Категория: Интервю
г-н Николай Марев – член на УС на БАДДПО: Топят ли се парите за втора пенсия?
Г-н Николай Марев – член на УС на БАДДПО в предаването money.bg по BG ON AIR:
Топят ли се парите за втора пенсия?
https://www.bgonair.bg/a/203-moneybg/307948-topyat-li-se-parite-za-vtora-pensiya
Пенсиите от втория стълб плавно се възстановяват. Преоценките на портфейлите основно в ДЦК не са загуба. Пенсионното спестяване е дългосрочна инвестиция, гарантираната напълно в момента на пенсиониране
Източник: BG ON AIR
Интервю на г-жа Даниела Петкова – член на УС на БАДДПО пред „Телеграф“ – пенсионните фондове излизат на плюс
Председателят на управителния съвет на ПОК „Доверие“ Даниела Петкова пред „Телеграф“: Пенсионните фондове излизат на плюс
Криза като тази през 2022 г. не е имало от десетилетия
Няма осигурени, които се пенсионират с отрицателна доходност в партидите си. Загубата за миналата година е 12% заради световната икономическа криза.
– Г-жо Петкова, след Ковид финансовите пазари навлязоха в нова криза заради войната в Украйна, което доведе и до отрицателната доходност, отчетена от пенсионните фондове у нас към края на миналата година. Започнаха ли вече фондовете да възстановяват загубите и да отчитат положителна доходност?
– В момента, независимо от отрицателната доходност за миналата година и независимо от това, че имаме само 20 години период на осигуряване, нямаме осигурени, които се пенсионират с отрицателна доходност в партидите си. Независимо от негативния резултат за 2022 г. доходността за целия 20-годишен период си остава положителна.
Целта на пенсионните фондове е хората да имат положителна доходност в партидите си преди пенсиониране след 30-40 години осигуряване. Целта на пенсионните фондове не е и не би могла да бъде да имат положителна доходност всеки ден, месец или година.
– Т.е. хората, които са получили втората си пенсия през този период, не са ощетени от отчетената отрицателна доходност?
– Да уточним първо какво означава отрицателната доходност на пенсионен фонд. Често хората си мислят, че отрицателната доходност са загубени пари, което не е така. Няма загубени пари, има счетоводна обезценка на активи по пазарните им цени.
Друго важно уточнение, което трябва да направим, е, че има разлика между доходността на пенсионен фонд, като фонд и доходността в партидата на отделно осигурено лице, независимо дали става въпрос за положителна или отрицателна такава. Във всеки момент при отрицателна доходност за фонда за дадена година има лица с положителна доходност в партидата и обратно – при положителна доходност на фонда има лица с отрицателна по партидата. Това е така, защото всяко лице има свой уникален период на осигуряване и за това лице има значение колко е доходността за неговия уникален период, а не само за някоя конкретна година. Колкото по-дълъг е уникалният период на всеки осигурен, толкова по-малка е вероятността доходността в партидата му да е отрицателна. Факт е, че и след миналата година хората с право на пожизнена пенсия, осигурени при нас, които имат 20-годишен период на осигуряване, имат положителна доходност в партидите си.
– Можем ли да направим извода, че това са само моментни спадове на финансовите резултати, които ще бъдат преодолени?
– Пенсионните фондове преоценяват наличните активи в края на всеки работен ден по цените им към същия ден – така повеляват международните счетоводни стандарти 9 и 26, по които работим и спазваме. При падащи цени, както беше миналата година, доходността е отрицателна, но това е само показател, който индикира каква би била загубата, ако пенсионните фондове в точно този момент продадат всички налични активи. Ние обаче сме дългосрочни инвеститори, нямаме ликвидни проблеми и съответно не продаваме активи на тези по-ниски цени. Когато цените се възстановят, отново извършваме преоценка, отрицателната доходност се компенсира и преминава в положителна.
– Каква е актуалната картина към момента и какво сочат числата?
– Приключихме 2022 г. с около минус 12% за годината. Основната причина за негативния резултат е световната икономическа криза. Тя не е нова заради войната в Украйна, а личното ми мнение е, че ако не се беше появил Ковид и съответстващите мерки за неговото възпиране, миналогодишната криза щеше да започне през 2020 г. Войната в Украйна е това, което задълбочи кризата миналата година, но криза щеше да има и без тази война, защото, както всички знаят, икономиката е циклична.
– Кога смятате, че негативната доходност и спадът на активите в бранша ще бъдат компенсирани напълно?
– От началото на тази година има някакво, макар и не съвсем стабилно, възстановяване, от което се опитваме да се възползваме максимално и това доведе до реализиране на положителна доходност за 2023 г. към момента. Какво точно сочат числата обаче, е различно всеки ден. Ако бяхте ми задали този въпрос преди седмица, щях да отговоря, че положителната доходност от началото на годината е около 3%, днес обаче трябва да отговоря, че е около 2,5%, утре и другия месец ще бъде друго.
– Споменахте, че пазарите са на прага на нов цикъл. Какво следва във финансовата сфера и пенсионната индустрия според вас?
– Още в края на 2021 г. стана ясно, че след цикъла на ниски и отрицателни лихви навлизаме в следващ икономически цикъл на инфлация и покачващи се лихви, а това винаги води до спадове в цените на борсово търгуемите финансови активи. От десетилетия обаче не е имало криза, която да доведе до едновременен, толкова дълбок спад на цените и на акции, и на облигации едновременно, както това се случи през 2022 г. И на двата вида активи пазарните цени спаднаха с по около 20% за годината.
Доколкото пенсионните фондове приключихме тази тежка година не с 20%, а с 12% отрицателна доходност, означава най-малкото, че не сме ограничили работата си само до преоценка на активи. Нямаме съмнение, че тази негативна доходност от миналата година ще бъде компенсирана.
– Кога ще се случи това при тази гъстота от геополитически и икономически фактори, които влияят негативно?
– На първо място, като съществено условие за по-ускорен темп на възстановяване бих поставила овладяване на инфлацията и съответно спиране на увеличението на лихвите от централните банки, преди да вкарат икономиките в по-дълбока и дълготрайна рецесия от тази, която се очаква, защото лека и кратковременна рецесия няма да бъде спирачка на процеса на възстановяване, само ще го забави леко. Засега очакването на пазарите е, че следващото увеличение на лихвите през м. май ще бъде с 0.25%, и по-важното – очакването е, че ще бъде последно. На второ място, от голямо значение ще бъде дали всички икономически субекти ще издържат на увеличените лихви, без да влошат драстично печалбите си и дали някои от тях няма даже да фалират, като при такъв сценарий би било критично важно това да не са структуроопределящи за икономиките предприятия и още по-лошо – банки. Засега няма данни, че това е възможен сценарий. На трето място, пазарите ще приемат много негативно ескалация на войната в Украйна или друг подобен нов военен конфликт. Ако изключим като предвиждане най-тежките възможни варианти – банките да продължат да вдигат лихвите, икономиките да влязат в дълбока рецесия, ескалация на войната в Украйна, е възможно отрицателната доходност от миналата година да бъде компенсирана до края на 2023 г.
– А ако сценариите продължат да са негативни…
– При реализация на тежките варианти възстановяването ще отнеме повече време и тук пенсионните фондове са в по-изгодна позиция от много други икономически субекти, защото нашият инвестиционен хоризонт е няколко десетки години напред, през което време ще преодолеем и тази поредна криза, ще се възстановим и много вероятно – ще посрещнем после нова.
– Поредицата от кризи промени ли по някакъв начин структурата на инвестиционния портфейл на фондовете? Какво правят фондовете, за да компенсират поне до някаква степен негативната ситуация, която видяхме на финансовите пазари?
– Да променяме структурата на портфейла, е част от нашата работа не само при кризи. Промяната на структурата на портфейла обаче има ефект, ако се прави преди настъпването на някакви обстоятелства, влияещи върху цените на финансовите активи, защото те се движат повече от очаквания за предстоящи събития, отколкото от вече настъпили такива. Както вече отбелязах, макар и негативен, резултатът на пенсионните фондове за миналата година е доста по-добър, отколкото пазарните нива на включените в портфейла инвестиции. Една от причините за това е, че още в четвъртото тримесечие на 2021 г. вече имахме очакване, че идва криза и преструктурирахме портфейлите, основно в частта държавни облигации – освободихме се от част от по-дългосрочните облигации и увеличихме краткосрочните, които се влияят по-слабо при увеличаване на лихвите. Приехме също, че ще се придържаме към силно консервативна стратегия при инвестиране на новопостъпили в пенсионните фондове средства, за да задържим повече кеш за времето, когато тези пари биха могли да се използват за инвестиране в активи на по-ниски цени. Извършихме и други действия, но като цяло никой не може да се опази напълно от подобна криза, при която падат цените на всички възможни, а за нас и законово разрешени инвестиционни инструменти. В такива периоди се счита за успех, ако се постигне резултат, който е по-добър от пазара. Всеки, който е постигнал това, после се възстановява по-бързо, което беше и нашата цел през изминалата 2022 г.
– Смятате ли, че кризата е вече отминала?
– Кризата не е отминала все още. При подобни кризи, свързани със стартирането на нов икономически цикъл, винаги първо реагират финансовите пазари, както беше миналата година. Инфлацията, която централните банки борят с поетапно повишаване на лихвите, никога не изчезва изведнъж. Тенденцията за нейното намаление обаче, видна от периодично публикуваните данни в последните месеци, води до очакване на инвеститорите, че сме към края на процеса по вдигане на лихвите. Даже да приключи този процес обаче, кризата ще следва естествения си ход и от финансовите пазари ще се прехвърли върху реалния сектор, който ще започне да страда по-осезаемо от по-високите лихви. Вече се появяват първите подобни данни, ако се следи сезонът на отчетите в САЩ. В тази фаза на кризата за инвеститорите е важно да се ориентират кои бизнеси ще бъдат по-малко засегнати и кои повече, за да преструктурират портфейлите си в акции, включително да ги намалят. Добрата вест за тази втора част на кризата е, че тя обикновено завършва със стартиране на нов цикъл на намаляване на лихвите. Вече се появиха очаквания, че този нов цикъл ще започне в края на настоящата година или в началото на следващата, а това води до очакване за начало на пълно възстановяване на спадовете в цените на финансовите инструменти, които регистрирахме досега. Накратко казано, моето очакване е, че ще има частично и неустойчиво възстановяване, но и ще боли още известно време тази година макар и не толкова, колкото миналата. Говоря обаче само за икономическата част на кризата, за съжаление. Всякакви усложнения от геополитически проблеми, войни и т.н. са непрогнозируеми.
– През 2022 г. повишихте размера на пожизнените пенсии и разсрочените плащания на вашите пенсионери от универсален фонд. Бихте ли обяснили на какво се дължи разликата в доходността през периода на натрупване, която е отрицателна, и през периода на изплащане, която е очевидно положителна?
– Разликите са много. Фондовете, в които се натрупват пари от осигурителни вноски, са с по-дълъг инвестиционен хоризонт – 35-40 години. Фондовете за изплащане на пенсии са с по-къс. Това е определящо за вида инвестиции – в единия случай дългосрочни, в другия – краткосрочни и средносрочни. Това определя и различни нива на инвестиционен риск, от което зависи доходността. Фондовете във фазата на натрупване имат предостатъчно време да възстановят негативната доходност, докато тези за изплащане нямат такова време, а и изискванията за ликвидност са доста по-различни. Най-важното за миналата година си остава това, че фондовете за изплащане не бяха обременени със стари инвестиции, които да преоценяваме на по-ниски нива.
ТОВА Е ТЯ:
– Даниела Петкова е председател на УС на ПОК „Доверие“.
– Тя е главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“ от 2000 до 2012 г. Под нейно ръководство осигурените лица в пенсионните фондове на компанията достига над 1,2 млн. български граждани, а активите под управление – 4,7 млрд. лв.
– За постигнатото Даниела Петкова е отличена от Американския биографичен институт за постиженията си в областта на маркетинга и мениджмънта за 2005 г. и е включена в списъка Great Women of the 21st Century
– Даниела Петкова е първият мениджър от небанкова финансова институция, отличен с приз „Буров“ за финансово управление Носител е на приза „Мистър & Мисис Икономика“ за принос в сферата на небанковия финансов сектор за 2012 г.
Източник: „Телеграф„, София Симеонова
Председателят на БАДДПО изпрати писмо до телевизия Nova news в предаването „Твоят ден“ с позиция на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
В отговор на публикации по медиите за представянето на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, БАДДПО излиза с писмо и позиция в предаването „Твоят ден“ по телевизия Нова нюз.
Образователно видео на доц. д-р Атанас Георгиев за трудово-правната, осигурителна и финансова култура за младите хора и колко е важно да имат познания и финансова образованост, включително относно пенсионното си осигуряване в тристълбовия модел
Доцент д-р Атанас Георгиев е един от младите учени, декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В своята дейност е поставил, като акцент, успешната трансформация на дейностите във факултета, включваща съвместни проекти в бизнеса, нови учебни програми, подобряване на цялостната среда за образование, наука и партньорства с външни организации.
В приложеното видео, направено специално за един от членовете на БАДДПО, ПОК „Доверие“, представя своите виждания колко е важно, младите хора в страната да имат добри познания за управлението на собствените си финанси, също така трудово- правна и осигурителна култура с ясно разбиране за пенсионната система и нейната роля за бъдещето на всеки трудещ се българин.
Повече информация вижте тук.
Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ – интервю пред БГ ОНЕЪР на г-жа Д.Петкова – член на УС на БАДДПО
Все повече се губи логиката да се прехвърлят пари от частен фонд в НОИ
По данни на НАП 93 хиляди българи, на които през последните седем години скоро им е предстояло пенсиониране, са се отказали от втората си пенсия и са се преместили към Националния осигурителен институт. За този период прехвърлените средства от частните фондове към НОИ са в размер на 646 милиона лева, което е средно по около 7000 лева на осигурено лице.
Според Даниела Петкова от българската асоциация на дружеството за допълнително пенсионно осигуряване това не е твърда тенденция и това е незначителен брой хора. „Все повече се губи логиката някой да се прехвърля. Досега това се правеше, защото намаляваха държавните пенсии с 20 на сто, ако не се прехвърлят, миналата година започна едно по-коректно отношение – намаляването е с десет процента“, каза Петкова.
По думите ѝ има достатъчно информация какво се случва с парите в частните фондове. А най-важното е, че парите остават собственост на този, който се осигурява.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
За повече информация тук