Над 11 млрд. евро от активите за т.нар. втора пенсия на повече от 4 млн. българи са инвестирани

в различни финансови инструменти извън страната. И реално не работят за развитие на българския

капиталов пазар и икономика, а за чужди. Причината е, че българският капиталов пазар е прекалено

тесен за обема средства, които частните пенсионни фондове инвестират в различни финансови инструменти,

за да осигурят максимално висока доходност за клиентите си. За последните три Години тя е 2,8 млрд.

евро сума, която е чиста печалба за всички осигурени и е разпределена по персоналните им партиди.

В момента универсалните фондове управляват близо 16 млрд. евро спестявания за втора пенсия.

Като 70 % от тези пари се инвестират извън България, показват отчетите на дружествата.

Голяма част от тези над 11 млрд. евро могат реално да се върнат като инвестиции в България. И

освен да носят полза за българската икономика, да се увеличават и с повисоки темпове.

Което логично води и до по-висока втора пенсия за бъдещите пенсионери.

Една от основните възможности е да се разреши на дружествата да инвестират до 10% от активите

на фондовете в инфраструктурни проекти. Това обявиха в отворено писмо до политиците от

Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, от асоциацията на

управляващите дружества, тази на лицензираните инвестиционни посредници,асоциацията за

дялово и рисково инвестиране, както и предприемаческата асоциация. То бе разпространено, след

като депутатите отложиха гласуването на промените в Кодекса за социално осигуряване.

В тях се предвижда въвеждането на мултифондове, чрез които реално спестяванията за втора

пенсия да се увеличават по-бързо, отколкото досега. Като най-консервативната прогноза, правена в

анализите на Комисията за финансов надзор, предвиждаше размер на втората пенсия над 730 евро

на месец, ако на пенсионните компании се разреши създаването на мултифондове.

Препъникамък обаче се оказа възможността до 10% от средствата във финдовете да могат да се

инвестират в инфраструктурни обекти – училища, детски градини, ВиК мрежи, магистрали,

пристанища и други обществено значими обекти.

ПП-ДБ оттеглиха подкрепата си за законопроекта, като дори предлагат да отпадне неизползваната

вече 17 години възможност за инвестиции в дългови книжа, издадени или гарантирани от банки с

над 50% държавно участие, а такава у нас е само ББР. Според депутата Венко Сабрутев подобни

инвестиции имат корупционен риск. След неговото изявление депутатите отложиха приемането на

системата от мултифондове, въпреки че промените се обсъждат над 10 години и чуждестранният

опит доказва добрите резултати.

Всъщност инвестициите в инфраструктура не са безконтролно „изсипване“ на средства в различни

проекти. На пенсионните фондове не се позволява директно инвестиране в конкретни обекти, а

всичко трябва да минава през различни емитирани финансови инструменти на фондовата борса

изцяло частна инвестиция, без никакво участие на държава. Което пък отделно гарантира, че няма

да се отрази на бюджетния дефицит.

Според промените в КСО, за да инвестират пенсионните фондове в инструменти за инфраструктура,

тези инвестиции — облигации, акции или фондове, трябва да бъдат емитирани и търгувани публично

на Българската фондова борса или на друг регулиран международен фондов пазар. Което е

гаранция за пълна прозрачност на процеса.Още повече че пенсионните фондове няма да са

единственият инвеститор в подобни финансови инструменти.

В международен план обикновено като основни инвеститори участват ЕБВР, ЕИБ, Световната банка.

Това ново предложение не включва участие на държавната ББР. И надгражда съществуващото от

2009 г. положение за инвестиции през ценни книжа на ББР опция, която практически не е приложима

и реално не работи.

Опитът в чужбина

В условията на застаряващо население и дългосрочни ангажименти към бъдещите пенсионери

пенсионните фондове по света все поактивно търсят инвестиции, които комбинират стабилност,

предвидим доход и защита от инфлация. Именно затова инфраструктурните проекти – като пътища,

енергийни и водни мрежи, дигитална и социална инфраструктура – се утвърждават като естествено

допълнение към портфейлите на пенсионните фондове. Международната практика показва, че тези

активи имат дълъг жизнен цикъл, генерират регулярни парични потоци и често са слабо зависими от

краткосрочните колебания на финансовите пазари. В държави като Канада, Австралия,

Нидерландия и Великобритания пенсионните фондове вече са сред ключовите инвеститори в

инфраструктура, използвайки както директни участия, така и специализирани фондове, облигации

и публично-частни партньорства, при стриктно управление на риска и силен надзор.

В България сега възможностите за участие на пенсионните фондове в инфраструктурни проекти

съществуват, но са по-скоро ограничени и индиректни – чрез държавни и общински облигации.

Анализът на международния опит показва, че при внимателно разширяване на регулаторната рамка

– с ясни лимити, изисквания за обезпечение, прозрачност и защита на интересите на осигурените

лица пенсионните спестявания могат да се превърнат във важен източник на дългосрочен капитал

за инфраструктурата у нас. Подобен подход би позволил едновременно постигане на по-добра

доходност за бъдещите пенсионери и ускоряване на инвестициите в ключови публични проекти, без

това да води до неконтролируем риск или прехвърляне на задължения към държавния бюджет.

Точно това целят предлаганите изменения в КСО и е изключително важно да се приемат и отворят

тези нови възможности за българските пенсионни фондове, както е европейкия и международен

стандарт. (24 часа) „Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в

България и да работят за развитието на българската икономика, включително чрез инвестиции в

инфраструктура.

Тези проекти са дългосрочни, което ще даде хоризонт и на инвестициите на фондовете.

Нещо повече – част от тези проекти са и печеливши, което ще гарантира доходност на фондовете“,

защити промените в Кодекса за социално осигуряване председателят на КФН Васил Големански в

интервю за „24 часа“ в края на миналата година. пенсионери трябва да бъдат . инвестирани в

България, категорична бе и зам.председателят на КФН Диана Йорданова.

Инвестициите на вложения за пенсия в инфраструктура не е българско нововъведение, показва

анализ на Международната организация на пенсионните надзорници (IOPS), като информацията в

анализа обхваща 31 държави.

Практиката на регулациите в различните държави е разнообразна, като българското предложение

спада към консервативните – стана ясно от анализа на IOPS.

В Хърватия например до 55% от спестяванията във високорисковите пенсионни фондове могат

да се инвестират в инфраструктурни проекти.

В Швейцария пък този процент може да е 10, а в Румъния стига 15 на сто за определени проекти.

Като в много от държавите няма специални рестрикции за инвестиции в инфраструктурни проекти и

пенсионните дружества могат да инвестират директно в инфраструктурни компании и

инвестиционни фондове (например Дания, Нидерландия, Великобритания, Канада, Австралия).

Инфраструктурните проекти са особено подходящи за инвестиции от пенсионни фондове, защото

те предлагат дългосрочна добра доходност, посочва анализът на IOPS. Като правилото е, че

финансираните чрез облигации проекти печелят от такси за ползването им – платени магистрали,

такси за пренос на вода и пр.

В Европа вече има доста опит точно в този тип инфраструктурни проекти. Именно с частни

инвестиции например през 90-те е построена околовръстната магистрала на Атина.

По този начин са изградени и се оперират и платените  автостради в Италия

Подобна е практиката и във Франция. А в Нидерландия така се финансират компаниите, които

строят и стопанисват най-големите търговски пристанища в държавата.

Допълнителна полза за държавата е, че финансирането на инфраструктурни обекти с участието на

пенсионни фондове няма да се отрази на публичните дългове. А по този начин се запазва и

финансовата стабилност на страната. (24 часа)

Участие на г-н Милен Марков, член на УС на БАДДПО в предаването Лични финанси със Светозар Костадинов. Целия материал може да видите тук.

„Мултифондовата реформа е чудесна възможност за развитие и подбряване на резултата, но тя далеч не изчерпва всички недъзи на пенсионната система в България“

Колкото повече хора се запознаят с възможностите на пенсионната система, толкова по-добре.

Това обясни пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

През миналата седмица в социалната комисия в парламента бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване, които предвиждат въвеждането на мултифондове.

„Подкрепата, която предложението за такава реформа събира, е абсолютно безпрецедентно за българското политическо пространство от много години насам.

Тази реформа е направена с много силна потребителска насоченост. Тя променя гарантите и сигурността на гражданите, които имат втори стълб в пенсионното осигуряване“.

Практиката показва, че никой не мисли за пенсия преди да стане прекалено късно, отбеляза още Несторова.

„А ние имаме хоризонт от 40 години да трупаме средства и да обезпечим дохода си след пенсиониране.

Така, както се предлага тази реформа в момента, извършва няколко големи промени. Първият законодателен ход е да се гарантира първата пенсия на лицата, които се пенсионират във втори стълб на пенсионното осигуряване. Пенсиите им ще могат само да се увеличават, но не и да се намаляват, независимо от развитието на пазара.

Тази реформа прави и дългосрочен стратегически план как тази услуга все повече да поевтинява за гражданите“.

Законът значително завишава изискванията към инвестиционните екипи на пенсионните дружества, обясни тя.

„Пенсионната индустрия в момента управлява над 15 милиарда евро. Прави това повече от 20 години. Има разработени професионални екипи. В пенсионните дружества са едни от най-добрите инвестиционни експерти, които постигат доста сериозни резултати.

Реформата покачва като цяло сигурността на системата. Тя дава повече свобода и възможност на хората, които искат парите им да бъдат управлявани по-динамично и да постигат по-висока доходност. В момента около една четвърт от активите на дружествата се инвестират по-агресивно“.

Мултифондовата реформа е чудесна възможност за развитие и подбряване на резултата, но тя далеч не изчерпва всички недъзи на пенсионната система в България, подчерта обаче Несторова.

Тя обясни защо хората трябва да прояват интерес какви пари имат във втория стълб.

„Парите в индивидуалната партида са ваши. Те са натрупани на ваше име. Не могат да изчезнат. Непрекъснато ви носят доходност“.

Добре е гражданите да се замислят и дали да не си напряват трети стълб, посочи тя.

„Там и доходността е по-висока. От нас зависи колко пари ще вкарваме“.

По закон всички пари, които си внесъл в своя пенсинен фонд, са гарантирани, обясни тя в предаването „Нещо повече“.

Цялото интервю на Диана Янкулова със Светла Несторова може да чуете в звуковия файл.

По-високи пенсии и по-ниски такси – социалната комисия прие на първо четене промените в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат т.нар. мултифондове за вторите пенсии.

Какво предвиждат новите фондове: всеки човек автоматично ще бъде разпределян в три типа подфонда според възрастта (динамичен, балансиран, консервативен), с опция за избор при желание.

По-ниски такси и повече избор: планира се намаляване на таксите върху вноските, а участниците в пенсионните схеми ще имат възможност да избират как да се инвестира тяхната втора пенсия.

Цялата публикация можете да видите тук.

Вчера – 04.02.2026г, Парламентарната Комисия по труда и социалната политика прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет. С него се предлага въвеждане на мултифондове в системата на допълнителното пенсионно осигуряване, което ще даде на осигурените възможност сами да избират как да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания в зависимост от толерантността им към риск и етапа на живота им. Законопроектът беше приет с 13 гласа „за“ и 4 „против“. Предвижда се създаване на подфондове с различни инвестиционни профили, а промените целят повишаване на защитата на осигурените.

Прессъобщшението на БТА може да видите тук.

Какви са промените в Кодекса за социално осигуряване и как ще се отразят те на осигурените лица?  В рубриката „След новините“- bntnews с автор Светозар Костадинов.

В този епизод М. Маринов – член на УС на БАДДПО и Христина Христова – бивш министър на социалното министерство, анализират в дълбочина състоянието на българската пенсионна система и реалните рискове пред нейната устойчивост. Разговорът засяга връзката между осигуровките, доходите и бъдещите пенсии, влиянието на демографските процеси и политическите решения, както и ефекта от автоматичните увеличения на заплати и минимална работна заплата върху бюджета. Обсъждат се възможни посоки за реформи, които биха могли да подобрят доходността на осигуряването и да гарантират по-стабилна социална система в дългосрочен план.

Целият епизод на подкаста на Бизнес.БГ можете да видите тук.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване взе участие в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria по темата  за въвеждането на мултифондовия модел в системата на допълнителното пенсионно осигуряване. В рамките на разговора бяха представени основните цели и предимства на реформата, насочена към повишаване на доходността и по-добра защита на осигурените лица. 

В изказването си председателят на БАДДПО подчерта, че мултифондовият модел създава по-справедлива и ефективна система, като позволява средствата на осигурените да се инвестират съобразно тяхната възраст и инвестиционен хоризонт. Акцент беше поставен върху възможността по-младите осигурени да реализират по-висока дългосрочна доходност чрез по-динамични инвестиционни стратегии, както и върху механизма за автоматична защита на натрупаните средства при наближаване на пенсионна възраст.

По време на участието беше отбелязано още, че реформата предвижда намаляване на таксите и по-силна връзка между възнаграждението на пенсионните дружества и постигнатите резултати, което е в интерес на осигурените лица. Подчертан беше и международният опит, който показва, че мултифондовите системи водят до по-високи пенсии и по-голямо доверие в капиталовия пенсионен модел.

БАДДПО следва активна роля в обществения дебат и ангажимента си към модернизацията и устойчивото развитие на пенсионната система в България във време, когато законопроекта ще се обсъжда в НС.

Цялото интервю може да видите тук.

Мултифондовете в пенсионната система на България не са нова или експериментална идея, а инструмент, който се обсъжда и подготвя от години. Това стана ясно от думите на члена на Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров в „Денят на живо”. Той подчерта, че още през 2007 г. България организира специализирана конференция, посветена на мултифондовете, а през 2009 г. започва изготвянето на законопроект за тяхното въвеждане. През последните две години темата е разработвана от екипа на Комисията по финансов надзор, което показва, че евентуалната реформа е резултат от продължителен експертен процес.

Същността на мултифондовия модел е обвързването на инвестиционния цикъл с жизнения цикъл на човека. При младите хора средствата може да се инвестират в по-високорискови активи с потенциал за по-висока доходност. След навършване на 50-годишна възраст рискът постепенно се намалява, а в последните три години преди пенсиониране инвестициите са изцяло консервативни, обясни Димитров и подчерта, че всеки осигурен има право сам да избере инвестиционния профил, по който да се управляват неговите средства. Това дава по-голяма свобода и персонализация, но поставя и нови изисквания към информирания избор.

Могат ли няколко промени да гарантират, че ще взимаме по-високи пенсии?

Един от основните проблеми, според проф. Димитров, остава ниската финансова култура в обществото. Именно затова в мултифондовия модел са заложени силни защитни механизми. Базата за пенсия е гарантирана и не може да бъде по-ниска от номинала на направените осигурителни вноски. След като веднъж бъде определена, пенсията не подлежи на намаляване, независимо от колебанията на финансовите пазари.

В момента в пенсионните фондове се управляват около 30 млрд. лева, като системата е генерирала значителна доходност през годините. Според проф. Димитров въвеждането на мултифондовете ще създаде още по-големи възможности за конкуренция между фондовете, което е ключов фактор за стабилността на системата.

Цялото интервю може да видите тук.