Категория: Публикации на БАДДПО

16.10.2020 г.

Във връзка с разпространено в медиите становище на НОИ, в което се твърди, че изчислението на пенсията за старост на осигурените лица, родени след 1959 г., които се осигуряват и в универсален пенсионен фонд и прилагания коефициент на редукция са съобразно нормите на Кодекса за социално осигуряване, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, изразява следната позиция:

Какво регламентира законът?

Кодекс за социално осигуряване, Чл. 70.
(10) Осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г., се намалява, както следва:
1. при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 4 осигурителният доход за месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) при изчисляването на индивидуалния коефициент по ал. 8, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.“.

Какво прави НОИ?

1. Родени преди 1960 г. (19.8% вноска в НОИ).

ИК= ОД/СОД изчислява се по месечно от 2000 г.

П=ИК*СОД (за посл.12 мес.)*(тр.стаж*1.2 )/100

2. Родени след 1960 г. (14.8% вноска в НОИ).

ИК=(ОД(2000-2001)+ОД(от 2002)*(1-ВУПФ/ВФП))/СОД изчислява се по месечно от 2000 г.

П=ИК*СОД(за посл.12 мес.)*(тр.стаж*1.2 )/100

ИК – индивидуален коефициент
ОД – осигурителен доход на лицето
СОД – среден осигурителен доход
ВУПФ – размер на вноската в УПФ
ВФП – размер на вноската във фонд „Пенсии“ за лицата работещи при условията на трета категория труд за лица, родени преди 01.01.1960 г. за пореден месец с осигуряване
П – пенсията, която плаща 1-ви стълб
Тр. стаж – целият трудов стаж на лицето до годината на неговото пенсиониране
(1-ВУПФ/ВФП) – Коефициент, с който се коригира осигурителният доход на лицата, осигурени в УПФ и за първите пенсионери е приблизително равен на 0,8, което означава, че пенсията се намалява с около 20%.

Несъответствия със закона:

1. При изчислението на ИК, месечният осигурителен доход на хората с УПФ, се намалява и за месеците, в които осигурените нямат вноска в УПФ, което противоречи на КСО. Като резултат ИК се намалява повече отколкото е предвидил закона, а това води и до по-голямо намаление на пенсията от НОИ.

2. Доколкото математиката във формулите на НОИ не е от сложен вид е очевидно, че ИК на хората с УПФ е с по-ниска стойност от по-възрастните, които нямат УПФ. Видно от формулата за изчисление на пенсията от НОИ е, че този по-нисък ИК се прилага към целия осигурителен стаж на лицето, а не само към този, който е след 2002 год. Това също влиза в противоречие с КСО и ощетява всички хора, които се осигуряват във 2-ри стълб.

3. При изчисляването на ИК за периода 2009 – 2015 г. не се отчита вноската от Държавата, която е в размер на 12% и това допълнително намалява размера на пенсията.

Оставяме на осигурените лица в България сами да преценят дали НОИ прилага нормите на КСО, при намаляване на пенсиите на тези, които отказват да си прехвърлят партидите от УПФ в 1-ви стълб. Също така, призоваваме представителите на медиите, да потърсят отговор и на въпроса, кой е авторът на тази свободна интерпретация на КСО, прилагането, на която в този вид, вече доведе до ощетяването на хиляди граждани, които под заплахата от намаляване на пенсията им от НОИ, повече отколокото изисква закона, си прехвълиха партидите от УПФ и по този начин бяха ощетени. Продължаването на тази практика, ще доведе до ощетяването на много повече хора, затова призоваме отговорните лица в НОИ, час по-скоро да прекратят прилагането на тази практика, за което не си изисква промяна на КСО, а само неговото спазване.

Управителен съвет на БАДДПО

BADDPO_Slides_Q3_2020.10.09

09.10.2020 г.

Днес се проведе среща с журналисти в сградата на ПОК „Доверие“ АД на тема „Представяне на обобщени резултати от дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване за третото тримесечие на 2020 г.”, организирана от Българска асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Събитието бе открито от г-жа Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на БАДДПО, а участие в последвалата дискусия, в отговор на повдигнатите въпроси от присъстващите журналисти, взеха:

Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД;
Милен Марков – председател на СД на ПОК „Съгласие“ АД;
Николай Марев – ГИД на ПОК „ДСК – Родина“ АД;
Владислав Русев – ГИД на ПОД „Алианц България“ АД;
Анастас Петров – ИД на „Ен Ен ПОД“ ЕАД;
Георги Тодоров – член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“;
Андрей Шотов – член на СД на ПОД „Бъдеще“ АД;
Алексей Георгиев – ПОД „Топлина“ АД;
Дойчо Дойчев – председател на СД на „Пенсионноосигурителен институт“ АД.

Повече информация може да намерите в прессъобщението по-долу.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Фактите:
• 16,444 млн. лв. са нетните активи на фондовете за ДЗПО към 30 септември 2020 г.
• 803 млн. лв. е ръстът на нетните активи, във фондовете за ДЗПО, от началото на годината;
• 605 млн. лв. е ръстът на нетните активи, във фондовете за ДЗПО, само за третото тримесечие на 2020 г.;
• Доходността на пенсионните фондове е положителна и това се отнася за целия период от старта на ДЗПО в страната;

Изводите:
• До края на третото тримесечие пенсионните дружества почти напълно компенсират временните спадове в доходността през първото тримесечие на 2020 г, в резултат на кризата с КОВИД-19;
• В резултат на професионалното управление, въпреки законовите ограничения и световните кризи, пенсионно осигурителните дружества успешно са съхранили и умножили пенсионните спестявания на гражданите;

Обща информация за ФДПО за деветмесечието на 2020 г., по данни от деветте пенсионно осигурителни дружества в България:

Общ брой осигурени лица*: 4 799 159 души.
УПФ: 3 835 778 души
ППФ: 311 266 души
ДПФ: 642 286 души

Нетни активи общо**: 16,444 млн. лв.
УПФ: 14,023 млн. лв.
ППФ: 1,238 млн. лв.
ДПФ: 1,182 млн. лв.

Нарастване на нетните активи за третото тримесечие на 2020 г.

Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 01.07.-30.09.2020 г. нарастват с 605 млн. лв., или с 3.68 на сто и в края на периода достигат 16,444 млн. лв., както следва:
• при универсалните пенсионни фондове (УПФ) нарастват с 540 млн. лв. (4,00 на сто);
• при професионалните пенсионни фондове (ППФ) нарастват с 34.1 млн. лв. (2,83 на сто);
• при доброволните пенсионни фондове (ДПФ) нарастват с 30.5 млн. лв. (2,65 на сто).

Среднопретеглена доходност за трето тримесечие на 2020 г.

Нивата на среднопретеглена доходност за изминалите три месеца (01.07.-30.09.2020 г.) са положителни, вследствие на подобряване на пазарната среда и нарастването на цените на финансови инструменти на международните капиталови пазари.
На база на доброто управление на портфейлите и вземането на своевременни решения за инвестиции, представянето на фондовете за третото тримесечие, достигна нива на средна доходност на годишна база, както следва: УПФ + 1.52%; ППФ: + 1,83 %; ДПФ: + 2.29%.
За същия тримесечен период на предходната година постигнатата доходност от управление на активите на УПФ е 1,27%, на ППФ е 1,41%, на ДПФ е 1,16%.
Тримесечното отчитане на финансовите резултати в пенсионната индустрия е кратък срок и прибягваме към него, само с оглед на спецификите на настоящата година и предизвиканата от КОВИД-19 криза. При запазване на настоящята пазарна ситуация и възходящ тренд на пазарите, дружествата очакват да навксат напълно спадовете от месец март, до края на настоящата година.

С оглед дългосрочния характер на капиталовото пенсионно осигуряване, посочваме, че за период от десет години средно годишната доходност на фондовете в ДЗПО е: УПФ: + 3.16%; ППФ: + 3.21% и ДПФ: +3.79%

Капиталовото осигуряване в България и дейността на пенсионно осигурителните дружества е част от решението на предизвикателствата в пенсионната система в България. Чрез систематичното съхраняване и увеличение на пенсионните спестявания, ние подпомагаме държавата в решаването на проблема с пенсионните доходи, породени от демографската криза и натиска върху солидарните стълбове (НОИ) не само в България, но и в целия ЕС.

Управителен съвет на БАДДПО

_________________________________________________________________
* Показателят общ брой осигурени лица е по данни на КФН към 30.06.2020 г.
** Показателите нетни активи и доходност са съгласно данни, предоставени от членовете на БАДДПО към 30.09.2020 г. Посочените резултати нямат по необходимост връзка с бъдещи резултати. Стойността на дяловете на пенсионните фондове в бъдеще може да се понижи и не се гарантира положителна доходност, както и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди средства.

01.10.2020 г.

На 30.09.2020 г. в сайта на „24 часа“ бе публикувана статия със заглавие: Втората пенсия е провал. Решението – всички да се осигуряват в НОИ.
Тъй като от медията не бяха предоставили възможност на БАДДПО за предварителен коментар и мнение като засегната страна, вчера поискахме право на отговор, като им предоставихме и нашата официална позиция.

Целия текст на позицията ни можете да намерите тук
Източник: сайт на 24 часа.

Позиция на БАДДПО в отговор на медийна публикация в OffNews.bg

„Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.“
Адам Смит

Адам Смит е шотландски икономист и философ, автор на прочутото съчинение „Богатството на народите: изследване върху природата и причините на богатството на народите“ (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в подкрепа на свободната търговия, капитализма и либерализма.

Според Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), материалът определено и еднозначно може да бъде определен като краен и дори емоционален, а не като сериозна научна студиа, независимо от ползваните от автора значителни числови данни и анализа им.
БАДДПО счита, че следва да се отчетат следните важни отклонения и внушения:
1) конкретно са описани действащите в момента инвестиционни ограничения и авторът извлича т.нар. от него горна граница на динамичните активи ((акции, колективни инвестиционни схеми (КИС), АДСИЦ, Имоти, ППП и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ)).
• внушението е за значителен потенциал за възможност в този вид активи, който не се използва правилно и по предназначение, но следва да се отбележи, че:
– 2% за ППП са част от общия лимит за инвестиции в акции и не бива да се събира с останалите;
– 5% в акции на АДСИЦ може и да бъдат класифицирани като динамични активи, но следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характеристики на дългосрочни облигации;
– 5% в Имоти може и да бъдат класифицирани като динамични активи, но следва да се обърне внимание, че те са по-скоро хибриден инструмент с характеристики на дългосрочни облигации;
– ключово е да се отбележи, че авторът анализира представянето и алокацията на пенсионните фондове (ПФ) за период от 16 години (01.07.2004-30.06.2020), а в същото време използва рамка за ограниченията действащи пред ПФ от едва 1-2 години.

Отчитайки горепосоченото и инвестиционните ограничения, действали през по-голямата част от периода, то максималната експозиция към динамични активи се лимитира до едва 35% (20% акции и 15% КИС), спрямо посочените 58% (реално 56%, а с коментарите по повод АДИСЦ и Имоти – реално 46%), Този очевиден пропуск или съждение, че ПФ се управляват значително по-консервативно от рамката, заложена в КСО, не отговаря на истината или най-малкото е функция на действащите ограничения и пазарната конюнктура.
Следва също така да се отчете и текущо действащата конюнктура и ефектите на КОВИД 19, което обяснява логично и текущата експозиция от едва 25% в динамични активи при вече възможни 46%.

2) Авторът създава свой собствен портфейл от комбинация от два индекса и после тества назад във времето неговото представяне, и го сравнява с това на ПФ. Без да се оспорва правото на автора да предлага и създава синтетични продукти и портфейли, следва да се отбележат най-малко две слабости и грешни заключения в случая. Генерално всеки бек-тестинг има един огромен проблем – извършва се сега на база на вече минало време и вече ясен резултат, и винаги могат да се подберат активи и съотношения, които да покажат даден желан резултат (обичайна практика на инвестиционните банкери при създаването и маркетирането на поредния им продукт на финансовия инженеринг), но не гарантират по-добро представяне в бъдеще.
o рискови характеристики на т.нар. моделен „Портфейл-еталон“. Според автора неговият портфейл-еталон се характеризира с по-нисък риск от риска на ПФ, но това твърдение не само не е доказано, а се ползват и подвеждащи аргументи: „няма кредитен риск“ – безспорно невярно твърдение. Всяка облигация, дори и държавна, съдържа в себе си кредитен риск на емитента. Дори и микс от няколко емитента с различен кредитен риск не водят до елиминирането му. Инвестицията (т.нар. „Индекс на облигации на няколко суверена от еврозоната“) съдържа в себе си няколко знакови имена по повод кредитния риск (освен високо рейтингованите ДЦК на Германия, Франция и Холандия, в него попадат такива на Италия, Испания, които са далеч от безрисковите).
Независимо, че авторът добре борави с финансово икономически термини и понятия, пропуска да анализира и количествено риска на портфейла-еталон. Прилагайки утвърдена и призната методология за това, а именно „Стандартно отклонение на портфейла“ и „Коефициент на Шарп“ за същия този 16 годишен период се оказва, че:
VOLIDEX PROFIDEX UNIDEX Портфейл-Еталон
Стандартно 3,82 2,89 3,16 5,22
отклонение
Коефициент 0,72% 0,74% 0,76% 0,69%
на Шарп

Портфейлът-еталон се характеризира със значително по-висока волатилност, измерена през стандартното отклонение, а в същото време т.нар. „Коефициент на Шарп“ (постигната доходност за единица риск е малко, но все пак по-нискък от този на ПФ). Това на практика означава, че съждението за по-ниския риск на портфейла-еталон е подвеждащо, както едностепенно на база волатилност (стандартно отклонение), така и на база синтетичния показател за риск – „Коефициент на Шарп“.

3) Друга слабост на автора е използването и сравнението на конкретен реален продукт, а именно „Инвестиция в ПФ“ с „Инвестция в конкретен индекс“. Теоретично сравнение е възможно, но следва да се отчетат няколко немаловажни фактора, а именно: всеки продукт си има своята цена и използването на т.нар. „ETF“ е добре познат и възможен вариант за пасивно инвестиране в продукт, доближаващ се до самите индекси. Показаното представяне на индекса е само илюстративно и не включва при реалния продукт такси по управлението му, транзакционни разходи и други, като съхранение и евентуално приложими данъци, както и т.нар. „tracking error“. Преглед и сравнение на самия индекс с посочения от автора продукт: iShares € Govt Bond 7-10yr UCITS ETF.
Данните за възможно най-дългия период за сравнение, откакто реално е създаден продуктът (08.12.2006 г.) до момента, сочат еднозначно, че в реалния свят нищо не може да е строго хипотетично и всяко нещо има своята цена. В случая за периода 14,5 години, може да се приеме, че цената са тези 5% кумулативно. Крайно сравнение да се онагледи примерът с реално и теоретично съждение, може да бъде цената на кредита. Знаейки, че лихвите по депозити са близки до нула в момента, теоретично би могло да се очаква и лихвата по кредита да бъде, ако не равна, то поне близка до тази на депозита, което знаем, че въобще не е така.
След прегледа на рисковия профил на портфейла-еталон може да се отбележи, че поемането на повече риск при ползването му следва да бъде отплатено с по-висока очаквана доходност, която авторът изтъква многократно, после в студиата си забравил да спомене, че това е повече от очаквано и нормално. Всички таблици и данни, в посока на последващо сравнение на доходност и впоследствие, и инфлация, се обезсмислят на база изводите САМО заради високия рисков профил на портфейла-еталон.
Авторът въвежда понятията „Доходност на ПФ“, „Доходност на осигуреното лице“ и „Реална доходност на осигуреното лице“, което определено е издържано от гледна точка на методология. Друг е въпросът, че авторът още в началото показва действащите, но в момента и отскоро, размер на таксите на ПОД. Съвсем до скоро, а именно до преди 5 години (от разглеждан период за цели 16 години), тези същите такси бяха с 25% по-високи и бяха поетапно вече намалени, но естествено ефектът от предходните размери на таксите си е останал в миналото. От което следва да се отбележи, че едно от предложенията на автора за намаляване на таксите е вече факт и то неоспорим, а положителният ефект от него може да бъде регистриран в идните периоди.

4) Приносът на пенсионните фондове към адекватността на пенсиите у нас е изключително важен, но за съжаление, крайно превратно представен въпрос. Всички изводи за мястото на Република България в класацията и необходимостта от това да се повишат пенсионните доходи са повече от безспорни.
Твърдението на автора (може би повлияно от синдикално съчувствие или просто копнеж по миналото от социализма), че вноската в Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), не е допълнителна такава, че се изважда от тази за държавното обществено осигуряване (ДОО), са наивни и подвеждащи. С въвеждането на ДЗПО и поставянето на граница според възрастта за право и задължение за участие, се въвеждат, но само междинно, две категории осигурени лица – такива с ДЗПО и такива без, а този инструмент с компенсацията е просто да доведе до известна справедливост при различните кохорти (в случая тези родени преди 31.12.1959 г, които нямат право да участват в ДЗПО). Съвсем ясен и обективен е бил мотивът на законодателя, внасяйки справедливост при третиране на двете различни групи за един период на трансформация. Крайният период на тази трансформация ефективно приближава и съвсем скоро всички осигурени лица ще бъдат в модела, т.е. да имат ДОО и право и задължение за ДЗПО, и тогава този въпрос на прехода за някаква си компенсация никога повече няма да е на дневен ред.
„Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) вече не е задължително“ – доста наивно заключение. Остава си задължително осигуряването, въвежда се само възможност за избор на осигуреното лице кумулативния % на осигурителни вноски как да бъде разпределен ((ДОО и ДЗПО, или само ДОО (липсва по политически причини, вероятно, вариантът – само ДЗПО)).
„ДЗПО и ДОО са взаимно изключващи се алтернативи“ – вероятно една от големите болки на прехода и липса на визия на системно ниво. ДЗПО, като модел и система, НИКОГА не се е противопоставял на ДОО, това са две допълващи се, а не конкуретни системи, съчетали в себе си различни принципи, и с вградени собствени ползи и недостатъци. Именно комбинацията от двете внася едновременно справедливост и солидарност. Световната банка и други т.нар. „наднационални институции“ имат колекции от коментари по тристълбовия модел и авторът на студиата видно не е съгласен с тях.
„Какво печели или губи осигурено лице, ако трябва да избира ДОО и ДЗПО, или само ДОО?“ – важно уточнение: този избор е логичен и рационален само в най-близкия възможен до пенсиониране момент (сега е регламентиран срок от 5 години преди пенсиониране). На практика всяко осигурено лице има безплатна опция да оцени кой вариант за него е финансово по-изгоден и да я упражни в последния възможен момент, а именно 5 години преди пенсиониране. Ранното упражняване на опцията може да доведе до неоптимално решение за лицето.
„Справедлива ли е системата и трябва ли да се намалява пенсията от ДОО заради участие в ДЗПО, и с КОЛКО?“ – предвидено е, с оглед осигуряване на справедлив преход, с въвеждането на ДЗПО, да има равнопоставеност на кохортите на родените преди и след 31.12.1959 г. Тези, които поради възраст (обективен критерии) нямат право на участие в ДЗПО, биват компенсирани с увеличаване на пенсията от ДОО (авторът го нарича „намаление“ за участниците в ДЗПО).
„Справедливо ли е да има такава компенсация?“ – очевидно риторичен въпрос с ясен отговор – „ДА“.
„Какъв трябва да бъде размерът на тази компенсация и този размер в момента дали е справедлив?“ – размерът на компенсацията следва да държи сметка за няколко ключови параметъра:
• равно третиране на едни и същи периоди на осигуряване – особено сега, в началото първите бъдещи пенсионери от системата (родените най-близо – 1960 г.), гарантирано ще имат периоди на осигуряване, както преди въвеждане на ДЗПО, така и след това. За тези периоди на осигуряване преди ДЗПО не бива да се допуска никаква форма на компенсация (намаление);
• в периода на паралелно съществуване на ДОО и ДЗПО да се осигури равнопоставеност на третирането при участието в двата стълба на пенсионната система. Двете системи, поради вродените си характеристики, третират различно правата на осигурените в конкретни случай, като дължими, но невнесени осигурителни вноски, обезщетения при безработица, временна нетрудоспособност (болнични) и майчинство, бонификацията за осигурителния стаж (1 година се признава за 1.2), като обичайно за тези периоди ДОО признава права, а в същото време в УПФ не постъпват вноски;
• компенсацията да бъде адекватна и рационална. В момента, прилаганата и приета на готово от автора на студиата, не отговаря на тези условия. ДОО е система на хроничен дефицит и събираните вноски са крайно недостатъчни за изплащането дори и на текущо ниските по размер пенсии, а дефицитът се покрива през държавния бюджет (преди с вноска, а сега директно със субсидия). Признаването на този очевиден факт налага безспорно справедливо определяне на компенсацията при условията на балансиран бюджет на ДОО.

С правилното, адекватно и справедливо адресиране на тези въпроси, всички калкулации и заключения на автора ще се обезсмислят, и дори и да се приеме тезата за т.нар. „конкурентност на ДОО и ДЗПО“, то тя ще бъде при равнопоставени условия.

5) Независимо от слабо засегната теза за наличието на доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и тяхната полза за добавяне на устойчивост и достатъчност към пенсионната система у нас, следва да се отбележи, че това е важен и значим елемент на системата, който като доходност, риск характеристики, отново да се подчертае, се представя по-добре от портфейла-еталон и е с още по-ниски такси за осигурените лица. Данъчните облекчения и степента на осъзнатост на работодателите и осигурените лица са ключови за увеличаване на неговата роля в бъдеще.

С анализа на рисковете пред пенсионната система, авторът ни представя отново едностранчиво, разглеждайки първо само тези пред ДЗПО и после инфлирайки част от остатъчните.
Например, всеизвестен факт е рискът пред Pay as You Go системите на ДОО, свързан с демографията и застаряващото население, едновременно с все по-малко млади и работещи и осигуряващи вноски граждани. Наместо това, авторът търси и си намира връзка между капиталовите схеми и негативното влияние на демографията върху тях, независимо, че извлеченото е мъгляво и крайно невярно за малка и отворена икономика каквато е българската.
Макрошоковете и политическите рискове от промяна на правилата на играта са еднакво важни за всяка от системите и е важна инфраструктура, и механизми, които да предпазят системата, и да намалят неблагоприятното им влияние.
Що се касае до посочените конкретни инвестиционни рискове и анюитетни рискове, авторът пропуска наличието на просторна нормативна уредба, регулатор и контролни механизми за уреждане на всеки един от тези въпроси.
„Анюитетен риск“ и т.нар. от автора „лотариен елемент на пенсиите“ – трудно би могло да се направи подобен извод от актюер, познаващ нормативната уредба, и предложенията за промяна, обсъждани до момента многократно по повод регламентиране фазата на изплащане. Всеки актюер би отхвърлил това твърдение с простичкия аргумент: предвид индексацията на пенсиите в ДЗПО с доходността на фонда за изплащане на пенсиите, то тези с пенсии, отпуснати при по-нисък технически лихвен процент, ще се индексират с повече от другите и накрая на периода изплатената сума на двама пенсионери ще е абсолютно идентична.
Твърдението на стр. 21 и стр. 22 вече наистина буди недоумение, когато авторът анализира фазата на изплащане и яростно защитава тезата, че инвестицията, в основно дългови ценни книжа на този етап от осигуряването, ще гарантира доходност близка до нулата и вероятно реална отрицателна! Добре, но всеки прочел предходното, би се запитал, а чия беше идеята в т.нар. „портфейл-еталон“, и то с 65% тегло, да се сложат точно държавни облигации с около 10 годишен матуритет?! Междувременно анализ на представянето на портфейла-еталон доказва, че именно тази част на портфейла е донесла много повече от доходността на портфейла за тези 16 години от 35% инвестирани в акции.
В заключение, от БАДДПО считаме, че може да се отбележи, че в анализирания материал, авторът умело работи със статистически данни, създавайки манипулативно своя теза, базирана на факти, полуистини и откровени внушения. Не може да се отрече целенасоченост и предварително дефинирани опорни точки и множество на брой тенденциозни изводи, които считаме за напълно погрешни. Изложените важни отклонения и внушения, определено и еднозначно, показват, че материалът може да бъде определен като краен и дори емоционален, а не като сериозна научна студиа, независимо от ползваните от автора значителни числови данни, модели и анализа им.
Можем, да се съгласим с автора, че системата за допълнителното пенсионно осигуряване се нуждае от допълнителни промени и усъвършенстване, като:
• въвеждането на мултифондове. Тема дискутирана повече от 10 години!;
• регламентиране фазата на изплащане на пенсиите от УПФ;
• даване на възможност на осигурените лица в УПФ да избират пенсия само от ДОО или пенсия от ДОО и УПФ в последния възможен момент преди пенсиониране, аналогично на правата на осигурените лица в ППФ;
• справедливо намаляване на пенсията от ДОО, отчитайки РЕАЛНИЯ принос на всяко осигурено лице в системата на ДОО.

Управителен съвет на БАДДПО

Е.Милтенова
(Председател)

21.08.2020 г.

На 13.08.2020 г. Комисията за финансов надзор /КФН/ публикува резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.
Съглсано информацията, публикувана от КФН, общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2020 г. е 4 799 159 души, като нараства спрямо 30.06.2019 г. с 1,84 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2020 г. са акумулирани нетни активи на стойност 15 855 860 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2019 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,79 на сто.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото полугодие на 2020 г. възлизат на 102 387 хил. лв. и се увеличават с 2,12 на сто в сравнение с отчетените приходи за първото полугодие на 2019 г. Нетният финансов резултат на дружествата към 30.06.2020 г. е в размер на 27 882 хил. лв.
Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2020 г.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на КФН.

Институтът за икономически изследвания при БАН е публикувал Годишен доклад 2020 „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“. Темата на фокус в доклада е „Реформите в пенсионната система на България – съдържание, резултати, предизвикателства и решения“ с автори: доц. д-р Виктор Йоцов, проф. д-р Йордан Христосков, проф. д-р Победа Луканова, доц. д-р Димитър Златинов, гл. ас. д-р Недялко Несторов.

Повече информация можете да намерите тук
Източник: сайт на Института за икономически изследвания при БАН.

Днес се проведе среща с журналисти в сградата на ПОК „Доверие“ АД на тема „Представяне на обобщени резултати от дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2020 г.”, организирана от Българска асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Събитието бе открито от г-жа Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на БАДДПО, а участие в последвалата дискусия, в отговор на повдигнатите въпроси от присъстващите журналисти, взеха:

Даниела Петкова – председател на УС на ПОК „Доверие“ АД;

Милен Марков – председател на СД на ПОК „Съгласие“ АД;

Николай Марев – ГИД на ПОК „ДСК – Родина“ АД;

Владислав Русев – ГИД на ПОД „Алианц България“ АД;

Анастас Петров – ИД на „Ен Ен ПОД“ ЕАД;

Георги Тодоров – член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“;

Андрей Шотов – член на СД на ПОД „Бъдеще“ АД;

Георги Личев – председател на УС на ПОД „Топлина“ АД;

Славейко Гергинов – член на СД на „Пенсионноосигурителен институт“ АД.

По време на срещата беше обсъдена и необходимостта от придвижване и одобряване на промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с цел навременно приемане на законови текстове, регулиращи изплащането на първите пенсии от втория стълб през есента на 2021 г.
Повече информация може да намерите в прессъобщението по-долу.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Нетните активи на частните пенсионни фондове нарастват с 854 млн. лв. за второто тримесечие на 2020 г., като се отчита ръст от 228 млн. лв. във фондовете за ДЗПО от началото на годината.

Пенсионните дружества наваксват и компенсират временните спадове на натрупана доходност, отчетени през първото тримесечие на 2020 г.

Обща информация за ДЗПО по трите основни пенсионни продукта за периода 01.04.-30.06.2020 г. по предварителни данни, подадени от деветте пенсионни компании е следната:

Общ брой осигурени лица*: 4 786 235 души.
УПФ: 3 825 047 души
ППФ: 309 999 души
ДПФ: 642 379 души

Нетни активи общо**: 15,839 млн. лв.
УПФ: 13,483 млн. лв.
ППФ: 1,204 млн. лв.
ДПФ: 1,152 млн. лв.

Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 01.04.-30.06.2020 г. нарастват с 854 млн. лв., или с 5.7 на сто и достигат 15,839 млн. лв. в края на периода. По трите вида фондове нетните активи през второто тримесечие на 2020 г. се изменят както следва:

при универсалните пенсионни фондове (УПФ) нарастват със 753 млн. лв. (5,92 на сто);

при професионалните пенсионни фондове (ППФ) нарастват с 51 млн. лв. (4,41 на сто);

при доброволните пенсионни фондове (ДПФ) нарастват с 50 млн. лв. (4,53 на сто).

Доходността за второто тримесечие на 2020 г. за всички видове фондове е положителна.

Нивата на среднопретеглена доходност за изминалите три месеца (01.04.-30.06.2020 г.) са положителни вследствие на нарастващите оценки на финансови инструменти на международните капиталови пазари. След резките спадове през месец март, в резултат на пандемичната криза и ефектите върху световната икономика и пазарите, показателите и цените на капиталовите инструменти и борсовите индекси се възстановиха съществено, което подобри представянето на фондовете за този период и средната доходност на годишна база е:

УПФ: + 3.09%;

ППФ: + 2.50%;

ДПФ: + 3.44%.

Положителното развитие се дължи както на по-спокойната пазарна среда и възстановяване на световните финансови пазари, така и на активните действия, предприети от пенсионно-осигурителните дружества чрез прилагане на подходящи инвестиционни подходи, стратегии и методи. За същия тримесечен период на предходната година постигнатата доходност от управление на активите на УПФ е 1,63%, на ППФ е 1,3%, на ДПФ е 1,33%. За първото тримесечие при всички инвеститори по целия свят имаше отрицателна доходност, докато българските пенсионни фондове успяха да минимизират щетата от сривовете на фондовите пазари до около 5%. За този кратък период от време размерът на временно снижените доходности обаче е значително по-малък от натрупаната положителна доходност в предходни години. Фондовете работят с натрупване и въпреки временните спадове и за първото тримесечие беше отчетено само намаляване на натрупаната положителна доходност, докато акумулираните вноски и пенсионните спестявания на осигурените лица са съхранени и умножени.

През 2019 г. ФДПО реализираха още по-високи стойности на доходността, като средно претеглената доходност, постигната от УПФ е в размер 6.49%, а за ППФ е 5.81% и за ДПФ е 6.48% (по данни на Комисията за финансов надзор).

В резултат на активното управление и предприети защитни мерки за преструктуриране на портфейлите, пенсионни компании ограничиха въздействието от спадовете на международните финансови пазари до средно 2.9% за полугодието. Абсолютната стойност на инвестираните средства на ФДПО от началото на пандемичната криза намаляват с около 2%, за сметка на увеличените експозиции по разплащателни сметки с нулев риск в банките-попечители, които бележат ръст и делът им в общите активи на ФДПО достига до приблизително 10%. Стойността на инвестициите в дългови финансови инструменти намалява с около четири процентни пункта, докато дела на дяловите финансови инструменти намалява с около два процентни пункта и достига до средно 22%.
Наясно сме, че тримесечното отчитане на финансовите резултати в пенсионната индустрия е кратък срок, и с оглед дългосрочния характер на капиталовото пенсионно осигуряване, искаме да подчертаем, че за период от петнадесет години фондовете постигат следните нива на нетна доходност, както следва:

УПФ: +54.50%;

ППФ: +52.57%;

ДПФ: +53.39%.

За петнадесетгодишен период, средно годишната доходност на фондовете в ДЗПО варира между 3.50% и 4.00%.

Управителен съвет на БАДДПО

_______________________________________________________________________________________
* Показателят общ брой осигурени лица е по данни на КФН към 30.03.2020 г.
** Показателите нетни активи и доходност е съгласно данни, предоставени от членовете на БАДДПО към 30.06.2020 г. Посочените резултати нямат по необходимост връзка с бъдещи резултати. Стойността на дяловете на пенсионните фондове в бъдеще може да се понижи и не се гарантира положителна доходност, както и запазване в пълен размер на внесените по индивидуалните партиди. средства.

11.06.2020 г.

На 10.06.2020 г. БАДДПО изпрати писмо-становище до Министерство на финансите /МФ/ относно Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от МФ за обществено обсъждане.

Становище на БАДДПО

По отношение на настоящия Законопроект в определението за „неактивни лични сметки“ (чл. 3, ал. 3 от Законопроекта) се казва, че това са такива, по които от откриването им не са извършвани сделки на разпореждане от техния притежател (повече от двадесет години), което може да е например поради незнание, че лицата притежават акции от масовата приватизация, поради наследство върху акции на наследодател от повече лица и др., и същите се съхраняват в „Регистър А“ към Централен депозитар по лични сметки. Не е ясно, обаче, защо се предполага, че щом като лицата не са извършвали разпоредителни сделки, то те не са упражнявали и други права по акциите – напр. на дивидент, на участие в увеличение на капитал, на глас в общи събрания и т.н.
Вярно е, че поради редица неадекватни решения при първоначалното формиране на българския капиталов пазар и особено в процеса на масова приватизация се стигна до задължително превръщане на бившите приватизационни фондове и дружествата, чиито акции бяха предложени срещу инвестиционни бонове, в публични дружества, регистрирани за търговия на БФБ и без отчитане на волята на акционерите им.
Впоследствие, голяма част от тях се отписаха без провеждане на търгово предлагане и част от миноритарните им акционери не успяха да се освободят от акциите си. Като резултат от такива решения обемът на свободно търгуваните на БФБ акции е нисък, което определя и ниската им ликвидност.
Вярно е също така, че е възможно редица дружества да се управляват чрез миноритарен дял. Принципно, обаче, това са резултати преди всичко от провежданата регулация от страна на държавата на българския капиталов пазар, което доведе и до диспропорции в него още при създаването му. За този резултат не е водещо поведението на гражданите – напр. ниска заинтересаованост, небрежност, липса на инициатива и др., а преди всичко последователно провежданата държавна политика, с която се отнеха възможности за реализиране на доходност от акциите от масовата приватизация.
В този смисъл, както в Концепцията на МФ от 2019 г., така и в настоящия Законопроект, опитът за справяне с наследените проблеми от времето на масовата приватизация в никакъв случай не следва да е за сметка на миноритарните акционери, защото не те са създали диспропорциите в началния стадий от разви-тието на българския капиталов пазар.

Бихме застъпили няколко въпроса, свързани с отделни текстове на предлагания Законопроект, които могат да се обобщят в няколко групи:

1. Публични акции.
В чл. 4 и чл. 5 от Законопроекта собствениците на акциите ще имат възможност в срок до една година от влизане в сила на закона да прехвърлят акциите си от личните им сметки в „Регистър А“ на ЦД към подсметки на член на ЦД („Регистър Б“). В срок от две години от влизане в сила на закона това няма да е свързано с разходи за лицата и няма да се събират годишни вноски върху клиентските активи от инвестиционните посредници (ИП) към Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Според БАДДПО такова решение е приемливо и практически приложимо.
Относно чл. 6 и чл.7 от Законопроекта за служебно прехвърляне на ценните книжа, държани по лични сметки, след изтичане на посочения едногодишен срок настъпват два вида последици според вида на акциите:
• за активни акции от публични дружества – да се прехвърлят служебно от „Регистър А“ към „Регистър Б“, като реда и условията за това ще се определят в наредба на КФН;
• за неактивни акции от публични дружества – да се прехвърлят служебно в нов инвестиционен фонд, който ще се управлява от управляващо дружество, избрано от управляващ комитет (чл. 9 и сл. от Законопроекта), като редът и условията за това ще се определят в наредба на КФН.

Отбелязваме, че предвиденото служебно прехвърляне е административно действие с чужда собственост, по силата на закон, което поставя редица въпроси за нарушения на признатата от Конституцията абсолютна закрила на частната собственост.
Неактивните акции са нисколиквидни, тъй като за дълъг период от време липсват сделки и няма инвеститорски интерес към тях и това влияе на оценката им. Стойността на дяловете в инвестиционния фонд, замяната им срещу дялове и други, се предвижда да се определят от избраното управляващо дружество до 3 месеца от служебното им прехвърляне в инвестиционния фонд. Междувременно, избраното управляващо дружество до 1 месец от сключването на договора с управляващия комитет, трябва да подаде заявление в КФН за регистрация или разрешение да организира и управлява инвестиционния фонд (чл. 11 от Законопроекта). Опасяваме се, че що се касае до ново поднадзорно лице на КФН, едва ли предложената със Законопроекта уредба е достатъчна за директните препратки към определени специални закони (§ 1 от Законопроекта). В тази връзка, следва да се прецени удачността им, доколкото се касае за друг субект, а оставянето на редица въпроси на последващо регулиране от КФН чрез наредби не следва да се приема за адекватен законодателен подход, тъй като основни обществени отношения следва да се уредят на ниво закон.
Отделно, в срок от 5 г. лицата, които са получили дялове в инвестиционния фонд, следва да се идентифицират пред управляващо дружество и могат да поискат в същия срок обратно изкупуване на дяловете. Ако не се идентифицират, се определя паричната равностойност на дяловете и в нов петгодишен срок те имат право да я получат, ако не успеят да спазят този срок, средствата постъпват в държавния бюджет.
Сроковете по чл. 6 и чл.7 са преклузивни и са свързани с погасяване правата на притежателите на акции след тяхното изтичане и при липса на активни действия. Считаме, че тези законови предписания представляват институционална намеса на капиталовия пазар, чрез ограничаване на права на акционерите при липса на активност от тях, които стигат и до крайност, а именно: разпореждане с тяхно лично имущество при липса на воля, а при последващо бездействие съществува риск да се стигне до отнемане на правото да получат паричната равностойност на тези акции.

2. Допустимост на инвестиционния фонд като инструмент за инвестиции за институционални инвеститори.
Тези въпроси не са коментирани нито в настоящия Законопроект, нито са предложени чрез него съответни изменения в специалните закони, уреждащи инвестиционната дейност на институционалните инвеститори. Според нас, следва да се обърне внимание на тази непълнота, която би попречила на институционални инвеститори да инвестират в самия инвестиционен фонд.

3. Непублични акции.
Предлагат се аналогични промени, както при публичните акции, но, вместо инвестиционен фонд се споменава за прехвърляне в инвестиционен портфейл, управляван от управител, като уредбата ще е чрез нова наредба на КФН и без в Законопроекта да са уредени поне основни изисквания към това управление и управител. Отново се предвижда в срок от 5 години, притежателите на непублични акции, да се идентифицират пред управителя, а ако това не стане, той да има право да продаде техните акции и прехвърли паричната им равностойност в специално открита клиентска сметка, където се пазят в нов петгодишен срок. Ако същите не бъдат потърсени в срока, средствата постъпват в държавния бюджет.

В Законопроекта се реферира към множество нови наредби от КФН: за служебното прехвърляне в „Регистър Б“ и в инвестиционния фонд, за идентификация на лицата и продаване на акциите, за изискванията към инвестиционния фонд, за управлението на портфейл от управител и др. Считаме, че част от съществените въпроси следва да се уредят на законово ниво.
Отделно, в чл. 14, ал. 8 от Законопроекта, не е ясен обхватът на бъдещата наредба (ред и условия), както и други изисквания във връзка с процедурата, която също не е напълно изяснена.
Промените ще засегнат миноритарните акционери в бивши приватизационни фондове от масовата приватизация (трансформирани в публични холдинги) или в дружества от масовата приватизация (ако лицата са участвали директно на центра-лизираните търгове). Като резултат е възможно да се промени съотношението дребни/мажоритарни акционери. Много е възможно, новият инвестиционен фонд да се окаже мажоритарен акционер, а оттам ще възникват въпроси относно приложимостта на режима на търгово предлагане при промяна в контрола, и инвестиционният фонд не следва да е изключен от това задължение, което предполага създаване на нужната регулация.
Принципно, навлизането на държавен инвестиционен фонд като нов участник в собствеността на частни дружества, не би било добър сигнал за останалите акционери и се опасяваме, че не би довело до повишаване на интереса към капиталовия пазар.

С оглед изложеното, считаме, че дискусията между заинтересованите лица по Законопроекта следва да продължи, за да се намери адекватно решение на наследените проблеми от времето на масовата приватизация и преодоляване на създадените диспропорции пред развитието на българския капиталов пазар, стартирало преди повече от 20 години. Бъдещото решение следва да е в защита на частната собственост и да се прекратят всякакви опити за нейното ограничаване или отнемане без волята на съответния притежател.
Настоящият Законопроект предполага провеждане на активна информационна кампания с подробно описание за правата на титулярите на лични сметки, за стъпките, които те следва да предприемат за защита на притежаваните акции. Също така, следва да се определи приемливо дълъг срок, тъй като, според нас, срокът от една година не е достатъчен.
Не на последно място, решението на проблемите не трябва да се търси с изключване на миноритарните акционери от капиталовия пазар, а чрез подходящи форми за включването им в него, включително и с помощта на адекватна институционална подкрепа за това.

Pokana_ZG_online

Днес 28.05.2020г. от 11ч. за проведе Онлайн церемонията по връчване на годишните награди „Застраховател на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ за 2020 година. Церемонията беше излъчена във фейсбук страницата на ВУЗФ в онлайн формат заради ограниченията, наложени във връзка с епидемията от коронавирус в страната.
В качеството си на Председател на БАДДПО и член на Организационния Комитет на събитието за застрахователи и пенсионни компании Евелина Милтенова присъства лично на събитието, организирано от ВУЗФ и представи номинираните компании.
За тринадесета поредна година бяха връчени традиционните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, „Застрахователен брокер на годината“ и „Пенсионноосигурително дружество за 2020 година“.
Специални гости на церемонията бяха г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор и г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Лазар Лазаров – зам.-министър на МТСП, както и др. официални гости, които наградиха отличените.
В частта от конкурса „Пенсионноосигурително дружество на годината – 2020 г.“ бяха връчени отличия в 3 категории, като следните компании получиха призовете:
• „Пенсионноосигурително дружество на годината 2020“ за дейността по Допълнително задължително пенсионно осигуряване – ПОК „Доверие“ АД
• „Пенсионноосигурително дружество на годината 2020 за дейността по Допълнително доброволно пенсионно осигуряване“ – ПОД „Алианц България“ АД
• „Пенсионноосигурително дружество на годината 2020 г. за най-динамично развитие в дейността си“ – ПОД „Бъдеще“ АД