Категория: Новини

Мултифондовият модел поставя осигуреното лице в центъра на системата, като му дава възможност активно да участва в управлението на собствените си пенсионни спестявания и да търси по-висока доходност в дългосрочен план – каза Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор“, в подкаста на БНТ „Истината за…мултифондовете. Как да увеличим парите си за пенсия“ с водещ Надя Обретенова.  , посветено на предстоящите ключови промени в допълнителното пенсионно осигуряване.

Основната идея на реформата е осигурените лица да получат реален избор как да се инвестират средствата по техните лични партиди, в зависимост от възрастта им, инвестиционния хоризонт и индивидуалната толерантност към риск. Чрез мултифондовата система всеки ще може да избере между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като при липса на изричен избор ще се прилага автоматично разпределение по т.нар. „жизнен цикъл“.

„Целта на мултифондовата система е парите на хората да работят по-ефективно за тях, съобразно възрастта и индивидуалния им рисков профил.“ – уточни Диана Йорданова

Активен избор и по-добра доходност
Целта на промените е значително повишаване на дългосрочната доходност и съответно – на размера на бъдещите пенсии. По-младите хора ще могат да се възползват от по-високия потенциал на капиталовите пазари чрез динамични стратегии с по-голям дял на акциите, докато с наближаване на пенсионната възраст управлението ще става по-предпазливо, с фокус върху запазване на натрупаните средства.
Изборът на подфонд ще се извършва чрез кратък въпросник за определяне на рисковия профил, със съдействието на пенсионното дружество, а възможността за промяна остава веднъж годишно.

Диана Йорданова изтъкна, че пенсионноосигурителните фондове в България вече са доказали, че могат да управляват средства и да постигат много добра доходност (последните години, около 8-10%), дори и при сегашните условия. „Нашата цел е, когато човек достигне възраст за пенсиониране, той да може да разполага с минимум около 20% от последната работна заплата, от последния осигурителен доход, който е имал. Това е голямата цел“

Сигурност, контрол и гаранции
В интервюто специален акцент е поставен върху високото ниво на защита на средствата в универсалните пенсионни фондове.
Сигурността на средствата остава водещ приоритет, подкрепена от законови гаранции. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор напомни, че това е секторът с най-строг регулаторен режим, включващ ежедневен надзор от КФН и втори контролен механизъм чрез банките попечители., резерви и ежедневен двоен контрол от страна на КФН и банките попечители.

„Допълнителното пенсионно осигуряване е най-строго контролираният сектор – с ежедневна отчетност и ясна гаранция за внесените средства.“ – уверява Диана Йорданова

Законодателството предвижда и ключова гаранция – осигурените лица получават най-малко брутния размер на направените вноски, дори при неблагоприятни пазарни сътресения. Тази защита се подкрепя от система от резерви, които пенсионноосигурителните дружества поддържат именно с цел стабилност и защита на интересите на осигурените.
Освен това средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и наследяеми, което ясно отличава допълнителното пенсионно осигуряване от разходопокривните модели.

Информирането – ключът към успеха на реформата

Според зам.-председателя на КФН, успехът на мултифондовата система зависи в голяма степен от информирания и активен избор на гражданите. Реформата не само разширява възможностите, но и насърчава личната отговорност и ангажираност към собственото пенсионно бъдеще.
Интервюто дава ясен знак, че предстоящите промени целят по-устойчива, прозрачна и ефективна система, ориентирана към по-добри резултати за осигурените лица в дългосрочен план.
▶️ Гледайте целият подкаст на БНТ, „Истината за…“ тук:

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора в последните години. Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове. Тази реформа, която е и поведенческа, дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. Едно от най-ценните неща в нея е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура. Интересът към третия пенсионен стълб, който е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това коментира Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора за последните повече от 20 години. Тя започва от следващата година, тази ще бъде подготвителна за пенсионните компании, в която те трябва да разработят и популяризират инвестиционните си стратегии.

„Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове от следващата година.“

Тази реформа дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. „Дори хората, които не проявят интерес, реално ще участват в реформата.“

До 50-та си година хората непроявили инициативност ще попадат в динамичния профил (до 90% акции в портфейла). След това те ще бъдат включвани в балансирания профил (до 55% акции). А три години преди пенсиониране всички задължително попадат в консервативния профил (25% акции), който цели запазване на натрупаното във времето. Преди този момент, разбира се, всеки ще може сам да избира между динамичен и балансиран профил.

В момента 75% от пенсионните фондове инвестират не повече от 30% в акции при универсалните си портфейли (задължителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) При доброволните портфейли (допълнителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) делът на акциите е към 40%.

„Едно от най-ценните неща в тази реформа е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура.“

Досега у нас тя се развиваше предимно чрез европейско финансиране, както и от държавния бюджет. Сега се отваря вратата за частни инвеститори (включително външни и наднационални) през специални дружества, листнати на борсата. Така нашите пенсионни фондове ще изградят една доходоносна антиинфлационна дългосрочна компонента (да речем 10%) в своите портфейли.

Говорим за едно перфектно съвпадение между инвестиционния жизнен цикъл на спестителите (40 години) и хоризонта на инфраструктурните проекти. Така ще се насочат много средства на пенсионните дружества към нашия капиталов пазар (в момента само 15%). Не че нямат желание, просто предлаганите обеми книжа са ниски.

В последните три години пенсионните фондове имат много добра доходност в диапазона 8-9%. От началото на тази година има спад от под процент, но това дава възможност те да купят активи на по-приемливи цени.

Хората, които се интересуват, могат да видя разбити подробно дяловете по региони, отрасли, инструменти и т.н. във фондовете на различните пенсионни дружества. Те разполагат с най-добрите инвестиционни екипи в България.

Интересът към третия пенсионен стълб (допълнителното осигуряване, вторият е задължителното – бел. ред.) расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно и защото върви с данъчни облекчения, които финансират разходите по първоначалното влизане.

Ако на младите не им се мисли за пенсия, могат да мислят за третия стълб като за инвестиционен продукт, като за стабилната основа на всяка инвестиционна игра.

„Реформата с мултифондовете е и поведенческа. Тя за първи път ще създаде в България една огромна група инвеститори без дори те в началото да са си дали сметка за това.“

Искам от всяко редовно правителство сериозна дългосрочна финансова политика, свързана не с преразпределение – една сериозна амбиция за развитието и динамизирането на капиталовия пазар в България. От липсата на това всички сме по-бедни.

Цялото интервю може да гледате тук

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ подготви поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

С въвеждането на мултифондовете се въвеждат и нови правила за пенсионните дружества. Тяхната печалба за първи път ще бъде обвързана с доходността, която успеят да постигнат за клиентите си.

От 1 януари 2027 г. се променя из основи философията на таксуване, като се преминава от фиксирани към резултатно ориентирани такси с два компонента. Досега пенсионните дружества събираха основната част от таксите върху постъпващите осигурителни вноски и върху управляваните активи, независимо от постигнатата доходност. Новият модел цели да обвърже в много по-голяма степен възнаграждението на дружествата с реалния инвестиционен резултат за осигурените лица.

Таксата върху всяка осигурителна вноска, която към момента е с максимален размер до 3,75% от вноската, ще започне да намалява поетапно в десетгодишен преходен период, достигайки 2,1%. По този начин се намалява директната тежест върху осигурените лица и се създават условия за по-бързо натрупване на средства по индивидуалните им партиди. Паралелно с това се въвежда втори компонент в таксата, който е обвързан с постигнатата доходност. Така новият модел създава стимули пенсионните дружества да постигат по-висока доходност, тъй като от нея ще зависи печалбата им. На практика това означава преминаване от модел на “гарантирани такси” към модел на “такси срещу резултат”. По този начин се очаква силно засилване на конкуренцията между дружествата и по-ефективно управление на пенсионните спестявания.

Оригиналната статия във в. „24 часа“ може да прочетете тук 

Преди повече от две десетилетия въвеждането на тристълбовия пенсионен модел в България поставя основата за по-висока адекватност на бъдещите пенсии. Вторият стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване – е замислен като механизъм за диверсификация на риска и за осигуряване на по-устойчиви доходи чрез дългосрочно капиталово инвестиране – това се казва в публикацията на г-жа Лидия Шулева, управляващ партньор на „Бизнес Интелект“, публикувана в брой 3/2026 на списание „Мениджър“

„В началото обаче страната няма опит в управлението на публични средства върху капиталов принцип. Поради опасения за сигурността на средствата законодателството въвежда силно рестриктивни инвестиционни правила за универсалните пенсионни фондове. Това насочва значителната част от портфейлите към нискорискови активи, основно държавни ценни книжа – подход, който носи стабилност, но ограничава потенциала за по-висока доходност.

Допълнително, първите поколения пенсионери, които започват да получават средства от втория стълб, имат сравнително кратък осигурителен период, което прави ефекта от капиталовите доходи по-слаб. Тези фактори очертават необходимостта от еволюция на модела.

Мултифондовата система е логичната следваща стъпка. Тя позволява по-фино управление на риска според възрастта и профила на осигурените лица, както и по-ефективно разпределение на активите. Така се създават условия за по-добра дългосрочна доходност и по-адекватни пенсии в бъдеще.

Какви проблеми решава реформата

Първият и най-очевиден проблем, който мултифондовете адресират, е ниската доходност. Настоящият модел третира еднакво всички осигурени лица, независимо от възрастта им. Това означава, че младите хора, които имат десетилетия пред себе си, инвестират прекалено консервативно. Въвеждането на по-рискови, но и по-доходни стратегии за тази група може значително да увеличи натрупванията в дългосрочен план.

Вторият проблем е липсата на персонализация. Сегашната система на практика не позволява избор на инвестиционен профил, въпреки че различните възрастови групи имат различен инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Мултифондовете въвеждат гъвкавост и поставят осигуреното лице в центъра на модела, като му дават възможност да съобрази стратегията с личния си жизнен цикъл и инвестиционен профил.

Третият проблем е натрупаният скептицизъм към капиталовото осигуряване. Ниските първи втори пенсии създадоха усещане за неефективност. Въвеждането на мултифондовете е знак, че системата може да се адаптира и да се развива, като използва натрупания опит и международните добри практики.

Намаляване на таксите и по-строги изисквания към фондовете

Съществена част от предлаганите промени е свързана с намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират. Законът предвижда поетапно ограничаване на таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите. Това е важен сигнал към обществото, че модернизацията на системата върви ръка за ръка с по-добра защита на интересите на осигурените лица.

По-ниските такси имат директен ефект върху натрупванията в индивидуалните партиди. При дългосрочно спестяване дори малко намаление на разходите води до осезаемо по-висок краен резултат.

Паралелно с това реформата поставя и по-високи изисквания към самите пенсионноосигурителни дружества. Предвижда се засилване на критериите за капиталова адекватност, така че фондовете да разполагат с достатъчно буфери за поемане на рискове при по-динамични инвестиционни стратегии. Това е важен елемент от баланса между по-висока доходност и защита на осигурените лица.

Допълнително се въвеждат по-ясни критерии за подбор на инвестиционните инструменти и механизми за двоен контрол върху инвестиционния процес – както на ниво вътрешно управление, така и чрез засилен регулаторен надзор. Целта е разширяването на инвестиционните възможности да бъде съпроводено със засилена дисциплина и прозрачност.

По-добро използване на дългосрочния хоризонт

Един от ключовите аргументи в полза на мултифондовете е възможността за по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт. Пенсионните фондове по своята същност са дългосрочни инвеститори, но досегашната регулация ги поставяше в прекалено консервативна рамка. Чрез диференцирани портфейли ще стане възможно по-добро управление на риска във времето – по-висок риск в началото на осигурителния период и постепенно намаляване преди пенсиониране.

Инвестиции в инфраструктура – възможности и притеснения

Една от темите, които предизвикват най-сериозен обществен дебат, е възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно в инфраструктурни проекти. От икономическа гледна точка това е логична посока – инфраструктурата изисква дългосрочен капитал, а пенсионните фондове разполагат именно с такъв ресурс. Подобни инвестиции в други държави често се реализират чрез инфраструктурни фондове, публично-частни партньорства или специализирани облигации.

В българския контекст обаче съществува натрупано обществено усещане за сериозни корупционни рискове при реализирането на този вид проекти. Именно това обяснява защо разширяването на инвестиционния обхват поражда притеснения в част от политическите сили и обществото.

Поради тази причина е важно подходът да бъде внимателен и балансиран. По-широкият набор от инвестиционни възможности трябва да бъде съпроводен с ясни ограничения, строги критерии за допустимост на проектите и висока степен на прозрачност. Възможно решение е фокус върху добре структурирани инструменти с висока степен на регулация и международно участие, които намаляват риска от политически и управленски влияния.

В този смисъл ключовият въпрос не е дали пенсионните фондове могат да участват в инфраструктурни инвестиции, а как да бъде дефиниран обхватът на допустимите проекти така, че да се гарантира максимална защита на осигурените лица.

По-висока адекватност на бъдещите пенсии

В дългосрочен план основният ефект от мултифондовете трябва да бъде повишаване на адекватността на бъдещите пенсии. Това е особено важно на фона на неблагоприятните демографски тенденции – застаряващо население и намаляваща работна сила, – които поставят под натиск разходопокривния първи стълб.

По-добрата доходност във втория стълб може да компенсира част от този натиск и да изпълни първоначалната му мисия – да бъде реално допълнение към държавната пенсия, а не символичен доход.

Повече доверие и ангажираност

Реформата има и важен поведенчески ефект. Възможността за избор създава усещане за контрол и ангажираност. Това може да стимулира по-голям интерес към дългосрочното спестяване и да повиши финансовата култура.

Същевременно въвеждането на мултифондовете предполага по-активна комуникация и по-висока прозрачност – ясно представяне на рисковете, доходността и инвестиционните стратегии.

Въвеждането на мултифондовете не е революция, а логична еволюция на българския пенсионен модел. То стъпва върху първоначалната идея на реформата – по-високи и по-устойчиви пенсии чрез диверсификация на риска – и я адаптира към съвременните реалности и международните стандарти. Реформата адресира няколко ключови проблема едновременно: ниската доходност, липсата на персонализация, нивото на таксите, нуждата от по-строги изисквания към фондовете и ограниченото използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт.

След повече от 20 години развитие вторият стълб навлиза в нов етап. Мултифондовете са шанс той да стане по-гъвкав, по-ефективен и по-близък до нуждите на хората. Но успехът на реформата ще зависи от внимателното ѝ прилагане – с ясни правила, силен надзор и прецизно дефиниране на допустимите инвестиции, така че основната цел да бъде запазена: по-високи и по-адекватни доходи за бъдещите пенсионери.

Цялото съдържание на публикацията „Мултифондовете – следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб“ в брой3/2026 на списание „Мениджър
може да прочетете тук