Евелина Милтенова, Председател на УС на БАДДПО даде интервю за в. „Трета възраст“ по най-важните теми, свързани с втори стълб и предстоящото въвеждане на мултифондовата система.
– Г-жо Милтенова, вие сте председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Лидерът на БСП Крум Зарков и столичният общински съветник Ваня Григорова обявиха, че започват национална гражданска инициатива „Не залагайте на хазарт старините ни!“ с две искания към Народното събрание: 1) премахване на задължителния характер на осигуряването в частни пенсионни фондове като втори стълб; 2) забрана на рисковото инвестиране на парите за пенсии на фондови пазари освен с изричното съгласие на осигурените лица.
– Сравненията с хазарт са не просто манипулация, на практика те са „хазарт“ със страховете на хората. Управлението на финансови активи не е игра на „Тука има – тука няма“, а отговорно дългосрочно и професионално управление на лични финансови активи при законови ограничения и всекидневен надзор на Комисията за финансов надзор. 5% осигуровки, които всеки работещ заделя във втория стълб, са единствените му лични спестявания от всички данъци и осигуровки, които плаща всеки месец. Те не постъпват в пенсионните дружества, а в персонални партиди на всеки един човек и са неприкосновени.
Освен това са гарантирани и наследяеми. Парите са негови лични спестявания, трупат се и се увеличават чрез постигнатата от пенсионните дружества доходност. Предложенията, за които питате, не повишават сигурността, а напротив – концентрират риска на осигурените лица. Защото ще се увеличи зависимостта на бъдещите пенсии от все по-негативните демографски процеси и от състоянието на държавния бюджет. Ако 5% осигуровки във втория стълб бъдат добавени към близо 15%, които всеки месец всеки плаща за първия стълб НОИ, просто ще бъдат веднага изхарчени за покриване на текущите разходи за пенсия. И към момента хората имат избор и всеки, които не иска да внася във втория стълб, има право да внася всичките си близо 20% от осигурителния доход в НОИ. Това обаче е избрано от твърде малко работещи.
С реформата в капиталовите пенсионни фондове от 1 януари никой не принуждава никого да избира динамичен профил. Дава се избор между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, и начинът на инвестиране на партидите ще става все по-консервативен с напредване на възрастта.
Единствената промяна, която не може да се прави, е 3 г. преди пенсия да си извън консервативен подфонд – замисълът му е да съхрани натрупаната в годините доходност и тя да остане на максимално високи нива в момента на пенсиониране. Много важна част от реформата е, че от 1 януари 2027 г. се въвежда и защита и гаранция на първоначално определения размер на пенсията от втория стълб и тя ще е заедно с натрупаната доходност. След изчисляване на нейния размер, в години докато се получава, не може да падне под определената сума, дори да има трусове на финансовите пазари – пенсионните дружества ще са задължени да осигурят пари за изплащане на пълния ѝ размер. В допълнение всяка година пенсионните дружества са задължени да актуализират размера на втората пенсия нагоре на база постигнатата доходност в консервативните подфондове – всичко е гарантирано и сумата на втората пенсия може само да нараства. Тя се и наследява в зависимост от желанието на осигурения. Статистическите анализи и симулации показват, че размерът на пенсиите от втория стълб ще имат възможност най-малко да се удвоят.
– Зарков твърди, че „почти 1,5 млрд. евро изтичат във втория пенсионен стълб годишно – това е половината от заема, който правителството иска да изтегли“. Какво означава „изтичат“, какво общо имат с дълга на държавата и може ли някой да им ги отнеме
– Вижте, отнасям се с уважение към политическите убеждения на всеки лидер и към съответната риторика, която е подходяща за партията му. Но не мога да замълча, когато се подвеждат хората и се прави опит да се посегне на спестяванията им. Парите в пенсионните фондове не са пари, подарени на пенсионните дружества, за да „изтичат“ в тях. Това са собствени осигурителни вноски, които се превръщат в активи по личните партиди на гражданите. Те са лична и неприкосновена собственост на бъдещите пенсионери. А сравнението с държавния дълг е некоректно и манипулативно. Заемът финансира публични разходи и увеличава държавните задължения. 5-процентната вноска във втория стълб се заделя и чрез доходността увеличава пенсионните активи на осигуреното лице. Това е и същността на капиталовия модел. Размерът на партидата зависи от размера на осигурителния доход, както и от постигнатата от пенсионните дружества доходност. Да не забравяме и че спестяванията в партидите се трупат от 20 години, а средният период, в което едно лице работи и се осигурява, е 40 г. – т.е. към момента имаме обем на личния капитал във втория стълб от 50%, защото е минал само половината от обичайния осигурителен период. Това е и една от причините за незадоволителния размер на втората пенсия – просто няма достатъчно дълго време натрупвания. Важно е да се отбележи, че активите на фондовете са напълно отделени от имуществото на пенсионното дружество. Те не могат да се използват за негови задължения или за текущи бюджетни нужди, а личната партида е наследяема. Състоянието на нетните активи във фондовете се изчислява и докладва от пенсионните компании всеки ден на банката-попечител и на регулатора – има всекидневен контрол и прозрачност, която я няма дори и при банките. Ако бъдещите вноски се насочат към НОИ, те няма да се натрупват на името на човека, а ще бъдат използвани за текущото изплащане на пенсии. Това би заменило личен наследяем актив с бъдещо право, зависещо от приходите и правилата на солидарната система – т.е. ще бъдат изхарчени сега за сегашните пенсионери и няма да може да се натрупва инвестиционен доход през следващите години, който да доведе до по-високи пенсионни плащания.
– Аргументът на КТ „Подкрепа“ срещу новия модел е, че хората са тласкани да „играят хазарт“, защото не разбират от инвестиции в ценни книжа. Какви знания трябва да имаме, за да вземаме решения?
– Не е необходимо осигуреният да бъде специалист. Защото инвестициите в акции и облигации ще се правят не отделно от всеки работещ човек, а от висококвалифицираните експерти в пенсионните дружества. Пенсионното дружество има задължение да оцени рисковия профил чрез въпросник, да обясни резултата и да консултира лицето какъв подфонд е подходящ за него. Пенсионноосигурителните дружества активно работят да информират по всички налични канали своите осигурени лица, защото вярваме, че информираният избор е най-добрата защита. Дружествата вече изпращат такава информация заедно с годишните извлечения.
– Вярно ли е, че от 1 януари 2027 г. поне 90% от работещите под 50 години ще бъдат включени, без да разберат, в най-високорисковия подфонд? Какви са регулаторните защити?
– Твърдението, че „поне 90% от хората“ ще бъдат включени в динамичния подфонд не се подкрепя от закона и няма такива очаквания. Законът предвижда лицата под 50 години, които не направят избор, да бъдат служебно разпределени в динамичен подфонд. Колко ще бъдат те, зависи от това колко граждани ще упражнят правото си на избор. Ограничението „до 90%“ се отнася до максимално допустимия дял на определени финансови инструменти с променлив доход в портфейла на динамичния подфонд. То не означава, че 90% от хората ще бъдат разпределени там, нито че задължително 90% от парите им ще бъдат вложени в акции. Предвидено е преминаване към балансиран профил след 50-годишна възраст и към консервативен профил през последните 3 г. преди пенсиониране. Допълнителни защити са резервът за гарантиране на брутния размер на преведените вноски (парите не могат да бъдат загубени) и защитата на първоначално определения размер на пенсията заедно с натрупаната доходност.
– Това не е реформа на пенсионната система, а надграждане на капиталовия втори стълб. Каква е целта на новите мултифондове – печели икономиката, УПФ или вложителите?
– Най-важната цел е да се увеличава размерът на персоналните партиди на осигурените лица чрез постигане на максимално висока доходност и те да бъдат съхранени въпреки инфлацията през целия 40-годишен период на натрупване – защото средно толкова е времето, в което човек работи. Икономиката и капиталовият пазар могат да получат положителен вторичен ефект от дългосрочния инвестиционен ресурс, но това не е самоцел. Средствата не принадлежат на пенсионните дружества – те са активи на пенсионните фондове и се управляват единствено в интерес на осигурените лица, собственици на партидите.
КАК ДА НЕ СЪМ РАЗПРЕДЕЛЕН СЛУЖЕБНО
– Между 1 септември и 30 ноември тази година всеки може да си избере подфонд, след това до 15 декември ще има служебно разпределение. Какво трябва да направя, ако не искам да бъде служебно разпределен?
– Просто трябва да го заяви пред пенсионното си дружество и то е длъжно да се съобрази с избора му. Никой никого за нищо не задължава. Хората получават повече права, не задължения. Ако някой не заяви своя избор, просто ще бъде служебно разпределен в подфонд според възрастта си. Предвиденото в закона разпределение в подфондове според възрастта е възможно най-доброто решение. Но ако някой не е съгласен с него и не успее да го заяви тази година пред пенсионното си дружество, законът дава възможност всяка година подфондът да се променя.
Оригиналното интервю във в. „Трета възраст“ от 01.07.2026 може да прочетете тук
