Категория: БАДДПО в медиите

Интересът към прехвърлянето на втората пенсия в НОИ замря – в-к „24 часа“

Изтичането на спестявания за втора пенсия от универсалните фондове към държавното обществено осигуряване е намаляло значително в сравнение с годините на големи неясноти за втория стълб. 4,6 пъти по-малко хора се отказват от универсалните фондове и прехвърлят партидите си за втора пенсия в сребърния фонд, за да получават само една пенсия – държавна. Това показват данни, предоставени на вестник „Сега“ от Националната агенция за приходите.
Тази година само 6938 души са прехвърлили партидите си от универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ на НОИ, показва информацията. Стойността на прехвърлените партиди от началото на тази година е над 28 млн. лв., които се вливат в държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система (т.нар. сребърен фонд).
Миналата година тази стъпка са предприели рекордните 32 507 души, а прехвърлените средства са около 266 млн. лв., а през 2020 г. – 17 403 души, които са прехвърлили 135 млн. лв.
Зад числата стои влиянието на конкретни решения по отношение на втория стълб. Третият кабинет на Бойко Борисов бави до последния възможен момент регламентирането на фазата на изплащане на втора пенсия, която започна миналия септември. Паралелно с това възможността за прехвърляне в държавното осигуряване бе разширена максимално, за да се даде право на хората пред пенсия да направят що-годе информиран избор за спестяванията си. Така до средата на 2021 г. имаше например гратисен период за прехвърляне на втора пенсия в сребърния фонд за жените, родени между 1960 и 1964 г., които са изпуснали сроковете.
При дебатите за промените в КСО (за фазата на изплащане) усилено се говореше също така, че две пенсии за някои хора ще се окажат по-малко от една. В крайна сметка обаче управляващите склониха да отстранят една голяма несправедливост на досегашния регламент и намалиха наполовина коефициента на редукция на основната пенсия. С този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 г. Той трябваше да е около и над 20%, но бе намален на около 9-10%. С това до голяма степен стана ненужно хората да търсят една по-висока държавна пенсия без плащане от втория стълб.
Затихналият отлив прави впечатление и на фона на тежката година, която преживяват пенсионносигурителните дружества заради кризата на световните пазари, която за пръв път удари всички видове техни инвестиции. Прехвърлянето по принцип е изгодно за много малък кръг хора. Хората с минимални натрупвания например вероятно ще получават известно време само втора пенсия, тъй като осигуряването им подсказва, че нямат достатъчно стаж да се пенсионират с държавна пенсия. Не е изгодно да се прехвърлят и хората, които очакват да получат минимална пенсия, тъй като нейният размер е гарантиран и добавката от втория стълб ще е в плюс. Най-малко изгода пък имат хората с по-големи спестявания, които са достатъчни за пожизнена пенсия.
От началото на 2022 г. повече хора се връщат в универсалните фондове, след като веднъж са прехвърлили парите си в сребърния фонд – 751 души. За 2021 г. към тази стъпка са пристъпили 570 души, а за 2020 г. – само 78 души.

Източник: в-к „24 часа“

Интересът към прехвърляне на втора пенсия в НОИ замря – в-к „Сега“

Над 4,6 пъти са намалели хората, които се отказват от универсалните фондове

Изтичането на спестявания за втора пенсия от универсалните фондове към държавното обществено осигуряване е намаляло значително в сравнение с годините на големи неясноти за втория стълб. 4,6 пъти по-малко хора се отказват от универсалните фондове и прехвърлят партидите си за втора пенсия в сребърния фонд, за да получават само една пенсия – държавна. Това показват данни, предоставени на „Сега“ от Националната агенция за приходите.

Тази година само 6938 души са прехвърлили партидите си от универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ на НОИ, показва информацията. Стойността на прехвърлените партиди от началото на тази година е над 28 млн. лв., които се вливат в държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система (т.нар. сребърен фонд). Миналата година тази стъпка са предприели рекордните 32 507 души, а прехвърлените средства са около 266 млн. лв., а през 2020 г. – 17 403 души, които са прехвърлили 135 млн. лв.

Зад числата стои влиянието на конкретни решения по отношение на втория стълб. Третият кабинет на Бойко Борисов бави до последния възможен момент регламентирането на фазата на изплащане на втора пенсия, която започна миналия септември. Паралелно с това възможността за прехвърляне в държавното осигуряване бе разширена максимално, за да се даде право на хората пред пенсия да направят що-годе информиран избор за спестяванията си. Така до средата на 2021 г. имаше например гратисен период за прехвърляне на втора пенсия в сребърния фонд за жените, родени между 1960 и 1964 г., които са изпуснали сроковете.

При дебатите за промените в КСО (за фазата на изплащане) усилено се говореше също така, че две пенсии за някои хора ще се окажат по-малко от една. В крайна сметка обаче управляващите склониха да отстранят една голяма несправедливост на досегашния регламент и намалиха наполовина коефициента на редукция на основната пенсия. С този коефициент се компенсира отчислението на 5% от пенсионната осигуровка към универсалните фондове за родените след 1959 г. Той трябваше да е около и над 20%, но бе намален на около 9-10%. С това до голяма степен стана ненужно хората да търсят една по-висока държавна пенсия без плащане от втория стълб.

Затихналият отлив прави впечатление и на фона на тежката година, която преживяват пенсионносигурителните дружества заради кризата на световните пазари, която за пръв път удари всички видове техни инвестиции. Както „Сега“ многократно писа, прехвърлянето е изгодно за много малък кръг хора. Хората с минимални натрупвания например вероятно ще получават известно време само втора пенсия, тъй като осигуряването им подсказва, че нямат достатъчно стаж да се пенсионират с държавна пенсия. Не е изгодно да се прехвърлят и хората, които очакват да получат минимална пенсия, тъй като нейният размер е гарантиран и добавката от втория стълб ще е в плюс. Най-малко изгода пък имат хората с по-големи спестявания, които са достатъчни за пожизнена пенсия.

ОБРАТНА ПОСОКА

От началото на 2022 г. повече хора се връщат в универсалните фондове, след като веднъж са прехвърлили парите си в сребърния фонд – 751 души. За 2021 г. към тази стъпка са пристъпили 570 души, а за 2020 г. – само 78 души.

Източник: в-к „Сега“

Г-жа Даниела Петкова – член на УС на БАДДПО и Председател на УС на ПОК „Доверие“ АД в предаването ЕвродикоФ по телевизия Евроком

Даниела Петкова: Две права са повече от едно

Източник: Предаване Евродикоф eurocom./bg

 

Председателят на УС на БАДДПО – г-жа Евелина Милтенова участва в събитието за връчване на годишните IR Награди 2022 на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България(АДВИБ).

Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите (АДВИБ) в България проведе на 07 декември 2022 г. осмите по ред Годишни IR награди, на които бяха отличени най-добрите директори за връзки с инвеститорите и техните компании.
На събитието бяха връчени и сертификатите на студентите от обучителната програма IR Junior Class – обучителна програма на АДВИБ за млади хора.
IR AWARDS 2022 като най -голямото и значимо събитие на АДВИБ събра над 80 участници: представители на партньорски организации, спонсори на събитието, медийни партньори, мениджъри по връзки с инвеститорите, финансови директори, финансови анализатори, представители на инвестиционни посредници, големи български институционални инвеститори. Специален гост на церемонията беше г-жа Мария Филипова, зам. председател на КФН, която връчи награда в категорията „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“.


Председателят на УС на БАДДПО – г-жа Евелина Милтенова връчи наградата за 2022 г. на Пелагия Виячева от „Софарма“ АД в категория „Най-добра IR електронна страница“, като изтъкна важността за пенсионните фондове на прозрачността и регулярната информираност от електронните сайтове на публичните компании, сред които „Софарма“ е лидер.
В конкурса бяха отличени в 5 категории следните директори за връзки с инвеститорите и техните компании:
• В категорията „Най-добра IR електронна страница“ приза за 2022 г. получи Пелагия Виячева от „Софарма“ АД.
• В категорията „Най-добри IR инициативи“ Миглена Димитрова от „Българска фондова борса“ АД.
• В категорията „Най-добри комуникации за стратегическо развитие, управление и риск“ награда получи Деница Стефанова от „Алтерко“ АД.
• В категорията „Най-добри комуникации с инвеститори и заинтересовани лица“ наградата беше присъдена на Даниела Пеева от „Монбат“ АД.
• Най-високото отличие „Най-добър ДВИ“ заслужено беше спечелено от Иван Даскалов от „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД.
Ангажираността на БАДДПО и АДВИБ за развитие на капиталовия пазар, утвърждаване на устойчивите корпоративни и етични политики са обеднявашите елементи, спояващи тардиционнно тясното дългогодишно сътрудничество между двете бизнес асоциации.

Председателят на БАДДПО участва в официалното честване на 26-та годишнина от създаването на АИКБ на 05.12.2022 г.

Събитието се проведе в „Сатиричен театър „Алеко Константинов“ с коктейл и с представяне на постановката „Само час спокойствие“ на сцената на Сатиричния театър.


Всички тези 26 години отбелязват устрема, ентусиазма и лидерския пример за успешно, активно и неизменно участие в посока на непрекъснат стремеж за утвърждаването на една работеща икономика в страната ни и поддържане на стабилност, въпреки трусовете на пазара и предизвикателствата на вътрешната и международна обстановка.
Партньорството и доверието, което БАДДПО и АИКБ успяха да създадат ще се съхрани и развие във времето и ще се продължи и в бъдеще! Заедно обединяваме усилията си за адекватни промени ориентирани в полза на инвеститорите и на осигурените лица.

 

Общо 10 150 човека са получили плащания по втора пенсия

Общият брой на осигурените българи в четирите вида пенсионни фондове у нас към края на септември е 4 900 034 души, като нараства с 1.50 на сто на годишна база. Това сочат разултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
Плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на септември са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9184 човека с разсрочени плащания. Това са такива, които са се осигурявали в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 000 лв. за пенсии, още 13 049 000 лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието тази година възлизат на 221 217 000 лева. Нетният им финансов резултат за периода пък е в размер на 54 560 000 лева, уточниха от Комисията за финансов надзор.

Банкеръ Daily

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2022 г. е 4 900 034 души, като нараства спрямо 30.09.2021 г. с 1.50 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2022 г. са общо 10 150, от които 966 пенсионери с пожизнени пенсии и 9 184 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове, навършили са пенсионна възраст и средствата им са прехвърлени във фондовете за извършване на плащания. През деветмесечието на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 022 хил. лв. за пенсии, 13 049 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 66 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 221 217 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 54 560 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ – интервю пред БГ ОНЕЪР на г-жа Д.Петкова – член на УС на БАДДПО

Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ
По данни на НАП 93 хиляди българи, на които през последните седем години скоро им е предстояло пенсиониране, са се отказали от втората си пенсия и са се преместили към Националния осигурителен институт. За този период прехвърлените средства от частните фондове към НОИ са в размер на 646 милиона лева, което е средно по около 7000 лева на осигурено лице.

Според Даниела Петкова от българската асоциация на дружеството за допълнително пенсионно осигуряване това не е твърда тенденция и това е незначителен брой хора. „Все повече се губи логиката някой да се прехвърля. Досега това се правеше, защото намаляваха държавните пенсии с 20 на сто, ако не се прехвърлят, миналата година започна едно по-коректно отношение – намаляването е с десет процента“, каза Петкова.

По думите ѝ има достатъчно информация какво се случва с парите в частните фондове. А най-важното е, че парите остават собственост на този, който се осигурява.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

За повече информация тук

На 8-ми ноември членове на БАДДПО и Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взеха участие в събитието на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране в Хотел Милениум, зала Шекспир

В първата си част, водещи експерти от рисковите фондове представиха подробна информация с данни за цялата сложна екосистема на сферата и нейното развитие през изминалите години за в България съпоставено с други страни в региона на Балканите. Представеният доклад очерта данни за изминалите години и подчерта потенциала на България като дестинация за бизнес, инвестиране и предприемачество. В презентацията се проследи развитието на частния капитал в България и Югоизточна Европа /ЮИЕ/ и някои от най-новите дейности в сферата на дяловото и рисково инвестиране, както и преглед на рисковия капитал и предприемаческата екосистема в региона и тяхната еволюция.  
В събитието бяха представени и двата най-активни институционални инвеститори в България – Европейски инвестиционен фонд и Фонд на фондовете – които очертаха възможностите за получаване на финансиране от страна на стартиращи и иновативни предприятия, чрез техните финансови инструменти.
Dealroom изнесе данни от годишния си доклад ‘Startups & Venture Capital in South Eastern Europe 2022’, който е първият доклад фокусиран върху дейността на стартъпи и фондове за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа.
Няколко акцента:
• VC инвестициите в стартиращи компании в региона вече надхвърлят $1,3 млрд.- абсолютен рекорд за всички времена и повече от предходните три години взети заедно.
• България е категоричен лидер по брой фондове за рисков капитал – общо 18. Пет сред тях управляват предоставен от институционалните инвеститори ресурс и допълнително привлечен частен капитал.
• България е трета по брой стартиращи компании и втората най-привлекателна дестинация в ЮИЕ за офиси на чуждестранни стартиращи компании.
• За последните 18 месеца рисковият капитал, инвестиран в български компании, достига $251 милиона – повече, отколкото всеки друг предходен период от 2012 г. насам.

В рамките на организираното събитие на БАДРИ бяха проведени два основни дискусионни панела, на един от които изказване направи и г-н Мирослав Маринов, Член на УС на ПОК „Доверие“ АД и Изпълнителен Директор. Той изтъкна, че доходността на капиталовите пенсионни фондове за последните 10 години е положителна по повод представянето на Доклада за дейността на фондовете за дялов и рисков капитал в Югоизточна Европа 2022. Той изрази своя оптимизъм за това, че чрез инвестиционната си дейност, пенсионните фондове, биха могли да дадат стимул за развитието на този сегмент от пазара, но подчерта и все още наличните ограничения в законодателната уредба, че инвестициите на фондовете са нормативно регулирани и за тях има редица законови лимити, които създават трудности за инвестиции в алтернативи като фондовете за дялов и рисков капитал.

Пълният документ е достъпен през сайта на BVCA https://bvca.bg/wp…/uploads/2022/11/SEE-Report-2022.pdf

Top