Категория: Интервю

Какво се случва с парите ни за втора пенсия

Към момента на пенсиониране всеки ще си получи парите – толкова, колкото са, казва Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване

Какво се случва с парите ни за втора пенсия, които трупаме в частните пенсионни фондове? Последните данни на Комисията за финансов надзор показаха, че активите на универсалните пенсионни фондове, където се осигуряват задължително всички, родени след 1 януари 1960 година, са намалели с над 800 милиона лева от началото на годината.

В края на миналата година активите на фондовете са били в размер на 16,76 милиарда лева, а към края на юни тази година те намаляват до 15,94 млрд. лева. Става въпрос за парите на 3,9 млн. българи. Всеки месец 5% от дохода им отива като осигурителна вноска именно в частните универсални пенсионни дружества, за да се трупа като втора пенсия.

Отново данните на КФН сочат, че шест от 9-те фонда за задължително допълнително пенсионно осигуряване са с отрицателна доходност за периода 30 юни 2020 г. – 30 юни 2022 г.

Означава ли това, че парите ни за втора пенсия са се стопили?

„Нищо не е загубено, нищо не е изчезнало. Това е счетоводна оценка на активите към дата за конкретен момент. И това не е загуба“, категорична е Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и председател

на УС на ПОК „Доверие“.

„Счетоводната оценка по пазарни цени е към даден момент, и тук подчертавам, че в края на всеки ден тази оценка е различна. Колко процента е отрицателната доходност към даден момент означава, че ако към този момент продадем всички активи, които се намират в портфейла на пенсионните фондове, тогава ще имаме тези, няма значение колко милиона, по-малко.

Казвам, че няма значение, защото ние нищо не сме продали, нямаме намерение да продаваме и ще изчакаме, както винаги се е случвало по време на криза, когато цените на всички инвестиции се възстановят, което със сигурност ще се случи. Нека не притесняваме хората с това, че са им изчезнали парите. Нищо подобно няма“, обяснява Петкова.

Гарантирани ли са парите ни, натупани във фонда

„Към момента на пенсиониране всеки ще си получи парите – толкова, колкото са“, категорична е Даниела Петкова. „Към момента на пенсионирането пенсионните дружества са задължени със собствени средства да осигурят на клиентите си да имат в партидите си не по-малко от сумата, която са внесли в тези партиди през всичките години, в които са се осигурявали, плюс положителен доход, равен най-малко на всички такси, които дружеството е събирало през целия период“, допълни тя.

По думите й това означава гаранция за нулеви такси към момента на пенсионирането. Според нея, ако говорим за притеснения от гледна точка на сегашната ситуация с отрицателната доходност, то много по-голям риск има за дружествата, отколкото за хората. Защото, ако не се възстановят тези пари, дружествата трябва със собствени пари да попълнят партидите на хората.

Какво означава отрицателната доходност на фондовете

„Това е доходност, това не е загуба и ще дам пример с държавните облигации, които са една съществена част, да не кажа най-голямата част от портфейлите на пенсионните фондове. От началото на годината на всички държавни облигации, не само на България, в целия свят, във връзка с инфлацията, с това, че централните банки повишават лихвите, цените им падат и им се увеличава доходността.

Защо казваме, че това е доходност, а не загуба – всяка една от тези емисии към момента има принос към отрицателната доходност, защото са им спаднали пазарните цени, но когато дойде падежът на съответната държавна облигация, независимо колко й е паднала цената, ние ще си вземем номинала със съответната доходност, която има към тази емисия и тя е положителна“, посочи Даниела Петкова.

И напомня, че пенсионните фондове не минават за пръв път през кризи. През 2008 – 2009 година отрицателната доходност на пенсионните фондове в България беше стигнала до над 20%. Но се възстанови през следващата година до степен, до която не само се компенсираха тези 20-25%, но и към края на миналата година, общо за целия период на време, доходността е положителна.

Според нея единствените хора, които в момента имат проблем с отрицателната доходност, са тези, които се пенсионират. Защото те реално оперират с парите си от индивидуалната си партида, доколкото към момента на пенсиониране каквото има в индивидуалната партида на човека се прехвърля в новосъздадения фонд и в този случай.

„Да, ние прехвърляме по-малко пари. Но нека не бъркаме доходността на големите фондове и в които са парите на всички осигурени, с новите фондове, които са за изплащане на пенсии. Новите фондове нямат такава отрицателна доходност, защото са нови и в тях не е имало инструменти от предните години, които сега да оценяваме по по-ниски пазарни цени“, обясни експертът.

Актуализация на вторите пенсии

„За да компенсираме хората за това, че в момента, в който се пенсионират, влизат с вероятно по-малко пари, но не по-малко от сумата на брутните им вноски, което се отразява на размера на първата им пенсия и тя е една идея по-ниска, отколкото би била, ако не беше тази отрицателна доходност, затова законът е регламентирал, че всяка година всички пенсионноосигурителни дружества актуализират пенсиите. И тъй като доходността в тези новосъздадени фондове изобщо не е такава като в големите фондове, ние много се надяваме, че ще можем да компенсираме тези хора с една актуализация на пенсиите, която да обере тази разлика“, допълни Даниела Петкова.

„Доверие“ актуализира пенсиите на 1 април с от плюс 0,5% на няколкодневните пенсионери до 7% на тези, които се бяха пенсионирали септември миналата година“. Следващия 1 април ние отново ще ги актуализираме и досегашните резултати, които имаме от инвестициите на фонда за изплащане на пенсии, ни карат да бъдем убедени, че отново ще има актуализация с положителна доходност“, каза председателят на пенсионното дружество.

Колко получават пенсионерите от втория стълб

От септември миналата година пенсионните фондове започнаха да изплащат втори пенсии. Първите данни показаха, че хората теглят предимно парите си разсрочено или наведнъж, защото все още нямат достатъчно натрупвания в партидите си поради по-краткия период, в който са се осигурявали в тях. Затова и малцина получават пожизнена пенсия.

Според изчисления на експерти, за да могат хората сега да получават пожизнена пенсия от втория стълб, трябва да имат между 13 000 и 14 000 лева в партидата си. Причината е вдигането на минималната пенсия от 1 юли на 467 лева. Нужната сума, за да се получава пожизнена пенсия от втория стълб, ще расте с всяко увеличение на минималната пенсия.

„Ние от самото начало не бяхме съгласни да се обвързва размерът на плащането от втория стълб с минималната пенсия. Защото това са политически решения, които не бива да имат нищо общо с парите, които ние изплащаме на хората“, каза Петкова.

По думите й с всеки ден се забелязва увеличаване на броя на пенсиониращите се хора и впечатлението й е, че засега те са доволни от това, което могат да получават като втора пенсия. Забелязва се и още една тенденция – след всеки следващ месец първите пенсии, които отпускат, имат тенденция на увеличение. Според експерта тази тенденция ще продължи, докато се появи първият човек, който има 37-40 години осигуряване във втория стълб. Тогава вече може да се съди дали пенсиите от втория стълб отговарят на първоначалния му замисъл.

Да прехвърлим ли парите си в НОИ

Осигуряващите се в универсалните пенсионни фондове имат право да прехвърлят парите си в държавното обществено осигуряване, ако сметнат, че така ще получават повече пари. От 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. човек ще може да промени осигуряването си до 1 година преди навършване на пенсионна възраст по чл. 68, ал. 1 на КСО. От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. срокът се удължава на 2 г. От 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. става 3 г., от 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. – 4 г., а след 1 януари 2038 г. – 5 г.

„Няма нито една разумна причина, ако човек не е пред пенсия, без значение от доходността на пенсионните фондове, да си прехвърля парите в НОИ. Законът дава безплатна опция – може да ги прехвърли, може и да не ги прехвърли. Но нито ще му се повиши държавната пенсия, ако ги прехвърли, нито средствата му във втория стълб ще станат повече или по-малко, отколкото са“, категорична е Даниела Петкова.

По думите й смисъл за прехвърляне в първия стълб има само за онези хора, които непосредствено преди да се пенсионират от първия стълб, имат информация колко би била пенсията им от първи стълб и дали намалението, което ще им направят, ако си запазят парите във втория стълб, ще бъде по-високо, отколкото парите, които ще получават от втори стълб. Педи пенсиониране никой няма никакъв интерес, допълни тя.

За повече информация от тук.

Владислав Русев: Отрицателната доходност на фондовете за втора пенсия ще бъде възстановена

„Пенсионните фондове са дългосрочни инвеститори и вече 20 години са доказали, че управляват достатъчно разумно и ефективно средствата на своите клиенти. Не трябва да се притесняваме! Това, което се случва, се дължи на събития, които всички виждаме – кризата с енергоносителите, войната в Украйна и инфлацията. Едновременното проявление на всички тези фактори води до отрицателни преоценки на финансовите пазари, където са инвестирани активите на пенсионните фондове – средствата на осигурените лица. Това не е нито първата, нито ще е последната криза. Кризата през 2008-2009 година беше три пъти по-драматична като проявление и като отрицателна доходност. Нямаме колебание, че това, което в момента се явява като отрицателна доходност, ще бъде възстановено“.

Това обясни пред БНР Владислав Русев от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

6 от фондовете за втора пенсия са с отрицателна доходност за периода юли 2020 – юни 2022 г.
До края на годината не очакваме нещо драматично, по-скоро очакваме начало на възстановяването, подчерта той.

Интервюто на Снежана Иванова с Владислав Русев в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

Има ли риск за втория пенсионен стълб в условията на криза?
Предаване: Денят започва, 01.09.2022

Изчезват ли парите ни за втора пенсия? При рекордните нива на инфлация и кризите в страната, какво да очакват пенсионерите от втория пенсионен стълб? По темата разговаряхме с Николай Марев от Асоциацията на пенсионните фондове и бившия социален министър Христина Христова.
По думите на Николай Марев не може да се говори за загуби, а за преоценка на активите. Уточни, че на хората, на които предстои пенсиониране, парите им в последните 5 години трябва да бъдат управлявани по-консервативно, за да се избегне волатилността на пазарите. За това е необходима законодателна промяна.
Вторият стълб е създаден, за да компенсира проблемите в демографията на България. Предвид застаряващото население на страната, държавата трябва да дава все повече пари, защото няма кой да плаща осигурителните вноски. 8,3 млрд. от бюджета отиват за плащане на пенсии. Това означава, че държавните пенсии зависят от състоянието на икономиката на държавата. Вторият стълб зависи от това какво се случва по света през всички тези години, поясни той.
Марев подчерта, че парите на хората от втория стълб са защитени. „Ние имаме резерви за гарантиране на бруто вноските, т.е. няма да имаме нито едно осигурено лице, което да получи по-малко от това, което е внесло и това е минимумът“, допълни той.
Христина Христова припомни, че тристълбовият пенсионен модел е от 2000 г. в България. Подчерта, че вторият стълб това са инвестиционни, капиталови схеми. Първият стълб представлява разходно-покривна солидарна схема. Във втория стълб всеки има лична партида и става въпрос за парите, които е спестил човекът плюс това, което е добавило пенсионно-осигурителното дружество от своята инвестиционна активност. В ситуация на инфлация не може да очакваме да нарастват доходността и активите, обясни тя и допълни, че при консервативно инвестиране се прави всичко възможно да се съхранят парите на хората.
Христова е категорична, че законодателството трябва да продължи да се усъвършенства. Младите хора трябва да имат осигурителната култура да следят какво се случва във втория стълб и да имат грижа за парите, които дават.

Целия разговор вижте във видеото.

Във връзка с медийни публикации и публикуваните данни от КФН за състоянието на активите в универсалните пенсионни фондове за първото полугодие на 2022 г., г-жа Милтенова разясни, че причината за временния спад в доходността на фондовете към 30-ти юни е войната в Украйна и променената лихвена политика на централните банки. Тя изтъкна и успокои зрителите, че трусовете на пазарите няма да повлияят отрицателно на спестяванията в дългосрочен план. Предвижданията са за последващо възстановяване, като само за последните 30 до 40 дни пенсионноосигурителните дружества са възстановили над 3 % от доходността. Тя отново напомни, че вложените пари по партидите на осигурените лица във втория стълб са защитени със закон. След последните приети промени в КСО през 2021 г., законодателят подсигури напълно средствата на осигурените лице в ДЗПО, като внесените бруто вноски във втория стълб са на 100% гарантирани в момента на пенсионирането, т.е. дружествата и пенсионните фондове никога няма да изплатят по-малко от това, което са вложенията и всичко останало ще бъдат натрупани положителни доходности от инвестиции през годините. За целия период на съществуване на ДЗПО фондовете постигат положителна дългосрочна доходност, която включва и епизодични години на пазарни турбуленции и временни пазарни корекции.
И анализаторите потвърдиха, че парите във втория стълб са защитени. В допълнение, г-н Иван Нейков отбеляза, че фондовете имат капацитета да надградят трудностите в момента около световната криза и да излязат на положителна доходност, както и, че това са дългосрочни вложения и за по-дълъг период от време доходността е винаги положителна.

Повече информация вижте от сайта на БНТ

https://www.facebook.com/watch/?v=400188848813000

Повече информация от mediapool.bg:

Осигуровките за старини ще следват хората
ЗЛАТНО ВРЕМЕ: Европейската пенсия само за богати
Новите фондове ще бъдат доброволни, но засега няма кой да ги предлага

Паневропейският пенсионен продукт, или т. нар. европейска пенсия, е подходящ основно за хора с високи доходи, които през трудовия си път работят и в други държави от ЕС. Това коментираха за „Телеграф“ от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Паневропейският пенсионен продукт ще се въведе и в България с промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от финансовото министерство. Тези изменения са на етап обществено обсъждане към момента. Още отсега обаче е ясно, че интерес към предлагане на европейска пенсия у нас обаче няма. Поне засега, докато някои спорни моменти не се изчистят в самия Регламент на ЕС, с който се урежда този нов продукт.

Паневропейският пенсионен продукт представлява вариант на пенсионен спестовен продукт на капиталов принцип. Той дo голяма cтeпeн щe пpиличa нa доброволните пенсионни фондове, които от години функционират у нас като трети стълб на пенсионната система. Основната идея е да позволява пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в ЕС към друга с преместването на човека.

Продуктът ще може да се предлага чрез създаване на пенсионни фондове от различни участници на финансовия пазар – международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, кредитни институции, банки и др. Идеята е те да могат да оперират на различните европейски пазари и да правят допълнителни пенсионни плащания за хората, които инвестират в тях доброволно, в зависимост от натрупана лична партида.

Като една от формите на пенсионно спестяване в инвестиционни портфейли – според българските пенсионни дружества, тя ще е подходяща основно за хора с високи доходи и натрупани сериозни лични средства, които работят през трудовия си път в държави от ЕС и биха искали да диверсифицират натрупаните спестявания. Допълнителна специфика е трансграничната преносимост на продукта, т.е. пенсионният спестител ще има един и същ продукт и ще продължи да инвестира в него независимо къде работи в Европейския съюз. Но това ще е постижимо, ако се намерят заинтересовани оператори и доставчици, които желаят да предлагат паневропейския пенсионен продукт в България.

Европейска пенсия може да се получава, ако има редовни и сериозни по размер инвестиции в европейски пенсионни фондове за дълъг период от време. По отношение на фазата на натрупване е въведено изискване човекът, който започва да внася осигуровки за втора пенсия в такъв фонд, да има навършени 16 години. Това условие е приложимо и за доброволните пенсионни фондове. Плащанията на европейска пенсия ще могат да започнат, щом човекът придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Европейската пенсия ще може да се наследява по същия начин, както е при ДПФ. Осигурителните партиди ще са лични и могат да се прехвърлят както между различни дружества в България, така и към фондове в друга държава от ЕС. Съгласно проекта прехвърляне на партидата за европейска пенсия ще може да се извършва веднъж на 5 години.

Една от основните отличителни черти при паневропейския пенсионен продукт е, че той дава възмoжнocт xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Дават се и инвecтициoнни възмoжнocти нa ocигypeнитe да избират между шecт paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ. Включва се елемент и на мултифондове, който все още липсва при доброволните и универсалните пенсионни фондове.

При паневропейския пенсионен продукт средствата на осигурените лица се инвестират дългосрочно на световните капиталови пазари в различни инвестиционни инструменти. От тази гледна точка реализирането на добри нива на доходност е в пряка зависимост, както и при ДПФ, от уменията и опита на доставчика (напр. пенсионен фонд) за професионалното управление на портфейлите и постигане на възвръщаемост. При базисния паневропейски пенсионен продукт всички инвестиционни разходи са ограничени до 1%, което би могло да лимитира инвестиционните разходи за спестителите. Но е под въпрос дали при тези условия продуктът ще започне да бъде предлаган от различни оператори, които на практика ще реализират по-високи оперативни разходи по управлението на партидите, посочват от БАДДПО.
Искат промяна в регламента, за да заработи

Активните дискусии в работни групи по въвеждането на паневропейския спестовен продукт продължиха няколко години преди приемането на самия Регламент на ЕС.

През този период изникнаха много нерешими трудности и по линия на еднаквото му данъчно облагане, прилагане на единни биометрични таблици и коефициенти за смъртност; еднакви изисквания за лицензиране на операторите, за единен надзорен контрол, нереалистично ниски такси и др. С много компромиси се одобри сложен продукт, който до голяма степен не отговаря изцяло на нуждите на пазара и на възможностите на предвидените доставчици да намерят икономическа обосновка да го предлагат. В тази връзка сега всички държави членки, включително България, са задължени да променят законите си, за да може да се предлага продуктът без яснота дали ще има реален интерес от доставчици. По наша информация към момента няма първоначален интерес от българските пенсионно-осигурителни дружества или застрахователни институции да предлагат този продукт, посочват от БАДДПО. Пенсионната индустрия и пазарните участници в Европа, не само в България, все още се отнасят с големи резерви колко бързо и дали в този вид и структура са напълно подходящи паневропейският пенсионен продукт да привлече доставчици, които да го предлагат. Изказват се мнения, че на този етап не се забелязва сериозен интерес от големите оператори като международни пенсионни фондове, глобални застрахователи, банки и асет мениджъри. Не се очаква в близко време и в България и другите държави на ЕС да започне да се предлага европейска пенсия поне дотогава, докато самият новоприет Регламент на ЕС не бъде адекватно променен.

Източник: в-к „Телеграф“
София Симеонова София Симеонова

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/11422322

Източник: „24 часа“

Oбщoeвpoпeйcĸият пeнcиoнeн пpoдyĸт e cxeмa нa индивидyaлнo пeнcиoннo ocигypявaнe, ocъщecтвeнo нa ĸaпитaлoв пpинцип. Toй, дo гoлямa cтeпeн, щe пpиличa нa дoбpoвoлнoтo пeнcиoннo ocигypявaнe, ĸoeтo имaмe в тpeтия cтълб нa пeнcиoннaтa cиcтeмa. Oчaĸвa ce oнeзи, ĸoитo пoжeлaвaт дa имaт пoдoбeн вид ocигypявaнe, дa cпecтявa в cвoя индивидyaлнa ocигypитeлнa пapтидa и в зaвиcимocт oт тoвa, ĸoeтo ce e aĸyмyлиpaлo ĸъм мoмeнтa нa пeнcиятa, дa oпpeдeли paзмepa й. Toзи пpoдyĸт щe дaдe възмoжнocт дa xopaтa дa мoгaт дa пpeнacят пpaвaтa cи в дpyги cтpaни oт EC. Toвa зaяви eĸcпepтът пo пeнcиoнни cиcтeми дoц. Жeĸo Mилeв в пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа Оn Аіr.

Πo дyмитe мy нaд 10 милиoнa ca xopaтa, ĸoитo paбoтя в cтpaнa, в ĸoятo нe ca ce poдили. Ha нивo EC cъc cигypнocт тaзи възмoжнocт щe дaдe нa xopaтa дoпълнитeлeн cтимyл дa ce cпecтявa зa дoпълнитeлнa пeнcия. Дeмoгpaфcĸият пpoблeм ĸacae вcичĸи cтpaни в Eвpoпa и тoвa oĸaзвa мнoгo cepиoзeн нaтиcĸ въpxy paзxoднoпoĸpивнитe cиcтeми, a пeнcиитe ce ocигypявaт oт paбoтeщитe в мoмeнтa.

„Heoбxoдими ca дoпълнитeлни cпecтявaния, ca дa ce финaнcиpaт пeнcиитe нa oнeзи xopa, ĸoитo щe ce пeнcиoниpaт cлeд 20-25 гoдини. Πpeдвиждa инcтитyциитe, ĸoитo имaт интepec нa ĸъм тaзи oблacт нa ocигypявaнeтo дa имaт възмoжнocт дa нaвлязaт нa тoзи пaзap и дa пpeдлaгaт пoдoбнa cxeмa. Moжeм дa oчaĸвaмe пo-гoлямa ĸoнĸypeнция нa тoзи пaзap“, ĸoмeнтиpa Mилeв.

„Инвecтициoннитe възмoжнocти нa ocигypeнитe ca шecт – c paзлични инвecтициoнни пopтфeйлa c paзличнo нивo нa pиcĸ“.

Bтopa пeнcия

Πo дyмитe мy бe paзбит митът, чe инвecтициoннитe фoндoвe нямa дa плaщaт. Oнeзи, ĸoитo имaт cpeдcтвa и peдoвнo ca внacяли ocигypитeлнитe cи внocĸи, мoгaт дa paзчитaт нa peдoвнo плaщaнe oт пeнcиoнния фoнд.

Двa cтълбa пъpви и втopи ca paзлични пo xapaĸтepa дa фyнĸциoниpaнe. Πъpвият cтълб e paзxoднo пoĸpивeн, a пpи ĸaпитaлoвитe cтълбoвe зaвиcи oт тoвa ĸoй ĸoлĸo e нaтpyпaл.

„Унивepcaлнитe пeнcиoнни фoндoвe имaт зa цeл дa ĸoмпeнcиpaт нaмaлeниeтo, ĸoeтo ce пoлyчaвa oт пъpвия cтълб нa cиcтeмaтa“.

Πpeз гoдинитe внocĸaтa oт 2% cтaнa 5%, имaшe гoдини в ĸoитo ce гoвopeшe дa cтигнe дo 7%. Πapитe, ĸoитo oтивaт във втopия cтълб нa cиcтeмaтa ĸaтo пpoцeнт oт ocигypитeлния дoxoд ca мaлĸo в cpaвнeниe c тeзи, ĸoитo ce дaвaт зa пъpвия cтълб нa cиcтeмaтa. Kъм днeшнa дaтa cъoтнoшeниeтo e 5% зa втopия cтълб и oĸoлo 20% зa пъpвия cтълб.

„B мoмeнтa пeнcиoннитe фoндoвe ycпявaт дa изпълнявaт poлятa cи. Дopи дa нe ce вдигa внocĸaтa дoпълнитeлнo, тeзи, ĸoитo ce ocигypявaт peдoвнo, щe имaт cpeдcтвa, ĸoитo щe ycпeят дa ĸoмпeнcиpaт тoвa нaмaлeниe нa пeнcиятa oт пъpвият cтълб“, зaяви eĸcпepт.

За повече информация: пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа Оn Аіr.

Вл. Русев: Кризата ще бъде преодоляна и няма да има крах на икономиката

Промените при пенсионните фондове ще са краткосрочни – няма да преосмисляме стратегията, посочи главният изпълнителен директор на ПОД Алианц България

Каквото и да се случи, няма да има крах на икономиката, тази криза ще бъде преодоляна, колкото и да е тежка от хуманитарна гледна точка. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Владислав Русев, заместник председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество „Алианц България”.
Според него от гледна точка на пенсионните фондове промените са нещо краткосрочно. „Не смятам, че ще се наложи генерално преосмисляне на стратегията. В момента най-важното е да ограничим щетите върху инвестициите и да се позиционираме по правилния начин за ръста, който неизбежно ще дойде”, посочи той.
Русев напомни, че Русия винаги е била възприемана като рискова локация за инвестициите и е категоричен, че това отношение няма да се наложат генерални промени.
Гостът потвърди, че това не е първата финансова криза, през която ще премине секторът.
„Можем да потърсим аналогии с други подобни кризи, последната беше през 2020 г., когато започна коронакризата. Тогава пазарите паднаха повече, отколкото сега. Падането започна през февруари, при нас в българските пенсионни фондове беше около 10%, но до средата на годината беше преодоляно, коментира финансистът. – В момента падането на пазарите не е под нивата, с които започнахме 2021 г. Това означава, че доходността на пазарите от 2021 година все още дори не е изтрита.“
Той разкри, че за последните три години доходността е около 15%. „Това, което в момента са изгубили пазарите, е една трета от тази положителна доходност за последните три години”, пресметна Русев.
Финансистът сподели, че определени новини карат пазарите да реагират и положително. „Така стана днес с европейските пазари, които реагираха положително на новината за емитиране на европейски облигации с цел отбрана и енергийна подкрепа”, заяви Владислав Русев.
Какво е състоянието на финансовите пазари в момента? Как ще реагират централните банки ако санкциите се разширят и се стигне до ембарго на енергоизточници и суровини? Кога ще има портфейли с различен рисков профил в зависимост от възрастта на клиента?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria тук