Категория: Публикации на БАДДПО

Прехвърляне на държавата парите си от частен фонд?
Разбираме кое е по-изгодно година преди края на активния живот
Възможност
Тази възможност бе дадена през 2015 г., когато стана ясно, че има опасност две пенсии да се окажат по-малко от една заради коефициента на редукция, с който се намалява държавната пенсия поради осигуряването й в частен фонд. Междувременно обаче този коефициент бе намален повече от наполовина именно за да се избегне ощетяване на осигурените лица и да може втората пенсия да компенсира редукцията на държавната.
От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) предупреждават, че всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. А дали ще бъде изгодно прехвърлянето на парите от частен фонд към НОИ става ясно една година преди пенсиониране.
Данни
По данни на асоциацията от 2015 г. досега приблизително 10-13 хил. човека годишно са преминавали към Сребърния фонд/НОИ на фона на близо 4-те милиона осигурени лица. Средногодишно дружествата са прехвърляли над 150 млн. лв. към държавния стълб, като наред с тези суми те са изплащали и между 25 и 35 млн. лв. на наследниците на починали осигурени лица в УПФ.
От постове в социалните мрежи се разбира, че има хора, които са загубили от това, че са преместили парите си в НОИ. Така например дама се оплаква, че от НОИ й изчислили минимална пенсия. Тя прехвърлила парите си от частен фонд, но това изобщо не се отразило на парите за старост, които ще получава от държавата. В крайна сметка изгубила няколко хиляди лева, защото така или иначе пенсията й щяла да бъде на минимума. Отделно е била изгубена възможността за наследяване на парите в партидата й в частния фонд. Веднъж попаднали в общия кюп на НОИ, тези средства не могат да се дадат на наследниците, ако осигуреното лице почине.
Преценка
За да преценим дали ни е изгодно или не, трябва да гледаме периода на осигуряване и осигурителния доход, съветват от НАП. „По принцип няма валидни причини човек да си премества средствата в НОИ, без значение от доходността на пенсионните фондове. Трябва да се има предвид, че ако се прехвърлят, това нито ще покачи държавната пенсия, нито средствата му във втория стълб ще станат повече или по-малко, отколкото са. Единствен смисъл за прехвърляне в първия стълб има само за онези хора, които непосредствено (последната година) преди да се пенсионират от първия стълб, имат вярна информация колко би била пенсията им от първи стълб и дали намалението, което ще им направят, ако си запазят парите във втория стълб, ще бъде по-високо, отколкото парите, които ще получават от втория стълб“, коментира Евелина Милтенова, председател на БАДДПО, пред „Телеграф“. Подобно решение има смисъл, ако е взето на база на информиран избор – при сравнение на алтернативите. Това единствено е възможно за клиентите, които са близо до пенсионна възраст и могат да получат с висока степен на приближение калкулациите както от НОИ, така и от своя пенсионен фонд. Категорично прехвърлянето на суми от млади хора не води до увеличаване на тяхната държавна пенсия в бъдеще, защото тези пари не спомагат нито за увеличаване на техния стаж, нито за техния принос към ДОО, посочва още тя.

Обратният път също е възможен
От асоциацията на пенсионните фондове допълват, че дават консултации, включително по телефона, на осигурените лица, за да могат те да си направят калкулации кое им е по-изгодно. Обратният път – от НОИ към частен фонд, вече също е възможен. В дружествата вече има случаи на лица, прехвърлили се по различни причини през последните години в НОИ, които търсят алтернативи отново да се върнат в универсалните фондове, което се позволява и е възможно. След започване на изплащането на първите частни пенсии през септември м.г. се отчита намаление на интереса за прехвърляне на партидите към държавния осигурителен институт.

София Симеонова – в-к „Телеграф“

Главният изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ за БТА:
Владислав Русев: Индексацията на пенсиите на 1 октомври няма да засегне вторите пенсии
Преизчисляването на пенсиите, предстоящо на 1 октомври, няма да се отрази върху пенсиите, отпускани по втория стълб на пенсионното осигуряване – осигуряването в частни пенсионни фондове. Това каза във видео интервю за БТА Владислав Русев, главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“.

Това преизчисляване е важно най-вече за по-отдавна отпуснатите пенсии, тъй като те неизбежно изостават – отпускани са при по-нисък средноосигурителен доход и в момента има необходимост от тяхното преизчисляване, пояснява Русев. Това обаче няма пряко да засегне втория стълб, тъй като той е чисто капиталов и дава такива пенсии, каквито хората са си заработили със своите вноски. Вторият стълб все пак е директно свързан с държавното обществено осигуряване (ДОО) – ако един човек не е осигуряван добре в държавното обществено осигуряване, той не е осигуряван добре и във втория стълб, и хората, които получават високи пенсии от пенсионните фондове, по правило получават и високи пенсии от ДОО. Същевременно обаче фондовете извършват плащания и към хора, които не придобиват право на пенсия от ДОО, а някои от тях няма никога да придобият – например клиенти на пенсионна възраст с толкова малко осигурителен стаж, че не могат да поучават дори социална пенсия за старост, които обаче все пак имат известни натрупвания във втория стълб и получават пенсии по него.

Русев увери, че рязкото повишаване на инфлацията, наблюдавано напоследък, няма да засегне сериозно средствата, натрупани в частните пенсионни фондове благодарение на дългосрочния характер на дейността на дружествата и ефекта на компенсиране на инфлационните процеси в по-дългосрочен план.

„По принцип инфлацията може да се компенсира дългосрочно. Винаги ще има години, в които няма как доходността, която се реализира от инвестиции, да бъде равна или по-голяма от инфлацията“, посочи ръководителят на „Алианц България“.

Към края на миналата година има разлика от 30 процента при средната доходност на пенсионните фондове, сравнена със средната инфлация за последните 20 години, откакто те съществуват – т.е. доходността на пенсионните фондове е била с 30 процента над инфлацията, поясни той.

Сега ситуацията е силно променена, защото от една страна е налице отрицателна доходност, от друга – висока инфлация, и двете величини като цяло се изравняват. Това означава, че макар да не е допусната обезценка на дългосрочните спестявания на клиентите на дружествата, този буфер до голяма степен е „изяден от инфлацията“. Ръководителят на пенсионноосигурителното дружество обаче изрази твърда увереност, че балансът ще се промени, когато инфлацията се нормализира и доходността на финансовите пазари се увеличи, а това според него е неизбежно, тъй като след криза растежът на пазарите винаги е много по-бърз и по-голям.

Като основни предизвикателства през бизнеса в момента Русев очерта кризата на финансовите пазари и политическата нестабилност, като по думите му първото „е по-лесното предизвикателство, защото то е с предизвестен край“.

„Всяка криза се изживява, преминава и след това идва период на положително развитие и на добри резултати на финансовите пазари. Това, което е по-трудно да се прогнозира като изход, е политическата нестабилност и това накъде може да се завие по отношение на пенсионната система в България“, каза той.

Русев отправя препоръка към носителите на следващия мандат за по-разумни, по-добре обмислени и планирани действия, които да се предприемат в сферата на пенсионното осигуряване. Държавата няма как да не реагира на инфлацията чрез лостовете, които има за първия стълб (ДОО). Вече се наблюдава сериозно увеличение на минималната пенсия, предстои и преизчисляване на пенсиите – тези действия са безалтернативни, тъй като няма как да не се отговори на инфлацията. В същото време обаче ситуация, в която над половината от пенсионерите получават еднаква минимална пенсия, вече не прилича толкова на пенсионно-осигурителна система, а по-скоро на социално подпомагане – изчерпва се стимулът за работещите да се осигуряват на по-реални доходи, предупреждава той. Важно е също така по отношение на допълнителното осигуряване управляващите „да се въздържат от популизма и от изкушенията да се гледа на спестяванията на хората като на примамлив ресурс, с който краткосрочно могат да се решат някои проблеми“, категоричен е Русев.

Пенсии по втория стълб се отпускат вече година (от септември 2021 г. – бел. ред.) и „първата и най-радостна равносметка е, че хората са доволни от това, че получават пари от универсалния си пенсионен фонд“, предвид че имат възможност да се откажат от втората пенсия, като прехвърлят средствата в „Сребърния фонд“, и да получават само пенсия от държавното обществено осигуряване, обобщи ръководителят на едно от най-големите пенсионни дружества в страната.

Същевременно продължава несправедливостта пенсиите от ДОО на хората, които изберат да получават пенсия от универсалните фондове, да се намалява с индивидуален коефициент, който в момента е 9-10 процента.

Проблемът е в това, че половината от бюджета на ДОО идва от държавна субсидия, но когато се изчислява индивидуалният принос на работещите – на осигуряваните в универсален фонд и на тези, които са се отказали от втори пенсии, не се взема предвид тази държавна субсидия, т.е. половината от приходите на ДОО на практика се отнемат като право на хората, които останат в универсалните фондове, обясни той. Пенсионните дружества от години водят борба с тази практика, „защото това е категорично несправедливо и е ясно на всички – на политици, на колегите от НОИ, на всички поред социални министри и финансови министри“, каза Русев.

В тази сложна среда най-важните качества за един мениджър са постигането на баланс между решителността и умението да се вслушваш и да обмисляш и различни мнения от собственото, комуникацията, емпатията, заключава той.

––––––––––––-

Владислав Русев е главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Застраховане и социално осигуряване“. Започва работа в областта на допълнителното пенсионно осигуряване през 1995 г. в един от първите доброволни пенсионни фондове у нас ДПФ „България“, чийто правоприемник е ПОД „Алианц България“ АД). През изминалите 26 години заема различни позиции в компанията: специалист, мениджър „Продажби“, зам.-изпълнителен директор, прокурист, член на Управителния съвет. През ноември 2017 г. е избран за главен изпълнителен директор на дружеството. Същата година става член и на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. През 2021 г. е сред десетте финалисти в класацията на списание „Мениджър“ за „Мениджър на годината“.

Източник: БТА

Приветствие от Президента на Република България – господин Румен Радев;

Приветствие от Министър председателя на Република България – господин Гълъб Донев;

Поздравителен адрес от Асоциация на индустриалния капитал в България – Председател на УС – господин Васил Велев;

Поздравителен адрес от Българска стопанска камара – Председател на УС – господин Добри Митрев;

Поздравителен адрес от Асоциация на българските застрахователи – Председател на УС – господин Константин Велев;

Поздравителен адрес от Асоциация на застрахователите брокери в България – Председател на УС – госпожа Румяна Бончева;

Поздравителен адрес от ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – Председател на УС – госпожа Светла Несторова;

Поздравителен адрес от ВУЗФ – Президент и Ректор емеритус – доц. д-р Григорий Вазов;

Поздравителен адрес от Стопанска академия „Д.А.Ценов“ гр- Свищов – Ректор – Проф. д-р Марияна Божинова;

Поздравителен адрес от Фондация „Проф. Д-р Велеслав Гаврийски“ – Председател на УС – Проф.д-р ик.н. Нено Павлов;

ПРЕСИНФОРМАЦИЯ

На 13 септември 2022 г. с елегантен коктейл в Гранд Хотел София членовете на Българската Асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване отбелязаха 25–тата годишнина от учредяването на Асоциацията.

През изминалия четвърт век БАДДПО и пенсионно осигурителните дружества се утвърдиха като едни от основните движещи сили за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и утвърждаване на тристълбовия модел на пенсионната система на България.
Сред официалните гости на събитието за годишнината на Асоциацията бяха: г-н Лазар Лазаров – Служебен заместник министър- председател по социалните политики и министър на труда и социалната политика, г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, г-н Владимир Савов, зам.- председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, г-н Ивайло Иванов – Управител на НОИ, бивши министри на Министерството на труда и социалната политика, както и представители на асоциации, синдикати и държавни институции, обществени и неправителствени организации, медии и съмишленици на пенсионната индустрия.

През годините на своето съществуване, Асоциацията и нейните членове се включиха активно в процесите по подготовка на законодателството, което да регламентира дейността, реформата в пенсионно осигурителната система в България и въвеждането на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, като част от нея, и т.н.

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова изказа благодарности в откриващото си Слово Е.Милтенова_25 г.БАДДПО и изброи успехите, многото предизвикателства и постиженията на Асоциацията през годините, като отбеляза и успешния старт на фазата на изплащане на вторите пенсии на първите осигурени лица през септември 2021 г. и останалите за разрешаване ключови въпроси като въвеждане на мултифондове, коефициента за редукция, увеличаване на вноската към универсалните фондове и др.

От името на европейската федерация PensionsEurope бе излъчено видео послание с поздравителен адрес от г-н Йян-Вилем Боума – Председател на Управителния съвет на федерацията на европейските пенсионни асоциации Pensions Europe, на която БДДПО е дългогодишен член.

УС на БАДДПО получи и поздравителен адрес към Асоциацията, нейните членове и гости на събитието и от г-н Румен Радев – Президент на Република България, от г-н Гълъб Донев – служебен министър председател на Република България, от Председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Председателя на УС на Фондация ”проф. д-р Велеслав Гаврийски”, от Президента на ВУЗФ, от Председателя на УС на БСК, от Председателя на АБЗ,АЗББ, от Председателя на ЗЕАД“ Булстрад Живот“ ЕАД, от Ректора на Стопанска академия „Д.А. Ценов“ – гр. Свищов и др.

Приветствие към гостите на събитието изнесоха г-н Лазар Лазаров – служебен заместник министър – председател по социалните политики и Министър на труда, социалната и демографска политика, г-жа Диана Йорданова – Зам. Председател на КФН Ръководещ управление „Осигурителен надзор“ , г-н Иван Нейков – бивш социален министър и Председател на Балканския институт по труда и социалната политика, г-н Никола Абаджиев -дългогодишен Председател на БАДДПО до 2018 г. и г-н Николай Василев – Управляващ партньор на УД „Експат Капитал“.

На финала на събитието, Евелина Милтенова, председател на БАДДПО, още веднъж изрази своята благодарност към всички партньори, без които дейността на Асоциацията не би била възможна и покани всички членове на Управителния съвет, с които разрязаха празнична торта.

БАДДПО е член на Европейската конфедерация (PensionsEurope), която представлява обединение на 24 национални пенсионни асоциации на пенсионни фондове от 18 страни-членки на ЕС и други четири европейски държави.

Информация за тържествено отбелязване на 25г. БАДДПО

Слово Е.Милтенова_25 г.БАДДПО

Прессъобщение_БАДДПО_25г

През септември Управителният съвет отбелязва четвърт век от учредяването на Българската Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
На 13 септември 2022 г. (вторник) от 18:00 ч. в „Гранд Хотел София“, зала „Триадица“ ще бъде се състои официалното отбелязване с котейл на 25 -та годишнина от учредяването на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване с тържествен коктейл
За членовете на БАДДПО това е едно забележително събитие, зад което стои изпълнената със съдържание и висока динамика многогодишна история на допълнителното пенсионно осигуряване в България.
За участие в събитието са поканени членове на българското правителство и на Народното събрание, на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, националните работодателски и синдикални организации, както и на други държавни и неправителствени организации, съдружни асоциации, партньори и съмишленици, които имат своя принос в развитието на пенсионния модел и осъществяване на реформите в пенсионното осигуряване през годините.
Преди 25 години Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване бе създадена с цел да обедини целия бранш. Оттогава консолидираме усилията на девет пенсионно-осигурителни компании и участваме активно със своите капацитет, възможности и експертиза в осъществяването на пенсионната реформа, формиране и усъвършенстване на законодателството в сферата на пенсионното осигуряване и утвърждаването на тристълбовия пенсионен модел в страната.
За изминалия 25 год. период в частните пенсионни фондове се осигуряват повече от 4 млн. и 887 хил. души. Активите на пенсионните фондове, управлявани от пенсионните компании, нарастват до 18.477 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2022 г.
От месец септември 2021г. всички дружествата започнаха ефективното изплащане на допълнителните пенсии от универсалните фондове на първите осигурени лица, навършили пенсионна възраст в съответствие с последните промени в КСО.
БАДДПО успешно служи на обществото и не спира да работи в интерес на пенсионно-осигурителната система в България и увеличението на пенсионните спестявания на осигуряващите се лица в пенсионните компании, членове на Асоциацията.

Пенсионерите с „втора“ пенсия избират да получат по 300 лв. месечно за определен срок
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два

17:02 | 28 декември 2021 | Автор : Александра Ангелова 42 15273 Снимка: iStock by Getty Images
Изминалата 2021-а се оказа важна година за пенсионно-осигурителната система на страната – пенсионираха се първите жени, имащи право на т.нар. втора пенсия, в сила влязоха и редица промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). За това кои бяха най-важните събития в пенсионния сектор и какви са очакванията на бранша за предстоящата година разговаряме с председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова.

– Каква е Вашата оценка – как повлия на пенсионно-осигурителния сектор на България през изминалата кризисна година?
– 2021 година беше отново динамична под знака на пандемичната обстановка, но в същото време по-умерено кризисна и градивна за пенсионно-осигурителния сектор в сравнение с предходната 2020-а, когато избухна Ковид кризата с големи пазарни турбуленции. Дружествата продължиха успешно и отговорно да управляват пенсионните спестявания на осигурените лица от втория и трети сълб на тристълбовата пенсионна система в България. Те постигнаха добри средни нива на доходност от над 5% в една трудна и нестабилна пазарна среда на волатилни пазари, при наложени парични политики на ултра ниски и отрицателни лихви от централните банки. Фондовете се справиха, като позиционираха успешно своите портфейлни инвестиции в среда на по-висока икономическа активност след големи спадове през 2020 г., подобряваща се пазарна конюнктура и покачващи се цени на финансовите инструменти и стоки на международните капиталови пазари.
Отиващата си година се отличава с важното постижение за цялата пенсионна система, а именно приемането на дълго обсъжданата и разработвана нормативна уредба, регулираща фазата на изплащане на вторите пенсии, както и плавният старт на следващия етап в развитието на разписания преди 20 години пенсионен модел в България. До април 2021 г. предходният парламент успя да приеме така необходимите промени и доработки в законодателството чрез одобрението на ЗИД на КСО, с който успешно се уреди етапа на изплащане на пенсии от ДЗПО.
Допълненията към КСО бяха в резултат на интензивните, тригодишни усилия на междуведомствената работна група, включваща МТСП, МФ, КФН, БАДДПО, както и основните работодателски и синдикални организации. На 1 септември 2021 г. всички пенсионноосигурителни дружества (ПОД) имаха пълна готовност и започнаха приемането на заявления, проактивно да информират своите осигурени лица за продуктите при изплащането на вторите пенсии от натрупаните партиди за навършилите общата пенсионна възраст за пенсия клиенти на УПФ, родени след 1 януари 1960 година.
Високата динамика и засилен интерес към дейността по допълнително пенсионно осигуряване в България, както и добрите перспективи за развитие на пенсионния пазар се потвърдиха и от навлизането на този пазар през 2021 г. на белгийската KBC Груп, чрез придобиването на всички акции на един от първите и доказани международни участници на българския пенсионен пазар, NN Пенсионно осигуряване и всички активи и пасиви от NN Животозастраховане. Наред с тази голяма сделка по придобиване и сливане, КФН одобри учредяването и лицензирането на ново пенсионно-осигурително дружество „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД и неговите три пенсионни фонда – УПФ, ППФ И ДПФ, с което пенсионните компании се увеличиха на десет участника.
– През 2021 г. пенсионните фондове започнаха изплащането на т.нар. „втори“ пенсии. Какви предпочитания изразяват Вашите клиенти – по какъв начин искат да получават, натрупаното по партидите си? Какви са средните, натрупани суми?
– Със стартирането на фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове от 1 септември 2021 г. започва нов етап в развитието на националната пенсионна система.
Деветте пенсионни дружества бяха в пълна готовност да сключват нови договори и да започнат да изплащат пенсии от септември, след като в свръх кратки срокове се въведоха промените. Пенсионноосигурителните компании се съобразиха с актуализираните от КФН водещи наредби, вследствие на измененията в КСО, като инвестираха в информационни системи и модернизирани технологии, за да обслужват новите фондове за изплащане и създадоха подходящи процеси за изплащане на пенсии на лицата, навършили пенсионна възраст.
В зависимост от индивидуалните потребности, осигурените лица вече могат да избират между три вида пожизнени пенсии:
• пожизнена пенсия без допълнителни условия,
• пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане,
• пожизнена пенсия с разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.
Вторият основен продукт е пенсия с предварително договорено разсрочено плащане, докато третият продукт за еднократно плащане е за лицата с малки партиди под 900 лв., при който се дава възможност да се изплати еднократно цялата сума на лицето.
Към момента голяма част от клиентите на фондовете, които не отлагат пенсионирането си, подписват договори на база на избрания продукт и от следващите месеци ще започнат да получават пенсионни плащания по техните банкови сметки в български лева. Както очаквахме, те се насочват към втория продукт с разсрочени плащания, който е различен от пожизнената пенсия. Предпочитаният месечен размер също не е изненада и е в размер на 300 лв., който е максимално разрешен от закона и съответства на минималната пенсия.
За първите 3 месеца от старта на фазата е характерно, че при интерес към пожизнените пенсии, лицата се ориентират основно към пожизнена пенсия с период на разсрочено изплащане до навършване на определена възраст. И в този случай се наблюдава тенденция към желан размер, който е максималният по закон за този период, а именно, не по-малко от 300 лв. месечно, след което пенсионерът ще получава от фондовете не по-малко от минималния размер на месечната пенсия от втория стълб, който по закон е 15% от минималната пенсия от НОИ – в настоящия момент е 45 лева.
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два. Първият е, че и при разсрочено плащане, и при гарантирания период има унаследяване на неполучените суми до края на периода. Вторият е свързан с възможността месечните плащания в периода на разсроченото изплащане да са с по-висок размер, като могат да достигнат до 300 лв. месечно. След увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., ще се увеличи и необходимата натрупана сума в партидата, за да се получи право на пожизнена пенсия.
При равни други условия може да се очаква, че необходимата сума за пожизнена пенсия ще се увеличи до нива от 11 000 – 12 000 лв., докато минималната пожизнена пенсия ще се увеличи от 45 лв. в момента на 55,50 лева. При избор на разсрочено плащане, максималният размер на месечното плащане ще се увеличи от 300 на 370 лв., докато при еднократното плащане, сумата ще нарасне от 900 лв. на 1100 лева.
От началото на септември до сега във всички дружества се отчете плавно, но стабилно повишаване на интереса, но все още бройката на сключени договори е относително ниска и с оглед интереса на голяма част от първите дами с право на втора пенсия да изчакат с подаване на заявления, общият брой на сключените договори очакваме да достигне 1000-1200.
Отчетът за сключените договори за допълнителни пенсии се изпраща ежемесечно от пенсионните компании към КФН, която ги обобщава и оповестява на електронната си страница, като позволява тази информация да се следи от всички заинтересовани лица на тримесечна база.
– Смятате ли, че е нужно „доработване“ на КСО в тази посока? И какви проблеми все още не са решени с него, според вас? Каква е рeaлнaтa дoхoднocт oт пeнcиoннитe cпecтявaния у нас прeз пocлeднитe 20 гoдини?
– Наред с успешното начало на пенсионни плащания от втория стълб, БАДДПО и работодателските организации ще продължат да настояват да се направят и оставащите промени в КСО, с цел елиминиране напълно на несправедливостта да се редуцира държавната пенсия, вече с по-малък процент, но не напълно точен коефициент на редукция. При определяне на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО трябва да се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това, какво е тяхното формално наименование в закона. Тази специфичност до момента не е уредена и следва да бъде взета под внимание.
Категорично доходността на дружествата, както в номинално изражение, така и реалната е положителна от началото на дейността на частните пенсионни фондове през 2004 г., от когато се публикува цената на дялове до сега. Това се доказва от официална информация от КФН и от сайтовете на пенсионните компании, където е видно, че дяловете на всички фондове – УПФ, ППФ и ДПФ са нараснали почти двойно с малки разлики между фондовете в зависимост от постигнатата доходност от всяко дружество. Средногодишно за същия период доходността на пенсионните фондове е над 5.25%, което е близко до средното представяне на външни аналогични фондове, които менажират пенсионни средства в Европа и при сравними инвестиционни ограничения.
– В момента сме свидетели обаче на инфлационни процеси. Как се очаква това да повлияе на реалната доходност, реализирана от фондовете?
– Инфлационните процеси са изключително ново явление, което възникна през последните няколко месеца в резултат на множество макроикономически фактори, като постепенно излизане от Ковид кризата, покачване на цените на суровините, електроенергията, икономическия подем и нарушените вериги за доставки в глобален план. Нека си припомним, че имахме и доста години в последното десетилетие на дефлация, както и че в момента все още фондовете инвестират във времена на отрицателни лихви, които централите банки планират как да управляват и коригират в новата реалност.
Точно поради тези неоспорими конюнктурни и непредвидими процеси на паричните и капиталови пазари, според нас е важно да се прилага коректен подход и взима в предвид, че сравнението между доходност и инфлация при пенсионното осигуряване трябва да отчита задължително факта, че парите в пенсионните фондове са дългосрочни и правилното сравнение е за дълги периоди (35-40 г), а не за 1 г. или месеци. Като цяло понятието реална доходност или разликата между доходност и инфлация за пенсионен фонд е само един от многото ориентири, който по различни причини бе въведен само и единствено за пенсионните фондове. Обръщаме внимание, че и до днес при измерването на доходност на нито един друг финансов продукт за масово спестяване (банкови депозити, застраховки, взаимни фондове и др. ), подобен показател не се отчита.
В този смисъл, ако се следва този подход, отчетената временна по-висока инфлация за този определен период ще се отрази негативно на измерителя реална доходност чисто математически и временно, но с оглед специфичния характер на пенсионния продукт, който се базира на т.нар. „дълги“ пари, тази стойност няма да се отрази на представянето на пенсионните фондове в дългосрочен план, защото фондовете ще имат време да наваксат през годините. Отново ще напомним, че би било грешка да се правят изводи на база на толкова кратък период – например последно тримесечие. Пенсионното осигуряване е дългосрочен процес и това, което има значение за всеки човек, е колко е доходността за целия му период на осигуряване, а не само за дадена година. Нормално е да има някоя година с по-висока доходност, друга с по-ниска, даже може да е отрицателна, но това е временен измерител и се променя ежедневно. Това, което е важно, е колко е доходността общо за всички години на осигуряване и то на всеки един човек отделно.
– Каква тенденция наблюдавате по отношение бъдещите пенсионери – предпочитат ли те да държат парите си за втора пенсия в частен фонд или са по-склонни да ги преместят в държавния фонд?
– След началото на фазата на изплащане, хората започнаха да се информират и анализират още по-задълбочено собствената си ситуация, внимателно преценяват интереса си, включително и това дали двете им пенсии са по-малко от една. Важно е самите те да са наясно, че прецизното установяване дали пенcията от УПФ компенсира намалението от НОИ, е строго индивидуално за всеки осигурен. Намалението от НОИ е различно за всеки, а за немалък брой хора няма никакво намаление. След увеличението на минималната пенсия броят на тези, които няма да имат никакво намаление от НОИ, ще стане по-голям и това ще продължи и в следващите години. От друга страна, размерът на пожизнената пенсия от УПФ е различен за всеки.
Важно е да се отбележи и акцентира, че за хората, на които не им предстои до 1, 2, или 3 г. да се пенсионират, прехвърлянето в НОИ е неизгодно. Това е така, защото съгласно закона държавната пенсия се намалява независимо каква е сумата в УПФ. И при 5 лв. и при 20 000 лв., прехвърлени в НОИ, държавната пенсия не се намалява. Нашите осигурени лица започват все по-рационално да осъзнават разликата между солидарния и капиталовия стълб и да взимат адекватни решения, а също така и поради въвеждането на много по-нисък и справедлив процент на редукция от 1 септември 2021 г.
До месец септември 2021 г. по действащата методика се прилагаше неправилна редукция в размер на около 25% на държавната пенсия, ако кандидат-пенсионерът притежава партида в ДЗПО. Тази редукция беше въведена от 2015 г. и бе неправилна, защото не отчиташе, че всъщност тези лица са се осигурявали само за период от двадесет години (при необходими поне 35-40 г редовни вноски във втория стълб), както и че от началото на ДЗПО има слаба динамика, и нисък размер на вноската към универсалния фонд, стартирала от 2% и достигайки едва до 5% за две десетилетия.
Променената методика за намаляване на индивидуалния коефициент безспорно ще доведе до по-високи размери на пенсиите, отпускани от ДОО, на хората, които са осигурени и във втория стълб. Намалението на тяхната „държавна“ пенсия ще бъде приблизително два пъти по-малко, а в същото време, те са подсигурени да получат доход и от своя универсален пенсионен фонд.
Възможно е до 30 юни 2021 да е имало интерес от хора с малък стаж и такива, които не са се осигурявали регулярно или са работили и получавали възнаграждения в сферата на сивата икономика, но бройката не е значителна.
Всъщност за почти всички осигурени с лични партиди в УПФ не е изгодно да се прехвърлят. Прехвърлянето на лични партиди в НОИ през последните пет години (около 1%) бе незначително и е логично да се анализира в сравнение с общата бройка на осигурените лица в УПФ, която към 30 септември 2021 г. надхвърля 4 827 412 човека.
– Смятате ли, че политиката на държавата по отношение на частните пенсионни фондове е твърде рестриктивна, що се касае до инвестиции?
– Както и в България, пенсионният бизнес и управлението на пенсионни спестявания по целия свят е високо регулиран бизнес. Това е определящо за стабилността на пенсионните фондове и контрола на инвестиционния процес. Отчитайки текущите инвестиционните ограничения, които са действали през по-голямата част от периода от 2004 г. до сега, максималната експозиция към динамични и променливи активи се лимитира до 35% (20% акции и 15% в колективни инвестиционни схеми – КИС ). Заедно с възможните инвестиции в АДИСЦ (Акционерни дружества със специална инвестиционна цел) и имоти – реално се достига 46%, което не е и малка експозиция към по-динамични инструменти. За третото тримесечие на 2021 г. експозицията към подобни динамични активи нарасна до 38% в резултат на пандемичните мерки и антикризисните политики на централните банки, след като пенсионните портфолио мениджъри бяха намалили консервативно дела на рисковите активи до 25% при първоначалната пазарна корекция от месец март 2020 г.
Инвестиционната политика би могла се надгради и допълни, разбира се с нови възможности за инвестиции, например в суровини, разработването на по-прецизни указания за инвестиции в алтернативни фондове и допускането на непублични компании (private equities) да са част от пенсионните портфейли.
Но в същото време от по-стратегическо важно значение би било държавата да подкрепи пенсионните фондове да излязат на пазара на мултифондове така като беше разработено в работна група с участие на представители на КФН, МФ и БАДДПО още през 2007-2008 г., но не беше осъществено. Създаването на мултифондове с различен рисков профил в рамките на ДПФ и УПФ ще съответства най-адекватно на различния възрастов състав на осигурените лица, тяхното отношение към риска и ще е ключово за правилното управление на средства на нашите клиенти, които ще могат да участват в управлението на средствата си чрез избора на мултифонд. Младите хора с модерни професии са склонни на по-висок риск и желаят да изберат по-рисково инвестиране на средствата си в доброволен или универсален пенсионен фонд, за разлика от хората в предпенсионна възраст. Мултифондовете ще дадат възможност за участието на осигурените лица в управлението, което те искат и в момента.
– Какви са очакванията Ви за динамиката в сектора през следващата година?
– Предвиждаме през следващата година много повече хора да поискат да получават втората си пенсия, тъй като ще навършат необходимата възраст. Бройките ще нарастват по-бързо в сравнение с първите сключени договори след 1 септември 2021 г. и поради нарастващия опит и познания на осигурените лица и организационно-технологичните подобрения на процесите в самите пенсионни дружества. Най-вероятно и увеличението на минималната пенсия до 370 лв., което се очаква от осигурените лица да влезе в сила от 25 декември 2021 г., също ще окаже въздействие и ще ги мотивира много повече клиенти на фондовете с навършена пенсионна възраст да се възползват от правото си на допълнителна пенсия от УПФ.
Ще се предвидят и нови промени в КСО в началото на 2022 г, по които се работи в момента от работна група, водена от МФ, за да се подсигурят законово условия за прилагане в България на Европейския Регламент за доставчици на доброволен Паневропейски Персонален Пенсионен Продукт (ПЕПП). БАДДПО активно участва в дискусията с твърдо мнение, че било най-подходящо за новия продукт ДПФ по ПЕПП да се въведат вече разработваните текстове за въвеждането на мултифондов механизъм в рамките на УПФ и ДПФ.
Наред с успешното начало на пенсионни плащания от втория стълб, БАДДПО и работодателските организации ще продължат да настояват да се направят и оставащите промени в КСО, с цел елиминиране напълно на несправедливостта да се редуцира държавната пенсия вече с по-малък процент, но не напълно точен коефициент на редукция. При определяне на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО трябва да се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това, какво е тяхното формално наименование в закона.

Източник „дир.бг“ тук

П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н   А Д Р Е С

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВЕЛЕВ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА А И К Б,

Позволете ми от името на Управителния съвет на БАДДПО и лично от мое име да Ви поздравя по случай 25-та годишнина от основаването на Асоциацията на индустриалния капитал в България!
През този четвърт век Вашата Асоциация се утвърди като най-динамично развиваща се и водеща работодателска организация на национално равнище, говорител и лидер в нелеката пазарна и бизнес  среда с фокус за намиране на компромисни решения и социален диалог.  АИКБ неуморно служи на обществото, на интересите на индустрията и развитието на производството и българската икономика. Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване високо оценяват професионалното сътрудничество и ключовата роля на АИКБ, наш желан и традиционен  партньор,  за подобряване на инвестиционния климат, защита на интересите на публичните дружества и развитието на  българския капиталов пазар, както  и усъвършенстването на нормативната база в страната.
Продължавайте своята важна мисия и за напред!
Използвам приятния повод да Ви благодаря за дългогодишна подкрепа и солидарност, както и да изразя убедеността си, че нашето сътрудничество ще има още по-добро и благополучно бъдеще в интерес на нашите две организации,  българския бизнес, пазара на капиталови инструменти и  градивния диалог между социалните партньори.

Честита годишнина!
С увжение,

Евелина Милтенова
/Председател/

След толкова години обещания и агитации, но и на безпочвени хули и административен тормоз, универсалните фондове убедително защитиха смисъла на съществуването си. Направиха го по естествения начин: започнаха да изплащат вторите пенсии на хората, които изпълняват условията за това и са си потърсили парите. По този начин беше отнета хранителната среда на „анти-тата” – бивши министри, нереализирани професори и синдикални красавици и те ще трябва да потърсят други „пасища” за зловредността си.

„Около 30-40% от хората, навършили годините за пенсиониране, са се обърнали към частните пенсионни фондове с въпроси каква сума могат да получат и са поискали парите си. По-голямата част от хората към този момент явно предпочитат да продължат да работят, за да може средствата им за старини да нарастват още”. Това обясни пред „БАНКЕРЪ” Евелина Милтенова, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) като уточни, че става дума за данни към средата на ноември.

Около 30% от упражнилите правото си на “втора пенсия” вече са пенсионери и от НОИ. Останалите 70% са хора без достатъчно стаж за пенсия от НОИ или такива, които съзнателно отлагат получаването на държавна пенсия, включително защото пенсионирането от УПФ не позволява да работодателя да ги освободи заради пенсиониране. Това поясни Даниела Петкова, председател на управителния съвет на пенсионноосигурителна компания “Доверие” и член на управата на БАДДПО.

„Българите са консервативни и не се втурват – в случая – да получат втората си пенсия. Въпреки това процесът върви гладко. Към средата на ноември са подписани или са в процес на изготвяне около 1700 договора за получаване на втора пенсия” каза Милтенова. До края на годината се очаква тези договори да нараснат до около 2300 броя.

Очакванията са през следващата година много повече хора да поискат да получават втората си пенсия, тъй като ще навършат необходимата възраст. При достигане на пенсионна възраст, според наличните пари по сметките им в частните пенсионни фондове, пенсионираните могат да ги вземат накуп, разсрочено за определен срок или да получават пожизнена пенсия.

Тези, които са решили предварително каква да бъде втората им пенсия, избират разсроченото плащане и се спират на максималната сума от 300 лв., казва Евелина Милтенова. От 25 декември минималната пенсия става 370 лева. Това може да е една от причините хората да не бързат сега да получават парите си от универсалните пенсионни фондове. Догодина ще могат да изберат пенсията им да бъде 370 лв., но разбира се, така ще получават парите за по-кратък срок, отколкото ако вземат по 300 лв. на месец.

Както е известно, правоимащите могат да избират между три начина, по които да вземат втората си пенсия – парите веднага и на куп, разсрочено във времето за определен срок и, не се изненадвайте! – пожизнено, подобно на държавната пенсия.

Наведнъж могат да вземат парите си тези, които са натрупали по партидата си в универсалния пенсионен фонд под тройния размер на минималната пенсия, което в момента означава под 900 лева.

Разсрочените пенсии може да са в размер между 15% от минималната пенсия и минималната пенсия за страната, което в момента означава между 45 лв. и 300 лeва. Като изберат каква сума искат да получават всеки месец, от наличните пари зависи какъв срок ще получават парите – една, две или например 10 години. Пожизнените пенсии трябва да са над 15% от минималната, т.е. в момента над 45 лева.

Параметрите на най-предпочитания вид пожизнена пенсия – тази с разсрочено изплащане, са средно над 220 лв. на месец за периода на разсрочено изплащане, който от своя страна е около 60 месеца. След приключване на периода средният размер на месечната пожизнена пенсия (на този етап) е около 50-55 лева. Като средно в партидите на тези хора има над 17 000 лева. Това уточни Даниела Петкова.

При пожизнените пенсии с гарантиран период на изплащане средната сума е 60-70 лв. за около 10 години. При този вид пенсия месечният размер не се променя след изтичане на периода, а подлежи само на задължителна актуализация най-малко веднъж годишно. Средният размер на партидите за този вид пенсия е около 14 000 лева.

Първите стандартни пожизнени пенсии засега са средно 50-60 лв. месечно, но очаквам, че всеки следващ месец заедно с продължаващото натрупване по партидите, те да растат. Средният размер на партидите за този вид пенсия е 11 000 лв. каза още Петкова.

От 1 септември насам вече има жени, навършващи възраст, която им дава право да поискат от частния фонд втората си пенсия. Условието за получаване на втора пенсия е осигурените да са родени след началото на 1960 г. и да са навършили годините за получаване на държавна пенсия. За 2021 г. за жените това означава възраст от 61 г. и 8 месеца, а за мъжете – 64 години и 4 месеца, затова все още няма мъже, които имат право на втора пенсия.

Според данните на КФН от началото на изплащането на вторите пенсии на 1 септември до 30 септември универсалните пенсионни фондове са заделени 334 000 лв. за пожизнени пенсии, 824 000 лв. за разсрочени и 7000 лв. за еднократни плащания. Това означава, че само 10-20 души са имали под 900 лв. и са ги взели накуп.

През септември бяха сключени малко над 250 договора за получаване на втори пенсии. Това означава, че хората, които вече са започнали да вземат пожизнена или разсрочена пенсия за определен срок, са имали средно по около 4800-4900 лв. в личните си сметки в универсалните фондове. Тези пари са достатъчни човек да взима по 300 лв. в продължение на около 16 месеца.

Работещите българи са натрупали за втора пенсия средно по 4168.85 лв.,

показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на септември. Тези пари са достатъчни за получаване на пенсия от 300 лв. в продължение на година и два месеца.

Натрупаните пари по личните сметки на осигурените в частните пенсионни фондове зависят от това колко години са работили и върху какви доходи плащат осигуровки. Затова парите на младите, които отскоро работят, са значително по-малко от средствата на хората с дълъг трудов стаж. Но хората на възраст между 60 и 64 години, на които скоро им предстои да се пенсионират, също нямат много натрупани пари за старини.

Според данните на КФН средната сума на осигурените в универсалните пенсионни фондове на възраст от 60 до 64 години е 4443 лева. Мъжете имат средно по 4616 лева, а жените – малко по-малко, средно по 4252 лева. Причината за това е, че най-често заплатите на мъжете са по-големи от тези на жените.

Източник: „Банкер Daily“

https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/da-pipnesh-vtorata-pensiia

– Какво точно означава редукция на пенсията? И каква ще е тя след влизането в сила на промените?

Редукцията представлява намаление на индивидуалния коефициент, използван при изчисляване на пенсията от ДОО за лицата, които са осигурявани и в допълнителен универсален фонд /УПФ/. Целта на този механизъм е да се отчете намалената вноска за тези лица във фонд Пенсии на ДОО, за сметка на вноската, която те и техните работодатели са правили в УПФ. Освен от вноските, които лицата и техните работодатели правят във фонд Пенсии на ДОО, размерът на държавните пенсии зависи до голяма степен от директни субсидии от държавния бюджет, които не се отчитат при калкулациите. Затова, вноските за фонд Пенсии на ДОО нямат такова директно отношение за размера на държавните пенсия, както това е в УПФ. Това беше причина за несправедливо изчисление на редукцията. След направените промени, тази несправедливост е намалена наполовина, и вместо редукция от около 20% – 22%, сега тя е 9% – 10%.
БАДДПО и работодателските организации настояват да се направят и оставащите промени в КСО с цел елиминиране напълно на тази несправедливост, като при определяне на вноската за фонд Пенсии на ДОО се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това какво е тяхното формално наименование в закона.

– Гарантират ли промените по-висок размер на изплащаните от осигурителния институт пенсии за осигурените във втория пенсионен стълб?

Да, променената методика за намаляване на индивидуалния коефициент безспорно ще доведе до по-високи размери на пенсиите, отпускани от ДОО, на хората, които са осигурени и във втория стълб. Намалението на тяхната „държавна“ пенсия ще бъде приблизително два пъти по-малко, а в същото време, те ще получат доход и от своя универсален пенсионен фонд.
В същото време, трябва да имаме предвид, че хората на които ДОО отпуска минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст (а по данни на НОИ това са приблизително половината от новоотпуснатите пенсии) на практика не са засегнати от намалението на техния индивидуален коефициент (защото минималната пенсия не може да бъде редуцирана). Въпреки, че хората, получаващи минимална пенсия от ДОО обичайно нямат впечатляващи натрупвания и в универсалните си пенсионни фондове, прехвърлянето им в Сребърния фонд би било 100% загуба за тях. Подобно прехвърляне няма да увеличи тяхната държавна пенсия, но ще ги лиши от възможността да получат средствата си от УПФ.

– Тези промени само за бъдещите пенсионери ли важат или и вече пенсионираните хора могат да се възползват от тях?

За всички лица с отпуснати пенсии от фонд Пенсии на ДОО до 01.09.2021 г., които не са се отказали от участието си в универсален пенсионен фонд, НОИ е приложил по-високата редукция. Тези пенсионери имат право да получат преизчисление на отпуснатите пенсии с по-благоприятния коефициент. И ако доскоро законът изискваше, за подобно преизчисляване всеки пенсионер да подава заявление, с промените, които гласува последното Народно събрание се гарантира служебно преизчисление на всички пенсии с намален индивидуален коефициент.

– Тъй като през септември предстои да се пенсионират първите жени, които ще получат пенсии от частните фондове, бихте ли коментирали колко средно по партидите си са натрупали те и какъв е за момента предпочитания от трите варианта метод за изплащането им?

Макар да е строго индивидуално за всеки един осигурен, средните натрупвания по партидите на лицата, които са били редовно осигурявани, са в диапазона от около 10000 лв. до над 26000 лв. Това са и хората, които съгласно изискванията на КСО ще получат право на пожизнени пенсии от УПФ. Има разбира се и пенсионери с недостатъчно натрупвания за пожизнена пенсия, но обичайно те или нямат и достатъчно стаж за да получат пенсия от ДОО или получават минимална пенсия. Независимо от това обаче, те ще могат да получат еднократно или разсрочено средствата си от УПФ, ако не се прехвърлят към Сребърния фонд.

От името на УС на БАДДПО