Осигуровките за старини ще следват хората
ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Европейската пенсия само за богати
Новите фондове ще бъдат доброволни, но засега няма кой да ги предлага

Паневропейският пенсионен продукт, или т. нар. европейска пенсия, е подходящ основно за хора с високи доходи, които през трудовия си път работят и в други държави от ЕС. Това коментираха за „Телеграф“ от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Паневропейският пенсионен продукт ще се въведе и в България с промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от финансовото министерство. Тези изменения са на етап обществено обсъждане към момента. Още отсега обаче е ясно, че интерес към предлагане на европейска пенсия у нас обаче няма. Поне засега, докато някои спорни моменти не се изчистят в самия Регламент на ЕС, с който се урежда този нов продукт.

Паневропейският пенсионен продукт представлява вариант на пенсионен спестовен продукт на капиталов принцип. Той дo голяма cтeпeн щe пpиличa нa доброволните пенсионни фондове, които от години функционират у нас като трети стълб на пенсионната система. Основната идея е да позволява пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в ЕС към друга с преместването на човека.

Продуктът ще може да се предлага чрез създаване на пенсионни фондове от различни участници на финансовия пазар – международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, кредитни институции, банки и др. Идеята е те да могат да оперират на различните европейски пазари и да правят допълнителни пенсионни плащания за хората, които инвестират в тях доброволно, в зависимост от натрупана лична партида.

Като една от формите на пенсионно спестяване в инвестиционни портфейли – според българските пенсионни дружества, тя ще е подходяща основно за хора с високи доходи и натрупани сериозни лични средства, които работят през трудовия си път в държави от ЕС и биха искали да диверсифицират натрупаните спестявания. Допълнителна специфика е трансграничната преносимост на продукта, т.е. пенсионният спестител ще има един и същ продукт и ще продължи да инвестира в него независимо къде работи в Европейския съюз. Но това ще е постижимо, ако се намерят заинтересовани оператори и доставчици, които желаят да предлагат паневропейския пенсионен продукт в България.

Европейска пенсия може да се получава, ако има редовни и сериозни по размер инвестиции в европейски пенсионни фондове за дълъг период от време. По отношение на фазата на натрупване е въведено изискване човекът, който започва да внася осигуровки за втора пенсия в такъв фонд, да има навършени 16 години. Това условие е приложимо и за доброволните пенсионни фондове. Плащанията на европейска пенсия ще могат да започнат, щом човекът придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Европейската пенсия ще може да се наследява по същия начин, както е при ДПФ. Осигурителните партиди ще са лични и могат да се прехвърлят както между различни дружества в България, така и към фондове в друга държава от ЕС. Съгласно проекта прехвърляне на партидата за европейска пенсия ще може да се извършва веднъж на 5 години.

Една от основните отличителни черти при паневропейския пенсионен продукт е, че той дава възмoжнocт xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Дават се и инвecтициoнни възмoжнocти нa ocигypeнитe да избират между шecт paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ. Включва се елемент и на мултифондове, който все още липсва при доброволните и универсалните пенсионни фондове.

При паневропейския пенсионен продукт средствата на осигурените лица се инвестират дългосрочно на световните капиталови пазари в различни инвестиционни инструменти. От тази гледна точка реализирането на добри нива на доходност е в пряка зависимост, както и при ДПФ, от уменията и опита на доставчика (напр. пенсионен фонд) за професионалното управление на портфейлите и постигане на възвръщаемост. При базисния паневропейски пенсионен продукт всички инвестиционни разходи са ограничени до 1%, което би могло да лимитира инвестиционните разходи за спестителите. Но е под въпрос дали при тези условия продуктът ще започне да бъде предлаган от различни оператори, които на практика ще реализират по-високи оперативни разходи по управлението на партидите, посочват от БАДДПО.
Искат промяна в регламента, за да заработи

Активните дискусии в работни групи по въвеждането на паневропейския спестовен продукт продължиха няколко години преди приемането на самия Регламент на ЕС.

През този период изникнаха много нерешими трудности и по линия на еднаквото му данъчно облагане, прилагане на единни биометрични таблици и коефициенти за смъртност; еднакви изисквания за лицензиране на операторите, за единен надзорен контрол, нереалистично ниски такси и др. С много компромиси се одобри сложен продукт, който до голяма степен не отговаря изцяло на нуждите на пазара и на възможностите на предвидените доставчици да намерят икономическа обосновка да го предлагат. В тази връзка сега всички държави членки, включително България, са задължени да променят законите си, за да може да се предлага продуктът без яснота дали ще има реален интерес от доставчици. По наша информация към момента няма първоначален интерес от българските пенсионно-осигурителни дружества или застрахователни институции да предлагат този продукт, посочват от БАДДПО. Пенсионната индустрия и пазарните участници в Европа, не само в България, все още се отнасят с големи резерви колко бързо и дали в този вид и структура са напълно подходящи паневропейският пенсионен продукт да привлече доставчици, които да го предлагат. Изказват се мнения, че на този етап не се забелязва сериозен интерес от големите оператори като международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, банки и асет мениджъри. Не се очаква в близко време и в България и другите държави на ЕС да започне да се предлага европейска пенсия поне дотогава, докато самият новоприет Регламент на ЕС не бъде адекватно променен.

Източник: в-к „Телеграф“
София Симеонова София Симеонова

Церемонията по връчване на годишните награди „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината” за 2021 година
ще се проведе на 19 май 2022 г. от 19.00 часа в столичния хотел “Маринела”

За четиринадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси, Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 19 май 2022 г. от 19.00 часа в столичния хотел “Маринела“, зала “София Гранд”.

По традиция отличията се връчват в 9 категории, като победителите ще бъдат определени от експертно жури, в лицето на представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии.

Най-добрите компании ще получат призове в следните категории:

 Застраховател на годината – Общо застраховане
 Застраховател на годината – Животозастраховане
 Най-динамично развиващо се застрахователно дружество
 Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително задължително пенсионно осигуряване”
 Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително доброволно пенсионно осигуряване”
 Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество
 Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане
 Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане
 Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество

Фондация “Проф. д-р В. Гаврийски” ще връчи за 24-та година своите специални награди “За цялостен принос в развитието на българското застраховане“, „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“ и „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането “ на заслужили експерти и мениджъри, лидери в своя сектор.

Очаква се на тазгодишната церемония по връчване на наградите да присъстват над 250 гости. Събитието по традиция се посещава от застрахователния и финансовия елит на България, ръководители на държавните институции и регулаторните органи, на академичните среди и бизнеса.

Медийни партньори на годишните награди са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgariа, Българска телеграфна агенция, Еconomic.bg, Money.bg, Dnes.bg, в. “Стандарт”, в. “Банкеръ”, Insmarket.bg.

Press-release Zastrahovatel na godinata 2021

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/11422322

Източник: „24 часа“

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взе участие в „Accelerate Green”
Започнаха ли пенсионните фондове да инвестират в зелени и устойчиви инструменти и спешната необходимост от емитиране на Зелени облигации на държавата
Евелина Милтенова, CFA, MBA – Председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взе участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса. Събитието откри Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите, и Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, световни анализатори и водещи европейски финансисти, запознаха участниците с най-важните теми от сферата на устойчивите финанси, както и бе споделен опита на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за зеленото финансиране.

Г-жа Милтенова, като панелист в темата ”Общностите като фасилитатор между бизнеса и държавата за зелената трансформация“, благодари за възможността да вземе участие във форума и изрази подкрепата на членовете на БАДДПО за Зелената сделка, и за постигането на целите й за модерна, ефективна конкурентноспособна и устойчива икономика на база на зелените инвестиции. Самите пенсионни компании са започнали подготовка за реорганизиране на своята инвестиционна дейност, като са приели важни нови елементи в инвестиционните си политики, насочени към инвестиции в дялове на компании или зелени облигации, които спазват необходимите ESG стандарти. Всички пенсионни фондове от март 2021 г. вече съблюдават директивата SFDR и разкриват необходимата информация за структурата на инвестициите в устойчиви и зелени финансови активи.

Наред с това, г-жа Милтенова наблегна на дългосрочния характер на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове и липсата на подходящи инструменти на българския капиталов пазар. В тази връзка емитирането на този етап средносрочни или дългосрочни зелени облигации на правителството е належаща задача, която следва да е приоритет на МФ, за да се насочат пенсионните спестявания и завъртят в икономиката, която има нужда от този ресурс, за да се ускори зеленият преход.

БАДДПО отрежда ключово значение на пенсионните дружества като фасилитатор между бизнеса, осигурените лица/спестители, държавата и финансовите пазари за зелената трансформация, за справяне с климатичните цели и екологичните предизвикателства. Пенсионната индустрия на капиталов принцип от втория и трети стълбове (ДЗПО и ДПО) е водеща общност с приоритет към отговорно и активно участие в този дългосрочен процес на устойчиво и карбонеутрално инвестиране. При тези зелени алтернативи обаче, ще е предизвикателство за пенсионните фондове и в европейски план да се намери правилния баланс и решение на дилемата между търсена финансова възвращаемост и социално-етичните инвестиции, които на база кратката си история носят по-ниска доходност. Това е актуален въпрос, на който пенсионният сектор се надява да намери решение и с помощта на регулаторите.

Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО: „След влизането в сила на изискването за съвместен одит пенсионно осигурителните дружества очитат ежегодно съществено увеличение над 100% на разходите си за одитни услуги, като за по-малките предприятия нарастването е 3 – 4 пъти “.

Г-жа Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО взе участие в международна конференция на тема „Съвместният одит в България – 4 години по-късно“,проведена на 08.04.2022 г., х-л “Балкан”, гр. София.

Събитието беше организирано от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори по повод 4-годишното практическо прилагане на съвместния одит в България. По време на конференцията беше проведена дискусия, на която се обсъдиха и се направи оценка на предимствата и недостатъците, ефективността и ефикасността, влиянието върху концентрацията на пазара на одиторски услуги, както и специфичните характеристики на съвместния одит у нас. Беше представено независимо изследване на УНСС за ефектите от въвеждане на двойния одит.

Председателят на Управителния съвет на БАДДДО взе участие в панела за Клиенти на одитни услуги и отбеляза проблемните моменти за българските пенсионни компании, чиито разходи се увеличават многократно през този период без да има видимо увеличение на качеството и въпреки ползите като повишено доверие на инвеститорите и прозрачността. Тя потвърди, че отрицателните страни на съвместния одит трябва да бъдат адресирани и на европейско ниво, и поставени за решаване, с възможност да се въведат по-обективни критерии за прилагане на съвместния одит и придвижат правилната посока. Изтъкна, че само тогава потребителите на одиторски услуги ще мога да видят повече ползите от него.

Г-жа Милтенова акцентира, че резултатите от проучването са прегледани от ПОД. Видно е, че сериозните разходи надвишават отчетените ползи и специфично за България няма аргументи за продължаване на практиката на съвместни одити поради липса на казус свързан с качеството, независимостта и концентрацията.
Разходите за двама одитори са многократгно завишени (за голяма част от ПОД близо 50% увеличение, за други с по-малки активи дори и с по-голямо номинално увеличение). Под голямо съмнение е полезността на тези разходи, които могат да се изразходят далеч по-ефективно в други критично важни сфери на дейността на дружествата като дигитализация, киберсигурност и др.
Притеснителните моменти в проучването са:
• драстичното покачване на цените на одит услуги, независимо от конкурентния пазар поради комплексни фактори, като покачване изискванията за одит или проверки на нефинансова информация, корпоративно управление, продължаващо въвеждане на промени във финансово-счетоводната и в одиторската област. При съвместен одит този ефект се мултиплицира минимум по две, което е в допълнение и към регулаторните разходи, които са увеличени в пъти от 2014 год.

– доколко е съществен приноса на съвместния одит за повишеното качество на финансовата отчетност, отбелязано от регулаторите, и доколко то се дължи и на мерки, предприети от самите предприятия по привеждане в действие на ключови нови стандарти с много подобрени оповестявания (МСФО 15 за приходите; МСФО 9 за финансовите инструменти и МСФО 16 за лизингите).

• Относителният дял на приходите от одити на ПОИ за одиторите от „голямата четворка“ средно за ЕС е над 90% (за България през 2020 г. е малко над 40%). От тази гледна точка, България не е носител на системен риск от господстващо положение на „голямата четворка“ на пазара на одиторски услуги.

В дискусията взеха участие Константин Велев, Председател на АБЗ, Кирил Бошов, член на УС на АБЗ, доц. д-р Даниела Петрова – УНСС, и Димитър Шумаров – член на УС на Асоциацията на Банките в България. Сред участниците в конференцията бяха проф. Огнян Симеонов – Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Владимир Савов – Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление застрахователен надзор, Стоян Манолов – Главен директор в управление „Банков надзор“ при БНБ, Емил Василев – Института на дипломираните експерт-счетоводители, както и мениджъри на големи одитни компании.
Представители на чуждестранни институции и организации също споделиха своя опит в областта на съвместния одит, като презентации изнесоха представители на Висшия съвет за задължителен одит на Франция, на Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия, на групата одитни компании „Мазарс“ – Франция и др.

Вл. Русев: Кризата ще бъде преодоляна и няма да има крах на икономиката

Промените при пенсионните фондове ще са краткосрочни – няма да преосмисляме стратегията, посочи главният изпълнителен директор на ПОД Алианц България

Каквото и да се случи, няма да има крах на икономиката, тази криза ще бъде преодоляна, колкото и да е тежка от хуманитарна гледна точка. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Владислав Русев, заместник председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България”.
Според него от гледна точка на пенсионните фондове промените са нещо краткосрочно. „Не смятам, че ще се наложи генерално преосмисляне на стратегията. В момента най-важното е да ограничим щетите върху инвестициите и да се позиционираме по правилния начин за ръста, който неизбежно ще дойде”, посочи той.
Русев напомни, че Русия винаги е била възприемана като рискова локация за инвестициите и е категоричен, че това отношение няма да се наложат генерални промени.
Гостът потвърди, че това не е първата финансова криза, през която ще премине секторът.
„Можем да потърсим аналогии с други подобни кризи, последната беше през 2020 г., когато започна коронакризата. Тогава пазарите паднаха повече, отколкото сега. Падането започна през февруари, при нас в българските пенсионни фондове беше около 10%, но до средата на годината беше преодоляно, коментира финансистът. – В момента падането на пазарите не е под нивата, с които започнахме 2021 г. Това означава, че доходността на пазарите от 2021 година все още дори не е изтрита.“
Той разкри, че за последните три години доходността е около 15%. „Това, което в момента са изгубили пазарите, е една трета от тази положителна доходност за последните три години”, пресметна Русев.
Финансистът сподели, че определени новини карат пазарите да реагират и положително. „Така стана днес с европейските пазари, които реагираха положително на новината за емитиране на европейски облигации с цел отбрана и енергийна подкрепа”, заяви Владислав Русев.
Какво е състоянието на финансовите пазари в момента? Как ще реагират централните банки ако санкциите се разширят и се стигне до ембарго на енергоизточници и суровини? Кога ще има портфейли с различен рисков профил в зависимост от възрастта на клиента?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria тук

Данните на КФН в края на м. декември 2021 г. сочат по-високи нива на постигната двугодишна доходност на фондовете, а имено средно претеглена доходност за две годишен период, която за УПФ достига 2,94%, за ППФ 3,29% и за ДПФ 4,34%, в сравнение с данните за предходното тримесечие на 2021 г. В края на септември 2021 г. тези показатели бяха достигнали следните стойности за периода 30.09.2019 г. – 30.09.2021 г. средно претеглена доходност за две годишния период: за УПФ 2,39%, за ППФ 2,64% и за ДПФ 3,46%.
Продължава устойчивият тренд на доброто представяне, измерено през този показател за доходност на фондовете през 2021 г. след избухването на КОВИД пандемията през март 2020 г. и предприетите спешни мерки от централните банки. За изминалия период инвестиционните стратегии на пенсионните компании бяха насочени към взимането на премерени и навременни инвестиционни решения с оглед покачващите се рискове, високата динамика на международните капиталови пазари и цените на финансовите инструменти, отчитайки неравномерното икономическо възстановяване на световната икономика.
Повече информация за отчетената двугодишна доходност за периода декември 2019 г. – декември 2021 г. можете да намерите в следния раздел от уебсайта на КФН:

https://www.fsc.bg/?page_id=22048

https://www.fsc.bg/?page_id=22048

Пенсионерите с „втора“ пенсия избират да получат по 300 лв. месечно за определен срок
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два

17:02 | 28 декември 2021 | Автор : Александра Ангелова 42 15273 Снимка: iStock by Getty Images
Изминалата 2021-а се оказа важна година за пенсионно-осигурителната система на страната – пенсионираха се първите жени, имащи право на т.нар. втора пенсия, в сила влязоха и редица промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). За това кои бяха най-важните събития в пенсионния сектор и какви са очакванията на бранша за предстоящата година разговаряме с председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова.

– Каква е Вашата оценка – как повлия на пенсионно-осигурителния сектор на България през изминалата кризисна година?
– 2021 година беше отново динамична под знака на пандемичната обстановка, но в същото време по-умерено кризисна и градивна за пенсионно-осигурителния сектор в сравнение с предходната 2020-а, когато избухна Ковид кризата с големи пазарни турбуленции. Дружествата продължиха успешно и отговорно да управляват пенсионните спестявания на осигурените лица от втория и трети сълб на тристълбовата пенсионна система в България. Те постигнаха добри средни нива на доходност от над 5% в една трудна и нестабилна пазарна среда на волатилни пазари, при наложени парични политики на ултра ниски и отрицателни лихви от централните банки. Фондовете се справиха, като позиционираха успешно своите портфейлни инвестиции в среда на по-висока икономическа активност след големи спадове през 2020 г., подобряваща се пазарна конюнктура и покачващи се цени на финансовите инструменти и стоки на международните капиталови пазари.
Отиващата си година се отличава с важното постижение за цялата пенсионна система, а именно приемането на дълго обсъжданата и разработвана нормативна уредба, регулираща фазата на изплащане на вторите пенсии, както и плавният старт на следващия етап в развитието на разписания преди 20 години пенсионен модел в България. До април 2021 г. предходният парламент успя да приеме така необходимите промени и доработки в законодателството чрез одобрението на ЗИД на КСО, с който успешно се уреди етапа на изплащане на пенсии от ДЗПО.
Допълненията към КСО бяха в резултат на интензивните, тригодишни усилия на междуведомствената работна група, включваща МТСП, МФ, КФН, БАДДПО, както и основните работодателски и синдикални организации. На 1 септември 2021 г. всички пенсионноосигурителни дружества (ПОД) имаха пълна готовност и започнаха приемането на заявления, проактивно да информират своите осигурени лица за продуктите при изплащането на вторите пенсии от натрупаните партиди за навършилите общата пенсионна възраст за пенсия клиенти на УПФ, родени след 1 януари 1960 година.
Високата динамика и засилен интерес към дейността по допълнително пенсионно осигуряване в България, както и добрите перспективи за развитие на пенсионния пазар се потвърдиха и от навлизането на този пазар през 2021 г. на белгийската KBC Груп, чрез придобиването на всички акции на един от първите и доказани международни участници на българския пенсионен пазар, NN Пенсионно осигуряване и всички активи и пасиви от NN Животозастраховане. Наред с тази голяма сделка по придобиване и сливане, КФН одобри учредяването и лицензирането на ново пенсионно-осигурително дружество „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД и неговите три пенсионни фонда – УПФ, ППФ И ДПФ, с което пенсионните компании се увеличиха на десет участника.
– През 2021 г. пенсионните фондове започнаха изплащането на т.нар. „втори“ пенсии. Какви предпочитания изразяват Вашите клиенти – по какъв начин искат да получават, натрупаното по партидите си? Какви са средните, натрупани суми?
– Със стартирането на фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове от 1 септември 2021 г. започва нов етап в развитието на националната пенсионна система.
Деветте пенсионни дружества бяха в пълна готовност да сключват нови договори и да започнат да изплащат пенсии от септември, след като в свръх кратки срокове се въведоха промените. Пенсионноосигурителните компании се съобразиха с актуализираните от КФН водещи наредби, вследствие на измененията в КСО, като инвестираха в информационни системи и модернизирани технологии, за да обслужват новите фондове за изплащане и създадоха подходящи процеси за изплащане на пенсии на лицата, навършили пенсионна възраст.
В зависимост от индивидуалните потребности, осигурените лица вече могат да избират между три вида пожизнени пенсии:
• пожизнена пенсия без допълнителни условия,
• пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане,
• пожизнена пенсия с разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.
Вторият основен продукт е пенсия с предварително договорено разсрочено плащане, докато третият продукт за еднократно плащане е за лицата с малки партиди под 900 лв., при който се дава възможност да се изплати еднократно цялата сума на лицето.
Към момента голяма част от клиентите на фондовете, които не отлагат пенсионирането си, подписват договори на база на избрания продукт и от следващите месеци ще започнат да получават пенсионни плащания по техните банкови сметки в български лева. Както очаквахме, те се насочват към втория продукт с разсрочени плащания, който е различен от пожизнената пенсия. Предпочитаният месечен размер също не е изненада и е в размер на 300 лв., който е максимално разрешен от закона и съответства на минималната пенсия.
За първите 3 месеца от старта на фазата е характерно, че при интерес към пожизнените пенсии, лицата се ориентират основно към пожизнена пенсия с период на разсрочено изплащане до навършване на определена възраст. И в този случай се наблюдава тенденция към желан размер, който е максималният по закон за този период, а именно, не по-малко от 300 лв. месечно, след което пенсионерът ще получава от фондовете не по-малко от минималния размер на месечната пенсия от втория стълб, който по закон е 15% от минималната пенсия от НОИ – в настоящия момент е 45 лева.
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два. Първият е, че и при разсрочено плащане, и при гарантирания период има унаследяване на неполучените суми до края на периода. Вторият е свързан с възможността месечните плащания в периода на разсроченото изплащане да са с по-висок размер, като могат да достигнат до 300 лв. месечно. След увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., ще се увеличи и необходимата натрупана сума в партидата, за да се получи право на пожизнена пенсия.
При равни други условия може да се очаква, че необходимата сума за пожизнена пенсия ще се увеличи до нива от 11 000 – 12 000 лв., докато минималната пожизнена пенсия ще се увеличи от 45 лв. в момента на 55,50 лева. При избор на разсрочено плащане, максималният размер на месечното плащане ще се увеличи от 300 на 370 лв., докато при еднократното плащане, сумата ще нарасне от 900 лв. на 1100 лева.
От началото на септември до сега във всички дружества се отчете плавно, но стабилно повишаване на интереса, но все още бройката на сключени договори е относително ниска и с оглед интереса на голяма част от първите дами с право на втора пенсия да изчакат с подаване на заявления, общият брой на сключените договори очакваме да достигне 1000-1200.
Отчетът за сключените договори за допълнителни пенсии се изпраща ежемесечно от пенсионните компании към КФН, която ги обобщава и оповестява на електронната си страница, като позволява тази информация да се следи от всички заинтересовани лица на тримесечна база.
– Смятате ли, че е нужно „доработване“ на КСО в тази посока? И какви проблеми все още не са решени с него, според вас? Каква е рeaлнaтa дoхoднocт oт пeнcиoннитe cпecтявaния у нас прeз пocлeднитe 20 гoдини?
– Наред с успешното начало на пенсионни плащания от втория стълб, БАДДПО и работодателските организации ще продължат да настояват да се направят и оставащите промени в КСО, с цел елиминиране напълно на несправедливостта да се редуцира държавната пенсия, вече с по-малък процент, но не напълно точен коефициент на редукция. При определяне на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО трябва да се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това, какво е тяхното формално наименование в закона. Тази специфичност до момента не е уредена и следва да бъде взета под внимание.
Категорично доходността на дружествата, както в номинално изражение, така и реалната е положителна от началото на дейността на частните пенсионни фондове през 2004 г., от когато се публикува цената на дялове до сега. Това се доказва от официална информация от КФН и от сайтовете на пенсионните компании, където е видно, че дяловете на всички фондове – УПФ, ППФ и ДПФ са нараснали почти двойно с малки разлики между фондовете в зависимост от постигнатата доходност от всяко дружество. Средногодишно за същия период доходността на пенсионните фондове е над 5.25%, което е близко до средното представяне на външни аналогични фондове, които менажират пенсионни средства в Европа и при сравними инвестиционни ограничения.
– В момента сме свидетели обаче на инфлационни процеси. Как се очаква това да повлияе на реалната доходност, реализирана от фондовете?
– Инфлационните процеси са изключително ново явление, което възникна през последните няколко месеца в резултат на множество макроикономически фактори, като постепенно излизане от Ковид кризата, покачване на цените на суровините, електроенергията, икономическия подем и нарушените вериги за доставки в глобален план. Нека си припомним, че имахме и доста години в последното десетилетие на дефлация, както и че в момента все още фондовете инвестират във времена на отрицателни лихви, които централите банки планират как да управляват и коригират в новата реалност.
Точно поради тези неоспорими конюнктурни и непредвидими процеси на паричните и капиталови пазари, според нас е важно да се прилага коректен подход и взима в предвид, че сравнението между доходност и инфлация при пенсионното осигуряване трябва да отчита задължително факта, че парите в пенсионните фондове са дългосрочни и правилното сравнение е за дълги периоди (35-40 г), а не за 1 г. или месеци. Като цяло понятието реална доходност или разликата между доходност и инфлация за пенсионен фонд е само един от многото ориентири, който по различни причини бе въведен само и единствено за пенсионните фондове. Обръщаме внимание, че и до днес при измерването на доходност на нито един друг финансов продукт за масово спестяване (банкови депозити, застраховки, взаимни фондове и др. ), подобен показател не се отчита.
В този смисъл, ако се следва този подход, отчетената временна по-висока инфлация за този определен период ще се отрази негативно на измерителя реална доходност чисто математически и временно, но с оглед специфичния характер на пенсионния продукт, който се базира на т.нар. „дълги“ пари, тази стойност няма да се отрази на представянето на пенсионните фондове в дългосрочен план, защото фондовете ще имат време да наваксат през годините. Отново ще напомним, че би било грешка да се правят изводи на база на толкова кратък период – например последно тримесечие. Пенсионното осигуряване е дългосрочен процес и това, което има значение за всеки човек, е колко е доходността за целия му период на осигуряване, а не само за дадена година. Нормално е да има някоя година с по-висока доходност, друга с по-ниска, даже може да е отрицателна, но това е временен измерител и се променя ежедневно. Това, което е важно, е колко е доходността общо за всички години на осигуряване и то на всеки един човек отделно.
– Каква тенденция наблюдавате по отношение бъдещите пенсионери – предпочитат ли те да държат парите си за втора пенсия в частен фонд или са по-склонни да ги преместят в държавния фонд?
– След началото на фазата на изплащане, хората започнаха да се информират и анализират още по-задълбочено собствената си ситуация, внимателно преценяват интереса си, включително и това дали двете им пенсии са по-малко от една. Важно е самите те да са наясно, че прецизното установяване дали пенcията от УПФ компенсира намалението от НОИ, е строго индивидуално за всеки осигурен. Намалението от НОИ е различно за всеки, а за немалък брой хора няма никакво намаление. След увеличението на минималната пенсия броят на тези, които няма да имат никакво намаление от НОИ, ще стане по-голям и това ще продължи и в следващите години. От друга страна, размерът на пожизнената пенсия от УПФ е различен за всеки.
Важно е да се отбележи и акцентира, че за хората, на които не им предстои до 1, 2, или 3 г. да се пенсионират, прехвърлянето в НОИ е неизгодно. Това е така, защото съгласно закона държавната пенсия се намалява независимо каква е сумата в УПФ. И при 5 лв. и при 20 000 лв., прехвърлени в НОИ, държавната пенсия не се намалява. Нашите осигурени лица започват все по-рационално да осъзнават разликата между солидарния и капиталовия стълб и да взимат адекватни решения, а също така и поради въвеждането на много по-нисък и справедлив процент на редукция от 1 септември 2021 г.
До месец септември 2021 г. по действащата методика се прилагаше неправилна редукция в размер на около 25% на държавната пенсия, ако кандидат-пенсионерът притежава партида в ДЗПО. Тази редукция беше въведена от 2015 г. и бе неправилна, защото не отчиташе, че всъщност тези лица са се осигурявали само за период от двадесет години (при необходими поне 35-40 г редовни вноски във втория стълб), както и че от началото на ДЗПО има слаба динамика, и нисък размер на вноската към универсалния фонд, стартирала от 2% и достигайки едва до 5% за две десетилетия.
Променената методика за намаляване на индивидуалния коефициент безспорно ще доведе до по-високи размери на пенсиите, отпускани от ДОО, на хората, които са осигурени и във втория стълб. Намалението на тяхната „държавна“ пенсия ще бъде приблизително два пъти по-малко, а в същото време, те са подсигурени да получат доход и от своя универсален пенсионен фонд.
Възможно е до 30 юни 2021 да е имало интерес от хора с малък стаж и такива, които не са се осигурявали регулярно или са работили и получавали възнаграждения в сферата на сивата икономика, но бройката не е значителна.
Всъщност за почти всички осигурени с лични партиди в УПФ не е изгодно да се прехвърлят. Прехвърлянето на лични партиди в НОИ през последните пет години (около 1%) бе незначително и е логично да се анализира в сравнение с общата бройка на осигурените лица в УПФ, която към 30 септември 2021 г. надхвърля 4 827 412 човека.
– Смятате ли, че политиката на държавата по отношение на частните пенсионни фондове е твърде рестриктивна, що се касае до инвестиции?
– Както и в България, пенсионният бизнес и управлението на пенсионни спестявания по целия свят е високо регулиран бизнес. Това е определящо за стабилността на пенсионните фондове и контрола на инвестиционния процес. Отчитайки текущите инвестиционните ограничения, които са действали през по-голямата част от периода от 2004 г. до сега, максималната експозиция към динамични и променливи активи се лимитира до 35% (20% акции и 15% в колективни инвестиционни схеми – КИС ). Заедно с възможните инвестиции в АДИСЦ (Акционерни дружества със специална инвестиционна цел) и имоти – реално се достига 46%, което не е и малка експозиция към по-динамични инструменти. За третото тримесечие на 2021 г. експозицията към подобни динамични активи нарасна до 38% в резултат на пандемичните мерки и антикризисните политики на централните банки, след като пенсионните портфолио мениджъри бяха намалили консервативно дела на рисковите активи до 25% при първоначалната пазарна корекция от месец март 2020 г.
Инвестиционната политика би могла се надгради и допълни, разбира се с нови възможности за инвестиции, например в суровини, разработването на по-прецизни указания за инвестиции в алтернативни фондове и допускането на непублични компании (private equities) да са част от пенсионните портфейли.
Но в същото време от по-стратегическо важно значение би било държавата да подкрепи пенсионните фондове да излязат на пазара на мултифондове така като беше разработено в работна група с участие на представители на КФН, МФ и БАДДПО още през 2007-2008 г., но не беше осъществено. Създаването на мултифондове с различен рисков профил в рамките на ДПФ и УПФ ще съответства най-адекватно на различния възрастов състав на осигурените лица, тяхното отношение към риска и ще е ключово за правилното управление на средства на нашите клиенти, които ще могат да участват в управлението на средствата си чрез избора на мултифонд. Младите хора с модерни професии са склонни на по-висок риск и желаят да изберат по-рисково инвестиране на средствата си в доброволен или универсален пенсионен фонд, за разлика от хората в предпенсионна възраст. Мултифондовете ще дадат възможност за участието на осигурените лица в управлението, което те искат и в момента.
– Какви са очакванията Ви за динамиката в сектора през следващата година?
– Предвиждаме през следващата година много повече хора да поискат да получават втората си пенсия, тъй като ще навършат необходимата възраст. Бройките ще нарастват по-бързо в сравнение с първите сключени договори след 1 септември 2021 г. и поради нарастващия опит и познания на осигурените лица и организационно-технологичните подобрения на процесите в самите пенсионни дружества. Най-вероятно и увеличението на минималната пенсия до 370 лв., което се очаква от осигурените лица да влезе в сила от 25 декември 2021 г., също ще окаже въздействие и ще ги мотивира много повече клиенти на фондовете с навършена пенсионна възраст да се възползват от правото си на допълнителна пенсия от УПФ.
Ще се предвидят и нови промени в КСО в началото на 2022 г, по които се работи в момента от работна група, водена от МФ, за да се подсигурят законово условия за прилагане в България на Европейския Регламент за доставчици на доброволен Паневропейски Персонален Пенсионен Продукт (ПЕПП). БАДДПО активно участва в дискусията с твърдо мнение, че било най-подходящо за новия продукт ДПФ по ПЕПП да се въведат вече разработваните текстове за въвеждането на мултифондов механизъм в рамките на УПФ и ДПФ.
Наред с успешното начало на пенсионни плащания от втория стълб, БАДДПО и работодателските организации ще продължат да настояват да се направят и оставащите промени в КСО, с цел елиминиране напълно на несправедливостта да се редуцира държавната пенсия вече с по-малък процент, но не напълно точен коефициент на редукция. При определяне на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО трябва да се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това, какво е тяхното формално наименование в закона.

Източник „дир.бг“ тук

След толкова години обещания и агитации, но и на безпочвени хули и административен тормоз, универсалните фондове убедително защитиха смисъла на съществуването си. Направиха го по естествения начин: започнаха да изплащат вторите пенсии на хората, които изпълняват условията за това и са си потърсили парите. По този начин беше отнета хранителната среда на „анти-тата” – бивши министри, нереализирани професори и синдикални красавици и те ще трябва да потърсят други „пасища” за зловредността си.

„Около 30-40% от хората, навършили годините за пенсиониране, са се обърнали към частните пенсионни фондове с въпроси каква сума могат да получат и са поискали парите си. По-голямата част от хората към този момент явно предпочитат да продължат да работят, за да може средствата им за старини да нарастват още”. Това обясни пред „БАНКЕРЪ” Евелина Милтенова, председател на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) като уточни, че става дума за данни към средата на ноември.

Около 30% от упражнилите правото си на “втора пенсия” вече са пенсионери и от НОИ. Останалите 70% са хора без достатъчно стаж за пенсия от НОИ или такива, които съзнателно отлагат получаването на държавна пенсия, включително защото пенсионирането от УПФ не позволява да работодателя да ги освободи заради пенсиониране. Това поясни Даниела Петкова, председател на управителния съвет на пенсионноосигурителна компания “Доверие” и член на управата на БАДДПО.

„Българите са консервативни и не се втурват – в случая – да получат втората си пенсия. Въпреки това процесът върви гладко. Към средата на ноември са подписани или са в процес на изготвяне около 1700 договора за получаване на втора пенсия” каза Милтенова. До края на годината се очаква тези договори да нараснат до около 2300 броя.

Очакванията са през следващата година много повече хора да поискат да получават втората си пенсия, тъй като ще навършат необходимата възраст. При достигане на пенсионна възраст, според наличните пари по сметките им в частните пенсионни фондове, пенсионираните могат да ги вземат накуп, разсрочено за определен срок или да получават пожизнена пенсия.

Тези, които са решили предварително каква да бъде втората им пенсия, избират разсроченото плащане и се спират на максималната сума от 300 лв., казва Евелина Милтенова. От 25 декември минималната пенсия става 370 лева. Това може да е една от причините хората да не бързат сега да получават парите си от универсалните пенсионни фондове. Догодина ще могат да изберат пенсията им да бъде 370 лв., но разбира се, така ще получават парите за по-кратък срок, отколкото ако вземат по 300 лв. на месец.

Както е известно, правоимащите могат да избират между три начина, по които да вземат втората си пенсия – парите веднага и на куп, разсрочено във времето за определен срок и, не се изненадвайте! – пожизнено, подобно на държавната пенсия.

Наведнъж могат да вземат парите си тези, които са натрупали по партидата си в универсалния пенсионен фонд под тройния размер на минималната пенсия, което в момента означава под 900 лева.

Разсрочените пенсии може да са в размер между 15% от минималната пенсия и минималната пенсия за страната, което в момента означава между 45 лв. и 300 лeва. Като изберат каква сума искат да получават всеки месец, от наличните пари зависи какъв срок ще получават парите – една, две или например 10 години. Пожизнените пенсии трябва да са над 15% от минималната, т.е. в момента над 45 лева.

Параметрите на най-предпочитания вид пожизнена пенсия – тази с разсрочено изплащане, са средно над 220 лв. на месец за периода на разсрочено изплащане, който от своя страна е около 60 месеца. След приключване на периода средният размер на месечната пожизнена пенсия (на този етап) е около 50-55 лева. Като средно в партидите на тези хора има над 17 000 лева. Това уточни Даниела Петкова.

При пожизнените пенсии с гарантиран период на изплащане средната сума е 60-70 лв. за около 10 години. При този вид пенсия месечният размер не се променя след изтичане на периода, а подлежи само на задължителна актуализация най-малко веднъж годишно. Средният размер на партидите за този вид пенсия е около 14 000 лева.

Първите стандартни пожизнени пенсии засега са средно 50-60 лв. месечно, но очаквам, че всеки следващ месец заедно с продължаващото натрупване по партидите, те да растат. Средният размер на партидите за този вид пенсия е 11 000 лв. каза още Петкова.

От 1 септември насам вече има жени, навършващи възраст, която им дава право да поискат от частния фонд втората си пенсия. Условието за получаване на втора пенсия е осигурените да са родени след началото на 1960 г. и да са навършили годините за получаване на държавна пенсия. За 2021 г. за жените това означава възраст от 61 г. и 8 месеца, а за мъжете – 64 години и 4 месеца, затова все още няма мъже, които имат право на втора пенсия.

Според данните на КФН от началото на изплащането на вторите пенсии на 1 септември до 30 септември универсалните пенсионни фондове са заделени 334 000 лв. за пожизнени пенсии, 824 000 лв. за разсрочени и 7000 лв. за еднократни плащания. Това означава, че само 10-20 души са имали под 900 лв. и са ги взели накуп.

През септември бяха сключени малко над 250 договора за получаване на втори пенсии. Това означава, че хората, които вече са започнали да вземат пожизнена или разсрочена пенсия за определен срок, са имали средно по около 4800-4900 лв. в личните си сметки в универсалните фондове. Тези пари са достатъчни човек да взима по 300 лв. в продължение на около 16 месеца.

Работещите българи са натрупали за втора пенсия средно по 4168.85 лв.,

показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на септември. Тези пари са достатъчни за получаване на пенсия от 300 лв. в продължение на година и два месеца.

Натрупаните пари по личните сметки на осигурените в частните пенсионни фондове зависят от това колко години са работили и върху какви доходи плащат осигуровки. Затова парите на младите, които отскоро работят, са значително по-малко от средствата на хората с дълъг трудов стаж. Но хората на възраст между 60 и 64 години, на които скоро им предстои да се пенсионират, също нямат много натрупани пари за старини.

Според данните на КФН средната сума на осигурените в универсалните пенсионни фондове на възраст от 60 до 64 години е 4443 лева. Мъжете имат средно по 4616 лева, а жените – малко по-малко, средно по 4252 лева. Причината за това е, че най-често заплатите на мъжете са по-големи от тези на жените.

Източник: „Банкер Daily“

https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/da-pipnesh-vtorata-pensiia