души, или 0,89 на сто, а спрямо 30.09.2023 г. с 67 974 души, или 1,37 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,60 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.09.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 25 875 775 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,84 на сто, а в сравнение с 30.09.2023 г. с 21,21 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19 на сто спрямо 30.09.2023 г. Следват професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове за периода е 10,91 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2024 г. са общо 2 179 041 хил. лв. и се увеличават с 16,31 на сто в сравнение с деветмесечието на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,94 на сто, а в ППФ 12,54 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 9,01 на сто и 2,99 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2024 г. са 24 983, от които 4 161 пенсионери и 20 822 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 6 633 хил. лв. за пенсии, 76 300 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 295 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2024 г. е 230,66 лв., а средният размер на разсроченото плащане 462,39 лв. В сравнение с деветмесечието на 2023 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 3,53 лв., или с 1,55 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 55,37 лв., или с 13,60 на сто.

През третото тримесечие на 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 30.09.2024 г. вече има сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Top