Категория: Новини

Диана Йорданова – зам. председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика на БНТ „Лични финанси“ – част от „Денят започва“. Пред водещия Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

На един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават – дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства, г-жа Йорданова акцентира върху методиката на управление на пенсионните фондове и това, че капиталовата система е свръхрегулирана.

• Пенсионноосигурителните дружества ежедневно докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове. Обясни и посредством какви механизми средствата на осигурените лица са напълно защитени и неприкосновени: „Фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“
• Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), заради свръхрегулацията, както и „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “
• В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, г-жа Йорданова отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

  На 24 февруари предстои втората част на интервюто. Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия.

  Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия

Само в последните 2 години парите във фондовете са се увеличили с рекордните 6,8 млрд.лв. 

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/19882637

Въпреки големите световни кризи, постигнахме положителна доходност от 4% средногодишно, казва председателят на УС на БАДДПО – Евелина Милтенова. 

Брутните вноски на осигурените лица по персоналните им партиди са 100% гарантирани, целта ни е с въвеждането на мултифондов модел да увеличим доходността. Това обясни Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за подкаста на БНТ „Истината за…“ с водещ Надя Обретенова. Според математическите изчисления на нашите експерти е възможно след няколко годишно натрупване да се постигне удвояване на втората пенсия, добави Милтенова.

Реформата с въвеждането на мултифондове модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица, отдавна е предлагана от пенсионните дружества. Сега тя беше препоръчана и при прегледа на ОИСР, който констатира стабилността и надеждния надзор, извършван от КФН на всекидневна база. Мултифондовете са едно от предложенията и в публикувания в края на декември сериозен анализ на пенсионната система, извършен от Икономическия и социален съвет (ИСС), каза още Милтенова.

Мултифондовият модел се състои от три подфонда, които следват жизнения цикъл на осигурените лица. Динамичният, който ще е с най-висока доходност, ще е подходящ за младите хора, защото имат време, което е най-големият актив на младия човек. Балансираният подфонд ще е за хора между 50 г. до 2-3 години преди пенсиониране, а вече тогава ще се преминава към третия подфонд – консервативния, обясни председателят на УС на БАДДПО.

Въпреки тежките световни кризи през последните 20 години – и икономическа, и гръцката,

Ковид и  геополитически напрежения, пенсионните фондове в България успяха да осигурят положителна доходност на осигурените лица. За тези над 20 г., откакто работят капиталовите пенсионни фондове, средната годишна доходност е 4%, като тази година например се очаква тя да е над 8%, каза Милтенова.

На въпрос дали е добре да се увеличат осигурителните вноски, тя отбеляза, че това е въпрос на политическо решение. Но дупката от 11 млрд.лв. в Държавното обществено осигуряване ще нараства и според актюерски доклади дефицитите ще се увеличават в годините напред.

Всяко решение за пенсионната система трябва да е балансирано и да се има предвид, че никой от трите стълба не е замислен като заместващ на някой от другите два, между тях не бива да има конкуренция, а синергия, каза председателят на УС на БАДДПО.

Пенсионната система е надеждно контролирана и високо регулирана, напомни Милтенова. На всекидневна база се докладва на банката-попечител, както и на КФН какво се е случило с инвестирането през деня. И така се определя цената на един дял, която показва как се движи стойността на пенсионното спестяване. За разлика от банките, които веднъж месечно докладват в БНБ – пенсионните дружества са по-регулирани, добави Милтенова.

Защо е добре да спестяваме в доброволния трети стълб, където има 10% данъчна преференция и по-висока доходност, как фондовете управляват парите и защо осигурените не трябва да се притесняват за партидите си, чуйте целия разговор тук: 

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“.

Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София

Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.

„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.

„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.

Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.

От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.

Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.

Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.