Категория: Новини

В ново интервю за подкаста „Какво могат парите?“ Светла Несторова, председател на УС на ПОК „Доверие“, представи ключови данни за развитието на пенсионната система у нас. Тя подчерта, че в пенсионните фондове вече са натрупани близо 30 млрд. лева, като между една четвърт и една трета от тази сума са чиста инвестиционна доходност, генерирана в полза на осигурените лица. Само през последните три години фондовете са добавили 5 млрд. лв. печалба по индивидуалните партиди на хората, като само ПОК „Доверие“ – 1.4 млрд. лв.
Несторова акцентира върху ниската информираност за тристълбовия модел и подчерта значението на доброволното осигуряване, високите резултати на капиталовите фондове и необходимостта от реформа чрез мултифондов модел.

Интервюто може да видите тук:

В свои изявления в медиите днес – в ефира на БТВ, пред Investor.bg и в интервю за „24 часа“, председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански подчерта, че в следващите месеци се очаква разширяване на инвестиционните възможности на пенсионните фондове, включително към инфраструктурни проекти.

Големански отбеляза, че българските пенсионни дружества управляват значителен ресурс, който може да бъде насочен към национално значими проекти – пътища, енергийна ефективност, индустриални зони и други дългосрочни активи. По думите му това ще позволи:

• по-висока и стабилна доходност в полза на осигурените лица;

• диверсификация на портфейлите;

• подкрепа за реалната икономика и стратегически инфраструктурни инициативи.

В интервюто за Investor.bg Големански подчерта, че новите регулации ще бъдат съобразени с най-добрите европейски практики, като целта е да се гарантират висока прозрачност, сигурност и контрол.

В публикацията за „24 часа“ той допълни, че Комисията работи активно по нормативни промени, които да дадат на пенсионните фондове достъп до повече инвестиционни класове, без да се прави компромис с риска и защитата на осигурените.

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) представи до Народното събрание Становище относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Документът съдържа анализ и конкретни препоръки, свързани с уредбата на социалните разходи, допълнителното пенсионно осигуряване и необходимите промени в КСО и Закона за счетоводството.

Документът поставя акцент върху необходимостта от устойчиви политики в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, модернизация на нормативната уредба и стимулиране на дългосрочното спестяване в интерес на осигурените лица.

Пълният текст на становището:  е достъпен тук.

Владимир Нечев, главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“, в „Бизнес старт“, 20.11.2025 г.

Най-големите предизвикателства към пенсионните системи са свързани с привеждане на системи в готовност да работят с евро. Съществената промяна за пенсионните фондове ще дойде от пътната карта, която се подготвя, за да очертае бъдещи реформи в сектора. Доклад на ОИСР през 2024 г. показва, че системата е стабилна, макар все още да няма съществени промени. Това каза Владимир Нечев, главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Мирослав Маринов пред БНР: Пенсионната система е изключително важна и изисква най-много средства

Може ли пенсионната система да бъде надградена, за да стане по-ефективна за осигурените лица и да им гарантира добри допълващи доходи в годините на пенсия? Какви са възможните посоки за развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, какъв би бил ефектът им върху бюджета и какви законодателни промени са необходими за реализацията им? На тези въпроси в „Нашият ден“ отговаря Мирослав Маринов, изп.-директор и член на УС на Пенсионно-осигурителна компания, член на БАДДПО.

Маринов започва разговора с думите: „Ако си представим един нормален човешки живот, първите 20-25 години са на съзряване, учене и подготовка за живота. Следващите 40 години са белязани от развитието на трудовата дейност, семейство, хобита. Остават едни приблизително 20 години, в които човек трябва да помисли как ще живее, без да извършва допълнителна трудова дейност. В цяла Европа статистиката показва, че лицата, които са в пенсионна възраст, разчитат най-вече на пенсионните си доходи. Това означава, че всъщност поне 20 години от съзнателния живот на човек той трябва да се погрижи за своите старини. Пенсионната система е изключително важна и изисква най-много средства.“

„Нашият законодател има какво да направи, за да надгради пенсионната система, която в момента е тристълбова: държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно пенсионно. Последните две работят на капиталов принцип с натрупване на средства според собствената индивидуална партида на лицата“, пояснява Маринов.

В момента на дискусия подлежи идеята за публично-частно взаимодействие в изграждането и поддръжката на държавната инфраструктура (пътна, образователна и т.н.), като възвръщаемостта от направените инвестиции ще се връща в пенсионните фондове. Ако универсалните фондовете започнат да инвестират в инфраструктура, ще бъде намален натискът върху бюджетния дефицит, по думите на Маринов.

Идеята гласи: „Ако в рамките на годишния бюджет не достигнат средства за подобряване и изграждане на инфраструктура, да има евентуално партньорство с частни организации. Пенсионните фондове изглеждат като най-добър партньор в това публично-частно взаимодействие.“

Става дума за инфраструктурни обекти, които обикновено се ползват от гражданите. Тяхното съществуване не създава допълнителна конкуренция, а финансовите резултати за предвидими.

„Средствата, инвестирани от пенсионните фондове, ще бъдат използвани за изграждането на тази критична и важна инфраструктура. Ползването ще бъде възмездено чрез такса или приход и в резултат тези средства ще се върнат като доходност при същите тези осигурени лица“, обяснява Маринов, според когото този модел ще повиши и доверието в българския капиталов пазар, тъй като инвестициите на пенсионните фондове стават чрез публични компании на борсата.

Мултифондовата система се дискутира от 2008 година насам, заявява Маринов. Моделът предвижда три профила на инвестиционен риск, които да влизат в действие според личната нагласа на всеки клиент към риска, индивидуалния му жизнен стандарт и цикъл.

„Това не е драматична реформа в нашата пенсионна система“, казва Маринов и подчертава, че се очаква едно сериозно надграждане.

Оригиналното интервю и звуковият файл, може да чуете тук

На форум на КФН бе обсъдена възможността за инвестиции в инфраструктура

Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд.лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова на първата годишна среща на КФН и бизнеса.
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.

Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.

„В контекста на обявените данни за стабилност и надеждност на капиталовите фондове, е време системата да бъде надградена така, че тя да е още по-ефективна за осигурените лица и да им гарантира добри допълващи доходи в годините на пенсия“, каза Милтенова. И отбеляза три акцента: въвеждане на мултифондов модел, развитие на третия стълб и възможност дружествата да инвестират в инфраструктура.

Милтенова отбеляза, че т.нар. трети стълб, който е доброволен, е най-подходящата форма за истинско спестяване за пенсия – защото няма ограничения за сумите, които хората могат да заделят в тях, няма ограничения и за броя продукти и дружества, в които могат да диверсифицират спестяванията си. Също така се предвижда 10-процентно данъчно облекчение върху годишния осигурителен доход и позволява старт на изплащането на трета пенсия 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Също така спестяванията в третия стълб могат да бъдат теглени по всяко време, без наказателни такси. Те са един много перспективен продукт за спестявания на хората заради по-високата им доходност, която ще скочи чувствително след въвеждането на мултифондове модел, отбеляза председателят на БАДДПО.

Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщиха и от регулатора КФН. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовят им резултат вече ще бъде обвързан с доходността, която са успели да докарат по партидите на осигурените лица. Ще бъде въведен и бенчмарк, който ако не бъде покрит, съответното дружество ще бъде вадено от автоматичното разпределение на осигурени лица.

Относно желанието на пенсионните дружества да имат възможност да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН Диана Йорданова обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и ще даде възможност инвестициите на пенсионните фондове да развиват българската, а не чужди икономики, както е в момента. Сега близо 67% от портфейлите им се инвестират зад граница, тъй като българският капиталов пазар им е „тесен“ за осигуряването на търсената максимална доходност.

Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите и вероятно ще се движат около 10-те процента. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави Диана Йорданова, зам.-председател на КФН.

Галерия: