Категория: БАДДПО в медиите

Днес е денят, когато очакваме окончателното „да“ за еврото. Какво ще се промени за осигурените лица в универсалните и доброволните пенсионни фондове? Отговорите в рубриката „Лични финанси“ със Светозар Костадинов.По същество за нас – осигурените лица – няма да се случи нищо, което да изисква действия от наша страна. Превалутирането на партидите ще бъде по отдавна познатия фиксиран курс, без такси, удръжки, посещение в офис, промяна на условия и т.н. Преобразуването на дялове, вноски, договори и плащания ще се случи автоматично.Всички вноски след 1 януари 2026 г. ще постъпват в евро. Вноските, които се отнасят за периоди преди тази дата, ще бъдат преизчислени от НАП в евро и тогава ще се превеждат към съответния пенсионен фонд.Няма нужда от действия от страна на осигурените лица. Дяловете се преизчисляват по фиксирания курс. Очаква се еврото да донесе ръст в доходността по партидите от една страна благодарение на спестените разходи по превалутиране, които досега дружествата са правили, освен това дружествата ще имат достъп до големия и ликвиден пазар на еврозоната.Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова дава още полезна информация, която можете да видите във видеото.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова беше гост на предаването „Ревизия“ по Nova News.

В предаването бяха засегнати както въпроси, засягащи сегашното състояние на втория стълб, анализ на реализираната доходност въпреки всички проблеми на прехода. Милтенова разясни подробно детайли относно активната подготовка за  преход към мултифондов модел и присъединяване към еврозоната.

„Мултифондовият пазар е една важна стъпка и нова философия за управлението на личните пенсионни спестявания“, заяви председателят Евелина Милтенова, коментирайки планираните законодателни промени. По думите ѝ, този модел ще позволи инвестиционни стратегии, съобразени с жизнения цикъл, което се очаква да доведе до значително увеличение на бъдещите пенсии Втората тема, подчертана от БАДДПО, е безпроблемното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

„Пенсионните компании са напълно готови по линия на системи, подготовка на партидите… Всички партиди ще бъдат превърнати в евро по фиксиран курс – без загуби за осигурените лица, без нови договори, без административна тежест“, увери Милтенова. Новата система гарантира прозрачност и сигурност за над 5 милиона осигурени и управлявани активи за над 27 млрд лв., което укрепва доверието в дългосрочната устойчивост на пенсионното осигуряване в България.

Целият запис на предаването с фокус върху втори и трети стълб на пенсионната система, може да гледате тук 

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“.

Целта ни е да ви разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

По-висока втора и трета пенсия и по-ниски такси – това ще бъдат ефектите след въвеждането на т.нар. мултифондове. Зад тази дума се крие възможността частните пенсионни дружества да предлагат различни продукти на осигурените лица. Надграждането на пенсионната система с мултифондове има за цел да бъде увеличена доходността на хората и в крайна сметка в пенсионна възраст, след определен период на натрупване, те да започнат да получават двойно по-висока втора пенсия. Въвеждането на мултифондове е сред препоръките на ОИСР и на Икономическия и социален съвет, а промените в Кодекса за социално осигуряване вече се обсъждат в ресорните институции.

Идеята е наследяемите персонални партиди в пенсионните фондове, които са гарантирани и няма как да бъдат изгубени, да могат да се разпределят в три подфонда с различна степен на динамичност според възрастта на собствениците им. Парите на младите ще са в т.нар. динамичен подфонд, който е с най-дълъг хоризонт и ще носи най-висока доходност. След около 50-годишна възраст вложителите ще преминават в балансиран подфонд, а няколко години преди пенсия – в консервативен, обясни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Разчетите са, че в динамичния подфонд доходността ще може да достига над 10% на година. Балансираният ще постига доходност 5-7% годишно, а консервативният, който ще инвестира основно в държавни ценни книжа, ще реализра възвръщаемост в рамките на 2-3%.

Важно е също така в целия си трудов път всеки да се осигурява на реален доход. Причината е, че това води до по-високи натрупвания в персоналната партида във втория стълб – въпрос, по който хората рядко се замислят, докато са далеч от годините за пенсиониране. Важно е да помнят също, че парите в партидите им са неприкосновени, няма как да бъдат изгубени и се наследяват.
Например работещ, който се е осигурявал на реалните си доходи 30 години, днес може да разполага със спестени 25–27 хил. лв. във втория стълб. Ако имаше въведени мултифондове през целия този период и същите пари бяха инвестирани по техния модел, сумата щеше да бъде почти двойно по-голяма
Това означава с хиляди левове повече при пенсиониране – без да сте внасяли и стотинка допълнително

В момента спестяванията на хората се управляват по един и същи начин, независимо дали са на 25 години и пред тях има 40-годишен инвестиционен хоризонт, или са на 63 г. и им предстои пенсиониране. Съгласно строгите изисквания, които пенсионните дружества имат по отношение на инвестиционните си портфейли, резултатът е скромна доходност, която не е съобразена с етапа от живота на хората и с техния рисков профил. Затова е необходимо да се премине към друга форма, която би позволила много по-активно инвестиране на спестяванията за пенсия.

Според предлаганите изменения в Кодекса за социално осигуряване таксите на динамичния и балансирания фонд ще бъдат обвързани с постигнатата доходност т.е. печалбата на дружеството ще зависи от реализираната доходност от управлението на средствата ви. Това е прозрачно, честно и изцяло в полза на осигуряващите се.
Допълнително при въвеждането на мултифондовете реално ще бъдат намалени таксите на дружествата за управление на парите, обясни зам.-шефката на КФН Диана Йорданова на дискусия в края на април. Причината е, че те ще са обвързани с доходността, постигната от пенсионните дружества, а това е изцяло в интерес на осигуряващите се, чиито партиди ще растат, добави тя.

Оригиналната онлайн публикация може да намерите тук

Използвана е илюстрацията от оригинала.

И още: време ли е за увеличение на вноската към втория стълб на системата? Трябва ли да закрием тристълбовия модел?

Г-жа Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО, в интервю на „Клуб – Z“ за актуалните теми, свързани назрялата необходимост от развитие на пенсионния модел в България.

Нова година, ново увеличение на пенсиите и тотално скъсване с връзката между осигурителния принос и пенсията, която получават пенсионерите. Това е равносметката за държавния първи стълб на системата ни, и то без да броим огромния дефицит от над 10 млрд. лв. в НОИ.

В публикацията, г-жа Милтенова отговаря на въпроси, свързани с това дали втори стълб може да се окаже спасение за парите на осигурените.

Освен, данните от становището, което вече публикувахме на сайта на БАДДПО , г-жа Милтенова отговори и на други въпроси:

Каква година изпратиха частните пенсионни дружества, затваряйки 2024 г.?

2024 г. беше предизвикателна, но относително стабилна за частните пенсионни дружества. Въпреки икономическите колебания и несигурността на глобалните пазари, фондовете успяха да реализират сравнително високи положителни доходности за осигурените лица. Годината беше успешна – към края й частните пенсионни дружества управляват активи на стойност над 26 млрд. лв. и отбелязват стабилен растеж, който се дължи както на увеличението на бруто вноските на осигурените лица, така и на добрата положителната доходност от инвестициите.

Средно за всички универсални фондове през 2024 г. тя достигна 6,56%, а за доброволните 8,32%. Констатираната от ОИСР стабилност и добър контрол от страна на КФН постави добра основа да бъде надграден пенсионният модел с прилагането на фондовете, следващи жизнения цикъл възможно най-скоро, за да започнат да се инвестират по-динамично и перспективно пенсионните спестявания и да се постига по-висока доходност за осигурените лица. Целта на всички е да се предприемат навременни стъпки за увеличаване на втората пенсия, за да могат гражданите да са спокойни, че ще имат възможност да посрещнат старините си по-достойно от настоящия момент.

Как се отразява кризата във финансирането на пенсиите от НОИ на вашия бизнес? Има ли някакъв ефект върху вас или нямате допирни точки?

Кризата във финансирането на пенсиите от Националния осигурителен институт (НОИ) не оказва пряко въздействие върху частните пенсионни дружества като цяло, тъй като те функционират на капиталов принцип, при който осигурените лица натрупват собствени индивидуални партиди и са лични пенсионни спестявания. Въпреки това общите икономически условия, нарастващи дългове на първия стълб и демографските тенденции влияят върху цялостната пенсионна система.

Тристълбовият модел беше въведен преди повече от 20 години – задължително държавно обществено осигуряване (ДОО – първи стълб), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО – втори стълб) и допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО – трети стълб). Всички елементи са взаимосвързани, защото основната им цел е да подсигурят кумулативно адекватен заместващ доход на осигурените лица след пенсионирането им.

Повод за тревога за цялата система е, че съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, което не е устойчиво, като проблемът се задълбочава във връзка с влошаващата се демографска картина в България. Води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на тези дисбаланси е важната рола на капиталовите пенсии от втори и трети стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините. Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална партида/сметка.

Очевидно трябва да се търсят работещи решения. За втория и третия стълб сме категорични, че това е въвеждането на мултифондов модел, който да позволи увеличаване на доходността и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в бъдеще. Важно е да се знае, че ефектът няма да се усети веднага, а е нужно натрупване от няколко години.

Отново подновихте своето предложение за увеличаване на вноската към задължителното осигуряване в частен фонд – т.нар. втори стълб на системата. Защо? Какви са вашите аргументи?

Увеличението на вноската към втория стълб не е нова тема. Още при създаването на модела се предвиждаше тя да достигне 7% и дори 10% от осигурителния доход, но това не се случи. Тя беше плавно покачена от 2% на 5% и от повече от десет години остава на това ниво, което има своето отражение върху обема на партидите на осигурените лица. Увеличаването й е политическо решение. Аргументите в негова подкрепа са ясни – ще доведе до по-високи натрупвания в индивидуалните партиди на осигурените лица, което от своя страна би осигурило по-добра финансова стабилност при пенсиониране. Целта е да се засили ролята на частните пенсионни фондове в осигуряването на адекватни пенсии и да се намали натискът върху държавната пенсионна система. Това обаче не бива да става чрез противопоставяне между първия и втория стълб.

Все още ли законодателството не позволява – осигуреният при вас да избира как да инвестирате парите му? Има ли вече възможност да избера част от парите ми да се инвестират по-агресивно и съответно да нося отговорността, ако те бъдат изгубени?

Брутните вноски по персоналните партиди няма как да бъдат изгубени – те са гарантирани, фондовете са разделени от дружествата, които ги управляват. Това е важно да се знае и осигурените лица да не губят доверие в системата.

В момента българското законодателство не предоставя възможност на хората да избират конкретни инвестиционни стратегии или рискови профили за своите средства в универсалните пенсионни фондове. Всички средства се управляват съгласно обща инвестиционна политика, определена от съответното пенсионно дружество и регулаторните изисквания. Затова е важно дружествата да имат възможност да инвестират парите на хората по по-адекватен начин, така че да се увеличи доходността, която осигурените лица получават.

Категоричното мнение и на ОИСР, и на ИСС е, че сегашният вариант на инвестиране е прекалено консервативен и следва да бъде надграден с въвеждането на мултифондове.

Да обясним: няма как един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. За лицата, които се намират от 20 докъм 45-50 години, парите е важно да могат да бъдат инвестирани по-динамично, за да се ползват перспективните и печеливши инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Аз обичам да казвам, че пенсията е най-дългосрочната инвестиция, която човек прави в живота си. Затова е важно да помогнем на хората да се ориентират, да повишим финансовата им грамотност и те да могат да планират средствата, които да заделят за старини – не само чрез осигурителните си вноски в първия и втория стълб, но и в третия, който е доброволен и дава много големи възможности.

Идеята на мултифондовете е да се позволи при по-младите да се инвестира по-динамично – когато имаш дълъг хоризонт до пенсиониране, има време евентуални движения на пазара да бъдат компенсирани. С навлизане в зрелостта трябва да се преминава към по-балансиран подход, а непосредствено преди пенсия той да е задължително консервативен, за да не бъде рискувана натрупаната през годините доходност. Целта е, когато осигуреното лице навърши 45-50 години, да е натрупало много повече средства в своята партида, отколкото ако още от старта на неговата трудова заетост парите са били инвестирани съгласно сегашната по-консервативна инвестиционна политика.

Какво би означавало въвеждането на мултифондовете в България и как това ще се отрази на осигурените?

Въвеждането на мултифондове би позволило на осигурените лица да избират между различни инвестиционни портфейли с различни нива на риск и потенциална доходност. Това би предоставило по-голяма гъвкавост и възможност за персонализиране на инвестиционната стратегия според индивидуалните предпочитания и толерантност към риск. По-динамичното инвестиране ще увеличи размера на партидите в дългосрочен план – например наши математически изчисления показват, че пенсиите от втория стълб биха могли да се удвоят до 1400-1500 лв. в сравнение със сегашните предвиждания за около 700 лв. на база на сегашните инвестиционни рамки.

Нека да говорим с числа – каква би била средната печалба за един средно осигурен български гражданин?

В пенсионното осигуряване не използваме точно термина печалба, а говорим за постигната дългосрочна възвращаемост или доходност върху пенсионните вноски. За изминалите над 20 години средствата на осигурените са съхранени и са нараснали средно с 4% годишно. Очакваме, че с въвеждане на по-гъвкавия мултифондов модел бъдещите пенсионни спестявания ще имат рентабилност в диапазона 8 -10 % годишно за динамичните подфондове, докато за балансирания подфонд – над 5-6%. Свръхконсервативният подфонд преди непосредствено пенсиониране очакваме да реализира до 3% годишна доходност.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че вторият стълб не успява до момента да осигури достатъчно висока доходност, така че от него да има смисъл?

Не трябва да се забравя, че натрупванията във втория стълб са от едва 23 години, докато целият период до пенсия е 40 г. Т.е. вноските са постъпвали в него за два пъти по-кратък период в сравнение с ДОО. Също така процентът на вноската е много по-нисък. Но за хората е важно да помнят, че тези суми са техни лични и стоят в персонални партиди, които са само техни и на техните наследници.

Така че смисъл има, и то голям, да се спестява за втора и трета пенсия – средствата не се облагат с данъци и се наследяват в пълна степен в акумулационната фаза и във фазата на изплащане в зависимост от избрания продукт. Дългосрочните натрупвания в индивидуалните партиди предоставят допълнителен източник на доход при пенсиониране, който е важна част от заместващия общ доход. Въвеждането на мултифондове ще затвърди добрата възвращаемост в средносрочен и дългосрочен план и това допълнение към държавната пенсия значително ще подобри финансовото състояние на пенсионерите и ще им гарантира по-голяма сигурност в пенсионна възраст. Това е смисълът.

Ами доброволните фондове? Започна ли българинът да мисли повече за времето след като спре да работи, като се осигурява в т.нар. трети стълб на системата?

През последните години се наблюдава нарастващ интерес към доброволните пенсионни фондове, като все повече българи осъзнават необходимостта от допълнителни спестявания за пенсия. Това се дължи на повишената информираност относно демографските предизвикателства и потенциалните недостатъци на държавната пенсионна система.

Третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният сред хората. И тук е нашето място като индустрия да обясним на работещите ползите от него. Благодаря на медиите за това, че повишават информираността на гражданите. Третият стълб дава много добри възможности хората да инвестират в достойни старини, като заделят регулярно суми в различен размер, за които се ползва данъчно облекчение 10% от годишния облагаем доход. Освен това всичко се изплаща или остава за наследниците.

Каква е минималната сума, която мога да внасям в доброволен пенсионен фонд?

Няма фиксирана минимална вноска – тя зависи от условията на съответния фонд. Обикновено месечните вноски могат да бъдат и съвсем малки – по 20-30 лв., което дава гъвкавост на осигурените лица да спестяват според възможностите си. Някои фондове нямат минимален размер на вноската, докато други могат да изискват определена сума.

Много осигурени лица могат да изпозлват доброволното пенсионно осигуряване за максимално ефективно безданъчно спестяване в рамките на утвърдените максимално суми.

Друго преимущество е, че работодателите могат да осигуряват своите служители в ДПФ за максимална сума месечно от 60 лв на служител/работник, тя се признава за социален разход на фирмата и е освободена от данъци. През изминалите години и в резултат на инфлационните процеси от БАДДПО често сме поставяли въпроса за сериозното увеличение на тази архаично ниска сума за доброволно пенсионно осигуряване, което би стимулирало и работодателите, и ще е в полза на осигурените лица.

Каква е средната доходност на един осигурен в доброволен пенсионен фонд?

Доходността в доброволните пенсионни фондове варира в зависимост от инвестиционната политика. Средногодишната доходност за последните 10 години е между 4% и 6%. Тези средства са обект на дългосрочно инвестиране, като крайната сума зависи от индивидуалните вноски и натрупаната доходност. Въвеждането на мултифондове ще даде възможност да се увеличи и тук доходността.

Има ли начин дефицитът в НОИ да бъде запълнен без вдигане на данъците и поемане на нов дълг?

Решението на проблема с дефицита на НОИ изисква комплексен подход. И в момента текат дискусии, но намалението на дефицита в ДОО е една от най-чувствителните теми и не е задача само с един отговор. Важно е да се ограничи нелегалната заетост и да се увеличи събираемостта на осигурителните вноски, да се наложи съзнанието за регулярно пенсионно спестяване на базата на реалните трудови доходи.

И тук отново бих искала да се върна на темата за насърчаване на частното пенсионно осигуряване и разумното покачване на % на вноските, което ще доведе до редуциране на натиска върху първия стълб.

Линк към оригиналната публикация в „Клуб-Z“ може да намерите тук