Етикети: #пенсионнифондове

Владимир Нечев, член на Управителния съвет на БАДДПО, в предаването „Тази сутрин“ по bTV на 29 май 2026 г. разясни основните принципи на въвеждането на мултифондовия модел и как той ще повлияе на управлението на средствата за втора пенсия.
Основният акцент на реформата е, че осигурените лица ще бъдат разпределени в различни подфондове според възрастта им, като системата следва т.нар. принцип на жизнения цикъл.

Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:

до 50 години – в динамичен подфонд;
между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.

Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.

🔹 „Разпределението по подфондове следва жизнения цикъл на осигурените лица – повече доходност в началото и повече защита към края.“

Свобода на избор и възможност за промяна
Въпреки автоматичното разпределение, Нечев подчерта, че правото на избор се запазва.
В периода от 1 септември до 30 ноември всяка година осигурените ще могат:

да изберат различен подфонд от служебно определения;
да направят промяна на вече направен избор.

Това дава възможност на хората да адаптират инвестиционния си профил според личните предпочитания и финансови цели.

🔹 „Реформата дава не само автоматично разпределение, но и реален избор – всеки може да реши как да се управляват неговите средства.“

Основни цели на реформата
В интервюто бяха откроени няколко ключови цели на мултифондовия модел: постигане на по-висока доходност; увеличаване на бъдещите пенсии;
разширяване на инвестиционните възможности; намаляване на таксите за управление.

Тези промени са насочени към по-ефективно управление на средствата в дългосрочен план.

Автоматично разпределение според възрастта
От 1 януари 2027 г. всички осигурени в универсалните пенсионни фондове ще бъдат служебно разпределени в три типа подфондове:
• до 50 години – в динамичен подфонд;
• между 50 години и три години преди пенсиониране – в балансиран подфонд;
• в последните три години преди пенсия – в консервативен подфонд.
Този модел е създаден така, че да съчетава възможност за по-висока доходност в по-ранните години с по-висока сигурност при наближаване на пенсията.

Гаранции и защита на средствата
Нечев подчерта, че въпреки по-широките инвестиционни възможности, сигурността на средствата остава гарантирана.
Запазва се една от най-важните защити в системата:

гаранцията върху брутния размер на внесените средства, независимо от пазарните колебания.

🔹 „Гаранцията върху брутните вноски остава – средствата на хората запазват своята защита и при новия модел.“

Кои фондове не се променят
Промените засягат основно универсалните пенсионни фондове, популярни и с наименованието „втора пенсия“.
Професионалните пенсионни фондове (за първа и втора категория труд – тези от НОИ) остават без промяна, а при доброволното пенсионно осигуряване въвеждането на подфондове ще зависи от решенията на отделните дружества.

Мултифондовият модел въвежда баланс между автоматизация и избор, като съчетава защита на средствата с възможност за по-висока доходност.

Повече възможности за осигурените днес, означава по-добри пенсии утре.

▶️ Вижте цялото участие тук: bTV, „Тази сутрин“, 29.05.26

Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова взе участие в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, където представи позитивния поглед на сектора към предстоящата реформа в допълнителното пенсионно осигуряване.
В разговора беше поставен акцент върху това, че пенсионната система в България навлиза в нов етап на развитие — по-модерен, по-гъвкав и по-близък до добрите европейски практики. Въвеждането на мултифондовия модел ще даде възможност средствата на осигурените лица да се управляват по начин, който по-добре отчита тяхната възраст, инвестиционен хоризонт и индивидуални потребности. 📈
Реформата е важна, защото съчетава повече избор за хората с по-висок потенциал за доходност в дългосрочен план. Особено за младите осигурени лица по-дългият период до пенсиониране позволява по-активна инвестиционна стратегия, докато с наближаване на пенсионната възраст средствата могат постепенно да бъдат насочвани към по-консервативен профил. 🛡️
Така допълнителното пенсионно осигуряване се развива в посока на по-голяма устойчивост, повече стабилност и гаранци.

Целта е да се постигне по-добра адекватност на бъдещите пенсии и по-ясна връзка между времето, доходността и личния избор. Това е стъпка към система, която не просто съхранява спестяванията, а работи по-ефективно за бъдещето на осигурените лица. 🌍
▶️ Цялото участие може да бъде гледано тук

БАДДПО благодари на сп. „Икономика“ за вниманието към темата за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и за възможността важният разговор за бъдещето на втората пенсия да достигне до по-широка аудитория.

Въвеждането на мултифондовия модел е ключова стъпка към по-модерна, ефективна и устойчива пенсионна система. Новият подход дава възможност личните пенсионни спестявания да се управляват по-гъвкаво, съобразно възрастта, инвестиционния хоризонт и индивидуалния избор на осигурените лица.

Основните предимства на реформата са:

✅ право на личен избор на инвестиционен профил;
✅ автоматично разпределение според възрастта за хората, които не направят активен избор;
✅ по-гъвкаво управление на средствата в дългосрочен план;
✅ по-добър баланс между доходност и сигурност;
✅ по-съвременна и устойчива пенсионна система, основана на капиталовия принцип.

Целта на реформата е ясна — по-висока ефективност, по-информирани решения и по-добра защита на интересите на осигурените лица. Защото добрите решения за бъдещето започват с открит, навременен и професионален разговор днес.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 062 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 272 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 825 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 599 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 257 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 403 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 093, от които 8 821 пенсионери и 35 272 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация

Евелина Милтенова, председател на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване гостува на сутрешния блок на БНТ „Денят започва“. Тя разясни най-основните ползи от това, че след години на отлагания, реформата във втория и третия стълб на пенсионната система вече е факт след приетите промени в КСО на 05 март 2026 г. от Народното събрание.

От предаването ще научите: Какво означава това за всеки един от нас?

Вчера бе направена голяма и логична стъпка за една съществена модернизация на нашата пенсионна система – нещо, което другите държави са направили от години, а именно преминаването към мултифондова система, обясни тя.
„Тази система ни дава възможност за избор. Досега инвестиционната рамка на всички лица, независимо от тяхната възраст, е една и съща, което е изключително неоптимално и неефективно. Този голям пенсионен фонд ще се раздели на три подфонда, като младите хора на 20 години, които имат много дълъг хоризонт, ще могат да инвестират в един подфонд, който е динамичен и има променливи активи като акции или дългосрочни инструменти, които дават висока доходност през годините. Това ще е валидно за хора между 20 и 50 години. Там тези изменчиви акции и облигации дават много по-висока доходност и много по-различни инструменти. Тези, които са над 55 до 60, преди пенсия, ще бъдат в балансиран фонд, защото колкото повече се увеличава възрастта, рисковете трябва да намаляват. Три години преди пенсия задължително самата инвестиционна рамка се променя за човека, защото всичко, което е натрупано, трябва да бъде съхранено“, допълни Милтенова.

В края на ноември месец всички ще бъдат информирани и поканени да си изберат подфонд, каза още тя.
„Ако осигуреният не го избере, то автоматично, ако е млад, ще бъде насочен към динамичните фондове. След това ще отиде към балансирания. Но по-важното е, че всяка година осигуреното лице може да преминава от фонд във фонд, ако не се чувства достатъчно уверено.“
Евелина Милтенова подчерта, че пенсионните фондове имат много сериозни инвестиционни политики.
„Те стават още по-стриктни и още по-строги по отношение на инвестирането. Инвестиционната стратегия, която имат пенсионните дружества за първи път ще трябва да се актуализира на всеки 6 месеца. Има много високи изисквания спрямо експертите, които управляват тези средства. Механизмите за контрол са ежедневно следене на целите инвестиционни портфейли.“
Вижте целия разговор във видеото.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 059 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 269 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 822 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 601 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 259 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 405 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 090, от които 8 821 пенсионери и 35 269 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

От 1 януари 2027 г. в България се въвежда нов модел за управление на пенсионните спестявания в допълнителното пенсионно осигуряване – т.нар. мултифондов модел, предвиден с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Какво се променя?
Реформата променя начина, по който се инвестират средствата в универсалните пенсионни фондове, като за първи път се въвежда възможност пенсионните спестявания да се управляват според възрастта, инвестиционния хоризонт и предпочитанията на осигурените лица.
Досега средствата на всички осигурени лица се инвестираха по единен модел, независимо дали човек е в началото на професионалния си път или е близо до пенсиониране. Новият подход отчита, че различните етапи от живота предполагат различни инвестиционни потребности, възможности и ниво на риск.
Мултифондовият модел въвежда три типа подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен. По правило средствата ще се разпределят според възрастта на осигурените лица, като при по-дълъг инвестиционен хоризонт се допуска по-висок потенциал за доходност, а с приближаване на пенсионната възраст акцентът постепенно се измества към по-голяма стабилност и защита на натрупаните средства.
Реформата дава и възможност за по-активен избор от страна на осигурените лица. При определени условия те ще могат да изберат подфонд, различен от автоматично определения за тяхната възрастова група, след оценка на индивидуалния рисков профил и инвестиционните предпочитания.
Промените в КСО предвиждат също постепенно намаляване на удръжките от осигурителните вноски и нов подход при определянето на инвестиционните такси, насочен към стимулиране на по-добри резултати при управлението на средствата.
Очакванията са новият модел да създаде условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания, по-висока доходност в дългосрочен план и потенциално по-висок размер на допълнителната пенсия.

Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова са подготвили въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система. В сайта на КФН може да ги намерите тук

За ваше удобство, копираме отговорите и в нашия сайт:

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МУЛТИФОНДОВИЯ МОДЕЛ И ТАКСИТЕ И УДРЪЖКИТЕ

1. Какво представлява мултифондовият модел?
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

2. Какви подфондове ще има?
1) В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:
а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции)
б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход;
3. консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
2) В ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

3. От кога да очакваме да започне дейността на мултифондовете?
От 1 януари 2027 г., ако се приеме предложеният законопроект.

4. Защо се налага да се чака до 2027 г. ?
За да стартират мултифондовете, освен приемане на промените в КСО, е необходимо:
– да се приемат промени в наредбите и др.под. актове;
– пенсионните дружества да приемат и променят много свои документи (инвестиционни политики, правилници и др.) и да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил;
– лицата, които вече се осигуряват, да имат достатъчно време да се запознаят с подфондовете и да изберат къде да участват;
– да бъдат извършени редица други технически действия, като прехвърляне на активи, разпределяне на лица, които не са направили избор, и мн. др.

5. Вече съм осигурен в УПФ. Кога и как мога да избера по какъв начин да се управляват моите средства?
В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. ще можете да подадете заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където сте осигурен. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да изберете конкретен подфонд (но ако Ви остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително участвате в консервативен подфонд).

6. Какво ще стане, ако не подам заявление за избор до 30 ноември 2026 г.?
В този случай ще бъдете разпределен въз основа на възрастта Ви:
– до 50 г. – в динамичен подфонд,
– от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и
– от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта Ви към 1 януари 2027 г.

7. Предстои ми да започна работа. Как да избера подфонд в УПФ и как да се информирам?
В тримесечен срок от започване на работа можете да изберете в кой УПФ и в кой подфонд да се осигурявате. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява желания от Вас фонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество (запознайте се с важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.);
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас. Тя не Ви задължава и може да изберете друг подфонд. Само ако сте навършили възраст с три години, по-ниска от възрастта за пенсиониране, задължително ще участвате в консервативен подфонд.
Ако не направите избор, ще бъдете разпределени служебно на база възрастта Ви (до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд).

8. Как да избера подфонд в ДПФ, където съм осигурен?
Създаването на подфондовете в ДПФ се извършва по преценка на дружеството, което го управлява. След съобщаване за промените в правилника на ДПФ за създаване на подфондовете (чрез съобщение на сайта на пенсионното дружество, както и чрез уведомление по електронна поща, ако сте избрали такъв начин на комуникация) ще имате 3-месечен срок да подадете заявление в кой подфонд желаете да участвате. До извършването на избор или ако не извършите такъв ще участвате в балансиран подфонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на фонда и подфондовете можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество, където може да видите важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.;
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас.

9. Предстои да стана участник в ДПФ, как да избера подфонд?
Ако ДПФ, където ще се осигурявате с лични вноски или ще бъдете осигуряван с вноски на работодател или друг осигурител, предлага различни подфондове, може да изберете подфонд, където да се управляват Вашите средства, като посочите в осигурителния договор, който сключвате, съответно в документа, с който давате писмено съгласие да Ви осигурява работодателят или другият осигурител.
Относно информирането и консултирането вижте отговора по Въпрос 8.

10. Какво ще се промени при инвестициите?
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

11. Как ще се промени доходността по партидите на осигурените с въвеждането на мултифондовата система и промените в инвестициите?
За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване.
При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Действащ модел
Възраст Подфонд Доходност
от 20 г. до 65 г. Балансиран 2.04%
Коефициент на заместване 12.25%

След въвеждане на мултифондов модел
Възраст Профил Доходност
от 20 г. до 49 г. Динамичен 5.60%
от 50 г. до 62 г. Балансиран 3.46%
от 63 г. до 65 г. Консервативен 1.98%
Коефициент на заместване 21.24%

Графиката може да видите в сайта на КФН – тук

12. Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива?
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

(Подробните примери, илюстрирани с таблици, може да разгледате в сайта на КФН)

13. Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?
1) в допълнителното задължително осигуряване
Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
2) при допълнителното доброволно осигуряване
Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

14. Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1) въвеждането на инвестиционен избор;
2) даването на възможности за по-добра доходност;
3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;
4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;
5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

Изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта за промени в КСО, одобрен днес, 19 януари 2026, на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.

За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.

Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.

Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества – плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.

Оригиналият текст, може да прочетете в сайта на КФН, тук 

МФ предлага три инвестиционни профила според възрастта – от агресивни фондове за младите до консервативни преди пенсия

Mладите хора трябва да рискуват с динамичен подход, а тези, които са пред пенсия да заложат на консервативен. Това обясни в предаването на bTV „Тази сутрин“ Светла Несторова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Тя допълни, че хората ще имат право на избор и ще могат да променят постоянно решението си в кой подфонд да държат парите си.

„Реформата предвижда създаването на три профила, които да са свързани с възрастта и рисковото желание на хората. Когато човек започне работа на 20 г. – до към 40 г. парите му може да се управляват с много по-висок процент акции и динамични книжа, за да се гони по-добра доходност. След тази възраст – парите трябва да отидат в балансиран фонд, където движенията на пазара се инвестират по-малко, а три години преди пенсия – всички отиват в консервативния фонд, където парите се съхраняват така, че да не намаляват в последния момент“, обясни експертът.

„Когато е създаване българската пенсионна система, стремежът е бил да се осигури максимална сигурност и не е мислено за това как се управляват парите. От известно време насам е ясно, че ако искаме да подобрим резултатите, трябва да направим промени. Препоръки за това дойдоха от ОИСР. Идеята е да раздвижи и да промени начина, по който се управляват парите на младите хора“, уточни експертът.

По думите ѝ младите хора имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си, затова имат възможност за повече доходност и партидите им да растат по-бързо. Несторова коментира, че хората не мислят за това преди да остареят, а тогава вече е прекалено късно.

„Младите хора трябва да мислят за това като за инвестиционна възможност, като за инвестиционен продукт. Идеята на този вид спестявания е, че ако започнеш много от рано да го правиш, ако спестяваш по 250 лв. на месец – ще се пенсионираш с половин милион“, каза още тя.

Цялото интервю по темата може да гледате тук