Етикети: #вторапенсия

Лични финанси: Ще има ли промени в универсалните и доброволните пенсионни фондове след приемането на еврото?

Днес е денят, когато очакваме окончателното „да“ за еврото. Какво ще се промени за осигурените лица в универсалните и доброволните пенсионни фондове? Отговорите в рубриката „Лични финанси“ със Светозар Костадинов.По същество за нас – осигурените лица – няма да се случи нищо, което да изисква действия от наша страна. Превалутирането на партидите ще бъде по отдавна познатия фиксиран курс, без такси, удръжки, посещение в офис, промяна на условия и т.н. Преобразуването на дялове, вноски, договори и плащания ще се случи автоматично.Всички вноски след 1 януари 2026 г. ще постъпват в евро. Вноските, които се отнасят за периоди преди тази дата, ще бъдат преизчислени от НАП в евро и тогава ще се превеждат към съответния пенсионен фонд.Няма нужда от действия от страна на осигурените лица. Дяловете се преизчисляват по фиксирания курс. Очаква се еврото да донесе ръст в доходността по партидите от една страна благодарение на спестените разходи по превалутиране, които досега дружествата са правили, освен това дружествата ще имат достъп до големия и ликвиден пазар на еврозоната.Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова дава още полезна информация, която можете да видите във видеото.

 

Преизчисляват до стотинка в евро втората и третата пенсия

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“. Целта ни е да им разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, а не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

Преходът няма да доведе до загуби на хората и ще е безплатен за тях

От 1 януари 2026 година България се очаква да въведе еврото като национална валута. Промяната няма да е само при цените в магазините и заплатите, които получаваме, но и при спестяванията. Включително и личните партиди за втора и трета пенсия в частните пенсионни фондове. Там се осигуряват над 5 млн. българи, родени след 1 януари 1960 г.

“Фондовете са готови за въвеждането на еврото и процесът ще премине без никакви трусове”, увери шефката на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

Превалутирането на партидите и изплащаните пенсии ще стане автоматично и без загуби за осигурените лица – всичко ще е точно до стотинка по фиксирания курс 1,95583 лева за 1 евро.

Няма да има нужда от сключване нито на нови договори, нито на допълнителни анекси между гражданите и пенсионните дружества, обясни Милтенова.

Положителна промяна се очаква и при инвестирането на спестяванията за пенсия.

Причината е, че още по-широкият набор от възможности в стабилния и развит пазар на еврозоната потенциално ще повиши дългосрочната възвръщаемост на пенсионните фондове. Голям плюс е и че след приемането на еврото ще отпаднат разходите за превалутиране при инвестиране – и към момента над 70% от активите са в евро.

Тази своеобразна бърза “печалба” ще е свободна за истински инвестиции, които допълнително ще носят доходност на осигурените за пенсия.

 

 

Присъединяване към еврозоната и преходът към мултифондовия модел

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова беше гост на предаването „Ревизия“ по Nova News.

В предаването бяха засегнати както въпроси, засягащи сегашното състояние на втория стълб, анализ на реализираната доходност въпреки всички проблеми на прехода. Милтенова разясни подробно детайли относно активната подготовка за  преход към мултифондов модел и присъединяване към еврозоната.

„Мултифондовият пазар е една важна стъпка и нова философия за управлението на личните пенсионни спестявания“, заяви председателят Евелина Милтенова, коментирайки планираните законодателни промени. По думите ѝ, този модел ще позволи инвестиционни стратегии, съобразени с жизнения цикъл, което се очаква да доведе до значително увеличение на бъдещите пенсии Втората тема, подчертана от БАДДПО, е безпроблемното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

„Пенсионните компании са напълно готови по линия на системи, подготовка на партидите… Всички партиди ще бъдат превърнати в евро по фиксиран курс – без загуби за осигурените лица, без нови договори, без административна тежест“, увери Милтенова. Новата система гарантира прозрачност и сигурност за над 5 милиона осигурени и управлявани активи за над 27 млрд лв., което укрепва доверието в дългосрочната устойчивост на пенсионното осигуряване в България.

Целият запис на предаването с фокус върху втори и трети стълб на пенсионната система, може да гледате тук 

По-високи пенсии и по-ниски такси ще донесат мултифондовете

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“.

Целта ни е да ви разясним някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

По-висока втора и трета пенсия и по-ниски такси – това ще бъдат ефектите след въвеждането на т.нар. мултифондове. Зад тази дума се крие възможността частните пенсионни дружества да предлагат различни продукти на осигурените лица. Надграждането на пенсионната система с мултифондове има за цел да бъде увеличена доходността на хората и в крайна сметка в пенсионна възраст, след определен период на натрупване, те да започнат да получават двойно по-висока втора пенсия. Въвеждането на мултифондове е сред препоръките на ОИСР и на Икономическия и социален съвет, а промените в Кодекса за социално осигуряване вече се обсъждат в ресорните институции.

Идеята е наследяемите персонални партиди в пенсионните фондове, които са гарантирани и няма как да бъдат изгубени, да могат да се разпределят в три подфонда с различна степен на динамичност според възрастта на собствениците им. Парите на младите ще са в т.нар. динамичен подфонд, който е с най-дълъг хоризонт и ще носи най-висока доходност. След около 50-годишна възраст вложителите ще преминават в балансиран подфонд, а няколко години преди пенсия – в консервативен, обясни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Разчетите са, че в динамичния подфонд доходността ще може да достига над 10% на година. Балансираният ще постига доходност 5-7% годишно, а консервативният, който ще инвестира основно в държавни ценни книжа, ще реализра възвръщаемост в рамките на 2-3%.

Важно е също така в целия си трудов път всеки да се осигурява на реален доход. Причината е, че това води до по-високи натрупвания в персоналната партида във втория стълб – въпрос, по който хората рядко се замислят, докато са далеч от годините за пенсиониране. Важно е да помнят също, че парите в партидите им са неприкосновени, няма как да бъдат изгубени и се наследяват.
Например работещ, който се е осигурявал на реалните си доходи 30 години, днес може да разполага със спестени 25–27 хил. лв. във втория стълб. Ако имаше въведени мултифондове през целия този период и същите пари бяха инвестирани по техния модел, сумата щеше да бъде почти двойно по-голяма
Това означава с хиляди левове повече при пенсиониране – без да сте внасяли и стотинка допълнително

В момента спестяванията на хората се управляват по един и същи начин, независимо дали са на 25 години и пред тях има 40-годишен инвестиционен хоризонт, или са на 63 г. и им предстои пенсиониране. Съгласно строгите изисквания, които пенсионните дружества имат по отношение на инвестиционните си портфейли, резултатът е скромна доходност, която не е съобразена с етапа от живота на хората и с техния рисков профил. Затова е необходимо да се премине към друга форма, която би позволила много по-активно инвестиране на спестяванията за пенсия.

Според предлаганите изменения в Кодекса за социално осигуряване таксите на динамичния и балансирания фонд ще бъдат обвързани с постигнатата доходност т.е. печалбата на дружеството ще зависи от реализираната доходност от управлението на средствата ви. Това е прозрачно, честно и изцяло в полза на осигуряващите се.
Допълнително при въвеждането на мултифондовете реално ще бъдат намалени таксите на дружествата за управление на парите, обясни зам.-шефката на КФН Диана Йорданова на дискусия в края на април. Причината е, че те ще са обвързани с доходността, постигната от пенсионните дружества, а това е изцяло в интерес на осигуряващите се, чиито партиди ще растат, добави тя.

Оригиналната онлайн публикация може да намерите тук

Използвана е илюстрацията от оригинала.

Мирослав Маринов: Спестяването за пенсионна възраст е като маратон

Г-н Мирослав Маринов, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания, член на БАДДПО, е част от експертите, интервюирани в голямата тема на в. „Капитал“ за застраховането и осигуряването.  

Колко пари ще ви трябват, ако утре се пенсионирате, за да бъдете спокойни?

Вероятно всеки човек би посочил различна сума в зависимост от личните си предпочитания – начин на живот, местоживеене и много други предпоставки. Една от масово възприетите от икономисти и финансисти теории е, че за да запазите стандарта си на живот, като се пенсионирате, то разполагаемият ви доход трябва да е поне 80% от последната заплата, която сте взимали. С дефицитите в пенсионните системи, от каквито страда и българското държавно осигуряване, е ясно, че ако се надяваме само на пенсия, това няма да стане. Има още много причини за това – осигуряване на по-нисък от реалния доход, както и таванът на пенсиите. Дори и хората с високи заплати при този механизъм на регулация ще имат ограничение на сумите след пенсиониране. Заради хроничните дефицити в бъдеще на правителствата ще е все по-трудно да увеличават пенсии, а хората с такива ще се увеличават и все по-малко работещи ще ги осигуряват. Всичко това е показателно колко е важно да се заделят и инвестират допълнителни средства, които да осигуряват доходност за старини.

 

Но може ли да се определи конкретна сума, която би била достатъчна за средностатистическия човек, който наближава пенсионна възраст?

Минималният размер на заделените средства трябва да е около 8 пъти годишния доход на човек – при средна годишна заплата 30 хил. лева това се равнява на около 240 хил. лева. Естествено, тук не влизат други активи като недвижими имоти, инвестиционни застраховки или други инвестиции. С тази сума ще може да се харчи и да се посрещат разходи, без да се опира единствено на евентуална пенсия. В колкото по-напреднала възраст е човек, толкова по-вероятно е да има известни проблеми със здравето си.

Трябва да се има предвид, че здравето струва пари“, посочва Маринов. Здравословните разходи могат да натежат на бюджета на хора, които са близо до пенсионна възраст, особено ако нямат достатъчно заделени средства, за да ги посрещнат. Здравните застраховки и застраховка живот могат да помогнат, за да бъдете по-подготвени. По-младите трябва да заделят повече. Най-важното според Мирослав Маринов е семейството: колко голямо е то, дали имате деца и на каква възраст са те. Ако децата все още са ученици, разходите на семейството ще са по-големи и заделените средства ще трябва да са повече.

Спестяването за пенсионна възраст е като маратон: ако решите да тичате по-бавно в началото с надеждата, че ще наваксате със спринт в последните километри, най-вероятно няма да успеете да завършите успешно. В този ред на мисли е най-добре да започнете да спестявате от ранна възраст. За хората между 20 и 30 години суми от порядъка на 200 – 250 хил. лева няма да бъдат достатъчни поради различни причини, сред които основно са инфлацията и конвергенцията. Българските доходи ще растат по-бързо от тези в страните на развитите икономики, което означава, че и цените в потребителската кошница също ще растат. „Нужната сума за хора на около 30-годишна възраст за спокойно пенсиониране вероятно би била около 300 хил. евро“, посочва Маринов.

Интервюто с г-н Маринов може да прочетете тук

Можем ли да удвоим бъдещите втори пенсии?

И още: време ли е за увеличение на вноската към втория стълб на системата? Трябва ли да закрием тристълбовия модел?

Г-жа Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО, в интервю на „Клуб – Z“ за актуалните теми, свързани назрялата необходимост от развитие на пенсионния модел в България.

Нова година, ново увеличение на пенсиите и тотално скъсване с връзката между осигурителния принос и пенсията, която получават пенсионерите. Това е равносметката за държавния първи стълб на системата ни, и то без да броим огромния дефицит от над 10 млрд. лв. в НОИ.

В публикацията, г-жа Милтенова отговаря на въпроси, свързани с това дали втори стълб може да се окаже спасение за парите на осигурените.

Освен, данните от становището, което вече публикувахме на сайта на БАДДПО , г-жа Милтенова отговори и на други въпроси:

Каква година изпратиха частните пенсионни дружества, затваряйки 2024 г.?

2024 г. беше предизвикателна, но относително стабилна за частните пенсионни дружества. Въпреки икономическите колебания и несигурността на глобалните пазари, фондовете успяха да реализират сравнително високи положителни доходности за осигурените лица. Годината беше успешна – към края й частните пенсионни дружества управляват активи на стойност над 26 млрд. лв. и отбелязват стабилен растеж, който се дължи както на увеличението на бруто вноските на осигурените лица, така и на добрата положителната доходност от инвестициите.

Средно за всички универсални фондове през 2024 г. тя достигна 6,56%, а за доброволните 8,32%. Констатираната от ОИСР стабилност и добър контрол от страна на КФН постави добра основа да бъде надграден пенсионният модел с прилагането на фондовете, следващи жизнения цикъл възможно най-скоро, за да започнат да се инвестират по-динамично и перспективно пенсионните спестявания и да се постига по-висока доходност за осигурените лица. Целта на всички е да се предприемат навременни стъпки за увеличаване на втората пенсия, за да могат гражданите да са спокойни, че ще имат възможност да посрещнат старините си по-достойно от настоящия момент.

Как се отразява кризата във финансирането на пенсиите от НОИ на вашия бизнес? Има ли някакъв ефект върху вас или нямате допирни точки?

Кризата във финансирането на пенсиите от Националния осигурителен институт (НОИ) не оказва пряко въздействие върху частните пенсионни дружества като цяло, тъй като те функционират на капиталов принцип, при който осигурените лица натрупват собствени индивидуални партиди и са лични пенсионни спестявания. Въпреки това общите икономически условия, нарастващи дългове на първия стълб и демографските тенденции влияят върху цялостната пенсионна система.

Тристълбовият модел беше въведен преди повече от 20 години – задължително държавно обществено осигуряване (ДОО – първи стълб), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО – втори стълб) и допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО – трети стълб). Всички елементи са взаимосвързани, защото основната им цел е да подсигурят кумулативно адекватен заместващ доход на осигурените лица след пенсионирането им.

Повод за тревога за цялата система е, че съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, което не е устойчиво, като проблемът се задълбочава във връзка с влошаващата се демографска картина в България. Води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на тези дисбаланси е важната рола на капиталовите пенсии от втори и трети стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините. Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална партида/сметка.

Очевидно трябва да се търсят работещи решения. За втория и третия стълб сме категорични, че това е въвеждането на мултифондов модел, който да позволи увеличаване на доходността и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в бъдеще. Важно е да се знае, че ефектът няма да се усети веднага, а е нужно натрупване от няколко години.

Отново подновихте своето предложение за увеличаване на вноската към задължителното осигуряване в частен фонд – т.нар. втори стълб на системата. Защо? Какви са вашите аргументи?

Увеличението на вноската към втория стълб не е нова тема. Още при създаването на модела се предвиждаше тя да достигне 7% и дори 10% от осигурителния доход, но това не се случи. Тя беше плавно покачена от 2% на 5% и от повече от десет години остава на това ниво, което има своето отражение върху обема на партидите на осигурените лица. Увеличаването й е политическо решение. Аргументите в негова подкрепа са ясни – ще доведе до по-високи натрупвания в индивидуалните партиди на осигурените лица, което от своя страна би осигурило по-добра финансова стабилност при пенсиониране. Целта е да се засили ролята на частните пенсионни фондове в осигуряването на адекватни пенсии и да се намали натискът върху държавната пенсионна система. Това обаче не бива да става чрез противопоставяне между първия и втория стълб.

Все още ли законодателството не позволява – осигуреният при вас да избира как да инвестирате парите му? Има ли вече възможност да избера част от парите ми да се инвестират по-агресивно и съответно да нося отговорността, ако те бъдат изгубени?

Брутните вноски по персоналните партиди няма как да бъдат изгубени – те са гарантирани, фондовете са разделени от дружествата, които ги управляват. Това е важно да се знае и осигурените лица да не губят доверие в системата.

В момента българското законодателство не предоставя възможност на хората да избират конкретни инвестиционни стратегии или рискови профили за своите средства в универсалните пенсионни фондове. Всички средства се управляват съгласно обща инвестиционна политика, определена от съответното пенсионно дружество и регулаторните изисквания. Затова е важно дружествата да имат възможност да инвестират парите на хората по по-адекватен начин, така че да се увеличи доходността, която осигурените лица получават.

Категоричното мнение и на ОИСР, и на ИСС е, че сегашният вариант на инвестиране е прекалено консервативен и следва да бъде надграден с въвеждането на мултифондове.

Да обясним: няма как един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. За лицата, които се намират от 20 докъм 45-50 години, парите е важно да могат да бъдат инвестирани по-динамично, за да се ползват перспективните и печеливши инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Аз обичам да казвам, че пенсията е най-дългосрочната инвестиция, която човек прави в живота си. Затова е важно да помогнем на хората да се ориентират, да повишим финансовата им грамотност и те да могат да планират средствата, които да заделят за старини – не само чрез осигурителните си вноски в първия и втория стълб, но и в третия, който е доброволен и дава много големи възможности.

Идеята на мултифондовете е да се позволи при по-младите да се инвестира по-динамично – когато имаш дълъг хоризонт до пенсиониране, има време евентуални движения на пазара да бъдат компенсирани. С навлизане в зрелостта трябва да се преминава към по-балансиран подход, а непосредствено преди пенсия той да е задължително консервативен, за да не бъде рискувана натрупаната през годините доходност. Целта е, когато осигуреното лице навърши 45-50 години, да е натрупало много повече средства в своята партида, отколкото ако още от старта на неговата трудова заетост парите са били инвестирани съгласно сегашната по-консервативна инвестиционна политика.

Какво би означавало въвеждането на мултифондовете в България и как това ще се отрази на осигурените?

Въвеждането на мултифондове би позволило на осигурените лица да избират между различни инвестиционни портфейли с различни нива на риск и потенциална доходност. Това би предоставило по-голяма гъвкавост и възможност за персонализиране на инвестиционната стратегия според индивидуалните предпочитания и толерантност към риск. По-динамичното инвестиране ще увеличи размера на партидите в дългосрочен план – например наши математически изчисления показват, че пенсиите от втория стълб биха могли да се удвоят до 1400-1500 лв. в сравнение със сегашните предвиждания за около 700 лв. на база на сегашните инвестиционни рамки.

Нека да говорим с числа – каква би била средната печалба за един средно осигурен български гражданин?

В пенсионното осигуряване не използваме точно термина печалба, а говорим за постигната дългосрочна възвращаемост или доходност върху пенсионните вноски. За изминалите над 20 години средствата на осигурените са съхранени и са нараснали средно с 4% годишно. Очакваме, че с въвеждане на по-гъвкавия мултифондов модел бъдещите пенсионни спестявания ще имат рентабилност в диапазона 8 -10 % годишно за динамичните подфондове, докато за балансирания подфонд – над 5-6%. Свръхконсервативният подфонд преди непосредствено пенсиониране очакваме да реализира до 3% годишна доходност.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че вторият стълб не успява до момента да осигури достатъчно висока доходност, така че от него да има смисъл?

Не трябва да се забравя, че натрупванията във втория стълб са от едва 23 години, докато целият период до пенсия е 40 г. Т.е. вноските са постъпвали в него за два пъти по-кратък период в сравнение с ДОО. Също така процентът на вноската е много по-нисък. Но за хората е важно да помнят, че тези суми са техни лични и стоят в персонални партиди, които са само техни и на техните наследници.

Така че смисъл има, и то голям, да се спестява за втора и трета пенсия – средствата не се облагат с данъци и се наследяват в пълна степен в акумулационната фаза и във фазата на изплащане в зависимост от избрания продукт. Дългосрочните натрупвания в индивидуалните партиди предоставят допълнителен източник на доход при пенсиониране, който е важна част от заместващия общ доход. Въвеждането на мултифондове ще затвърди добрата възвращаемост в средносрочен и дългосрочен план и това допълнение към държавната пенсия значително ще подобри финансовото състояние на пенсионерите и ще им гарантира по-голяма сигурност в пенсионна възраст. Това е смисълът.

Ами доброволните фондове? Започна ли българинът да мисли повече за времето след като спре да работи, като се осигурява в т.нар. трети стълб на системата?

През последните години се наблюдава нарастващ интерес към доброволните пенсионни фондове, като все повече българи осъзнават необходимостта от допълнителни спестявания за пенсия. Това се дължи на повишената информираност относно демографските предизвикателства и потенциалните недостатъци на държавната пенсионна система.

Третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният сред хората. И тук е нашето място като индустрия да обясним на работещите ползите от него. Благодаря на медиите за това, че повишават информираността на гражданите. Третият стълб дава много добри възможности хората да инвестират в достойни старини, като заделят регулярно суми в различен размер, за които се ползва данъчно облекчение 10% от годишния облагаем доход. Освен това всичко се изплаща или остава за наследниците.

Каква е минималната сума, която мога да внасям в доброволен пенсионен фонд?

Няма фиксирана минимална вноска – тя зависи от условията на съответния фонд. Обикновено месечните вноски могат да бъдат и съвсем малки – по 20-30 лв., което дава гъвкавост на осигурените лица да спестяват според възможностите си. Някои фондове нямат минимален размер на вноската, докато други могат да изискват определена сума.

Много осигурени лица могат да изпозлват доброволното пенсионно осигуряване за максимално ефективно безданъчно спестяване в рамките на утвърдените максимално суми.

Друго преимущество е, че работодателите могат да осигуряват своите служители в ДПФ за максимална сума месечно от 60 лв на служител/работник, тя се признава за социален разход на фирмата и е освободена от данъци. През изминалите години и в резултат на инфлационните процеси от БАДДПО често сме поставяли въпроса за сериозното увеличение на тази архаично ниска сума за доброволно пенсионно осигуряване, което би стимулирало и работодателите, и ще е в полза на осигурените лица.

Каква е средната доходност на един осигурен в доброволен пенсионен фонд?

Доходността в доброволните пенсионни фондове варира в зависимост от инвестиционната политика. Средногодишната доходност за последните 10 години е между 4% и 6%. Тези средства са обект на дългосрочно инвестиране, като крайната сума зависи от индивидуалните вноски и натрупаната доходност. Въвеждането на мултифондове ще даде възможност да се увеличи и тук доходността.

Има ли начин дефицитът в НОИ да бъде запълнен без вдигане на данъците и поемане на нов дълг?

Решението на проблема с дефицита на НОИ изисква комплексен подход. И в момента текат дискусии, но намалението на дефицита в ДОО е една от най-чувствителните теми и не е задача само с един отговор. Важно е да се ограничи нелегалната заетост и да се увеличи събираемостта на осигурителните вноски, да се наложи съзнанието за регулярно пенсионно спестяване на базата на реалните трудови доходи.

И тук отново бих искала да се върна на темата за насърчаване на частното пенсионно осигуряване и разумното покачване на % на вноските, което ще доведе до редуциране на натиска върху първия стълб.

Линк към оригиналната публикация в „Клуб-Z“ може да намерите тук 

 

 

Проф. д-р Ст. Димитров: Пенсионният модел у нас работи успешно, но с промени може да се интегрират трите направления

Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…

Оригиналната публокация може да видите тук! 

Мултифондовете гарантират по-висока втора пенсия – Евелина Милтенова пред в. „Телеграф“

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.

Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди

„…Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди на хората по втория стълб (на пенсиите), които са частни“ – предупреди иконимистът и политически анализатор Кузман Илиев в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 15 ноември (събота) 2024 г.

Дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и индивидуалните партиди по тях, които са неприкосновени по закон и са индивидуални и наследяеми, бяха засегнати в разговора в студиото в контекста на голямата тема за заплати, данъци и плащания, върху която екипът на „Тази сутрин“ по bTV постави акцент в съботната сутрин. В разговорът участваха бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и икономистът Кузман Илиев.

Цялото предаване може да гледате тук – темата започва от 1:46 до 2:08

Ние поставяме акцент върху извадката, която засяга частните партиди на хората, осигурени по втория стълб

„Икономиката е баланс – каза Кузман Илиев. От дърветата малко няма да видим гората и в един момент пак ще сме неприятно изненадани и ще плачем всички. Тези 3% вдигане на осигуровките, са много важни, защото половината от пенсиите идват от бюджета. Не се плащат осигуровки. Имаме демографска тиктакаща бомба. Всички го виждат. Дупката в НОИ е 11 милиарда. Когато не може да я запълниш, почваш да вдигаш осигуровките. Заговори се за нещо много опасно – национализация на частните партиди на хората по втория стълб (на пенсиите), които са частни – предупреди Илиев. При положение, че в частните пенсионни фондове има 25 млрд. лева натрупани активи, на някои политици, на които други решения не им хрумват за справяне с демографската криза, за овладяване на разходите, за разумно пенсионно дело, просто в един момент ще сложат ръка на партидите на хората. Това вече циркулира, но е изключително опасен удар“, добави той.

  • Вдигането на осигуровките означава по-малко пари за инвестиции  

„Българският модел на правене на икономика е безумен. Парите в банките не отиват в частния бизнес, защото той е уплашен от тази икономическа несигурност, а за ипотечен кредит, за да може младите семейства да се набълбукат с 30 години задлъжняване. Те отиват, за да купуват дефицита на правителствата, които харчат за сметка на следващите поколения, а не за икономически растеж. Затова инвестициите тук са 17%, а в Европа – 22 средно, а другите страни са в рецесия. Това е объркан модел – вземаш заем, за да даваш за социални плащания и населението да се помпа с кредити. Няма инвестиции, защото бизнесът не иска да пипне парите, защото политиците се държат като обезумели“, изтъкна Илиев.

  • Лъчезар Богданов: „И това се прави в среда, в която продължава да има милиарди компенсации за бизнеса за цените за електроенергията, това се прави в среда, в която има стотици милиони субсидии за земеделски производители, голяма част от които отиват в една шепа хора, които по никакъв начин не са пострадали от глобалната рецесия. Ако в България си товарен превозвач, ще минеш два пъти по-евтино, отколкото през Сърбия, т.е. за един и същи транзит събираме по-малко пари по неясни причини и после не стигали парите за ремонт на пътищата…има много, много дупки швейцарското сирене на страната, но някой се е присетил, дайте да вдигнем данъците точно на светлата част от бизнеса, на тези, които плащат данъци, които са излезли на светло, декларират всичко – и ги наказваш тях, вместо да търсиш там, където има пробиви. 

 Любомир Дацов: Всички министри в момента бягат от това да вземат решения. Ще вдигат осигуровките, защото синдикатите по някакви необясними причини поддържат вдигането им, а те удрят работниците. Заради заплатите започваме да губим конкурентноспособност и производителността на труда намалява. Всяка една графика ви го показва.

Няма никакво основание да бъдат вдигнати данъците. Нито една партия не е обещала това по време на предизборната кампания. Затова никой не е оторизиран да ги повишава. Най-безболезнено и с най-малък удар върху икономиката като цяло е съкращаването на разходите. Основен принцип при бюджетирането е, че когато правиш свиване на дефицит, най-ефективното нещо е през разходната част, но е въпроса в това само да замразиш едни разходи. Трябва да направиш реформа“, обясни той.

„Проблемите на бюджета са политически, тъй като флиртът с избирателите заради многократният изборен цикъл доведе до все по-широкото вихрене на популизма“.

„Икономиката работи, но когато Германия, която ни е основен търговски партньор, е в рецесия, няма да е толкова добре. Като вдигнеш данъците, все едно удряш по главата малкия и средния бизнес с чук по главата и започват да спират и приходите в хазната. Дупката ще продължи да расте“, пророкува той.

 

 

Top