Събраха се 23,5 млрд.лв. за втора пенсия, политиците не могат да ги пипат – 24 часа
Само в последните 2 години парите във фондовете са се увеличили с рекордните 6,8 млрд.лв.
БАДДПО в медиите / Интервю / медии / Новини
Само в последните 2 години парите във фондовете са се увеличили с рекордните 6,8 млрд.лв.
Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ
Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.
– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?
– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…
Въпреки големите световни кризи, постигнахме положителна доходност от 4% средногодишно, казва председателят на УС на БАДДПО – Евелина Милтенова.
Брутните вноски на осигурените лица по персоналните им партиди са 100% гарантирани, целта ни е с въвеждането на мултифондов модел да увеличим доходността. Това обясни Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за подкаста на БНТ „Истината за…“ с водещ Надя Обретенова. Според математическите изчисления на нашите експерти е възможно след няколко годишно натрупване да се постигне удвояване на втората пенсия, добави Милтенова.
Реформата с въвеждането на мултифондове модел, следващ жизнения цикъл на осигурените лица, отдавна е предлагана от пенсионните дружества. Сега тя беше препоръчана и при прегледа на ОИСР, който констатира стабилността и надеждния надзор, извършван от КФН на всекидневна база. Мултифондовете са едно от предложенията и в публикувания в края на декември сериозен анализ на пенсионната система, извършен от Икономическия и социален съвет (ИСС), каза още Милтенова.
Мултифондовият модел се състои от три подфонда, които следват жизнения цикъл на осигурените лица. Динамичният, който ще е с най-висока доходност, ще е подходящ за младите хора, защото имат време, което е най-големият актив на младия човек. Балансираният подфонд ще е за хора между 50 г. до 2-3 години преди пенсиониране, а вече тогава ще се преминава към третия подфонд – консервативния, обясни председателят на УС на БАДДПО.
Въпреки тежките световни кризи през последните 20 години – и икономическа, и гръцката,
Ковид и геополитически напрежения, пенсионните фондове в България успяха да осигурят положителна доходност на осигурените лица. За тези над 20 г., откакто работят капиталовите пенсионни фондове, средната годишна доходност е 4%, като тази година например се очаква тя да е над 8%, каза Милтенова.
На въпрос дали е добре да се увеличат осигурителните вноски, тя отбеляза, че това е въпрос на политическо решение. Но дупката от 11 млрд.лв. в Държавното обществено осигуряване ще нараства и според актюерски доклади дефицитите ще се увеличават в годините напред.
Всяко решение за пенсионната система трябва да е балансирано и да се има предвид, че никой от трите стълба не е замислен като заместващ на някой от другите два, между тях не бива да има конкуренция, а синергия, каза председателят на УС на БАДДПО.
Пенсионната система е надеждно контролирана и високо регулирана, напомни Милтенова. На всекидневна база се докладва на банката-попечител, както и на КФН какво се е случило с инвестирането през деня. И така се определя цената на един дял, която показва как се движи стойността на пенсионното спестяване. За разлика от банките, които веднъж месечно докладват в БНБ – пенсионните дружества са по-регулирани, добави Милтенова.
Защо е добре да спестяваме в доброволния трети стълб, където има 10% данъчна преференция и по-висока доходност, как фондовете управляват парите и защо осигурените не трябва да се притесняват за партидите си, чуйте целия разговор тук:
На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.
Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.
В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“.
Въвеждането на мултифондов модел за увеличаване на втората пенсия бе обсъдено от бизнеса, институции, експерти и политици на форум в София
Въвеждането на мултифондов модел, който ще позволи чувствително увеличаване на втората пенсия след години на натрупване е приоритет, около който се обединиха представители на бизнеса, политици, институции и експерти на форум в София. В напреднал етап е експертната подготовка за такава промяна и съпътстващите я подобрения на системата като капиталова адекватност във фазата на акумулиране, промяна на модела на възнаграждения, защита на потребителите.
„Реформата не трябва да се отлага, защото всяко забавяне е забавяне в повишаване доходите на бъдещите пенсионери. Настоящият модел третира по еднакъв начин и хора в началото на трудовия им стаж, и хора преди пенсия“, каза Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
„20 години след въвеждане на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване е време за решения, които ще позволят заместващият доход от т.нар. втори стълб да бъде удвоен“, добави тя. И напомни заключението от прегледа на ОИСР на сектора, че той е стабилен, много добре регулиран и прозрачно контролиран от Комисията за финансов надзор. ОИСР също препоръчва надграждане с мултифондов модел.
„Парите на хората няма опасност да се изгубят, брутните вноски по партидите им и в момента са гарантирани, така ще е и занапред“, отбеляза Несторова. И добави, че реформата може да бъде съпроводена с допълнителни изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании и промяна в модела на възнаграждението им.
Основната концепция на мултифондовия модел (или модел, следващ жизнения цикъл) е разделяне на средствата в универсалните пенсионни фондове в три подфонда с различни инвестиционни профили и съответно различен риск и възвращаемост: динамичен, балансиран и консервативен. Динамичният ще е предназначен за най-младите до настъпване на средна възраст и престоят в него ще е най-дълъг, а резултатите – чувствително по-високи. С напредване на възрастта, натрупаните средства ще могат да се придвижат към балансирания подфонд, който ще е по-умерен като риск и съответно като доходност. Между три и пет години преди пенсиониране средствата ще се насочват към третия подфонд – консервативния, където техният вече увеличен размер да бъде съхранен за момента на пенсиониране.
От страна на БАДДПО бяха отбелязани още два проблема, чието разрешаване отчетливо би подобрило пенсионната система. Предложенията на асоциацията следват духа на ключовата препоръка на ОИСР за премахване на конкуренцията между първия и втория стълб, които са замислени като допълващите се, а не като алтернативни. В момента основните проявления на тази конкуренция са отказ от осигуряване във втория стълб и прехвърляне на средствата от УПФ в т.нар. Сребърен фонд, както и редукцията (намалението) на пенсията от ДОО за хората, които изберат да получават пенсия и от втория стълб.
Светла Несторова отбеляза, че в интерес на осигурените лица е те да имат възможност да се откажат от втория стълб само при пенсиониране от първия стълб, каквато е и препоръката на ОИСР. Защото само тогава бъдещият пенсионер е най-информиран, може да сравни отделните опции и да не вземе решение, което ще го ощети. В момента осигуряващите се могат да се отказват от втория стълб по всяко време, но не и непосредствено преди пенсиониране. В момента под 1% от хората избират да се прехвърлят, но не малко го правят в свой ущърб – например при минимална пенсия, където не би имало редукция, отбеляза Несторова.
Според БАДДПО е необходимо също така със законова промяна да се отчита участието на държавата като осигурител в изчисляването на коефициента на редукцията, за да се постигне справедлив модел на заместване за всички пенсионери. В момента за хората, избрали да получават допълнителна пенсия от универсалните пенсионни фондове, пенсията от първия стълб се намалява с аргумента, че техният осигурителен принос към ДОО е по-малък. Проблемът е, че при калкулиране на намалението, трансферите от държавата, които неизменно са осигурявали значителна част от бюджета на ДОО през годините, не се взимат предвид. Като резултат процентът, с който се намалява пенсията от ДОО за хората, избрали да получават и втора пенсия, е над три пъти по-висок от действителния (12% – 14% вместо 4% до 6%). Независимо как наричаме участието на държавата – трансфер или вноска, тя на практика осигурява значителна част от бюджета за пенсии на ДОО като покрива дефицитите. Към настоящия момент този трансфер осигурява над половината от необходимия бюджет за пенсии от ДОО. Игнорирането на това участие при изчисляване на редукцията създава неравнопоставеност между пенсионерите, тъй като държавата на практика се оттегля като осигурител за тези, избрали да получават пенсия и от втория стълб, е позицията на БАДДПО.
„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.
– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.
– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.
Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.
– Каква е концепцията за мултифондовете?
– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.
– По какво ще се различават те?
– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.
– Какви са ползите от такъв модел?
– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.
– Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?
– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.
Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.
– Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?
– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.
– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?
– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.
Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.
– Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?
– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.
– Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?
– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.
Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.
Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.
– На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?
– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.
– Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?
– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.
Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук
Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в експертна дискусия „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, организирана с партньорството на ПОК „Доверие“
Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, разглеждащ основните трудности и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.
Демографските проблеми в България бяха също така част от темите освен въпросите за иновациите и необходимостта от нова индустриализация. Застаряването на населението и увеличаването на разходите за пенсии налага създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове да инвестират парите на осигурените лица. Това заяви Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, по време на експертната дискусия, проведена в столичния хотел „Hyatt Regency Sofia“. Темата на форума беше „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, като организатори на събитието бяха Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с подкрепата на Dir.bg и партньорството на ПОК „Доверие“.
“За последните 5 години (2020-2024) разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 г. до 21,6 млрд. лева през 2024 г. Това за 4-годишен период е 20% на година. Не си спомням БВП на България да се е увеличавал с такова темпо. Увеличението на пенсиите е изключително политическо решение и не отговаря на реалностите”, заяви Николай Марев.
„Много са нещата, които могат да се направят. Бихме предложили листване на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата на БФБ. Крайно време е“, посочи Марев.
По думите му има други национални инфраструктурни проекти като нови възможности за инвестиции на частните пенсионни фонове. „Според мен е крайно важно България да бъде извадена от „сивия списък“ на специалната група за финансови действия – FATF. Страната ни трябва да излезе от там максимално бързо, защото това е черно петно за нея“, добави Марев.
Повече информация може да намерите тук
Истинската лична грижа за парите ни е третият стълб, съветна председателката на УС на ПОК „Доверие“
– Г-жо Несторова, от ОИСР препоръчаха на България да въведе мултифондовете. Какво всъщност представляват те?
– Предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие съвпада с една теза, която отдавна се изповядва от специалистите в сектора, че инвестиционните подходи на пенсионните фондове трябва да са съобразени с различния времеви хоризонт пред хората. Това е известно като инвестиране в съответствие с жизнения цикъл. На практика означава, че докато човек е млад, средствата му се управляват по-динамично и целта е постигане на по-висока доходност. А когато наближи моментът на пенсиониране, фокусът пада върху запазване на стойността на парите и повече сигурност. Такава промяна би позволила на следващите поколения да имат по-големи спестявания и съответно чувствително по-високи пенсии.
В момента това не е позволено и пенсионните фондове са еднотипни като инвестиционно поведение, а акцентът е върху сигурността. Съответно доходността, която реализират, е скромна, а подходите са едни и същи, независимо дали става въпрос за млад човек с 40-годишен инвестиционен хоризонт, или за 60-годишен човек, чието пенсиониране предстои скоро.
Всъщност инвестирането в съответствие с жизнения цикъл е популярна стратегия в развитите страни, а мултифондовата система е по-скоро правило, отколкото изключение. Има практики и уроци, от които можем да почерпим много ценен опит. Важно е хората да разберат, че мултифондовата система би позволила да се възползваме максимално от дългосрочните възможности на финансовите пазари за увеличаване на натрупванията на парите за пенсия.
КФН публикува 2-годишната доходност на пенсионите фондове за периода 30.06.22-30.06.24 подробна информация ще намерите тук.