След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.

През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата. В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият – в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият – също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.

Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.

Цялата статия може да видите тук.

На 21.12.2023 г., в Народното събрание, дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

За повече информация прочетете тук.

2023.12.15_Становище_Възраждане_final_doc

https://telegraph.bg/biznes/novini/reanimirat-ideiata-za-multifondove-risk-pecheli-risk-gubi-s-vtorata-pensiia-shte-izbirame-mezhdu-konservativni-balansirani-i-agresivni-vlozheniia-na-parite-ni-397158

Допълнителното увеличение от инвестиции е близо 293 млн.лв.

Прочетете целия материал на следния линк на Actualno.com

Даниела Петкова: „Мултифондовете са в интерес на хората“

„Нищо страшно няма във въвеждането на мултифондовете! Напротив, те са в интерес на хората, защото, в различните възрастови категории, ще имат възможност всеки от тях, в зависимост от това какъв е неговият хоризонт до момента на пенсиониране, да бъде в ниско рисков, средно или високо рисков фонд“. Това заяви Даниела Петкова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, по време на дискусия, организирана от Българската стопанска камара. Тема на разговора беше състоянието на пенсионноосигурителната система и възможностите за подобряване на нейната ефективност. А сред участниците бяха експерти, депутати, представители на институциите и бизнеса.
Петкова посочи още, че участието в мултифондовете ще бъде по желание на осигурените лица. Всеки, който няма достатъчно задълбочени познания, за да прецени в кой фонд да бъдат управлявани средствата от личната му партида, ще си остава в балансирания.
„Няма никакъв риск за осигурените лица и е много добра идея да се въведат мултифондовете, за да се разпредели рискът по категорията на хората“, категорична бе Даниела Петкова.
Тя припомни, че пенсионноосигурителните дружества гарантират със собствени средства размера на получените брутни вноски, без значение дали те са влезли в мултифонд или са в големия универсален, или професионален фонд.

Повече информация: „Банкер“

Всички членове на УС на БАДДПО се включиха в стратегическите дискусии за пенсионноосигурителната система, проведени на Кръглата маса, организирана от Българската Стопанска Камара (БСК) на 16.11.2023 г. на тема „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие“.
В събитието се включиха зам.-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори.
Целта на дискусията бе да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, която претърпява редица изменения през последните две десетилетия. Тези трансформации оказват значително влияние върху нейната стабилност и предвидимост, включително с оглед на дългосрочните тенденции за застаряване на населението, появата на нови форми на заетост и въздействието на технологиите и дигитализацията върху пазара на труда.
Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), очерта историческото развитие и актуалното състояние на системата за пенсионно осигуряване, и представи вижданията на пенсионните фондове за бъдещето на тристълбовия пенсионен модел в България. Г-жа Милтенова информира, че в системата на допълнително задължително пенсионно осигуряване оперират 10 пенсионни компании – универсални пенсионни фондове (УПФ) и професионални пенсионни фондове (ППФ). УПФ управляват активи в размер на 18.2 млрд. лв. и имат 3,987 млн. клиенти към 30.06.23 г., а ППФ управляват активи в размер на 1.46 млрд. лв., като клиентите им са 324 хил. лица, работещи при тежки условия на труд. В допълнителното доброволно пенсионно осигуряване оперират също 10 компании – доброволни пенсионни фондове (ДПФ), които управляват активи в размер на 1.35 млрд. лв., а клиентите им са общо 653 хил. души. Средствата в УПФ, ППФ и ДПФ се съхраняват и управляват по лични партиди на клиентите. Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване вече надхвърлят 21 млрд. лв., подчерта Евелина Милтенова. Тя информира, че през първото полугодие на 2023 г. на осигурените лица и техни наследници са изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове (УПФ и ППФ) и 47,4 млн. лв. от доброволните фондове. 1695 души получават пожизнени пенсии, а 14401 души получават разсрочени плащания със среден месечен размер от 399 лв. Според председателя на БАДДПО, необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми. Според Милтенова, сред целите на политиките, свързани с пенсионното осигуряване, следва да бъде повишаването на финансовата грамотност и заинтересованост на осигурените лица, както и създаване на възможност за лицата да избират фондове с различен инвестиционен профил, базиран на жизнения цикъл – „мултифондове“. Председателят на БАДДПО отбеляза, също така, че е необходимо преразглеждане на размера на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10% с цел постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него.
В Панелна дискусия „Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в светлината на дългосрочните тенденции: застаряващо население, нови форми на заетост, вкл. увеличаване на нестандартната заетост, въздействието на дигитализацията и технологичните промени” се включиха министърът на труда и социалната политика, народни представители, представители на Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Българската асоциация по трудово право и обществено осигуряване, академичната общност, експерти и социалните партньори. Целта на дискусията беше да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система.
Допълнителна информация и акценти от изказванията на участниците можете да намерите тук.

Втората пенсия най-често е разсрочено плащане до 400 лева

Източник: 24 часа 

От името на Управителния съвет на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) имаме удоволствието да Ви предоставим подробно прессъобщение за резултатите от проведената Кръгла маса на 13 ноември 2023 г. на тема „ Финансово-счетоводна отчетност с общо предназначение на пенсионните фондове от втори и трети стълб на пенсионната система в България. Проект за национален счетоводен стандарт“ от 10:00 до 13. 00 ч. в зала „София“ на Гранд хотел София
Бяха обсъдени в широка дискусия различните аспекти на проекта за нов национален стандарт и възможните решения.

Прессъобщение_резюме_Кръгла маса_НСС_финален

Има тенденция на завръщане към пенсионните фондове и ръст на пенсиите от допълнителното осигуряване

https://www.bta.bg/bg/news/economy/566824-ima-tendentsiya-na-zavrashtane-kam-pensionnite-fondove-i-rast-na-pensiite-ot-dop