Категория: БАДДПО в медиите

Председателят на БАДДПО участва в официалното честване на 26-та годишнина от създаването на АИКБ на 05.12.2022 г.

Събитието се проведе в „Сатиричен театър „Алеко Константинов“ с коктейл и с представяне на постановката „Само час спокойствие“ на сцената на Сатиричния театър.


Всички тези 26 години отбелязват устрема, ентусиазма и лидерския пример за успешно, активно и неизменно участие в посока на непрекъснат стремеж за утвърждаването на една работеща икономика в страната ни и поддържане на стабилност, въпреки трусовете на пазара и предизвикателствата на вътрешната и международна обстановка.
Партньорството и доверието, което БАДДПО и АИКБ успяха да създадат ще се съхрани и развие във времето и ще се продължи и в бъдеще! Заедно обединяваме усилията си за адекватни промени ориентирани в полза на инвеститорите и на осигурените лица.

 

Общо 10 150 човека са получили плащания по втора пенсия

Общият брой на осигурените българи в четирите вида пенсионни фондове у нас към края на септември е 4 900 034 души, като нараства с 1.50 на сто на годишна база. Това сочат разултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
Плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на септември са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9184 човека с разсрочени плащания. Това са такива, които са се осигурявали в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 000 лв. за пенсии, още 13 049 000 лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието тази година възлизат на 221 217 000 лева. Нетният им финансов резултат за периода пък е в размер на 54 560 000 лева, уточниха от Комисията за финансов надзор.

Банкеръ Daily

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2022 г. е 4 900 034 души, като нараства спрямо 30.09.2021 г. с 1.50 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2022 г. са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9 184 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 хил. лв. за пенсии, 13 049 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 221 217 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 54 560 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ – интервю пред БГ ОНЕЪР на г-жа Д.Петкова – член на УС на БАДДПО

Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ
По данни на НАП 93 хиляди българи, на които през последните седем години скоро им е предстояло пенсиониране, са се отказали от втората си пенсия и са се преместили към Националния осигурителен институт. За този период прехвърлените средства от частните фондове към НОИ са в размер на 646 милиона лева, което е средно по около 7000 лева на осигурено лице.

Според Даниела Петкова от българската асоциация на дружеството за допълнително пенсионно осигуряване това не е твърда тенденция и това е незначителен брой хора. „Все повече се губи логиката някой да се прехвърля. Досега това се правеше, защото намаляваха държавните пенсии с 20 на сто, ако не се прехвърлят, миналата година започна едно по-коректно отношение – намаляването е с десет процента“, каза Петкова.

По думите ѝ има достатъчно информация какво се случва с парите в частните фондове. А най-важното е, че парите остават собственост на този, който се осигурява.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

За повече информация тук

На 8-ми ноември членове на БАДДПО и Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взеха участие в събитието на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране в Хотел Милениум, зала Шекспир

В първата си част, водещи експерти от рисковите фондове представиха подробна информация с данни за цялата сложна екосистема на сферата и нейното развитие през изминалите години за в България съпоставено с други страни в региона на Балканите. Представеният доклад очерта данни за изминалите години и подчерта потенциала на България като дестинация за бизнес, инвестиране и предприемачество. В презентацията се проследи развитието на частния капитал в България и Югоизточна Европа /ЮИЕ/ и някои от най-новите дейности в сферата на дяловото и рисково инвестиране, както и преглед на рисковия капитал и предприемаческата екосистема в региона и тяхната еволюция.  
В събитието бяха представени и двата най-активни институционални инвеститори в България – Европейски инвестиционен фонд и Фонд на фондовете – които очертаха възможностите за получаване на финансиране от страна на стартиращи и иновативни предприятия, чрез техните финансови инструменти.
Dealroom изнесе данни от годишния си доклад ‘Startups & Venture Capital in South Eastern Europe 2022’, който е първият доклад фокусиран върху дейността на стартъпи и фондове за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа.
Няколко акцента:
• VC инвестициите в стартиращи компании в региона вече надхвърлят $1,3 млрд.- абсолютен рекорд за всички времена и повече от предходните три години взети заедно.
• България е категоричен лидер по брой фондове за рисков капитал – общо 18. Пет сред тях управляват предоставен от институционалните инвеститори ресурс и допълнително привлечен частен капитал.
• България е трета по брой стартиращи компании и втората най-привлекателна дестинация в ЮИЕ за офиси на чуждестранни стартиращи компании.
• За последните 18 месеца рисковият капитал, инвестиран в български компании, достига $251 милиона – повече, отколкото всеки друг предходен период от 2012 г. насам.

В рамките на организираното събитие на БАДРИ бяха проведени два основни дискусионни панела, на един от които изказване направи и г-н Мирослав Маринов, Член на УС на ПОК „Доверие“ АД и Изпълнителен Директор. Той изтъкна, че доходността на капиталовите пенсионни фондове за последните 10 години е положителна по повод представянето на Доклада за дейността на фондовете за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа 2022. Той изрази своя оптимизъм за това, че чрез инвестиционната си дейност, пенсионните фондове, биха могли да дадат стимул за развитието на този сегмент от пазара, но подчерта и все още наличните ограничения в законодателната уредба, че инвестициите на фондовете са нормативно регулирани и за тях има редица законови лимити, които създават трудности за инвестиции в алтернативи като фондовете за дялов и рисков капитал.

Пълният документ е достъпен през сайта на BVCA https://bvca.bg/wp…/uploads/2022/11/SEE-Report-2022.pdf

Председателят на БАДДПО даде важни подробности за в-к „Телеграф“

Прехвърляне на държавата парите си от частен фонд?
Разбираме кое е по-изгодно година преди края на активния живот
Възможност
Тази възможност бе дадена през 2015 г., когато стана ясно, че има опасност две пенсии да се окажат по-малко от една заради коефициента на редукция, с който се намалява държавната пенсия поради осигуряването й в частен фонд. Междувременно обаче този коефициент бе намален повече от наполовина именно за да се избегне ощетяване на осигурените лица и да може втората пенсия да компенсира редукцията на държавната.
От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) предупреждават, че всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. А дали ще бъде изгодно прехвърлянето на парите от частен фонд към НОИ става ясно една година преди пенсиониране.
Данни
По данни на асоциацията от 2015 г. досега приблизително 10-13 хил. човека годишно са преминавали към Сребърния фонд/НОИ на фона на близо 4-те милиона осигурени лица. Средногодишно дружествата са прехвърляли над 150 млн. лв. към държавния стълб, като наред с тези суми те са изплащали и между 25 и 35 млн. лв. на наследниците на починали осигурени лица в УПФ.
От постове в социалните мрежи се разбира, че има хора, които са загубили от това, че са преместили парите си в НОИ. Така например дама се оплаква, че от НОИ й изчислили минимална пенсия. Тя прехвърлила парите си от частен фонд, но това изобщо не се отразило на парите за старост, които ще получава от държавата. В крайна сметка изгубила няколко хиляди лева, защото така или иначе пенсията й щяла да бъде на минимума. Отделно е била изгубена възможността за наследяване на парите в партидата й в частния фонд. Веднъж попаднали в общия кюп на НОИ, тези средства не могат да се дадат на наследниците, ако осигуреното лице почине.
Преценка
За да преценим дали ни е изгодно или не, трябва да гледаме периода на осигуряване и осигурителния доход, съветват от НАП. „По принцип няма валидни причини човек да си премества средствата в НОИ, без значение от доходността на пенсионните фондове. Трябва да се има предвид, че ако се прехвърлят, това нито ще покачи държавната пенсия, нито средствата му във втория стълб ще станат повече или по-малко, отколкото са. Единствен смисъл за прехвърляне в първия стълб има само за онези хора, които непосредствено (последната година) преди да се пенсионират от първия стълб, имат вярна информация колко би била пенсията им от първи стълб и дали намалението, което ще им направят, ако си запазят парите във втория стълб, ще бъде по-високо, отколкото парите, които ще получават от втория стълб“, коментира Евелина Милтенова, председател на БАДДПО, пред „Телеграф“. Подобно решение има смисъл, ако е взето на база на информиран избор – при сравнение на алтернативите. Това единствено е възможно за клиентите, които са близо до пенсионна възраст и могат да получат с висока степен на приближение калкулациите както от НОИ, така и от своя пенсионен фонд. Категорично прехвърлянето на суми от млади хора не води до увеличаване на тяхната държавна пенсия в бъдеще, защото тези пари не спомагат нито за увеличаване на техния стаж, нито за техния принос към ДОО, посочва още тя.

Обратният път също е възможен
От асоциацията на пенсионните фондове допълват, че дават консултации, включително по телефона, на осигурените лица, за да могат те да си направят калкулации кое им е по-изгодно. Обратният път – от НОИ към частен фонд, вече също е възможен. В дружествата вече има случаи на лица, прехвърлили се по различни причини през последните години в НОИ, които търсят алтернативи отново да се върнат в универсалните фондове, което се позволява и е възможно. След започване на изплащането на първите частни пенсии през септември м.г. се отчита намаление на интереса за прехвърляне на партидите към държавния осигурителен институт.

София Симеонова – в-к „Телеграф“

Интервю на Даниела Петкова, член на УС на БАДДПО: Хората ще си получат парите за втора пенсия, колкото са – „Златна възраст“

Няма нито една причина човек да си премести средствата в НОИ
Стопиха ли се парите на хората за втора пенсия заради инфлацията и отрицателната доходност, която имат пенсионните фондове, питаме Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. „Нищо не е загубено, нищо не е изчезнало“, категорична е тя. „Към момента на пенсионирането пенсионните дружества са задължени със собствени средства да осигурят на клиентите си да имат в партидите си не по-малко от сумата, която са внесли в тези партиди през всичките години, в които са се осигурявали, плюс положителен доход, равен най-малко на всички такси, които дружеството е събира ло през целия период от тези партиди“, обяснява Даниела Петкова.
Г-жо Петкова, данните на Комисията за финансов надзор показаха, че в края на миналата година активите на пенсионните фондове са били в размер на 16,76 милиарда лева, а към края на юни тази година те намаляват до 15,94 млрд. лева. Означава ли това, че парите на 3,9 млн. българи, които се осигуряват за втора пенсия, са изчезнали?
– След повече от 20 години работа на пенсионните фондове и неколкократното преминаване през такива периоди очаквам, че отрицателната доходност, без да омаловажавам проблема, ще предизвиква малко повече разбиране и правилни коментари. Нищо не е загубено, нищо не е изчезнало. Това е счетоводна оценка на активите към дата за конкретен момент. И това не е загуба. Счетоводната оценка по пазарни цени е към даден момент и тук подчертавам, че в края на всеки ден тази оценка е различна. Колко процента е отрицателната доходност към даден момент, означава, че ако към този момент продадем всички активи, които се намират в портфейла на пенсионните фондове, тогава ще имаме тези няма значение колко милиона по-малко. Казвам, че няма значение, защото ние нищо не сме продали, нямаме намерение да продаваме и ще изчакаме, както винаги се е случвало по време на криза, когато цените на всички инвестиции се възстановят, което със сигурност ще се случи. Нека не притесняваме хората с това, че са им изчезнали парите. Нищо подобно няма.
Нали разбирате, че хората си представят, че ако сега имат примерно 10 000 лева в индивидуалната си партида, натрупани за втора пенсия, те вече са примерно с 20% по-малко?
– Към момента на пенсионирането пенсионните дружества са задължени със собствени средства да осигурят на клиентите си да имат в партидите си не по-малко от сумата, която са внесли в тези партиди през всичките години, в които са се осигурявали, плюс положителен доход, равен най-малко на всички такси, които дружеството е събирало през целия период от тези партиди. Това означава гаранция за нулеви такси към момента на пенсионирането. В този смисъл, ако си говорим за притеснения от гледна точка на сегашната ситуация с отрицателната доходност, то много по-голям риск имат дружествата, отколкото хората. Защото ако не се възстановят тези пари, дружествата трябва със собствени пари да попълнят партидите на хората. Така че към момента на пенсиониране всеки ще си получи парите, толкова, колкото са.
ТОВА Е ДОХОДНОСТ, ТОВА НЕ Е ЗАГУБА
и ще дам пример с държавните облигации, които са една съществена част, да не кажа най-голямата част, от портфейлите на пенсионните фондове. От началото на годината на всички държавни облигации, не само на България, в целия свят, във връзка с инфлацията, с това, че централните банки повишават лихвите, цените им падат и им се увеличава доходността. Защо казваме, че това е доходност, а не загуба -всяка една от тези емисии към момента има принос към отрицателната доходност, защото са им спаднали пазарните цени. Но когато дойде падежът на съответната държавна облигация, независимо колко й е паднала цената, ние ще си вземем номинала със съответната доходност, която има към тази емисия и тя е положителна. Второ – това не е първата криза. Да ви припомня 2008 – 2009 година, отрицателната доходност на пенсионните фондове в България беше стигнала до над 20%. Възстанови се през следващата година до степен, до която не само се компенсираха тези 20-25%, но и към края на миналата година общо за целия период на време доходността е положителна. Сега ще бъда безкрайно откровена – единствените хора, които в момента имат проблем с отрицателната доходност, са хората, които се пенсионират. Защото те реално оперират с парите си от индивидуалната си партида, доколкото към момента на пенсиониране каквото има в индивидуалната партида на човека, се прехвърля в новосъздадения фонд и в този случай – да, ние прехвърляме по-малко пари. Но нека не бъркаме доходността на големите фондове, за които вие ме питате и в които са парите на всички осигурени, с новите фондове, които са за изплащане на пенсии. Новите фондове нямат такава отрицателна доходност, защото са нови и в тях не е имало инструменти от предните години, които сега да оценяваме по по-ниски пазарни цени. За да компенсираме хората, за това, че в момента, в който се пенсионират, влизат с вероятно по-малко пари, но не по-малко от сумата на брутните им вноски, което се отразява на размера на първата им пенсия и тя е една идея по-ниска, отколкото би била, ако не беше тази отрицателна доходност, затова законът е регламентирал, че всяка година всички пенсионноосигурителни дружества актуализират пенсиите. И тъй като доходността в тези новосъздадени фондове изобщо не е такава като в големите фондове, ние много се надяваме, че
ЩЕ МОЖЕМ ДА КОМПЕНСИРАМЕ ТЕЗИ ХОРА С ЕДНА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПЕНСИИТЕ
която да обере тази разлика.
– Дотук само един фонд обяви, че ще актуализира вторите пенсии. Другите дружества направиха ли го? 

– Всяко дружество си има дата през годината, на която ще се правят актуализациите, и тази дата е вписана в неговия правилник, регистриран в Комисията по финансов надзор. ПОК „Доверие“ актуализирахме пенсиите на 1 април с от плюс 0,5% на няколкодневните пенсионери до 7% на тези, които се бяха пенсионирали през септември миналата година. Следващия 1 април ние отново ще ги актуализираме и досегашните резултати, които имаме от инвестициите на фонда за изплащане на пенсии, ни карат да бъдем убедени, че отново ще има актуализация с положителна доходност. За разлика от големите фондове, във фонда за изплащане на пенсии доходността е положителна.
Почти една година мина от първото изплащане на вторите пенсии от частните фондове, какво показват данните ви?
– Със сигурност мога да кажа, че с всеки ден вече се забелязва увеличаване на броя на пенсиониращите се хора и впечатлението ми е, че засега те са доволни от това, което могат да получават като втора пенсия. Това е процес, който ще тече в следващите много години. Забелязва се още една тенденция, че всеки следващ месец първите пенсии, които отпускаме, имат тенденция на увеличение. Тази тенденция ще продължи, докато се появи първият човек, който има 37-40 години осигуряване във втория стълб, и тогава вече може да се съди дали пенсиите от втория стълб отговарят на първоначалния му замисъл.
ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ СА ДЪЛГОСРОЧНИ ИНВЕСТИТОРИ
Средната възраст на осигурените лица в тях е 42-43 години и те имат време да изчакат да премине и тази криза.

След последното увеличение на минималната пенсия на 467 лева от юли колко пари трябва да има в партидата си човек, за да може да получава пожизнена пенсия от втория стълб, ако сега се пенсионира?
– Около 13 000-14 000 лева. Тази сума ще се променя с всяко увеличение на минималната пенсия. Ние от самото начало не бяхме съгласни да се обвързва размерът на плащането от втория стълб с минималната пенсия. Защото това са политически решения, които не бива да имат нищо общо с парите, които ние изплащаме на хората. Но тази дейност е млада у нас, няма достатъчно натрупан опит както от средата, така и от политиците, и вероятно следващите години ще има много неща, които тепърва ще си дойдат на местата. Силно се надявам, че ще дойде момент, в който осигурените във втория стълб свободно ще избират как да си получават парите и да не бъдат принуждавани да получават това, което не отговаря на желанията им, пък било то и пожизнена пенсия. Това са собствени пари и би трябвало хората да решават как да се разпореждат с тях.
Кой губи сега, ако реши да прехвърли парите си от частния фонд в Държавното обществено осигуряване и да получава само държавна пенсия?
– Няма нито една разумна причина, ако човек не е пред пенсия, без значение от доходността на пенсионните фондове, да си прехвърля парите в НОИ. Законът дава безплатна опция – може да ги прехвърли, може и да не ги прехвърли. Но нито ще му се повиши държавната пенсия, ако ги прехвърли, нито средствата му във втория стълб ще станат повече или по-малко, отколкото са. Единствен смисъл за прехвърляне в първия стълб има само за онези хора, които непосредствено преди да се пенсионират от първия стълб, имат информация колко би била пенсията им от първи стълб и дали намалението, което ще им направят,
АКО СИ ЗАПАЗЯТ ПАРИТЕ ВЪВ ВТОРИЯ СТЪЛБ
ще бъде по-високо, отколкото парите, които ще получават от втори стълб. Преди пенсиониране никой няма никакъв интерес.
Какво се случва с партидите за втора пенсия на хората, които са се пенсионирали, но продължават да работят?
– Те имат няколко възможности. Не е забранено и да получават пенсия от втория стълб, и да продължат да работят. В този случай се открива нова партида, в която човек получава вноските си от трудовата дейност, а от другия фонд за изплащане на пенсиите си получава пенсията. В зависимост от волята на човек и когато прецени, че има достатъчно пари в партидата си, или реши вече да спре да работи, пенсията се преизчислява, като се добавят и тези нови пари. Ние имаме много хора, които не упражняват правото си на пенсия, и повечето продължават да работят и предпочитат да продължат да им се трупат пари в партидата, за да могат в по-късен момент, когато се пенсионират, да имат по-висока пенсия. Защото в капиталовите схеми пенсията зависи най-вече от натрупаната сума в партидата.
Тоест те отлагат пенсионирането си.
– Отлагат го, да. Работят, имат трудови доходи, вероятно нямат необходимост от допълнителни финансови средства, които им дава втората пенсия, предполагам по логика.
Могат ли хора, които вече са се пенсионирали, да си увличат парите чрез частен пенсионен фонд?
– Могат да направят това през доброволните пенсионни фондове. Трябва да си внасят вноски в доброволния фонд и оттам да получават така наречената трета пенсия. Така че човек може да сумира две капиталови пенсии – пенсията от универсален фонд, в случай че човек не продължава да работи, и трета пенсия, ако има други източници на доходи, които да му служат за вноски в доброволния фонд или спестявания.

Източник: медия „Златна възраст“.

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взе участие в юбилейната конференция, организирана от АБЗ „140 години застраховане в България“ на 05 октомври 2022 г.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) присъства на отбелязването на два важни юбилея на застрахователния сектор – „140 години застраховане в България“ и 30 години от създаването на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) с форума „140 години застраховане в България“. На събитието изказвания направиха г-жа Петра Хилкема, председател на Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване (EIOPA), Даниела Добрева, зам. министъра на Министерство на финансите, Бойко Атанасов, председател на КФН, заместник-председателят на КФН за застраховане, както и представители на високо ниво на българската и европейската застрахователна индустрия.

В рамките на конференцията бяха проведени два основни дискусионни панела – за водещите новости в регулаторната рамка в застрахователната сфера, както и за развитието на сектора в България до момента.
Участниците обърнаха внимание на предизвикателствата пред застрахователния сектор в процеса на преразглеждането на правната рамка на ЕС в областта на застраховането., породени от развитията в политическата, икономическата и социална среда в Европа и света. Измененията в регулацията ще допринесат за завършването на Съюза на капиталовите пазари и за финансирането на екологичния и цифровия преход.

От името на членовете на БАДДПО, г-жа Милтенова поднесе на г-н Константин Велев поздравителен адрес по време на юбилейния коктейл за празника на АБЗ, като пожела нови лидерски успехи в професионалния път на всички членове на АБЗ, както и запазване на стабилността и устойчивостта на финансовата стабилност в България, проявена в повишаване на финансовата грамотност на обществото и отговорна грижа за застрахованите лица.

 

Интервю на Владислав Русев – член на УС на БАДДПО за БТА относно вторите пенсии и във връзка с индексацията на пенсиите от 01 октомври 2022 г.

Главният изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ за БТА:
Владислав Русев: Индексацията на пенсиите на 1 октомври няма да засегне вторите пенсии
Преизчисляването на пенсиите, предстоящо на 1 октомври, няма да се отрази върху пенсиите, отпускани по втория стълб на пенсионното осигуряване – осигуряването в частни пенсионни фондове. Това каза във видео интервю за БТА Владислав Русев, главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“.

Това преизчисляване е важно най-вече за по-отдавна отпуснатите пенсии, тъй като те неизбежно изостават – отпускани са при по-нисък средноосигурителен доход и в момента има необходимост от тяхното преизчисляване, пояснява Русев. Това обаче няма пряко да засегне втория стълб, тъй като той е чисто капиталов и дава такива пенсии, каквито хората са си заработили със своите вноски. Вторият стълб все пак е директно свързан с държавното обществено осигуряване (ДОО) – ако един човек не е осигуряван добре в държавното обществено осигуряване, той не е осигуряван добре и във втория стълб, и хората, които получават високи пенсии от пенсионните фондове, по правило получават и високи пенсии от ДОО. Същевременно обаче фондовете извършват плащания и към хора, които не придобиват право на пенсия от ДОО, а някои от тях няма никога да придобият – например клиенти на пенсионна възраст с толкова малко осигурителен стаж, че не могат да поучават дори социална пенсия за старост, които обаче все пак имат известни натрупвания във втория стълб и получават пенсии по него.

Русев увери, че рязкото повишаване на инфлацията, наблюдавано напоследък, няма да засегне сериозно средствата, натрупани в частните пенсионни фондове благодарение на дългосрочния характер на дейността на дружествата и ефекта на компенсиране на инфлационните процеси в по-дългосрочен план.

„По принцип инфлацията може да се компенсира дългосрочно. Винаги ще има години, в които няма как доходността, която се реализира от инвестиции, да бъде равна или по-голяма от инфлацията“, посочи ръководителят на „Алианц България“.

Към края на миналата година има разлика от 30 процента при средната доходност на пенсионните фондове, сравнена със средната инфлация за последните 20 години, откакто те съществуват – т.е. доходността на пенсионните фондове е била с 30 процента над инфлацията, поясни той.

Сега ситуацията е силно променена, защото от една страна е налице отрицателна доходност, от друга – висока инфлация, и двете величини като цяло се изравняват. Това означава, че макар да не е допусната обезценка на дългосрочните спестявания на клиентите на дружествата, този буфер до голяма степен е „изяден от инфлацията“. Ръководителят на пенсионноосигурителното дружество обаче изрази твърда увереност, че балансът ще се промени, когато инфлацията се нормализира и доходността на финансовите пазари се увеличи, а това според него е неизбежно, тъй като след криза растежът на пазарите винаги е много по-бърз и по-голям.

Като основни предизвикателства през бизнеса в момента Русев очерта кризата на финансовите пазари и политическата нестабилност, като по думите му първото „е по-лесното предизвикателство, защото то е с предизвестен край“.

„Всяка криза се изживява, преминава и след това идва период на положително развитие и на добри резултати на финансовите пазари. Това, което е по-трудно да се прогнозира като изход, е политическата нестабилност и това накъде може да се завие по отношение на пенсионната система в България“, каза той.

Русев отправя препоръка към носителите на следващия мандат за по-разумни, по-добре обмислени и планирани действия, които да се предприемат в сферата на пенсионното осигуряване. Държавата няма как да не реагира на инфлацията чрез лостовете, които има за първия стълб (ДОО). Вече се наблюдава сериозно увеличение на минималната пенсия, предстои и преизчисляване на пенсиите – тези действия са безалтернативни, тъй като няма как да не се отговори на инфлацията. В същото време обаче ситуация, в която над половината от пенсионерите получават еднаква минимална пенсия, вече не прилича толкова на пенсионно-осигурителна система, а по-скоро на социално подпомагане – изчерпва се стимулът за работещите да се осигуряват на по-реални доходи, предупреждава той. Важно е също така по отношение на допълнителното осигуряване управляващите „да се въздържат от популизма и от изкушенията да се гледа на спестяванията на хората като на примамлив ресурс, с който краткосрочно могат да се решат някои проблеми“, категоричен е Русев.

Пенсии по втория стълб се отпускат вече година (от септември 2021 г. – бел. ред.) и „първата и най-радостна равносметка е, че хората са доволни от това, че получават пари от универсалния си пенсионен фонд“, предвид че имат възможност да се откажат от втората пенсия, като прехвърлят средствата в „Сребърния фонд“, и да получават само пенсия от държавното обществено осигуряване, обобщи ръководителят на едно от най-големите пенсионни дружества в страната.

Същевременно продължава несправедливостта пенсиите от ДОО на хората, които изберат да получават пенсия от универсалните фондове, да се намалява с индивидуален коефициент, който в момента е 9-10 процента.

Проблемът е в това, че половината от бюджета на ДОО идва от държавна субсидия, но когато се изчислява индивидуалният принос на работещите – на осигуряваните в универсален фонд и на тези, които са се отказали от втори пенсии, не се взема предвид тази държавна субсидия, т.е. половината от приходите на ДОО на практика се отнемат като право на хората, които останат в универсалните фондове, обясни той. Пенсионните дружества от години водят борба с тази практика, „защото това е категорично несправедливо и е ясно на всички – на политици, на колегите от НОИ, на всички поред социални министри и финансови министри“, каза Русев.

В тази сложна среда най-важните качества за един мениджър са постигането на баланс между решителността и умението да се вслушваш и да обмисляш и различни мнения от собственото, комуникацията, емпатията, заключава той.

––––––––––––-

Владислав Русев е главен изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Застраховане и социално осигуряване“. Започва работа в областта на допълнителното пенсионно осигуряване през 1995 г. в един от първите доброволни пенсионни фондове у нас ДПФ „България“, чийто правоприемник е ПОД „Алианц България“ АД). През изминалите 26 години заема различни позиции в компанията: специалист, мениджър „Продажби“, зам.-изпълнителен директор, прокурист, член на Управителния съвет. През ноември 2017 г. е избран за главен изпълнителен директор на дружеството. Същата година става член и на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. През 2021 г. е сред десетте финалисти в класацията на списание „Мениджър“ за „Мениджър на годината“.

Източник: БТА

Top