Категория: Публикации на БАДДПО

Не е необходима генерална пенсионна реформа, смята председателят на управителния съвет на ПОК „Доверие“

При тежката демографска картина в България тристълбовият модел не само че не трябва да се променя, а трябва да се оптимизира, като се прецени внимателно каква да е тежестта на всеки един от стълбовете. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК „Доверие“. Според нея вторият стълб – индивидуалното пенсионно осигуряване – се влияе по-малко от демографията, затова трябва да се увеличи неговата тежест.

„Ако генерална реформа в пенсионната система е да се променя тристълбовият модел, то тя не трябва да се случва. Тристълбовият пенсионен модел е една много ефективна система, която прави проблемите на пенсионните системи по-малки. Проблемите на пенсионните системи са винаги свързани най-вече с демографията“, обясни тя.

Петкова напомни, че при пенсионното осигуряване всичко се мери дългосрочно.

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.

Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.

Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.

След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.

През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата. В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият – в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият – също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.

Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.

Цялата статия може да видите тук.

На 21.12.2023 г., в Народното събрание, дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

За повече информация прочетете тук.

2023.12.15_Становище_Възраждане_final_doc

Всички членове на УС на БАДДПО се включиха в стратегическите дискусии за пенсионноосигурителната система, проведени на Кръглата маса, организирана от Българската Стопанска Камара (БСК) на 16.11.2023 г. на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“.
В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.
Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании – универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти към 30.06.23 г., а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл – „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.
В Панелна дискусия „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени” се включиха министърът на труда и социалната политика, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори. Целта на дискусията беше да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система.
Допълнителна информация и акценти от изказванията на участниците можете да намерите тук.

От името на Управителния съвет на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) имаме удоволствието да Ви предоставим подробно прессъобщение за резултатите от проведената Кръгла маса на 13 ноември 2023 г. на тема „ Финансово-счетоводна отчетност с общо предназначение на пенсионните фондове от втори и трети стълб на пенсионната система в България. Проект за национален счетоводен стандарт“ от 10:00 до 13. 00 ч. в зала „София“ на Гранд хотел София
Бяха обсъдени в широка дискусия различните аспекти на проекта за нов национален стандарт и възможните решения.

Прессъобщение_резюме_Кръгла маса_НСС_финален

Повод е обсъжданият проект за национален счетоводен стандарт, който да адресира финансово-счетоводното отчитане на пенсионните фондове от втория и третия стълб на пенсионната система, управлявани от лицензираните частни пенсионноосигурителни компании в България. Необходимостта от намиране на правилното решение за отчитане на националните особености обуславя приемането на специален национален счетоводен стандарт за финансово отчитане на пенсионните фондове от втори и трети стълб. На Кръглата маса по предлаганата тема се очаква да бъдат обсъдени в широка дискусия различните аспекти на обсъждания проект за нов национален счетоводен стандарт и възможните решения. Освен членовете на одиторската съсловна организация и пенсионните компании, на събитието са поканени министрите и техни експерти от МФ и МТСП, председателят и зам.- председателят на КФН с техни специалисти, народни представители, председателите на Комисията по бюджет и финанси и КТСДП, представители на социалните партньори като основните работодателски организации и синдикати, журналисти.

Задълбочен преглед на акутални теми и решения за капиталовите пенсионни пазари в ЦИЕ.

На 10.10.23 г. Европейската конфедерация PensionsEurope (CEЕC Forum) и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) проведоха при висок интерес международната конференция на тема ,,Перспективи и нови възможности за пенсионните пазари в Централна и Източна Европа“
Събитието се реализира в партньорство с международната медия IPE (Investment & Pensions Europe) и със спонсорството на Пощенска банка в България.  Конференцията в София бе безупречно подготвена и изпълнена от професионалния екип на организатора на събития Калини АД
Форумът на PensionsEurope за ЦИЕ 2023 с домакинството на БАДДПО, който се проведе на 10 октомври 2023 г. в Гранд хотел Милениум в София отбеляза важен етап в обсъждането на общите предизвикателства в областта на финансираните пенсии в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Домакин на Форума беше Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), а форумът събра видни политици и експерти от индустрията, които споделиха виждания за напредъка на капиталовите пенсии в региона на ЦИЕ.

Акценти от събитието:
– След поздравителните приветствия на г-жа Милтенова (БАДДПО) и г-н Мати Лепала (Pensions Europe), форумът започна с встъпителна видео реч на Иванка Шалапотова, министър на труда и социалната политика на България, която даде висока оценка на постиженията в областта на допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване в България през годините. Тя отбеляза постигнатата стабилна финансова и правна рамка и по-пълна защита на гражданите при действащата тристълбова система и насърчи усилията по усъвършенстване на пенсионните системи за осигуряване на стабилни пенсионни доходи.
– Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Социалноосигурителен надзор“ , изнесе приветствие от името на председателя на КФН, в което подчерта значението на отговорните инвестиции и цифровизацията за бъдещето на капиталовите пенсии в България. Тя изтъкна и ролята на регулатора за налагането на стандарт при провеждането на предвидима и последователна политика, която е създала подходяща среда за забележителното развитие на дейността на пенсионните фондове през годините.
– Янвилем Баума, председател на PensionsEurope, подчерта значението на подобряването на многостълбовите пенсионни модели и представи съобразени с националните условия ефективни решения относно адекватността на пенсиите в региона на ЦИЕ. Той открои опита и предстоящите дълбоки реформи в развит пазар като нидерландския, където предстои преминаване на пенсионната система към дефинирани вноски от осигурените лица, управлявани на капиталов принцип.

Оснсовни изводи от сесиите на форума:
– Джъстин Рей, ръководител на отдел „Политика“ в EIOPA, представи цялостен поглед върху пенсионната среда в ЕС, като подчерта демографските предизвикателства, особено в региона на ЦИЕ. Той също така очерта предложенията на EIOPA за пенсии с дефинирани вноски и пенсионната комуникация за справяне с настоящите рискове.
– Иван Зеленко, директор и главен информационен директор на отдел „Пенсии и обезщетения“ в Световната банка, представи пенсионния модел с дефинирани плащания на банката. Той сподели опита си като практик. Подчерта значението на стабилните вноски, дългосрочната рамка за устойчивост и включването на ESG стандарти и изисквания.
– Пабло Антолин, ръководител на отдел „Застраховане и пенсии“ в ОИСР, предостави информация за факторите, влияещи върху активите, предназначени за пенсиониране, включително участие, вноски, такси и падежи на инвестициите. Той сподели препоръките на ОИСР за повишаване на ефективността на пенсиите, базирани на натрупани активи, включително допълваща система от многостълбови пенсии, стабилна регулаторна рамка и ефективна комуникация за изграждане на доверие между управляващите пенсионни активи организации и техните бенефициенти – осигурени лица.
Допълнителни експертни сесии:
– На форума бяха проведени задълбочени дискусии по темата за автоматичното записване за допълнително пенсионно осигуряване в региона, включително бяха представени казуси от Полша и Литва, както и предстоящи промени в тази област в Ирландия.

– В сесията, посветена на прехода към еврото и фазата на изплащане, беше разгледан опитът на Хърватия при приемане на еврото и неговото очаквано въвеждане в България, както и нарасналата ангажираност на българската финансова система и инвеститори в подкрепа на приемането на еврото. Бяха разгледани също така системите за изплащане на допълнителните пенсии в България и предизвикателствата в Хърватия. Изчерпателното представяне на българското решение за изплащане на вторите пенсии получи широко одобрение за подробния си и цялостен дизайн като алтернатива за решение на множество предизвикателства при фазата на изплащане. Участниците единодушно го признаха за правилно уреждане на процеса, което показва добре премислен подход към фазата.
– Заключителната сесия беше посветена на иновациите и устойчивостта като модел на управление на пенсиите.

Отзиви от събитието
Янвилем Баума, председател на PensionsEurope, сподели своите размисли след събитието:
,,Възхитен съм от въздействащите дискусии и иновативните решения, показани на форума на PensionsEurope за ЦИЕ 2023. Дълбочината на представените изводи и възможности подчертава колективния ни ангажимент за повишаване на адекватността на пенсиите в региона на Централна и Източна Европа и насърчаване на многостълбовия пенсионен модел. Искрено благодаря на всички участници за безценния им принос, обещаващ положителни трансформации в постоянно развиващата се пенсионна конюнктура“.
Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на пенсионноосигурителните дружества коментира за форума:
,,Високо оценявам активното участие и задълбочения принос на всички участници. Акцентът на форума върху повишаването на адекватността на пенсиите и пенсионните системи в региона на Централна и Източна Европа е особено съзвучен с ангажимента на България към нейния стабилен тристълбов пенсионен модел. Дискусиите, проведени по време на събитието, безпроблемно се вписват в нашата мисия за усъвършенстване на пенсионна рамка в България. Представиха се добри и практически приложими примери и решения. Форумът ЦИЕ 2023 предостави на участниците ценна възможност да обменят идеи, да се поучат от опита и да разработят приложими стратегии за подобряване и укрепване на пенсионните системи в региона на ЦИЕ.