Категория: БАДДПО в медиите

Председателят на УС на БАДДПО, г-жа Евелина Милтенова, участва в репортаж за БНТ 1 в „По света и у нас“ и потвърди стабилното състояние на пенсионните фондове в трудната конюнктура на капиталовите пазари през първата половина на 2022 г.

Във връзка с медийни публикации и публикуваните данни от КФН за състоянието на активите в универсалните пенсионни фондове за първото полугодие на 2022 г., г-жа Милтенова разясни, че причината за временния спад в доходността на фондовете към 30-ти юни е войната в Украйна и променената лихвена политика на централните банки. Тя изтъкна и успокои зрителите, че трусовете на пазарите няма да повлияят отрицателно на спестяванията в дългосрочен план. Предвижданията са за последващо възстановяване, като само за последните 30 до 40 дни пенсионноосигурителните дружества са възстановили над 3 % от доходността. Тя отново напомни, че вложените пари по партидите на осигурените лица във втория стълб са защитени със закон. След последните приети промени в КСО през 2021 г., законодателят подсигури напълно средствата на осигурените лице в ДЗПО, като внесените бруто вноски във втория стълб са на 100% гарантирани в момента на пенсионирането, т.е. дружествата и пенсионните фондове никога няма да изплатят по-малко от това, което са вложенията и всичко останало ще бъдат натрупани положителни доходности от инвестиции през годините. За целия период на съществуване на ДЗПО фондовете постигат положителна дългосрочна доходност, която включва и епизодични години на пазарни турбуленции и временни пазарни корекции.
И анализаторите потвърдиха, че парите във втория стълб са защитени. В допълнение, г-н Иван Нейков отбеляза, че фондовете имат капацитета да надградят трудностите в момента около световната криза и да излязат на положителна доходност, както и, че това са дългосрочни вложения и за по-дълъг период от време доходността е винаги положителна.

Повече информация вижте от сайта на БНТ

За 14- та поредна година бяха връченинаградите за „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“, „Застрахователен брокер на годината за 2021 г.

За 14- та поредна година бяха връчени наградите
ЗАСТРАХОВАТЕЛ НА ГОДИНАТА,
ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО НА ГОДИНАТА,
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР НА ГОДИНАТА за 2021 г.

На 19 май 2022 г. на тържествена церемония бяха връчени за четиринадесета поредна година най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината” и “Застрахователен брокер на годината” за 2021 г., както и годишните награди на фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).

Превърналото се в традиция събитие събра представители на бизнеса, на държавните институции и регулаторните органи, на научните и академичните среди, на медиите.

Сред официалните гости на церемонията тази година бяха г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика, г-н Гълъб Донев, секретар по демография и социални политики на Президента на Република България, г-н Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индутриалния капитал в България, г-жа Диана Митева, председател на УС на Асоциацията на банките в България, г-жа Весела Караиванова- Начева, Подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Георги Димов, заместник изпълнителен директор на НАП, г-жа Милена Кръстанова –зам.- изпълнителен директор на НАП, г-н Станислав Попдончев – зам.-председател на БСК, г-жа Радослава Масларска, председател на УС на БАЛИП, г-н Максим Колев, председател на УС на Гаранционния фонд, г-н Генко Колев, председател на КПНРО, г-жа Татяна Битунска, председател на Българско Актуерско Дружество и други.

По традиция отличията се връчват в 9 категории, като победителите бяха определени от експертно жури, в лицето на представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии и показатели.

Най-добрите компании получиха призове в следните категории:

 Специални награди на фондация Проф. д-р Велеслав Гаврийски на заслужили експерти и професионалисти „За цялостен принос в развитието на българското застраховане”, „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване” и „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането”
 Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество
 Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане
 Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане
 Пенсионноосигурително дружество на годината – Най-динамично развиващо се дружество
 Пенсионноосигурително дружество на годината – Допълнително доброволно пенсионно осигуряване
 Пенсионноосигурително дружество на годината – Допълнително задължително пенсионно осигуряване
 Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество
 Застраховател на годината – Животозастрахованe
 Застраховател на годината – Общо застраховане

Началото на тържеството бе поставено с връчване за 24-та поредна година на националните призове на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и във връзка с техния 25-годишния юбилей, на най-изявените личности от сферата за застраховането и пенсионното осигуряване.
Г-н Юри Копач, член на УС и Изпълнителен директор Търговска мрежа и продажби на Дженерали Застраховане АД бе удостоен с първа награда приз „За цялостен принос в развитието на българското застраховане”. Престижната награда бе връчена от г-н Константин Велев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи.
С втора награда: „За цялостен принос в развитието на българското застраховане”, бе отличен доц. д-р Григорий Вазов, президент и ректор емеритус на Висшето училище по застраховане и финанси, изп. директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab призът беше връчен от д-р Николай Здравков, председател на УС на Българската асоциация на застрахователните брокери.
Носител на националния приз на Фондация „проф. д-р В. Гаврийски” – „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване” е доц. д-р Станислав Петков Димитров, Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на ЖЗК „Съгласие” АД и ръководител на катедра “Финанси и застраховане” във Висшето училище по застраховане и финанси. Призът беше връчен от г-н Гълъб Донев, секретар по демография и социални политики на Президента на Република България.
Носител на националния приз на Фондация ”проф. д-р Велеслав Гаврийски” – „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането“ е г-н Кольо Делев, управител на SDI, като призът беше връчен от г-н Гълъб Донев, секретар по демография и социални политики на Президента на Република България
Призьорите на фондация „Проф. д-р Велислав Гаврийски“ получиха специално изработена статуетка на Богинята на победата „Нике”, почетна грамота и значка с лика на Патрона на Фондацията.
На тържествената церемония бяха отличени най-добре представилите се дружества през 2021 г. Те бяха определени от експертно жури, съставено от представители на петте организации, на база обективни публични критерии и показатели.
Наградата “Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ през 2021 г. бе връчена на “АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Призът беше връчен от г-жа Радослава Масларска, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници
Призът в категория „Застрахователeн брокер на годината – Животозастраховане” за 2021 г. получи „Ай Ен Джи Иншурънс Брокерс” ООД. Наградата беше връчена от г-н Константин Велев, председател на АБЗ.
Победител в категорията „Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане“ за 2021 г. стана “ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ООД. Наградата беше връчена от г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
На тържествената церемония бяха отличени и най-добрите пенсионноосигурителни дружества.

В категория „Пенсионноосигурително дружество на годината – за най-динамично развитие в дейността си” за 2021 г., призът спечели ПОК „ДСК Родина”АД, а отличието получи г-жа Диана Митева, член на УС на компанията. Наградата й беше връчена от г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика.

В категория „Пенсионноосигурително дружество на годината – за дейността по допълнително доброволно пенсионно осигуряване” за 2021 г. първото място бе присъдено на ПОД „Алианц България” АД. Призът бе връчен от Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България на Владислав Русев, главен изпълнителен директор на отличеното дружество.

Победител в категория „Пенсионноосигурително дружество на годината – за дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване” за 2021 г. стана ПОК „Доверие” АД. Наградата получи Даниела Петкова, председател на УС на компанията от г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Призът „Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ за 2021 г. спечели “ ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ“. Наградата беше връчена от г-жа Диана Митева, Председател на УС на Асоциацията на банките в България.
В категория „Застраховател на годината – Животозастраховане“ за 2021 г. победител стана „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. Отличието беше връчено г-н Владимир Савов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”
Наградата в категория „Застраховател на годината – Общо застраховане“ за 2021 г. спечели ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Отличието беше връчено от Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор.
Дружествата победители получиха специални авторски пластики, изработени от дизайнера Стефан Петров, както и грамоти.
Церемонията завърши с обща снимка на всички наградени, награждаващи, официални лица и членове на Организационния комитет.
Медийни партньори на годишните награди са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgariа, Българска телеграфна агенция, Dnes.bg, Money.bg, Еconomic.bg, Standartnews.com, в. Банкер, Insmarket.bg.

Zastrahovatel na godinata_ 2021

БАДДПО: Церемония по връчване на наградите „Застраховател на годината“ за 2021 г., „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2021 г, „Застрахователен брокер на годината“ за 2021 г.

Press-release Zastrahovatel na godinata 2021

Интервю пред в-к „Телеграф“ на Председателя на БАДДПО относно въвеждането на ПЕПП в българското законодателство

Осигуровките за старини ще следват хората
ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Европейската пенсия само за богати
Новите фондове ще бъдат доброволни, но засега няма кой да ги предлага

Паневропейският пенсионен продукт, или т. нар. европейска пенсия, е подходящ основно за хора с високи доходи, които през трудовия си път работят и в други държави от ЕС. Това коментираха за „Телеграф“ от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Паневропейският пенсионен продукт ще се въведе и в България с промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от финансовото министерство. Тези изменения са на етап обществено обсъждане към момента. Още отсега обаче е ясно, че интерес към предлагане на европейска пенсия у нас обаче няма. Поне засега, докато някои спорни моменти не се изчистят в самия Регламент на ЕС, с който се урежда този нов продукт.

Паневропейският пенсионен продукт представлява вариант на пенсионен спестовен продукт на капиталов принцип. Той дo голяма cтeпeн щe пpиличa нa доброволните пенсионни фондове, които от години функционират у нас като трети стълб на пенсионната система. Основната идея е да позволява пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в ЕС към друга с преместването на човека.

Продуктът ще може да се предлага чрез създаване на пенсионни фондове от различни участници на финансовия пазар – международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, кредитни институции, банки и др. Идеята е те да могат да оперират на различните европейски пазари и да правят допълнителни пенсионни плащания за хората, които инвестират в тях доброволно, в зависимост от натрупана лична партида.

Като една от формите на пенсионно спестяване в инвестиционни портфейли – според българските пенсионни дружества, тя ще е подходяща основно за хора с високи доходи и натрупани сериозни лични средства, които работят през трудовия си път в държави от ЕС и биха искали да диверсифицират натрупаните спестявания. Допълнителна специфика е трансграничната преносимост на продукта, т.е. пенсионният спестител ще има един и същ продукт и ще продължи да инвестира в него независимо къде работи в Европейския съюз. Но това ще е постижимо, ако се намерят заинтересовани оператори и доставчици, които желаят да предлагат паневропейския пенсионен продукт в България.

Европейска пенсия може да се получава, ако има редовни и сериозни по размер инвестиции в европейски пенсионни фондове за дълъг период от време. По отношение на фазата на натрупване е въведено изискване човекът, който започва да внася осигуровки за втора пенсия в такъв фонд, да има навършени 16 години. Това условие е приложимо и за доброволните пенсионни фондове. Плащанията на европейска пенсия ще могат да започнат, щом човекът придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Европейската пенсия ще може да се наследява по същия начин, както е при ДПФ. Осигурителните партиди ще са лични и могат да се прехвърлят както между различни дружества в България, така и към фондове в друга държава от ЕС. Съгласно проекта прехвърляне на партидата за европейска пенсия ще може да се извършва веднъж на 5 години.

Една от основните отличителни черти при паневропейския пенсионен продукт е, че той дава възмoжнocт xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Дават се и инвecтициoнни възмoжнocти нa ocигypeнитe да избират между шecт paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ. Включва се елемент и на мултифондове, който все още липсва при доброволните и универсалните пенсионни фондове.

При паневропейския пенсионен продукт средствата на осигурените лица се инвестират дългосрочно на световните капиталови пазари в различни инвестиционни инструменти. От тази гледна точка реализирането на добри нива на доходност е в пряка зависимост, както и при ДПФ, от уменията и опита на доставчика (напр. пенсионен фонд) за професионалното управление на портфейлите и постигане на възвръщаемост. При базисния паневропейски пенсионен продукт всички инвестиционни разходи са ограничени до 1%, което би могло да лимитира инвестиционните разходи за спестителите. Но е под въпрос дали при тези условия продуктът ще започне да бъде предлаган от различни оператори, които на практика ще реализират по-високи оперативни разходи по управлението на партидите, посочват от БАДДПО.
Искат промяна в регламента, за да заработи

Активните дискусии в работни групи по въвеждането на паневропейския спестовен продукт продължиха няколко години преди приемането на самия Регламент на ЕС.

През този период изникнаха много нерешими трудности и по линия на еднаквото му данъчно облагане, прилагане на единни биометрични таблици и коефициенти за смъртност; еднакви изисквания за лицензиране на операторите, за единен надзорен контрол, нереалистично ниски такси и др. С много компромиси се одобри сложен продукт, който до голяма степен не отговаря изцяло на нуждите на пазара и на възможностите на предвидените доставчици да намерят икономическа обосновка да го предлагат. В тази връзка сега всички държави членки, включително България, са задължени да променят законите си, за да може да се предлага продуктът без яснота дали ще има реален интерес от доставчици. По наша информация към момента няма първоначален интерес от българските пенсионно-осигурителни дружества или застрахователни институции да предлагат този продукт, посочват от БАДДПО. Пенсионната индустрия и пазарните участници в Европа, не само в България, все още се отнасят с големи резерви колко бързо и дали в този вид и структура са напълно подходящи паневропейският пенсионен продукт да привлече доставчици, които да го предлагат. Изказват се мнения, че на този етап не се забелязва сериозен интерес от големите оператори като международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, банки и асет мениджъри. Не се очаква в близко време и в България и другите държави на ЕС да започне да се предлага европейска пенсия поне дотогава, докато самият новоприет Регламент на ЕС не бъде адекватно променен.

Източник: в-к „Телеграф“
София Симеонова София Симеонова

Отличават най-добрите компании в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас за 2021 година – на 19 май 2022 г.

Церемонията по връчване на годишните награди „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината” за 2021 година
ще се проведе на 19 май 2022 г. от 19.00 часа в столичния хотел “Маринела”

За четиринадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси, Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 19 май 2022 г. от 19.00 часа в столичния хотел “Маринела“, зала “София Гранд”.

По традиция отличията се връчват в 9 категории, като победителите ще бъдат определени от експертно жури, в лицето на представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии.

Най-добрите компании ще получат призове в следните категории:

 Застраховател на годината – Общо застраховане
 Застраховател на годината – Животозастраховане
 Най-динамично развиващо се застрахователно дружество
 Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително задължително пенсионно осигуряване”
 Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително доброволно пенсионно осигуряване”
 Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество
 Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане
 Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане
 Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество

Фондация “Проф. д-р В. Гаврийски” ще връчи за 24-та година своите специални награди “За цялостен принос в развитието на българското застраховане“, „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“ и „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането “ на заслужили експерти и мениджъри, лидери в своя сектор.

Очаква се на тазгодишната церемония по връчване на наградите да присъстват над 250 гости. Събитието по традиция се посещава от застрахователния и финансовия елит на България, ръководители на държавните институции и регулаторните органи, на академичните среди и бизнеса.

Медийни партньори на годишните награди са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgariа, Българска телеграфна агенция, Еconomic.bg, Money.bg, Dnes.bg, в. “Стандарт”, в. “Банкеръ”, Insmarket.bg.

Press-release Zastrahovatel na godinata 2021

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взе участие в „Accelerate Green” на 19.04.2022г. Започнаха ли пенсионните фондове да инвестират в зелени и устойчиви инструменти и спешната необходимост от емитиране на Зелени облигации на държавата

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взе участие в „Accelerate Green”
Започнаха ли пенсионните фондове да инвестират в зелени и устойчиви инструменти и спешната необходимост от емитиране на Зелени облигации на държавата
Евелина Милтенова, CFA, MBA – Председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взе участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса. Събитието откри Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите, и Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, световни анализатори и водещи европейски финансисти, запознаха участниците с най-важните теми от сферата на устойчивите финанси, както и бе споделен опита на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за зеленото финансиране.

Г-жа Милтенова, като панелист в темата ”Общностите като фасилитатор между бизнеса и държавата за зелената трансформация“, благодари за възможността да вземе участие във форума и изрази подкрепата на членовете на БАДДПО за Зелената сделка, и за постигането на целите й за модерна, ефективна конкурентноспособна и устойчива икономика на база на зелените инвестиции. Самите пенсионни компании са започнали подготовка за реорганизиране на своята инвестиционна дейност, като са приели важни нови елементи в инвестиционните си политики, насочени към инвестиции в дялове на компании или зелени облигации, които спазват необходимите ESG стандарти. Всички пенсионни фондове от март 2021 г. вече съблюдават директивата SFDR и разкриват необходимата информация за структурата на инвестициите в устойчиви и зелени финансови активи.

Наред с това, г-жа Милтенова наблегна на дългосрочния характер на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове и липсата на подходящи инструменти на българския капиталов пазар. В тази връзка емитирането на този етап средносрочни или дългосрочни зелени облигации на правителството е належаща задача, която следва да е приоритет на МФ, за да се насочат пенсионните спестявания и завъртят в икономиката, която има нужда от този ресурс, за да се ускори зеленият преход.

БАДДПО отрежда ключово значение на пенсионните дружества като фасилитатор между бизнеса, осигурените лица/спестители, държавата и финансовите пазари за зелената трансформация, за справяне с климатичните цели и екологичните предизвикателства. Пенсионната индустрия на капиталов принцип от втория и трети стълбове (ДЗПО и ДПО) е водеща общност с приоритет към отговорно и активно участие в този дългосрочен процес на устойчиво и карбонеутрално инвестиране. При тези зелени алтернативи обаче, ще е предизвикателство за пенсионните фондове и в европейски план да се намери правилния баланс и решение на дилемата между търсена финансова възвращаемост и социално-етичните инвестиции, които на база кратката си история носят по-ниска доходност. Това е актуален въпрос, на който пенсионният сектор се надява да намери решение и с помощта на регулаторите.

 

Г-жа Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО взе участие в международна конференция на тема „Съвместният одит в България – 4 години по-късно“, проведена на 08.04.2022 г., х-л “Балкан”, гр. София.

Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО: „След влизането в сила на изискването за съвместен одит пенсионно осигурителните дружества очитат ежегодно съществено увеличение над 100% на разходите си за одитни услуги, като за по-малките предприятия нарастването е 3 – 4 пъти “.

Г-жа Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО взе участие в международна конференция на тема „Съвместният одит в България – 4 години по-късно“,проведена на 08.04.2022 г., х-л “Балкан”, гр. София.

Събитието беше организирано от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори по повод 4-годишното практическо прилагане на съвместния одит в България. По време на конференцията беше проведена дискусия, на която се обсъдиха и се направи оценка на предимствата и недостатъците, ефективността и ефикасността, влиянието върху концентрацията на пазара на одиторски услуги, както и специфичните характеристики на съвместния одит у нас. Беше представено независимо изследване на УНСС за ефектите от въвеждане на двойния одит.

Председателят на Управителния съвет на БАДДДО взе участие в панела за Клиенти на одитни услуги и отбеляза проблемните моменти за българските пенсионни компании, чиито разходи се увеличават многократно през този период без да има видимо увеличение на качеството и въпреки ползите като повишено доверие на инвеститорите и прозрачността. Тя потвърди, че отрицателните страни на съвместния одит трябва да бъдат адресирани и на европейско ниво, и поставени за решаване, с възможност да се въведат по-обективни критерии за прилагане на съвместния одит и придвижат правилната посока. Изтъкна, че само тогава потребителите на одиторски услуги ще мога да видят повече ползите от него.

Г-жа Милтенова акцентира, че резултатите от проучването са прегледани от ПОД. Видно е, че сериозните разходи надвишават отчетените ползи и специфично за България няма аргументи за продължаване на практиката на съвместни одити поради липса на казус свързан с качеството, независимостта и концентрацията.
Разходите за двама одитори са многократгно завишени (за голяма част от ПОД близо 50% увеличение, за други с по-малки активи дори и с по-голямо номинално увеличение). Под голямо съмнение е полезността на тези разходи, които могат да се изразходят далеч по-ефективно в други критично важни сфери на дейността на дружествата като дигитализация, киберсигурност и др.
Притеснителните моменти в проучването са:
• драстичното покачване на цените на одит услуги, независимо от конкурентния пазар поради комплексни фактори, като покачване изискванията за одит или проверки на нефинансова информация, корпоративно управление, продължаващо въвеждане на промени във финансово-счетоводната и в одиторската област. При съвместен одит този ефект се мултиплицира минимум по две, което е в допълнение и към регулаторните разходи, които са увеличени в пъти от 2014 год.

– доколко е съществен приноса на съвместния одит за повишеното качество на финансовата отчетност, отбелязано от регулаторите, и доколко то се дължи и на мерки, предприети от самите предприятия по привеждане в действие на ключови нови стандарти с много подобрени оповестявания (МСФО 15 за приходите; МСФО 9 за финансовите инструменти и МСФО 16 за лизингите).

• Относителният дял на приходите от одити на ПОИ за одиторите от „голямата четворка“ средно за ЕС е над 90% (за България през 2020 г. е малко над 40%). От тази гледна точка, България не е носител на системен риск от господстващо положение на „голямата четворка“ на пазара на одиторски услуги.

В дискусията взеха участие Константин Велев, Председател на АБЗ, Кирил Бошов, член на УС на АБЗ, доц. д-р Даниела Петрова – УНСС, и Димитър Шумаров – член на УС на Асоциацията на Банките в България. Сред участниците в конференцията бяха проф. Огнян Симеонов – Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Владимир Савов – Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление застрахователен надзор, Стоян Манолов – Главен директор в управление „Банков надзор“ при БНБ, Емил Василев – Института на дипломираните експерт-счетоводители, както и мениджъри на големи одитни компании.
Представители на чуждестранни институции и организации също споделиха своя опит в областта на съвместния одит, като презентации изнесоха представители на Висшия съвет за задължителен одит на Франция, на Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия, на групата одитни компании „Мазарс“ – Франция и др.

 

Интервю на Владислав Русев, член на УС на БАДДПО в предаването „В развитие”, на Bloomberg TV Bulgaria – 08.03.2022г

Вл. Русев: Кризата ще бъде преодоляна и няма да има крах на икономиката

Промените при пенсионните фондове ще са краткосрочни – няма да преосмисляме стратегията, посочи главният изпълнителен директор на ПОД Алианц България

Каквото и да се случи, няма да има крах на икономиката, тази криза ще бъде преодоляна, колкото и да е тежка от хуманитарна гледна точка. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Владислав Русев, заместник председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България”.
Според него от гледна точка на пенсионните фондове промените са нещо краткосрочно. „Не смятам, че ще се наложи генерално преосмисляне на стратегията. В момента най-важното е да ограничим щетите върху инвестициите и да се позиционираме по правилния начин за ръста, който неизбежно ще дойде”, посочи той.
Русев напомни, че Русия винаги е била възприемана като рискова локация за инвестициите и е категоричен, че това отношение няма да се наложат генерални промени.
Гостът потвърди, че това не е първата финансова криза, през която ще премине секторът.
„Можем да потърсим аналогии с други подобни кризи, последната беше през 2020 г., когато започна коронакризата. Тогава пазарите паднаха повече, отколкото сега. Падането започна през февруари, при нас в българските пенсионни фондове беше около 10%, но до средата на годината беше преодоляно, коментира финансистът. – В момента падането на пазарите не е под нивата, с които започнахме 2021 г. Това означава, че доходността на пазарите от 2021 година все още дори не е изтрита.“
Той разкри, че за последните три години доходността е около 15%. „Това, което в момента са изгубили пазарите, е една трета от тази положителна доходност за последните три години”, пресметна Русев.
Финансистът сподели, че определени новини карат пазарите да реагират и положително. „Така стана днес с европейските пазари, които реагираха положително на новината за емитиране на европейски облигации с цел отбрана и енергийна подкрепа”, заяви Владислав Русев.
Какво е състоянието на финансовите пазари в момента? Как ще реагират централните банки ако санкциите се разширят и се стигне до ембарго на енергоизточници и суровини? Кога ще има портфейли с различен рисков профил в зависимост от възрастта на клиента?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria тук

Top