Категория: Конференции, семинари, обучения

Проблемите, свързани с демографската ситуация и предизвикателствата пред т.нар. тристълбов пенсионен модел в България бяха основен акцент на конференцията, която Българското актюерско дружество организира по повод своята 30-годишнина. БАДДПО е партньор и съорганизатор на събитието на БАД с две презентации в програмата.

Интервюто може да чуете в сайта на БНР

Зависимостта на първи солидарен стълб от бюджета е трайна тенденция – близо половината от общите разходи на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани и занапред с трансфери от държавния бюджет. За втория стълб на дневен ред са идеите за въвеждането на мултифондов модел, иначе казано на инвестиционен избор на осигурените, за да има по-висока доходност и по-висока втора пенсия. В крайна сметка, е ясно едно – актюерите и експертите в пенсионния сектор са си свършили качествено работата само ако крайният ѝ резултат е разбираем за гражданите.

„Най-масовият фонд е универсалният, който е задължителен и в който се пренасочва част от задължителната осигурителна вноска. В него активите са 21 млрд. лева. … По статистиките на НСИ ние виждаме, че в момента 2,8 млн. души са средномесечният брой на осигуряващи се лица, което води и до сравнително незадоволителния коефициент на зависимост на пенсионерите спрямо работещите, осигуряващите се лица – около 72%, което означава, че 10 работещи издържат 7 зависими“, каза пред БНР председателката на Българското актюерско дружество Татяна Битунска.

Политическият риск е нещо, което актюерите не могат да предвидят, подчерта тя и обясни:

„Ние се опитваме да оценяваме, на база на наблюдения, рискове, свързани със здравето, с живота на хората, както и природните рискове, свързани с човешка намеса или небрежност, но политическият риск е нещо извън нашата експертиза“.

Интервю на Мария Костова с Татяна Битунска в предаването „Нещо повече“ можете да чуете от звуковия файл.

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия – това гласи офицалната публикация в Новини на сайта на КФН
Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване.

„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН.

На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.

Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.

Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.
„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

Математически модели на мултифондовете, чрез които се цели да се постига растяща доходност и увеличен размер на втората пенсия представиха експерти на Българската асоциация на допълнителното пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум за 30-та годишнина на Българското актюерско дружество, проведен на 08 ноември 2024 г.
Както бе представено на форума, въвеждането на мултифондовете се препоръчва от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ като стъпка за надграждане на стабилната и добре регулирана пенсионна система в България, напомни председателят на БАДДПО Евелина Милтенова. „Мултифондовете, които предлагат разнообразие от инвестиционни възможности в различни етапи от живота, са ключов инструмент за постигане в дългосрочен план на по-висок заместващ доход за бъдещите пенсионери“, добави тя.
Сред основните акценти на представянето на БАДДПО беше анализът на инвестиционните стратегии и многофондовата система в контекста на жизнения цикъл на осигурените лица, следвайки добрите практики и препоръки на ОИСР.
Експерти на асоциацията представиха математически модели за оценка на доходността в зависимост от структурата на инвестиционния портфейл и различни срокове за инвестиции. Те са разделени на динамичен, балансиран и консервативен и са обвързани с възрастта на осигурените лица. Динамичният е за хора до 50 г., балансираният – от 50 г. до 3 г. преди навършване на пенсионна възраст, а консервативният – при по-малко от 3 г. до пенсионната възраст. Експертите подчертаха важността на динамичния подход към инвестиционната политика, който ще подобри резултатите от доходността и ще отговори най-добре на променящите се нужди на осигурените лица през различните етапи от живота им.

„Ние вярваме, че една от основните предпоставки за дългосрочен успех на пенсионната система в България е осигуряването на гъвкави и адаптивни инвестиционни стратегии, които да следват жизнения цикъл на всеки осигурен човек. Така ще постигнем необходимото надграждане на утвърдения до момента тристълбов модел на пенсионната система в страната“, коментира Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова.

Форумът включваше също анализ на демографската криза в България и нейните влияния върху пенсионната система. Участниците обсъдиха възможни решения за подобряване на финансовата стабилност на системата, включително чрез оптимизация на инвестиционните стратегии и въвеждане на алтернативни инвестиционни портфейли, които да отговарят на различни етапи от жизнения цикъл на осигурените лица.
На форума беше поставен акцент върху ролята на актюерите в подкрепа на информираността и финансовата грамотност на осигурените лица, както и на тяхната способност да взимат по-осъзнати решения относно своето пенсиониране.
Включването на БАДДПО в това важно събитие потвърди ангажимента на асоциацията към създаването на по-ефективна и стабилна пенсионна система в България, като се акцентира на динамичното и научно обосновано управление на пенсионните фондове, следващи международния опит и стандарти. Отново беше отбелязано, че има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове.

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за  пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона

В интервю за БНР по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското актюерско дружество на 8 ноември 2024 г.,  г-жа Евелина Милтенова, председател на БАДДПО отговори на въпроси на журналисти във връзка с коментираната на форума идея да се премахне възможността за прехвърляне от частен пенсионен фонд в НОИ.

Г-жа Милтенова коментира, че подобна законодателна промяна е въпрос на политическо решение.

„Хората, които са се прехвърлили през изминалия период, не са повече от 100 000 човека, докато ние имаме близо 4 милиона осигурени лица, които са в пенсионните фондове. Второ – започна процес, особено последните години се задълбочава процеса, и бройката се увеличава на осигурени лица, които веднъж прехвърлили се в първия стълб, тоест в НОИ, след някоя друга година наистина преразглеждат своето решение и се връщат, което е разрешено във втория стълб в универсалния пенсионен фонд. Защо? Защото той предоставя възможност за бъдеща допълнителна пенсия“, поясни Милтенова.

Прехвърлянето на осигурителна партида от частен фонд на допълнителното пенсионно осигуряване към т.нар. първи стълб на пенсионната система и обратно е възможност, която съществува от 2014 година. Аргументът на експертите, които искат премахване на избора за осигуряване е, че идеята на трите стълба на пенсионната система е да се допълват, а не да се конкурират.

Оригиналният текст на БНР може да видите тук 

Днес 08.11.24 членовте на УС и експерти на БАДДПО участват във важна конференция – Форум на Пенсионната система, организирана от Българското Актюерско Дружество.

Основните теми на форума са: как и защо беше създаден три-стълбовия пенсионен модел у нас, какви бяха предпоставките за това, какво постигна моделът за 20 години. Какви са текущите предизвикателства и трудности пред реализиране на поставените цели.

На тези и много други въпроси ще се постараят да дадат отговор актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване. Експерти от пенсионните дружества и членове на БАДДПО участват със следните презентации:

• Обзорна презентация за инвестицонната политика на втория стълб;
• Анализ на смъртността във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване;
• Представяне на симулационен модел за оценка на доходността при различна структура на инвестиционния портфейл и различен срок.

За никого не е изненада, че една от най-големите пречки пред благоденствието на обществото ни е негативният демографски тренд. Той засяга както бъдещето на децата на България, така и добруването на пенсионерите и на хората, извън пазара на труда. Демографската криза се наблюдава мълчаливо вече почти половин век, без да има държавна стратегия за развитието на обществото и без да се предприемат каквито и да било работещи мерки. Това е и основната причина да бъде свикан форума за пенсионната система в България.

Планираното съдържание на форума обхваща следните теми:
● Демографската криза в България и променящата се продължителност на живот.
● Предпоставки и необходимост от въвеждане на три-стълбов пенсионен модел в
началото на новото хилядолетие.
● Какво наблюдаваме 20 години по-късно. Обзор на текущата Пенсионна система.
Предизвикателства пред 1-вия и 2-рия стълб.
● Анализипрепоръки от доклада на ОИСР.
● Възможни решения на текущите проблеми. Въвеждане на алтернативни
инвестиционни портфейли, отговарящи на съответния етап от жизнения цикъл на
осигурените лица.
● Практики в други страни.
● Как актюерите могат да подпомогнат подобряването на финансовата грамотност на
осигурените лица и взимането на информиран избор при пенсиониране.

Лектори на Форума са представители на БАД, на КФН и на пенсионната индустрия.

През 2024 г. професионалната организация на актюерите в България навършва 30 години. През всички тези години със своята експертиза актюерите са били не само надежден партньор и съветник на бизнеса, но и стожер на финансовата стабилност и защита на потребителския интерес. Актюерската професия оценява изключителната степен на обществено доверие, което ѝ се гласува като същевременно осъзнава отговорността си към обществото, предоставяйки професионални услуги и разяснителна информация по достъпен и разбираем за потребителите начин.
Събитието е предназначено за актюери, статистици, финансисти, експерти в областта на демографията, социалната политика и пенсионното осигуряване, инвестиционни мениджъри и други заинтересовани лица.

Форумът се провежда в зала „Моцарт”, „Гранд Хотел Милениум София”, гр. София, бул. „Витоша” 89В, от 09:00 до 17:00 ч.

Повече информация за БАД може да намерите тук

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в експертна дискусия  „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, организирана с партньорството на ПОК „Доверие“

Докладът на Марио Драги, представен през септември пред Европейския парламент, е ключов стратегически документ, разглеждащ основните трудности и възможности пред Европа и нейния индустриален сектор. Той предлага конкретни мерки за засилване на конкурентоспособността на ЕС чрез създаване на нова индустриална стратегия за ЕС по пътя на декарбонизацията; инвестиции в иновации и нови технологии; финансови инструменти за стимулиране на растежа; сигурност на енергийните доставки и енергийна трансформация; засилване на единния пазар и реформа на европейските институции.

Демографските проблеми в България бяха също така част от темите освен въпросите за иновациите и необходимостта от нова индустриализация. Застаряването на населението и увеличаването на разходите за пенсии налага създаването на нови възможности за частните пенсионни фондове да инвестират парите на осигурените лица. Това заяви Николай Марев, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, по време на експертната дискусия, проведена в столичния хотел „Hyatt Regency Sofia“. Темата на форума беше „Докладът „Драги“ – новата икономическа политика на ЕС и перспективите за България“, като организатори на събитието бяха Green Transition Forum и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с подкрепата на Dir.bg и партньорството на ПОК „Доверие“.

“За последните 5 години (2020-2024) разходите за пенсии са се удвоили от 10,6 млрд. лева през 2020 г. до 21,6 млрд. лева през 2024 г. Това за 4-годишен период е 20% на година. Не си спомням БВП на България да се е увеличавал с такова темпо. Увеличението на пенсиите е изключително политическо решение и не отговаря на реалностите”, заяви Николай Марев.

„Много са нещата, които могат да се направят. Бихме предложили листване на държавни компании в енергетиката и инфраструктурата на БФБ. Крайно време е“, посочи Марев.

По думите му има други национални инфраструктурни проекти като нови възможности за инвестиции на частните пенсионни фонове. „Според мен е крайно важно България да бъде извадена от „сивия списък“ на специалната група за финансови действия – FATF. Страната ни трябва да излезе от там максимално бързо, защото това е черно петно за нея“, добави Марев.

Повече информация може да намерите тук

На 17 септември 2024 г. се проведе форумът на PensionsEurope за Централна и Източна Европа 2024, чийто домакин беше Литовската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове (LIPFA).
БАДДПО е един от основните членове на PensionsEurope и участник във форума на ЦИЕ 2024 (CEEC forum PensionsEurope) по най-актуалната тема: „ Къде сме и какво предстои: Посоки и предизвикателства пред пенсионните системи в Централна и Източна Европа“
Тазгодишното събитие отбеляза и 20-годишнината на капиталовата пенсионна система на Литва. Експерти от сектора, европейски и литовски политици, учени и надзорни органи се събраха, за да обсъдят настоящата ситуация и бъдещите насоки на пенсионните системи в Централна и Източна Европа.
Приветствени адреси:
– Тадас Гудайтис, председател на LIPFA, откри събитието, като подчерта успеха на литовската пенсионна система от втория стълб. Той заяви: „През последните две десетилетия Литва, както и много други страни, преживя растеж, реформи и трансформация. Днес с увереност можем да кажем, че системата за пенсионно натрупване носи реални ползи за литовските служители – нашите бъдещи пенсионери. В пенсионните сметки са натрупани повече от 8 млрд. евро, което представлява най-голямата инвестиция на литовските граждани извън банковите депозити.“
– Чаба Наги, председател на Форума на страните от ЦИЕ, разказа за пътя на Форума от първата му среща в Братислава през 2007 г. и похвали напредъка, постигнат от страни като Румъния, Хърватия и България, които навлизат в етапа на изплащане на пенсиите.
– Мати Лепеля, главен изпълнителен директор на PensionsEurope, изрази ентусиазма си от завръщането на LIPFA в PensionsEurope и подчерта значението на сътрудничеството в региона.
– Мартинас Шиуркус, заместник-министър на социалната сигурност и труда, обсъди предизвикателствата, пред които Литва все още е изправена, и по-специално необходимостта от увеличаване на равнищата на вноските във втория стълб на пенсионното осигуряване.
Представяне на литовската пенсионна система:
Симонас Крепшта, член на Управителния съвет на Банката на Литва, представи задълбочен анализ на пенсионната система на Литва, като се спря на предизвикателства като намаляването на населението, ниските нива на заместване и фискалния натиск върху първия стълб. Той представи потенциални решения, включително увеличаване на вноските на работодателите във втория стълб и укрепване на слабо развития трети стълб.

Форумът включваше три сесии:
1. Опитът и предизвикателствата пред системите за пенсионно осигуряване в региона на ЦИЕ: Експерти от Литва, Хърватия, Полша и Естония споделиха своя опит.
Основният извод беше, че е важно да има политическа стабилност и последователност в политиките, за да се изгради силна пенсионна система, която да спечели доверието на гражданите.
Важни фактори, които ще осигурят по-висок коефициент на заместване в бъдеще, включват по-високи ставки на вноските, по-голямо участие на работодателите в схемите за пенсионно натрупване с дефинирани вноски и по-широко обхващане на работещото население в програмите за пенсионно натрупване.
Оказва се, че държавите, които са се оттеглили частично от системите за пенсионно натрупване по-рано и са използвали средствата, предназначени за бъдещето, за посрещане на текущите нужди, са изправени пред значителни предизвикателства при възстановяването на по-високите нива на натрупване и евентуалното постигане на по-високи коефициенти на заместване.
2. Бъдещето на пенсионните системи в страните от ЦИЕ: Основните изказвания на Патрик Худжес от ЕОЗППО и Валдис Загорскис от Европейската комисия поставиха началото на дискусията.
Патрик Худжес подчерта значението на многостълбовите системи, а Валдис Загорскис представи констатациите от Доклада за адекватността на пенсиите, като обсъди нивата на коефициента на заместване и голямата разлика в пенсиите между половете в държавите-членки. Последва панелна дискусия, в която бе подчертана ролята на пенсионните фондове за икономическия растеж и необходимостта да се позволи на пенсионните фондове да инвестират в по-продуктивни области в някои държави членки.
3. Ролята на работодателите в развитието на пенсионното осигуряване в региона на ЦИЕ: Този панел разгледа различните нива на ангажираност на работодателите в различните страни. Бяха обсъдени ниските нива на вноските на работодателите в Литва. Бяха направени сравнения с Германия и Нидерландия, където вноските на работодателите играят значителна роля. Дискусията подчерта значението на непрекъснатия диалог между правителството, работниците и работодателите за създаване на рамка, стимулираща вноските на работодателите в пенсионните схеми.
В заключителните си бележки Мати Лепеля подчерта, че независимо от устойчивостта на системата, увеличаването на спестяванията ще бъде от съществено значение в условията на променящата се демография в Европа. Той настоя, че макар пенсионните фондове да се управляват на национално равнище, Европейският съюз играе важна роля. Тъй като новият мандат на Европейската комисия е насочен към стимулиране на растежа и конкурентоспособността, пенсионните фондове неизбежно ще бъдат част от дневния ред на ЕС.
Форумът „Централна и Източна Европа 2024“ потвърди ангажимента на PensionsEurope и заинтересованите страни в региона на Централна и Източна Европа за изграждане на стабилни и устойчиви пенсионни системи за бъдещите поколения.

За повече информация, моля, кликнете върху връзката