Категория: Новини

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.03.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са осигурени лица в пенсионните фондове, 25 295 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 6 627 са пенсионери (3 в професионалните и 786 в доброволните пенсионни фондове и 5 838 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 23 893 души или с 0,47 на сто.
Към 31.03.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 27 294 467 хил. лв., като 27 050 767 хил. лв. са нетните активи на пенсионните фондове, а 243 700 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през първото тримесечие на годината с 570 271 хил. лв. или с 2,13 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,52 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,61 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,48 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,41 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2025 г. е 5 088 208 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 22 075 души, или с 0,44 на сто.
Към 31.03.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 27 050 767 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 2,09 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 2,28 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 1,26 на сто и 0,41 на сто. Отчетеният ръст от доброволните пенсионни фондове за периода е 0,08 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2025 г. са общо 773 104 хил. лв. и се увеличават с 10,28 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 9,85 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 7,33 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 24,97 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2025 г. са 31 133, от които 5 838 пенсионери и 25 295 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 728 хил. лв. за пенсии, 36 766 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 175 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2025 г. е 232,36 лв., а средният размер на разсроченото плащане 508,03 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2024 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.
Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.
През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Владимир Нечев, член на УС на БАДДПО, изпълнителен директор на ПОК разяснява ползите от допълнителното пенсионно осигуряване, т.нар. „трети стълб“ в предаването на Българската национална телевизия „Лични финанси със Светозар Костадинов“ на 28 април 2025 г.

Владимир Нечев дава и конкретни примери за натрупана сума в рамките на 35 години, както и за вариантите на нейното изплащане, което може да започне най-рано 5 години преди навършване на пенсионна възраст.

Третият стълб дава голяма свобода на осигуряващите се лица. Нужно е да са навършени 16 години и може да се осигуряваме или да ни осигуряват. Самите осигуровки са три вида според това кой е осигурителят. При лични вноски осигурителят и осигуреното лице е един и същи човек. При работодателските ни осигурява компанията, за която работим. Обичайно те са ежемесечни, както е при ДОО и УПФ. При вноски по трети стълб, от трети лица, осигурителят може да е лице различно от осигуреното.

Особено характерно при ДПФ (допълнителен пенсионен фонд) е голямата гъвкавост на вноските. Ние сами определяме периодичността – еднократно, ежемесечно, тримесечно и т.н. По наше решение може да спираме вноските и отново след това да започнем да се осигуряваме. Няма наказателни такси.

Може да се осигуряваме, в колкото фонда решим на различни дружества, а сумите – колкото ние искаме да заделим. Имаме право и на данъчно облекчение в размер на 10% от данъчната основа. Повече за това в изданието ни от март за данъчните облекчения.

Ако пък работодателят ни осигурява, то това показва грижа за служителите и за тяхното бъдещо благосъстояние. Затова законодателят е предвидил и данъчна преференция, за да се стимулират работодателите да осигуряват допълнително своите служители. Прагът на данъчна преференция обаче е до 60 лв. Не е променян за последните 15 години и затова е време за актуализация, за да не започнат подобни работодатели да се отказват от една придобивка за своите служители.

Препоръчително е предварително да се запознаете с условията и то още онлайн. Могат да бъдат сравнени лихвите както и каква е инвестиционната политиката на фондовете – цялата информация е налична в сайта на КФН.

Във втория и третия пенсионен стълб гражданите имат натрупани лични средства, които се унаследяват и трябва да мислим как чувствително да увеличим тези спестявания, каза в интервю за БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Разговорът за подобряване на инвестирането във втория и третия стълб вече е проведен и чака своето спешно разрешаване чрез въвеждането на т.нар. мултифондов модел, добави тя. И напомни за препоръките в тази посока на експертите и от Икономическия и социален съвет, и от ОИСР.
Несторова изрази несъгласие с тезата, че въвеждането на мултифондове е „подарък“ за пенсионните дружества. „Развитие на мултифондова система означава промяна в начина на инвестиране на средствата, но и намаляване таксите на дружествата. Т.е. дружествата ще трябва да осигуряват по-висока доходност на хората, защото от това ще зависи размерът на тяхното възнаграждение. Така че не говорим за „подарък“, а за притискане на дружествата да изкарат по-добра доходност“, обясни тя. И напомни, че мултифондовата реформа означава въвеждане на фондове с различен профил според възрастта на осигурените лица – за младите ще може да се инвестират по-динамично, а за хората непосредствено преди пенсия – по възможно най-консервативния начин, за да бъде съхранена натрупаната през годините доходност.
Несторова обърна внимание и на възможностите, които третият стълб дава за планиране на заместващия доход след пенсиониране. В него всеки може да внесе толкова пари, колкото прецени, да получи добра доходност, натрупаните средства също се унаследяват, а в годините на натрупване гражданите и в момента получават 10-процентно данъчно облекчение от годишния облагаем доход, напомни представителят на БАДДПО.
„Промените за надграждане на системата, което ще раздвижи втория и третия стълб са готови, цялата експертно-техническа работа е свършена и законопроектът е в Министерството на финансите. Не мисля, че трябва да се чака изработването на пътна карта за пенсионна реформа – това ненужно би отложило във времето промяна, която е изцяло в интерес на спестяванията на гражданите. Трябва да придвижим мултифондовете и успоредно да се работи върху пътната карта“, отбеляза Несторова.
Според БАДДПО влизането на България в еврозоната ще се отрази положително на спестяванията на хората във втория и третия стълб. За пенсионните дружества това е технически процес, за който те вече са готови. Влизането в еврозоната ще повиши инвестиционния рейтинг на България и възможностите да посреща чуждестранни инвестиции, както и участието на пенсионните дружества на външни пазари и ще направи инвестирането по-доходно и по-сигурно. Тенденциите в Европа също са не просто към съхраняване на допълващия капитало-покривен модел, но и в неговото развиване, добави представителят на БАДДПО по БНР.

Държавата би следвало да насърчи работодателите да имат по-активна роля в третия стълб – сподели Светла Несторова, член на УС на БАДДПО в интервю за в. „Капитал“.
Основен механизъм за това са данъчните облекчения, а в България те не са променяни от 20 години. След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии. И така, вместо да стимулираме само потреблението, бихме стимулирали дългосрочното спестяване и бихме позволили на работодателите да играят по-сериозна роля в осигуряването на доходи за късни години.

Цялото интервю може да прочетете тук

Работодателските организации подкрепят идеята на Светла Несторова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, да правят вноски за трета пенсия на служителите си при условие, че държавата въведе финансови облекчения за това.

„Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години“, каза Несторова при представянето на доклада за действащата пенсионна система и предложенията за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет.

По думите й: „След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии“.

„Да, първият стълб на пенсионната система ще остане основен, но вторият и третият стълб трябва да бъдат подкрепени“, заяви за „Банкеръ“ и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Тя добави, че БСК подкрепя всяка идея, която цели активизиране на работодателите и работниците за инвестиране в третия пенсионен стълб – този на допълнителното доброволно осигуряване. Сега облекчението е до 60 лева, а работодателите настояват за 120 лева.

Минчева иска също така държавата да вземе мерки за плащането на осигуровки върху реалните възнаграждения.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов те също твърдо подкрепят капиталовите схеми, които са призвани да допълнят държавното пенсионно осигуряване. Застаряването на нацията и намаляването на населението се отразяват тежко на пенсионната система и точно капиталовите схеми са тези, които създават допълнителен доход за бъдещите пенсии, обясни той.

От своя страна председателката на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова потърси съдействието и на Фискалния съвет. На среща с двама от новоизбраните му членове – проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов, бе изразена готовност да се работи за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

Съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, като проблемът се задълбочава поради влошаващата се демографска картина в България. След 20-30 години може да се стигне до там всеки работещ да издържа един пенсионер. Този дисбаланс води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на въпросния дисбаланс са важни капиталовите пенсии от втория и третия стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините.

Как е при ваучерите за храна?

Всеки работодател може да спести на себе си и на свой служител общо до 1278 лева годишно от данъци и осигуровки с ваучери за храна, пресметнаха от Edenred.

Защото разходите през ваучери за храна на стойност до 200 лева на месец са освободени от данъци и осигуровки. Върху тази сума по общия ред би трябвало да се начислят 33.40% осигуровки, като 13.78% са за сметка на служителя или работника, а останалите 19.62% са от джоба на работодателя. Отделно служителят би трябвало да плати 10% Данък общ доход върху сумата от 200 лева.

Разбира се тази методика не може просто да бъде копирана от пенсионните дружества по простата причина, че те биха превеждали осигуровки, а не да трансформират данъци. Но е въпрос на желание и на търсене на взаимно приемлив подход между частните фондове и държавата в името на по-достойни старини на българските граждани.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва сериозен заместващ доход“, отбеляза Несторова.

Първата и основна посока за развитие на системата е да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която получават. Според Несторова сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен:“ Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Оригиналната публикация от сайта на БСК може да прочетете тук