Категория: Обявления

СЪОБЩЕНИЕ ДО КЛИЕНТИТЕ НА ФОНДОВЕТЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ФОНДОВЕТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ (ОСИГУРЕНИ ЛИЦА, ПЕНСИОНЕРИ, НАСЛЕДНИЦИ, ПОЛЗВАЩИ ЛИЦА) ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Във връзка с предстоящото въвеждане на еврото в Република България бихме искали да Ви предоставим необходимата информация относно:
► Вашите права след датата на въвеждане на еврото в Република България;
► Ефекта върху Вашите спестявания, натрупани по индивидуалните Ви партиди, пенсии и други получавани плащания от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания;
► приложимите правила относно превалутирането на паричните стойности от левове в евро.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ОТНОСНО ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
1. На датата на въвеждането на еврото в Република България Пенсионноосигурителното дружество ще извърши превалутиране на стойностите от левове в евро на средствата по индивидуалните Ви партиди, размера на получаваните от Вас пенсии и други отпуснати плащания от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване или фондовете за извършване на плащания. Превалутирането няма да доведе до допълнителни разходи за клиентите и до промяна в размера на паричните средства, а само ще се промени официалната парична единица.
2. Начин за определяне и представяне на стойността на средствата по индивидуалните партиди, на пенсионните и други плащания в евро в съответствие с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 r.)
Стойността на средствата по индивидуалната Ви партида ще бъде изчислявана по следния начин:
► Стойността на един дял в евро, валидна за първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България се определя, като нетната стойност на активите на фонда в левове към края на предходния работен ден преди датата на въвеждане на еврото в Република България се превалутира в съответствие с общите правила за превалутиране и закръгляване, приети в Закона за въвеждане на еврото в Република България и се раздели на общия брой дялове на фонда към края на същия ден.
► Така получената стойност се закръглява с точност до петия знак след десетичната запетая по следния начин:
– когато шестият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, петият знак след десетичната запетая остава непроменен;
– когато шестият знак след десетичната запетая е равен и по-голям от пет, петият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

► Броят на дяловете по индивидуалната Ви партида във фонда за допълнително пенсионно осигуряване към датата на въвеждане на еврото се умножава по стойността на един дял в евро. Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на база третия знак по следното математическо правило:
– в случай че третият знак след десетичната запетая е по-малък от 5, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
– в случай че третият знак след десетичната запетая е равен на или е по-голям от 5, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
► Отпуснатата Ви пенсия и/или други получавани плащания от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащанията до датата на въвеждане на еврото в Република България, ще се превалутират в евро, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, и се закръгли по горепосоченото математическо правило.

3. Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
От датата на въвеждане на еврото в Република България осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване ще се превеждат от Националната агенция за приходите към пенсионноосигурителните дружества, на които сте клиент, в евро. Осигурителните вноски, които се отнасят за месеците преди въвеждането на еврото в Република България, но се превеждат от Националната агенция за приходите след датата на въвеждане на еврото, се превалутират като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, и стойността в евро се определи до втория знак след десетичната запетая без да се закръглява.

4. Действие на съществуващите договори между Пенсионноосигурителните дружества и техните клиенти
► Въвеждането на еврото не засяга действието на сключените договори с позоваванията в тях на лева или с препратки към лева. Договорите, сключени преди въвеждане на еврото, продължават действието си и след присъединяването на България към Еврозоната.
► Левовите стойности, посочени в действащите договори, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и посочените в Закона за въвеждане на еврото в Република България правила за превалутиране и закръгляване.
► Не е необходимо да подавате допълнителни данни и документи и не се налага да сключвате нови договори или анекси/допълнителни споразумения към действащите Ви договори с Пенсионноосигурителните дружества .
► Сроковете по сключените договори не се променят. Страните по тях не се освобождават от поетите задължения и нито една страна няма право едностранно да изменя или прекратява договора на основание въвеждане на еврото в Република България.

5. Право на информация
В рамките на една година след датата на въвеждане на еврото в Република България Вие имате право да получите информация за паричните стойности в лева на Вашите средства по индивидуалните партиди, аналитични сметки, размер на пенсии и други отпуснати плащания, към датата на превалутирането им в евро. Пенсионноосигурителните дружества са задължени да Ви предоставят тази информация безплатно в 7- дневен срок от направеното искане.
Вие може да подадете искането по начините, описани на електронната страница на пенсионноосигурителното дружество, на което сте клиент.
6. Период на двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги

► Пенсионноосигурителните дружества са задължени да обозначават размера на таксите и удръжките за предоставяните от тях финансови услуги двойно (в лева и евро) за период, започващ един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемане на еврото и приключващ дванадесет месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България. Оповестяването им ще се извършва в офисите и на интернет страниците на Пенсионноосигурителните дружества, като при поискване можете да получите безплатно тази информация на хартиен или на друг траен носител.
► Пенсионноосигурителните дружества са задължени да предоставят безплатно на осигурените си лица, в срок до 31 май на годината, следваща въвеждането на еврото в Република България, информация за наличните средства в индивидуалните осигурителни партиди на осигурените лица, във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и в аналитичните сметки на лицата, получаващи плащания от фонда за разсрочени плащания, обозначена двойно в евро и левове към края на календарната година преди датата на въвеждане на еврото.

Допълнителна информация за въпроси свързани с въвеждането на еврото в Република България може да намерите на официална интернет страница за присъединяването на България към еврозоната, създадена в изпълнение на Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната тук.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2024 г. и за 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2024 г. и за 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 130 108 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 96 279 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 505 319 709 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2024 г. са общо 372 911. Общият размер на прехвърлените средства за годината е 1 834 736 613 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2024 г. и за 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2024 г. е 5 045 220 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 44 275 души, или 0,89 на сто, а спрямо 30.09.2023 г. с 67 974 души, или 1,37 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,60 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.09.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 25 875 775 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,84 на сто, а в сравнение с 30.09.2023 г. с 21,21 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19 на сто спрямо 30.09.2023 г. Следват професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове за периода е 10,91 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2024 г. са общо 2 179 041 хил. лв. и се увеличават с 16,31 на сто в сравнение с деветмесечието на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,94 на сто, а в ППФ 12,54 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 9,01 на сто и 2,99 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2024 г. са 24 983, от които 4 161 пенсионери и 20 822 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 6 633 хил. лв. за пенсии, 76 300 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 295 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2024 г. е 230,66 лв., а средният размер на разсроченото плащане 462,39 лв. В сравнение с деветмесечието на 2023 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 3,53 лв., или с 1,55 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 55,37 лв., или с 13,60 на сто.

През третото тримесечие на 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 30.09.2024 г. вече има сключени пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024

Управление “Осигурителен надзор” на на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.06.2024 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2024 г. е 5 035 459 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 34 514 души, или 0,69 на сто, а спрямо 30.06.2023 г. със 70 149, или 1,41 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,54 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,71 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 30.06.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 24 585 983 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 7,22 на сто, а в сравнение с 30.06.2023 г. с 16,63 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 17,60 на сто спрямо 30.06.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,97 на сто и 7,73 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 7,47 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2024 г. са общо 1 434 845 хил. лв. и се увеличават с 14,69 на сто в сравнение с първото полугодие на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 15,37 на сто, а в ППФ 10,40 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, съответно с 6,99 на сто и 19,38 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 30.06.2024 г. са 22 211, от които 3 453 пенсионери и 18 758 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 111 хил. лв. за пенсии, 49 240 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 173 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2024 г. е 231,56 лв., а средният размер на разсроченото плащане 457,10 лв. В сравнение с първото полугодие на 2024 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 6,44 лв., или с 2,86 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 58,01 лв., или с 14,54 на сто.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Новата пенсионна реформа – препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество

Членовете на БАДДПО приветстват получените препоръки от ОИСР за новата пенсионна реформа.

– ОИСР дават висока оценка на допълнителното пенсионно осигуряване в България и подкрепя бъдещите мерки за неговото усъвършенстването
– Бяха отчетени силните страни на допълнителното пенсионно осигуряване, в т.ч. многостълбовия пенсионен модел, стабилната правна рамка и компетентния надзор, основан на риска.
– ОИСР отбелязват и възможностите за усъвършенстване на пенсионната система чрез въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнения цикъл и толерантност към риска (т.нар. „мултифондов модел“, включващ фондове с различен инвестиционен профил) и насърчават прегледа и промените на правилата, определящи инвестиционните възможности за постигане на растяща доходност.

В специална статия бяха обявени детайли относно полученото писмо до МФ от ОИСР, в което се препоръчват да се подготвят необходимите промени в частното пенсионно осигуряване. Основната цел е да се увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания
През февруари 2024 г. в гр. София пенсионноосигурителните дружества участваха активно в проведената проучвателна мисия на Комитета за застраховане и частно пенсионно осигуряване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която извърши преглед на допълнителното пенсионно осигуряване и оцени съответствието на българското законодателство и надзорната дейност с препоръките на ОИСР относно ключовите принципи за регулиране на частното пенсионно осигуряване. Мисията на ОИСР бе приета от Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор (КФН) с участието на Министерство на труда и социалната политика, представителите на пенсионните компании, бизнеса и социалните партньори.
За целта компетентните институции в страната следва ясно и в синхрон да заявят ангажираност в разработването на законови промени, чиято философия се подкрепя в контекста на дадените от ОИСР препоръки.
Комисията за финансов надзор и Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване стартираха диалог и имат готовност за предлагане на промени в регулаторната рамка в областта на допълнителното пенсионно осигуряване, чиято крайна цел е увеличаване на доходността от управлението на средствата по индивидуалните партиди на гражданите.

Повече информация може да намерите в приложените линкове: КФН и в. „24 часа“

 

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели към 31.03.2024 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.03.2024 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2024 г. е 5 024 480 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 0,47 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,49 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,77 на сто и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.03.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 23 964 743 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 4,51 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 4,72 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 3,66 на сто и 2,50 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 2,11 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.03.2024 г. са 21 178, от които 3 013 пенсионери и 18 165 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 1 916 хил. лв. за пенсии, 24 084 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 103 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към 31.03.2024 г. е 231 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 448 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

БАДДПО лого

Общо събрание на БАДДПО 2024

Общо събрание на БАДДПО,  проведено на 20 май 2024 г, от 11.00 ч. до 14.00 ч.

Българската асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) проведе своето редовно годишно Общо събрание на 20 май 2024 г. в залите на един от своите членове, ПОД „Алианц България“, на адрес ул. ,, Сребърна“ № 16.
Членовете на сдружението приеха отчета за дейността на БАДДПО, годишният финансов отчет и подкрепиха предложения бюджет за 2024 г. Членовете обсъдиха промените в УС на Асоциацията и наложителните изменения в мандатите след новите назначения в ръководствата на няколко от пенсионните дружества.
Наред с това се набелязаха някои от основните приоритети за тази и следващата година, както и необходимостта от комуникационна стратегия на БАДДПО, предмет на подготовка и одобрение от Управителния съвет на Асоциацията.
Основните акценти в планираните дейности са продължаване на политиките на сдружението за подобряване на нормативната уредба, активно развитие на осигурителната дейност в ДЗПО и ДПО, придвижване на реформата за въвеждане на под-фондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица и развиване на инициативи, насочени към повишаване на информираността и финансовата грамотност на различни обществени групи, съставляващи настоящи и бъдещи осигурени лица в частното пенсионно осигуряване.
В състава на новия управителен съвет на БАДДПО след няколко промени в ръководния състав на пенсионноосигурителните дружества за периода 2023-2024 г. влизат:

• Евелина Милтенова, Председател на БАДДПО
• Анастас Петров, Изпълнителен директор, ПОД „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ ЕАД
• Владимир Нечев, Главен изпълнителен директор ПОК „ДСК Родина“ (новоизбран член)
• Светла Несторова, Председател на УС на ПОК „Доверие“ (новоизбран член)
• Владислав Русев, Главен изпълнителен директор ПОД “Алианц България” АД
• Георги Тодоров, Главен изпълнителен директор ПОД „ЦКБ Сила“
• Милен Марков, Главен изпълнителен директор ПОК “Съгласие“
• Андрей Шотов, Главен изпълнителен директор ПОД „Бъдеще“
• Георги Личев, Главен Изпълнителен директор ПОД „Топлина“ АД
• Божидар Чанков, Изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителен институт“ АД (новоизбран член)

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е обобщена на база на годишните отчети за надзорни цели за 2023 г., представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА ПО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края та на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

По данни на КФН

Г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване

Председателят на БАДДПО г-жа Евелина Милтенова участва в подготовката на професионален материал на медията IPE за пазара на допълнителното пенсионно осигуряване и перспективите през 2024 г. за пенсионните фондове в България.
Основни акценти от статията:
Пенсионните фондове в България проявяват силен интерес към присъединяването към еврозоната и са съсредоточени върху своята подготовка заедно с другите участници на финансовия пазар и новите възможности, които се откриват за частните пенсионни фондове. Предвид очакваните законодателни реформи и промени за въвеждане на еврото, с активното участие на браншовата асоциация, песнионните фондове в България се готвят активно за приемането на единната европейска валута през 2025 г. Секторът винаги е изтъквал положителните ефекти за страната и цялата инвестиционна общност от одобрението на еврото за официална валута в страната. В статията се повдигат въпроси относно необходимостта от увеличаване на вноските в пенсионните фондове и създаването на мултифондове, което би довело до по-голяма гъвкавост в управлението на инвестиционните портфейли на фондовете в зависимост от възрастта и жизнения цикъл на осигурените лица. Темата за мултифондовете се счита за критично важна и е време да бъде повдигната на политическо ниво през настоящата 2024 г.

Пенсионните фондове в България гледат към Европа
БЪЛГАРИЯ
ЛУИДЖИ СЕРЕНЕЛИ
Пенсионният сектор в страната търси по-голяма гъвкавост при избор на инвестиционни фондове
Основни моменти:
Реформите на правителството имат за цел да приведат пенсиите в съответствие с вноските
Пълното въздействие на пенсионната реформа вероятно ще се усети през 2025 г.
Fitch повдигна въпроси за фискалната устойчивост
През 1997 г. България обвърза валутата си с германската марка, тъй като преживя сериозни икономически сътресения, банкова криза и хиперинфлация, при която цените скочиха с 2000%, според МВФ.
В годините на прехода към демокрация и пазарна икономика пенсионната система на страната премина през структурни реформи, като например въвеждането на тристълбовата система през 2000 г., когато валутата беше вече обвързана с еврото.
Сега страната се опитва да изпълни всички критерии, поставени от ЕС, за да се присъедини окончателно към еврозоната. „Ние, браншовата асоциация на българските дружества за допълнително пенсионно осигуряване, бяхме поканени и от 2022 г. активно участвахме в работната група, като консултирахме, и активно обсъждахме и, давахме предложения и становища, свързани с националния план за въвеждане на еврото, както и със закона за въвеждане на еврото“, казва Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Дружествата, управляващи пенсионни фондове, считат еврозоната за свой вътрешен пазар, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 г. „Ние не e очакваме значителна промяна или разширяване на инвестиционните алтернативи, но да оперираме на стабилния евро пазар ще е изключетлно важно за осигурените лица в страната“, добавя тя.
По-голямата част от инвестициите на пенсионните фондове в България са във финансови инструменти, деноминирани в евро, а останалите – в български лева. Най-големият дял от чуждестранните инвестиции на пенсионните фондове се извършва в евро или левове, и само малка част в щатски долари.
Десет пенсионноосигурителни дружества управляват фондове във втория стълб, в които вноската през тази година все още е 5%, а 10 работят и в третия доброволен пенсионен стълб. В първия стълб вноските по закон са определени на 14,8 %.
БАДДПО подкрепя увеличаването на вноските във втория стълб от 5 % на поне 10 %, за да се осигурят достатъчно допълнителни пенсии. „Увеличаването на равнището на вноските е друг важен момент, който трябва да се реши, за да се увеличат пенсионните спестявания и пенсионните плащания. Двадесет години спестяване не са достатъчни за достойна пенсия; минимумът е 30-35 години спестяване по време на целия трудов стаж на лицето“, казва Милтенова.
Освен това класическият балансиран портфейл 60/40 започва да представлява голямо ограничение за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий и във фондовете има 4 милиона вложителя на различна възраст и инвестиционен хоризонт. Един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и режима на жизнения цикъл.
Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.

Нещо повече, класическият портфейл 60/40 започва да представлява граница за пенсионната индустрия, тъй като системата вече не е в начален стадий. Точно за това един от въпросите, които се поставят на дневен ред, е свързан с липсата на мултифондове, които да дават достъп до инвестиране в подфондове, в съответствие с европейските стандарти, и да дават свобода на действие за изготвяне на инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта и начина на живот. Възможностите за използване на няколко фонда са включени по подразбиране в Регламента за ПЕПП и повечето от другите пенсионни системи на ЕС предвиждат този подход.
„Двадесет години спестяване не са достатъчни, за да имаш достойна пенсия“ Евелина Милтенова. Според Милтенова най-близкият пример е Хърватия .
„Сега на пенсионните фондове не е позволено да променят портфейла, например като са по-агресивни в началната фаза на спестяване и да станат по-консервативни в края на жизнения цикъл на натрупване на пенсионни инвестиции. Предложението за въвеждане на мултифондове е обсъждано в България през последните години и сега е вероятно и наложително темата да бъде повдигната отново на политическо ниво през 2024 г.“, казва още тя.

Top