Етикети: #доходност

Мирослав Маринов: Мултифондовете ще защитават пенсиите на българите при всякакви кризи

В интервю за Bloomberg TV Bulgaria Мирослав Маринов, член на Инвестиционния комитет на БАДДПО, коментира първите резултати от избора на подфонд, новите инвестиционни възможности пред пенсионните фондове и очакваните ползи от мултифондовата система.

Изборът на подфонд остава отворен и след първоначалния период

Според Маринов по-ниската активност в началото на периода за избор не е изненадваща, тъй като законът предвижда автоматично разпределение според възрастта на осигурените лица.

„Част от хората не предприемат действия, защото са доволни от това, което е предвидено за тях съгласно възрастовата рамка.“

Той подчерта, че изборът не е еднократно решение и осигурените лица ще могат периодично да променят избрания подфонд в зависимост от своята възраст, цели и отношение към риска.

По-широки инвестиционни възможности за динамичните подфондове

Новата нормативна рамка разширява значително инструментите, в които могат да инвестират пенсионните фондове. Това включва по-широк достъп до международни пазари, алтернативни инвестиции, инфраструктурни проекти и други финансови инструменти, които могат да допринесат за по-добра диверсификация на портфейлите.

Дериватите ще се използват за защита, а не за поемане на допълнителен риск

Маринов обърна внимание и на възможността пенсионните фондове да използват инструменти за хеджиране на риска.

„Деривативите се използват само и единствено за хеджиране на съществуващите рискове, а не за усилването им.“

По думите му новите правила дават възможност рискът да бъде управляван по-гъвкаво, без да се налага продажба на дългосрочни инвестиции при временни пазарни сътресения.

Новият модел насърчава активното управление

Една от съществените промени е замяната на досегашната система за минимална доходност с бенчмарк, който ще служи за измерване на резултатите на фондовете.

„Тази гаранция за минимална доходност водеше до стадно поведение – всички се стремяха да не паднат под границата и се групираха около средното ниво, което подтискаше инициативата за активно управление.“

Според Маринов новият подход ще насърчи по-ефективното управление на активите и по-доброто сравняване на резултатите между различните подфондове.

Дългосрочното инвестиране остава най-важната защита срещу пазарните колебания

По отношение на рисковете от икономически и пазарни кризи Маринов подчерта, че пенсионните спестявания се инвестират с дългосрочен хоризонт, което позволява на добре диверсифицираните портфейли да преодоляват временните спадове на пазарите.

„Историческото представяне показва, че пазарите преодоляват кризите.“

На въпроса дали осигурените лица рискуват да загубят пенсиите си при борсов балон или криза, Маринов подчерта устойчивостта на капиталовия модел:
„Преминахме през голямата финансова криза, COVID пандемията, Брекзит и войни. Историческото представяне показва, че пазарите преодоляват кризите… И когато фондовете са дългосрочни и очакването за тях са в дългосрочен план, те могат да си позволят да изчакат дори година-две, в която купувайки на по-ниски нива същите тези финансови инструменти, да разчитат, че те ще покачат своята стойност в бъдеще. Разбира се, говорим за липса на концентрация в една единствена позиция, в една единствен сектор, в една единствена юрисдикция и така нататък. Така че един добре диверсифициран портфейл в годините показва, че би могъл бързо да възстанови загубите.“

Според Мирослав Маринов мултифондовата система създава условия за по-добро съобразяване на инвестиционната стратегия с възрастта на осигурените лица и за постигане на по-добри резултати в дългосрочен план.

Подробности по темата и целия разговор с Мирослав Маринов можете да проследите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Евелина Милтенова пред БНТ: Какво ще се случи с парите ни за „втора пенсия“?

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова участва в предаването „Пулсът на парите“ по БНТ 1. Тя представи основните промени във втория пенсионен стълб и ползите от капиталовия модел, който допълва солидарната система.

Акцент беше поставен върху възможността натрупаната доходност да компенсира инфлацията, както и върху факта, че вноските и доходът от тях се натрупват в индивидуална партида, защитени са и се наследяват.

В предаването беше отговорено на най-важните въпроси, които вълнуват хората:

  • Как да разберем в кой пенсинен форнд са парите ни? В предаването ще откриете подробна инструкция как да потърсите тази информация в НАП, ако не знаете къде сте осигурен.
  • Има ли гаранция на сумите, които са внесени по партидите ни в пенсионноосигурителните дружества? – Евелина Милтенова обясни какви са двете основни гаранции в системата и потвърди, че всички бруто вноски за напълно защитени.
  • Има ли икономически смисъл от прехвърлянето в НОИ? Евелина Милтенова обясни, че вноските за пенсия в НОИ са „разходо-покривни“ – те обслужват настоящите пенсионери. Тези 5%, които се внасят за допълнителното пенсионно осигуряване, носят допълнителна доходност, гладно поради дългия период на инвестиране. И сподели какво е единственото лекарство, което предпазва парите от инфлация – доходността от дългосрочното инвестиране.

Цялото предаване може да гледате тук 

Частните пенсии: какво се променя с мултифондовата система

В интервю за предаването „Ревизия“ по NOVA News, Владислав Русев, член на Управителния съвет на БАДДПО, коментира предстоящото въвеждане на мултифондовата система и ползите от нея за осигурените лица.

Според него реформата е дългоочаквана стъпка към по-ефективно управление на средствата за втора пенсия и позволява инвестициите да бъдат съобразени с възрастта и инвестиционния хоризонт на всеки осигурен.

Изборът е по-важен от финансовите познания

Русев подчерта, че мултифондовият модел не изисква специализирани финансови знания от страна на гражданите.

„Тази реформа не изисква финансова грамотност. Това, което се изисква, е избор в какъв фонд да се управлява личната сметка.“

Той отбеляза, че дори лицата, които не направят активен избор, ще бъдат разпределени автоматично по възрастовия модел, заложен в закона и основан на професионални анализи и изчисления.

По-висок потенциал за доходност при дългосрочно инвестиране

Една от основните цели на мултифондовата система е да даде възможност на по-младите осигурени лица да се възползват от по-дългосрочен инвестиционен хоризонт и по-висок потенциал за доходност.

„Финансовата история е доказала, че инвестирането в акции е в пъти по-доходоносно, отколкото в облигации.“

Според Русев именно поради по-високата волатилност на капиталовите пазари е необходимо средствата на хората, които наближават пенсия, постепенно да преминават към по-консервативни инвестиции.

Възрастовият модел е резултат от задълбочени анализи

Възрастовите граници между динамичен, балансиран и консервативен подфонд не са избрани произволно, а са определени въз основа на изследвания и международен опит.

„Направихме сложни изчисления и това се оказаха най-подходящите периоди и граници. Тези граници дават най-добър резултат.“

Осигурените лица ще могат да променят избрания от тях подфонд съгласно предвидените в закона условия.

Средствата по индивидуалните партиди са наследяеми

Владислав Русев обърна внимание и на една от най-важните характеристики на капиталовия модел – личната собственост върху натрупаните пенсионни средства.

„Трябва да мислим за парите във втория стълб като за свои пари. Това са като парите в банковите сметки.“

По време на фазата на натрупване средствата по индивидуалната партида се наследяват от законните наследници на осигуреното лице.

Различни възможности при получаване на пенсия

При получаването на пожизнена пенсия осигурените лица ще могат да избират между различни варианти, включително такива, които предвиждат наследяване на средства.

„Може да изберете да ви наследят, но може и да изберете по-висока пенсия, но без наследяване.“

Според Русев мултифондовата система е важна стъпка към по-гъвкаво и ефективно управление на пенсионните спестявания, като същевременно предоставя на осигурените лица по-голям избор и по-добро съобразяване на инвестиционната стратегия с различните етапи от трудовия живот.

Цялото интервю в предаването „Ревизия“ по NOVA, може да гледате тук

Галерия

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2026 г. по пол и възраст.
Към 30.06.2026 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 214 166 души, като 5 165 576 от тях са осигурени лица във ФДПО, 37 278 са лица, получаващи разсрочени плащания и 11 312 са пенсионери (1 от тях е в професионалните, 697 в доброволните пенсионни фондове и 10 614 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на 2026 г. общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 43 104 души или с 0,83 на сто.
Към 30.06.2026 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 17 175 935 хил. евро, като 16 948 432 хил. евро са нетните активите на пенсионните фондове, 227 503 хил. евро на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие с 1 236 616 хил. евро или със 7,76 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 87,05 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,28 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,28 на сто. Нетните активи на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и на фондовете за разсрочени плащания представляват по 0,66 на сто от общия размер на нетните активи, а доброволният пенсионен фонд по професионални схеми – 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2026 г. е 5 165 576 души, като нараства спрямо 31.12.2025 г. с 39 340 души, или с 0,77 на сто.
Към 30.06.2026 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 16 948 432 хил.евро. В сравнение с 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,69 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 8,00 на сто спрямо 31.12.2025 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,81 на сто и 4,97 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 5,54 на сто.
През първото полугодие на 2026 г. брутните постъпления от осигурителни вноски във всички пенсионни фондове възлизат на 939 565 хил. евро, като нарастват със 113 082 хил. евро, или с 13,68 на сто, спрямо същия период на 2025 г. Най-голям принос за отчетения ръст имат универсалните пенсионни фондове, в които постъпленията се увеличават със 101 147 хил. евро, или с 13,65 на сто. Значително нарастване се наблюдава и при доброволните пенсионни фондове – с 18,26 на сто, както и при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – с 30,98 на сто, който отчита най-висок относителен ръст. При професионалните пенсионни фондове увеличението е с 11,00 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2026 г. са 47 892, от които 10 614 пенсионери и 37 278 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2026 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 7 053 хил. евро за пенсии и 59 842 хил. евро за разсрочени плащания.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2026 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2026 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика /2026.

Диана Йорданова пред БНР: Да започнем да гледаме на средствата в пенсионната си партида като на свои лични пари

Да започнем да гледаме на средствата в пенсионната си партида като на свои лични пари –  с този призив към осигурените лица заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ Диана Йорданова се обърна към слушателите на Българското национално радио  във връзка с предстоящите промени в системата на допълнителното пенсионно осигуряване. „Така както проверяваме банковата си сметка, нека да проверяваме и какво се случва по нашите партиди“ – допълни тя.

Йорданова определи промяната към мултифондова система като най-съществената промяна в сектора през последните повече от 15 години. Според нея международният опит показва, че подобен модел води до значително по-висока доходност за осигурените лица, тъй като позволява средствата да се инвестират според възрастта и инвестиционния хоризонт на всеки човек.

От 1 септември осигурените лица ще могат да получат информация и консултация от своето пенсионноосигурително дружество относно различните инвестиционни профили и възможностите за избор. Дружествата ще имат задължение да предоставят необходимата информация и да консултират своите клиенти според възрастта, инвестиционните предпочитания и целите им за натрупване на средства.

Ако гражданите не знаят в кое пенсионноосигурително дружество се осигуряват, те могат:

  • да направят справка чрез Националната агенция за приходите (НАП);
  • да използват електронните услуги на НАП и Националния осигурителен институт (НОИ);
  • да се обърнат директно към съответното пенсионноосигурително дружество                                                                                                                                                       

Йорданова отбеляза, че много от пенсионните компании вече са предоставили разяснителни материали за предстоящите промени заедно с годишните извлечения към осигурените лица.

С въвеждането на мултифондовете всеки осигурен ще има възможност сам да избере инвестиционен профил. Ако не направи избор, ще бъде автоматично разпределен според възрастта си. Лицата между 16 и 50 години ще бъдат насочвани към динамичен фонд, лицата над 50 години до три години преди пенсиониране – към балансиран фонд, а през последните три години преди пенсиониране – към консервативен фонд.

В интервюто за БНР заместник-председателят на КФН съобщи още, че таксите в системата ще бъдат значително намалени – почти двойно. По думите ѝ новият модел ще обвърже възнаграждението на пенсионноосигурителните дружества с постигнатите резултати и доходността за осигурените лица.

„Ако дружествата искат да печелят повече, ще трябва да осигуряват по-висока доходност за своите клиенти“, посочи тя.

В разговора бe обхваната и темата за възможностите пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти. Според Йорданова това не се отнася единствено до пътища и магистрали, а и до социална, образователна и друга обществена инфраструктура. Тя подчерта, че подобни инвестиции ще се осъществяват при висока степен на прозрачност и контрол чрез капиталовия пазар, като могат да привлекат и международни институционални инвеститори.

Заместник-председателят на КФН припомни още, че средствата по индивидуалните партиди са лични средства на осигурените лица и при определени условия подлежат на наследяване. Тя подчерта и значението на осигуряването върху реалните доходи.

„Ако не сме се осигурявали върху реалните си доходи през целия трудов стаж, няма как да очакваме високи суми при пенсиониране“, заяви Диана Йорданова.

Тя призова още гражданите да бъдат по-активни и информирани по отношение на своите пенсионни спестявания, тъй като решенията, които вземат днес, ще определят размера на допълнителния им доход след пенсиониране.

Публикацията в сайта на КФН може да прочетете тук

Оригиналното интервю в БНР може да чуете тук

Владимир Нечев: Мултифондовият модел е доказан подход за по-добри пенсии, а не „хазарт“

В контекста на активния обществен дебат около предстоящото въвеждане на мултифондовия модел у нас, Владимир Нечев – член на Управителния съвет на БАДДПО представи експертна позиция, която цели да внесе яснота и да противодейства на разпространявани внушения на започнатата преди дни от Крум Зарков и Ваня Григорова инициатива, която приравнява инвестиционния подход на мултифондовата реформа с „хазарт“.
В интервю за предаването „12+3“ на БНР той подчерта, че използването на термини като „рисково“ и приравняването на инвестиционния подход с хазарт, не отразяват реалната същност на модела. Владимир Нечев обясни ясно, че мултифондовата система стъпва върху утвърдени международни практики и е насочена към постигане на по-добра доходност и по-адекватен коефициент на заместване за бъдещите пенсионери.

„Промените влизат в сила от началото на 2027 г. Според възрастта им лицата ще бъдат разпределени в един от трите типа подфондове – уточни Нечев. Динамичният е подходящ за лицата до 50-годишна възраст. След тази възраст профилът на лицата се сменя към балансиран. Задължително лицата, на които им остават 3 или по-малко години до пенсиониране, отиват в Консервативен фонд. … Изборът на подфондове не е случаен, а стъпва на общоприетите практики в редица други държави, които отдавна работят с този мултифондов модел и гарантира напълно, според интересите на всички лица, това да се постигне по-висока доходност, по-добри резултати и по-добър коефициент на заместване накрая“.
Той обясни, че динамичното управление води до по-добри резултати, което показва опитът навсякъде:

„Пенсионното осигуряване е един дългосрочен процес. Всички данни и статистика показват, че спадовете са временни, след което пазарите се възстановяват. Затова Динамичният подфонд е за хора до 50-годишна възраст. Законът е предвидил гранични случаи, при които, ако лицето е на 47 години, примерно, първо трябва да престои 5 години в Динамичния подфонд, преди да премине към балансиран“.

Всичко става по ясни и прозрачни правила и регулации, заложени от Кодекса за социално осигуряване, подчерта категорично Нечев.

Интервюто на Снежана Иванова с Владимир Нечев в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст.
Към 31.03.2026 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 198 210 души, като 5 152 395 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 462 са лица, получаващи разсрочени плащания и 10 353 са пенсионери (2 в професионалните и 727 в доброволните пенсионни фондове, и 9 624 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на 2026 г. общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 27 148 души или с 0,52 на сто.
Към 31.03.2026 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 16 024 103 хил. евро, като 15 816 498 хил. евро са нетните активите на пенсионните фондове, а 207 605 хил. евро на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първо тримесечие с 84 784 хил. евро или с 0,53 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,99 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,34 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,31 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,66 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, които са с относителен дял от 0,63 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2026 г. е 5 152 395 души, като нараства спрямо 31.12.2025 г. с 26 159 души, или с 0,51 на сто.
Към 31.03.2026 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 15 816 498 хил. евро. В сравнение с 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 0,50 на сто.
Темпът на изменение на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Ръст на нетните активи се отчита единствено при универсалните пенсионни фондове, чиито активи нарастват с 0,63% спрямо 31.12.2025 г. При останалите видове пенсионни фондове се наблюдава спад – с 0,30% при професионалните пенсионни фондове, с 1,47% при доброволните пенсионни фондове и с 1,32% при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2026 г. възлизат общо на 457 491 хил. евро, което представлява увеличение с 15,74% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Ръст на постъпленията от осигурителни вноски се отчита при всички видове пенсионни фондове. Най-голямо увеличение е регистрирано при доброволния пенсионен фонд по професионални схеми – с 34,07%, следван от универсалните пенсионни фондове с 15,76%, доброволните пенсионни фондове с 13,84% и професионалните пенсионни фондове с 13,09%.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2026 г. са 45 086, от които 9 624 пенсионери и 35 462 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2026 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 384 хил. евро за пенсии, 29 382 хил. евро за разсрочено изплащане на осигурени лица и 271 хил. евро на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2026 г. е 124,66 евро, а средният размер на разсроченото плащане 282,70 евро.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2026 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2026 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2026.

Владимир Нечев, БАДДПО: Мултифондовият модел ще доведе до по-високи пенсии и повече възможности за осигурените

Владимир Нечев, член на Управителния съвет на БАДДПО, в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 29 май 2026 г. разясни основните принципи на въвеждането на мултифондовия модел и как той ще повлияе на управлението на средствата за втора пенсия.
Основният акцент на реформата е, че осигурените лица ще бъдат разпределени в различни подфондове според възрастта им, като системата следва т.нар. принцип на жизнения цикъл.

Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:

до 50 години – в динамичен подфонд;
между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.

Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.

🔹 „Разпределението по подфондове следва жизнения цикъл на осигурените лица – повече доходност в началото и повече защита към края.“

Свобода на избор и възможност за промяна
Въпреки автоматичното разпределение, Нечев подчерта, че правото на избор се запазва.
В периода от 1 септември до 30 ноември всяка година осигурените ще могат:

да изберат различен подфонд от служебно определения;
да направят промяна на вече направен избор.

Това дава възможност на хората да адаптират инвестиционния си профил според личните предпочитания и финансови цели.

🔹 „Реформата дава не само автоматично разпределение, но и реален избор – всеки може да реши как да се управляват неговите средства.“

Основни цели на реформата
В интервюто бяха откроени няколко ключови цели на мултифондовия модел: постигане на по-висока доходност; увеличаване на бъдещите пенсии;
разширяване на инвестиционните възможности; намаляване на таксите за управление.

Тези промени са насочени към по-ефективно управление на средствата в дългосрочен план.

Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:
• до 50 години – в динамичен подфонд;
• между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
• в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.
Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.

Гаранции и защита на средствата
Нечев подчерта, че въпреки по-широките инвестиционни възможности, сигурността на средствата остава гарантирана.
Запазва се една от най-важните защити в системата:

гаранцията върху брутния размер на внесените средства, независимо от пазарните колебания.

🔹 „Гаранцията върху брутните вноски остава – средствата на хората запазват своята защита и при новия модел.“

Кои фондове не се променят
Промените засягат основно универсалните пенсионни фондове, популярни и с наименованието „втора пенсия“.
Професионалните пенсионни фондове (за първа и втора категория труд – тези от НОИ) остават без промяна, а при доброволното пенсионно осигуряване въвеждането на подфондове ще зависи от решенията на отделните дружества.

Мултифондовият модел въвежда баланс между автоматизация и избор, като съчетава защита на средствата с възможност за по-висока доходност.

Повече възможности за осигурените днес, означава по-добри пенсии утре.

▶️ Вижте цялото участие тук: bTV, „Тази сутрин“, 29.05.26

 

КФН предлага доходността на пенсионните фондове да се оценява по нов механизъм

FORBES BULGARIA публикува КЛЮЧОВИ ФАКТИ за новият модел за съпоставяне на доходност (бенчмарк) на пенсионните фондове, публикуван днес и от КФН.

Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.
С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица.
Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти), става ясно от съобщението на КФН.

Предвижда се да бъдат включени глобалните индекси S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI. Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI и iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI. В новата методология е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

Оригиналниата публикация във Forbes Bulgaria може да прочетете тук
Оргиналната публикация в сайта на КФН – тук 

Top