Етикети: #пенсионнасистема

В предаването „Важно е да знаеш“ на радио „Веселина“ Евелина Милтенова, председател на БАДДПО, представи основните промени, които въвежда мултифондовата система във втория пенсионен стълб от 1 януари 2027 г.

Новият модел предвижда пенсионните спестявания да се управляват чрез три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен, като инвестиционната стратегия ще бъде съобразена с възрастта и инвестиционния хоризонт на осигурените лица.

„До 30 ноември 2026 г. всички осигурени имат възможност да заявят предпочитанията си пред своето пенсионноосигурително дружество. Изборът е право, не е задължение.“

Автоматично разпределение при липса на избор

Милтенова подчерта, че ако осигуреното лице не направи активен избор, това не води до загуба на средства или права. Разпределението ще бъде извършено автоматично според възрастта към 1 януари 2027 г.:

до 50-годишна възраст – в динамичен подфонд;
от 50 години до три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
през последните три години преди пенсиониране – в консервативен подфонд.
Натрупаните средства остават по личните партиди

Председателят на БАДДПО обърна внимание, че реформата не засяга вече натрупаните пенсионни спестявания.

„Натрупаното до момента остава по личната партида на всеки осигурен гражданин.“

По думите ѝ променя се начинът на бъдещо инвестиране на средствата, но вноските и постигнатата доходност продължават да се отчитат по индивидуалните партиди на осигурените лица.

Информираният избор започва с проверка на партидата

Евелина Милтенова призова хората да се информират активно за своите пенсионни спестявания и да поддържат контакт със своето пенсионноосигурително дружество.

„Питайте, интересувайте се.“

Тя препоръча всеки осигурен да провери в кой фонд се осигурява, какъв е размерът на натрупаните средства и дали осигурителните му вноски постъпват редовно. За тази цел може да се използва електронната услуга на НАП с ПИК или информационният телефон на приходната агенция.

За осигурените лица, които желаят да направят активен избор на подфонд, първата стъпка е консултация със съответното пенсионноосигурително дружество.

Подробности за промените във втория пенсионен стълб и мултифондовата система можете да чуете в пълното интервю с Евелина Милтенова.

Всички брутни вноски на осигурените лица са гарантирани на сто процента от пенсионноосигурителните дружества, това отбеляза пред БНР Владимир Нечев, член на УС на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване.
От днес до 30-и ноември за първи път работещите ще могат да избират с какъв инвестиционен риск да бъдат управлявани спестяванията им за т.нар. втора пенсия в частните пенсионни фондове. Промяната е свързана с предстоящото въвеждане на т.нар. мултифондове от 1-ви януари 2027-а година.

Всеки осигурен може да избере динамичен, балансиран или консервативен подфонд. В противен случай ще бъде разпределен служебно в зависимост от възрастта му.
„Динамичен означава, че по-голям процент от активите могат да бъдат в инструменти с променлив доход. Той се характеризира с по-дълъг период на инвестиционен хоризонт. Подходящ е за лицата, които имат по-дълъг период до пенсиониране.
При балансирания нормативното ограничение е до 55% от активите да бъдат в инструменти с променлив доход.
Лицата, които имат до три години до пенсиониране, задължително попадат в консервативен подфонд“.
Важен аспект е, че тази партида се наследява, обясни още той в предаването „Преди всички“.
Асоциацията и пенсионните фондове се опитват да предоставят цялата необходима информация за предимствата и промените, които ще настъпят от първи януари, каза Нечев.
Всички, които не знаят в кой пенсионен фонд са, могат да се обадят на телефона на НАП – 0700 18 700, разясни той.

„Могат да следят сайтовете на пенсионноосигурителните дружества и на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване. Комисията за финансов надзор също публикува актуална информация за всичко, което е важно за избора пред осигурените лица“.
Нечев разясни, че първият стълб работи на т.нар. разходопокривен принцип.

„Вноските на всички осигурени издържат настоящите пенсионери. При втория стълб осигуряването е на капиталов принцип. Много е важно лицата да се осигуряват на реалните си доходи и да имат редовни вноски“.
Цялото интервю на Ирина Недева с Владимир Нечев може да чуете в звуковия файл.

Сигурността е водещият критерий при избора на пенсионен фонд, едва 27% не знаят в кой са партидите им.

Българите имат сравнително добра базова представа за начина, по който функционира пенсионната система, но голяма част от тях не знаят, че партидите им в универсалните пенсионни фондове са техни лични и неприкосновени спестявания, които са гарантирани, трупат доходност и се наследяват. Това показват резултатите от национално представително проучване, изготвено от социологическа агенция „Тренд“  сред 1001 пълнолетни респонденти, възложено от БАДДПО.
73% от анкетираните знаят, че с осигурителните вноски на работещите към НОИ се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Значително по-малък е делът на хората, които посочват, че пенсията за трудов стаж и възраст от НОИ не се наследява – 43%. В същото време 16% погрешно смятат, че средствата от пенсионните вноски в НОИ се инвестират и нарастват във времето, а 14% не могат да преценят.
При втория стълб на пенсионната система резултатите показват, че 48% от респондентите знаят, че част от осигурителните им вноски се превеждат в универсален пенсионен фонд, докато 29% не знаят това. Половината от анкетираните – 50%, знаят в кой пенсионен фонд се осигуряват за втора пенсия, докато 27% не знаят. За останалите 23% въпросът е неприложим – например защото са родени преди 1960 г. или вече са пенсионери.
Когато обаче се премине към по-конкретни характеристики на втория стълб, информираността е по-ограничена. 35% от анкетираните знаят, че 5% от осигурителния им доход постъпват в лична партида и се натрупват, както и че средствата по партидата се наследяват. 33% знаят, че спестяванията във втория стълб носят доходност, а 22% – че пълният размер на всички вноски във втория стълб е гарантиран.
По-слаба активност се наблюдава при третия, доброволен стълб на пенсионната система. Само 30% от анкетираните се осигуряват в доброволен пенсионен фонд, докато 70% не го правят. Данните показват, че дори наличието на данъчни стимули от 10% от осигурителния доход не води до категорична готовност за по-широко участие. На въпроса дали биха отделяли средства за доброволно пенсионно осигуряване, ако знаят, че има данъчни стимули, 28% отговарят положително, 45% – отрицателно, а 27% не могат да преценят.
Резултатите очертават значителен потенциал за по-добро информиране за възможностите и механизмите на допълнителното пенсионно осигуряване, особено по отношение на личните партиди, доходността и доброволните форми за стабилно натрупване на значителни средства за пенсиониране още от по-ранна възраст. Необходимо е по-активно разясняване на ползите от третия стълб – не само данъчните облекчения, но и това, че спестяванията могат да бъдат изтеглени по всяко време без наказателни лихви, а дотогава парите са натрупали добра доходност. Не е за пренебрегване и фактът, че осигуреното лице може изрично да посочи кой да наследи натрупаните средства в партидата му в третия стълб, както и да променя своя избор при нови житейски обстоятелства.
Когато избират пенсионен фонд, българите поставят на първо място сигурността – 44%, следвана от доходността – 33%. Препоръката е определяща за едва 5%, а таксите – за 3% от анкетираните. 15% не могат да посочат кой фактор е най-важен за тях.
От изследването става ясно, че за българите пенсионното осигуряване е преди всичко въпрос на сигурност и доверие, но има отчетлива необходимост да се повиши разбирането за начина, по който работят вторият и особено третият стълб, за да се помогне на работещите хора да взимат по-информирани решения за финансовото си бъдеще.

В интервю за вестник „Трета възраст“ Владислав Русев, член на Управителния съвет на БАДДПО, разясни основните въпроси, свързани с предстоящото въвеждане на мултифондовата система и избора на подфонд за втората пенсия.

Русев припомни, че от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да изберат как да бъдат управлявани техните пенсионни спестявания чрез динамичен, балансиран или консервативен подфонд. Ако не бъде направен избор, средствата ще бъдат разпределени автоматично според възрастта на осигуреното лице.

Той подчерта, че всеки може лесно да провери в кое пенсионноосигурително дружество е осигурен чрез електронните услуги на НАП или чрез автоматизираната телефонна услуга на приходната агенция. След това информация за натрупаните средства и доходността по партидата може да бъде получена директно от съответното пенсионно дружество.

По думите му изборът на подфонд ще може да се заявява както в офис на дружеството, така и чрез различни електронни канали, които компаниите предоставят на своите клиенти. Осигурените лица ще имат постоянен достъп до информация за състоянието на своите партиди чрез онлайн платформи и персонални идентификационни кодове.

Владислав Русев посочи, че инвестициите на пенсионните фондове ще продължат да бъдат диверсифицирани между българския и международните пазари, което допринася за ограничаване на риска и по-устойчиво управление на средствата. Допълнителна защита на спестяванията осигуряват дългосрочният инвестиционен хоризонт, възрастово съобразеното разпределение между подфондовете и законовите гаранции за средствата на осигурените лица.

Той напомни още, че след изтичане на минимум 12 месеца от предходен избор всеки осигурен ще може да променя избрания подфонд. Прехвърлянето между подфондове или между пенсионни дружества няма да бъде обвързано с такси и комисиони за осигурените лица.

Според Русев най-важно е гражданите да се информират своевременно за състоянието на своите пенсионни спестявания и да изберат инвестиционен профил, който съответства на възрастта, инвестиционния хоризонт и личното им отношение към риска.
25082026_3vazrast_34_014

Цялото интервю може да прочетете тук

Комисията за финансов надзор (КФН) прие необходимите подзаконови нормативни промени за прилагането на реформата в допълнителното пенсионно осигуряване, която влиза в сила от 1 януари 2027 г. Новите правила засягат както натрупването на пенсионни спестявания, така и фазата на тяхното изплащане.

В интервю за предаването „12+4“ по БНР Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, подчерта, че реформата въвежда мултифондова система, която ще даде възможност на всяко осигурено лице да избира как да бъдат управлявани неговите пенсионни спестявания чрез три различни подфонда: динамичен, балансиран и консервативен.

Според нея динамичният подфонд предлага по-активна инвестиционна стратегия и по-широки възможности за инвестиции, съответно и по-висок потенциал за доходност. Той е подходящ основно за по-младите осигурени лица. Балансираният подфонд поддържа умерено съотношение между риск и доходност и до голяма степен следва инвестиционния профил на действащите в момента фондове. Консервативният подфонд е насочен към запазване на натрупаните средства в периода непосредствено преди пенсиониране, като прехвърлянето към него ще бъде задължително през последните три години преди придобиване право на пенсия.

От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да направят своя избор на подфонд. Ако не заявят предпочитание, средствата им ще бъдат разпределени автоматично според възрастта им и предвидения в закона жизнен цикъл на инвестиране.

Сред новите възможности след 1 януари 2027 г. е и разширяването на инвестиционния хоризонт на пенсионните фондове, включително чрез инвестиции в инфраструктурни облигации и в дружества, свързани с инфраструктурни проекти от значение за обществото и икономиката.

Милена Иванова подчерта още, че солидарният модел и капиталовите пенсионни стълбове не трябва да се разглеждат като конкуриращи се, а като взаимно допълващи се елементи на пенсионната система. Тя призова гражданите да се информират и да потърсят експертна консултация, за да направят най-подходящия избор за своите пенсионни спестявания.

Цялото интервю на Стефан Кунчев с Милена Иванова в предаването „12+4″ може да чуете и в звуковия файл.

Основни акценти от разговора на Евелина Милтенова в подкаста „Истината за“ на БНТ

В епизод 70 на подкаста „Истината за“ председателят на БАДДПО Евелина Милтенова представя една от най-значимите реформи в българската пенсионна система през последните две десетилетия – въвеждането на мултифондов модел във втория пенсионен стълб. Реформата влиза в сила от 1 януари 2027 г. и има за цел да осигури по-висока доходност, по-добра защита на спестяванията и реален избор за осигурените лица.

Какво представляват мултифондовете?
Досега всички осигурени лица в универсалните пенсионни фондове се инвестираха по един и същи модел, независимо дали са на 25 или на 60 години. Според Евелина Милтенова това е един от основните недостатъци на досегашната система.

Новият мултифондов модел разделя универсалния пенсионен фонд на три инвестиционни подфонда:
1. Динамичен фонд
Предназначен за осигурени до 50-годишна възраст.
• По-висок дял на инвестиции в акции и други инструменти с потенциал за по-висока доходност.
• Подходящ за хора с дълъг инвестиционен хоризонт.
• Позволява по-активно участие на капиталовите пазари.
2. Балансиран фонд
За лица над 50 години до три години преди пенсиониране.
• Комбинира възможност за растеж и умерено ниво на риск.
• Прилича най-много на сегашния универсален пенсионен фонд.
3. Консервативен фонд
За хората в последните три години преди пенсиониране.
• Основната цел е запазване на натрупаните средства.
• Ограничават се рисковете от пазарни сътресения непосредствено преди отпускането на пенсия.
По този начин инвестиционният профил ще се съобразява с възрастта и етапа от живота на осигуреното лице.

Най-голямата промяна – осигурените вече ще имат избор

Според Милтенова ключовият пробив в реформата е възможността хората сами да избират как да бъдат управлявани средствата им.
До момента всички участници бяха в един общ фонд. От 2027 г. всеки ще може:
• да избере инвестиционен профил;
• да променя избора си в бъдеще;
• да получава професионална консултация преди вземане на решение.

За периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. е предвиден специален прозорец за избор на подфонд.
Ако човек не направи избор, системата автоматично ще го разпредели според възрастта му, следвайки международно утвърдени практики.

Основната цел: по-високи пенсии
Реформата е насочена към повишаване на бъдещите пенсии от втория стълб.
По думите на Евелина Милтенова анализи на Комисията за финансов надзор и множество статистически модели показват, че при дългосрочно прилагане на мултифондовия модел пенсиите могат да се увеличат значително.
При консервативни предположения:
• сегашните модели биха генерирали пенсии около 400 евро месечно;
• новият модел може да доведе до пенсии близо до 800 евро месечно след пълен осигурителен цикъл от над 40 години.
Ключът е в по-високата доходност, генерирана в ранните години на спестяване, когато рискът може да бъде по-висок, а времето работи в полза на осигуреното лице.

Гарантирани ли са средствата?
Един от най-често задаваните въпроси засяга сигурността на пенсионните спестявания.
Милтенова подчертава няколко важни гаранции:
• Средствата в индивидуалните партиди са лична собственост.
• Натрупаните вноски и инвестиционната доходност са гарантирани съгласно новия модел.
• Средствата са отделени от активите на пенсионното дружество.
• Инвестициите се съхраняват в банки-попечители.
• Комисията за финансов надзор упражнява ежедневен контрол върху дейността на фондовете.
Според нея пенсионното осигуряване е сред най-регулираните и най-стриктно наблюдавани финансови дейности в страната.

Защо младите хора са най-големите печеливши?
Един от важните акценти в разговора е, че пенсионното спестяване всъщност е тема преди всичко за младите хора.
Причината е проста:
• младите разполагат с десетилетия до пенсия;
• могат да преодоляват временни пазарни спадове;
• имат възможност да се възползват от ефекта на сложната лихва;
• получават по-голяма полза от динамичните инвестиции.
„Времето е най-големият съюзник на младите хора“, подчертава Милтенова.

Намаляване на таксите и засилена конкуренция
Реформата предвижда и постепенно намаляване на таксите, събирани от пенсионноосигурителните дружества.
Особено интересен е новият подход при динамичните фондове:
• част от възнаграждението на дружествата ще зависи от постигнатите резултати;
• ще има обвързване с конкретни пазарни показатели;
• ако няма достатъчно добра доходност, няма да се начислява допълнителна такса за успех.
Така интересите на осигурените лица и пенсионните дружества ще бъдат поставени в по-тясна зависимост.

Могат ли хората да следят своите спестявания?
Да. Още сега всеки осигурен може:
• да провери в кое пенсионно дружество се осигурява;
• да следи постъпилите вноски;
• да наблюдава натрупаната доходност;
• да използва електронните клиентски портали на дружествата.
Освен това ежегодно всеки получава извлечение за състоянието на своята партида.

Вторият стълб или НОИ?
В разговора е засегнат и въпросът за прехвърляне на средствата от универсален пенсионен фонд към НОИ.
Позицията на председателя на БАДДПО е категорична:
• средствата във втория стълб са лични и наследяеми;
• по тях се натрупва доходност;
• те не участват в покриването на текущи пенсии, а остават по индивидуалната партида;
• прехвърлянето към НОИ означава отказ от бъдещата доходност и наследяемост.
Милтенова припомня и решението на Конституционния съд от 2015 г., което потвърждава неприкосновеността на индивидуалните партиди.

Европейският контекст
Според Милтенова реформата е изградена след подробно проучване на успешни европейски практики.
Като примери са посочени:
• Хърватия;
• Румъния;
• скандинавски държави.
Тя дори изразява мнение, че някои от елементите на българския модел надграждат решения, които тепърва се въвеждат в част от европейските пенсионни системи.

Какво трябва да направят осигурените лица?
БАДДПО препоръчва на всеки осигурен да предприеме няколко стъпки:
1. Да провери в кое пенсионно дружество е неговата партида.
2. Да се информира за новите възможности.
3. Да потърси консултация при необходимост.
4. Да прецени дали желае сам да избере подфонд между 1 септември и 30 ноември 2026 г.
Дори при липса на избор системата ще разпредели средствата автоматично според възрастта на осигуреното лице.

Въвеждането на мултифондовия модел бележи началото на нов етап в развитието на българското допълнително пенсионно осигуряване. Реформата съчетава три ключови цели – по-висока доходност, по-добра защита на средствата и по-голяма свобода на избор за осигурените лица.
Според Евелина Милтенова ефектът няма да бъде мигновен, но именно младите поколения ще извлекат най-съществените ползи от новия модел. Колкото по-рано започне дългосрочното пенсионно спестяване и колкото по-ефективно се управляват средствата, толкова по-значима може да бъде ролята на втория пенсионен стълб за бъдещия стандарт на живот след пенсиониране.

Целият подкаст на БНТ с водещ Надя Обретенова:  „Истината за…“  с участието на Евелина Милтенова на 04 юли 2026 може да гледате тук

БАДДПО благодари на сп. „Икономика“ за вниманието към темата за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и за възможността важният разговор за бъдещето на втората пенсия да достигне до по-широка аудитория.

Въвеждането на мултифондовия модел е ключова стъпка към по-модерна, ефективна и устойчива пенсионна система. Новият подход дава възможност личните пенсионни спестявания да се управляват по-гъвкаво, съобразно възрастта, инвестиционния хоризонт и индивидуалния избор на осигурените лица.

Основните предимства на реформата са:

✅ право на личен избор на инвестиционен профил;
✅ автоматично разпределение според възрастта за хората, които не направят активен избор;
✅ по-гъвкаво управление на средствата в дългосрочен план;
✅ по-добър баланс между доходност и сигурност;
✅ по-съвременна и устойчива пенсионна система, основана на капиталовия принцип.

Целта на реформата е ясна — по-висока ефективност, по-информирани решения и по-добра защита на интересите на осигурените лица. Защото добрите решения за бъдещето започват с открит, навременен и професионален разговор днес.

Преди повече от две десетилетия въвеждането на тристълбовия пенсионен модел в България поставя основата за по-висока адекватност на бъдещите пенсии. Вторият стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване – е замислен като механизъм за диверсификация на риска и за осигуряване на по-устойчиви доходи чрез дългосрочно капиталово инвестиране – това се казва в публикацията на г-жа Лидия Шулева, управляващ партньор на „Бизнес Интелект“, публикувана в брой 3/2026 на списание „Мениджър“

„В началото обаче страната няма опит в управлението на публични средства върху капиталов принцип. Поради опасения за сигурността на средствата законодателството въвежда силно рестриктивни инвестиционни правила за универсалните пенсионни фондове. Това насочва значителната част от портфейлите към нискорискови активи, основно държавни ценни книжа – подход, който носи стабилност, но ограничава потенциала за по-висока доходност.

Допълнително, първите поколения пенсионери, които започват да получават средства от втория стълб, имат сравнително кратък осигурителен период, което прави ефекта от капиталовите доходи по-слаб. Тези фактори очертават необходимостта от еволюция на модела.

Мултифондовата система е логичната следваща стъпка. Тя позволява по-фино управление на риска според възрастта и профила на осигурените лица, както и по-ефективно разпределение на активите. Така се създават условия за по-добра дългосрочна доходност и по-адекватни пенсии в бъдеще.

Какви проблеми решава реформата

Първият и най-очевиден проблем, който мултифондовете адресират, е ниската доходност. Настоящият модел третира еднакво всички осигурени лица, независимо от възрастта им. Това означава, че младите хора, които имат десетилетия пред себе си, инвестират прекалено консервативно. Въвеждането на по-рискови, но и по-доходни стратегии за тази група може значително да увеличи натрупванията в дългосрочен план.

Вторият проблем е липсата на персонализация. Сегашната система на практика не позволява избор на инвестиционен профил, въпреки че различните възрастови групи имат различен инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Мултифондовете въвеждат гъвкавост и поставят осигуреното лице в центъра на модела, като му дават възможност да съобрази стратегията с личния си жизнен цикъл и инвестиционен профил.

Третият проблем е натрупаният скептицизъм към капиталовото осигуряване. Ниските първи втори пенсии създадоха усещане за неефективност. Въвеждането на мултифондовете е знак, че системата може да се адаптира и да се развива, като използва натрупания опит и международните добри практики.

Намаляване на таксите и по-строги изисквания към фондовете

Съществена част от предлаганите промени е свързана с намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират. Законът предвижда поетапно ограничаване на таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите. Това е важен сигнал към обществото, че модернизацията на системата върви ръка за ръка с по-добра защита на интересите на осигурените лица.

По-ниските такси имат директен ефект върху натрупванията в индивидуалните партиди. При дългосрочно спестяване дори малко намаление на разходите води до осезаемо по-висок краен резултат.

Паралелно с това реформата поставя и по-високи изисквания към самите пенсионноосигурителни дружества. Предвижда се засилване на критериите за капиталова адекватност, така че фондовете да разполагат с достатъчно буфери за поемане на рискове при по-динамични инвестиционни стратегии. Това е важен елемент от баланса между по-висока доходност и защита на осигурените лица.

Допълнително се въвеждат по-ясни критерии за подбор на инвестиционните инструменти и механизми за двоен контрол върху инвестиционния процес – както на ниво вътрешно управление, така и чрез засилен регулаторен надзор. Целта е разширяването на инвестиционните възможности да бъде съпроводено със засилена дисциплина и прозрачност.

По-добро използване на дългосрочния хоризонт

Един от ключовите аргументи в полза на мултифондовете е възможността за по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт. Пенсионните фондове по своята същност са дългосрочни инвеститори, но досегашната регулация ги поставяше в прекалено консервативна рамка. Чрез диференцирани портфейли ще стане възможно по-добро управление на риска във времето – по-висок риск в началото на осигурителния период и постепенно намаляване преди пенсиониране.

Инвестиции в инфраструктура – възможности и притеснения

Една от темите, които предизвикват най-сериозен обществен дебат, е възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно в инфраструктурни проекти. От икономическа гледна точка това е логична посока – инфраструктурата изисква дългосрочен капитал, а пенсионните фондове разполагат именно с такъв ресурс. Подобни инвестиции в други държави често се реализират чрез инфраструктурни фондове, публично-частни партньорства или специализирани облигации.

В българския контекст обаче съществува натрупано обществено усещане за сериозни корупционни рискове при реализирането на този вид проекти. Именно това обяснява защо разширяването на инвестиционния обхват поражда притеснения в част от политическите сили и обществото.

Поради тази причина е важно подходът да бъде внимателен и балансиран. По-широкият набор от инвестиционни възможности трябва да бъде съпроводен с ясни ограничения, строги критерии за допустимост на проектите и висока степен на прозрачност. Възможно решение е фокус върху добре структурирани инструменти с висока степен на регулация и международно участие, които намаляват риска от политически и управленски влияния.

В този смисъл ключовият въпрос не е дали пенсионните фондове могат да участват в инфраструктурни инвестиции, а как да бъде дефиниран обхватът на допустимите проекти така, че да се гарантира максимална защита на осигурените лица.

По-висока адекватност на бъдещите пенсии

В дългосрочен план основният ефект от мултифондовете трябва да бъде повишаване на адекватността на бъдещите пенсии. Това е особено важно на фона на неблагоприятните демографски тенденции – застаряващо население и намаляваща работна сила, – които поставят под натиск разходопокривния първи стълб.

По-добрата доходност във втория стълб може да компенсира част от този натиск и да изпълни първоначалната му мисия – да бъде реално допълнение към държавната пенсия, а не символичен доход.

Повече доверие и ангажираност

Реформата има и важен поведенчески ефект. Възможността за избор създава усещане за контрол и ангажираност. Това може да стимулира по-голям интерес към дългосрочното спестяване и да повиши финансовата култура.

Същевременно въвеждането на мултифондовете предполага по-активна комуникация и по-висока прозрачност – ясно представяне на рисковете, доходността и инвестиционните стратегии.

Въвеждането на мултифондовете не е революция, а логична еволюция на българския пенсионен модел. То стъпва върху първоначалната идея на реформата – по-високи и по-устойчиви пенсии чрез диверсификация на риска – и я адаптира към съвременните реалности и международните стандарти. Реформата адресира няколко ключови проблема едновременно: ниската доходност, липсата на персонализация, нивото на таксите, нуждата от по-строги изисквания към фондовете и ограниченото използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт.

След повече от 20 години развитие вторият стълб навлиза в нов етап. Мултифондовете са шанс той да стане по-гъвкав, по-ефективен и по-близък до нуждите на хората. Но успехът на реформата ще зависи от внимателното ѝ прилагане – с ясни правила, силен надзор и прецизно дефиниране на допустимите инвестиции, така че основната цел да бъде запазена: по-високи и по-адекватни доходи за бъдещите пенсионери.

Цялото съдържание на публикацията „Мултифондовете – следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб“ в брой3/2026 на списание „Мениджър
може да прочетете тук 

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация