Категория: БАДДПО в медиите

И още: време ли е за увеличение на вноската към втория стълб на системата? Трябва ли да закрием тристълбовия модел?

Г-жа Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО, в интервю на „Клуб – Z“ за актуалните теми, свързани назрялата необходимост от развитие на пенсионния модел в България.

Нова година, ново увеличение на пенсиите и тотално скъсване с връзката между осигурителния принос и пенсията, която получават пенсионерите. Това е равносметката за държавния първи стълб на системата ни, и то без да броим огромния дефицит от над 10 млрд. лв. в НОИ.

В публикацията, г-жа Милтенова отговаря на въпроси, свързани с това дали втори стълб може да се окаже спасение за парите на осигурените.

Освен, данните от становището, което вече публикувахме на сайта на БАДДПО , г-жа Милтенова отговори и на други въпроси:

Каква година изпратиха частните пенсионни дружества, затваряйки 2024 г.?

2024 г. беше предизвикателна, но относително стабилна за частните пенсионни дружества. Въпреки икономическите колебания и несигурността на глобалните пазари, фондовете успяха да реализират сравнително високи положителни доходности за осигурените лица. Годината беше успешна – към края й частните пенсионни дружества управляват активи на стойност над 26 млрд. лв. и отбелязват стабилен растеж, който се дължи както на увеличението на бруто вноските на осигурените лица, така и на добрата положителната доходност от инвестициите.

Средно за всички универсални фондове през 2024 г. тя достигна 6,56%, а за доброволните 8,32%. Констатираната от ОИСР стабилност и добър контрол от страна на КФН постави добра основа да бъде надграден пенсионният модел с прилагането на фондовете, следващи жизнения цикъл възможно най-скоро, за да започнат да се инвестират по-динамично и перспективно пенсионните спестявания и да се постига по-висока доходност за осигурените лица. Целта на всички е да се предприемат навременни стъпки за увеличаване на втората пенсия, за да могат гражданите да са спокойни, че ще имат възможност да посрещнат старините си по-достойно от настоящия момент.

Как се отразява кризата във финансирането на пенсиите от НОИ на вашия бизнес? Има ли някакъв ефект върху вас или нямате допирни точки?

Кризата във финансирането на пенсиите от Националния осигурителен институт (НОИ) не оказва пряко въздействие върху частните пенсионни дружества като цяло, тъй като те функционират на капиталов принцип, при който осигурените лица натрупват собствени индивидуални партиди и са лични пенсионни спестявания. Въпреки това общите икономически условия, нарастващи дългове на първия стълб и демографските тенденции влияят върху цялостната пенсионна система.

Тристълбовият модел беше въведен преди повече от 20 години – задължително държавно обществено осигуряване (ДОО – първи стълб), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО – втори стълб) и допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО – трети стълб). Всички елементи са взаимосвързани, защото основната им цел е да подсигурят кумулативно адекватен заместващ доход на осигурените лица след пенсионирането им.

Повод за тревога за цялата система е, че съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, което не е устойчиво, като проблемът се задълбочава във връзка с влошаващата се демографска картина в България. Води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на тези дисбаланси е важната рола на капиталовите пенсии от втори и трети стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините. Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална партида/сметка.

Очевидно трябва да се търсят работещи решения. За втория и третия стълб сме категорични, че това е въвеждането на мултифондов модел, който да позволи увеличаване на доходността и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в бъдеще. Важно е да се знае, че ефектът няма да се усети веднага, а е нужно натрупване от няколко години.

Отново подновихте своето предложение за увеличаване на вноската към задължителното осигуряване в частен фонд – т.нар. втори стълб на системата. Защо? Какви са вашите аргументи?

Увеличението на вноската към втория стълб не е нова тема. Още при създаването на модела се предвиждаше тя да достигне 7% и дори 10% от осигурителния доход, но това не се случи. Тя беше плавно покачена от 2% на 5% и от повече от десет години остава на това ниво, което има своето отражение върху обема на партидите на осигурените лица. Увеличаването й е политическо решение. Аргументите в негова подкрепа са ясни – ще доведе до по-високи натрупвания в индивидуалните партиди на осигурените лица, което от своя страна би осигурило по-добра финансова стабилност при пенсиониране. Целта е да се засили ролята на частните пенсионни фондове в осигуряването на адекватни пенсии и да се намали натискът върху държавната пенсионна система. Това обаче не бива да става чрез противопоставяне между първия и втория стълб.

Все още ли законодателството не позволява – осигуреният при вас да избира как да инвестирате парите му? Има ли вече възможност да избера част от парите ми да се инвестират по-агресивно и съответно да нося отговорността, ако те бъдат изгубени?

Брутните вноски по персоналните партиди няма как да бъдат изгубени – те са гарантирани, фондовете са разделени от дружествата, които ги управляват. Това е важно да се знае и осигурените лица да не губят доверие в системата.

В момента българското законодателство не предоставя възможност на хората да избират конкретни инвестиционни стратегии или рискови профили за своите средства в универсалните пенсионни фондове. Всички средства се управляват съгласно обща инвестиционна политика, определена от съответното пенсионно дружество и регулаторните изисквания. Затова е важно дружествата да имат възможност да инвестират парите на хората по по-адекватен начин, така че да се увеличи доходността, която осигурените лица получават.

Категоричното мнение и на ОИСР, и на ИСС е, че сегашният вариант на инвестиране е прекалено консервативен и следва да бъде надграден с въвеждането на мултифондове.

Да обясним: няма как един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. За лицата, които се намират от 20 докъм 45-50 години, парите е важно да могат да бъдат инвестирани по-динамично, за да се ползват перспективните и печеливши инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Аз обичам да казвам, че пенсията е най-дългосрочната инвестиция, която човек прави в живота си. Затова е важно да помогнем на хората да се ориентират, да повишим финансовата им грамотност и те да могат да планират средствата, които да заделят за старини – не само чрез осигурителните си вноски в първия и втория стълб, но и в третия, който е доброволен и дава много големи възможности.

Идеята на мултифондовете е да се позволи при по-младите да се инвестира по-динамично – когато имаш дълъг хоризонт до пенсиониране, има време евентуални движения на пазара да бъдат компенсирани. С навлизане в зрелостта трябва да се преминава към по-балансиран подход, а непосредствено преди пенсия той да е задължително консервативен, за да не бъде рискувана натрупаната през годините доходност. Целта е, когато осигуреното лице навърши 45-50 години, да е натрупало много повече средства в своята партида, отколкото ако още от старта на неговата трудова заетост парите са били инвестирани съгласно сегашната по-консервативна инвестиционна политика.

Какво би означавало въвеждането на мултифондовете в България и как това ще се отрази на осигурените?

Въвеждането на мултифондове би позволило на осигурените лица да избират между различни инвестиционни портфейли с различни нива на риск и потенциална доходност. Това би предоставило по-голяма гъвкавост и възможност за персонализиране на инвестиционната стратегия според индивидуалните предпочитания и толерантност към риск. По-динамичното инвестиране ще увеличи размера на партидите в дългосрочен план – например наши математически изчисления показват, че пенсиите от втория стълб биха могли да се удвоят до 1400-1500 лв. в сравнение със сегашните предвиждания за около 700 лв. на база на сегашните инвестиционни рамки.

Нека да говорим с числа – каква би била средната печалба за един средно осигурен български гражданин?

В пенсионното осигуряване не използваме точно термина печалба, а говорим за постигната дългосрочна възвращаемост или доходност върху пенсионните вноски. За изминалите над 20 години средствата на осигурените са съхранени и са нараснали средно с 4% годишно. Очакваме, че с въвеждане на по-гъвкавия мултифондов модел бъдещите пенсионни спестявания ще имат рентабилност в диапазона 8 -10 % годишно за динамичните подфондове, докато за балансирания подфонд – над 5-6%. Свръхконсервативният подфонд преди непосредствено пенсиониране очакваме да реализира до 3% годишна доходност.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че вторият стълб не успява до момента да осигури достатъчно висока доходност, така че от него да има смисъл?

Не трябва да се забравя, че натрупванията във втория стълб са от едва 23 години, докато целият период до пенсия е 40 г. Т.е. вноските са постъпвали в него за два пъти по-кратък период в сравнение с ДОО. Също така процентът на вноската е много по-нисък. Но за хората е важно да помнят, че тези суми са техни лични и стоят в персонални партиди, които са само техни и на техните наследници.

Така че смисъл има, и то голям, да се спестява за втора и трета пенсия – средствата не се облагат с данъци и се наследяват в пълна степен в акумулационната фаза и във фазата на изплащане в зависимост от избрания продукт. Дългосрочните натрупвания в индивидуалните партиди предоставят допълнителен източник на доход при пенсиониране, който е важна част от заместващия общ доход. Въвеждането на мултифондове ще затвърди добрата възвращаемост в средносрочен и дългосрочен план и това допълнение към държавната пенсия значително ще подобри финансовото състояние на пенсионерите и ще им гарантира по-голяма сигурност в пенсионна възраст. Това е смисълът.

Ами доброволните фондове? Започна ли българинът да мисли повече за времето след като спре да работи, като се осигурява в т.нар. трети стълб на системата?

През последните години се наблюдава нарастващ интерес към доброволните пенсионни фондове, като все повече българи осъзнават необходимостта от допълнителни спестявания за пенсия. Това се дължи на повишената информираност относно демографските предизвикателства и потенциалните недостатъци на държавната пенсионна система.

Третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният сред хората. И тук е нашето място като индустрия да обясним на работещите ползите от него. Благодаря на медиите за това, че повишават информираността на гражданите. Третият стълб дава много добри възможности хората да инвестират в достойни старини, като заделят регулярно суми в различен размер, за които се ползва данъчно облекчение 10% от годишния облагаем доход. Освен това всичко се изплаща или остава за наследниците.

Каква е минималната сума, която мога да внасям в доброволен пенсионен фонд?

Няма фиксирана минимална вноска – тя зависи от условията на съответния фонд. Обикновено месечните вноски могат да бъдат и съвсем малки – по 20-30 лв., което дава гъвкавост на осигурените лица да спестяват според възможностите си. Някои фондове нямат минимален размер на вноската, докато други могат да изискват определена сума.

Много осигурени лица могат да изпозлват доброволното пенсионно осигуряване за максимално ефективно безданъчно спестяване в рамките на утвърдените максимално суми.

Друго преимущество е, че работодателите могат да осигуряват своите служители в ДПФ за максимална сума месечно от 60 лв на служител/работник, тя се признава за социален разход на фирмата и е освободена от данъци. През изминалите години и в резултат на инфлационните процеси от БАДДПО често сме поставяли въпроса за сериозното увеличение на тази архаично ниска сума за доброволно пенсионно осигуряване, което би стимулирало и работодателите, и ще е в полза на осигурените лица.

Каква е средната доходност на един осигурен в доброволен пенсионен фонд?

Доходността в доброволните пенсионни фондове варира в зависимост от инвестиционната политика. Средногодишната доходност за последните 10 години е между 4% и 6%. Тези средства са обект на дългосрочно инвестиране, като крайната сума зависи от индивидуалните вноски и натрупаната доходност. Въвеждането на мултифондове ще даде възможност да се увеличи и тук доходността.

Има ли начин дефицитът в НОИ да бъде запълнен без вдигане на данъците и поемане на нов дълг?

Решението на проблема с дефицита на НОИ изисква комплексен подход. И в момента текат дискусии, но намалението на дефицита в ДОО е една от най-чувствителните теми и не е задача само с един отговор. Важно е да се ограничи нелегалната заетост и да се увеличи събираемостта на осигурителните вноски, да се наложи съзнанието за регулярно пенсионно спестяване на базата на реалните трудови доходи.

И тук отново бих искала да се върна на темата за насърчаване на частното пенсионно осигуряване и разумното покачване на % на вноските, което ще доведе до редуциране на натиска върху първия стълб.

Линк към оригиналната публикация в „Клуб-Z“ може да намерите тук 

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

– По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

– Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

– Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

– Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

– Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

– Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

– На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

– Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

• Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
• Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
• Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
• Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.

Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система, възложен от Народното събрание, който ще бъде обсъден през декември. Това обяви председателят на Съвета Зорница Русинова по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското Актюерско Дружество на 8 ноември 2024 г.

Г-жа Русинова каза, че в  документа ще бъдат дадени и конкретни препоръки за законови промени:

„Ценността всъщност на анализа, който прави Икономическият и социален съвет, е независимата оценка, която работодатели, синдикати и неправителствени организации могат да дадат, защото не трябва да забравяме, че осигурителната система е система на солидарност и осигурителният принцип е система на хората. Основната предпоставка да имаме финансова стабилност в осигурителната система това е да имаме предвидимост и да има сигурност“.

Тя допълни, че целта е да се предприемат мерки за усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната.

В следващите години заради демографската ситуация осигурителната, социалната и здравната системи ще имат все повече разходи и трябва да намираме начина, по който балансираме тези разходи със съответните приходи.

Участници във форума препоръчаха да се премахне възможността хората да се прехвърлят от частен в универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ в Националния осигурителен институт.

Форумът в организиран от Българското актюерско дружество.

Оригиналната новина е от сайта на БНР,  може да я намерите тук