Становище на БАДДПО относно Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от МФ за обществено обсъждане

11.06.2020 г.

На 10.06.2020 г. БАДДПО изпрати писмо-становище до Министерство на финансите /МФ/ относно Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от МФ за обществено обсъждане.

Становище на БАДДПО

По отношение на настоящия Законопроект в определението за „неактивни лични сметки“ (чл. 3, ал. 3 от Законопроекта) се казва, че това са такива, по които от откриването им не са извършвани сделки на разпореждане от техния притежател (повече от двадесет години), което може да е например поради незнание, че лицата притежават акции от масовата приватизация, поради наследство върху акции на наследодател от повече лица и др., и същите се съхраняват в „Регистър А“ към Централен депозитар по лични сметки. Не е ясно, обаче, защо се предполага, че щом като лицата не са извършвали разпоредителни сделки, то те не са упражнявали и други права по акциите – напр. на дивидент, на участие в увеличение на капитал, на глас в общи събрания и т.н.
Вярно е, че поради редица неадекватни решения при първоначалното формиране на българския капиталов пазар и особено в процеса на масова приватизация се стигна до задължително превръщане на бившите приватизационни фондове и дружествата, чиито акции бяха предложени срещу инвестиционни бонове, в публични дружества, регистрирани за търговия на БФБ и без отчитане на волята на акционерите им.
Впоследствие, голяма част от тях се отписаха без провеждане на търгово предлагане и част от миноритарните им акционери не успяха да се освободят от акциите си. Като резултат от такива решения обемът на свободно търгуваните на БФБ акции е нисък, което определя и ниската им ликвидност.
Вярно е също така, че е възможно редица дружества да се управляват чрез миноритарен дял. Принципно, обаче, това са резултати преди всичко от провежданата регулация от страна на държавата на българския капиталов пазар, което доведе и до диспропорции в него още при създаването му. За този резултат не е водещо поведението на гражданите – напр. ниска заинтересаованост, небрежност, липса на инициатива и др., а преди всичко последователно провежданата държавна политика, с която се отнеха възможности за реализиране на доходност от акциите от масовата приватизация.
В този смисъл, както в Концепцията на МФ от 2019 г., така и в настоящия Законопроект, опитът за справяне с наследените проблеми от времето на масовата приватизация в никакъв случай не следва да е за сметка на миноритарните акционери, защото не те са създали диспропорциите в началния стадий от разви-тието на българския капиталов пазар.

Бихме застъпили няколко въпроса, свързани с отделни текстове на предлагания Законопроект, които могат да се обобщят в няколко групи:

1. Публични акции.
В чл. 4 и чл. 5 от Законопроекта собствениците на акциите ще имат възможност в срок до една година от влизане в сила на закона да прехвърлят акциите си от личните им сметки в „Регистър А“ на ЦД към подсметки на член на ЦД („Регистър Б“). В срок от две години от влизане в сила на закона това няма да е свързано с разходи за лицата и няма да се събират годишни вноски върху клиентските активи от инвестиционните посредници (ИП) към Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа. Според БАДДПО такова решение е приемливо и практически приложимо.
Относно чл. 6 и чл.7 от Законопроекта за служебно прехвърляне на ценните книжа, държани по лични сметки, след изтичане на посочения едногодишен срок настъпват два вида последици според вида на акциите:
• за активни акции от публични дружества – да се прехвърлят служебно от „Регистър А“ към „Регистър Б“, като реда и условията за това ще се определят в наредба на КФН;
• за неактивни акции от публични дружества – да се прехвърлят служебно в нов инвестиционен фонд, който ще се управлява от управляващо дружество, избрано от управляващ комитет (чл. 9 и сл. от Законопроекта), като редът и условията за това ще се определят в наредба на КФН.

Отбелязваме, че предвиденото служебно прехвърляне е административно действие с чужда собственост, по силата на закон, което поставя редица въпроси за нарушения на признатата от Конституцията абсолютна закрила на частната собственост.
Неактивните акции са нисколиквидни, тъй като за дълъг период от време липсват сделки и няма инвеститорски интерес към тях и това влияе на оценката им. Стойността на дяловете в инвестиционния фонд, замяната им срещу дялове и други, се предвижда да се определят от избраното управляващо дружество до 3 месеца от служебното им прехвърляне в инвестиционния фонд. Междувременно, избраното управляващо дружество до 1 месец от сключването на договора с управляващия комитет, трябва да подаде заявление в КФН за регистрация или разрешение да организира и управлява инвестиционния фонд (чл. 11 от Законопроекта). Опасяваме се, че що се касае до ново поднадзорно лице на КФН, едва ли предложената със Законопроекта уредба е достатъчна за директните препратки към определени специални закони (§ 1 от Законопроекта). В тази връзка, следва да се прецени удачността им, доколкото се касае за друг субект, а оставянето на редица въпроси на последващо регулиране от КФН чрез наредби не следва да се приема за адекватен законодателен подход, тъй като основни обществени отношения следва да се уредят на ниво закон.
Отделно, в срок от 5 г. лицата, които са получили дялове в инвестиционния фонд, следва да се идентифицират пред управляващо дружество и могат да поискат в същия срок обратно изкупуване на дяловете. Ако не се идентифицират, се определя паричната равностойност на дяловете и в нов петгодишен срок те имат право да я получат, ако не успеят да спазят този срок, средствата постъпват в държавния бюджет.
Сроковете по чл. 6 и чл.7 са преклузивни и са свързани с погасяване правата на притежателите на акции след тяхното изтичане и при липса на активни действия. Считаме, че тези законови предписания представляват институционална намеса на капиталовия пазар, чрез ограничаване на права на акционерите при липса на активност от тях, които стигат и до крайност, а именно: разпореждане с тяхно лично имущество при липса на воля, а при последващо бездействие съществува риск да се стигне до отнемане на правото да получат паричната равностойност на тези акции.

2. Допустимост на инвестиционния фонд като инструмент за инвестиции за институционални инвеститори.
Тези въпроси не са коментирани нито в настоящия Законопроект, нито са предложени чрез него съответни изменения в специалните закони, уреждащи инвестиционната дейност на институционалните инвеститори. Според нас, следва да се обърне внимание на тази непълнота, която би попречила на институционални инвеститори да инвестират в самия инвестиционен фонд.

3. Непублични акции.
Предлагат се аналогични промени, както при публичните акции, но, вместо инвестиционен фонд се споменава за прехвърляне в инвестиционен портфейл, управляван от управител, като уредбата ще е чрез нова наредба на КФН и без в Законопроекта да са уредени поне основни изисквания към това управление и управител. Отново се предвижда в срок от 5 години, притежателите на непублични акции, да се идентифицират пред управителя, а ако това не стане, той да има право да продаде техните акции и прехвърли паричната им равностойност в специално открита клиентска сметка, където се пазят в нов петгодишен срок. Ако същите не бъдат потърсени в срока, средствата постъпват в държавния бюджет.

В Законопроекта се реферира към множество нови наредби от КФН: за служебното прехвърляне в „Регистър Б“ и в инвестиционния фонд, за идентификация на лицата и продаване на акциите, за изискванията към инвестиционния фонд, за управлението на портфейл от управител и др. Считаме, че част от съществените въпроси следва да се уредят на законово ниво.
Отделно, в чл. 14, ал. 8 от Законопроекта, не е ясен обхватът на бъдещата наредба (ред и условия), както и други изисквания във връзка с процедурата, която също не е напълно изяснена.
Промените ще засегнат миноритарните акционери в бивши приватизационни фондове от масовата приватизация (трансформирани в публични холдинги) или в дружества от масовата приватизация (ако лицата са участвали директно на центра-лизираните търгове). Като резултат е възможно да се промени съотношението дребни/мажоритарни акционери. Много е възможно, новият инвестиционен фонд да се окаже мажоритарен акционер, а оттам ще възникват въпроси относно приложимостта на режима на търгово предлагане при промяна в контрола, и инвестиционният фонд не следва да е изключен от това задължение, което предполага създаване на нужната регулация.
Принципно, навлизането на държавен инвестиционен фонд като нов участник в собствеността на частни дружества, не би било добър сигнал за останалите акционери и се опасяваме, че не би довело до повишаване на интереса към капиталовия пазар.

С оглед изложеното, считаме, че дискусията между заинтересованите лица по Законопроекта следва да продължи, за да се намери адекватно решение на наследените проблеми от времето на масовата приватизация и преодоляване на създадените диспропорции пред развитието на българския капиталов пазар, стартирало преди повече от 20 години. Бъдещото решение следва да е в защита на частната собственост и да се прекратят всякакви опити за нейното ограничаване или отнемане без волята на съответния притежател.
Настоящият Законопроект предполага провеждане на активна информационна кампания с подробно описание за правата на титулярите на лични сметки, за стъпките, които те следва да предприемат за защита на притежаваните акции. Също така, следва да се определи приемливо дълъг срок, тъй като, според нас, срокът от една година не е достатъчен.
Не на последно място, решението на проблемите не трябва да се търси с изключване на миноритарните акционери от капиталовия пазар, а чрез подходящи форми за включването им в него, включително и с помощта на адекватна институционална подкрепа за това.