Автор: Силвия Ненова

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ подготви поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

От 1 септември можем да избираме три начина на осигуряване

От 1 януари 2027 година във фондовете за втора пенсия влиза мултифондовата система, която трябва да позволи значително по-големи натрупвания в личните партиди на хората и съответно отпускането на значително по-голяма допълнителна пенсия, когато навършат необходимата възраст. Това предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които бяха обнародвани през март.

В оставащите месеци до края на ноември е времето, в което българите е добре да се информират как могат да управляват осигуровките си за втора пенсия, така че да извлекат максимална полза. Защото системата вече ще дава възможност парите в персоналните партиди да се управляват активно от осигурения, точно както би направил с останалите си спестявания. А и брутните вноски в пенсионните партиди са гарантирани и защитени от загуба.

Какво представляват мултифондовете

Досега, независимо каква е възрастта на човека, осигуровките за втора пенсия постъпваха в универсален фонд. И се управляваха по един и същи начин, който към момента е по-скоро консервативен. Това реално ограничава доходността, която могат да носят тези спестявания, особено при младите, които все още нямат и големи натрупвания от вноски. Те на свой ред имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си, който им дава възможност за повече инвестиции с променлив доход, които да им донесат по-висока възвръщаемост.

Според новите правила осигурените вече ще могат да избират от три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен, в зависимост от възрастта си. Първият избор започва на 1 септември и завършва в края на ноември т.г.

Динамичният ще е за хората, които не са навършили 50 години. В него много по-голяма част от парите ще могат да се инвестират в доходоносни инструменти като акции, корпоративни облигации и съответно да увеличават много по-бързо партидата на човека. С важното уточнение, което носи спокойствие – че Комисията за финансов надзор контролира всекидневно инвестициите на пенсионните компании. Освен че има всекидневен надзор, новите промени в закона предвиждат още по-високи изисквания към инвестиционните политики на пенсионните фондове и служителите в звената им за управление и вземане на решения.

“Важно е хората да знаят, че реформата не означава поемане на неограничен риск. Инвестициите продължават да се извършват в рамките на строго регулирана среда, с ясни количествени ограничения, диверсификация и всекидневен надзор от регулатора – Комисията за финансов надзор. Брутните вноски на гражданите в капиталовите пенсионни стълбове са гарантирани в закона и се наследяват, за разлика от тези към Националния осигурителен институт”, подчерта в интервю за БТА Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на асоциацията на пенсионните дружества.

Според мултифондовия модел хората на възраст между 50 и три години преди навършване на пенсионна възраст ще се осигуряват в балансиран подфонд. По-рисковите, но и по-доходоносни инвестиции в акции се ограничават в сравнение с динамичния подфонд, но пък се увеличават инвестициите в сигурни инструменти като държавни ценни книжа.

В последните три години преди пенсиониране хората ще бъдат прехвърляни в консервативен подфонд, където доходността ще е значително по-ниска, но неговата цел е да съхрани вече натрупаната сума, за да се запази максималният обем на партидата, преди да започне изплащането на втора пенсия.

Тук идва голямата роля на личния избор

Наесен за първи път осигурените лица ще могат да решат сами в какъв подфонд искат да е персоналната им партида. Може хора над 50 г. да уведомят пенсионното си дружество, че искат не да са в балансиран, а в динамичен или в консервативен подфонд. Може и млад човек да иска да е в консервативен. Всичко е позволено – но трябва активност на гражданите и те да се свържат с дружеството, където се трупат парите им за втора пенсия. Единствено не е възможно три години преди пенсия да си в различен от консервативния подфонд. И логиката на това решение е много ясна – целта е да не се подлага дори на минимален риск натрупаната сума в партидата и по-точно – постигнатата доходност.

Лицата, които не подадат заявление в какъв подфонд искат да са, ще бъдат автоматично разпределяни според възрастта им от пенсионното дружество.

“Една от най-съществените промени, които въвежда мултифондовият модел, е, че за първи път се дава възможност на осигурените хора да правят избор как да се управляват техните лични спестявания. Всеки осигурен ще има възможност да избере през пенсионното си дружество инвестиционен профил, съобразен с неговата възраст и индивидуална толерантност към риск”, обясни Евелина Милтенова.

Правото на избор не е само за това в какъв подфонд да се управляват осигуровките за втора пенсия, но и за това коя компания да го прави. Веднъж годишно осигурените лица имат право да сменят и подфонда, и дружеството. Това ще засили конкуренцията между отделните компании изцяло в интерес на осигурените лица, които ще получават максимална доходност по партидите си.

Въвежда се и нов механизъм за определяне на минималната доходност. До момента това правеше Комисията за финансов надзор и осигурените единствено можеха да следят дали техният фонд изпълнява това изискване. С промените в КСО се въвежда бенчмарк, спрямо който се измерва постигнатата доходност в различните подфондове от пенсионните компании. Това реално ще помогне отделните пенсионни фондове да бъдат сравнявани помежду си и спрямо международно признатите еталонни индекси на финансовите пазари.

И така хората сами ще могат да имат по-ясна представа дали техните пари се управляват добре, или не на база показателите на световните пазари и останалите пенсионни фондове

Оригиналната статия във в. „24 часа“ може да видите тук 

Мирослав Маринов – изпълнителният директор на ПОК „Доверие“ и член на УС на БАДДПО пред Investor.bg – „При криза на финансовите пазари мултифондовете не елиминират риска, но дават избор“.

В последните си дни 51-вото Народното събрание одобри ключови промени във втория пенсионен стълб с поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Въвеждането на мултифондовете е най-значимата пенсионна реформа в България от десет години насам. Законовите промени засягат пет милиона осигурени във втория пенсионен стълб, които разчитат, че разширените инвестиционнит възможности за спестяванията ще постигнат по-добра доходност и адекватен размер на втората пенсия. По темата разговаряме с Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“.

Цялото интервю може да видите тук: 

Ако работиш в България и се осигуряваш за пенсия, следващите месеци могат да променят начина, по който се управляват твоите пенсионни спестявания. В Народното бяха приети промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се въвеждат т.нар. мултифондове. Ако си роден след 1959 г. и работиш на трудов договор, задължително се осигуряваш и в т.нар. втори стълб — частен пенсионен фонд (Универсален пенсионен фонд, или УПФ). Всеки месец 5% от осигурителния ти доход отиват там — разделени между работодателя и теб. Над 5 милиона българи имат лична партида в такъв фонд. Досега тези пари се управляваха по един и същи начин за всички — без значение дали си на 25 или на 60 години. Реформата с мултифондовете цели да промени точно това. И какво още… Пред ФАКТИ говори Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Интервюто може да видите тук:

С удовлетворение съобщаваме, че промените в Кодекса за социално осигуряване, въвеждащи мултифондовия модел, бяха официално обнародвани в Държавен вестник .

След повече от две десетилетия експертни дискусии и последователни усилия от страна на институции, браншови организации и участници на пазара, България прави решителна крачка към модернизация на капиталовото пенсионно осигуряване.

Новият модел създава възможност за:

• по-висока дългосрочна доходност на пенсионните спестявания;
• избор на инвестиционен профил, съобразен с възрастта и индивидуалните предпочитания;
• по-ефективно управление на средствата и по-добра адекватност на бъдещите пенсии.

Това е реформа с дългосрочен хоризонт, която поставя интереса на над 5 милиона осигурени лица в центъра на системата и следва утвърдени международни практики.

Изразяваме благодарност към всички институции и експерти, които допринесоха за реализирането на този ключов за страната процес.

📎 Пълният текст на закона може да бъде намерен тук:

Зам.- председателят на КФН Диана Йорданова пред bTV: Новият модел на пенсионните фондове може да удвои дохода от втората пенсия

„В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата, а нашата цел е той да достигне минимум 21%“. Това заяви пред bTV заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.

В България бяха приети дълго обсъждани промени във втория стълб на пенсионната система. Реформата, за която се говори повече от десетилетие, вече е на финалната права след продължителен експертен анализ и постигнат обществен и политически консенсус. Основната ѝ цел е средствата във втория стълб да се инвестират по-гъвкаво, така че да носят по-висока доходност за бъдещите пенсионери. По думите на Йорданова досегашният модел е твърде консервативен, което ограничава потенциала за растеж на пенсионните спестявания: „Като експерти сме направили над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да използваме най-добрите практики от страните в ЕС и от държавите в ОИСР“, посочи тя.

В момента заместващият доход от втората пенсия е около 12% от последната заплата. Според изчисленията на Комисията за финансов надзор след реформата той може да надскочи 21%, което означава почти двойно увеличение. Диана Йорданова даде и конкретен пример: „при последна заплата от 1000 евро, в момента допълнителната пенсия би била около 120 евро, докато при новия модел може да достигне приблизително 210 евро“. Реформата въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил, съобразени с възрастта на осигурените лица – динамичен фонд за хора до 50 години, балансиран фонд за хора над 50 години и консервативен фонд за хора, които са близо до пенсиониране. Моделът следва международни практики, но остава по-предпазлив от някои европейски системи, като основната идея е по-младите да се възползват от по-високата доходност на по-рисковите инвестиции, докато с наближаването на пенсията средствата постепенно се насочват към по-консервативни инструменти.

Йорданова подчерта, че опасенията за сигурността на средствата не са основателни. Пенсионните фондове са сред най-строго регулираните финансови структури в страната и ежедневно подават десетки отчети към надзорния орган: „На практика няма как пенсионен фонд да фалира“, заяви тя, като поясни, че пенсионните фондове са отделни юридически лица от пенсионно-осигурителните дружества. Дори управляващото дружество да изпадне във финансови затруднения, средствата на осигурените лица остават защитени.

По думите ѝ реформата може да даде и нови възможности за инвестиции в българската икономика. В момента около 71% от средствата на пенсионните фондове се инвестират извън страната, поради ограничения брой възможности на местния капиталов пазар. По-голяма гъвкавост в правилата би позволила част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти, което може да подпомогне икономическото развитие, да стимулира капиталовия пазар и да допринесе за по-висока доходност на пенсионните фондове: „Парите на българите трябва да работят и за българската икономика“, допълни Йорданова.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор отбеляза още, че освен реформите, ключова остава и личната активност на гражданите. Тя призова хората да следят върху какъв доход се осигуряват и редовно да проверяват пенсионните си партиди: „Това са нашите пари и парите на нашите наследници. Личната активност на гражданите е от ключово значение“, коментира още Диана Йорданова.

Цялото интервю можете да видите тук.

Приеха закона за въвеждането на подфондове в задължителните пенсионни фондове. Как той ще се отрази на спестяванията на работещите българи в „Лице в лице“ говори Владислав Русев – представител на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„Това означава, че парите на работещите, които се осигуряват в задължителните пенсионни фондове, могат да бъдат инвестирани по много по-добър за тях начин – така, че да носят по-голяма доходност в рамките на техния трудов живот“, обясни Русев.

Новата система ще включва три вида подфондове – динамичен, балансиран и консервативен. Те ще се различават по нивото на риск и начина, по който се инвестират средствата.

Цялото интервю може да видите тук.

„Реформата дава възможност да нарастват спестяванията и постепенно и плавно намалява таксите“

Пред НОВА ТВ – Светла Несторова – член на УС на БАДДПО, увери, че ще има активна кампания, която ще тече по няколко линии