Автор: Сашка Станимирова Балабанова

Повече информация от mediapool.bg:

Осигуровките за старини ще следват хората
ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Европейската пенсия само за богати
Новите фондове ще бъдат доброволни, но засега няма кой да ги предлага

Паневропейският пенсионен продукт, или т. нар. европейска пенсия, е подходящ основно за хора с високи доходи, които през трудовия си път работят и в други държави от ЕС. Това коментираха за „Телеграф“ от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Паневропейският пенсионен продукт ще се въведе и в България с промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от финансовото министерство. Тези изменения са на етап обществено обсъждане към момента. Още отсега обаче е ясно, че интерес към предлагане на европейска пенсия у нас обаче няма. Поне засега, докато някои спорни моменти не се изчистят в самия Регламент на ЕС, с който се урежда този нов продукт.

Паневропейският пенсионен продукт представлява вариант на пенсионен спестовен продукт на капиталов принцип. Той дo голяма cтeпeн щe пpиличa нa доброволните пенсионни фондове, които от години функционират у нас като трети стълб на пенсионната система. Основната идея е да позволява пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в ЕС към друга с преместването на човека.

Продуктът ще може да се предлага чрез създаване на пенсионни фондове от различни участници на финансовия пазар – международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, кредитни институции, банки и др. Идеята е те да могат да оперират на различните европейски пазари и да правят допълнителни пенсионни плащания за хората, които инвестират в тях доброволно, в зависимост от натрупана лична партида.

Като една от формите на пенсионно спестяване в инвестиционни портфейли – според българските пенсионни дружества, тя ще е подходяща основно за хора с високи доходи и натрупани сериозни лични средства, които работят през трудовия си път в държави от ЕС и биха искали да диверсифицират натрупаните спестявания. Допълнителна специфика е трансграничната преносимост на продукта, т.е. пенсионният спестител ще има един и същ продукт и ще продължи да инвестира в него независимо къде работи в Европейския съюз. Но това ще е постижимо, ако се намерят заинтересовани оператори и доставчици, които желаят да предлагат паневропейския пенсионен продукт в България.

Европейска пенсия може да се получава, ако има редовни и сериозни по размер инвестиции в европейски пенсионни фондове за дълъг период от време. По отношение на фазата на натрупване е въведено изискване човекът, който започва да внася осигуровки за втора пенсия в такъв фонд, да има навършени 16 години. Това условие е приложимо и за доброволните пенсионни фондове. Плащанията на европейска пенсия ще могат да започнат, щом човекът придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Европейската пенсия ще може да се наследява по същия начин, както е при ДПФ. Осигурителните партиди ще са лични и могат да се прехвърлят както между различни дружества в България, така и към фондове в друга държава от ЕС. Съгласно проекта прехвърляне на партидата за европейска пенсия ще може да се извършва веднъж на 5 години.

Една от основните отличителни черти при паневропейския пенсионен продукт е, че той дава възмoжнocт xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Дават се и инвecтициoнни възмoжнocти нa ocигypeнитe да избират между шecт paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ. Включва се елемент и на мултифондове, който все още липсва при доброволните и универсалните пенсионни фондове.

При паневропейския пенсионен продукт средствата на осигурените лица се инвестират дългосрочно на световните капиталови пазари в различни инвестиционни инструменти. От тази гледна точка реализирането на добри нива на доходност е в пряка зависимост, както и при ДПФ, от уменията и опита на доставчика (напр. пенсионен фонд) за професионалното управление на портфейлите и постигане на възвръщаемост. При базисния паневропейски пенсионен продукт всички инвестиционни разходи са ограничени до 1%, което би могло да лимитира инвестиционните разходи за спестителите. Но е под въпрос дали при тези условия продуктът ще започне да бъде предлаган от различни оператори, които на практика ще реализират по-високи оперативни разходи по управлението на партидите, посочват от БАДДПО.
Искат промяна в регламента, за да заработи

Активните дискусии в работни групи по въвеждането на паневропейския спестовен продукт продължиха няколко години преди приемането на самия Регламент на ЕС.

През този период изникнаха много нерешими трудности и по линия на еднаквото му данъчно облагане, прилагане на единни биометрични таблици и коефициенти за смъртност; еднакви изисквания за лицензиране на операторите, за единен надзорен контрол, нереалистично ниски такси и др. С много компромиси се одобри сложен продукт, който до голяма степен не отговаря изцяло на нуждите на пазара и на възможностите на предвидените доставчици да намерят икономическа обосновка да го предлагат. В тази връзка сега всички държави членки, включително България, са задължени да променят законите си, за да може да се предлага продуктът без яснота дали ще има реален интерес от доставчици. По наша информация към момента няма първоначален интерес от българските пенсионно-осигурителни дружества или застрахователни институции да предлагат този продукт, посочват от БАДДПО. Пенсионната индустрия и пазарните участници в Европа, не само в България, все още се отнасят с големи резерви колко бързо и дали в този вид и структура са напълно подходящи паневропейският пенсионен продукт да привлече доставчици, които да го предлагат. Изказват се мнения, че на този етап не се забелязва сериозен интерес от големите оператори като международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, банки и асет мениджъри. Не се очаква в близко време и в България и другите държави на ЕС да започне да се предлага европейска пенсия поне дотогава, докато самият новоприет Регламент на ЕС не бъде адекватно променен.

Източник: в-к „Телеграф“
София Симеонова София Симеонова

Церемонията по връчване на годишните награди „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината” за 2021 година
ще се проведе на 19 май 2022 г. от 19.00 часа в столичния хотел “Маринела”

За четиринадесета поредна година ще бъдат връчени най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината”, “Застрахователен брокер на годината”. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси, Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери, които ще отличат най-добрите компании в сектора.

Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 19 май 2022 г. от 19.00 часа в столичния хотел “Маринела“, зала “София Гранд”.

По традиция отличията се връчват в 9 категории, като победителите ще бъдат определени от експертно жури, в лицето на представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии.

Най-добрите компании ще получат призове в следните категории:

 Застраховател на годината – Общо застраховане
 Застраховател на годината – Животозастраховане
 Най-динамично развиващо се застрахователно дружество
 Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително задължително пенсионно осигуряване”
 Пенсионноосигурително дружество на годината “Допълнително доброволно пенсионно осигуряване”
 Най-динамично развиващо се пенсионноосигурително дружество
 Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане
 Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане
 Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество

Фондация “Проф. д-р В. Гаврийски” ще връчи за 24-та година своите специални награди “За цялостен принос в развитието на българското застраховане“, „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване“ и „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането “ на заслужили експерти и мениджъри, лидери в своя сектор.

Очаква се на тазгодишната церемония по връчване на наградите да присъстват над 250 гости. Събитието по традиция се посещава от застрахователния и финансовия елит на България, ръководители на държавните институции и регулаторните органи, на академичните среди и бизнеса.

Медийни партньори на годишните награди са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgariа, Българска телеграфна агенция, Еconomic.bg, Money.bg, Dnes.bg, в. “Стандарт”, в. “Банкеръ”, Insmarket.bg.

Press-release Zastrahovatel na godinata 2021

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/11422322

Източник: „24 часа“

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова взе участие в „Accelerate Green”
Започнаха ли пенсионните фондове да инвестират в зелени и устойчиви инструменти и спешната необходимост от емитиране на Зелени облигации на държавата
Евелина Милтенова, CFA, MBA – Председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взе участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса. Събитието откри Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите, и Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, световни анализатори и водещи европейски финансисти, запознаха участниците с най-важните теми от сферата на устойчивите финанси, както и бе споделен опита на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за зеленото финансиране.

Г-жа Милтенова, като панелист в темата ”Общностите като фасилитатор между бизнеса и държавата за зелената трансформация“, благодари за възможността да вземе участие във форума и изрази подкрепата на членовете на БАДДПО за Зелената сделка, и за постигането на целите й за модерна, ефективна конкурентноспособна и устойчива икономика на база на зелените инвестиции. Самите пенсионни компании са започнали подготовка за реорганизиране на своята инвестиционна дейност, като са приели важни нови елементи в инвестиционните си политики, насочени към инвестиции в дялове на компании или зелени облигации, които спазват необходимите ESG стандарти. Всички пенсионни фондове от март 2021 г. вече съблюдават директивата SFDR и разкриват необходимата информация за структурата на инвестициите в устойчиви и зелени финансови активи.

Наред с това, г-жа Милтенова наблегна на дългосрочния характер на инвестиционните портфейли на пенсионните фондове и липсата на подходящи инструменти на българския капиталов пазар. В тази връзка емитирането на този етап средносрочни или дългосрочни зелени облигации на правителството е належаща задача, която следва да е приоритет на МФ, за да се насочат пенсионните спестявания и завъртят в икономиката, която има нужда от този ресурс, за да се ускори зеленият преход.

БАДДПО отрежда ключово значение на пенсионните дружества като фасилитатор между бизнеса, осигурените лица/спестители, държавата и финансовите пазари за зелената трансформация, за справяне с климатичните цели и екологичните предизвикателства. Пенсионната индустрия на капиталов принцип от втория и трети стълбове (ДЗПО и ДПО) е водеща общност с приоритет към отговорно и активно участие в този дългосрочен процес на устойчиво и карбонеутрално инвестиране. При тези зелени алтернативи обаче, ще е предизвикателство за пенсионните фондове и в европейски план да се намери правилния баланс и решение на дилемата между търсена финансова възвращаемост и социално-етичните инвестиции, които на база кратката си история носят по-ниска доходност. Това е актуален въпрос, на който пенсионният сектор се надява да намери решение и с помощта на регулаторите.

Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО: „След влизането в сила на изискването за съвместен одит пенсионно осигурителните дружества очитат ежегодно съществено увеличение над 100% на разходите си за одитни услуги, като за по-малките предприятия нарастването е 3 – 4 пъти “.

Г-жа Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО взе участие в международна конференция на тема „Съвместният одит в България – 4 години по-късно“,проведена на 08.04.2022 г., х-л “Балкан”, гр. София.

Събитието беше организирано от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори по повод 4-годишното практическо прилагане на съвместния одит в България. По време на конференцията беше проведена дискусия, на която се обсъдиха и се направи оценка на предимствата и недостатъците, ефективността и ефикасността, влиянието върху концентрацията на пазара на одиторски услуги, както и специфичните характеристики на съвместния одит у нас. Беше представено независимо изследване на УНСС за ефектите от въвеждане на двойния одит.

Председателят на Управителния съвет на БАДДДО взе участие в панела за Клиенти на одитни услуги и отбеляза проблемните моменти за българските пенсионни компании, чиито разходи се увеличават многократно през този период без да има видимо увеличение на качеството и въпреки ползите като повишено доверие на инвеститорите и прозрачността. Тя потвърди, че отрицателните страни на съвместния одит трябва да бъдат адресирани и на европейско ниво, и поставени за решаване, с възможност да се въведат по-обективни критерии за прилагане на съвместния одит и придвижат правилната посока. Изтъкна, че само тогава потребителите на одиторски услуги ще мога да видят повече ползите от него.

Г-жа Милтенова акцентира, че резултатите от проучването са прегледани от ПОД. Видно е, че сериозните разходи надвишават отчетените ползи и специфично за България няма аргументи за продължаване на практиката на съвместни одити поради липса на казус свързан с качеството, независимостта и концентрацията.
Разходите за двама одитори са многократгно завишени (за голяма част от ПОД близо 50% увеличение, за други с по-малки активи дори и с по-голямо номинално увеличение). Под голямо съмнение е полезността на тези разходи, които могат да се изразходят далеч по-ефективно в други критично важни сфери на дейността на дружествата като дигитализация, киберсигурност и др.
Притеснителните моменти в проучването са:
• драстичното покачване на цените на одит услуги, независимо от конкурентния пазар поради комплексни фактори, като покачване изискванията за одит или проверки на нефинансова информация, корпоративно управление, продължаващо въвеждане на промени във финансово-счетоводната и в одиторската област. При съвместен одит този ефект се мултиплицира минимум по две, което е в допълнение и към регулаторните разходи, които са увеличени в пъти от 2014 год.

– доколко е съществен приноса на съвместния одит за повишеното качество на финансовата отчетност, отбелязано от регулаторите, и доколко то се дължи и на мерки, предприети от самите предприятия по привеждане в действие на ключови нови стандарти с много подобрени оповестявания (МСФО 15 за приходите; МСФО 9 за финансовите инструменти и МСФО 16 за лизингите).

• Относителният дял на приходите от одити на ПОИ за одиторите от „голямата четворка“ средно за ЕС е над 90% (за България през 2020 г. е малко над 40%). От тази гледна точка, България не е носител на системен риск от господстващо положение на „голямата четворка“ на пазара на одиторски услуги.

В дискусията взеха участие Константин Велев, Председател на АБЗ, Кирил Бошов, член на УС на АБЗ, доц. д-р Даниела Петрова – УНСС, и Димитър Шумаров – член на УС на Асоциацията на Банките в България. Сред участниците в конференцията бяха проф. Огнян Симеонов – Председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, Владимир Савов – Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление застрахователен надзор, Стоян Манолов – Главен директор в управление „Банков надзор“ при БНБ, Емил Василев – Института на дипломираните експерт-счетоводители, както и мениджъри на големи одитни компании.
Представители на чуждестранни институции и организации също споделиха своя опит в областта на съвместния одит, като презентации изнесоха представители на Висшия съвет за задължителен одит на Франция, на Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия, на групата одитни компании „Мазарс“ – Франция и др.

Oбщoeвpoпeйcĸият пeнcиoнeн пpoдyĸт e cxeмa нa индивидyaлнo пeнcиoннo ocигypявaнe, ocъщecтвeнo нa ĸaпитaлoв пpинцип. Toй, дo гoлямa cтeпeн, щe пpиличa нa дoбpoвoлнoтo пeнcиoннo ocигypявaнe, ĸoeтo имaмe в тpeтия cтълб нa пeнcиoннaтa cиcтeмa. Oчaĸвa ce oнeзи, ĸoитo пoжeлaвaт дa имaт пoдoбeн вид ocигypявaнe, дa cпecтявa в cвoя индивидyaлнa ocигypитeлнa пapтидa и в зaвиcимocт oт тoвa, ĸoeтo ce e aĸyмyлиpaлo ĸъм мoмeнтa нa пeнcиятa, дa oпpeдeли paзмepa й. Toзи пpoдyĸт щe дaдe възмoжнocт дa xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Toвa зaяви eĸcпepтът пo пeнcиoнни cиcтeми дoц. Жeĸo Mилeв в пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа Оn Аіr.

Πo дyмитe мy нaд 10 милиoнa ca xopaтa, ĸoитo paбoтя в cтpaнa, в ĸoятo нe ca ce poдили. Ha нивo EC cъc cигypнocт тaзи възмoжнocт щe дaдe нa xopaтa дoпълнитeлeн cтимyл дa ce cпecтявa зa дoпълнитeлнa пeнcия. Дeмoгpaфcĸият пpoблeм ĸacae вcичĸи cтpaни в Eвpoпa и тoвa oĸaзвa мнoгo cepиoзeн нaтиcĸ въpxy paзxoднoпoĸpивнитe cиcтeми, a пeнcиитe ce ocигypявaт oт paбoтeщитe в мoмeнтa.

„Heoбxoдими ca дoпълнитeлни cпecтявaния, ca дa ce финaнcиpaт пeнcиитe нa oнeзи xopa, ĸoитo щe ce пeнcиoниpaт cлeд 20-25 гoдини. Πpeдвиждa инcтитyциитe, ĸoитo имaт интepec нa ĸъм тaзи oблacт нa ocигypявaнeтo дa имaт възмoжнocт дa нaвлязaт нa тoзи пaзap и дa пpeдлaгaт пoдoбнa cxeмa. Moжeм дa oчaĸвaмe пo-гoлямa ĸoнĸypeнция нa тoзи пaзap“, ĸoмeнтиpa Mилeв.

„Инвecтициoннитe възмoжнocти нa ocигypeнитe ca шecт – c paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ“.

Bтopa пeнcия

Πo дyмитe мy бe paзбит митът, чe инвecтициoннитe фoндoвe нямa дa плaщaт. Oнeзи, ĸoитo имaт cpeдcтвa и peдoвнo ca внacяли ocигypитeлнитe cи внocĸи, мoгaт дa paзчитaт нa peдoвнo плaщaнe oт пeнcиoнния фoнд.

Двa cтълбa пъpви и втopи ca paзлични пo xapaĸтepa дa фyнĸциoниpaнe. Πъpвият cтълб e paзxoднo пoĸpивeн, a пpи ĸaпитaлoвитe cтълбoвe зaвиcи oт тoвa ĸoй ĸoлĸo e нaтpyпaл.

„Унивepcaлнитe пeнcиoнни фoндoвe имaт зa цeл дa ĸoмпeнcиpaт нaмaлeниeтo, ĸoeтo ce пoлyчaвa oт пъpвия cтълб нa cиcтeмaтa“.

Πpeз гoдинитe внocĸaтa oт 2% cтaнa 5%, имaшe гoдини в ĸoитo ce гoвopeшe дa cтигнe дo 7%. Πapитe, ĸoитo oтивaт във втopия cтълб нa cиcтeмaтa ĸaтo пpoцeнт oт ocигypитeлния дoxoд ca мaлĸo в cpaвнeниe c тeзи, ĸoитo ce дaвaт зa пъpвия cтълб нa cиcтeмaтa. Kъм днeшнa дaтa cъoтнoшeниeтo e 5% зa втopия cтълб и oĸoлo 20% зa пъpвия cтълб.

„B мoмeнтa пeнcиoннитe фoндoвe ycпявaт дa изпълнявaт poлятa cи. Дopи дa нe ce вдигa внocĸaтa дoпълнитeлнo, тeзи, ĸoитo ce ocигypявaт peдoвнo, щe имaт cpeдcтвa, ĸoитo щe ycпeят дa ĸoмпeнcиpaт тoвa нaмaлeниe нa пeнcиятa oт пъpвият cтълб“, зaяви eĸcпepт.

За повече информация: пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа Оn Аіr.

• структурата на инвестиционните портфейли и балансовите активи на УПФ, ППФ и ДПФ за 2021 и 2020 години по данни на КФН
• пазарен дял на УПФ, ДПФ и ППФ по размер на нетните активи на отделните пенсионноосигурителни дружества към 31.12.2021 г. и към 31.12.2020 г. по данни на КФН
• динамика на осигурените лица в УПФ, ППФ и ДПФ за периода от 2011 г. до 2021 г. по данни на КФН
• динамика на нетните активи в УПФ, ППФ и ДПФ за периода от 2011 г. до 2021 г. по данни на КФН

По данни на КФН

По данни на КФН