Категория: Публикации на БАДДПО
Милтенова: Брутните партиди в пенсионните фондове са 100% гарантирани, целта ни е с мултифондов модел да удвоим втората пенсия
Въпреки големите световни кризи, постигнахме положителна доходност от 4% средногодишно, казва председателят на УС на БАДДПО – Евелина Милтенова.
Брутните вноски на осигурените лица по персоналните им партиди са 100% гарантирани, целта ни е с въвеждането на мултифондов модел да увеличим доходността. Това обясни Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за подкаста на БНТ „Истината за…“ с водещ Надя Обретенова. Според математическите изчисления на нашите експерти е възможно след няколко годишно натрупване да се постигне удвояване на втората пенсия, добави Милтенова.
Реформата с въвеждането на мултифондове модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица, отдавна е предлагана от пенсионните дружества. Сега тя беше препоръчана и при прегледа на ОИСР, който констатира стабилността и надеждния надзор, извършван от КФН на всекидневна база. Мултифондовете са едно от предложенията и в публикувания в края на декември сериозен анализ на пенсионната система, извършен от Икономическия и социален съвет (ИСС), каза още Милтенова.
Мултифондовият модел се състои от три подфонда, които следват жизнения цикъл на осигурените лица. Динамичният, който ще е с най-висока доходност, ще е подходящ за младите хора, защото имат време, което е най-големият актив на младия човек. Балансираният подфонд ще е за хора между 50 г. до 2-3 години преди пенсиониране, а вече тогава ще се преминава към третия подфонд – консервативния, обясни председателят на УС на БАДДПО.
Въпреки тежките световни кризи през последните 20 години – и икономическа, и гръцката,
Ковид и геополитически напрежения, пенсионните фондове в България успяха да осигурят положителна доходност на осигурените лица. За тези над 20 г., откакто работят капиталовите пенсионни фондове, средната годишна доходност е 4%, като тази година например се очаква тя да е над 8%, каза Милтенова.
На въпрос дали е добре да се увеличат осигурителните вноски, тя отбеляза, че това е въпрос на политическо решение. Но дупката от 11 млрд.лв. в Държавното обществено осигуряване ще нараства и според актюерски доклади дефицитите ще се увеличават в годините напред.
Всяко решение за пенсионната система трябва да е балансирано и да се има предвид, че никой от трите стълба не е замислен като заместващ на някой от другите два, между тях не бива да има конкуренция, а синергия, каза председателят на УС на БАДДПО.
Пенсионната система е надеждно контролирана и високо регулирана, напомни Милтенова. На всекидневна база се докладва на банката-попечител, както и на КФН какво се е случило с инвестирането през деня. И така се определя цената на един дял, която показва как се движи стойността на пенсионното спестяване. За разлика от банките, които веднъж месечно докладват в БНБ – пенсионните дружества са по-регулирани, добави Милтенова.
Защо е добре да спестяваме в доброволния трети стълб, където има 10% данъчна преференция и по-висока доходност, как фондовете управляват парите и защо осигурените не трябва да се притесняват за партидите си, чуйте целия разговор тук:
Мултифондовете гарантират по-висока втора пенсия – Евелина Милтенова пред в. „Телеграф“
„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.
– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.
– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.
Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.
– Каква е концепцията за мултифондовете?
– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.
– По какво ще се различават те?
– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.
– Какви са ползите от такъв модел?
– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.
– Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?
– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.
Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.
– Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?
– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.
– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?
– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.
Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.
– Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?
– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.
– Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?
– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.
Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.
Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.
– На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?
– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.
– Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?
– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.
Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук
Светла Несторова пред 24 часа: Почти двойно по-висока втора пенсия могат да осигурят мултифондовете
Истинската лична грижа за парите ни е третият стълб, съветна председателката на УС на ПОК „Доверие“
– Г-жо Несторова, от ОИСР препоръчаха на България да въведе мултифондовете. Какво всъщност представляват те?
– Предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съвпада с една теза, която отдавна се изповядва от специалистите в сектора, че инвестиционните подходи на пенсионните фондове трябва да са съобразени с различния времеви хоризонт пред хората. Това е известно като инвестиране в съответствие с жизнения цикъл. На практика означава, че докато човек е млад, средствата му се управляват по-динамично и целта е постигане на по-висока доходност. А когато наближи моментът на пенсиониране, фокусът пада върху запазване на стойността на парите и повече сигурност. Такава промяна би позволила на следващите поколения да имат по-големи спестявания и съответно чувствително по-високи пенсии.
В момента това не е позволено и пенсионните фондове са еднотипни като инвестиционно поведение, а акцентът е върху сигурността. Съответно доходността, която реализират, е скромна, а подходите са едни и същи, независимо дали става въпрос за млад човек с 40-годишен инвестиционен хоризонт, или за 60-годишен човек, чието пенсиониране предстои скоро.
Всъщност инвестирането в съответствие с жизнения цикъл е популярна стратегия в развитите страни, а мултифондовата система е по-скоро правило, отколкото изключение. Има практики и уроци, от които можем да почерпим много ценен опит. Важно е хората да разберат, че мултифондовата система би позволила да се възползваме максимално от дългосрочните възможности на финансовите пазари за увеличаване на натрупванията на парите за пенсия.
Общо събрание на БАДДПО 2024
Общо събрание на БАДДПО, проведено на 20 май 2024 г, от 11.00 ч. до 14.00 ч.
Българската асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) проведе своето редовно годишно Общо събрание на 20 май 2024 г. в залите на един от своите членове, ПОД „Алианц България“, на адрес ул. ,, Сребърна“ № 16.
Членовете на сдружението приеха отчета за дейността на БАДДПО, годишният финансов отчет и подкрепиха предложения бюджет за 2024 г. Членовете обсъдиха промените в УС на Асоциацията и наложителните изменения в мандатите след новите назначения в ръководствата на няколко от пенсионните дружества.
Наред с това се набелязаха някои от основните приоритети за тази и следващата година, както и необходимостта от комуникационна стратегия на БАДДПО, предмет на подготовка и одобрение от Управителния съвет на Асоциацията.
Основните акценти в планираните дейности са продължаване на политиките на сдружението за подобряване на нормативната уредба, активно развитие на осигурителната дейност в ДЗПО и ДПО, придвижване на реформата за въвеждане на под-фондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица и развиване на инициативи, насочени към повишаване на информираността и финансовата грамотност на различни обществени групи, съставляващи настоящи и бъдещи осигурени лица в частното пенсионно осигуряване.
В състава на новия управителен съвет на БАДДПО след няколко промени в ръководния състав на пенсионноосигурителните дружества за периода 2023-2024 г. влизат:
• Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО
• Анастас Петров, Изпълнителен директор, ПОД „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ ЕАД
• Владимир Нечев, Главен изпълнителен директор ПОК „ДСК Родина“ (новоизбран член)
• Светла Несторова, Председател на УС на ПОК „Доверие“ (новоизбран член)
• Владислав Русев, Главен изпълнителен директор ПОД “Алианц България” АД
• Георги Тодоров, Главен изпълнителен директор ПОД „ЦКБ Сила“
• Милен Марков, Главен изпълнителен директор ПОК “Съгласие“
• Андрей Шотов, Главен изпълнителен директор ПОД „Бъдеще“
• Георги Личев, Главен Изпълнителен директор ПОД „Топлина“ АД
• Божидар Чанков, Изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт“ АД (новоизбран член)
БАДДПО: Церемония по връчване на наградите „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“, „Застрахователен брокер на годината“ за 2023 г.
За шестнадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”.
Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.
https://pension.bg/wp-content/uploads/2024/04/Press-release-Zastrahovatel-na-godinata-2023.docx
Даниела Петкова: Трябва да се увеличи тежестта на втория стълб на пенсионната система
Не е необходима генерална пенсионна реформа, смята председателят на управителния съвет на ПОК „Доверие“
При тежката демографска картина в България тристълбовият модел не само че не трябва да се променя, а трябва да се оптимизира, като се прецени внимателно каква да е тежестта на всеки един от стълбовете. Това мнение изрази в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria Даниела Петкова, председател на управителния съвет на ПОК „Доверие“. Според нея вторият стълб – индивидуалното пенсионно осигуряване – се влияе по-малко от демографията, затова трябва да се увеличи неговата тежест.
„Ако генерална реформа в пенсионната система е да се променя тристълбовият модел, то тя не трябва да се случва. Тристълбовият пенсионен модел е една много ефективна система, която прави проблемите на пенсионните системи по-малки. Проблемите на пенсионните системи са винаги свързани най-вече с демографията“, обясни тя.
Петкова напомни, че при пенсионното осигуряване всичко се мери дългосрочно.
Г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване
Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.
Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.
Управляващите са пред въпроса на въпросите: „Как да свият дефицита за пенсии?“
След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.
През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата. В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият – в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият – също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.
Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.
Цялата статия може да видите тук.