Етикети: #пенсионнасистема

БАДДПО благодари на сп. „Икономика“ за вниманието към темата за развитието на допълнителното пенсионно осигуряване и за възможността важният разговор за бъдещето на втората пенсия да достигне до по-широка аудитория.

Въвеждането на мултифондовия модел е ключова стъпка към по-модерна, ефективна и устойчива пенсионна система. Новият подход дава възможност личните пенсионни спестявания да се управляват по-гъвкаво, съобразно възрастта, инвестиционния хоризонт и индивидуалния избор на осигурените лица.

Основните предимства на реформата са:

✅ право на личен избор на инвестиционен профил;
✅ автоматично разпределение според възрастта за хората, които не направят активен избор;
✅ по-гъвкаво управление на средствата в дългосрочен план;
✅ по-добър баланс между доходност и сигурност;
✅ по-съвременна и устойчива пенсионна система, основана на капиталовия принцип.

Целта на реформата е ясна — по-висока ефективност, по-информирани решения и по-добра защита на интересите на осигурените лица. Защото добрите решения за бъдещето започват с открит, навременен и професионален разговор днес.

Преди повече от две десетилетия въвеждането на тристълбовия пенсионен модел в България поставя основата за по-висока адекватност на бъдещите пенсии. Вторият стълб – задължителното допълнително пенсионно осигуряване – е замислен като механизъм за диверсификация на риска и за осигуряване на по-устойчиви доходи чрез дългосрочно капиталово инвестиране – това се казва в публикацията на г-жа Лидия Шулева, управляващ партньор на „Бизнес Интелект“, публикувана в брой 3/2026 на списание „Мениджър“

„В началото обаче страната няма опит в управлението на публични средства върху капиталов принцип. Поради опасения за сигурността на средствата законодателството въвежда силно рестриктивни инвестиционни правила за универсалните пенсионни фондове. Това насочва значителната част от портфейлите към нискорискови активи, основно държавни ценни книжа – подход, който носи стабилност, но ограничава потенциала за по-висока доходност.

Допълнително, първите поколения пенсионери, които започват да получават средства от втория стълб, имат сравнително кратък осигурителен период, което прави ефекта от капиталовите доходи по-слаб. Тези фактори очертават необходимостта от еволюция на модела.

Мултифондовата система е логичната следваща стъпка. Тя позволява по-фино управление на риска според възрастта и профила на осигурените лица, както и по-ефективно разпределение на активите. Така се създават условия за по-добра дългосрочна доходност и по-адекватни пенсии в бъдеще.

Какви проблеми решава реформата

Първият и най-очевиден проблем, който мултифондовете адресират, е ниската доходност. Настоящият модел третира еднакво всички осигурени лица, независимо от възрастта им. Това означава, че младите хора, които имат десетилетия пред себе си, инвестират прекалено консервативно. Въвеждането на по-рискови, но и по-доходни стратегии за тази група може значително да увеличи натрупванията в дългосрочен план.

Вторият проблем е липсата на персонализация. Сегашната система на практика не позволява избор на инвестиционен профил, въпреки че различните възрастови групи имат различен инвестиционен хоризонт и толерантност към риск. Мултифондовете въвеждат гъвкавост и поставят осигуреното лице в центъра на модела, като му дават възможност да съобрази стратегията с личния си жизнен цикъл и инвестиционен профил.

Третият проблем е натрупаният скептицизъм към капиталовото осигуряване. Ниските първи втори пенсии създадоха усещане за неефективност. Въвеждането на мултифондовете е знак, че системата може да се адаптира и да се развива, като използва натрупания опит и международните добри практики.

Намаляване на таксите и по-строги изисквания към фондовете

Съществена част от предлаганите промени е свързана с намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират. Законът предвижда поетапно ограничаване на таксите върху осигурителните вноски и управлението на активите. Това е важен сигнал към обществото, че модернизацията на системата върви ръка за ръка с по-добра защита на интересите на осигурените лица.

По-ниските такси имат директен ефект върху натрупванията в индивидуалните партиди. При дългосрочно спестяване дори малко намаление на разходите води до осезаемо по-висок краен резултат.

Паралелно с това реформата поставя и по-високи изисквания към самите пенсионноосигурителни дружества. Предвижда се засилване на критериите за капиталова адекватност, така че фондовете да разполагат с достатъчно буфери за поемане на рискове при по-динамични инвестиционни стратегии. Това е важен елемент от баланса между по-висока доходност и защита на осигурените лица.

Допълнително се въвеждат по-ясни критерии за подбор на инвестиционните инструменти и механизми за двоен контрол върху инвестиционния процес – както на ниво вътрешно управление, така и чрез засилен регулаторен надзор. Целта е разширяването на инвестиционните възможности да бъде съпроводено със засилена дисциплина и прозрачност.

По-добро използване на дългосрочния хоризонт

Един от ключовите аргументи в полза на мултифондовете е възможността за по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт. Пенсионните фондове по своята същност са дългосрочни инвеститори, но досегашната регулация ги поставяше в прекалено консервативна рамка. Чрез диференцирани портфейли ще стане възможно по-добро управление на риска във времето – по-висок риск в началото на осигурителния период и постепенно намаляване преди пенсиониране.

Инвестиции в инфраструктура – възможности и притеснения

Една от темите, които предизвикват най-сериозен обществен дебат, е възможността пенсионните фондове да инвестират по-активно в инфраструктурни проекти. От икономическа гледна точка това е логична посока – инфраструктурата изисква дългосрочен капитал, а пенсионните фондове разполагат именно с такъв ресурс. Подобни инвестиции в други държави често се реализират чрез инфраструктурни фондове, публично-частни партньорства или специализирани облигации.

В българския контекст обаче съществува натрупано обществено усещане за сериозни корупционни рискове при реализирането на този вид проекти. Именно това обяснява защо разширяването на инвестиционния обхват поражда притеснения в част от политическите сили и обществото.

Поради тази причина е важно подходът да бъде внимателен и балансиран. По-широкият набор от инвестиционни възможности трябва да бъде съпроводен с ясни ограничения, строги критерии за допустимост на проектите и висока степен на прозрачност. Възможно решение е фокус върху добре структурирани инструменти с висока степен на регулация и международно участие, които намаляват риска от политически и управленски влияния.

В този смисъл ключовият въпрос не е дали пенсионните фондове могат да участват в инфраструктурни инвестиции, а как да бъде дефиниран обхватът на допустимите проекти така, че да се гарантира максимална защита на осигурените лица.

По-висока адекватност на бъдещите пенсии

В дългосрочен план основният ефект от мултифондовете трябва да бъде повишаване на адекватността на бъдещите пенсии. Това е особено важно на фона на неблагоприятните демографски тенденции – застаряващо население и намаляваща работна сила, – които поставят под натиск разходопокривния първи стълб.

По-добрата доходност във втория стълб може да компенсира част от този натиск и да изпълни първоначалната му мисия – да бъде реално допълнение към държавната пенсия, а не символичен доход.

Повече доверие и ангажираност

Реформата има и важен поведенчески ефект. Възможността за избор създава усещане за контрол и ангажираност. Това може да стимулира по-голям интерес към дългосрочното спестяване и да повиши финансовата култура.

Същевременно въвеждането на мултифондовете предполага по-активна комуникация и по-висока прозрачност – ясно представяне на рисковете, доходността и инвестиционните стратегии.

Въвеждането на мултифондовете не е революция, а логична еволюция на българския пенсионен модел. То стъпва върху първоначалната идея на реформата – по-високи и по-устойчиви пенсии чрез диверсификация на риска – и я адаптира към съвременните реалности и международните стандарти. Реформата адресира няколко ключови проблема едновременно: ниската доходност, липсата на персонализация, нивото на таксите, нуждата от по-строги изисквания към фондовете и ограниченото използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт.

След повече от 20 години развитие вторият стълб навлиза в нов етап. Мултифондовете са шанс той да стане по-гъвкав, по-ефективен и по-близък до нуждите на хората. Но успехът на реформата ще зависи от внимателното ѝ прилагане – с ясни правила, силен надзор и прецизно дефиниране на допустимите инвестиции, така че основната цел да бъде запазена: по-високи и по-адекватни доходи за бъдещите пенсионери.

Цялото съдържание на публикацията „Мултифондовете – следваща стъпка в развитието на втория пенсионен стълб“ в брой3/2026 на списание „Мениджър
може да прочетете тук 

На 13 март 2026 работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия сектор изпратиха писмо-позиция до Президента на Република България, Г-жа Илияна Йотова относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 51-602-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2026 г., приет на второ гласуване от Народното събрание на 05.03.2026 г.  

Оригиналният документ – Позиция_асоциации_КСО_13_03_26_e

ПОЗИЦИЯ
на работодателските организации и браншовите организации на бизнеса от небанковия финансов сектор

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящата позиция бихме искали да изразим категоричната подкрепа на долуподписаните работодателски организации и на браншови организации от небанковия финансов сектор за промените в Кодекса за социално осигуряване, приети от 51-то Народно събрание на 5 март 2026 г.

Нашето убеждение е, че одобрените текстове са изцяло в интерес на всички над 5 милиона осигурени лица в капиталовите пенсионни фондове. В измененията в КСО не съществува нито една разпоредба, която да ограничава правата или да се създава по-неблагоприятни условия за осигурените лица. Средствата в индивидуалните партиди остават лични, защитени от закона и наследяеми.

С приетите от Народното събрание промени се въвежда модернизация на начина, по който те се управляват като се създават условия за по-висока дългосрочна доходност, която ще доведе до по-висок заместващ доход при пенсиониране.

В същото време, осигурените лица за първи път получават възможност да избират инвестиционния профил, съобразен с техните разбирания за риск и времеви хоризонт, съобразен с възрастта им. Около въвеждането на т.нар. мултифондове от години има постигнат експертен консенсус, радваме се и че в Народното събрание текстовете получиха широка политическа подкрепа.

С приетите изменения се създават условия за развитие на българския капиталов пазар, като се позволява по-добра диверсификация на инвестициите на пенсионните дружества. Законопроектът предвижда възможност до 10% от активите да бъдат инвестирани в публични държавни или общински инфраструктурни проекти, включително в сфери като образователна, социална, жилищна, културна, ВиК, цифрова, железопътна, пътна и пристанищна инфраструктура.

Инвестициите ще се осъществяват през Българската фондова борса и при прилагане на европейските регулаторни механизми. Това гарантира, че те няма да се отразят баланса на държавния бюджет като същевременно ще допринесат за развитието на стратегически инфраструктурни проекти, които ще носят възвращаемост на инвестицията и съответно по-висока доходност за пенсионните фондове в интерес на спестяванията на осигурените лица.

В общественото пространство бяха изразени и редица критики към реформата. Като уважаваме плурализма на мнения бихме искали да отбележим, че те не отчитат реалната логика на развитието на пенсионната система. Категорични сме в позицията си, че промените в КСО не са прибързан експеримент, а естествена еволюция в подобрението на тристълбовия пенсионен модел след повече от две десетилетия натрупан практически опит.

Въвеждането на мултифондов модел следва утвърдени международни практики, при които инвестиционната стратегия се съобразява с възрастта на осигурените лица и с времевия им хоризонт до пенсиониране.

Жизненият цикъл на инвестиране е стандарт в редица развити пенсионни системи в Европа и Северна Америка и позволява по-ефективно използване на дългосрочния инвестиционен хоризонт на по-младите като същевременно намалява риска за хората, които са близо до пенсия.

Следва ясно да се подчертае, че досегашният модел, при който всички осигурени лица са в една и съща инвестиционна стратегия независимо от възрастта им, обективно ограничава потенциала за по-висока доходност. Промените предвиждат поетапно намаляване на таксите на пенсионноосигурителните дружества, което означава повече средства да остават в индивидуалните партиди на осигурените лица. Паралелно с това се въвеждат по-строги изисквания и засилен регулаторен контрол върху дейността на индустрията.

Особено важно е да се отчете и стратегическото значение на реформата в контекста на неблагоприятните демографски тенденции, свързани със застаряващо население и намаляваща работна сила. В тези условия капиталовият стълб на пенсионната система трябва да играе все по-важна роля за осигуряване на адекватни бъдещи пенсии.

Убедени сме, че предложените изменения представляват балансирана, внимателно подготвена и стратегически необходима модернизация на пенсионната система, насочена към по-добра доходност, повече избор за осигурените лица, по-ниски разходи за управление и по-устойчиви капиталови пенсионни стълбове.

С оглед на изложеното считаме, че тези промени ще бъдат важна стъпка към укрепване на доверието в пенсионната система и към осигуряване на по-добра финансова перспектива за бъдещите поколения пенсионери.

Оставаме отворени за диалог и предоставяне на допълнителна информация.

Писмото е подписано от следните организации: БАДДПО, АИКБ, БСК, БАУД, БАЛИП, БАДРИ, Българска предприемаческа асоциация

Промените в Кодекса за социалното осигуряване за надграждане на модела за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване са публикувани за обществено обсъждане

Владислав Русев, член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, посочи в предаването „Пресечна точка” на Nova TV, че става дума по‑скоро за подобряване и надграждане на модела, отколкото за кардинална реформа, тъй като не се предвиждат структурни промени. Законопроектът е изготвен в консенсус с Комисията за финансов надзор, индустрията и представители на социалните партньори, отразявайки препоръките на различни заинтересовани страни. Това е предизвикателство за пенсионната индустрия, но в същото време в него няма нито една мярка, която да създава неблагоприятни условия за осигурените лица, смята Русев.

Той обясни, че промените предвиждат не само мултифондове, за които се говори от години, но и много повече възможности. Намаляват се значително таксите за осигурените – таксата върху вноските ще спадне от 3,75% на 0,21 на сто за период от десет години, а инвестиционните такси ще бъдат променени така, че голяма част от тях да зависят от постигнатата доходност.

„Колкото повече доходност, толкова повече предимства за клиента“, подчерта Русев, допълвайки, че динамични фондове ще позволят на по‑младите хора да инвестират по‑рисково с поглед към по‑висока доходност на дългосрочна база.

Той обясни, че оптималното инвестиране ще бъде съобразено с възрастта – младите ще имат възможност да инвестират в портфейли с висока експозиция в акции, със застъпване на по‑консервативни стратегии с напредване на възрастта. Три години преди пенсия всички ще бъдат насочвани към консервативен фонд, където рискът е по‑нисък. Русев увери, че брутните вноски, които са постъпили за дадено лице, ще бъдат гарантирано получени при пенсиониране, а математически модели показват, че при най‑лошия сценарий натрупаните суми ще бъдат дори по‑високи в сравнение със сегашния модел.

Ще бъде предвиден избор между различните видове фондове за всички, освен за хората над 62 години, които ще бъдат насочвани към консервативния вариант. Ако осигуреното лице не избере сам фонд, прехвърлянето ще стане автоматично според възрастта му. Русев подчерта, че най‑лошият избор е човек да се запише в консервативен фонд в началото на осигурителния си живот и да остане там до края.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване коментира и средните натрупвания в момента. Според статистика на Комисията за финансов надзор те са между 6 и 7 хил. лева за всички осигурени, а при тези, които имат поне една вноска през последните 12 месеца – около 9 хиляди лева. Хората, които вече се пенсионират, имат натрупвания около 15–16 хил. лева.

Що се отнася до изплащането на средствата след пенсиониране, в момента съществуват три вида плащания – еднократно накуп за най‑малките натрупвания, разсрочено месечно изплащане за средни натрупвания до минималната пенсия и пожизнена пенсия за по‑големи натрупвания. Законопроектът предвижда ново измерение, като минималната пожизнена пенсия да бъде изчислена като процент от минималната работна заплата, без това да променя натрупаните суми, които зависят от дохода, осигуряването и постигнатата доходност.

Русев обясни, че ако промените бъдат приети от Народното събрание след общественото обсъждане, те ще влязат в сила от 1 януари 2027 г., а до края на 2026 г. гражданите ще имат време да изберат в кой фонд да бъдат техните средства. Той добави, че финансовата грамотност не е задължителна за избор, тъй като законопроектът предвижда автоматични модели на инвестиране, които според него ще направят най‑добър избор по подразбиране за повечето хора.

Целия разговор вижте във видеото.

МФ предлага три инвестиционни профила според възрастта – от агресивни фондове за младите до консервативни преди пенсия

Mладите хора трябва да рискуват с динамичен подход, а тези, които са пред пенсия да заложат на консервативен. Това обясни в предаването на bTV „Тази сутрин“ Светла Несторова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Тя допълни, че хората ще имат право на избор и ще могат да променят постоянно решението си в кой подфонд да държат парите си.

„Реформата предвижда създаването на три профила, които да са свързани с възрастта и рисковото желание на хората. Когато човек започне работа на 20 г. – до към 40 г. парите му може да се управляват с много по-висок процент акции и динамични книжа, за да се гони по-добра доходност. След тази възраст – парите трябва да отидат в балансиран фонд, където движенията на пазара се инвестират по-малко, а три години преди пенсия – всички отиват в консервативния фонд, където парите се съхраняват така, че да не намаляват в последния момент“, обясни експертът.

„Когато е създаване българската пенсионна система, стремежът е бил да се осигури максимална сигурност и не е мислено за това как се управляват парите. От известно време насам е ясно, че ако искаме да подобрим резултатите, трябва да направим промени. Препоръки за това дойдоха от ОИСР. Идеята е да раздвижи и да промени начина, по който се управляват парите на младите хора“, уточни експертът.

По думите ѝ младите хора имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си, затова имат възможност за повече доходност и партидите им да растат по-бързо. Несторова коментира, че хората не мислят за това преди да остареят, а тогава вече е прекалено късно.

„Младите хора трябва да мислят за това като за инвестиционна възможност, като за инвестиционен продукт. Идеята на този вид спестявания е, че ако започнеш много от рано да го правиш, ако спестяваш по 250 лв. на месец – ще се пенсионираш с половин милион“, каза още тя.

Цялото интервю по темата може да гледате тук

В епизода на подкаста #КаквоМогатПарите на dir.bg, Светла Несторова, член на УС на БАДДПО, обяснява как 10% спестявания от дохода, правилно инвестирани, могат да осигурят спокойни старини.

От епизода ще научите как работи тристълбовият пенсионен модел у нас, защо е важно доброволното осигуряване, как мултифондовете могат да донесат по-висока доходност и устойчивост на системата и защо знанието е най-добрата защита срещу финансови митове.
Близо 30 млрд. лв. вече са натрупани в пенсионните фондове – една трета от тях благодарение на инвестиционна доходност.

Подкасът е с информационно-образователен характер. Цялото интервю може да чуете тук

Представители на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) взеха участие в международна конференция по повод 20-та годишнина от въвеждането на втория пенсионен стълб в Северна Македония. От страна на БАДДПО участваха председателят Евелина Милтенова, изпълнителният директор на ПОК „Доверие“ Мирослав Маринов и изпълнителният директор на ПОАД „Бъдеще“ Тодор Лилов.

Събитието събра представители на пенсионни компании, регулаторни органи, академичните среди и международни експерти от Европа. Основните дискусии бяха фокусирани върху развитието на пенсионните системи, бъдещите регулаторни промени, предизвикателствата пред демографията и икономиката и ролята на капиталово финансираните модели.

В първия панел „Пенсионната реформа в Северна Македония – национална и глобална необходимост“ модератор бе Николас Фирзли, изпълнителен директор на World Pensions Council (Франция). В дискусията участва Мирослав Маринов, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, който представи опита на България и ключовите предимства и предизвикателства на нашия тристълбов модел. Дискутирани бяха историческото развитие на пенсионните системи, ефективността на многостълбовите структури, нуждата от засилване на публичната информираност и личната пенсионна култура, както и демографските рискове и устойчивостта на системата.

Във втория панел „Ползи от пенсионната реформа – 20 години пенсионен систем“ модератор бе Мати Лепала, Генерален секретар на PensionsEurope / EIOPA (Финландия). В него участва Тодор Лилов, изпълнителен директор на ПОАД „Бъдеще“. Сред основните акценти бяха ролята на капиталово финансираните схеми, правото на лична собственост върху средствата по индивидуалните сметки, значението на тристълбовия модел за справяне с демографски и икономически предизвикателства и необходимостта от сътрудничество между институции, пенсионни дружества и граждани.

В третия панел „Регулации, бъдещи възможности и алтернативи“ модератор бе Петар Влаич, CFA, председател на УС на ERSTE, Хърватия. Председателят на БАДДПО Евелина Милтенова представи развитието на регулаторната рамка в региона, очакваното въвеждане на мултифондове в България и обсъждането на модела в Северна Македония, възможностите за инфраструктурни инвестиции от пенсионните фондове, влиянието на регулаторните промени върху икономиката, необходимостта от повишаване на финансовата грамотност на населението и бизнеса, както и дигитализацията на услугите в сектора.

Участието на БАДДПО в конференцията потвърждава ангажимента на България към активен регионален диалог, обмен на добри практики и усилия за изграждане на стабилна, прозрачна и устойчива пенсионна система в интерес на настоящите и бъдещите поколения.

Галерия:

На 10 и 11 октомври 2025 г. в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов се проведе националната научно-практическа конференция на тема „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“.
📍 Събитието, в което БАДДПО беше съорганизатор, отбеляза 75 години от създаването на първата застрахователна катедра в България и събра представители на академичните среди, бизнеса и професионалните организации.
📢 Официалното откриване направиха доц. д-р Румен Ерусалимов и проф. Атанас Атанасов, които подчертаха значението на академията като средище на знание, иновации и професионално развитие в сферата на застраховането и осигуряването.
От името на Управителния съвет на БАДДПО, председателят Евелина Милтенова, CFA, MBA отправи приветствие към участниците, като акцентира върху устойчивото развитие на капиталовия модел, нуждата от силно партньорство с академичните среди и предстоящите реформи, свързани с въвеждането на фондове, следващи жизнения цикъл, както и преминаването към еврото от 1 януари 2026 г. 💶

👥 Особено внимание предизвика участието на актюерите:
• Димитър Георгиев (ПОК „Алианц България“)
• Албена Иванова (ПОД „ОББ Пенсионно осигуряване“)
Те представиха пленарен доклад с презентация на тема „Анализ на смъртността и моделиране на таблици за смъртност“, който предизвика висок интерес сред участниците. Докладът постави фокус върху необходимостта от проспективни модели и по-прецизно управление на риска от преживяемост при пожизнени плащания в условията на демографски промени. 📊

💡 По време на конференцията бяха дискутирани и теми, свързани с дигитализацията, иновациите и предизвикателствата пред застрахователната и пенсионната система. Събитието за поредна година затвърди значението на сътрудничеството между пенсионноосигурителните дружества и Свищовската академия за развитие на експертизата и диалога между науката, бизнеса и институциите.

Официални съорганизатори на събитието: АБЗ, БАДДПО, АЗББ, Гаранционният фонд, Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

Ако се въведат мултифондовете, доходът от универсален фонд има потенциал да достигне 1400 лв., обяснява г-жа Лидия Шулева в своя анализ в рубриката „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система  в помощ на своите читатели, в. „24 часа“  продължава да разяснява някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, в рубриката се обясняват детайли за втория и третия стълб. И се дават някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

В броя на в. „24 часа“ от 6 октомври 2025, анализът е на Лидия Шулева – бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, а след това и на икономиката.

Безспорно има сериозен проблем с финансовата стабилност на пенсионната система, тъй като трансферите от държавния бюджет наближават вече около 50%. Препоръките на МВФ са за увеличаване на осигурителните вноски. По принцип правителството в тригодишната прогнозна рамка предвиждаше за 2027 и за 2028 г. с по 1% да се вдигне осигурителната вноска, a МВФ препоръчва вдигането да стане още от 2026 г.

Ако се върнем няколко години назад – от 1997 г., осигурителната вноска е била 37%.

2002 г., когато се въведе задължителното допълнително осигуряване, осигурителната вноска беше 29%. От 2009 до 2015 г. държавата се включи като осигурител с 12%, като вноската се намали на 17%. След това тази функция на държавата осигурител отпадна, но се замести с директни трансфери от бюджета. Всичко това доведе до сегашната ситуация – да се финансират почти половината пенсии с данъци, което заедно с актуализацията всяка година представлява доста сериозен натиск върху бюджета.

Сегашната вноска е 19,8%, от които 5% отиват във втория стълб. Първоначалната идея беше вноската за втория стълб да достигне 7%, но при сегашното състояние на дефицит увеличаването на вноската за втория стълб не мисля, че би намерило поддръжници, имайки предвид, че това ще увеличи още повече дефицита в НОИ.

Поетапното повишаване за две години с по един процент на осигурителната вноска не е неприемливо. Така или иначе в годините до 2007 г. вноската е била 22% – това не е нещо, което не се е случвало и не е довело до никакви сериозни проблеми в икономиката.

Защо обаче това се налага? Трябва да имаме реална представа от демографската ситуация в нашата страна. В момента се пенсионират т.нар. бейби бумъри – хора, родени между 1950 и 1965 г., когато раждаемостта е била 150 хил. деца на година. От 1990 г. досега раждаемостта намалява от 100 хил. годишно до 50 хиляди. Това означава, че един много по-малък брой хора в трудоспособна възраст трябва да плащат осигуровките за пенсиите на пенсионерите.

Трябва обаче да имаме предвид, че хората, които сега се пенсионират, са плащали много по-високи вноски. Както споменах , до 1997 г. вноската е била 37%. Така че, когато сега се атакуват пенсионерите от гледна точка на това, че поради дефицита трябва да се замразят пенсиите и да не бъдат актуализирани всяка година с швейцарското правило, трябва да се има предвид, че всички тези хора са внасяли почти двойно по-големи осигуровки по време на техния трудов стаж.

Така че по-скоро трябва да се мисли за стабилизация на пенсионната система. Тази година имаше един много сериозен анализ на Икономическия и социален съвет, в който се изведоха редица важни стъпки, които биха довели до много по-добра стабилност в пенсионната система. Като премахване на редица социални плащания, с които пенсионната система е натоварена, като например социалните пенсии, които в момента са в бюджета на НОИ.

Второ, нещо, за което се говори от години, е по-сериозен преглед на условията за получаване на пенсиите за инвалидност.

Трето, преразглеждане на ранното пенсиониране, твърде много професии в страната получават право за ранно пенсиониране, което допълнително натоварва системата.

И не на последно място – това е огромното преизчисляване на трудовия стаж . В някои случаи се получава по-висок от възрастта на човека за редица професии. Това води до определяне на едни много високи пенсии и налагане на таван на пенсиите, което пък от своя страна демотивира хората, които плащат вноски на максимален осигурителен праг да го правят. Така че това са накратко някои мерки, които биха имали много по-голямо въздействие по отношение на финансовата стабилност на пенсионната система, отколкото тези 1 или 2% увеличение на осигурителната вноска.

А таванът на пенсиите по принцип трябва да отпадне, защото в момента много хора имат реален, голям осигурителен стаж, те продължават да работят след пенсионна възраст и да се осигуряват дори на максималния осигурителен доход, тяхната пенсия се увеличава, но поради тавана те не могат да вземат определената им пенсия. И както отбелязах, таванът се налага именно заради огромното преизчисляване на стажа на професиите първа и втора категория. Предложението на Икономическия и социален съвет е например преизчислението да не надвишава размера на задължителния за пенсиониране стаж. Така че е

по-добре да има реформа, вместо да се вдигат осигуровките

По принцип във втория стълб беше предвидено вноската да достигне 7%. Но в момента имаме един огромен дефицит в НОИ и не е възможно да увеличим още повече този дефицит, увеличавайки вноската във втория стълб. Ако се проведат всички реформи, за които стана дума, и се укрепи финансовата стабилност на първия стълб с всички предложени реформи, тогава се отваря възможност за увеличаване на вноската във втория стълб.

Трябва да се отбележи, че има едно много несправедливо намаляване на пенсията от първия стълб за хора, които са се осигурявали във втория стълб. Тук се отчита намалението само спрямо реалната вноска. Не се отчита трансферът, който държавата прави към първия стълб. А така или иначе този трансфер допълва осигуровката в първия стълб и трябва да бъде отчетен. По този начин се намалява много рязко пенсията от първия стълб и това води понякога до факта, особено за пенсионерите, които сега се пенсионират, да получават две пенсии по-малко, отколкото една. Това се дължи на това прекомерно и несправедливо намаление на пенсията от първия стълб, от една страна. А от друга страна, се дължи на факта, че вместо 40 години да са внасяни вноските, колкото е целият цикъл на осигуряване, те са се внасяли 20 години. И нещо повече, през целия този период пенсионните фондове бяха задължени рестриктивно да инвестират парите с изключително ниска доходност.

Сега има проект за създаването на така наречените мултифондове, което ще даде възможност през целия цикъл на осигуряване в допълнителното задължително осигуряване инвестициите да се правят съобразно времевия отрязък в целия цикъл, като има възможност да се правят инвестиции с по-висока доходност. Анализите показват, че ако се приложат тези мултифондове – ако при настоящата регулация една средна месечна пенсия от втория стълб би достигнала при 40-годишен цикъл 700 или 800 лв., при инвестиране, следващо жизнения цикъл, пенсията от втория стълб има потенциал да достигне до 1400 лв.

Ако обърнем внимание на някои предложения, които чувам, за закриване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, това означава, че вместо да развиваме втория стълб и да се стремим за постигане на по-висока доходност и потенциал за по-висока втора пенсия, ние трябва да се връщаме към старата система, към все по-големи дефицити предвид демографската криза и към модел, който може да гарантира не повече от 40 – 50% заместване на дохода, върху който се осигуряваш. Освен това средствата – настоящи и бъдещи – по пенсионните партиди са лични и се наследяват за разлика от първия стълб. Конституционният съд излезе преди години с решение, че натрупаните вноски във фондовете са неприкосновени и не могат да се прехвърлят без изричното съгласие на осигурените лица. Подобни опити да се насочват по политически причини към държавния солидарен стълб са несъстоятелни и би било равнозначно на национализация и някой друг да ги харчи.

По отношение на третия стълб – в момента работодателите могат да дадат само 60 лв. за доброволна осигуровка на техен работник или служител, която се признава за данъчни цели. Нормално е тази преференция да се изравни поне с данъчните преференции за ваучери, които са 200 лв.

Трябва да се преразгледат и възможностите за допълнително данъчно стимулиране на работниците и служителите , когато се осигуряват в доброволни фондове. По този начин ще се стимулира развитието на доброволното пенсионно осигуряване, което може да осигури още една допълнителна пенсия.