Етикети: #вторапенсия

Комисията за финансов надзор (КФН) представи проекти на нови наредби, които въвеждат по-високи изисквания към резервите и по-строги механизми за защита на средствата на осигурените лица. Промените са част от подготовката за въвеждането на мултифондовия модел и надграждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Основната цел на регулатора е да гарантира по-устойчива и стабилна система, способна да посреща както пазарни колебания, така и нарастващия брой лица във фазата на получаване на пенсии. Проектите за новите наредби са публикувани за обществено обсъждане в сайта на КФН – тук 

Акценти: 

🔹
„По-високи резерви и по-строг контрол означават по-сигурна защита на средствата както във фазата на натрупване, така и при изплащане на пенсии.“

Значително увеличение на резервите
Един от основните акценти е повишаването на изискванията за резервите, които пенсионните дружества поддържат:
• Резервът за гарантиране на брутните вноски се увеличава от 0,5% до между 1% и 1,5% от активите;
• Резервите за покриване на пенсионните плащания се разширяват и нарастват от около 1% до между 4% и 6%;
Тези промени целят да осигурят по-силен финансов буфер и по-голяма сигурност при изпълнение на ангажиментите към осигурените лица

Динамичен контрол и по-висока финансова дисциплина
Новата рамка въвежда по-стриктен и динамичен контрол върху резервите:
• дружествата ще преизчисляват резервите си ежемесечно;
• при недостиг ще бъдат задължени незабавно да ги допълват със собствени средства;
• при надвишаване на определените нива ще се допуска освобождаване на ресурс.

🔹
„Резервите ще се актуализират ежемесечно и ще се допълват незабавно при необходимост – механизъм, който засилва финансовата дисциплина в системата.“

Нова организация на пенсионните плащания
Предложените промени въвеждат и нова структура за изплащане на пенсиите:
• създават се общи фондове за пожизнени пенсии и за срочни плащания;
• осигурява се възможност за обединяване на средствата от различни фондове при изплащане;
• улеснява се организацията на плащанията и управлението на риска.

По-ясни и по-високи гаранции за пенсионерите
Съществена промяна е свързана и с начина на изчисляване и гарантиране на пенсиите:
• отпада използването на техническия лихвен процент;
• при отпускане на пенсия ще се гарантира първоначално определеният ѝ размер;
• гаранцията ще се базира на пълния размер на средствата, преведени от индивидуалната партида.

🔹
„След 2027 г. ще се гарантира самият размер на отпуснатата пенсия, а не само натрупаните средства по партидата – важна стъпка към по-голяма предвидимост за хората.“

По-устойчива система в условия на пазарна несигурност
Според КФН, новите изисквания са насочени към ограничаване на рисковете в условия на волатилни финансови пазари и гарантиране на достатъчни буфери за покриване на ангажиментите към осигурените лица.

Влизане в сила
Проектите на наредби ще бъдат подложени на обществено обсъждане, като се предвижда новите правила да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Публикувани са за 30-дневно обществено обсъждане в сайта на КФН

Предложените от КФН мерки представляват важна стъпка към:
• по-висока финансова стабилност на пенсионната система;
• по-ефективен надзор върху пенсионните дружества;
• по-силна защита на средствата на осигурените лица и пенсионерите.
В контекста на въвеждането на мултифондовия модел тези промени допълнително укрепват доверието в системата и създават условия за по-сигурни и предвидими пенсионни доходи в дългосрочен план.

Оригиналната новина, публикувана на сайта на КФН може да намерите тук 

Мултифондовият модел поставя осигуреното лице в центъра на системата, като му дава възможност активно да участва в управлението на собствените си пенсионни спестявания и да търси по-висока доходност в дългосрочен план – каза Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор“, в подкаста на БНТ „Истината за…мултифондовете. Как да увеличим парите си за пенсия“ с водещ Надя Обретенова.  , посветено на предстоящите ключови промени в допълнителното пенсионно осигуряване.

Основната идея на реформата е осигурените лица да получат реален избор как да се инвестират средствата по техните лични партиди, в зависимост от възрастта им, инвестиционния хоризонт и индивидуалната толерантност към риск. Чрез мултифондовата система всеки ще може да избере между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като при липса на изричен избор ще се прилага автоматично разпределение по т.нар. „жизнен цикъл“.

„Целта на мултифондовата система е парите на хората да работят по-ефективно за тях, съобразно възрастта и индивидуалния им рисков профил.“ – уточни Диана Йорданова

Активен избор и по-добра доходност
Целта на промените е значително повишаване на дългосрочната доходност и съответно – на размера на бъдещите пенсии. По-младите хора ще могат да се възползват от по-високия потенциал на капиталовите пазари чрез динамични стратегии с по-голям дял на акциите, докато с наближаване на пенсионната възраст управлението ще става по-предпазливо, с фокус върху запазване на натрупаните средства.
Изборът на подфонд ще се извършва чрез кратък въпросник за определяне на рисковия профил, със съдействието на пенсионното дружество, а възможността за промяна остава веднъж годишно.

Диана Йорданова изтъкна, че пенсионноосигурителните фондове в България вече са доказали, че могат да управляват средства и да постигат много добра доходност (последните години, около 8-10%), дори и при сегашните условия. „Нашата цел е, когато човек достигне възраст за пенсиониране, той да може да разполага с минимум около 20% от последната работна заплата, от последния осигурителен доход, който е имал. Това е голямата цел“

Сигурност, контрол и гаранции
В интервюто специален акцент е поставен върху високото ниво на защита на средствата в универсалните пенсионни фондове.
Сигурността на средствата остава водещ приоритет, подкрепена от законови гаранции. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор напомни, че това е секторът с най-строг регулаторен режим, включващ ежедневен надзор от КФН и втори контролен механизъм чрез банките попечители., резерви и ежедневен двоен контрол от страна на КФН и банките попечители.

„Допълнителното пенсионно осигуряване е най-строго контролираният сектор – с ежедневна отчетност и ясна гаранция за внесените средства.“ – уверява Диана Йорданова

Законодателството предвижда и ключова гаранция – осигурените лица получават най-малко брутния размер на направените вноски, дори при неблагоприятни пазарни сътресения. Тази защита се подкрепя от система от резерви, които пенсионноосигурителните дружества поддържат именно с цел стабилност и защита на интересите на осигурените.
Освен това средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и наследяеми, което ясно отличава допълнителното пенсионно осигуряване от разходопокривните модели.

Информирането – ключът към успеха на реформата

Според зам.-председателя на КФН, успехът на мултифондовата система зависи в голяма степен от информирания и активен избор на гражданите. Реформата не само разширява възможностите, но и насърчава личната отговорност и ангажираност към собственото пенсионно бъдеще.
Интервюто дава ясен знак, че предстоящите промени целят по-устойчива, прозрачна и ефективна система, ориентирана към по-добри резултати за осигурените лица в дългосрочен план.
▶️ Гледайте целият подкаст на БНТ, „Истината за…“ тук:

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора в последните години. Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове. Тази реформа, която е и поведенческа, дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. Едно от най-ценните неща в нея е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура. Интересът към третия пенсионен стълб, който е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това коментира Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Реформата с мултифондовете е най-фундаменталната в сектора за последните повече от 20 години. Тя започва от следващата година, тази ще бъде подготвителна за пенсионните компании, в която те трябва да разработят и популяризират инвестиционните си стратегии.

„Хората трябва се запознаят и изберат в каква посока ще тръгнат техните лични пенсионни планове от следващата година.“

Тази реформа дава възможност за инвестиране в съответствие с жизнения цикъл чрез три профила според възрастта. „Дори хората, които не проявят интерес, реално ще участват в реформата.“

До 50-та си година хората непроявили инициативност ще попадат в динамичния профил (до 90% акции в портфейла). След това те ще бъдат включвани в балансирания профил (до 55% акции). А три години преди пенсиониране всички задължително попадат в консервативния профил (25% акции), който цели запазване на натрупаното във времето. Преди този момент, разбира се, всеки ще може сам да избира между динамичен и балансиран профил.

В момента 75% от пенсионните фондове инвестират не повече от 30% в акции при универсалните си портфейли (задължителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) При доброволните портфейли (допълнителното пенсионно осигуряване – бел. ред.) делът на акциите е към 40%.

„Едно от най-ценните неща в тази реформа е, че за първи път се говори професионално за инвестиции в инфраструктура.“

Досега у нас тя се развиваше предимно чрез европейско финансиране, както и от държавния бюджет. Сега се отваря вратата за частни инвеститори (включително външни и наднационални) през специални дружества, листнати на борсата. Така нашите пенсионни фондове ще изградят една доходоносна антиинфлационна дългосрочна компонента (да речем 10%) в своите портфейли.

Говорим за едно перфектно съвпадение между инвестиционния жизнен цикъл на спестителите (40 години) и хоризонта на инфраструктурните проекти. Така ще се насочат много средства на пенсионните дружества към нашия капиталов пазар (в момента само 15%). Не че нямат желание, просто предлаганите обеми книжа са ниски.

В последните три години пенсионните фондове имат много добра доходност в диапазона 8-9%. От началото на тази година има спад от под процент, но това дава възможност те да купят активи на по-приемливи цени.

Хората, които се интересуват, могат да видя разбити подробно дяловете по региони, отрасли, инструменти и т.н. във фондовете на различните пенсионни дружества. Те разполагат с най-добрите инвестиционни екипи в България.

Интересът към третия пенсионен стълб (допълнителното осигуряване, вторият е задължителното – бел. ред.) расте, но той тепърва трябва да се популяризира. Това е най-привлекателната възможност за инвеститорите на дребно и защото върви с данъчни облекчения, които финансират разходите по първоначалното влизане.

Ако на младите не им се мисли за пенсия, могат да мислят за третия стълб като за инвестиционен продукт, като за стабилната основа на всяка инвестиционна игра.

„Реформата с мултифондовете е и поведенческа. Тя за първи път ще създаде в България една огромна група инвеститори без дори те в началото да са си дали сметка за това.“

Искам от всяко редовно правителство сериозна дългосрочна финансова политика, свързана не с преразпределение – една сериозна амбиция за развитието и динамизирането на капиталовия пазар в България. От липсата на това всички сме по-бедни.

Цялото интервю може да гледате тук

Преди повече от две десетилетия въвеждането на тристълбовия пенсионен модел в България поставя основата за по-висока адекватност на бъдещите пенсии. Вторият стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване – е замислен като механизъм за диверсификация на риска и за осигуряване на по-устойчиви доходи чрез дългосрочно капиталово инвестиране – това се казва в публикацията на г-жа Лидия Шулева, управляващ партньор на „Бизнес Интелект“, публикувана в брой 3/2026 на списание „Мениджър“

„В началото обаче страната няма опит в управлението на публични средства върху капиталов принцип. Поради опасения за сигурността на средствата законодателството въвежда силно рестриктивни инвестиционни правила за универсалните пенсионни фондове. Това насочва значителната част от портфейлите към нискорискови активи, основно държавни ценни книжа – подход, който носи стабилност, но ограничава потенциала за по-висока доходност.

Допълнително, първите поколения пенсионери, които започват да получават средства от втория стълб, имат сравнително кратък осигурителен период, което прави ефекта от капиталовите доходи по-слаб. Тези фактори очертават необходимостта от еволюция на модела.

Мултифондовата система е логичната следваща стъпка. Тя позволява по-фино управление на риска според възрастта и профила на осигурените лица, както и по-ефективно разпределение на активите. Така се създават условия за по-добра дългосрочна доходност и по-адекватни пенсии в бъдеще.

Какви проблеми решава реформата

Първият и най-очевиден проблем, който мултифондовете адресират, е ниската доходност. Настоящият модел третира еднакво всички осигурени лица, независимо от възрастта им. Това означава, че младите хора, които имат десетилетия пред себе си, инвестират прекалено консервативно. Въвеждането на по-рискови, но и по-доходни стратегии за тази група може значително да увеличи натрупванията в дългосрочен план.

Вторият проблем е липсата на персонализация. Сегашната система на практика не позволява избор на инвестиционен профил, въпреки че различните възрастови групи имат различен инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Мултифондовете въвеждат гъвкавост и поставят осигуреното лице в центъра на модела, като му дават възможност да съобрази стратегията с личния си жизнен цикъл и инвестиционен профил.

Третият проблем е натрупаният скептицизъм към капиталовото осигуряване. Ниските първи втори пенсии създадоха усещане за неефективност. Въвеждането на мултифондовете е знак, че системата може да се адаптира и да се развива, като използва натрупания опит и международните добри практики.

Намаляване на таксите и по-строги изисквания към фондовете

Съществена част от предлаганите промени е свързана с намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират. Законът предвижда поетапно ограничаване на таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите. Това е важен сигнал към обществото, че модернизацията на системата върви ръка за ръка с по-добра защита на интересите на осигурените лица.

По-ниските такси имат директен ефект върху натрупванията в индивидуалните партиди. При дългосрочно спестяване дори малко намаление на разходите води до осезаемо по-висок краен резултат.

Паралелно с това реформата поставя и по-високи изисквания към самите пенсионноосигурителни дружества. Предвижда се засилване на критериите за капиталова адекватност, така че фондовете да разполагат с достатъчно буфери за поемане на рискове при по-динамични инвестиционни стратегии. Това е важен елемент от баланса между по-висока доходност и защита на осигурените лица.

Допълнително се въвеждат по-ясни критерии за подбор на инвестиционните инструменти и механизми за двоен контрол върху инвестиционния процес – както на ниво вътрешно управление, така и чрез засилен регулаторен надзор. Целта е разширяването на инвестиционните възможности да бъде съпроводено със засилена дисциплина и прозрачност.

По-добро използване на дългосрочния хоризонт

Един от ключовите аргументи в полза на мултифондовете е възможността за по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт. Пенсионните фондове по своята същност са дългосрочни инвеститори, но досегашната регулация ги поставяше в прекалено консервативна рамка. Чрез диференцирани портфейли ще стане възможно по-добро управление на риска във времето – по-висок риск в началото на осигурителния период и постепенно намаляване преди пенсиониране.

Инвестиции в инфраструктура – възможности и притеснения

Една от темите, които предизвикват най-сериозен обществен дебат, е възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно в инфраструктурни проекти. От икономическа гледна точка това е логична посока – инфраструктурата изисква дългосрочен капитал, а пенсионните фондове разполагат именно с такъв ресурс. Подобни инвестиции в други държави често се реализират чрез инфраструктурни фондове, публично-частни партньорства или специализирани облигации.

В българския контекст обаче съществува натрупано обществено усещане за сериозни корупционни рискове при реализирането на този вид проекти. Именно това обяснява защо разширяването на инвестиционния обхват поражда притеснения в част от политическите сили и обществото.

Поради тази причина е важно подходът да бъде внимателен и балансиран. По-широкият набор от инвестиционни възможности трябва да бъде съпроводен с ясни ограничения, строги критерии за допустимост на проектите и висока степен на прозрачност. Възможно решение е фокус върху добре структурирани инструменти с висока степен на регулация и международно участие, които намаляват риска от политически и управленски влияния.

В този смисъл ключовият въпрос не е дали пенсионните фондове могат да участват в инфраструктурни инвестиции, а как да бъде дефиниран обхватът на допустимите проекти така, че да се гарантира максимална защита на осигурените лица.

По-висока адекватност на бъдещите пенсии

В дългосрочен план основният ефект от мултифондовете трябва да бъде повишаване на адекватността на бъдещите пенсии. Това е особено важно на фона на неблагоприятните демографски тенденции – застаряващо население и намаляваща работна сила, – които поставят под натиск разходопокривния първи стълб.

По-добрата доходност във втория стълб може да компенсира част от този натиск и да изпълни първоначалната му мисия – да бъде реално допълнение към държавната пенсия, а не символичен доход.

Повече доверие и ангажираност

Реформата има и важен поведенчески ефект. Възможността за избор създава усещане за контрол и ангажираност. Това може да стимулира по-голям интерес към дългосрочното спестяване и да повиши финансовата култура.

Същевременно въвеждането на мултифондовете предполага по-активна комуникация и по-висока прозрачност – ясно представяне на рисковете, доходността и инвестиционните стратегии.

Въвеждането на мултифондовете не е революция, а логична еволюция на българския пенсионен модел. То стъпва върху първоначалната идея на реформата – по-високи и по-устойчиви пенсии чрез диверсификация на риска – и я адаптира към съвременните реалности и международните стандарти. Реформата адресира няколко ключови проблема едновременно: ниската доходност, липсата на персонализация, нивото на таксите, нуждата от по-строги изисквания към фондовете и ограниченото използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт.

След повече от 20 години развитие вторият стълб навлиза в нов етап. Мултифондовете са шанс той да стане по-гъвкав, по-ефективен и по-близък до нуждите на хората. Но успехът на реформата ще зависи от внимателното ѝ прилагане – с ясни правила, силен надзор и прецизно дефиниране на допустимите инвестиции, така че основната цел да бъде запазена: по-високи и по-адекватни доходи за бъдещите пенсионери.

Цялото съдържание на публикацията „Мултифондовете – следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб“ в брой3/2026 на списание „Мениджър
може да прочетете тук 

Вноските, които всяко осигурено лице прави за т.нар. втора пенсия, отиват в Универсален пенсионен фонд. Как средствата се инвестират, за да се постигне нужната доходност? И как пенсионните компании инвестират до момента – вижте в интервюто с Владислав Русев, член на УС на БАДДПО по новините на БНТ

Парите се инвестират на финансовите пазари в България, но и в Европа. Около ⅔ всъщност се инвестират на международните пазари и причината е, че дружества са големи, управляват много голям капитал и БФБ не предлага достатъчно възможности. В промените в КСО сега се предвижда разширяване на обхвата на позволените активи.

Ако фондовете започнат да инвестират в повече активи, не се увеличава рискът, тъй като това дава възможност за по-голяма диверсификация на инвестиционните портфейли. Това трябва да донесе и по-голяма доходност.

Реформата, засягаща Кодекса за социално осигуряване, най-рано би влязла в сила от следващата година.

Минималната доходност за изминалите две години, определена от КФН, е 3.07%. А средно претеглената доходност, постигната от дружествата – 6.07%

Това е отваряне на врата за част от хората, които искат да получат по-добро инвестиране на средствата си и същевременно повишаване сигурността на системата. Така Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) коментира приетите на първо четене в пленарната зала промени в Кодекса за социално осигуряване.

Според нея от тях произтичат две основни неща – едното е, че хората ще могат да избират как да бъдат инвестирани техните спестявания, а второто е, че се повишават капиталовите изисквания към пенсионно-осигурителните компании. Дава се гаранция за първа пенсия, каквато до момента не съществуваше. Пенсията няма да може да бъде намалявана, а само увеличавана оттук нататък, защото се повишават изискванията към осигурителните посредници, каза Несторова.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) излезе с повече от 20 страници позитивно становище с много конструктивни предложения. Единственият синдикат, който се въздържа на Националния съвет за тристранно сътрудничество и направи публикации в тази посока, е КТ “Подкрепа”. Те сякаш имат проблеми с това да има капиталови стълбове и хората да могат да спестяват различни количества средства, посочи Несторова.

Формират се 11 механизма, гаранционни, в закона, като досега те бяха само пет, добави тя. По думите ѝ, хората, които се чувстват несигурни, могат да останат в досегашната ситуация на инвестиране, а останалите ще могат да получат по-добър резултат по спестяванията си, ако законопроектът мине на второ четене.

Част от аргументите, които се чуха в зала, за мен бяха изненада и показват, че законопроектът не е четен и не е имало експертна работа по него. Тези, които обаче са експерти, направиха детайлен обзор на възможностите и плюсовете на закона, посочи Несторова.

Тя обясни, че законът е работен повече от две години и са направени над 500 хиляди математически симулации на възможни развития на портфейли.

Записът и оригиналната информация на БТА може да видите тук

Промени в начина, по който се трупат пари за втората пенсия предлага финансовото министерство – съобщиха в bTV Новините . Досега частни фондове можеха да инвестират до 25% от осигурителните вноски.

Сега се дава възможност да се избира между още опции с различен инвестиционен риск от средствата на осигурените лица.

Подфондове:
Динамичен – до 90% инвестиции на вноските;
Балансиран – до 50% инвестиции на вноските;
Консервативен – до 25% инвестиции на вноските.
И още – променя се минималният праг за пожизнена втора пенсия, който ще се изчислява не на база минималната пенсия за страната, както досега, а според минималната работна заплата. Промените засягат над 4 млн. души у нас.

Проектът за промени в КСО предвижда още разширяване на възможностите за инвестиции и намаляване на таксите

Както отрази в. „Капитал“, БТА и други медии, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочакваните предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които в капиталовия стълб на пенсионната система да се въведат т.нар. мултифондове.

Това е нещо, за което частните пенсионни дружества настояват от около две десетилетия и за което има сравнително единодушие и широка политическа подкрепа, но въпреки това така и никога не се случва. На няколко пъти се стигаше дори до конкретни идеи и внесени законови текстове. Сега също има несигурност дали заветните промени ще бъдат приети, тъй като политическата нестабилност е напът да съкрати живота на това Народно събрания.

Даденият срок за обществено обсъждане е до 16 януари 2026 г., като дори да бъдат насрочени нови избори, те вероятно няма да са по-рано от март, така че технически има време. Но пък и обикновено фокусът на депутатите в последните седмици е към по-злободневни и/или популистки теми.

Мулти какво? В момента родените след 1959 г. се осигуряват в Универсален пенсионен фонд (УПФ) към някое от десетте лицензирани дружества, освен ако не са избрали сами да заложат единствено на НОИ. Там по лична партида отиват 5% от всяка заплата, които пенсионната компания инвестира с цел да може да ги умножи и когато дойде време за пенсия да може да предостави по-голяма добавка към пенсията на клиентите си. Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени във фонда се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст и рискови предпочитания. А резултатът е, че така мениджърите са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност, често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.

Идеята за многофондова (както е наречена в законопроекта) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавни облигации и други книжа с фиксиран доход).

• В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, което според мотивите към проекта цели да стимулира и активността на осигурените лица. Но има и известни условности, тъй като към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви – до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране в балансиран.
• За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор, или не. Разписани са и детайлно правила как ще се разделят активите на сегашните УПФ в трите подфонда, както и как да се пренасят впоследствие при прехвърляне от един в друг. При местене в друга пенсионна компания както и досега ще се прехвърлят само парични средства.
• Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ППФ) – т. нар. трети стълб на системата, като всеки лично или работодателите могат да се осигуряват с избрани от тях вноски. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ.
• При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, милтифонове не се предвиждат.

Ресорният зам.-председател на КФН Диана Йорданова и Председателят на БАДДПО, Евелина Милтенова вече представиха основните моменти в промените на КСО, които са готови от месеци

• Свиване на таксите.  Друг ключов параграф, по който пенсионните компании често са критикувани, са сравнително високите такси, които също изяждат от доходността. Сега се предлага те да бъдат планомерно понижени в следващите десет години, а също и частично да се промени моделът при инвестиционната такса, която е най-съществена като сума и има най-голямо влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства. В момента тя се удържа като процент от активите независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Сега идеята е тя да стане двукомпонентна – една част да е процент от активите, а друга част от дохода. Сега в КСО инвестиционната такса за УПФ е заложена на максимум 0.75% от активите. След промените се предвижда тя да е различна за различните подфондове. При балансирания се залага от 2027 г. тя да стане 0.65% плюс 1% от дохода от 10 инвестициите. В следващите години поетапно първото число намалява и до 2036 г. стига до 0.38%, а второто расте до 3.25%. При другите видове подфондове е аналогично, но с други числа – при динамичните се стартира от 0.65% плюс 1.5% и се стига до 0.2% плюс 6%, а при консервативните се предвижда да остане само такса от активите, която да се понижава от 0.65% до 0.2%. Предвижда се да намалее и таксата на входа. Удръжката, която се събира от всяка вноска в момента е 3.75%. От 2027 г. тя трябва да стане 3.59% и всяка от следващите години да намалява докато достигне 2.1% през 2036 г.
• И още промени Проектът включва и редица новости, които не са свързани с мултифондовете. Едната голяма промяна при механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете. Досега КФН изчисляваше и оповестяваше минимална доходност на база на средното постигнато от всички фондове, докато сега се планира да се замени с пазарен бенчмарк за всеки вид подфонд, който допълнително ще се определи с наредба.

• Въвежда се и допълнителен стимул фондовете да постигат доходност над това ниво, тъй като в противен случай няма да могат да участват в служебното разпределение на лицата въз основа на критерия доходност. Това реално означава по-малък приток на нови клиенти. Друга важна промяна е, че се разширява кръга от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави – членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Детайлизирани са и инвестиционните лимити за различните видове инструменти, включително и за подфондовете. Има и промени при регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и при уредбата на изплащането на пенсии. Завишават се и изискванията към капитала на пенсионните дружества. Като цяло законопроектът отдавна е комуникиран и съгласуван с бранша, така че не се очаква оттам да дойдат много идеи за редакции или критики. Повечето значими промени, включително и мултифондовете, са и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България цели да се присъедини догодина.

Публикуваните промени в КСО за обществено обсъждане, може да намерите тук 

Формулата за сигурно бъдеще е финансова грамотност и устойчиви инвестиции
Въвеждането на еврото няма да промени реалната стойност на средствата по индивидуалните партиди. Както при банковите сметки, партидите ще бъдат превалутирани автоматично и вече ще се изразяват в евро, а не в левове – казва Владислав Русев, член на УС на БАДДПО  в интервю за в. „Капитал“.

Спецификата при пенсионните фондове е, че партидите се водят в дялове. Броят дялове, които притежавате, остава непроменен, освен ако не правите нови вноски или тегления. Това е аналогично на притежаването на акции – ако не купувате или продавате, броят акции остава същият, променя се само тяхната цена. В момента стойността на един дял се оповестява в левове до петия знак след запетаята. Към първия работен ден от новата година тази стойност ще бъде преизчислена в евро, отново до петия знак след запетаята.

Необходимо ли е осигурените лица да приемат конкретни действия при конвертирането на парите им в евро и какви гаранции се предвиждат за прозрачността на процеса?
Осигурените не трябва да предприемат никакви действия. Превалутирането на сумите ще се случи автоматично, без допълнителни усилия от тяхна страна. Няма нужда от подписване на нови договори или подаване на заявления.

Колкото до прозрачността на процеса, той е гарантиран чрез механизма на стойността на един дял. Броят на дяловете остава непроменен. Променя се единствено стойността на един дял. Това изчисление се извършва ежедневно и се контролира от Комисията за финансов надзор.

Какви са предизвикателствата пред пенсионноосигурителните дружества по време на прехода към еврото и как регулаторите ще ги контролират?
Основното предизвикателство е осигуряването на безпроблемна работа на всички системи на първия работен ден от новата година – 5 януари. В момента провеждаме тестове и симулации, за да гарантираме, че клиентите няма да усетят никакви затруднения.

През целия процес регулаторите следят коректността на изчисленията и преоценката на активите в евро. Добрата новина е, че и в момента голяма част от инвестициите и активите на пенсионните фондове са в евро и долари, така че промяната засяга само левовата част.

Въвеждането на мултифондов модел как би се отразило на доходността на осигурените?
Мултифондовият модел може да промени управлението на риска в много по-добра посока. По-коректно е да го наричаме „фондове, обвързани с жизнения цикъл“, тъй като идеята е хората да участват във фонд, който най-добре отговаря на тяхната възраст и инвестиционен хоризонт. Това би могло да увеличи пенсиите с около 50% след 40 години осигуряване.

За по-младите осигурени това означава по-голяма експозиция към акции, които носят по-висока доходност в дългосрочен план. На практика рискът краткосрочно е по-висок, но дългосрочно винаги резултатът е много по-добър, отколкото при по-консервативно инвестиране. За хората близо до пенсия подходът е обратен – много по-консервативно инвестиране, което намалява риска от неблагоприятни пазарни събития точно преди пенсиониране. Така се постига баланс между доходност и сигурност през целия жизнен цикъл.

Оригиналното интервю може да прочетете тук 

Промени в пенсионното осигуряване: как ще се управляват парите ни?

Предвижда се частните пенсионни фондове да могат да инвестират в инфраструктура, модел, какъвто действа в почти цяла Европа, акцентира репортаж на БНТ след конференцията „КФН говори“, проведена на 14 ноември 2025 г.

Видеото може да видите тук 

От Комисията за финансов надзор си поставят и задача да се повиши финансовата грамотност на хората и припомниха, че във връзка с приемането на еврото е важно да сигнализираме, ако получаваме съмнителни обаждания.