Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване
В интервю за NOVA зам.-председателят на БАДДПО Светла Несторова подчерта, че средствата във втория пенсионен стълб са единствените лични и наследяеми пенсионни спестявания на осигурените лица. Тя акцентира върху значението на допълнителното пенсионно осигуряване като механизъм за натрупване, инвестиране и увеличаване на личните средства за пенсия.
Цялото интервю можете да видите тук.
В контекста на активния обществен дебат около предстоящото въвеждане на мултифондовия модел у нас, Владимир Нечев – член на Управителния съвет на БАДДПО представи експертна позиция, която цели да внесе яснота и да противодейства на разпространявани внушения на започнатата преди дни от Крум Зарков и Ваня Григорова инициатива, която приравнява инвестиционния подход на мултифондовата реформа с „хазарт“.
В интервю за предаването „12+3“ на БНР той подчерта, че използването на термини като „рисково“ и приравняването на инвестиционния подход с хазарт, не отразяват реалната същност на модела. Владимир Нечев обясни ясно, че мултифондовата система стъпва върху утвърдени международни практики и е насочена към постигане на по-добра доходност и по-адекватен коефициент на заместване за бъдещите пенсионери.
„Промените влизат в сила от началото на 2027 г. Според възрастта им лицата ще бъдат разпределени в един от трите типа подфондове – уточни Нечев. Динамичният е подходящ за лицата до 50-годишна възраст. След тази възраст профилът на лицата се сменя към балансиран. Задължително лицата, на които им остават 3 или по-малко години до пенсиониране, отиват в Консервативен фонд. … Изборът на подфондове не е случаен, а стъпва на общоприетите практики в редица други държави, които отдавна работят с този мултифондов модел и гарантира напълно, според интересите на всички лица, това да се постигне по-висока доходност, по-добри резултати и по-добър коефициент на заместване накрая“.
Той обясни, че динамичното управление води до по-добри резултати, което показва опитът навсякъде:
„Пенсионното осигуряване е един дългосрочен процес. Всички данни и статистика показват, че спадовете са временни, след което пазарите се възстановяват. Затова Динамичният подфонд е за хора до 50-годишна възраст. Законът е предвидил гранични случаи, при които, ако лицето е на 47 години, примерно, първо трябва да престои 5 години в Динамичния подфонд, преди да премине към балансиран“.
Всичко става по ясни и прозрачни правила и регулации, заложени от Кодекса за социално осигуряване, подчерта категорично Нечев.
Интервюто на Снежана Иванова с Владимир Нечев в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл.
БАДДПО в медиите / Галерия / Интервю / медии / Новини
Владимир Нечев, член на Управителния съвет на БАДДПО, в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 29 май 2026 г. разясни основните принципи на въвеждането на мултифондовия модел и как той ще повлияе на управлението на средствата за втора пенсия.
Основният акцент на реформата е, че осигурените лица ще бъдат разпределени в различни подфондове според възрастта им, като системата следва т.нар. принцип на жизнения цикъл.
Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:
до 50 години – в динамичен подфонд;
между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.
Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.
🔹 „Разпределението по подфондове следва жизнения цикъл на осигурените лица – повече доходност в началото и повече защита към края.“
Свобода на избор и възможност за промяна
Въпреки автоматичното разпределение, Нечев подчерта, че правото на избор се запазва.
В периода от 1 септември до 30 ноември всяка година осигурените ще могат:
да изберат различен подфонд от служебно определения;
да направят промяна на вече направен избор.
Това дава възможност на хората да адаптират инвестиционния си профил според личните предпочитания и финансови цели.
🔹 „Реформата дава не само автоматично разпределение, но и реален избор – всеки може да реши как да се управляват неговите средства.“
Основни цели на реформата
В интервюто бяха откроени няколко ключови цели на мултифондовия модел: постигане на по-висока доходност; увеличаване на бъдещите пенсии;
разширяване на инвестиционните възможности; намаляване на таксите за управление.
Тези промени са насочени към по-ефективно управление на средствата в дългосрочен план.
Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:
• до 50 години – в динамичен подфонд;
• между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
• в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.
Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.
Гаранции и защита на средствата
Нечев подчерта, че въпреки по-широките инвестиционни възможности, сигурността на средствата остава гарантирана.
Запазва се една от най-важните защити в системата:
гаранцията върху брутния размер на внесените средства, независимо от пазарните колебания.
🔹 „Гаранцията върху брутните вноски остава – средствата на хората запазват своята защита и при новия модел.“
Кои фондове не се променят
Промените засягат основно универсалните пенсионни фондове, популярни и с наименованието „втора пенсия“.
Професионалните пенсионни фондове (за първа и втора категория труд – тези от НОИ) остават без промяна, а при доброволното пенсионно осигуряване въвеждането на подфондове ще зависи от решенията на отделните дружества.
Мултифондовият модел въвежда баланс между автоматизация и избор, като съчетава защита на средствата с възможност за по-висока доходност.
Повече възможности за осигурените днес, означава по-добри пенсии утре.
▶️ Вижте цялото участие тук: bTV, „Тази сутрин“, 29.05.26
Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова взе участие в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, където представи позитивния поглед на сектора към предстоящата реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.
В разговора беше поставен акцент върху това, че пенсионната система в България навлиза в нов етап на развитие — по-модерен, по-гъвкав и по-близък до добрите европейски практики. Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност средствата на осигурените лица да се управляват по начин, който по-добре отчита тяхната възраст, инвестиционен хоризонт и индивидуални потребности. 📈
Реформата е важна, защото съчетава повече избор за хората с по-висок потенциал за доходност в дългосрочен план. Особено за младите осигурени лица по-дългият период до пенсиониране позволява по-активна инвестиционна стратегия, докато с наближаване на пенсионната възраст средствата могат постепенно да бъдат насочвани към по-консервативен профил. 🛡️
Така допълнителното пенсионно осигуряване се развива в посока на по-голяма устойчивост, повече стабилност и гаранци.
Целта е да се постигне по-добра адекватност на бъдещите пенсии и по-ясна връзка между времето, доходността и личния избор. Това е стъпка към система, която не просто съхранява спестяванията, а работи по-ефективно за бъдещето на осигурените лица. 🌍
▶️ Цялото участие може да бъде гледано тук
„За първи път хората ще имат възможност да участват активно в управлението на своите пенсионни спестявания.“ – каза Русинова
Новият мултифондов модел не е просто техническа реформа – той е стъпка към изграждане на по-зряла финансова култура и по-добро планиране на бъдещето.
Пенсиите – тема не само за възрастните
Въпреки че често свързваме пенсиите с края на трудовия живот, промените показват, че това е тема, която засяга най-вече младите и активните хора.
„Мултифондовете са тема за младите хора – те имат време и хоризонт да се възползват от по-висока доходност.“ – изтъкна Русинова
Колкото по-рано човек започне да се интересува от управлението на средствата си, толкова по-голям е потенциалът за натрупване в дългосрочен план.
Защо е необходима тази промяна?
Пенсионната система е изправена пред сериозни предизвикателства – застаряващо население, намаляващ брой работещи спрямо пенсионерите и нарастваща зависимост от държавния бюджет.
„Системата трябва едновременно да е финансова стабилна и да гарантира по-високи пенсии в бъдеще.“ – подчерта Русинова
Именно затова е необходимо да се развият механизми, които дават по-добра доходност и насърчават личната отговорност.
Три стълба – една цел
Важно е да се разбере, че мултифондовете са част от по-голямата картина. Българският пенсионен модел стъпва върху три допълващи се стълба.
„Първи, втори и трети стълб не се конкурират – те се допълват, за да осигурят по-висок доход при пенсиониране.“ – разясни Русинова
Комбинацията между тях е ключът към по-адекватни доходи в по-късен етап от живота.
От спестител към инвеститор
С новите правила всеки осигурен ще може да избира как да се управляват средствата му – по-консервативно или с по-висок риск и потенциална доходност.
„Хората вече ще имат думата как да се управляват техните средства – това изисква информиран избор и финансова култура.“ – обясни Русинова
Тази промяна поставя фокус върху нуждата от знания и информираност, а не върху пасивно участие.
Финансовата грамотност – ключът към успеха
Една от най-важните предпоставки новият модел да работи успешно е повишаването на финансовата грамотност.
„Трябва да се научим да управляваме личните си финанси – това е ключово за по-добри пенсионни резултати.“ – подчерта Русинова
Особено при младите поколения се наблюдава нарастващ интерес към инвестиции и управление на средства, което е позитивна тенденция.
Сигурност и защита
Въпреки по-активния избор, сигурността остава основен приоритет. Системата работи в рамките на строга регулация и надзор.
„Средствата са защитени чрез строг контрол, европейска рамка и регулаторен надзор – рискът от загуба е силно ограничен.“ – увери Русинова
Това дава увереност, че дори при по-динамично инвестиране, основната защита на парите остава гарантирана.
Индивидуален избор, а не универсално решение
Въпросът дали да се прехвърлят средства между стълбовете няма универсален отговор – всичко зависи от личната ситуация.
„Най-важното е човек да се информира и да вземе решение според собствения си профил и житейска ситуация.“ – допълни Русинова
Налични са калкулатори, консултации и информация, които могат да подпомогнат този избор.
Активността на хората е решаваща
Моделът дава възможност, но не я налага – всеки може да избира, да отлага или да променя решението си във времето.
„Най-сигурният начин да преодолеем притесненията е да задаваме въпроси и да търсим информация.“ – уточни Зорница Русинова
Какво следва оттук нататък
От 1 септември всеки осигурен трябва да:
• провери в кое дружество се осигурява;
• потърси информация и консултация;
• прецени какъв тип управление е най-подходящо за него.
„Хората трябва да бъдат активни – това е първата стъпка към по-добри доходи в бъдеще.“ – в заключение каза Зорница Русинова
Мултифондовият модел поставя осигуреното лице в центъра на системата, като му дава възможност активно да участва в управлението на собствените си пенсионни спестявания и да търси по-висока доходност в дългосрочен план – каза Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор“, в подкаста на БНТ „Истината за…мултифондовете. Как да увеличим парите си за пенсия“ с водещ Надя Обретенова. , посветено на предстоящите ключови промени в допълнителното пенсионно осигуряване.
Основната идея на реформата е осигурените лица да получат реален избор как да се инвестират средствата по техните лични партиди, в зависимост от възрастта им, инвестиционния хоризонт и индивидуалната толерантност към риск. Чрез мултифондовата система всеки ще може да избере между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като при липса на изричен избор ще се прилага автоматично разпределение по т.нар. „жизнен цикъл“.
„Целта на мултифондовата система е парите на хората да работят по-ефективно за тях, съобразно възрастта и индивидуалния им рисков профил.“ – уточни Диана Йорданова
Активен избор и по-добра доходност
Целта на промените е значително повишаване на дългосрочната доходност и съответно – на размера на бъдещите пенсии. По-младите хора ще могат да се възползват от по-високия потенциал на капиталовите пазари чрез динамични стратегии с по-голям дял на акциите, докато с наближаване на пенсионната възраст управлението ще става по-предпазливо, с фокус върху запазване на натрупаните средства.
Изборът на подфонд ще се извършва чрез кратък въпросник за определяне на рисковия профил, със съдействието на пенсионното дружество, а възможността за промяна остава веднъж годишно.
Диана Йорданова изтъкна, че пенсионноосигурителните фондове в България вече са доказали, че могат да управляват средства и да постигат много добра доходност (последните години, около 8-10%), дори и при сегашните условия. „Нашата цел е, когато човек достигне възраст за пенсиониране, той да може да разполага с минимум около 20% от последната работна заплата, от последния осигурителен доход, който е имал. Това е голямата цел“
Сигурност, контрол и гаранции
В интервюто специален акцент е поставен върху високото ниво на защита на средствата в универсалните пенсионни фондове.
Сигурността на средствата остава водещ приоритет, подкрепена от законови гаранции. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор напомни, че това е секторът с най-строг регулаторен режим, включващ ежедневен надзор от КФН и втори контролен механизъм чрез банките попечители., резерви и ежедневен двоен контрол от страна на КФН и банките попечители.
„Допълнителното пенсионно осигуряване е най-строго контролираният сектор – с ежедневна отчетност и ясна гаранция за внесените средства.“ – уверява Диана Йорданова
Законодателството предвижда и ключова гаранция – осигурените лица получават най-малко брутния размер на направените вноски, дори при неблагоприятни пазарни сътресения. Тази защита се подкрепя от система от резерви, които пенсионноосигурителните дружества поддържат именно с цел стабилност и защита на интересите на осигурените.
Освен това средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и наследяеми, което ясно отличава допълнителното пенсионно осигуряване от разходопокривните модели.
Информирането – ключът към успеха на реформата
Според зам.-председателя на КФН, успехът на мултифондовата система зависи в голяма степен от информирания и активен избор на гражданите. Реформата не само разширява възможностите, но и насърчава личната отговорност и ангажираност към собственото пенсионно бъдеще.
Интервюто дава ясен знак, че предстоящите промени целят по-устойчива, прозрачна и ефективна система, ориентирана към по-добри резултати за осигурените лица в дългосрочен план.
▶️ Гледайте целият подкаст на БНТ, „Истината за…“ тук:
Пенсионната реформа е подкрепена от различни политици и следва препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това заяви Врадимир Нечев в студиото на „Денят на живо“ по NOVA NEWS. Гражданите ще могат да инвестират пенсионните си осигуровки в три вида фондове – динамичен, консервативен и балансиран, поясни той. Целта е чрез инвестиране, гражданите де факто да получават по-високи пенсии.
Как да предпазим парите си от обезценяване
Експертът каза, че този модел работи в други европейски държави и всеки човек е свободен да избира как да бъдат инвестирани парите му като се очаква възвръщаемостта на доходите да се повиши до 7% през следващите години. Той наблегна на това, че инвестираните средства са със строг лимит, който цели да осигури сигурност и прозрачност на средствата.
„Който не е избрал вида фонд до 1 януари 2027 г., ще бъде разпределен служебно според възрастта си. Планирано е това да бъде датата, от която промяната да стане факт“, каза още Нечев.
Целия разговор гледайте във видеото.
Мултифондовият модел не е експеримент, а доказано работещ подход в редица развити пенсионни системи, каза за БТА Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Милтенова посочи, че решението на 51-вото Народно събрание за приемане на мултифондовете е може би най-важното, взето за бъдещето на всички работещи хора. По думите й вече над 15 години секторът, регулаторът и експертите работят по различни изчисления, сериозни стрес тестове и симулации, за да се постигне най-доброто решение.
Законът беше обнародван в „Държавен вестник“ с указ на президента Илияна Йотова, с което започва много активна работа на пенсионните дружества да се подготвят и от 1 януари 2027 г. мултифондовете да заработят.
Цялото интервю можете да видите тук:
Ако работиш в България и се осигуряваш за пенсия, следващите месеци могат да променят начина, по който се управляват твоите пенсионни спестявания. В Народното бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се въвеждат т.нар. мултифондове. Ако си роден след 1959 г. и работиш на трудов договор, задължително се осигуряваш и в т.нар. втори стълб — частен пенсионен фонд (Универсален пенсионен фонд, или УПФ). Всеки месец 5% от осигурителния ти доход отиват там — разделени между работодателя и теб. Над 5 милиона българи имат лична партида в такъв фонд. Досега тези пари се управляваха по един и същи начин за всички — без значение дали си на 25 или на 60 години. Реформата с мултифондовете цели да промени точно това. И какво още… Пред ФАКТИ говори Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
Интервюто може да видите тук:
„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.
В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.
В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.
Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.
По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.
Цялото интервю можете да видите тук.