Категория: Интервю

Във втория и третия пенсионен стълб гражданите имат натрупани лични средства, които се унаследяват и трябва да мислим как чувствително да увеличим тези спестявания, каза в интервю за БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Разговорът за подобряване на инвестирането във втория и третия стълб вече е проведен и чака своето спешно разрешаване чрез въвеждането на т.нар. мултифондов модел, добави тя. И напомни за препоръките в тази посока на експертите и от Икономическия и социален съвет, и от ОИСР.
Несторова изрази несъгласие с тезата, че въвеждането на мултифондове е „подарък“ за пенсионните дружества. „Развитие на мултифондова система означава промяна в начина на инвестиране на средствата, но и намаляване таксите на дружествата. Т.е. дружествата ще трябва да осигуряват по-висока доходност на хората, защото от това ще зависи размерът на тяхното възнаграждение. Така че не говорим за „подарък“, а за притискане на дружествата да изкарат по-добра доходност“, обясни тя. И напомни, че мултифондовата реформа означава въвеждане на фондове с различен профил според възрастта на осигурените лица – за младите ще може да се инвестират по-динамично, а за хората непосредствено преди пенсия – по възможно най-консервативния начин, за да бъде съхранена натрупаната през годините доходност.
Несторова обърна внимание и на възможностите, които третият стълб дава за планиране на заместващия доход след пенсиониране. В него всеки може да внесе толкова пари, колкото прецени, да получи добра доходност, натрупаните средства също се унаследяват, а в годините на натрупване гражданите и в момента получават 10-процентно данъчно облекчение от годишния облагаем доход, напомни представителят на БАДДПО.
„Промените за надграждане на системата, което ще раздвижи втория и третия стълб са готови, цялата експертно-техническа работа е свършена и законопроектът е в Министерството на финансите. Не мисля, че трябва да се чака изработването на пътна карта за пенсионна реформа – това ненужно би отложило във времето промяна, която е изцяло в интерес на спестяванията на гражданите. Трябва да придвижим мултифондовете и успоредно да се работи върху пътната карта“, отбеляза Несторова.
Според БАДДПО влизането на България в еврозоната ще се отрази положително на спестяванията на хората във втория и третия стълб. За пенсионните дружества това е технически процес, за който те вече са готови. Влизането в еврозоната ще повиши инвестиционния рейтинг на България и възможностите да посреща чуждестранни инвестиции, както и участието на пенсионните дружества на външни пазари и ще направи инвестирането по-доходно и по-сигурно. Тенденциите в Европа също са не просто към съхраняване на допълващия капитало-покривен модел, но и в неговото развиване, добави представителят на БАДДПО по БНР.

Държавата би следвало да насърчи работодателите да имат по-активна роля в третия стълб – сподели Светла Несторова, член на УС на БАДДПО в интервю за в. „Капитал“.
Основен механизъм за това са данъчните облекчения, а в България те не са променяни от 20 години. След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии. И така, вместо да стимулираме само потреблението, бихме стимулирали дългосрочното спестяване и бихме позволили на работодателите да играят по-сериозна роля в осигуряването на доходи за късни години.

Цялото интервю може да прочетете тук

Г-н Мирослав Маринов, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания, член на БАДДПО, е част от експертите, интервюирани в голямата тема на в. „Капитал“ за застраховането и осигуряването.  

Колко пари ще ви трябват, ако утре се пенсионирате, за да бъдете спокойни?

Вероятно всеки човек би посочил различна сума в зависимост от личните си предпочитания – начин на живот, местоживеене и много други предпоставки. Една от масово възприетите от икономисти и финансисти теории е, че за да запазите стандарта си на живот, като се пенсионирате, то разполагаемият ви доход трябва да е поне 80% от последната заплата, която сте взимали. С дефицитите в пенсионните системи, от каквито страда и българското държавно осигуряване, е ясно, че ако се надяваме само на пенсия, това няма да стане. Има още много причини за това – осигуряване на по-нисък от реалния доход, както и таванът на пенсиите. Дори и хората с високи заплати при този механизъм на регулация ще имат ограничение на сумите след пенсиониране. Заради хроничните дефицити в бъдеще на правителствата ще е все по-трудно да увеличават пенсии, а хората с такива ще се увеличават и все по-малко работещи ще ги осигуряват. Всичко това е показателно колко е важно да се заделят и инвестират допълнителни средства, които да осигуряват доходност за старини.

Но може ли да се определи конкретна сума, която би била достатъчна за средностатистическия човек, който наближава пенсионна възраст?

Минималният размер на заделените средства трябва да е около 8 пъти годишния доход на човек – при средна годишна заплата 30 хил. лева това се равнява на около 240 хил. лева. Естествено, тук не влизат други активи като недвижими имоти, инвестиционни застраховки или други инвестиции. С тази сума ще може да се харчи и да се посрещат разходи, без да се опира единствено на евентуална пенсия. В колкото по-напреднала възраст е човек, толкова по-вероятно е да има известни проблеми със здравето си.

„Трябва да се има предвид, че здравето струва пари“, посочва Маринов. Здравословните разходи могат да натежат на бюджета на хора, които са близо до пенсионна възраст, особено ако нямат достатъчно заделени средства, за да ги посрещнат. Здравните застраховки и застраховка живот могат да помогнат, за да бъдете по-подготвени. По-младите трябва да заделят повече. Най-важното според Мирослав Маринов е семейството: колко голямо е то, дали имате деца и на каква възраст са те. Ако децата все още са ученици, разходите на семейството ще са по-големи и заделените средства ще трябва да са повече.

Спестяването за пенсионна възраст е като маратон: ако решите да тичате по-бавно в началото с надеждата, че ще наваксате със спринт в последните километри, най-вероятно няма да успеете да завършите успешно. В този ред на мисли е най-добре да започнете да спестявате от ранна възраст. За хората между 20 и 30 години суми от порядъка на 200 – 250 хил. лева няма да бъдат достатъчни поради различни причини, сред които основно са инфлацията и конвергенцията. Българските доходи ще растат по-бързо от тези в страните на развитите икономики, което означава, че и цените в потребителската кошница също ще растат. „Нужната сума за хора на около 30-годишна възраст за спокойно пенсиониране вероятно би била около 300 хил. евро“, посочва Маринов.

Интервюто с г-н Маринов може да прочетете тук

И още: време ли е за увеличение на вноската към втория стълб на системата? Трябва ли да закрием тристълбовия модел?

Г-жа Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО, в интервю на „Клуб – Z“ за актуалните теми, свързани назрялата необходимост от развитие на пенсионния модел в България.

Нова година, ново увеличение на пенсиите и тотално скъсване с връзката между осигурителния принос и пенсията, която получават пенсионерите. Това е равносметката за държавния първи стълб на системата ни, и то без да броим огромния дефицит от над 10 млрд. лв. в НОИ.

В публикацията, г-жа Милтенова отговаря на въпроси, свързани с това дали втори стълб може да се окаже спасение за парите на осигурените.

Освен, данните от становището, което вече публикувахме на сайта на БАДДПО , г-жа Милтенова отговори и на други въпроси:

Каква година изпратиха частните пенсионни дружества, затваряйки 2024 г.?

2024 г. беше предизвикателна, но относително стабилна за частните пенсионни дружества. Въпреки икономическите колебания и несигурността на глобалните пазари, фондовете успяха да реализират сравнително високи положителни доходности за осигурените лица. Годината беше успешна – към края й частните пенсионни дружества управляват активи на стойност над 26 млрд. лв. и отбелязват стабилен растеж, който се дължи както на увеличението на бруто вноските на осигурените лица, така и на добрата положителната доходност от инвестициите.

Средно за всички универсални фондове през 2024 г. тя достигна 6,56%, а за доброволните 8,32%. Констатираната от ОИСР стабилност и добър контрол от страна на КФН постави добра основа да бъде надграден пенсионният модел с прилагането на фондовете, следващи жизнения цикъл възможно най-скоро, за да започнат да се инвестират по-динамично и перспективно пенсионните спестявания и да се постига по-висока доходност за осигурените лица. Целта на всички е да се предприемат навременни стъпки за увеличаване на втората пенсия, за да могат гражданите да са спокойни, че ще имат възможност да посрещнат старините си по-достойно от настоящия момент.

Как се отразява кризата във финансирането на пенсиите от НОИ на вашия бизнес? Има ли някакъв ефект върху вас или нямате допирни точки?

Кризата във финансирането на пенсиите от Националния осигурителен институт (НОИ) не оказва пряко въздействие върху частните пенсионни дружества като цяло, тъй като те функционират на капиталов принцип, при който осигурените лица натрупват собствени индивидуални партиди и са лични пенсионни спестявания. Въпреки това общите икономически условия, нарастващи дългове на първия стълб и демографските тенденции влияят върху цялостната пенсионна система.

Тристълбовият модел беше въведен преди повече от 20 години – задължително държавно обществено осигуряване (ДОО – първи стълб), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО – втори стълб) и допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО – трети стълб). Всички елементи са взаимосвързани, защото основната им цел е да подсигурят кумулативно адекватен заместващ доход на осигурените лица след пенсионирането им.

Повод за тревога за цялата система е, че съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, което не е устойчиво, като проблемът се задълбочава във връзка с влошаващата се демографска картина в България. Води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на тези дисбаланси е важната рола на капиталовите пенсии от втори и трети стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините. Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална партида/сметка.

Очевидно трябва да се търсят работещи решения. За втория и третия стълб сме категорични, че това е въвеждането на мултифондов модел, който да позволи увеличаване на доходността и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в бъдеще. Важно е да се знае, че ефектът няма да се усети веднага, а е нужно натрупване от няколко години.

Отново подновихте своето предложение за увеличаване на вноската към задължителното осигуряване в частен фонд – т.нар. втори стълб на системата. Защо? Какви са вашите аргументи?

Увеличението на вноската към втория стълб не е нова тема. Още при създаването на модела се предвиждаше тя да достигне 7% и дори 10% от осигурителния доход, но това не се случи. Тя беше плавно покачена от 2% на 5% и от повече от десет години остава на това ниво, което има своето отражение върху обема на партидите на осигурените лица. Увеличаването й е политическо решение. Аргументите в негова подкрепа са ясни – ще доведе до по-високи натрупвания в индивидуалните партиди на осигурените лица, което от своя страна би осигурило по-добра финансова стабилност при пенсиониране. Целта е да се засили ролята на частните пенсионни фондове в осигуряването на адекватни пенсии и да се намали натискът върху държавната пенсионна система. Това обаче не бива да става чрез противопоставяне между първия и втория стълб.

Все още ли законодателството не позволява – осигуреният при вас да избира как да инвестирате парите му? Има ли вече възможност да избера част от парите ми да се инвестират по-агресивно и съответно да нося отговорността, ако те бъдат изгубени?

Брутните вноски по персоналните партиди няма как да бъдат изгубени – те са гарантирани, фондовете са разделени от дружествата, които ги управляват. Това е важно да се знае и осигурените лица да не губят доверие в системата.

В момента българското законодателство не предоставя възможност на хората да избират конкретни инвестиционни стратегии или рискови профили за своите средства в универсалните пенсионни фондове. Всички средства се управляват съгласно обща инвестиционна политика, определена от съответното пенсионно дружество и регулаторните изисквания. Затова е важно дружествата да имат възможност да инвестират парите на хората по по-адекватен начин, така че да се увеличи доходността, която осигурените лица получават.

Категоричното мнение и на ОИСР, и на ИСС е, че сегашният вариант на инвестиране е прекалено консервативен и следва да бъде надграден с въвеждането на мултифондове.

Да обясним: няма как един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. За лицата, които се намират от 20 докъм 45-50 години, парите е важно да могат да бъдат инвестирани по-динамично, за да се ползват перспективните и печеливши инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Аз обичам да казвам, че пенсията е най-дългосрочната инвестиция, която човек прави в живота си. Затова е важно да помогнем на хората да се ориентират, да повишим финансовата им грамотност и те да могат да планират средствата, които да заделят за старини – не само чрез осигурителните си вноски в първия и втория стълб, но и в третия, който е доброволен и дава много големи възможности.

Идеята на мултифондовете е да се позволи при по-младите да се инвестира по-динамично – когато имаш дълъг хоризонт до пенсиониране, има време евентуални движения на пазара да бъдат компенсирани. С навлизане в зрелостта трябва да се преминава към по-балансиран подход, а непосредствено преди пенсия той да е задължително консервативен, за да не бъде рискувана натрупаната през годините доходност. Целта е, когато осигуреното лице навърши 45-50 години, да е натрупало много повече средства в своята партида, отколкото ако още от старта на неговата трудова заетост парите са били инвестирани съгласно сегашната по-консервативна инвестиционна политика.

Какво би означавало въвеждането на мултифондовете в България и как това ще се отрази на осигурените?

Въвеждането на мултифондове би позволило на осигурените лица да избират между различни инвестиционни портфейли с различни нива на риск и потенциална доходност. Това би предоставило по-голяма гъвкавост и възможност за персонализиране на инвестиционната стратегия според индивидуалните предпочитания и толерантност към риск. По-динамичното инвестиране ще увеличи размера на партидите в дългосрочен план – например наши математически изчисления показват, че пенсиите от втория стълб биха могли да се удвоят до 1400-1500 лв. в сравнение със сегашните предвиждания за около 700 лв. на база на сегашните инвестиционни рамки.

Нека да говорим с числа – каква би била средната печалба за един средно осигурен български гражданин?

В пенсионното осигуряване не използваме точно термина печалба, а говорим за постигната дългосрочна възвращаемост или доходност върху пенсионните вноски. За изминалите над 20 години средствата на осигурените са съхранени и са нараснали средно с 4% годишно. Очакваме, че с въвеждане на по-гъвкавия мултифондов модел бъдещите пенсионни спестявания ще имат рентабилност в диапазона 8 -10 % годишно за динамичните подфондове, докато за балансирания подфонд – над 5-6%. Свръхконсервативният подфонд преди непосредствено пенсиониране очакваме да реализира до 3% годишна доходност.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че вторият стълб не успява до момента да осигури достатъчно висока доходност, така че от него да има смисъл?

Не трябва да се забравя, че натрупванията във втория стълб са от едва 23 години, докато целият период до пенсия е 40 г. Т.е. вноските са постъпвали в него за два пъти по-кратък период в сравнение с ДОО. Също така процентът на вноската е много по-нисък. Но за хората е важно да помнят, че тези суми са техни лични и стоят в персонални партиди, които са само техни и на техните наследници.

Така че смисъл има, и то голям, да се спестява за втора и трета пенсия – средствата не се облагат с данъци и се наследяват в пълна степен в акумулационната фаза и във фазата на изплащане в зависимост от избрания продукт. Дългосрочните натрупвания в индивидуалните партиди предоставят допълнителен източник на доход при пенсиониране, който е важна част от заместващия общ доход. Въвеждането на мултифондове ще затвърди добрата възвращаемост в средносрочен и дългосрочен план и това допълнение към държавната пенсия значително ще подобри финансовото състояние на пенсионерите и ще им гарантира по-голяма сигурност в пенсионна възраст. Това е смисълът.

Ами доброволните фондове? Започна ли българинът да мисли повече за времето след като спре да работи, като се осигурява в т.нар. трети стълб на системата?

През последните години се наблюдава нарастващ интерес към доброволните пенсионни фондове, като все повече българи осъзнават необходимостта от допълнителни спестявания за пенсия. Това се дължи на повишената информираност относно демографските предизвикателства и потенциалните недостатъци на държавната пенсионна система.

Третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният сред хората. И тук е нашето място като индустрия да обясним на работещите ползите от него. Благодаря на медиите за това, че повишават информираността на гражданите. Третият стълб дава много добри възможности хората да инвестират в достойни старини, като заделят регулярно суми в различен размер, за които се ползва данъчно облекчение 10% от годишния облагаем доход. Освен това всичко се изплаща или остава за наследниците.

Каква е минималната сума, която мога да внасям в доброволен пенсионен фонд?

Няма фиксирана минимална вноска – тя зависи от условията на съответния фонд. Обикновено месечните вноски могат да бъдат и съвсем малки – по 20-30 лв., което дава гъвкавост на осигурените лица да спестяват според възможностите си. Някои фондове нямат минимален размер на вноската, докато други могат да изискват определена сума.

Много осигурени лица могат да изпозлват доброволното пенсионно осигуряване за максимално ефективно безданъчно спестяване в рамките на утвърдените максимално суми.

Друго преимущество е, че работодателите могат да осигуряват своите служители в ДПФ за максимална сума месечно от 60 лв на служител/работник, тя се признава за социален разход на фирмата и е освободена от данъци. През изминалите години и в резултат на инфлационните процеси от БАДДПО често сме поставяли въпроса за сериозното увеличение на тази архаично ниска сума за доброволно пенсионно осигуряване, което би стимулирало и работодателите, и ще е в полза на осигурените лица.

Каква е средната доходност на един осигурен в доброволен пенсионен фонд?

Доходността в доброволните пенсионни фондове варира в зависимост от инвестиционната политика. Средногодишната доходност за последните 10 години е между 4% и 6%. Тези средства са обект на дългосрочно инвестиране, като крайната сума зависи от индивидуалните вноски и натрупаната доходност. Въвеждането на мултифондове ще даде възможност да се увеличи и тук доходността.

Има ли начин дефицитът в НОИ да бъде запълнен без вдигане на данъците и поемане на нов дълг?

Решението на проблема с дефицита на НОИ изисква комплексен подход. И в момента текат дискусии, но намалението на дефицита в ДОО е една от най-чувствителните теми и не е задача само с един отговор. Важно е да се ограничи нелегалната заетост и да се увеличи събираемостта на осигурителните вноски, да се наложи съзнанието за регулярно пенсионно спестяване на базата на реалните трудови доходи.

И тук отново бих искала да се върна на темата за насърчаване на частното пенсионно осигуряване и разумното покачване на % на вноските, което ще доведе до редуциране на натиска върху първия стълб.

Линк към оригиналната публикация в „Клуб-Z“ може да намерите тук 

В интервю за предаването „Ревизия“ по Nova News, Светла Несторова – член на УС на БАДДПО внесе яснота по отношение на въпросите за втората пенсия. Тя е категорична, че вторият пенсионен стълб е увеличил парите на хората.

Често работещите не са наясно колко пари имат в личните си партиди в осигурителните дружества, нито пък каква втора пенсия ще получават след време. „Не е вярно, че вторият стълб не е оправдал съществуването си. Парите на хората са там и са увеличени. Инфлацията е почти изцяло посрещната. Системата е стабилна.“, заяви Несторова. Тя коментира, че системата у нас се представя изключително добре през последните три години и че за целия период от въвеждането на тристълбовата система в България тя се е доказала като работеща и помагаща на осигурените.  По думите ѝ, до момента няма загубени пари, няма нито един фалит на дружество. Отхвърли твърденията, че дружествата инвестират в свързани лица и техни скрити компании. „Това категорично не е вярно. Просто не е истина“, обяви Несторова.

И още – пенсионните фондове у нас искат да се въведе поредната стъпка от реформата като се институционализират т.нар. мултифондове. „Мултифондовете като реформа представляват възможност да се даде на пенсионните фондове да управляват фондове с различен рисков профил, които са адекватни за хора с друг рисков апетит. Един млад човек има инвестиционен хоризонт от 40 години, а един възрастен има няколко години. Сега се гарантира сигурност, а не доходност. Време е за реформа, която да позволи доходността на фондовете да се увеличи и системата да е адекватна и за по-младите хора“.

Целият разговор от предаването „Ревизия“, излъчено на 14.02.2025 г. може да видите тук.

В интервю по БНР, за предаването „12+3“, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, разказа каква е значимостта на капиталовите пенсии за достойни пенсии.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход“.
Това заяви пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„През последната година българската пенсионно-осигурителна система премина няколко доста сериозни проверки и анализи. Те бяха направени от различна гледна точка. От една страна като част от процеса на присъединяване на България към ОИСР. Ние бяхме един от първите сектори, в които организацията влезе, за да направи оценка и анализ“, напомни тя и очаква скоро да излезе доклад.

Тя подчерта също, че е приключил и дългият процес на вътрешна проверка на системата и нейната стабилност от страна на икономическия и социален съвет, където участват почти всички заинтересовани страни. Третият анализ е на МТСП, който беше само на първия стълб – това, което НОИ събира и изплаща.

По думите ѝ анализът на парламента и на ОИСР дават вътрешна и външна гледна точка на всички сегменти на системата. Те са доста единодушни, което ни дава възможност да заключим, че и тези преценки са верни, обобщи Несторова.

Тя изтъкна, че и от двете страни системата е преценена като изключително стабилна и прозрачна:

„Вноските се събират по начина, по който следва, управляват се по начина, по който е предвидено от закона. Всичко е прозрачно. Наблюдава се на ежедневна база от регулаторите в страната. Системата получи изключително положителна оценка в своята цялост“.

Несторова обаче допълни, че докладите съдържат и препоръки за това как системата да се развие:

„Тук стават ясни доста бързо няколко основни посоки, в които са ни необходими промени. Промените изискват сериозна политическа воля и сериозна политическа стабилност“.

В предаването „12+3“ тя посочи, че първата и основна посока за развитие на системата е, че трябва да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която хората получават. Според нея сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен. Не ни дава възможност да печелим за хората от собствените им пари, посочи тя и обясни как се инвестират парите на хората в момента.

„Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Светла Несторова подчерта още, че не може един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. Според нея това трябва да се промени:

„Би следвало за хората, които се намират от 20 до към 40 години, парите да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Разбира се, че са по-рискови отколкото са абсолютно консервативните, но динамичното инвестиране и печалбата са пряко свързани. Понеже хоризонтът е много дълъг, това дава време движенията на пазара да бъдат в крайна сметка изравнени и когато човекът навърши 45-50 години той би имал много повече средства в своята сметка, отколкото би имал, ако от началото парите стоят в касичка“.

Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Според нея мярката не търпи отлагане, а политическо разбиране по въпроса има.

Пенсионният модел е успешен, само когато е солидарен, подчерта Несторова. Тя цитира доклад на НОИ, според който у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионера, което по думите й е много лошо съотношение. По стария начин, по който в първия стълб се случват нещата, а именно от вноските на работещите да се плащат пенсиите, това не може да издържи дългосрочно, категорична е тя и добави, че това води до увеличаване на дефицита в бюджета и до нарастваща роля на държавата.

„Дефицитът в последните 3 години се удвои – от 11 млрд. отиде на 22 разходът, сега ще отиде на 24. Държавата участва като трети осигурител в целия този процес“.

По думите ѝ именно затова са измислени и капиталовите пенсии – тези с натрупване (втория и третия стълб на пенсионното осигуряване). Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална сметка.

Другата посока на препоръките е свързана с няколко парадоксални политически решения, взети в последните 10-15 години, коментира Несторова.

„През последните години няколко пъти се взимаха решения, които на практика създадоха конкуренция между първия и втория стълб“, посочи тя и обясни с пример сегашната ситуация. Според нея хората трябва да могат да вземат решение дали да получават само първа пенсия или първа и втора именно в момента на пенсиониране, когато сумите и натрупванията са ясни.

Тя вижда постепенно разбиране в политическите партии: „Тази отговорност, която все изглежда дългосрочна и е добре някой друг да поеме, на практика чука на вратата“.

Несторова обясни какво представляват първият, вторият и третият пенсионен стълб. За нея третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният и разбираният от хората.

„Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране и да не разчитат на поредния министър на финансите за подаяния“.

По думите ѝ при него нищо не се губи, а освен това всичко се изплаща и децата го наследяват.

С един клик на телефона хората могат да проверят онова, което се е натрупало в частните осигурителни компании, отбеляза още Светла Несторова.

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Светла Несторова в предаването „12+3“ чуйте в звуковия файл.