Финансовото министерство публикува за обсъждане мултифондовете при пенсионното осигуряване

19 декември 2025

Проектът за промени в КСО предвижда още разширяване на възможностите за инвестиции и намаляване на таксите

Както отрази в. „Капитал“, БТА и други медии, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочакваните предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които в капиталовия стълб на пенсионната система да се въведат т.нар. мултифондове.

Това е нещо, за което частните пенсионни дружества настояват от около две десетилетия и за което има сравнително единодушие и широка политическа подкрепа, но въпреки това така и никога не се случва. На няколко пъти се стигаше дори до конкретни идеи и внесени законови текстове. Сега също има несигурност дали заветните промени ще бъдат приети, тъй като политическата нестабилност е напът да съкрати живота на това Народно събрания.

Даденият срок за обществено обсъждане е до 16 януари 2026 г., като дори да бъдат насрочени нови избори, те вероятно няма да са по-рано от март, така че технически има време. Но пък и обикновено фокусът на депутатите в последните седмици е към по-злободневни и/или популистки теми.

Мулти какво? В момента родените след 1959 г. се осигуряват в Универсален пенсионен фонд (УПФ) към някое от десетте лицензирани дружества, освен ако не са избрали сами да заложат единствено на НОИ. Там по лична партида отиват 5% от всяка заплата, които пенсионната компания инвестира с цел да може да ги умножи и когато дойде време за пенсия да може да предостави по-голяма добавка към пенсията на клиентите си. Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени във фонда се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст и рискови предпочитания. А резултатът е, че така мениджърите са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност, често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.

Идеята за многофондова (както е наречена в законопроекта) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавни облигации и други книжа с фиксиран доход).

В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, което според мотивите към проекта цели да стимулира и активността на осигурените лица. Но има и известни условности, тъй като към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви – до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране в балансиран.
За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор, или не. Разписани са и детайлно правила как ще се разделят активите на сегашните УПФ в трите подфонда, както и как да се пренасят впоследствие при прехвърляне от един в друг. При местене в друга пенсионна компания както и досега ще се прехвърлят само парични средства.
Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ППФ) – т. нар. трети стълб на системата, като всеки лично или работодателите могат да се осигуряват с избрани от тях вноски. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ.
При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, милтифонове не се предвиждат.

Ресорният зам.-председател на КФН Диана Йорданова и Председателят на БАДДПО, Евелина Милтенова вече представиха основните моменти в промените на КСО, които са готови от месеци

Свиване на таксите. Друг ключов параграф, по който пенсионните компании често са критикувани, са сравнително високите такси, които също изяждат от доходността. Сега се предлага те да бъдат планомерно понижени в следващите десет години, а също и частично да се промени моделът при инвестиционната такса, която е най-съществена като сума и има най-голямо влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства. В момента тя се удържа като процент от активите независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Сега идеята е тя да стане двукомпонентна – една част да е процент от активите, а друга част от дохода. Сега в КСО инвестиционната такса за УПФ е заложена на максимум 0.75% от активите. След промените се предвижда тя да е различна за различните подфондове. При балансирания се залага от 2027 г. тя да стане 0.65% плюс 1% от дохода от 10 инвестициите. В следващите години поетапно първото число намалява и до 2036 г. стига до 0.38%, а второто расте до 3.25%. При другите видове подфондове е аналогично, но с други числа – при динамичните се стартира от 0.65% плюс 1.5% и се стига до 0.2% плюс 6%, а при консервативните се предвижда да остане само такса от активите, която да се понижава от 0.65% до 0.2%. Предвижда се да намалее и таксата на входа. Удръжката, която се събира от всяка вноска в момента е 3.75%. От 2027 г. тя трябва да стане 3.59% и всяка от следващите години да намалява докато достигне 2.1% през 2036 г.
И още промени Проектът включва и редица новости, които не са свързани с мултифондовете. Едната голяма промяна при механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете. Досега КФН изчисляваше и оповестяваше минимална доходност на база на средното постигнато от всички фондове, докато сега се планира да се замени с пазарен бенчмарк за всеки вид подфонд, който допълнително ще се определи с наредба.

Въвежда се и допълнителен стимул фондовете да постигат доходност над това ниво, тъй като в противен случай няма да могат да участват в служебното разпределение на лицата въз основа на критерия доходност. Това реално означава по-малък приток на нови клиенти. Друга важна промяна е, че се разширява кръга от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави – членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Детайлизирани са и инвестиционните лимити за различните видове инструменти, включително и за подфондовете. Има и промени при регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и при уредбата на изплащането на пенсии. Завишават се и изискванията към капитала на пенсионните дружества. Като цяло законопроектът отдавна е комуникиран и съгласуван с бранша, така че не се очаква оттам да дойдат много идеи за редакции или критики. Повечето значими промени, включително и мултифондовете, са и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България цели да се присъедини догодина.

Публикуваните промени в КСО за обществено обсъждане, може да намерите тук