Пенсионерите с „втора“ пенсия избират да получат по 300 лв. месечно за определен срок
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два
17:02 | 28 декември 2021 | Автор : Александра Ангелова 42 15273 Снимка: iStock by Getty Images
Изминалата 2021-а се оказа важна година за пенсионно-осигурителната система на страната – пенсионираха се първите жени, имащи право на т.нар. втора пенсия, в сила влязоха и редица промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО). За това кои бяха най-важните събития в пенсионния сектор и какви са очакванията на бранша за предстоящата година разговаряме с председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова.
– Каква е Вашата оценка – как повлия на пенсионно-осигурителния сектор на България през изминалата кризисна година?
– 2021 година беше отново динамична под знака на пандемичната обстановка, но в същото време по-умерено кризисна и градивна за пенсионно-осигурителния сектор в сравнение с предходната 2020-а, когато избухна Ковид кризата с големи пазарни турбуленции. Дружествата продължиха успешно и отговорно да управляват пенсионните спестявания на осигурените лица от втория и трети сълб на тристълбовата пенсионна система в България. Те постигнаха добри средни нива на доходност от над 5% в една трудна и нестабилна пазарна среда на волатилни пазари, при наложени парични политики на ултра ниски и отрицателни лихви от централните банки. Фондовете се справиха, като позиционираха успешно своите портфейлни инвестиции в среда на по-висока икономическа активност след големи спадове през 2020 г., подобряваща се пазарна конюнктура и покачващи се цени на финансовите инструменти и стоки на международните капиталови пазари.
Отиващата си година се отличава с важното постижение за цялата пенсионна система, а именно приемането на дълго обсъжданата и разработвана нормативна уредба, регулираща фазата на изплащане на вторите пенсии, както и плавният старт на следващия етап в развитието на разписания преди 20 години пенсионен модел в България. До април 2021 г. предходният парламент успя да приеме така необходимите промени и доработки в законодателството чрез одобрението на ЗИД на КСО, с който успешно се уреди етапа на изплащане на пенсии от ДЗПО.
Допълненията към КСО бяха в резултат на интензивните, тригодишни усилия на междуведомствената работна група, включваща МТСП, МФ, КФН, БАДДПО, както и основните работодателски и синдикални организации. На 1 септември 2021 г. всички пенсионноосигурителни дружества (ПОД) имаха пълна готовност и започнаха приемането на заявления, проактивно да информират своите осигурени лица за продуктите при изплащането на вторите пенсии от натрупаните партиди за навършилите общата пенсионна възраст за пенсия клиенти на УПФ, родени след 1 януари 1960 година.
Високата динамика и засилен интерес към дейността по допълнително пенсионно осигуряване в България, както и добрите перспективи за развитие на пенсионния пазар се потвърдиха и от навлизането на този пазар през 2021 г. на белгийската KBC Груп, чрез придобиването на всички акции на един от първите и доказани международни участници на българския пенсионен пазар, NN Пенсионно осигуряване и всички активи и пасиви от NN Животозастраховане. Наред с тази голяма сделка по придобиване и сливане, КФН одобри учредяването и лицензирането на ново пенсионно-осигурително дружество „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД и неговите три пенсионни фонда – УПФ, ППФ И ДПФ, с което пенсионните компании се увеличиха на десет участника.
– През 2021 г. пенсионните фондове започнаха изплащането на т.нар. „втори“ пенсии. Какви предпочитания изразяват Вашите клиенти – по какъв начин искат да получават, натрупаното по партидите си? Какви са средните, натрупани суми?
– Със стартирането на фазата на изплащане на пенсии от универсалните фондове от 1 септември 2021 г. започва нов етап в развитието на националната пенсионна система.
Деветте пенсионни дружества бяха в пълна готовност да сключват нови договори и да започнат да изплащат пенсии от септември, след като в свръх кратки срокове се въведоха промените. Пенсионноосигурителните компании се съобразиха с актуализираните от КФН водещи наредби, вследствие на измененията в КСО, като инвестираха в информационни системи и модернизирани технологии, за да обслужват новите фондове за изплащане и създадоха подходящи процеси за изплащане на пенсии на лицата, навършили пенсионна възраст.
В зависимост от индивидуалните потребности, осигурените лица вече могат да избират между три вида пожизнени пенсии:
• пожизнена пенсия без допълнителни условия,
• пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане,
• пожизнена пенсия с разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.
Вторият основен продукт е пенсия с предварително договорено разсрочено плащане, докато третият продукт за еднократно плащане е за лицата с малки партиди под 900 лв., при който се дава възможност да се изплати еднократно цялата сума на лицето.
Към момента голяма част от клиентите на фондовете, които не отлагат пенсионирането си, подписват договори на база на избрания продукт и от следващите месеци ще започнат да получават пенсионни плащания по техните банкови сметки в български лева. Както очаквахме, те се насочват към втория продукт с разсрочени плащания, който е различен от пожизнената пенсия. Предпочитаният месечен размер също не е изненада и е в размер на 300 лв., който е максимално разрешен от закона и съответства на минималната пенсия.
За първите 3 месеца от старта на фазата е характерно, че при интерес към пожизнените пенсии, лицата се ориентират основно към пожизнена пенсия с период на разсрочено изплащане до навършване на определена възраст. И в този случай се наблюдава тенденция към желан размер, който е максималният по закон за този период, а именно, не по-малко от 300 лв. месечно, след което пенсионерът ще получава от фондовете не по-малко от минималния размер на месечната пенсия от втория стълб, който по закон е 15% от минималната пенсия от НОИ – в настоящия момент е 45 лева.
Мотивите на хората да си избират пенсия, различна от стандартната, са основно два. Първият е, че и при разсрочено плащане, и при гарантирания период има унаследяване на неполучените суми до края на периода. Вторият е свързан с възможността месечните плащания в периода на разсроченото изплащане да са с по-висок размер, като могат да достигнат до 300 лв. месечно. След увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., ще се увеличи и необходимата натрупана сума в партидата, за да се получи право на пожизнена пенсия.
При равни други условия може да се очаква, че необходимата сума за пожизнена пенсия ще се увеличи до нива от 11 000 – 12 000 лв., докато минималната пожизнена пенсия ще се увеличи от 45 лв. в момента на 55,50 лева. При избор на разсрочено плащане, максималният размер на месечното плащане ще се увеличи от 300 на 370 лв., докато при еднократното плащане, сумата ще нарасне от 900 лв. на 1100 лева.
От началото на септември до сега във всички дружества се отчете плавно, но стабилно повишаване на интереса, но все още бройката на сключени договори е относително ниска и с оглед интереса на голяма част от първите дами с право на втора пенсия да изчакат с подаване на заявления, общият брой на сключените договори очакваме да достигне 1000-1200.
Отчетът за сключените договори за допълнителни пенсии се изпраща ежемесечно от пенсионните компании към КФН, която ги обобщава и оповестява на електронната си страница, като позволява тази информация да се следи от всички заинтересовани лица на тримесечна база.
– Смятате ли, че е нужно „доработване“ на КСО в тази посока? И какви проблеми все още не са решени с него, според вас? Каква е рeaлнaтa дoхoднocт oт пeнcиoннитe cпecтявaния у нас прeз пocлeднитe 20 гoдини?
– Наред с успешното начало на пенсионни плащания от втория стълб, БАДДПО и работодателските организации ще продължат да настояват да се направят и оставащите промени в КСО, с цел елиминиране напълно на несправедливостта да се редуцира държавната пенсия, вече с по-малък процент, но не напълно точен коефициент на редукция. При определяне на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО трябва да се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това, какво е тяхното формално наименование в закона. Тази специфичност до момента не е уредена и следва да бъде взета под внимание.
Категорично доходността на дружествата, както в номинално изражение, така и реалната е положителна от началото на дейността на частните пенсионни фондове през 2004 г., от когато се публикува цената на дялове до сега. Това се доказва от официална информация от КФН и от сайтовете на пенсионните компании, където е видно, че дяловете на всички фондове – УПФ, ППФ и ДПФ са нараснали почти двойно с малки разлики между фондовете в зависимост от постигнатата доходност от всяко дружество. Средногодишно за същия период доходността на пенсионните фондове е над 5.25%, което е близко до средното представяне на външни аналогични фондове, които менажират пенсионни средства в Европа и при сравними инвестиционни ограничения.
– В момента сме свидетели обаче на инфлационни процеси. Как се очаква това да повлияе на реалната доходност, реализирана от фондовете?
– Инфлационните процеси са изключително ново явление, което възникна през последните няколко месеца в резултат на множество макроикономически фактори, като постепенно излизане от Ковид кризата, покачване на цените на суровините, електроенергията, икономическия подем и нарушените вериги за доставки в глобален план. Нека си припомним, че имахме и доста години в последното десетилетие на дефлация, както и че в момента все още фондовете инвестират във времена на отрицателни лихви, които централите банки планират как да управляват и коригират в новата реалност.
Точно поради тези неоспорими конюнктурни и непредвидими процеси на паричните и капиталови пазари, според нас е важно да се прилага коректен подход и взима в предвид, че сравнението между доходност и инфлация при пенсионното осигуряване трябва да отчита задължително факта, че парите в пенсионните фондове са дългосрочни и правилното сравнение е за дълги периоди (35-40 г), а не за 1 г. или месеци. Като цяло понятието реална доходност или разликата между доходност и инфлация за пенсионен фонд е само един от многото ориентири, който по различни причини бе въведен само и единствено за пенсионните фондове. Обръщаме внимание, че и до днес при измерването на доходност на нито един друг финансов продукт за масово спестяване (банкови депозити, застраховки, взаимни фондове и др. ), подобен показател не се отчита.
В този смисъл, ако се следва този подход, отчетената временна по-висока инфлация за този определен период ще се отрази негативно на измерителя реална доходност чисто математически и временно, но с оглед специфичния характер на пенсионния продукт, който се базира на т.нар. „дълги“ пари, тази стойност няма да се отрази на представянето на пенсионните фондове в дългосрочен план, защото фондовете ще имат време да наваксат през годините. Отново ще напомним, че би било грешка да се правят изводи на база на толкова кратък период – например последно тримесечие. Пенсионното осигуряване е дългосрочен процес и това, което има значение за всеки човек, е колко е доходността за целия му период на осигуряване, а не само за дадена година. Нормално е да има някоя година с по-висока доходност, друга с по-ниска, даже може да е отрицателна, но това е временен измерител и се променя ежедневно. Това, което е важно, е колко е доходността общо за всички години на осигуряване и то на всеки един човек отделно.
– Каква тенденция наблюдавате по отношение бъдещите пенсионери – предпочитат ли те да държат парите си за втора пенсия в частен фонд или са по-склонни да ги преместят в държавния фонд?
– След началото на фазата на изплащане, хората започнаха да се информират и анализират още по-задълбочено собствената си ситуация, внимателно преценяват интереса си, включително и това дали двете им пенсии са по-малко от една. Важно е самите те да са наясно, че прецизното установяване дали пенcията от УПФ компенсира намалението от НОИ, е строго индивидуално за всеки осигурен. Намалението от НОИ е различно за всеки, а за немалък брой хора няма никакво намаление. След увеличението на минималната пенсия броят на тези, които няма да имат никакво намаление от НОИ, ще стане по-голям и това ще продължи и в следващите години. От друга страна, размерът на пожизнената пенсия от УПФ е различен за всеки.
Важно е да се отбележи и акцентира, че за хората, на които не им предстои до 1, 2, или 3 г. да се пенсионират, прехвърлянето в НОИ е неизгодно. Това е така, защото съгласно закона държавната пенсия се намалява независимо каква е сумата в УПФ. И при 5 лв. и при 20 000 лв., прехвърлени в НОИ, държавната пенсия не се намалява. Нашите осигурени лица започват все по-рационално да осъзнават разликата между солидарния и капиталовия стълб и да взимат адекватни решения, а също така и поради въвеждането на много по-нисък и справедлив процент на редукция от 1 септември 2021 г.
До месец септември 2021 г. по действащата методика се прилагаше неправилна редукция в размер на около 25% на държавната пенсия, ако кандидат-пенсионерът притежава партида в ДЗПО. Тази редукция беше въведена от 2015 г. и бе неправилна, защото не отчиташе, че всъщност тези лица са се осигурявали само за период от двадесет години (при необходими поне 35-40 г редовни вноски във втория стълб), както и че от началото на ДЗПО има слаба динамика, и нисък размер на вноската към универсалния фонд, стартирала от 2% и достигайки едва до 5% за две десетилетия.
Променената методика за намаляване на индивидуалния коефициент безспорно ще доведе до по-високи размери на пенсиите, отпускани от ДОО, на хората, които са осигурени и във втория стълб. Намалението на тяхната „държавна“ пенсия ще бъде приблизително два пъти по-малко, а в същото време, те са подсигурени да получат доход и от своя универсален пенсионен фонд.
Възможно е до 30 юни 2021 да е имало интерес от хора с малък стаж и такива, които не са се осигурявали регулярно или са работили и получавали възнаграждения в сферата на сивата икономика, но бройката не е значителна.
Всъщност за почти всички осигурени с лични партиди в УПФ не е изгодно да се прехвърлят. Прехвърлянето на лични партиди в НОИ през последните пет години (около 1%) бе незначително и е логично да се анализира в сравнение с общата бройка на осигурените лица в УПФ, която към 30 септември 2021 г. надхвърля 4 827 412 човека.
– Смятате ли, че политиката на държавата по отношение на частните пенсионни фондове е твърде рестриктивна, що се касае до инвестиции?
– Както и в България, пенсионният бизнес и управлението на пенсионни спестявания по целия свят е високо регулиран бизнес. Това е определящо за стабилността на пенсионните фондове и контрола на инвестиционния процес. Отчитайки текущите инвестиционните ограничения, които са действали през по-голямата част от периода от 2004 г. до сега, максималната експозиция към динамични и променливи активи се лимитира до 35% (20% акции и 15% в колективни инвестиционни схеми – КИС ). Заедно с възможните инвестиции в АДИСЦ (Акционерни дружества със специална инвестиционна цел) и имоти – реално се достига 46%, което не е и малка експозиция към по-динамични инструменти. За третото тримесечие на 2021 г. експозицията към подобни динамични активи нарасна до 38% в резултат на пандемичните мерки и антикризисните политики на централните банки, след като пенсионните портфолио мениджъри бяха намалили консервативно дела на рисковите активи до 25% при първоначалната пазарна корекция от месец март 2020 г.
Инвестиционната политика би могла се надгради и допълни, разбира се с нови възможности за инвестиции, например в суровини, разработването на по-прецизни указания за инвестиции в алтернативни фондове и допускането на непублични компании (private equities) да са част от пенсионните портфейли.
Но в същото време от по-стратегическо важно значение би било държавата да подкрепи пенсионните фондове да излязат на пазара на мултифондове така като беше разработено в работна група с участие на представители на КФН, МФ и БАДДПО още през 2007-2008 г., но не беше осъществено. Създаването на мултифондове с различен рисков профил в рамките на ДПФ и УПФ ще съответства най-адекватно на различния възрастов състав на осигурените лица, тяхното отношение към риска и ще е ключово за правилното управление на средства на нашите клиенти, които ще могат да участват в управлението на средствата си чрез избора на мултифонд. Младите хора с модерни професии са склонни на по-висок риск и желаят да изберат по-рисково инвестиране на средствата си в доброволен или универсален пенсионен фонд, за разлика от хората в предпенсионна възраст. Мултифондовете ще дадат възможност за участието на осигурените лица в управлението, което те искат и в момента.
– Какви са очакванията Ви за динамиката в сектора през следващата година?
– Предвиждаме през следващата година много повече хора да поискат да получават втората си пенсия, тъй като ще навършат необходимата възраст. Бройките ще нарастват по-бързо в сравнение с първите сключени договори след 1 септември 2021 г. и поради нарастващия опит и познания на осигурените лица и организационно-технологичните подобрения на процесите в самите пенсионни дружества. Най-вероятно и увеличението на минималната пенсия до 370 лв., което се очаква от осигурените лица да влезе в сила от 25 декември 2021 г., също ще окаже въздействие и ще ги мотивира много повече клиенти на фондовете с навършена пенсионна възраст да се възползват от правото си на допълнителна пенсия от УПФ.
Ще се предвидят и нови промени в КСО в началото на 2022 г, по които се работи в момента от работна група, водена от МФ, за да се подсигурят законово условия за прилагане в България на Европейския Регламент за доставчици на доброволен Паневропейски Персонален Пенсионен Продукт (ПЕПП). БАДДПО активно участва в дискусията с твърдо мнение, че било най-подходящо за новия продукт ДПФ по ПЕПП да се въведат вече разработваните текстове за въвеждането на мултифондов механизъм в рамките на УПФ и ДПФ.
Наред с успешното начало на пенсионни плащания от втория стълб, БАДДПО и работодателските организации ще продължат да настояват да се направят и оставащите промени в КСО, с цел елиминиране напълно на несправедливостта да се редуцира държавната пенсия вече с по-малък процент, но не напълно точен коефициент на редукция. При определяне на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО трябва да се вземат под внимание всички субсидии от държавния бюджет, без оглед на това, какво е тяхното формално наименование в закона.
Източник „дир.бг“ тук
