Категория: Публикации на БАДДПО

Проведена годишна среща на европейската конфедерация Pensions Europe 11– 14.04.2019, гр. София

Прес рилийз и Конференция на тема:

Взаимодействието между стълбовете в пенсионните системи са ключът към тяхната стабилност и доверието на хората

Това е един от основните изводи на проведената днес 11.04.2019 г.  в София международна конференция на тема „Многостълбовите пенсионни системи в Европа – ползи и бъдеще“.

Конференцията е първа по рода си в България и нейни организатори са членовете  на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и Управителният съвет на Европейската федерация за пенсионно осигуряване (PensionsEurope).

Участниците в конференцията обсъдиха актуални теми на  пенсионноосигурителните системи у нас и в Европа и се обединиха около мнението, че най-важните предпоставки за тяхната стабилност са доверието и взаимодействието, а не конкуренцията между различните осигурителни стълбове.

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова направи равносметка на постигнатото през последните 20 години. Според нея пенсионноосигурителният модел у  нас се развива непрекъснато, но има още редица проблеми за решаване, като БАДДПО ще продължи да бъде активен партньор в тази посока. Тя припомни, че броят на официално осигурените във всички фондове е 4, 662 млн. души при работещи 2 млн. и половина, които са и най-активните участници в пенсионните фондове. Към днешна дата активите на фондовете са достигнали почти 14 милиарда лева, за сравнение, при създаването им през1997 година, те не са надвишавали 100 милиона лева, а броят на осигурените е бил под половин милион.

Евелина Милтенова допълни, че начислената средна доходност в индивидуалните партиди за целия период от 2002 година до края на първото тримесечие на 2019 година е положителна и достига средно от 3,75 до 4 процента. Тази положителна доходност надвишава с около процент натрупаната инфлация за този период, което защитава средствата на осигурените в една среда на ултра ниски лихвени проценти в Европа, допълни председателката на БАДДПО.

От презентацията на Михай Боча от Румънската асоциация на пенсионните фондове стана ясно, че България и Румъния имат сходно средно натрупване по индивидуалните партиди на хората – около 1500 евро. Боча цитира изследване на Централната банка на САЩ, според което половината от американските домакинства имат в индивидуалните си партиди по-малко от 1100 долара всеки.

Михай Боча цитира и друго изследване, проведено в Румъния, според което очакванията на хората са да имат пенсии около 500 евро, но тези очаквания драстично се разминават с действителността, тъй като не повече от 2 до 3 процента от хората наистина получават подобни средства в третата възраст.

Председателят на Европейската федерация за пенсионно осигуряване (PensionsEurope) Янвилем Боума коментира предизвикателствата пред многостълбовата система  – необходимост от увеличаване на осигурителните вноски, повече свобода на инвестициите, нови и съвременни стимули, които да накарат хората да спестяват за допълнителна пенсия, предлагане от страна на фондовете на допълнителни продукти във връзка с нарастването на продължителността на живот.

С приветствия в конференцията и изказвания пред медиите участваха представители на българското правителство, парламента, както и на Националния осигурителен институт.

Те коментираха актуалната тема за регламентиране на фазата на изплащане на вторите пенсии. Първите, които ще имат право на втора пенсия, ще се пенсионират в края на 2021 година и това ще са жените, родени през 1960 година. През 2024 година пенсионерите с втора пенсия  ще станат повече с придобиването на правото на втора пенсия и за мъжете.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков подчерта, че разработването и приемането на една пълна, непротиворечива и съвременна уредба на фазата на изплащане на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване е важна задача с оглед наближаващото изплащане на първите пенсии. Мобилизирани са усилията на министерства, на НОИ, на Асоциацията на пенсионните дружества, на експерти в разработването на регулации в КСО, които да дадат съвременна и непротиворечива уредба на фазата, защото целта на всяко осигуряване е да плаща пенсии, заяви министър Бисер Петков.

Той подчерта, че многостълбовите пенсионни системи са без алтернатива, но вйпросът е как да бъде направен “дизайнът” на многостълбовата система, за да дава най-добрите резултати. По думите му в рамките на многостълбовия пенсионен модел има много решения по отношение на броя и съотношението на стълбовете.

Министър Петков отчете резултатите от направената през последните години реформа в първия стълб, която според него вече води до финансово укрепване и стабилизиране на първия стълб. В резултат на промените значително е намалял дефицитът на първия стълб, съответно и частта, която се финансира с трансфери от държавния бюджет – от над 50 на сто от общите разходи, тя сега е около една трета.

Председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов подчерта, че българското пенсионно законодателство предлага на входа във фазата на натрупване право на избор, но от друга страна във фазата на изплащане, която има своите проблеми, които предстоят да бъдат решени, няма възможност за избор на достатъчно добре структурирани пенсионни продукти. Адемов смята, че трябва да се предложат на българския пазар достатъчно атрактивни и надеждни пенсионни продукти, които да дадат възможност за избор.

Държавното обществено осигуряване не трябва да се конкурира и да противоречи на допълнителните пенсионни стълбове, а взаимно да се надграждат, заяви той. По думите на Адемов натрупаните средно около 3000 лева по индивидуалните партиди очевидно не могат да предложат атрактивен размер на допълнителната пенсия. Според него идеята в началото е била за по-висока вноска, която да достигне на този етап до 10 процента. Този десетпроцентов ръст все още не е постигнат и няма изгледи скоро да се постигне, допълни Адемов. Задачата е да има достатъчно сериозни аргументи в посока на прозрачност и ясно артикулиране на целите и възможностите на тристълбовия пенсионен модел, заяви той.

Управителят на НОИ Ивайло Иванов отбеляза, че като философия установеният модел е достатъчно прогресивен и има в себе си възможности за постигане на устойчиви, финансово адекватни и сигурни пенсии.  Според него въвеждането на регламент за единен общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване, който ще се прилага във всички държави членки, ще предостави на потребителите допълнителна възможност за дългосрочно спестяване. „Вредно е да се противопоставят трите стълба на българския пенсионен модел, нека да си припомним, че многостълбовите пенсионни системи олицетворяват идеята за сигурност чрез многообразие“, заяви Ивайло Иванов.

Той съобщи също, че в рамките на месец в НОИ ще функционира комбиниран калкулатор на пенсиите и хората сами ще могат да изчисляват по кой модел да се пенсионират – този до 31 декември 2018 г., или този от 1 януари 2019 г. Това ще стане възможно и след като парламентът приеме поправката в законодателството, която ще позволи на хората да избират по  кой от двата модела да се пенсионират в зависимост от това кой от двата им дава възможност за по-висока пенсия.

В рамките на конференцията се проведе горещ дискусионен панел, воден от  Лидия Шулева – вицепремиер и министър на труда и социалната политика в периода 2001 – 2003 г., с фокус върху най-сериозните проблеми в осигурителната система в момента у нас. В дискусията участваха бившите Председатели на НОИ Христина Митрева и проф. д-р Йордан Христосков, националният секретар на КНСБ Ася Гонева, Председателят на АИКБ Васил Велев, Главният изпълнителен директор на ПОК “ДСК-Родина” АД Николай Марев, Изпълнителният директор на ПОК “Доверие” АД Мирослав Маринов, Димитър Вучев, Анализатор от ЕКИП.

Проф. д-р Йордан Христосков апелира за бързо отказване от възможността за влизане и излизане от втория стълб, което според него поражда нестабилност и крие фискален риск за НОИ, увеличаване на вноските във втория стълб с намаляване на данъците за физическите лица, абсолютна защита на индивидуалните доходи от втория стълб, в доброволното осигуряване да се премине към семейно осигуряване, насърчаване създаването на дружества за осигуряване при безработица,  насърчаване, а не наказание за участие във втория стълб.

Христина Митрева вижда предизвикателствата днес в увеличения дял на несигурна заетост за сметка на пълната заетост, в честата промяна на законодателството, в това, че в него не намират място новите форми на заетост, свързани с новата технологична революция, както и в недостатъчната информираност на хората за работата на осигурителните фондове.

Лидия Шулева неколкократно подчерта необходимостта от бързи мерки, които да не допуснат ощетяване на хората, родени в годините 1960 – 1965, които ще получат втора пенсия, но тази от първия стълб ще бъде с до 25 на сто редукция, което е силно несправедливо.

Същата позиция отстоя и Васил Велев. С конкретни данни той представи някои пропорции, които е крайно време да бъдат пречупени, а именно – осигуряващите лица са 2,8 милиона спрямо 2,2 милиона пенсионери, заетите в частния сектор – 1,9 милиона срещу 2,6 милиона заети в бюджетната сфера, активите на пенсионните фондове са 12% спрямо БВП, докато в страните от първите 6 места на пенсионните системи, този процент е над 60, или 5 пъти повече.

Зад богатите пенсионни системи стоят силни икономики, напомни Николай Марев. У нас според него продължават да са водещи демографските проблеми, миграцията, проблемите в здравното осигуряване. Пенсионерите пак са наказани: работодателите не плащат одсигурителните вноски, НАП не ги събира, а накрая “плаща” отделеният човек, защото парите не са постъпили във втория стълб.

НАП да гони неизрядните работодатели и да се даде възможност да се завеждат искове срещу агенцията за несъбрани вноски, апелира в тази връзка Лидия Шулева. Ася Гонева поиска да отпадне давността за неплатените осигурителни вноски от работодателите.

Според Николай Вучев е парадоксално, че първият стълб, който е с огромен дефицит, има в пъти по-голяма тежест от втория стълб, който е финансово стабилен. Той защити тезата за увеличаване на вноските във втория стълб за сметка на тези в първия. Създаването на индивидуални партиди и прозрачност според него са ключовите стъпки за по-голяма информираност и доверие на хората в осигурителната система, което ще доведе и до по-висока степен на осигуряване.

Многостълбовите пенсионни системи в Европа ще бъдат обсъдени на международна конференция утре

БТА

Юбилей 20 години БАДДПО 2017г.

20 години БАДДПО

Юбилейна книжка, посветена на 20 – годишнината от учредяването на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване /БАДДПО/.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори даде своя отговор на БАДДПО и АБЗ по прилагането на предвидените промени в КСО и КЗ относно заверката на годишните финансови отчети за 2016 г.

321@fbg_Pismo_ KPNRO_god finansovi otcheti_2016

БАДДПО предостави на редакцията на MEDIAPOOL.BG позиция и коментари относно публикацията „Независимият втори пенсионен стълб трябва да се закрие“

Уважаема редакция,

За пореден път, на страниците на Вашата медия, се появяват манипулативни твърдения, непрофесионални, погрешни и подвеждащи изчисления за размера на втората пенсия от допълнителното пенсионно осигуряване, които могат да въведат в заблуждение Вашите читатели. От уважение към тях, за втори и последен път, ще ги опровергаем и ще останем с надеждата, че желанието Ви за честно, вярно и точно представяне на всяка тема ще бъде съпътствано в бъдеще и с потвърждаване от друг източник или друг вид проверка от Ваша страна на изложеното от избраните от Вас автори, особено, ако не са представители на организации, които професионално се занимават с коментираната дейност.

Водени от същото чувство за уважение, в опровержението си, ние няма да правим общи изводи и предположения за това на какво се дължи представеният на Вашите страници микс от неверни, недоказуеми и откровено измислени данни, въз основа на които избраният от Вас автор е изложил мнението си, което Вашата редакция е избрала и за заглавие на публикувания на 09.12.2016 г. материал „Задължителният втори пенсионен стълб трябва да се закрие”. Това, което ще направим, е да посочим някои от неверните числа и тези, изложени в публикувания материал на страниците на Вашата медия и да отправим към Вас молба да посъветвате Вашия автор да поправи изчисленията си, на база на съществуващите, а не на измислени и избрани от него показатели.

1. Въпрос от Медиапул: „Как е подценен размерът на пенсията от ДОО за осигурявали се на средна работна заплата и максимален осигурителен доход?”

Отговори от автора:

А/ „Например, за осигурявалите сe винаги на максимален доход ПОК „Доверие“ смята пенсията с индивидуален коефициент 3.31, докато фактическият за периода 2002-2015 г. е 3.6.”

Коментар на отговора на автора: Индивидуалният коефициент е пресметнат коректно и той е 3.31 за целия период на осигуряване от 2002 до 2041 г. Напълно непрофесионално или целенасочено подвеждащо е пенсия, която ще бъде отпусната от 2042 г., след 40 години стаж, да се пресмята с ИК, валиден към 2015 г.!!!

Б/ „За да се реализира допускането на ПОК „Доверие“, е необходимо в бъдеще средният осигурителен доход да расте, а максималният да се запазва без изменение. Такова допускане ми изглежда нереалистично”

Коментар на отговора на автора: Невярно твърдение – и средният, и максималният осигурителен доход растат в изчисленията, съгласно прогнозата, дадена в Актюерския доклад на НОИ.

В/ „При осигуряване върху средна работна заплата пък компанията приема индивидуален коефициент от 1.18, при положение че за септември 2016 г. този коефициент е 1.24. Отново, за да се реализира допускането, е необходимо средният осигурителен доход за страната (СОДС) да расте по-бързо от средната работна заплата. На практика през изтеклите 14 години съотношението между тези темпове е точно обратното и това е естествено. По-бърз растеж на СОДС от средната работна заплата означава заплащането на тези, които получават работна заплата над максималния осигурителен доход, да намалява в бъдеще. Това ми изглежда абсурдно.”

Коментар на отговора на автора: Индивидуалният коефициент се пресмята за целия период на осигуряване. Няма понятие индивидуален коефициент за даден месец. Съотношението между средната работна заплата и СОД за даден месец се отразява в ИК, към момента на пенсиониране. За пример – за 2002 г. това съотношение е 0.99, а за 2010 г. – 1.14. Нарастването на СОД и на СРЗС са на база фактически данни за периода 2002 г.-2016 г. и съгласно прогнозите на НОИ в Актюерския доклад за времето до 2041.

Г/ „Ако индивидуалният коефициент е с едва 0.03 по-висок от приетия, то пенсията от ДОО би била с 40.50 лв. на месец по-висока от пресметнатата от ПОК „Доверие“ и би направила сумата от две пенсии по-малка от една пенсия в пълен размер от ДОО.”

Коментар на отговора на автора: По-висок Индивидуален коефициент означава по-висок осигурителен доход за лицето. По-висок осигурителен доход за лицето означава по-голяма натрупана сума и по-голяма пенсия и от УПФ, а не само от ДОО, което авторът, фиксиран в желанието си да докаже твърдението, че две пенсии са по-малко от една, пропуска умишлено или още по-лошо – не знае.

Уважаема редакция на „Медиапул“, бихме могли да продължим с оборване и на останалите неистински твърдения на избрания от Вас автор, защото те изобилстват до края на материала, но и само горепосочените са достатъчни, за да се опровергаят несъстоятелните твърдения, изложени в публикувания от Вас материал.

И бихме искали да напомним още веднъж, че за последен път губим от времето си да оборваме измислени факти, твърдения и обстоятелства, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване, излагани от избрания от Вас автор, вместо да го използваме за разрешаване на истински големите проблеми на пенсионната система в България.

ДЕСЕТ НЕИСТИНИ ЗА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА

Ние, пенсионноосигурителните дружества, управляващи универсални, професионални и доброволни пенсионни фондове в България, се обръщаме с настоящото отворено писмо към Вас и цялата общественост, за да опровергаем някои от разпространяваните напоследък в публичното пространство неистини за пенсионната система у нас. Убедени сме, че това ще е от полза при обсъждането на каквито и да е идеи или законодателни промени, свързани с пенсионноосигурителната система на страната, но най-вече и за българските граждани.

Повече информация: 268@fbg_10_neistini_za_pensionnata_sistema

15 години БАДДПО

Алманах, посветен на 15  годишнината от учредяването на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Можете да прочетете целия текст тук ТУК (.PDF)

Top