Етикети: #доходност

Изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта за промени в КСО, одобрен днес, 19 януари 2026, на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.

За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.

Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.

Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества – плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.

Оригиналият текст, може да прочетете в сайта на КФН, тук 

Промените в Кодекса за социалното осигуряване за надграждане на модела за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване са публикувани за обществено обсъждане

Владислав Русев, член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, посочи в предаването „Пресечна точка” на Nova TV, че става дума по‑скоро за подобряване и надграждане на модела, отколкото за кардинална реформа, тъй като не се предвиждат структурни промени. Законопроектът е изготвен в консенсус с Комисията за финансов надзор, индустрията и представители на социалните партньори, отразявайки препоръките на различни заинтересовани страни. Това е предизвикателство за пенсионната индустрия, но в същото време в него няма нито една мярка, която да създава неблагоприятни условия за осигурените лица, смята Русев.

Той обясни, че промените предвиждат не само мултифондове, за които се говори от години, но и много повече възможности. Намаляват се значително таксите за осигурените – таксата върху вноските ще спадне от 3,75% на 0,21 на сто за период от десет години, а инвестиционните такси ще бъдат променени така, че голяма част от тях да зависят от постигнатата доходност.

„Колкото повече доходност, толкова повече предимства за клиента“, подчерта Русев, допълвайки, че динамични фондове ще позволят на по‑младите хора да инвестират по‑рисково с поглед към по‑висока доходност на дългосрочна база.

Той обясни, че оптималното инвестиране ще бъде съобразено с възрастта – младите ще имат възможност да инвестират в портфейли с висока експозиция в акции, със застъпване на по‑консервативни стратегии с напредване на възрастта. Три години преди пенсия всички ще бъдат насочвани към консервативен фонд, където рискът е по‑нисък. Русев увери, че брутните вноски, които са постъпили за дадено лице, ще бъдат гарантирано получени при пенсиониране, а математически модели показват, че при най‑лошия сценарий натрупаните суми ще бъдат дори по‑високи в сравнение със сегашния модел.

Ще бъде предвиден избор между различните видове фондове за всички, освен за хората над 62 години, които ще бъдат насочвани към консервативния вариант. Ако осигуреното лице не избере сам фонд, прехвърлянето ще стане автоматично според възрастта му. Русев подчерта, че най‑лошият избор е човек да се запише в консервативен фонд в началото на осигурителния си живот и да остане там до края.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване коментира и средните натрупвания в момента. Според статистика на Комисията за финансов надзор те са между 6 и 7 хил. лева за всички осигурени, а при тези, които имат поне една вноска през последните 12 месеца – около 9 хиляди лева. Хората, които вече се пенсионират, имат натрупвания около 15–16 хил. лева.

Що се отнася до изплащането на средствата след пенсиониране, в момента съществуват три вида плащания – еднократно накуп за най‑малките натрупвания, разсрочено месечно изплащане за средни натрупвания до минималната пенсия и пожизнена пенсия за по‑големи натрупвания. Законопроектът предвижда ново измерение, като минималната пожизнена пенсия да бъде изчислена като процент от минималната работна заплата, без това да променя натрупаните суми, които зависят от дохода, осигуряването и постигнатата доходност.

Русев обясни, че ако промените бъдат приети от Народното събрание след общественото обсъждане, те ще влязат в сила от 1 януари 2027 г., а до края на 2026 г. гражданите ще имат време да изберат в кой фонд да бъдат техните средства. Той добави, че финансовата грамотност не е задължителна за избор, тъй като законопроектът предвижда автоматични модели на инвестиране, които според него ще направят най‑добър избор по подразбиране за повечето хора.

Целия разговор вижте във видеото.

МФ предлага три инвестиционни профила според възрастта – от агресивни фондове за младите до консервативни преди пенсия

Mладите хора трябва да рискуват с динамичен подход, а тези, които са пред пенсия да заложат на консервативен. Това обясни в предаването на bTV „Тази сутрин“ Светла Несторова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Тя допълни, че хората ще имат право на избор и ще могат да променят постоянно решението си в кой подфонд да държат парите си.

„Реформата предвижда създаването на три профила, които да са свързани с възрастта и рисковото желание на хората. Когато човек започне работа на 20 г. – до към 40 г. парите му може да се управляват с много по-висок процент акции и динамични книжа, за да се гони по-добра доходност. След тази възраст – парите трябва да отидат в балансиран фонд, където движенията на пазара се инвестират по-малко, а три години преди пенсия – всички отиват в консервативния фонд, където парите се съхраняват така, че да не намаляват в последния момент“, обясни експертът.

„Когато е създаване българската пенсионна система, стремежът е бил да се осигури максимална сигурност и не е мислено за това как се управляват парите. От известно време насам е ясно, че ако искаме да подобрим резултатите, трябва да направим промени. Препоръки за това дойдоха от ОИСР. Идеята е да раздвижи и да промени начина, по който се управляват парите на младите хора“, уточни експертът.

По думите ѝ младите хора имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си, затова имат възможност за повече доходност и партидите им да растат по-бързо. Несторова коментира, че хората не мислят за това преди да остареят, а тогава вече е прекалено късно.

„Младите хора трябва да мислят за това като за инвестиционна възможност, като за инвестиционен продукт. Идеята на този вид спестявания е, че ако започнеш много от рано да го правиш, ако спестяваш по 250 лв. на месец – ще се пенсионираш с половин милион“, каза още тя.

Цялото интервю по темата може да гледате тук

Промени в начина, по който се трупат пари за втората пенсия предлага финансовото министерство – съобщиха в bTV Новините . Досега частни фондове можеха да инвестират до 25% от осигурителните вноски.

Сега се дава възможност да се избира между още опции с различен инвестиционен риск от средствата на осигурените лица.

Подфондове:
Динамичен – до 90% инвестиции на вноските;
Балансиран – до 50% инвестиции на вноските;
Консервативен – до 25% инвестиции на вноските.
И още – променя се минималният праг за пожизнена втора пенсия, който ще се изчислява не на база минималната пенсия за страната, както досега, а според минималната работна заплата. Промените засягат над 4 млн. души у нас.

Проектът за промени в КСО предвижда още разширяване на възможностите за инвестиции и намаляване на таксите

Както отрази в. „Капитал“, БТА и други медии, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочакваните предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които в капиталовия стълб на пенсионната система да се въведат т.нар. мултифондове.

Това е нещо, за което частните пенсионни дружества настояват от около две десетилетия и за което има сравнително единодушие и широка политическа подкрепа, но въпреки това така и никога не се случва. На няколко пъти се стигаше дори до конкретни идеи и внесени законови текстове. Сега също има несигурност дали заветните промени ще бъдат приети, тъй като политическата нестабилност е напът да съкрати живота на това Народно събрания.

Даденият срок за обществено обсъждане е до 16 януари 2026 г., като дори да бъдат насрочени нови избори, те вероятно няма да са по-рано от март, така че технически има време. Но пък и обикновено фокусът на депутатите в последните седмици е към по-злободневни и/или популистки теми.

Мулти какво? В момента родените след 1959 г. се осигуряват в Универсален пенсионен фонд (УПФ) към някое от десетте лицензирани дружества, освен ако не са избрали сами да заложат единствено на НОИ. Там по лична партида отиват 5% от всяка заплата, които пенсионната компания инвестира с цел да може да ги умножи и когато дойде време за пенсия да може да предостави по-голяма добавка към пенсията на клиентите си. Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени във фонда се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст и рискови предпочитания. А резултатът е, че така мениджърите са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност, често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.

Идеята за многофондова (както е наречена в законопроекта) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавни облигации и други книжа с фиксиран доход).

• В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, което според мотивите към проекта цели да стимулира и активността на осигурените лица. Но има и известни условности, тъй като към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви – до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране в балансиран.
• За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор, или не. Разписани са и детайлно правила как ще се разделят активите на сегашните УПФ в трите подфонда, както и как да се пренасят впоследствие при прехвърляне от един в друг. При местене в друга пенсионна компания както и досега ще се прехвърлят само парични средства.
• Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ППФ) – т. нар. трети стълб на системата, като всеки лично или работодателите могат да се осигуряват с избрани от тях вноски. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ.
• При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, милтифонове не се предвиждат.

Ресорният зам.-председател на КФН Диана Йорданова и Председателят на БАДДПО, Евелина Милтенова вече представиха основните моменти в промените на КСО, които са готови от месеци

• Свиване на таксите.  Друг ключов параграф, по който пенсионните компании често са критикувани, са сравнително високите такси, които също изяждат от доходността. Сега се предлага те да бъдат планомерно понижени в следващите десет години, а също и частично да се промени моделът при инвестиционната такса, която е най-съществена като сума и има най-голямо влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства. В момента тя се удържа като процент от активите независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Сега идеята е тя да стане двукомпонентна – една част да е процент от активите, а друга част от дохода. Сега в КСО инвестиционната такса за УПФ е заложена на максимум 0.75% от активите. След промените се предвижда тя да е различна за различните подфондове. При балансирания се залага от 2027 г. тя да стане 0.65% плюс 1% от дохода от 10 инвестициите. В следващите години поетапно първото число намалява и до 2036 г. стига до 0.38%, а второто расте до 3.25%. При другите видове подфондове е аналогично, но с други числа – при динамичните се стартира от 0.65% плюс 1.5% и се стига до 0.2% плюс 6%, а при консервативните се предвижда да остане само такса от активите, която да се понижава от 0.65% до 0.2%. Предвижда се да намалее и таксата на входа. Удръжката, която се събира от всяка вноска в момента е 3.75%. От 2027 г. тя трябва да стане 3.59% и всяка от следващите години да намалява докато достигне 2.1% през 2036 г.
• И още промени Проектът включва и редица новости, които не са свързани с мултифондовете. Едната голяма промяна при механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете. Досега КФН изчисляваше и оповестяваше минимална доходност на база на средното постигнато от всички фондове, докато сега се планира да се замени с пазарен бенчмарк за всеки вид подфонд, който допълнително ще се определи с наредба.

• Въвежда се и допълнителен стимул фондовете да постигат доходност над това ниво, тъй като в противен случай няма да могат да участват в служебното разпределение на лицата въз основа на критерия доходност. Това реално означава по-малък приток на нови клиенти. Друга важна промяна е, че се разширява кръга от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави – членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Детайлизирани са и инвестиционните лимити за различните видове инструменти, включително и за подфондовете. Има и промени при регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и при уредбата на изплащането на пенсии. Завишават се и изискванията към капитала на пенсионните дружества. Като цяло законопроектът отдавна е комуникиран и съгласуван с бранша, така че не се очаква оттам да дойдат много идеи за редакции или критики. Повечето значими промени, включително и мултифондовете, са и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България цели да се присъедини догодина.

Публикуваните промени в КСО за обществено обсъждане, може да намерите тук 

В епизода на подкаста #КаквоМогатПарите на dir.bg, Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, обяснява как 10% спестявания от дохода, правилно инвестирани, могат да осигурят спокойни старини.

От епизода ще научите как работи тристълбовият пенсионен модел у нас, защо е важно доброволното осигуряване, как мултифондовете могат да донесат по-висока доходност и устойчивост на системата и защо знанието е най-добрата защита срещу финансови митове.
Близо 30 млрд. лв. вече са натрупани в пенсионните фондове – една трета от тях благодарение на инвестиционна доходност.

Подкасът е с информационно-образователен характер. Цялото интервю може да чуете тук

Партидата е част от личните ни пари, които се наследяват.

Над 4 милиона са вече българските граждани, които внасят осигуровки за т.нар. втора пенсия в универсалните пенсионни фондове. В същото време по-голямата част от тях не са наясно в кой от тях са спестяванията им. Това е акцентът в новата тема от рубриката на „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

Причината е, че парите за втора пенсия на по-голямата част от осигурените лица са разпределени служебно, тъй като работещите не са избрали сами фонд в определения от закон срок за това след възникване на задължението им за осигуряване. Малък процент от хората търсят такава информация, а е важно да я имат, защото както знаем в коя банка и колко са ни спестяванията ни по депозити, така е важно да знаем в кой пенсионен фонд и в какъв размер са натрупаните ни пенсионни спестявания. Това са наши лични пари, които се наследяват от определен кръг близки в случай на смърт на осигуреното лице. Освен това брутният размер на преведените към пенсионните фондове осигурителни вноски е гарантиран по закон и за разлика от парите в банка, в пенсионните фондове може да се реализира доходност, получена от инвестирането на активите на фонда в разнообразни финансови инструменти, към които има изисквания за качество, ликвидност и диверсификация . Само през последните три години към спестяванията на всички осигурени лица, благодарение на доброто управление на дружествата, които управляват фондовете, са спечелени за техните клиенти близо 5 млрд. лв. допълнително над внесените осигуровки. Така към настоящия момент в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв.

Според Кодекса за социално осигуряване всеки, роден след 31.12.1959 г. задължително се осигурява за втора пенсия. Всеки, започващ работа за първи път, има три месеца, за да избере сам универсален пенсионен фонд, с който да сключи договор и да внася осигуровки в него в размер на 5 % от осигурителния си доход. В България действат десет пенсионно-осигурителни дружества, всяко от които управлява по един универсален пенсионен фонд, като данни за тях могат да се открият на сайта на Комисията за финансов надзор.

Ако лицата не направят сами такъв избор, за тях се извършва служебно разпределение от НАП по определена от закона методика. Реално по-голямата част от младите хора се разпределят служебно, показват наблюденията на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Това обаче означава и че много голяма част от осигурените лица просто не знаят къде се намират техните пенсионни спестявания.

Всъщност дори и за служебно разпределените лица, които нямат подписан договор с дружество, откриването на партидата става лесно през данъчните служби. В офиса на НАП по местоживеене всеки може да си извади персонален идентификационен код. С него през сайта на НАП може да провери размера на осигурителния доход и друга свързана информация, напр. какви трудови договори са декларирани за тях и в кой допълнителен задължителен пенсионен фонд е осигурен.

Алтернативен начин е отново през сайта на НАП, ако разполагате с електронен подпис. Или с лично обаждане на телефон 0700 18700 на НАП, където на база на контролни въпроси от служителя на НАП ще получат информация в кой фонд се осигуряват.

Информация в кое дружество се събират парите за „втора пенсия пише“ и размера на натрупаните средства се съдържа и в годишното извлечение, което получават веднъж годишно всички осигурени в универсален фонд лица през месец май.  В извлечението е посочен фондът, в който сте осигурен – Универсален пенсионен фонд /УПФ/, Професионален пенсионен фонд /ППФ/, Доброволен пенсионен фонд /ДПФ/ или Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми /ДПФПС/.
Годишното извлечение съдържа информация за състоянието на индивидуалната ви партида в началото и в края на отчетния период (предходната календарна година), в т.ч. стойността на натрупаните средства в левове, броя притежавани дялове и стойността на един дял. Отразени са датата на постъпване и размера на осигурителните вноски, както и месеца, за който се отнася всяка вноска. Представена е информация за размера на удържаната от пенсионните дружества такса от всяка осигурителна вноска.
В извлеченията за УПФ и ППФ сумите в лева и броя дялове, които са с отрицателен знак, са резултат от извършени корекции от Националната агенция за приходите (най-често по повод корекция на вноската, направена от самия осигурител). При забавяне в превода на вноската от страна на НАП, дължимата лихва за срока на забава се посочва на отделен ред.
Ако не получавате редовно извлеченията си, е хубаво след проверка в коя пенсионно дружество се осигурявате да се свържете с него или да посетите най-близкия му офис, за да заявите ваш актуален адрес за комуникация. Хубаво е, ако своевременно уведомявате пенсионното дружество при всяка промяна на местожителството си. Тази промяна ще спомогне да получавате годишното си извлечение, както и друга важна и полезна информация за спестяванията.

Оригиналната публикация е в броя на в. „24 часа“ от 10 ноември 2025

Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп), каквато е добрата световна практика. Това предложиха експерти от пенсионните дружества в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум в София, организиран Българското актюерско дружество на 28 октомври 2025 г.

✅ Основен акцент: Инвестиции в инфраструктура
Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, пътна и жп, каквато е добрата световна практика.
Защо? Дългосрочният хоризонт на тези инвестиции съвпада с ангажиментите към клиентите. Активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията. Водят до повишено икономическо благосъстояние и стабилна доходност.

Дългосрочният хоризонт в такива инвестиции съвпада с дългия хоризонт на задълженията към клиентите на пенсионните фондове, а активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията, обясни Мирослав Маринов, като представител на БАДДПО. Инвестициите в инфраструктура водят до повишено икономическо благосъстояние на обществото и от там се „връщат“ в пенсионните фондове през генериране на предвидима доходност и увеличени активи. В дългосрочен план доходността е структурирано прогнозируема и стабилна. Сравнителният анализ на световната практика 10 години назад сочи, че институционалните инвеститори трайно увеличават изложението си към инфраструктура и към 2024 инвестициите им са достигнали близо 7%, като най-висок остава делът в акции (около 30%) на регулираните пазари, облигации (37%), както и дялови книжа в Private equity (около 11%). Данните за тримесечните средни доходности през 10-те най-лоши тримесечия за акциите сочат положителна доходност при инфраструктурата в опозиция на отрицателната доходност в тези периоди при инвестициите в акции и облигации. Това се обяснява с надеждността на инвестициите в инфраструктура, която се „отплаща“, защото се използва непрестанно.
„Стандартно, пенсионните фондове инвестират в национална инфраструктура и икономика. Големите чуждестранни пенсионни фондове го правят и в чужбина – например канадските, инвестират в инфраструктура дори в Австралия“, отбеляза Маринов. В България тези инвестиции могат да стават чрез публично-частни партньорства, в които да се включват и пенсионните фондове. Портфейлите на фондовете ще са защитени, защото ще са още по-добре диверсифицирани – няма целите да са фокусирани в инфраструктура, а частично, докато основните инвестиции са в акции, облигации и др.

⚠️ Други обсъдени теми

Сивата икономика – необходимост от преодоляване на непълното осигуряване.
Ролята на коефициента за редукция – предложения за справедливи решения.
Доброволно осигуряване (трети стълб) – цел: обхват поне 50% от работещите.

На форума бяха обсъдени проблемите пред пенсионната система като преобладаваха предложенията за повече усилия в преодоляването на сивата икономика (осигуряването на непълни доходи), както и увеличаване на значимостта на пенсията от частните фондове, които са персонални дългосрочни спестявания на всеки работещ. Сред обсъдените теми бе и ролята на коефициента за редукция, като се лансираха възможни решения за преодоляване на неговата несправедливост.
Актюерите препоръчаха и засилена работа по разширяване на обхвата на доброволното осигуряване – т.нар. трети стълб, и то да обхване поне 50% от работещите. От БАДДПО настояват да се увеличи тройно сумата, върху която има данъчно облекчение за работодателите, които заделят средства в трети стълб на служителите си. В момента тя е едва 60 лева и не е вдигана от създаването на пенсионния модел преди повече от 20 г.

Предложението на БАДДПО е тя да стане поне 200 лева – по аналогия с ваучерите за храна, с което работодателите заедно и работещите ще имат по-висок принос за изграждане на пенсионните спестявания през годините. За това обаче е необходима законова промяна.

Текстът на прессъобщението, може да свалите от тук

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона.

Галерия:

По данни до септември 2025, близо 5 млрд.лв са спечелили универсалните пенсионни фондове в полза на осигурените в тях за втора пенсия българи. Това обяви членът на УС на БАДДПО, Владислав Русев пред Нова телевизия.
Тези средства не са печалба за дружествата, а остават по партидите на хората: „Средствата във втория пенсионен стълб са законово гарантирани. Натрупаната доходност е допълнителен защитен механизъм, който осигурява допълнителни средства за пенсионерите“ – обясни още той.

Статията във в. „24 часа“ може да прочетете тук.

632 хил. души вече спестяват в доброволни фондове

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“. Целта е да бъдат разяснени някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

Доходност_трети стълб

Данъчно облекчение от 10% годишно, висока доходност, възможност да разполагаш със спестените пари по всяко време, както и да получаваш пенсия 5 години преди навършване на изискуемата по закон възраст. Всичко това е възможно през набиращите все по-голяма популярност доброволни пенсионни фондове или т.нар. трети стълб на пенсионната система в България. В тях вноските за третата възраст са доброволни според възможностите на осигуряващия се и няма ограничения колко договора в колко отделни дружества ще си откриете. Средствата по осигурителните партиди на лицата са персонални и 100% наследяеми.

Към края на полугодието на 2025 г. , по данни на Комисията за финансов надзор, в третия стълб има над 632 000 осигурени лица, по чиито партиди са натрупани общо близо 1,6 млрд.лв.

746 души вече получават трета пенсия, а значителен брой лица са се възползвали от еднократни плащания и плащания на наследници, като за първите шест месеца на годината пенсионните дружества са им изплатили близо 58 млн. лв.

От 2001 година пенсионната система в България е съставена от три стълба. Първият е държавното осигуряване в НОИ и действа на солидарен принцип на осигуряване, Тоест работещите чрез осигуровките си плащат пенсиите на настоящите възрастни хора. А техните ще ги плащат следващите работещи. Първият стълб е изцяло зависим от политически решения – както колко високи да са осигуровките, така и колко ниски или високи да са пенсиите. Вторият стълб са задължителните фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсални и професионални, действащи на капиталов принцип. При тях средствата на всеки осигурен са в индивидуална партида, инвестират се от пенсионната компания с цел увеличаване на доходността, и пенсията зависи от вноските и доходността от инвестираните средства, а не от солидарния фонд или броя на настоящите пенсионери. Универсалните фондове са задължителни за всички, родени след 1 януари 1960 година, а професионалните за работещите при тежки и вредни условия на труд.

Това е т.нар. втора пенсия, при която средствата в осигурителните партиди са лични спестявания, които се наследяват. Но и тук вноските се определят от политиците и все още са доста ниски – замразени от почти 20 години на 5% от осигурителния доход, което прави натрупването в партидите ниско и следва да се преосмисли от политиците. Възможностите за инвестиции са силно ограничени по закон, което ограничава и реалзираната при управлението средствата доходност. Очакването е с въвеждането на мултифондовете чрез изготвения и съгласуван проекозакон между надзорния орган (Комосията за финансов надзор), финансовото министвество, браншовата асоциация и другите заинтерсовани страни, тази картина да се подобри.

Истинската свобода и перспектива за осигуряване на добри доходи на старини обаче е третият стълб – доброволните фондове, които всяка една от лицензираните в България пенсионноосигурителни компании предлага. В тях спестяванията са лични, наследяват се напълно, а доходността е доста по-висока от тази в задължителните пенсионни фондове, като с въвеждане на мултифондовете се очаква да се увеличи чувствително. За сравнение – по последни даннни от КФН през последните 2 години средната доходност на втория стълб е 6,25%, а на третия – 7,09%.

Един от големите бонуси на доброволния пенсионен фонд обаче е данъчното облекчение при направени лични вноски. На освобождаване подлежат осигурителните вноски за трета пенсия, които са в рамките на 10% от годишната данъчна основа.Например, при 70 000 лв. годишен доход, необлагаеми могат да са вноски до 7000 лв. или да бъдат спестени 700 лв. данъци. Допълнително на облагане не подлежат и пенсионните плащания от тези фондове, както и реализираната доходност от инвестициите на активите им. Друго предимство на доброволния фонд е, че човек не е ограничен с какви вноски да се осигурява – нито като размер, нито като периодичност. Могат да се правят както месечни, така и годишни или еднократни вноски. Няма и ограничение в колко фонда може да се осигурява едновременно един човек. Тоест може да имате няколко доброволни пенсионни фонда. При осигуряване в такива фондове могат да се правят вноски в позла на друго физическо лице – например деца, други роднини и т.н. За разлика от средствата по партидите в универсалните фондове, тези от доброволните могат да се теглят винаги по желание на осигуреното лице.

При теглене или при закриване на партидата преди навършване на възрастта за пенсия, се удържа единствено размера на данъка, който е спестен назад в годините в резултат на данъчните облекчения. Ако не сте използвали данъчни облекчения, тогава няма такива удръжки.

Възможността за предсрочно използване на част или на цялата сума прави третия стълб много добра опция за спестяване на средства, особено на фона на почти нулевите лихви на банковите сметки и депозити. Това е финансов продукт, който във всеки един момент има цена на обратното изкупуване, без наказателни такси. „Валутата“ на фондовете се нарича дял и всяко дружество всеки ден публикува стойността на един дял, който отразява текущата стойност на инвестициите в целия фонд като в нея е начислена натрупаната доходност.
Парите във фондовете няма как да бъдат изгубени, защото те са отделни юридически лица от дружествата, които ги управляват. Т.е. – ако нещо стане с дружеството, какъвто случай досега в България не е имало, регулаторът КФН /Комисията за финансов надзор/ ще насочи партидите към друго дружество.