Категория: Обявления

След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.

През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата. В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият – в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият – също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.

Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.

Цялата статия може да видите тук.

На 21.12.2023 г., в Народното събрание, дебати в залата предизвика и предложението на „Възраждане“ средствата от частните пенсионни фондове на гражданите да бъдат насочени към НОИ. Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че всяко лице може самостоятелно да прехвърли средствата си от допълнителното задължително здравно осигуряване към НОИ. „Възраждане“ казват така: тези, които не са го направили и са преценили да останат в частния сектор, държавата чрез парламента да вземе служебно решение и насилствено да им ги прехвърли. Отнемате правото им на избор на тези хиляди хора“, каза Димитров.

За повече информация прочетете тук.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.09.2023 г. е 4 977 246 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 53 992 души, или 1,10 на сто, а спрямо 30.09.2022 г. със 77 212, или 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,34 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,91 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 30.09.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 21 347 054 хил. лв. В сравнение с 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 11,10 на сто, а в сравнение с 30.09.2022 г. със 17,30 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 18,32 на сто спрямо 30.09.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,85 на сто и 9,15 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,60 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2023 г. са общо 1 873 529 хил. лв. и се увеличават с 13,57 на сто в сравнение с деветмесечието на 2022 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,02 на сто, а в ППФ 12,81 на сто. Намаление в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.09.2023 г. са 18 449, от които 2 174 пенсионери и 16 275 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 120 хил. лв. за пенсии, 47 855 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 186 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2023 г. е 227,13 лв., а средният размер на разсроченото плащане 407,02 лв. В сравнение с деветмесечието на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 16,62 лв., или със 7,90 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 65,48 лв., или с 19,17 на сто.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2023 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.03.2023 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2023 г. е 4 952 281 души, като нараства спрямо 31.03.2022 г. с 1,55 на сто.
Към 31.03.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 20 205 288 хил. лв. В сравнение с 31.03.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 5,07 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2023 г. 14 194, от които 1 392 пенсионери и 12 802 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 829 хил. лв. за пенсии, 13 676 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 58 хил. лв. на наследници на лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за първото тримесечие на 2023 г. възлизат на 74 180 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за периода е в размер на 27 871 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2022 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2022 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2022 г. е 4 923 254 души, като нараства спрямо 31.12.2021 г. с 1,52 на сто.
Към 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 215 126 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове намаляват с 1,75 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2022 г. са общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.

Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296 229 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 68 656 хил. лв.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2022 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2022 г. е 4 923 254 души, като нараства спрямо 31.12.2021 г. с 1,52 на сто.
Към 31.12.2022 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 19 215 126 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове намаляват с 1,75 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2022 г. са общо 12 862, от които 1 184 пенсионери и 11 678 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2022 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 707 хил. лв. за пенсии, 24 241 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 95 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания.
Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества за 2022 г. възлизат на 296 259 хил. лв. Нетният финансов резултат на дружествата за годината е в размер на 72 245 хил. лв.
Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2022 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2022 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН.

Приветствие от Президента на Република България – господин Румен Радев;

Приветствие от Министър председателя на Република България – господин Гълъб Донев;

Поздравителен адрес от Асоциация на индустриалния капитал в България – Председател на УС – господин Васил Велев;

Поздравителен адрес от Българска стопанска камара – Председател на УС – господин Добри Митрев;

Поздравителен адрес от Асоциация на българските застрахователи – Председател на УС – господин Константин Велев;

Поздравителен адрес от Асоциация на застрахователите брокери в България – Председател на УС – госпожа Румяна Бончева;

Поздравителен адрес от ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – Председател на УС – госпожа Светла Несторова;

Поздравителен адрес от ВУЗФ – Президент и Ректор емеритус – доц. д-р Григорий Вазов;

Поздравителен адрес от Стопанска академия „Д.А.Ценов“ гр- Свищов – Ректор – Проф. д-р Марияна Божинова;

Поздравителен адрес от Фондация „Проф. Д-р Велеслав Гаврийски“ – Председател на УС – Проф.д-р ик.н. Нено Павлов;