Етикети: #третистълб

Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, свързваща (пътна и жп), каквато е добрата световна практика. Това предложиха експерти от пенсионните дружества в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) на форум в София, организиран Българското актюерско дружество на 28 октомври 2025 г.

✅ Основен акцент: Инвестиции в инфраструктура
Пенсионните фондове да могат да инвестират в различни видове инфраструктура – цифрова, ВиК, пътна и жп, каквато е добрата световна практика.
Защо? Дългосрочният хоризонт на тези инвестиции съвпада с ангажиментите към клиентите. Активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията. Водят до повишено икономическо благосъстояние и стабилна доходност.

Дългосрочният хоризонт в такива инвестиции съвпада с дългия хоризонт на задълженията към клиентите на пенсионните фондове, а активите в инфраструктура са допълнителна защита срещу инфлацията, обясни Мирослав Маринов, като представител на БАДДПО. Инвестициите в инфраструктура водят до повишено икономическо благосъстояние на обществото и от там се „връщат“ в пенсионните фондове през генериране на предвидима доходност и увеличени активи. В дългосрочен план доходността е структурирано прогнозируема и стабилна. Сравнителният анализ на световната практика 10 години назад сочи, че институционалните инвеститори трайно увеличават изложението си към инфраструктура и към 2024 инвестициите им са достигнали близо 7%, като най-висок остава делът в акции (около 30%) на регулираните пазари, облигации (37%), както и дялови книжа в Private equity (около 11%). Данните за тримесечните средни доходности през 10-те най-лоши тримесечия за акциите сочат положителна доходност при инфраструктурата в опозиция на отрицателната доходност в тези периоди при инвестициите в акции и облигации. Това се обяснява с надеждността на инвестициите в инфраструктура, която се „отплаща“, защото се използва непрестанно.
„Стандартно, пенсионните фондове инвестират в национална инфраструктура и икономика. Големите чуждестранни пенсионни фондове го правят и в чужбина – например канадските, инвестират в инфраструктура дори в Австралия“, отбеляза Маринов. В България тези инвестиции могат да стават чрез публично-частни партньорства, в които да се включват и пенсионните фондове. Портфейлите на фондовете ще са защитени, защото ще са още по-добре диверсифицирани – няма целите да са фокусирани в инфраструктура, а частично, докато основните инвестиции са в акции, облигации и др.

⚠️ Други обсъдени теми

Сивата икономика – необходимост от преодоляване на непълното осигуряване.
Ролята на коефициента за редукция – предложения за справедливи решения.
Доброволно осигуряване (трети стълб) – цел: обхват поне 50% от работещите.

На форума бяха обсъдени проблемите пред пенсионната система като преобладаваха предложенията за повече усилия в преодоляването на сивата икономика (осигуряването на непълни доходи), както и увеличаване на значимостта на пенсията от частните фондове, които са персонални дългосрочни спестявания на всеки работещ. Сред обсъдените теми бе и ролята на коефициента за редукция, като се лансираха възможни решения за преодоляване на неговата несправедливост.
Актюерите препоръчаха и засилена работа по разширяване на обхвата на доброволното осигуряване – т.нар. трети стълб, и то да обхване поне 50% от работещите. От БАДДПО настояват да се увеличи тройно сумата, върху която има данъчно облекчение за работодателите, които заделят средства в трети стълб на служителите си. В момента тя е едва 60 лева и не е вдигана от създаването на пенсионния модел преди повече от 20 г.

Предложението на БАДДПО е тя да стане поне 200 лева – по аналогия с ваучерите за храна, с което работодателите заедно и работещите ще имат по-висок принос за изграждане на пенсионните спестявания през годините. За това обаче е необходима законова промяна.

Текстът на прессъобщението, може да свалите от тук

БАДДПО е създадена през 1997 г. в зората на пенсионните реформи като съсловна организация на създаващите се пенсионни компании. Нейната цел след 2001 г. е да представлява интересите на своите членове и обединява деветте лицензирани пенсионни компании като координира усилията им за пенсионни промени в сектора и усъвършенстване на регулаторната среда и законодателна уредба. БАДДПО е член на Европейската конфедерация PensionsEurope, учредена през 2005 г., със задачата да насърчава допълнителното пенсионно осигуряване и да обсъжда значими теми и проблеми, свързани с пенсионната среда в региона.

Галерия:

632 хил. души вече спестяват в доброволни фондове

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“. Целта е да бъдат разяснени някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

Доходност_трети стълб

Данъчно облекчение от 10% годишно, висока доходност, възможност да разполагаш със спестените пари по всяко време, както и да получаваш пенсия 5 години преди навършване на изискуемата по закон възраст. Всичко това е възможно през набиращите все по-голяма популярност доброволни пенсионни фондове или т.нар. трети стълб на пенсионната система в България. В тях вноските за третата възраст са доброволни според възможностите на осигуряващия се и няма ограничения колко договора в колко отделни дружества ще си откриете. Средствата по осигурителните партиди на лицата са персонални и 100% наследяеми.

Към края на полугодието на 2025 г. , по данни на Комисията за финансов надзор, в третия стълб има над 632 000 осигурени лица, по чиито партиди са натрупани общо близо 1,6 млрд.лв.

746 души вече получават трета пенсия, а значителен брой лица са се възползвали от еднократни плащания и плащания на наследници, като за първите шест месеца на годината пенсионните дружества са им изплатили близо 58 млн. лв.

От 2001 година пенсионната система в България е съставена от три стълба. Първият е държавното осигуряване в НОИ и действа на солидарен принцип на осигуряване, Тоест работещите чрез осигуровките си плащат пенсиите на настоящите възрастни хора. А техните ще ги плащат следващите работещи. Първият стълб е изцяло зависим от политически решения – както колко високи да са осигуровките, така и колко ниски или високи да са пенсиите. Вторият стълб са задължителните фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсални и професионални, действащи на капиталов принцип. При тях средствата на всеки осигурен са в индивидуална партида, инвестират се от пенсионната компания с цел увеличаване на доходността, и пенсията зависи от вноските и доходността от инвестираните средства, а не от солидарния фонд или броя на настоящите пенсионери. Универсалните фондове са задължителни за всички, родени след 1 януари 1960 година, а професионалните за работещите при тежки и вредни условия на труд.

Това е т.нар. втора пенсия, при която средствата в осигурителните партиди са лични спестявания, които се наследяват. Но и тук вноските се определят от политиците и все още са доста ниски – замразени от почти 20 години на 5% от осигурителния доход, което прави натрупването в партидите ниско и следва да се преосмисли от политиците. Възможностите за инвестиции са силно ограничени по закон, което ограничава и реалзираната при управлението средствата доходност. Очакването е с въвеждането на мултифондовете чрез изготвения и съгласуван проекозакон между надзорния орган (Комосията за финансов надзор), финансовото министвество, браншовата асоциация и другите заинтерсовани страни, тази картина да се подобри.

Истинската свобода и перспектива за осигуряване на добри доходи на старини обаче е третият стълб – доброволните фондове, които всяка една от лицензираните в България пенсионноосигурителни компании предлага. В тях спестяванията са лични, наследяват се напълно, а доходността е доста по-висока от тази в задължителните пенсионни фондове, като с въвеждане на мултифондовете се очаква да се увеличи чувствително. За сравнение – по последни даннни от КФН през последните 2 години средната доходност на втория стълб е 6,25%, а на третия – 7,09%.

Един от големите бонуси на доброволния пенсионен фонд обаче е данъчното облекчение при направени лични вноски. На освобождаване подлежат осигурителните вноски за трета пенсия, които са в рамките на 10% от годишната данъчна основа.Например, при 70 000 лв. годишен доход, необлагаеми могат да са вноски до 7000 лв. или да бъдат спестени 700 лв. данъци. Допълнително на облагане не подлежат и пенсионните плащания от тези фондове, както и реализираната доходност от инвестициите на активите им. Друго предимство на доброволния фонд е, че човек не е ограничен с какви вноски да се осигурява – нито като размер, нито като периодичност. Могат да се правят както месечни, така и годишни или еднократни вноски. Няма и ограничение в колко фонда може да се осигурява едновременно един човек. Тоест може да имате няколко доброволни пенсионни фонда. При осигуряване в такива фондове могат да се правят вноски в позла на друго физическо лице – например деца, други роднини и т.н. За разлика от средствата по партидите в универсалните фондове, тези от доброволните могат да се теглят винаги по желание на осигуреното лице.

При теглене или при закриване на партидата преди навършване на възрастта за пенсия, се удържа единствено размера на данъка, който е спестен назад в годините в резултат на данъчните облекчения. Ако не сте използвали данъчни облекчения, тогава няма такива удръжки.

Възможността за предсрочно използване на част или на цялата сума прави третия стълб много добра опция за спестяване на средства, особено на фона на почти нулевите лихви на банковите сметки и депозити. Това е финансов продукт, който във всеки един момент има цена на обратното изкупуване, без наказателни такси. „Валутата“ на фондовете се нарича дял и всяко дружество всеки ден публикува стойността на един дял, който отразява текущата стойност на инвестициите в целия фонд като в нея е начислена натрупаната доходност.
Парите във фондовете няма как да бъдат изгубени, защото те са отделни юридически лица от дружествата, които ги управляват. Т.е. – ако нещо стане с дружеството, какъвто случай досега в България не е имало, регулаторът КФН /Комисията за финансов надзор/ ще насочи партидите към друго дружество.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова беше гост на предаването „Ревизия“ по Nova News.

В предаването бяха засегнати както въпроси, засягащи сегашното състояние на втория стълб, анализ на реализираната доходност въпреки всички проблеми на прехода. Милтенова разясни подробно детайли относно активната подготовка за  преход към мултифондов модел и присъединяване към еврозоната.

„Мултифондовият пазар е една важна стъпка и нова философия за управлението на личните пенсионни спестявания“, заяви председателят Евелина Милтенова, коментирайки планираните законодателни промени. По думите ѝ, този модел ще позволи инвестиционни стратегии, съобразени с жизнения цикъл, което се очаква да доведе до значително увеличение на бъдещите пенсии Втората тема, подчертана от БАДДПО, е безпроблемното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

„Пенсионните компании са напълно готови по линия на системи, подготовка на партидите… Всички партиди ще бъдат превърнати в евро по фиксиран курс – без загуби за осигурените лица, без нови договори, без административна тежест“, увери Милтенова. Новата система гарантира прозрачност и сигурност за над 5 милиона осигурени и управлявани активи за над 27 млрд лв., което укрепва доверието в дългосрочната устойчивост на пенсионното осигуряване в България.

Целият запис на предаването с фокус върху втори и трети стълб на пенсионната система, може да гледате тук 

Владимир Нечев, член на УС на БАДДПО, изпълнителен директор на ПОК разяснява ползите от допълнителното пенсионно осигуряване, т.нар. „трети стълб“ в предаването на Българската национална телевизия „Лични финанси със Светозар Костадинов“ на 28 април 2025 г.

Владимир Нечев дава и конкретни примери за натрупана сума в рамките на 35 години, както и за вариантите на нейното изплащане, което може да започне най-рано 5 години преди навършване на пенсионна възраст.

Третият стълб дава голяма свобода на осигуряващите се лица. Нужно е да са навършени 16 години и може да се осигуряваме или да ни осигуряват. Самите осигуровки са три вида според това кой е осигурителят. При лични вноски осигурителят и осигуреното лице е един и същи човек. При работодателските ни осигурява компанията, за която работим. Обичайно те са ежемесечни, както е при ДОО и УПФ. При вноски по трети стълб, от трети лица, осигурителят може да е лице различно от осигуреното.

Особено характерно при ДПФ (допълнителен пенсионен фонд) е голямата гъвкавост на вноските. Ние сами определяме периодичността – еднократно, ежемесечно, тримесечно и т.н. По наше решение може да спираме вноските и отново след това да започнем да се осигуряваме. Няма наказателни такси.

Може да се осигуряваме, в колкото фонда решим на различни дружества, а сумите – колкото ние искаме да заделим. Имаме право и на данъчно облекчение в размер на 10% от данъчната основа. Повече за това в изданието ни от март за данъчните облекчения.

Ако пък работодателят ни осигурява, то това показва грижа за служителите и за тяхното бъдещо благосъстояние. Затова законодателят е предвидил и данъчна преференция, за да се стимулират работодателите да осигуряват допълнително своите служители. Прагът на данъчна преференция обаче е до 60 лв. Не е променян за последните 15 години и затова е време за актуализация, за да не започнат подобни работодатели да се отказват от една придобивка за своите служители.

Препоръчително е предварително да се запознаете с условията и то още онлайн. Могат да бъдат сравнени лихвите както и каква е инвестиционната политиката на фондовете – цялата информация е налична в сайта на КФН.

Във втория и третия пенсионен стълб гражданите имат натрупани лични средства, които се унаследяват и трябва да мислим как чувствително да увеличим тези спестявания, каза в интервю за БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Разговорът за подобряване на инвестирането във втория и третия стълб вече е проведен и чака своето спешно разрешаване чрез въвеждането на т.нар. мултифондов модел, добави тя. И напомни за препоръките в тази посока на експертите и от Икономическия и социален съвет, и от ОИСР.
Несторова изрази несъгласие с тезата, че въвеждането на мултифондове е „подарък“ за пенсионните дружества. „Развитие на мултифондова система означава промяна в начина на инвестиране на средствата, но и намаляване таксите на дружествата. Т.е. дружествата ще трябва да осигуряват по-висока доходност на хората, защото от това ще зависи размерът на тяхното възнаграждение. Така че не говорим за „подарък“, а за притискане на дружествата да изкарат по-добра доходност“, обясни тя. И напомни, че мултифондовата реформа означава въвеждане на фондове с различен профил според възрастта на осигурените лица – за младите ще може да се инвестират по-динамично, а за хората непосредствено преди пенсия – по възможно най-консервативния начин, за да бъде съхранена натрупаната през годините доходност.
Несторова обърна внимание и на възможностите, които третият стълб дава за планиране на заместващия доход след пенсиониране. В него всеки може да внесе толкова пари, колкото прецени, да получи добра доходност, натрупаните средства също се унаследяват, а в годините на натрупване гражданите и в момента получават 10-процентно данъчно облекчение от годишния облагаем доход, напомни представителят на БАДДПО.
„Промените за надграждане на системата, което ще раздвижи втория и третия стълб са готови, цялата експертно-техническа работа е свършена и законопроектът е в Министерството на финансите. Не мисля, че трябва да се чака изработването на пътна карта за пенсионна реформа – това ненужно би отложило във времето промяна, която е изцяло в интерес на спестяванията на гражданите. Трябва да придвижим мултифондовете и успоредно да се работи върху пътната карта“, отбеляза Несторова.
Според БАДДПО влизането на България в еврозоната ще се отрази положително на спестяванията на хората във втория и третия стълб. За пенсионните дружества това е технически процес, за който те вече са готови. Влизането в еврозоната ще повиши инвестиционния рейтинг на България и възможностите да посреща чуждестранни инвестиции, както и участието на пенсионните дружества на външни пазари и ще направи инвестирането по-доходно и по-сигурно. Тенденциите в Европа също са не просто към съхраняване на допълващия капитало-покривен модел, но и в неговото развиване, добави представителят на БАДДПО по БНР.

Държавата би следвало да насърчи работодателите да имат по-активна роля в третия стълб – сподели Светла Несторова, член на УС на БАДДПО в интервю за в. „Капитал“.
Основен механизъм за това са данъчните облекчения, а в България те не са променяни от 20 години. След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии. И така, вместо да стимулираме само потреблението, бихме стимулирали дългосрочното спестяване и бихме позволили на работодателите да играят по-сериозна роля в осигуряването на доходи за късни години.

Цялото интервю може да прочетете тук

Работодателските организации подкрепят идеята на Светла Несторова, председател на Управителния съвет на ПОК „Доверие“, да правят вноски за трета пенсия на служителите си при условие, че държавата въведе финансови облекчения за това.

„Държавата би следвало да насърчи работодателите да внасят осигурителни вноски на служителите за трета пенсия чрез доброволен пенсионен фонд. Данъчните облекчения са основен механизъм, който да стимулира работодателите да допринасят за по-високи доходи на хората след пенсиониране, а в България те не са променяни от 20 години“, каза Несторова при представянето на доклада за действащата пенсионна система и предложенията за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет.

По думите й: „След като облекчението на работодателите за ваучери за храна е 200 лв., може би поне толкова би трябвало да бъде и облекчението за осигуряване в доброволен пенсионен фонд, защото именно в третия стълб могат да се акумулират средства за наистина високи пенсии“.

„Да, първият стълб на пенсионната система ще остане основен, но вторият и третият стълб трябва да бъдат подкрепени“, заяви за „Банкеръ“ и Мария Минчева – заместник-председател на Българската стопанска камара и председател на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Тя добави, че БСК подкрепя всяка идея, която цели активизиране на работодателите и работниците за инвестиране в третия пенсионен стълб – този на допълнителното доброволно осигуряване. Сега облекчението е до 60 лева, а работодателите настояват за 120 лева.

Минчева иска също така държавата да вземе мерки за плащането на осигуровки върху реалните възнаграждения.

Според изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов те също твърдо подкрепят капиталовите схеми, които са призвани да допълнят държавното пенсионно осигуряване. Застаряването на нацията и намаляването на населението се отразяват тежко на пенсионната система и точно капиталовите схеми са тези, които създават допълнителен доход за бъдещите пенсии, обясни той.

От своя страна председателката на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова потърси съдействието и на Фискалния съвет. На среща с двама от новоизбраните му членове – проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов, бе изразена готовност да се работи за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

Съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, като проблемът се задълбочава поради влошаващата се демографска картина в България. След 20-30 години може да се стигне до там всеки работещ да издържа един пенсионер. Този дисбаланс води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на въпросния дисбаланс са важни капиталовите пенсии от втория и третия стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините.

Как е при ваучерите за храна?

Всеки работодател може да спести на себе си и на свой служител общо до 1278 лева годишно от данъци и осигуровки с ваучери за храна, пресметнаха от Edenred.

Защото разходите през ваучери за храна на стойност до 200 лева на месец са освободени от данъци и осигуровки. Върху тази сума по общия ред би трябвало да се начислят 33.40% осигуровки, като 13.78% са за сметка на служителя или работника, а останалите 19.62% са от джоба на работодателя. Отделно служителят би трябвало да плати 10% Данък общ доход върху сумата от 200 лева.

Разбира се тази методика не може просто да бъде копирана от пенсионните дружества по простата причина, че те биха превеждали осигуровки, а не да трансформират данъци. Но е въпрос на желание и на търсене на взаимно приемлив подход между частните фондове и държавата в името на по-достойни старини на българските граждани.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва сериозен заместващ доход“, отбеляза Несторова.

Първата и основна посока за развитие на системата е да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която получават. Според Несторова сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен:“ Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Оригиналната публикация от сайта на БСК може да прочетете тук

В интервю по БНР, за предаването „12+3“, г-жа Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, разказа каква е значимостта на капиталовите пенсии за достойни пенсии.

„Капиталовите пенсии са единственото смислено решение. Сега въпросът е – след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход“.
Това заяви пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

„През последната година българската пенсионно-осигурителна система премина няколко доста сериозни проверки и анализи. Те бяха направени от различна гледна точка. От една страна като част от процеса на присъединяване на България към ОИСР. Ние бяхме един от първите сектори, в които организацията влезе, за да направи оценка и анализ“, напомни тя и очаква скоро да излезе доклад.

Тя подчерта също, че е приключил и дългият процес на вътрешна проверка на системата и нейната стабилност от страна на икономическия и социален съвет, където участват почти всички заинтересовани страни. Третият анализ е на МТСП, който беше само на първия стълб – това, което НОИ събира и изплаща.

По думите ѝ анализът на парламента и на ОИСР дават вътрешна и външна гледна точка на всички сегменти на системата. Те са доста единодушни, което ни дава възможност да заключим, че и тези преценки са верни, обобщи Несторова.

Тя изтъкна, че и от двете страни системата е преценена като изключително стабилна и прозрачна:

„Вноските се събират по начина, по който следва, управляват се по начина, по който е предвидено от закона. Всичко е прозрачно. Наблюдава се на ежедневна база от регулаторите в страната. Системата получи изключително положителна оценка в своята цялост“.

Несторова обаче допълни, че докладите съдържат и препоръки за това как системата да се развие:

„Тук стават ясни доста бързо няколко основни посоки, в които са ни необходими промени. Промените изискват сериозна политическа воля и сериозна политическа стабилност“.

В предаването „12+3“ тя посочи, че първата и основна посока за развитие на системата е, че трябва да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултата от техните спестявания и доходността, която хората получават. Според нея сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен. Не ни дава възможност да печелим за хората от собствените им пари, посочи тя и обясни как се инвестират парите на хората в момента.

„Огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност“.

Светла Несторова подчерта още, че не може един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. Според нея това трябва да се промени:

„Би следвало за хората, които се намират от 20 до към 40 години, парите да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Разбира се, че са по-рискови отколкото са абсолютно консервативните, но динамичното инвестиране и печалбата са пряко свързани. Понеже хоризонтът е много дълъг, това дава време движенията на пазара да бъдат в крайна сметка изравнени и когато човекът навърши 45-50 години той би имал много повече средства в своята сметка, отколкото би имал, ако от началото парите стоят в касичка“.

Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Според нея мярката не търпи отлагане, а политическо разбиране по въпроса има.

Пенсионният модел е успешен, само когато е солидарен, подчерта Несторова. Тя цитира доклад на НОИ, според който у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионера, което по думите й е много лошо съотношение. По стария начин, по който в първия стълб се случват нещата, а именно от вноските на работещите да се плащат пенсиите, това не може да издържи дългосрочно, категорична е тя и добави, че това води до увеличаване на дефицита в бюджета и до нарастваща роля на държавата.

„Дефицитът в последните 3 години се удвои – от 11 млрд. отиде на 22 разходът, сега ще отиде на 24. Държавата участва като трети осигурител в целия този процес“.

По думите ѝ именно затова са измислени и капиталовите пенсии – тези с натрупване (втория и третия стълб на пенсионното осигуряване). Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална сметка.

Другата посока на препоръките е свързана с няколко парадоксални политически решения, взети в последните 10-15 години, коментира Несторова.

„През последните години няколко пъти се взимаха решения, които на практика създадоха конкуренция между първия и втория стълб“, посочи тя и обясни с пример сегашната ситуация. Според нея хората трябва да могат да вземат решение дали да получават само първа пенсия или първа и втора именно в момента на пенсиониране, когато сумите и натрупванията са ясни.

Тя вижда постепенно разбиране в политическите партии: „Тази отговорност, която все изглежда дългосрочна и е добре някой друг да поеме, на практика чука на вратата“.

Несторова обясни какво представляват първият, вторият и третият пенсионен стълб. За нея третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният и разбираният от хората.

„Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране и да не разчитат на поредния министър на финансите за подаяния“.

По думите ѝ при него нищо не се губи, а освен това всичко се изплаща и децата го наследяват.

С един клик на телефона хората могат да проверят онова, което се е натрупало в частните осигурителни компании, отбеляза още Светла Несторова.

Цялото интервю на Стефан Кунчев със Светла Несторова в предаването „12+3“ чуйте в звуковия файл.