Етикети: #доходност

Владимир Нечев, член на Управителния съвет на БАДДПО, в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 29 май 2026 г. разясни основните принципи на въвеждането на мултифондовия модел и как той ще повлияе на управлението на средствата за втора пенсия.
Основният акцент на реформата е, че осигурените лица ще бъдат разпределени в различни подфондове според възрастта им, като системата следва т.нар. принцип на жизнения цикъл.

Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:

до 50 години – в динамичен подфонд;
между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.

Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.

🔹 „Разпределението по подфондове следва жизнения цикъл на осигурените лица – повече доходност в началото и повече защита към края.“

Свобода на избор и възможност за промяна
Въпреки автоматичното разпределение, Нечев подчерта, че правото на избор се запазва.
В периода от 1 септември до 30 ноември всяка година осигурените ще могат:

да изберат различен подфонд от служебно определения;
да направят промяна на вече направен избор.

Това дава възможност на хората да адаптират инвестиционния си профил според личните предпочитания и финансови цели.

🔹 „Реформата дава не само автоматично разпределение, но и реален избор – всеки може да реши как да се управляват неговите средства.“

Основни цели на реформата
В интервюто бяха откроени няколко ключови цели на мултифондовия модел: постигане на по-висока доходност; увеличаване на бъдещите пенсии;
разширяване на инвестиционните възможности; намаляване на таксите за управление.

Тези промени са насочени към по-ефективно управление на средствата в дългосрочен план.

Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:
• до 50 години – в динамичен подфонд;
• между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
• в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.
Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.

Гаранции и защита на средствата
Нечев подчерта, че въпреки по-широките инвестиционни възможности, сигурността на средствата остава гарантирана.
Запазва се една от най-важните защити в системата:

гаранцията върху брутния размер на внесените средства, независимо от пазарните колебания.

🔹 „Гаранцията върху брутните вноски остава – средствата на хората запазват своята защита и при новия модел.“

Кои фондове не се променят
Промените засягат основно универсалните пенсионни фондове, популярни и с наименованието „втора пенсия“.
Професионалните пенсионни фондове (за първа и втора категория труд – тези от НОИ) остават без промяна, а при доброволното пенсионно осигуряване въвеждането на подфондове ще зависи от решенията на отделните дружества.

Мултифондовият модел въвежда баланс между автоматизация и избор, като съчетава защита на средствата с възможност за по-висока доходност.

Повече възможности за осигурените днес, означава по-добри пенсии утре.

▶️ Вижте цялото участие тук: bTV, „Тази сутрин“, 29.05.26

FORBES BULGARIA публикува КЛЮЧОВИ ФАКТИ за новият модел за съпоставяне на доходност (бенчмарк) на пенсионните фондове, публикуван днес и от КФН.

Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.
С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица.
Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти), става ясно от съобщението на КФН.

Предвижда се да бъдат включени глобалните индекси S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI. Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI и iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI. В новата методология е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

Оригиналниата публикация във Forbes Bulgaria може да прочетете тук
Оргиналната публикация в сайта на КФН – тук 

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова взе участие в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, където представи позитивния поглед на сектора към предстоящата реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.
В разговора беше поставен акцент върху това, че пенсионната система в България навлиза в нов етап на развитие — по-модерен, по-гъвкав и по-близък до добрите европейски практики. Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност средствата на осигурените лица да се управляват по начин, който по-добре отчита тяхната възраст, инвестиционен хоризонт и индивидуални потребности. 📈
Реформата е важна, защото съчетава повече избор за хората с по-висок потенциал за доходност в дългосрочен план. Особено за младите осигурени лица по-дългият период до пенсиониране позволява по-активна инвестиционна стратегия, докато с наближаване на пенсионната възраст средствата могат постепенно да бъдат насочвани към по-консервативен профил. 🛡️
Така допълнителното пенсионно осигуряване се развива в посока на по-голяма устойчивост, повече стабилност и гаранци.

Целта е да се постигне по-добра адекватност на бъдещите пенсии и по-ясна връзка между времето, доходността и личния избор. Това е стъпка към система, която не просто съхранява спестяванията, а работи по-ефективно за бъдещето на осигурените лица. 🌍
▶️ Цялото участие може да бъде гледано тук

„Въвеждането на мултифондовете е най-значимата реформа в пенсионната система на България през последното десетилетие. Тя не просто променя правилата на играта, а поставя осигуреното лице в центъра, като му дава право на избор според личния рисков профил.“ Това заяви Мирослав Маринов, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания член на БАДДПО, по време на 17-ото издание на водещия финансов форум „Шумът на парите“, организиран от Profit.bg
В рамките на събитието, което събра елита на финансовия сектор в Sofia Event Center, Мирослав Маринов определи пенсионната реформа като една от най-съществените след влизането на България в Европейския съюз.
„От 1 януари всеки осигурен в универсален пенсионен фонд ще може сам да избира какъв инвестиционен профил да има“, обясни той.

Чрез мултифондовете младите хора ще могат да се възползват от по-агресивни инвестиционни портфейли с потенциал за по-висока дългосрочна доходност, докато за хората в предпенсионна възраст ще се предлагат защитени нискорискови варианти.

Въпреки глобалната волатилност активите на пенсионните фондове в България надхвърлят 31 млрд. лв. към края на 2025 г., което ги превръща в основен двигател на местния капиталов пазар и в най-големия институционален инвеститор в страната, със стабилизираща роля за икономиката – обясни Маринов. Отново призова за засилен фокус върху финансовото образование. По думите му информираният избор на потребителите е най-добрата защита срещу икономическите кризи и гаранция за достойни доходи след пенсиониране.

„Не мога да се съглася с футуристичните тези, че пенсиите ще изчезнат. Спестявайте, защото рано или късно сметката идва, а в един момент всеки ще има нужда от сигурност и средства за достойни старини. Пенсионното спестяване е маратон — постоянството, дисциплината и силата на сложната лихва имат много по-голямо значение от опитите да надхитрите пазара“ заяви Мирослав Маринов.

„Всяка криза на финансовите пазари е напомняне, че трябва да разполагаме с инструменти за гъвкавост. Мултифондовете са именно такъв инструмент“, допълни Маринов пред участниците във форума.

Участниците в панела „The New Investor: Navigating Markets, Assets and Opportunities“ по време на 17-ото издание на The Sound of Money в Sofia Event Center.

Димитър Илчев – Profit.bg, Маню Моравенов – БФБ, Спасимир Маджаров – Amundi, Мирослав Маринов ПОК Доверие, Евгени Ангелов – BVCA

Подробности за събитието „Шумът на парите“ може да намерите тук  

Изказването на Мирослав Маринов, може да прочетете синтезирано тук 

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора в последните години. Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове. Тази реформа, която е и поведенческа, дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. Едно от най-ценните неща в нея е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура. Интересът към третия пенсионен стълб, който е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това коментира Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора за последните повече от 20 години. Тя започва от следващата година, тази ще бъде подготвителна за пенсионните компании, в която те трябва да разработят и популяризират инвестиционните си стратегии.

„Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове от следващата година.“

Тази реформа дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. „Дори хората, които не проявят интерес, реално ще участват в реформата.“

До 50-та си година хората непроявили инициативност ще попадат в динамичния профил (до 90% акции в портфейла). След това те ще бъдат включвани в балансирания профил (до 55% акции). А три години преди пенсиониране всички задължително попадат в консервативния профил (25% акции), който цели запазване на натрупаното във времето. Преди този момент, разбира се, всеки ще може сам да избира между динамичен и балансиран профил.

В момента 75% от пенсионните фондове инвестират не повече от 30% в акции при универсалните си портфейли (задължителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) При доброволните портфейли (допълнителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) делът на акциите е към 40%.

„Едно от най-ценните неща в тази реформа е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура.“

Досега у нас тя се развиваше предимно чрез европейско финансиране, както и от държавния бюджет. Сега се отваря вратата за частни инвеститори (включително външни и наднационални) през специални дружества, листнати на борсата. Така нашите пенсионни фондове ще изградят една доходоносна антиинфлационна дългосрочна компонента (да речем 10%) в своите портфейли.

Говорим за едно перфектно съвпадение между инвестиционния жизнен цикъл на спестителите (40 години) и хоризонта на инфраструктурните проекти. Така ще се насочат много средства на пенсионните дружества към нашия капиталов пазар (в момента само 15%). Не че нямат желание, просто предлаганите обеми книжа са ниски.

В последните три години пенсионните фондове имат много добра доходност в диапазона 8-9%. От началото на тази година има спад от под процент, но това дава възможност те да купят активи на по-приемливи цени.

Хората, които се интересуват, могат да видя разбити подробно дяловете по региони, отрасли, инструменти и т.н. във фондовете на различните пенсионни дружества. Те разполагат с най-добрите инвестиционни екипи в България.

Интересът към третия пенсионен стълб (допълнителното осигуряване, вторият е задължителното – бел. ред.) расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно и защото върви с данъчни облекчения, които финансират разходите по първоначалното влизане.

Ако на младите не им се мисли за пенсия, могат да мислят за третия стълб като за инвестиционен продукт, като за стабилната основа на всяка инвестиционна игра.

„Реформата с мултифондовете е и поведенческа. Тя за първи път ще създаде в България една огромна група инвеститори без дори те в началото да са си дали сметка за това.“

Искам от всяко редовно правителство сериозна дългосрочна финансова политика, свързана не с преразпределение – една сериозна амбиция за развитието и динамизирането на капиталовия пазар в България. От липсата на това всички сме по-бедни.

Цялото интервю може да гледате тук

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ подготви поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

С въвеждането на мултифондовете се въвеждат и нови правила за пенсионните дружества. Тяхната печалба за първи път ще бъде обвързана с доходността, която успеят да постигнат за клиентите си.

От 1 януари 2027 г. се променя из основи философията на таксуване, като се преминава от фиксирани към резултатно ориентирани такси с два компонента. Досега пенсионните дружества събираха основната част от таксите върху постъпващите осигурителни вноски и върху управляваните активи, независимо от постигнатата доходност. Новият модел цели да обвърже в много по-голяма степен възнаграждението на дружествата с реалния инвестиционен резултат за осигурените лица.

Таксата върху всяка осигурителна вноска, която към момента е с максимален размер до 3,75% от вноската, ще започне да намалява поетапно в десетгодишен преходен период, достигайки 2,1%. По този начин се намалява директната тежест върху осигурените лица и се създават условия за по-бързо натрупване на средства по индивидуалните им партиди. Паралелно с това се въвежда втори компонент в таксата, който е обвързан с постигнатата доходност. Така новият модел създава стимули пенсионните дружества да постигат по-висока доходност, тъй като от нея ще зависи печалбата им. На практика това означава преминаване от модел на “гарантирани такси” към модел на “такси срещу резултат”. По този начин се очаква силно засилване на конкуренцията между дружествата и по-ефективно управление на пенсионните спестявания.

Оригиналната статия във в. „24 часа“ може да прочетете тук 

Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване гостува на сутрешния блок на БНТ „Денят започва“. Тя разясни най-основните ползи от това, че след години на отлагания, реформата във втория и третия стълб на пенсионната система вече е факт след приетите промени в КСО на 05 март 2026 г. от Народното събрание.

От предаването ще научите: Какво означава това за всеки един от нас?

Вчера бе направена голяма и логична стъпка за една съществена модернизация на нашата пенсионна система – нещо, което другите държави са направили от години, а именно преминаването към мултифондова система, обясни тя.
„Тази система ни дава възможност за избор. Досега инвестиционната рамка на всички лица, независимо от тяхната възраст, е една и съща, което е изключително неоптимално и неефективно. Този голям пенсионен фонд ще се раздели на три подфонда, като младите хора на 20 години, които имат много дълъг хоризонт, ще могат да инвестират в един подфонд, който е динамичен и има променливи активи като акции или дългосрочни инструменти, които дават висока доходност през годините. Това ще е валидно за хора между 20 и 50 години. Там тези изменчиви акции и облигации дават много по-висока доходност и много по-различни инструменти. Тези, които са над 55 до 60, преди пенсия, ще бъдат в балансиран фонд, защото колкото повече се увеличава възрастта, рисковете трябва да намаляват. Три години преди пенсия задължително самата инвестиционна рамка се променя за човека, защото всичко, което е натрупано, трябва да бъде съхранено“, допълни Милтенова.

В края на ноември месец всички ще бъдат информирани и поканени да си изберат подфонд, каза още тя.
„Ако осигуреният не го избере, то автоматично, ако е млад, ще бъде насочен към динамичните фондове. След това ще отиде към балансирания. Но по-важното е, че всяка година осигуреното лице може да преминава от фонд във фонд, ако не се чувства достатъчно уверено.“
Евелина Милтенова подчерта, че пенсионните фондове имат много сериозни инвестиционни политики.
„Те стават още по-стриктни и още по-строги по отношение на инвестирането. Инвестиционната стратегия, която имат пенсионните дружества за първи път ще трябва да се актуализира на всеки 6 месеца. Има много високи изисквания спрямо експертите, които управляват тези средства. Механизмите за контрол са ежедневно следене на целите инвестиционни портфейли.“
Вижте целия разговор във видеото.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 059 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 269 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 822 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 601 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 259 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 405 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 090, от които 8 821 пенсионери и 35 269 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.