Категория: Публикации на БАДДПО

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация

Българският парламент прие окончателно промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които поставят началото на най-мащабната пенсионна модернизация от повече от 20 години. Реформата укрепва втория стълб, въвежда многофондов пенсионен модел и разширява възможностите за дългосрочни инвестиции в икономиката.

Какво означава това за всички нас:

✔️ По-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел
Близо 5 милиона българи получават реална възможност за по-високи бъдещи пенсии чрез многофондов модел – инвестиции, съобразени с възрастта и времевия хоризонт, които позволяват по-силна дългосрочна доходност. Без мултифондовете средната пенсия от втория стълб щеше да е 492 евро, с тях ще стане 763 евро.

✔️Лични спестявания, които остават в семейството
Реформата потвърждава един от ключовите принципи на втория стълб – унаследяемостта. Натрупаните средства представляват личен капитал и се предават на наследниците, което гарантира, че приносът на всеки човек се запазва изцяло в рамките на семейството.

✔️По-ниски такси, по-силен надзор, повече средства за хората

Промените предвиждат оптимизиране на таксите и засилване на контрола върху управлението на пенсионните активи. Това осигурява:

• по-голяма прозрачност,
• по-висока ефективност на управлението,
• по-големи средства в индивидуалните партиди на осигурените лица.

✔️Стратегическо значение за икономиката
Пенсионните активи във втория стълб вече надхвърлят 16 милиарда евро. С новата регулаторна рамка част от тях ще могат да бъдат насочвани към проекти с дългосрочна полза за националната икономика, включително:
• инфраструктура и транспортни коридори
• енергийни системи
• индустриални, технологични и иновационни зони
• дигитална свързаност
Така спестяванията на гражданите ще подкрепят реални проекти в страната, като се превърнат в двигател на икономически растеж.
Показателен пример е участието на големи международни пенсионни фондове – като калифорнийския фонд за държавни служители – в български енергийни активи (какъвто е случаят с ТЕЦ Гълъбово). В бъдеще и българските фондове ще могат да инвестират в подобен тип престижни и стратегически проекти у нас.

✔️Финансова грамотност – ключ към информиран избор
Многофондовият модел предоставя реален избор за осигурените лица. Този избор обаче изисква знание – разбиране на риска, инвестиционна култура и умения за дългосрочно планиране. Реформата отваря вратата към по-широк обществен разговор за:
• управление на личните финанси,
• инвестиционни стратегии,
• финансово планиране през житейските етапи.

📌Като обобщение може да кажем, че промените в КСО реализират едновременно три ключови стратегически цели:
1. По-високи бъдещи пенсии чрез по-ефективно управление на спестяванията.
2. Стратегически инвестиции в икономиката, които подпомагат инфраструктурата и развитието на страната.
3. По-качествено разгръщане на капиталови пазарите и финансово овластени граждани чрез по-висока финансова култура и по-голям избор.

Галерия:

Вносител на Закона за изменение и допълнение на КСО: Деница Сачева като председател на Комисията по труда и социална политика; Диана Йорданова – зам.председател на КФН; Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО, членове на УС на БАДДПО; Представители на парламентарни групи.

ОТВОРЕНО ПИСМО  Отворено_писмо_27.02.26

на относимите браншови организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

Уважаеми дами и господа народни представители,

Бихме искали да изразим подкрепата на индустрията за промените в Кодекса за социално осигуряване, които в момента са на Вашето внимание за второ четене в 51-то Народно събрание. Категоричното ни мнение е, че те са изцяло в интерес на осигурените в капиталовите фондове лица, няма нито една, която да поставя под риск персоналните им партиди, които са техни лични спестявания и са наследяеми.
С предлаганите промени ще се въведе дългоочакваната от гражданите възможност пенсионно-осигурителните дружества да им осигуряват по-висока доходност, което ще доведе и до по-висок заместващ доход от капиталовите фондове. Процесът ще е изцяло под контрола на осигурените лица, които ще имат възможност да избират как да бъдат управлявани спестяванията им.
С промените също така ще се даде възможност за разширяване на българския капиталов пазар чрез диверсифициране на инвестициите на пенсионните дружества и те да могат да участват с до 10% от активите си във важни публични държавни или общински проекти от образователната, социалната, жилищната, културната, ВиК, цифровата, железопътната, пътната, пристанищната инфраструктура.
Към момента пенсионните дружества управляват активи от близо 16 млрд. евро. Около 70% от тях се инвестират в чужди икономики, тъй като българският капиталов пазар не им предлага достатъчно възможности.
Промените в КСО надграждат съществуващата от 2009 г. законова възможност за инвестиции през банки с над 50% държавно участие, която през годините показа, че не е работеща поради фактическата липса на такива инвестиции. С новите текстове се предлага диверсифицирането на инвестициите в инфраструктура с ограничение до 10% от активите да се реализира напълно прозрачно през Българската фондова борса и регулиран пазар, към който се прилагат европейските контролни механизми. Така тези инвестиции няма да се отразят на държавния дълг, респективно на дефицита и няма да повлияят на баланса на държавния бюджет. Не на последно място, промените ще са в подкрепа на държавния бюджет, тъй като ще му помогнат да освободи ресурс за важни социални политики.

Отвореното писмо е подписано от:

Евелина Милтенова, Председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Наталия Петрова, Председател на Българска асоциация на управляващите дружества (БАУД)
Радослава Масларска, Председател на Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП)
Евгени Ангелов, Председател на Българска асоциация за дялово и рисково инвестиране
Марио Милев, Изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация – BESCО

Оригиналът може да свалите и от тук

Отворено_писмо_27.02.26

П О З И Ц И Я
НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Позиция на пенсионноосигурителните дружества 09.02.2026)

Относно: твърдения на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

Ние, долуподписаните лицензирани дружества за допълнително пенсионно осигуряване в България, категорично се противопоставяме на опитите да се внуши в публичното пространство разделение в индустрията. Пенсионните дружества подкрепяме създаването на подфондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица, по-популярно като въвеждане на мултифондов модел.
Не отговарят на истината твърденията, че законовите промени се правят, за да се облагодетелстват няколко дружества. Няма да коментираме тона, с който се правят тези спекулации – той не отговаря на разбирането ни за култура в общуването.
Пенсионноосигурителните дружества работим усърдно в защита интересите на осигурените лица. Благодарение именно на нашата експертиза, повече от една трета от натрупванията по персоналните партиди на осигурените лица са именно в резултат на генерирана от нас доходност. Обръщаме внимание, че размерът на натрупаните средства, освен от доходността, зависи и от осигурителния доход, 5% от който постъпва в т.нар. втори стълб, регулярността на осигуряването и от времето на натрупване – към момента тристълбовият модел не е преминал през цял осигурителен жизнен цикъл от около 40 г.
Всички ние, долуподписаните пенсионни дружества, споделяме позицията, че въвеждането на мултифондове ще е изцяло в интерес на осигурените лица. Категорични сме, че имаме експертизата, опита и капацитета да се справим с това предизвикателство.

Позицията с оригиналните подписи на Изпълнителнителните директори на пенсионноосигурителни дружества: ПОД „Алианц-България“ АД, ПОД „Бъдеще“ АД, ПОК „Доверие“ АД, ПОК „ДСК-Родина“ АД, „Пенсионноосигурителен институт“ АД, „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ АД, ПОК „Съгласие“ АД, ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД, може да свалите тук 

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в международна конференция по повод 20-та годишнина от въвеждането на втория пенсионен стълб в Северна Македония. От страна на БАДДПО участваха председателят Евелина Милтенова, изпълнителният директор на ПОК „Доверие“ Мирослав Маринов и изпълнителният директор на ПОАД „Бъдеще“ Тодор Лилов.

Събитието събра представители на пенсионни компании, регулаторни органи, академичните среди и международни експерти от Европа. Основните дискусии бяха фокусирани върху развитието на пенсионните системи, бъдещите регулаторни промени, предизвикателствата пред демографията и икономиката и ролята на капиталово финансираните модели.

В първия панел „Пенсионната реформа в Северна Македония – национална и глобална необходимост“ модератор бе Николас Фирзли, изпълнителен директор на World Pensions Council (Франция). В дискусията участва Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, който представи опита на България и ключовите предимства и предизвикателства на нашия тристълбов модел. Дискутирани бяха историческото развитие на пенсионните системи, ефективността на многостълбовите структури, нуждата от засилване на публичната информираност и личната пенсионна култура, както и демографските рискове и устойчивостта на системата.

Във втория панел „Ползи от пенсионната реформа – 20 години пенсионен систем“ модератор бе Мати Лепала, Генерален секретар на PensionsEurope / EIOPA (Финландия). В него участва Тодор Лилов, изпълнителен директор на ПОАД „Бъдеще“. Сред основните акценти бяха ролята на капиталово финансираните схеми, правото на лична собственост върху средствата по индивидуалните сметки, значението на тристълбовия модел за справяне с демографски и икономически предизвикателства и необходимостта от сътрудничество между институции, пенсионни дружества и граждани.

В третия панел „Регулации, бъдещи възможности и алтернативи“ модератор бе Петар Влаич, CFA, председател на УС на ERSTE, Хърватия. Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова представи развитието на регулаторната рамка в региона, очакваното въвеждане на мултифондове в България и обсъждането на модела в Северна Македония, възможностите за инфраструктурни инвестиции от пенсионните фондове, влиянието на регулаторните промени върху икономиката, необходимостта от повишаване на финансовата грамотност на населението и бизнеса, както и дигитализацията на услугите в сектора.

Участието на БАДДПО в конференцията потвърждава ангажимента на България към активен регионален диалог, обмен на добри практики и усилия за изграждане на стабилна, прозрачна и устойчива пенсионна система в интерес на настоящите и бъдещите поколения.

Галерия: