Автор: Сашка Станимирова Балабанова

Новата директива за корпоративно отчитане е предизвикателство : Investor.bg

Мария-Елена Кисьова: Новата директива за корпоративно отчитане е предизвикателство
Българските предприятия ще трябва да отделят време и усилия, за да отговорят на разширените изисквания

На 21 април 2021 г. Европейската комисия публикува предложение за Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD). Подкрепяйки изцяло целите на Зелената сделка на ЕС, директивата ще изисква от предприятията да разкриват повече, по-целенасочена, по-надеждна и дигитализирана информация, като основа за вземане на решения от инвеститорите.
От Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) предупреждават, че отчитането на ESG ще има ефект не само върху бизнеса, но и върху независимите одитори, чиято функция за осигуряване на качеството на информацията за устойчивост на одитираните компании пред инвеститори, заинтересовани страни и регулатори придобива много важно значение, като част от борбата с изменението на климата и е един от начините, по които компаниите ще бъдат държани отговорни за своите ангажименти.
Investor.bg потърси член на ИДЕС, който да обясни на разбираем език какво предстои да се промени и защо е толкова важно.
Мария-Елена Кисьова работи като ESG консултант в PricewaterhouseCoopers (PwC) от 2021 г. Има опит като консултант в международни организации като Съвета на Европа. Притежава правна диплома от Лондонския университет „Куин Мери“ и през 2021 г. завършва магистратура със специалност „Международни отношения“ в университета „Лайден“, Нидерландия. Участва в международни студентски практики в СТО и Южна Африка.

Г-жо Кисьова, нека започнем от малко по-далеч – каква е връзката между ESG и корпоративното отчитане на устойчивото развитие?

– За да разберем връзката между ESG факторите и устойчивото развитие, е важно да знаем откъде идва концепцията за устойчивост. Най-важното политическо споразумение в тази сфера са 17-те цели за устойчиво развитие. Целите, приети през 2015 г., отразяват волята на 193 държави членки на ООН, включително и България. Те включват действия срещу най-належащите проблеми, пред които са изправени развиващите се страни, а в това число изкореняване на бедността, добро здраве и благополучие, намаляването на неравенствата, както и борбата с климатичните промени, запазването на биоразнообразието и други.
Този документ е и двигателят зад политиките за корпоративна социална отговорност на редица компании в последните 7 години, които открито подкрепят глобалните цели чрез комуникация към служители и клиенти, както и чрез инициативи, насочени към обществото. Въпреки позитивния отзвук от компаниите едно от предизвикателствата към постигането на целите е липсата на данни за въздействието на техните дейности върху околната среда и обществото.
От друга страна, липсата на информация за рисковете, произтичащи от изменението на климата, изчерпването на ресурсите и други социални проблеми представляват реален риск както за финансовото здраве на компанията, така и за постигането на глобалните цели.
В отговор на активизма на граждани, инвеститори и други заинтересовани страни за по-висока прозрачност по отношение на въздействието на корпорациите върху околната среда и обществото е създадено т.н. ESG oтчитане. Обстойната и качествена информация за корпоративната устойчивост позволява на инвеститори и банки да разпределят финанси към предприятия, които ограничават отрицателния си екологичен отпечатък, допринасят към развитието на социални теми и активно работят за постигането на целите за устойчиво развитие. В Европейския съюз ESG отчитането има и по-конкретна роля – то е част от амбицията за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г.

В момента тече политически дебат за приемането на Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост в ЕС. Този показател наистина промени правилата на играта, ако може да се каже по този начин, защото вече не само печалбите са важни. Една от основните дискусии е за кого да се прилага тя, какво е вашето мнение? Трябва ли и малките и средни дружества да бъдат включени или това може да се случи на по-късен етап, как ще им се отрази?

– Предложението в директивата гарантира отчитането на около 49 хил. предприятия в ЕС спрямо тяхното въздействие върху околната среда и обществото. Това са всички предприятия с над 250 служители, оборот от 40 млн. евро и балансова стойност от 20 млн. евро. Текущият вариант предвижда пропорционален подход към малките и средни дружества – само тези, чиито акции се търгуват на регулирани пазари, ще бъдат задължени да оповестяват информация, свързана с въпроси за устойчивостта 3 години след прилагането им за други предприятия и с по-съкратени изисквания.
Все още няма консенсус по отношение на обхвата на директивата. Има опасения, че обхватът ѝ ще създаде неравни условия за компании в ЕС спрямо компании извън ЕС, които не попадат под действието ѝ. Съществува и евентуален риск компаниите извън обхвата на отчитането да имат ограничен достъп до пазарно финансиране поради повишения фокус на инвеститорите върху ESG. Затова се обсъждат различни предложения за разширяване на обхвата към малки и средни предприятия (извън тези търгувани на борсата) в така наречените високорискови сектори, или до намаляването му – изобщо чрез премахване на всички изискванията за докладване за устойчивост от малки и средни предприятия.
В основата на тези дискусии лежи нуждата от баланс между информационните потребности на инвеститори, банки и бизнес партньори, които участват в зелената трансформация и разходите на предприятията за отчитане във връзка с устойчивостта. Предотвратявайки некоординираните искания за информация от страна на потребителите, директивата цели да постигне най-висока стойност по отношение на целите и свързаните разходи. Затова и текущия вариант постига компромис по отношение на обхвата и тежестта върху малките и средни предприятия. Въпреки това, можем да потвърдим, че задължението за корпоративното отчитане за предприятията, които не са се сблъсквали с тези данни и процеси е предизвикателство дори и за големите компании, което изисква допълнително време и нови технически знания.

Новите изисквания предвиждат изготвянето на интегрирани годишни отчети, както и оповестяването на допълнителни ключови показатели, показващи влиянието на предприятията върху околната среда и обществото като цяло. Какви конкретно са новите задължения на компаниите? Какви критерии за показателите/стандарти за устойчивост ще бъдат включени? Питам, защото подобен тип информация ще бъде изключително ценна за инвеститорите, на практика тя би могла да промени съществено пазарите…

– Предложената директива предвижда предприятията да отчитат показатели по задължителни стандарти за устойчивостта, които се очаква да бъдат приети до края на тази година. От април 2022 г., тези стандарти са публикувани за публична консултация от Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО). В тях е описана структурата на задължителните данни, която предприятията ще трябва да събират и публикуват, заедно с изисквания за тяхната надеждност, уместност и сравнимост, за да могат потребителите на тази информация (инвеститори, банки, клиенти и служители) да направят ефективна оценка на компанията.
Какви данни точно ще трябва да бъдат оповестени от компаниите зависи от задължителния анализ на съществеността. Анализът на съществеността помага на компаниите да идентифицират и анализират всички важни за предприятието ESG теми. Процесът предвижда предприятията да определят своето влияние върху климата и околната среда, социалните теми и управлението (въздействия „отвътре навън“), както и да анализират кои ESG фактори представляват съществени рискове и възможности за тяхната дейност и финансови показатели (въздействия „отвън навътре“). Най-общо, той включва консултация с редица заинтересовани страни, които са определящи за бизнеса и подробен преглед на задълженията свързани със Зелената сделка.
Стандартизацията на ЕКФГО се отнася до два типа стандарти. Първите стандарти по презумпция се считат за съществени за всички предприятия независимо от секторите, в които компаниите под обхвата на директивата оперират. Те разглеждат връзката между ESG-факторите и стратегията и бизнес модела на компанията, както и други въпроси свързани с компанията и устойчивостта. Към тях приспадат и различните подтеми свързани с околната среда, социалните фактори и управлението. Например, клъстърът подтеми свързани с околната среда включва „изменение на климата,“ „водни и морски ресурси,“ „кръгова икономика,“ „замърсяване“ и „биологично разнообразие и екосистеми.“
Всяка подтема е съставена от специфичен „пакет“ от стандарти, които изискват от компаниите да декларират политики, цели, планове за действие и определени количествени резултати, като целта е да се определят позитивните и негативните въздействия върху всяка подтема.

Освен общоприложимите стандарти текущият модел на ЕКГФО предвижда изготвянето на допълнителни стандарти за всеки сектор (до момента са предвидени 14 секторни групи и 40 сектора), както и насоки за публикацията на специфични за компанията данни, които не са обхванати от директивата. Поради обширните изисквания стандартите позволяват на компаниите да отхвърлят презумпцията за същественост чрез съответния анализ и да фокусират усилията си върху ключови за тях теми. Въпреки това обемът и дълбочината на изискваната информация предвещават нуждата от допълнителни знания и експертиза, от нови процеси за събиране и анализ на данни и перспективен подход към новите задължения.

Ще имат ли време компаниите да се адаптират към новите условия и как тези нови регулации ще подобрят управлението?

– Предложението на ЕК предвижда директивата да се прилага за първи път за финансовата година, започващи на или след 1 януари 2023 г. От друга страна, текущите тристранни преговори между ЕК, ЕП и Съвета на ЕС показват, че има консенсус за отлагане на отчетите с една година. За момента нямаме гаранция за тези сроковете, но във всеки случай графикът е амбициозен.

Ако приложението на директивата бъде отложено, това ще даде на компаниите повече време за въвеждане на необходимите процеси в системата за събиране на данни за корпоративна устойчивост. Важно е да отбележим, че отчитаните данни по екологични, социални и управленски фактори ще целят равнопоставеност с финансовия отчет – тоест, след преходен период от няколко години ще подлежат на задължения за изразяване на увереност, както и санкции за несъответствие с изискванията. Затова забавянето на директивата трябва да бъде разглеждано като възможност за подготовка и компаниите под обхвата следва да използват това време пълноценно.

Българските предприятия ще трябва да отделят време и усилия, за да отговорят на разширените изисквания с отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и други регламенти. Готови ли са те за новите ангажименти? Въпросите за устойчивостта вече са неразделна част от рисковия профил на една компания. Как се справят българските дружества на фона на тези глобални промени? Нормативно как е регламентирано и за кои дружества?

– До каква степен българските предприятия ще са готови за новите задължения зависи от тяхното взаимодействие с ESG управлението. По принцип отчитането на информацията за корпоративна устойчивост е първата стъпка преди изготвянето на ESG цели с реална стойност за компанията.

Има компании, които вече са осъзнали въпросните ползи и публикуват доклад според една международните рамки за отчетност (напр. Global Reporting Initiative). Други виждат добавена стойност в изготвянето на качествена нефинансова декларация, която представя тяхното въздействие върху ESG темите по разбираем и измерим начин. Това са компаниите на пазара, които вече са се сблъсквали с концепциите и идеите на екологичното и социалното управление и поради предишния им опит имат установени процеси за събиране на най-ключовите данни от директивата за отчитане на корпоративната устойчивост.

За всички други ще има временен период на приспособяване. Някои от задължителните параметри за корпоративна отчетност предвиждат задълбочен анализ на операциите и следователно изискват информация, която компаниите не са готови да предоставят. В България, но не само тук, това се отнася до голяма степен към изчисляването на емисии в три категории от източници (преки и непреки в обхват 1, 2, и 3), както и поставянето на цели за тяхното намаляване.

Тук става ясно, че оповестяваната информация за устойчивостта трябва да включва не само ретроспективна и текуща, но и прогнозна информация, която отразява дългосрочните планове на управление. Задълженията за формулиране на дългосрочни стратегии ще приканят предприятията да изготвят цели за декарбонизация, за ограничаване на отрицателното си въздействие върху околната среда, за увеличаване на ресурсната ефективност и приложение на принципите на кръговата икономика.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов

Източник: Investor.bg

Проведено събитие на Pension Alliance, на което и нашата конфедерация PensionEurope взе участие в тази важна конференция за Устойчивите Финанси в световен план

Summary of the World Pension Alliance Sustainable Finance Paper 2022
Action required:
For your information.
In the 2022 Sustainable Finance Paper of the World Pension Alliance (WPA):
• The World Penson Alliance (WPA) Paper on Sustainable Finance provides an analysis on the involvement and initiatives from pension administrations and pension funds in sustainable finance.
• This paper focuses on the five membership regions of the WPA: Australia, Canada, The European Union, Latin America and the United States, and describes the main issues faced by these regions in the integration of social and economic considerations concerning ESG factors, and their efforts to tackle these challenges.
• Despite some regional divergences, the paper highlights that environmental quality, job creation and replacement of ageing infrastructure are at the core of the policy debate in many countries. Capital investment and other financial resources must be deployed to find adequate solutions. Pension funds are perceived as key actors by politicians to address these issues, as they constitute the main source of worldwide capital investment.
Some key points presented in the paper:
• US: The paper provides an historical analysis on pension funds corporate governance responsibilities and the use of private pension fund assets for broader social objectives that began in the 1970s in the USA.
• Canada: The regulatory landscape around obligations and sustainable investment within the Canadian pension industry remains relatively broad, but this is expected to shift in the near- to medium-term. The legal standard of fiduciary obligation is long-standing in Canada and is embedded within common, corporate, and financial services law. Recent consultations, policy work and scientific papers have focused on possible ESG integration into the Canadian financial system.
• Europe: The paper presents different initiatives that are taking place at the European level, such as the Corporate Sustainable Reporting Directive, the Taxonomy Regulation, the Sustainable Finance Disclosures Regulation, the corporate sustainability due diligence proposal and the IORP directive. This 2022/16 – Membership note part also describes some developments at the national level, including in the Netherlands, Sweden and Germany.
• Australia: Superannuation funds operate as trusts. Trustees are responsible for the prudential operation of their funds in the formulation and implementation of an investment strategy. In the past years, Australia has conducted several consultations and policy work on this matter, which leads the author to argue that the prudential regulatory regime is expected to be updated in the future.
• Latin America: This part includes examples from Latin America, but also from Spain since FIAP has a Spanish member. The Chilean, Colombian, Mexican, Spanish and Brazilian private pension funds are advancing in the self-regulation of the application of Socially Responsible Investment SRI concepts and ESG factors in investment decision-making. The analysis gives some figures and references to ESG integration by the fund managers and pension funds in the FIAP countries and presents the recent developments in Spain and the region.

For more information: https://www.pensionseurope.eu/world-pension-alliance-sustainable-finance-paper-2022

Memb note 16 – Summary World Pension Alliance Paper on Sustainable finance Memb note 16 – Annex 1 – WPA-Sustainable-Finance-Paper-2022

Memb note 16 – Annex 1 – WPA-Sustainable-Finance-Paper-2022

На 19 юни 2022 г. изтича крайния срок за подаване на документи от Кандидатите за участие в изпита за актюери

На 19.05.2022 г. Комисията за финансов надзор е взела решение за провеждане на изпит за признаване на правоспособност на отговорен актюер съгласно Наредба № 31от 02.08.2006 г.
Датите, на които ще се проведе изпита, са, както следва:
1.1. Базов модул – „Актюерски принципи и практики в застраховането, пенсионното осигуряване и инвестициите“ – 01.10.2022 г. (събота);
1.2. Модул „Животозастраховане“ – 08.10.2022 г. (събота);
1.3. Модул „Рискови модели и Общо застраховане“ – 15.10.2022 г. (събота);
1.4. Модул „Пенсионно осигуряване“ – 22.10.2022 г (събота).
До изпита се допускат лица, които имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“.

Кандидатите, които имат желание да се явят на изпита, могат да подадат заявление за допускане до изпита в деловодството на Комисията за финансов надзор или подписано с електронен подпис на delovodstvo@fsc.bg до 19 юни 2022 г.
Заявлението за допускане до изпит е по образец, утвърден от КФН, и е публикувано на интернет страница на Комисията за финансов надзор – http://www.fsc.bg в рубриката „Поднадзорни лица”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за актюери”.
Тематичните обхвати на отделните модули на изпита за признаване на правоспособност на отговорен актюер са оповестени на интернет страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Поднадзорни лица”, „Изпити за правоспособност”, „Изпити за актюери”, „м. октомври 2022 г.“.

За явяване на изпит кандидатите заплащат такса съгласно Тарифата за таксите, събирани от КФН, приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор. За всеки модул се заплаща такса в размер на 450 лв. Лицата, допуснати да се явят на изпита, заплащат съответната такса в срок до 5 (пет) дни преди 01.10.2022 г., по сметка на Комисията за финансов надзор:
IBAN: BG 95 BNBG 9661 3000 1415 01
BIC на БНБ-ЦУ: BNBGBGSD

Източник : КФН

На 14.06.2022 г. представители от БАДДПО участваха във форум на страните от ЦИЕ, организиран от PensionsEurope, IPE и Асоциацията на хърватските пенсионни, с домакин Хърватска търговска камара

CEEC Forum_PE_IPE_Criatia_short note_site-БГ

На 14 юни 2022 г. г-жа Евелина Милтенова (Председател на БАДДПО), г-н Мирослав Маринов (Изпълнителен Директор на ПОК „Доверие“ АД) и г-н Николай Славчев (Старши експерт по методология в ПОД „Алианц България“ АД) участваха, от името на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване в хибридното събитие на форума на PensionsEurope за страните от ЦИЕ, организиран и от Investment& Pensions Europe(IPE), Асоциацията на хърватските пенсионни фондове, като домакин на събитието беше UMFO (Хърватска търговска камара – Загреб).
Форумът се състоя на 14 юни 2022 г. в Хърватската търговска камара (Rooseveltov Trg 2, Загреб, Хърватия) в Загреб и също така беше достъпен онлайн. Форумът „Пенсии в Европа“ IPE и PensionsEurope събраха страните от Централна и Източна Европа, за да обсъдят общи въпроси относно пенсионните системи в този регион. Участниците обсъждаха важни въпроси и разнообразни като механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС и устойчивостта в пенсионните реформи, последиците от войната в Украйна върху пенсионните фондове, Паневропейския персонален пенсионен продукт (ПЕПП), както и въздействията върху капиталовите пазари в ЕС и пенсионните доходи, възможностите и предизвикателставата пред Private equity и Venture capital инвестиции на пенсионните фондове от ЦИЕ.
Относно последните развития в регионите в ЦИЕ, г-н Маринов взе участие в панела, анализиращ въздействието на войната в Украйна върху пенсионните фондове. Той отбеляза, че българските пенсионни фондове практически нямат експозиция към руски инвестиции поради взетите благоразумни решения още през 2014 г. при управлението на риска и високо консервативния подход, възприети след анексирането на Крим от Русия. В текущата ситуация след инвазията в Украйна, предизвикателствата пред пенсионните инвестиции се увеличават още повече в резултат на високата пазарна турбулентност на световните борси и драстичните промени в лихвените политики на централните банки в следващите месеци. Следва да се предприемат адекватни мерки и решения, което е трудна задача в променената пазарна конюнктура на висока инфлация, бързо покачващи се доходности на пазарните инструменти и несигурност.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2022 г.

https://www.fsc.bg/?page_id=41340

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2022 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.
През първото тримесечие на 2022 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 115 442 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.
Общо 95 921 осигурени лица от подалите заявления през първото тримесечие на 2022 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 388 536 446.
Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за първото тримесечие на 2022 г. може да намерите в раздел: Пазари / Осигурителен пазар / Статистика / Статистика и анализи / 2022.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2022 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.03.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2022 г. е 4 876 751 души, като нараства спрямо 31.03.2021 г. с 0,97 на сто.
Към 31.03.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 230 557 хил. лв. В сравнение с 31.03.2021 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,77 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2022 г. са общо 3 908, от които 463 пенсионери и 3 445 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 196 хил. лв. за пенсии, 2 041 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 10 хил. лв. на наследници на лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първите три месеца на годината възлизат на 71 504 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 23 943 хил. лв.
Информация за резултатите от дейността на пенсионните фондове и фондовете за извършване на плащания за първото тримесечие на 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица / Статистика / Осигурителен пазар / Статистика и анализи.

За 14- та поредна година бяха връченинаградите за „Застраховател на годината“, „Пенсионноосигурително дружество на годината“, „Застрахователен брокер на годината за 2021 г.

За 14- та поредна година бяха връчени наградите
ЗАСТРАХОВАТЕЛ НА ГОДИНАТА,
ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО НА ГОДИНАТА,
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР НА ГОДИНАТА за 2021 г.

На 19 май 2022 г. на тържествена церемония бяха връчени за четиринадесета поредна година най-престижните годишни награди в застрахователния и пенсионноосигурителния сектор у нас – „Застраховател на годината“, “Пенсионноосигурително дружество на годината” и “Застрахователен брокер на годината” за 2021 г., както и годишните награди на фондация “Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски” и Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ).

Превърналото се в традиция събитие събра представители на бизнеса, на държавните институции и регулаторните органи, на научните и академичните среди, на медиите.

Сред официалните гости на церемонията тази година бяха г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, г-жа Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика, г-н Гълъб Донев, секретар по демография и социални политики на Президента на Република България, г-н Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индутриалния капитал в България, г-жа Диана Митева, председател на УС на Асоциацията на банките в България, г-жа Весела Караиванова- Начева, Подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Георги Димов, заместник изпълнителен директор на НАП, г-жа Милена Кръстанова –зам.- изпълнителен директор на НАП, г-н Станислав Попдончев – зам.-председател на БСК, г-жа Радослава Масларска, председател на УС на БАЛИП, г-н Максим Колев, председател на УС на Гаранционния фонд, г-н Генко Колев, председател на КПНРО, г-жа Татяна Битунска, председател на Българско Актуерско Дружество и други.

По традиция отличията се връчват в 9 категории, като победителите бяха определени от експертно жури, в лицето на представители на организаторите, по предварително определени обективни публични критерии и показатели.

Най-добрите компании получиха призове в следните категории:

 Специални награди на фондация Проф. д-р Велеслав Гаврийски на заслужили експерти и професионалисти „За цялостен принос в развитието на българското застраховане”, „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване” и „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането”
 Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество
 Застрахователен брокер на годината – Животозастраховане
 Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане
 Пенсионноосигурително дружество на годината – Най-динамично развиващо се дружество
 Пенсионноосигурително дружество на годината – Допълнително доброволно пенсионно осигуряване
 Пенсионноосигурително дружество на годината – Допълнително задължително пенсионно осигуряване
 Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество
 Застраховател на годината – Животозастрахованe
 Застраховател на годината – Общо застраховане

Началото на тържеството бе поставено с връчване за 24-та поредна година на националните призове на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и във връзка с техния 25-годишния юбилей, на най-изявените личности от сферата за застраховането и пенсионното осигуряване.
Г-н Юри Копач, член на УС и Изпълнителен директор Търговска мрежа и продажби на Дженерали Застраховане АД бе удостоен с първа награда приз „За цялостен принос в развитието на българското застраховане”. Престижната награда бе връчена от г-н Константин Велев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи.
С втора награда: „За цялостен принос в развитието на българското застраховане”, бе отличен доц. д-р Григорий Вазов, президент и ректор емеритус на Висшето училище по застраховане и финанси, изп. директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab призът беше връчен от д-р Николай Здравков, председател на УС на Българската асоциация на застрахователните брокери.
Носител на националния приз на Фондация „проф. д-р В. Гаврийски” – „За цялостен принос в развитието на българското осигуряване” е доц. д-р Станислав Петков Димитров, Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на ЖЗК „Съгласие” АД и ръководител на катедра “Финанси и застраховане” във Висшето училище по застраховане и финанси. Призът беше връчен от г-н Гълъб Донев, секретар по демография и социални политики на Президента на Република България.
Носител на националния приз на Фондация ”проф. д-р Велеслав Гаврийски” – „За цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането“ е г-н Кольо Делев, управител на SDI, като призът беше връчен от г-н Гълъб Донев, секретар по демография и социални политики на Президента на Република България
Призьорите на фондация „Проф. д-р Велислав Гаврийски“ получиха специално изработена статуетка на Богинята на победата „Нике”, почетна грамота и значка с лика на Патрона на Фондацията.
На тържествената церемония бяха отличени най-добре представилите се дружества през 2021 г. Те бяха определени от експертно жури, съставено от представители на петте организации, на база обективни публични критерии и показатели.
Наградата “Застрахователен брокер на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ през 2021 г. бе връчена на “АМАРАНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Призът беше връчен от г-жа Радослава Масларска, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници
Призът в категория „Застрахователeн брокер на годината – Животозастраховане” за 2021 г. получи „Ай Ен Джи Иншурънс Брокерс” ООД. Наградата беше връчена от г-н Константин Велев, председател на АБЗ.
Победител в категорията „Застрахователен брокер на годината – Общо застраховане“ за 2021 г. стана “ЕС ДИ АЙ ГРУП“ ООД. Наградата беше връчена от г-н Владимир Савов, зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
На тържествената церемония бяха отличени и най-добрите пенсионноосигурителни дружества.

В категория „Пенсионноосигурително дружество на годината – за най-динамично развитие в дейността си” за 2021 г., призът спечели ПОК „ДСК Родина”АД, а отличието получи г-жа Диана Митева, член на УС на компанията. Наградата й беше връчена от г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика.

В категория „Пенсионноосигурително дружество на годината – за дейността по допълнително доброволно пенсионно осигуряване” за 2021 г. първото място бе присъдено на ПОД „Алианц България” АД. Призът бе връчен от Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България на Владислав Русев, главен изпълнителен директор на отличеното дружество.

Победител в категория „Пенсионноосигурително дружество на годината – за дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване” за 2021 г. стана ПОК „Доверие” АД. Наградата получи Даниела Петкова, председател на УС на компанията от г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Призът „Застраховател на годината – Най-динамично развиващо се дружество“ за 2021 г. спечели “ ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ“. Наградата беше връчена от г-жа Диана Митева, Председател на УС на Асоциацията на банките в България.
В категория „Застраховател на годината – Животозастраховане“ за 2021 г. победител стана „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. Отличието беше връчено г-н Владимир Савов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”
Наградата в категория „Застраховател на годината – Общо застраховане“ за 2021 г. спечели ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Отличието беше връчено от Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор.
Дружествата победители получиха специални авторски пластики, изработени от дизайнера Стефан Петров, както и грамоти.
Церемонията завърши с обща снимка на всички наградени, награждаващи, официални лица и членове на Организационния комитет.
Медийни партньори на годишните награди са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgariа, Българска телеграфна агенция, Dnes.bg, Money.bg, Еconomic.bg, Standartnews.com, в. Банкер, Insmarket.bg.

Zastrahovatel na godinata_ 2021

БАДДПО: Церемония по връчване на наградите „Застраховател на годината“ за 2021 г., „Пенсионноосигурително дружество на годината“ за 2021 г, „Застрахователен брокер на годината“ за 2021 г.

Press-release Zastrahovatel na godinata 2021

Top