Етикети: #пенсионнасистема

На 10 и 11 октомври 2025 г. в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов се проведе националната научно-практическа конференция на тема „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“.
📍 Събитието, в което БАДДПО беше съорганизатор, отбеляза 75 години от създаването на първата застрахователна катедра в България и събра представители на академичните среди, бизнеса и професионалните организации.
📢 Официалното откриване направиха доц. д-р Румен Ерусалимов и проф. Атанас Атанасов, които подчертаха значението на академията като средище на знание, иновации и професионално развитие в сферата на застраховането и осигуряването.
От името на Управителния съвет на БАДДПО, председателят Евелина Милтенова, CFA, MBA отправи приветствие към участниците, като акцентира върху устойчивото развитие на капиталовия модел, нуждата от силно партньорство с академичните среди и предстоящите реформи, свързани с въвеждането на фондове, следващи жизнения цикъл, както и преминаването към еврото от 1 януари 2026 г. 💶

👥 Особено внимание предизвика участието на актюерите:
• Димитър Георгиев (ПОК „Алианц България“)
• Албена Иванова (ПОД „ОББ Пенсионно осигуряване“)
Те представиха пленарен доклад с презентация на тема „Анализ на смъртността и моделиране на таблици за смъртност“, който предизвика висок интерес сред участниците. Докладът постави фокус върху необходимостта от проспективни модели и по-прецизно управление на риска от преживяемост при пожизнени плащания в условията на демографски промени. 📊

💡 По време на конференцията бяха дискутирани и теми, свързани с дигитализацията, иновациите и предизвикателствата пред застрахователната и пенсионната система. Събитието за поредна година затвърди значението на сътрудничеството между пенсионноосигурителните дружества и Свищовската академия за развитие на експертизата и диалога между науката, бизнеса и институциите.

Официални съорганизатори на събитието: АБЗ, БАДДПО, АЗББ, Гаранционният фонд, Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

Ако се въведат мултифондовете, доходът от универсален фонд има потенциал да достигне 1400 лв., обяснява г-жа Лидия Шулева в своя анализ в рубриката „Умно за пенсиите“ във в. „24 часа“.

В задаващите се горещи дебати по реформата на пенсионната система  в помощ на своите читатели, в. „24 часа“  продължава да разяснява някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, в рубриката се обясняват детайли за втория и третия стълб. И се дават някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

В броя на в. „24 часа“ от 6 октомври 2025, анализът е на Лидия Шулева – бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, а след това и на икономиката.

Безспорно има сериозен проблем с финансовата стабилност на пенсионната система, тъй като трансферите от държавния бюджет наближават вече около 50%. Препоръките на МВФ са за увеличаване на осигурителните вноски. По принцип правителството в тригодишната прогнозна рамка предвиждаше за 2027 и за 2028 г. с по 1% да се вдигне осигурителната вноска, a МВФ препоръчва вдигането да стане още от 2026 г.

Ако се върнем няколко години назад – от 1997 г., осигурителната вноска е била 37%.

2002 г., когато се въведе задължителното допълнително осигуряване, осигурителната вноска беше 29%. От 2009 до 2015 г. държавата се включи като осигурител с 12%, като вноската се намали на 17%. След това тази функция на държавата осигурител отпадна, но се замести с директни трансфери от бюджета. Всичко това доведе до сегашната ситуация – да се финансират почти половината пенсии с данъци, което заедно с актуализацията всяка година представлява доста сериозен натиск върху бюджета.

Сегашната вноска е 19,8%, от които 5% отиват във втория стълб. Първоначалната идея беше вноската за втория стълб да достигне 7%, но при сегашното състояние на дефицит увеличаването на вноската за втория стълб не мисля, че би намерило поддръжници, имайки предвид, че това ще увеличи още повече дефицита в НОИ.

Поетапното повишаване за две години с по един процент на осигурителната вноска не е неприемливо. Така или иначе в годините до 2007 г. вноската е била 22% – това не е нещо, което не се е случвало и не е довело до никакви сериозни проблеми в икономиката.

Защо обаче това се налага? Трябва да имаме реална представа от демографската ситуация в нашата страна. В момента се пенсионират т.нар. бейби бумъри – хора, родени между 1950 и 1965 г., когато раждаемостта е била 150 хил. деца на година. От 1990 г. досега раждаемостта намалява от 100 хил. годишно до 50 хиляди. Това означава, че един много по-малък брой хора в трудоспособна възраст трябва да плащат осигуровките за пенсиите на пенсионерите.

Трябва обаче да имаме предвид, че хората, които сега се пенсионират, са плащали много по-високи вноски. Както споменах , до 1997 г. вноската е била 37%. Така че, когато сега се атакуват пенсионерите от гледна точка на това, че поради дефицита трябва да се замразят пенсиите и да не бъдат актуализирани всяка година с швейцарското правило, трябва да се има предвид, че всички тези хора са внасяли почти двойно по-големи осигуровки по време на техния трудов стаж.

Така че по-скоро трябва да се мисли за стабилизация на пенсионната система. Тази година имаше един много сериозен анализ на Икономическия и социален съвет, в който се изведоха редица важни стъпки, които биха довели до много по-добра стабилност в пенсионната система. Като премахване на редица социални плащания, с които пенсионната система е натоварена, като например социалните пенсии, които в момента са в бюджета на НОИ.

Второ, нещо, за което се говори от години, е по-сериозен преглед на условията за получаване на пенсиите за инвалидност.

Трето, преразглеждане на ранното пенсиониране, твърде много професии в страната получават право за ранно пенсиониране, което допълнително натоварва системата.

И не на последно място – това е огромното преизчисляване на трудовия стаж . В някои случаи се получава по-висок от възрастта на човека за редица професии. Това води до определяне на едни много високи пенсии и налагане на таван на пенсиите, което пък от своя страна демотивира хората, които плащат вноски на максимален осигурителен праг да го правят. Така че това са накратко някои мерки, които биха имали много по-голямо въздействие по отношение на финансовата стабилност на пенсионната система, отколкото тези 1 или 2% увеличение на осигурителната вноска.

А таванът на пенсиите по принцип трябва да отпадне, защото в момента много хора имат реален, голям осигурителен стаж, те продължават да работят след пенсионна възраст и да се осигуряват дори на максималния осигурителен доход, тяхната пенсия се увеличава, но поради тавана те не могат да вземат определената им пенсия. И както отбелязах, таванът се налага именно заради огромното преизчисляване на стажа на професиите първа и втора категория. Предложението на Икономическия и социален съвет е например преизчислението да не надвишава размера на задължителния за пенсиониране стаж. Така че е

по-добре да има реформа, вместо да се вдигат осигуровките

По принцип във втория стълб беше предвидено вноската да достигне 7%. Но в момента имаме един огромен дефицит в НОИ и не е възможно да увеличим още повече този дефицит, увеличавайки вноската във втория стълб. Ако се проведат всички реформи, за които стана дума, и се укрепи финансовата стабилност на първия стълб с всички предложени реформи, тогава се отваря възможност за увеличаване на вноската във втория стълб.

Трябва да се отбележи, че има едно много несправедливо намаляване на пенсията от първия стълб за хора, които са се осигурявали във втория стълб. Тук се отчита намалението само спрямо реалната вноска. Не се отчита трансферът, който държавата прави към първия стълб. А така или иначе този трансфер допълва осигуровката в първия стълб и трябва да бъде отчетен. По този начин се намалява много рязко пенсията от първия стълб и това води понякога до факта, особено за пенсионерите, които сега се пенсионират, да получават две пенсии по-малко, отколкото една. Това се дължи на това прекомерно и несправедливо намаление на пенсията от първия стълб, от една страна. А от друга страна, се дължи на факта, че вместо 40 години да са внасяни вноските, колкото е целият цикъл на осигуряване, те са се внасяли 20 години. И нещо повече, през целия този период пенсионните фондове бяха задължени рестриктивно да инвестират парите с изключително ниска доходност.

Сега има проект за създаването на така наречените мултифондове, което ще даде възможност през целия цикъл на осигуряване в допълнителното задължително осигуряване инвестициите да се правят съобразно времевия отрязък в целия цикъл, като има възможност да се правят инвестиции с по-висока доходност. Анализите показват, че ако се приложат тези мултифондове – ако при настоящата регулация една средна месечна пенсия от втория стълб би достигнала при 40-годишен цикъл 700 или 800 лв., при инвестиране, следващо жизнения цикъл, пенсията от втория стълб има потенциал да достигне до 1400 лв.

Ако обърнем внимание на някои предложения, които чувам, за закриване на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, това означава, че вместо да развиваме втория стълб и да се стремим за постигане на по-висока доходност и потенциал за по-висока втора пенсия, ние трябва да се връщаме към старата система, към все по-големи дефицити предвид демографската криза и към модел, който може да гарантира не повече от 40 – 50% заместване на дохода, върху който се осигуряваш. Освен това средствата – настоящи и бъдещи – по пенсионните партиди са лични и се наследяват за разлика от първия стълб. Конституционният съд излезе преди години с решение, че натрупаните вноски във фондовете са неприкосновени и не могат да се прехвърлят без изричното съгласие на осигурените лица. Подобни опити да се насочват по политически причини към държавния солидарен стълб са несъстоятелни и би било равнозначно на национализация и някой друг да ги харчи.

По отношение на третия стълб – в момента работодателите могат да дадат само 60 лв. за доброволна осигуровка на техен работник или служител, която се признава за данъчни цели. Нормално е тази преференция да се изравни поне с данъчните преференции за ваучери, които са 200 лв.

Трябва да се преразгледат и възможностите за допълнително данъчно стимулиране на работниците и служителите , когато се осигуряват в доброволни фондове. По този начин ще се стимулира развитието на доброволното пенсионно осигуряване, което може да осигури още една допълнителна пенсия.

632 хил. души вече спестяват в доброволни фондове

В задаващите се горещи дебати по реформа на пенсионната система в помощ на своите читатели „24 часа“ започва поредицата „Умно за пенсиите“. Целта е да бъдат разяснени някои теми от изключителна важност, оставащи встрани от най-популярния разговор за размера на вноската и пенсионната възраст. Водени от разбирането, че тристълбовият модел трябва да се разглежда в цялост, не в конкуренция между отделните компоненти, ще разкажем детайли за втория и третия стълб. И някои умни решения, които могат да гарантират спокойствие на бъдещите пенсионери.

Доходност_трети стълб

Данъчно облекчение от 10% годишно, висока доходност, възможност да разполагаш със спестените пари по всяко време, както и да получаваш пенсия 5 години преди навършване на изискуемата по закон възраст. Всичко това е възможно през набиращите все по-голяма популярност доброволни пенсионни фондове или т.нар. трети стълб на пенсионната система в България. В тях вноските за третата възраст са доброволни според възможностите на осигуряващия се и няма ограничения колко договора в колко отделни дружества ще си откриете. Средствата по осигурителните партиди на лицата са персонални и 100% наследяеми.

Към края на полугодието на 2025 г. , по данни на Комисията за финансов надзор, в третия стълб има над 632 000 осигурени лица, по чиито партиди са натрупани общо близо 1,6 млрд.лв.

746 души вече получават трета пенсия, а значителен брой лица са се възползвали от еднократни плащания и плащания на наследници, като за първите шест месеца на годината пенсионните дружества са им изплатили близо 58 млн. лв.

От 2001 година пенсионната система в България е съставена от три стълба. Първият е държавното осигуряване в НОИ и действа на солидарен принцип на осигуряване, Тоест работещите чрез осигуровките си плащат пенсиите на настоящите възрастни хора. А техните ще ги плащат следващите работещи. Първият стълб е изцяло зависим от политически решения – както колко високи да са осигуровките, така и колко ниски или високи да са пенсиите. Вторият стълб са задължителните фондове за допълнително пенсионно осигуряване – универсални и професионални, действащи на капиталов принцип. При тях средствата на всеки осигурен са в индивидуална партида, инвестират се от пенсионната компания с цел увеличаване на доходността, и пенсията зависи от вноските и доходността от инвестираните средства, а не от солидарния фонд или броя на настоящите пенсионери. Универсалните фондове са задължителни за всички, родени след 1 януари 1960 година, а професионалните за работещите при тежки и вредни условия на труд.

Това е т.нар. втора пенсия, при която средствата в осигурителните партиди са лични спестявания, които се наследяват. Но и тук вноските се определят от политиците и все още са доста ниски – замразени от почти 20 години на 5% от осигурителния доход, което прави натрупването в партидите ниско и следва да се преосмисли от политиците. Възможностите за инвестиции са силно ограничени по закон, което ограничава и реалзираната при управлението средствата доходност. Очакването е с въвеждането на мултифондовете чрез изготвения и съгласуван проекозакон между надзорния орган (Комосията за финансов надзор), финансовото министвество, браншовата асоциация и другите заинтерсовани страни, тази картина да се подобри.

Истинската свобода и перспектива за осигуряване на добри доходи на старини обаче е третият стълб – доброволните фондове, които всяка една от лицензираните в България пенсионноосигурителни компании предлага. В тях спестяванията са лични, наследяват се напълно, а доходността е доста по-висока от тази в задължителните пенсионни фондове, като с въвеждане на мултифондовете се очаква да се увеличи чувствително. За сравнение – по последни даннни от КФН през последните 2 години средната доходност на втория стълб е 6,25%, а на третия – 7,09%.

Един от големите бонуси на доброволния пенсионен фонд обаче е данъчното облекчение при направени лични вноски. На освобождаване подлежат осигурителните вноски за трета пенсия, които са в рамките на 10% от годишната данъчна основа.Например, при 70 000 лв. годишен доход, необлагаеми могат да са вноски до 7000 лв. или да бъдат спестени 700 лв. данъци. Допълнително на облагане не подлежат и пенсионните плащания от тези фондове, както и реализираната доходност от инвестициите на активите им. Друго предимство на доброволния фонд е, че човек не е ограничен с какви вноски да се осигурява – нито като размер, нито като периодичност. Могат да се правят както месечни, така и годишни или еднократни вноски. Няма и ограничение в колко фонда може да се осигурява едновременно един човек. Тоест може да имате няколко доброволни пенсионни фонда. При осигуряване в такива фондове могат да се правят вноски в позла на друго физическо лице – например деца, други роднини и т.н. За разлика от средствата по партидите в универсалните фондове, тези от доброволните могат да се теглят винаги по желание на осигуреното лице.

При теглене или при закриване на партидата преди навършване на възрастта за пенсия, се удържа единствено размера на данъка, който е спестен назад в годините в резултат на данъчните облекчения. Ако не сте използвали данъчни облекчения, тогава няма такива удръжки.

Възможността за предсрочно използване на част или на цялата сума прави третия стълб много добра опция за спестяване на средства, особено на фона на почти нулевите лихви на банковите сметки и депозити. Това е финансов продукт, който във всеки един момент има цена на обратното изкупуване, без наказателни такси. „Валутата“ на фондовете се нарича дял и всяко дружество всеки ден публикува стойността на един дял, който отразява текущата стойност на инвестициите в целия фонд като в нея е начислена натрупаната доходност.
Парите във фондовете няма как да бъдат изгубени, защото те са отделни юридически лица от дружествата, които ги управляват. Т.е. – ако нещо стане с дружеството, какъвто случай досега в България не е имало, регулаторът КФН /Комисията за финансов надзор/ ще насочи партидите към друго дружество.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова беше гост на предаването „Ревизия“ по Nova News.

В предаването бяха засегнати както въпроси, засягащи сегашното състояние на втория стълб, анализ на реализираната доходност въпреки всички проблеми на прехода. Милтенова разясни подробно детайли относно активната подготовка за  преход към мултифондов модел и присъединяване към еврозоната.

„Мултифондовият пазар е една важна стъпка и нова философия за управлението на личните пенсионни спестявания“, заяви председателят Евелина Милтенова, коментирайки планираните законодателни промени. По думите ѝ, този модел ще позволи инвестиционни стратегии, съобразени с жизнения цикъл, което се очаква да доведе до значително увеличение на бъдещите пенсии Втората тема, подчертана от БАДДПО, е безпроблемното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

„Пенсионните компании са напълно готови по линия на системи, подготовка на партидите… Всички партиди ще бъдат превърнати в евро по фиксиран курс – без загуби за осигурените лица, без нови договори, без административна тежест“, увери Милтенова. Новата система гарантира прозрачност и сигурност за над 5 милиона осигурени и управлявани активи за над 27 млрд лв., което укрепва доверието в дългосрочната устойчивост на пенсионното осигуряване в България.

Целият запис на предаването с фокус върху втори и трети стълб на пенсионната система, може да гледате тук 

Г-н Мирослав Маринов, изпълнителен директор на пенсионноосигурителна компания, член на БАДДПО, е част от експертите, интервюирани в голямата тема на в. „Капитал“ за застраховането и осигуряването.  

Колко пари ще ви трябват, ако утре се пенсионирате, за да бъдете спокойни?

Вероятно всеки човек би посочил различна сума в зависимост от личните си предпочитания – начин на живот, местоживеене и много други предпоставки. Една от масово възприетите от икономисти и финансисти теории е, че за да запазите стандарта си на живот, като се пенсионирате, то разполагаемият ви доход трябва да е поне 80% от последната заплата, която сте взимали. С дефицитите в пенсионните системи, от каквито страда и българското държавно осигуряване, е ясно, че ако се надяваме само на пенсия, това няма да стане. Има още много причини за това – осигуряване на по-нисък от реалния доход, както и таванът на пенсиите. Дори и хората с високи заплати при този механизъм на регулация ще имат ограничение на сумите след пенсиониране. Заради хроничните дефицити в бъдеще на правителствата ще е все по-трудно да увеличават пенсии, а хората с такива ще се увеличават и все по-малко работещи ще ги осигуряват. Всичко това е показателно колко е важно да се заделят и инвестират допълнителни средства, които да осигуряват доходност за старини.

Но може ли да се определи конкретна сума, която би била достатъчна за средностатистическия човек, който наближава пенсионна възраст?

Минималният размер на заделените средства трябва да е около 8 пъти годишния доход на човек – при средна годишна заплата 30 хил. лева това се равнява на около 240 хил. лева. Естествено, тук не влизат други активи като недвижими имоти, инвестиционни застраховки или други инвестиции. С тази сума ще може да се харчи и да се посрещат разходи, без да се опира единствено на евентуална пенсия. В колкото по-напреднала възраст е човек, толкова по-вероятно е да има известни проблеми със здравето си.

„Трябва да се има предвид, че здравето струва пари“, посочва Маринов. Здравословните разходи могат да натежат на бюджета на хора, които са близо до пенсионна възраст, особено ако нямат достатъчно заделени средства, за да ги посрещнат. Здравните застраховки и застраховка живот могат да помогнат, за да бъдете по-подготвени. По-младите трябва да заделят повече. Най-важното според Мирослав Маринов е семейството: колко голямо е то, дали имате деца и на каква възраст са те. Ако децата все още са ученици, разходите на семейството ще са по-големи и заделените средства ще трябва да са повече.

Спестяването за пенсионна възраст е като маратон: ако решите да тичате по-бавно в началото с надеждата, че ще наваксате със спринт в последните километри, най-вероятно няма да успеете да завършите успешно. В този ред на мисли е най-добре да започнете да спестявате от ранна възраст. За хората между 20 и 30 години суми от порядъка на 200 – 250 хил. лева няма да бъдат достатъчни поради различни причини, сред които основно са инфлацията и конвергенцията. Българските доходи ще растат по-бързо от тези в страните на развитите икономики, което означава, че и цените в потребителската кошница също ще растат. „Нужната сума за хора на около 30-годишна възраст за спокойно пенсиониране вероятно би била около 300 хил. евро“, посочва Маринов.

Интервюто с г-н Маринов може да прочетете тук

И още: време ли е за увеличение на вноската към втория стълб на системата? Трябва ли да закрием тристълбовия модел?

Г-жа Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО, в интервю на „Клуб – Z“ за актуалните теми, свързани назрялата необходимост от развитие на пенсионния модел в България.

Нова година, ново увеличение на пенсиите и тотално скъсване с връзката между осигурителния принос и пенсията, която получават пенсионерите. Това е равносметката за държавния първи стълб на системата ни, и то без да броим огромния дефицит от над 10 млрд. лв. в НОИ.

В публикацията, г-жа Милтенова отговаря на въпроси, свързани с това дали втори стълб може да се окаже спасение за парите на осигурените.

Освен, данните от становището, което вече публикувахме на сайта на БАДДПО , г-жа Милтенова отговори и на други въпроси:

Каква година изпратиха частните пенсионни дружества, затваряйки 2024 г.?

2024 г. беше предизвикателна, но относително стабилна за частните пенсионни дружества. Въпреки икономическите колебания и несигурността на глобалните пазари, фондовете успяха да реализират сравнително високи положителни доходности за осигурените лица. Годината беше успешна – към края й частните пенсионни дружества управляват активи на стойност над 26 млрд. лв. и отбелязват стабилен растеж, който се дължи както на увеличението на бруто вноските на осигурените лица, така и на добрата положителната доходност от инвестициите.

Средно за всички универсални фондове през 2024 г. тя достигна 6,56%, а за доброволните 8,32%. Констатираната от ОИСР стабилност и добър контрол от страна на КФН постави добра основа да бъде надграден пенсионният модел с прилагането на фондовете, следващи жизнения цикъл възможно най-скоро, за да започнат да се инвестират по-динамично и перспективно пенсионните спестявания и да се постига по-висока доходност за осигурените лица. Целта на всички е да се предприемат навременни стъпки за увеличаване на втората пенсия, за да могат гражданите да са спокойни, че ще имат възможност да посрещнат старините си по-достойно от настоящия момент.

Как се отразява кризата във финансирането на пенсиите от НОИ на вашия бизнес? Има ли някакъв ефект върху вас или нямате допирни точки?

Кризата във финансирането на пенсиите от Националния осигурителен институт (НОИ) не оказва пряко въздействие върху частните пенсионни дружества като цяло, тъй като те функционират на капиталов принцип, при който осигурените лица натрупват собствени индивидуални партиди и са лични пенсионни спестявания. Въпреки това общите икономически условия, нарастващи дългове на първия стълб и демографските тенденции влияят върху цялостната пенсионна система.

Тристълбовият модел беше въведен преди повече от 20 години – задължително държавно обществено осигуряване (ДОО – първи стълб), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО – втори стълб) и допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО – трети стълб). Всички елементи са взаимосвързани, защото основната им цел е да подсигурят кумулативно адекватен заместващ доход на осигурените лица след пенсионирането им.

Повод за тревога за цялата система е, че съгласно доклад на НОИ у нас в момента 100 работещи издържат 70 пенсионери, което не е устойчиво, като проблемът се задълбочава във връзка с влошаващата се демографска картина в България. Води и до сериозно увеличаване на дефицита в бюджета, както и до нарастваща роля на държавата.

Именно за смекчаване на тези дисбаланси е важната рола на капиталовите пенсии от втори и трети стълб – тези фондове, които са лични и са с натрупване през годините. Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална партида/сметка.

Очевидно трябва да се търсят работещи решения. За втория и третия стълб сме категорични, че това е въвеждането на мултифондов модел, който да позволи увеличаване на доходността и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в бъдеще. Важно е да се знае, че ефектът няма да се усети веднага, а е нужно натрупване от няколко години.

Отново подновихте своето предложение за увеличаване на вноската към задължителното осигуряване в частен фонд – т.нар. втори стълб на системата. Защо? Какви са вашите аргументи?

Увеличението на вноската към втория стълб не е нова тема. Още при създаването на модела се предвиждаше тя да достигне 7% и дори 10% от осигурителния доход, но това не се случи. Тя беше плавно покачена от 2% на 5% и от повече от десет години остава на това ниво, което има своето отражение върху обема на партидите на осигурените лица. Увеличаването й е политическо решение. Аргументите в негова подкрепа са ясни – ще доведе до по-високи натрупвания в индивидуалните партиди на осигурените лица, което от своя страна би осигурило по-добра финансова стабилност при пенсиониране. Целта е да се засили ролята на частните пенсионни фондове в осигуряването на адекватни пенсии и да се намали натискът върху държавната пенсионна система. Това обаче не бива да става чрез противопоставяне между първия и втория стълб.

Все още ли законодателството не позволява – осигуреният при вас да избира как да инвестирате парите му? Има ли вече възможност да избера част от парите ми да се инвестират по-агресивно и съответно да нося отговорността, ако те бъдат изгубени?

Брутните вноски по персоналните партиди няма как да бъдат изгубени – те са гарантирани, фондовете са разделени от дружествата, които ги управляват. Това е важно да се знае и осигурените лица да не губят доверие в системата.

В момента българското законодателство не предоставя възможност на хората да избират конкретни инвестиционни стратегии или рискови профили за своите средства в универсалните пенсионни фондове. Всички средства се управляват съгласно обща инвестиционна политика, определена от съответното пенсионно дружество и регулаторните изисквания. Затова е важно дружествата да имат възможност да инвестират парите на хората по по-адекватен начин, така че да се увеличи доходността, която осигурените лица получават.

Категоричното мнение и на ОИСР, и на ИСС е, че сегашният вариант на инвестиране е прекалено консервативен и следва да бъде надграден с въвеждането на мултифондове.

Да обясним: няма как един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. За лицата, които се намират от 20 докъм 45-50 години, парите е важно да могат да бъдат инвестирани по-динамично, за да се ползват перспективните и печеливши инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Аз обичам да казвам, че пенсията е най-дългосрочната инвестиция, която човек прави в живота си. Затова е важно да помогнем на хората да се ориентират, да повишим финансовата им грамотност и те да могат да планират средствата, които да заделят за старини – не само чрез осигурителните си вноски в първия и втория стълб, но и в третия, който е доброволен и дава много големи възможности.

Идеята на мултифондовете е да се позволи при по-младите да се инвестира по-динамично – когато имаш дълъг хоризонт до пенсиониране, има време евентуални движения на пазара да бъдат компенсирани. С навлизане в зрелостта трябва да се преминава към по-балансиран подход, а непосредствено преди пенсия той да е задължително консервативен, за да не бъде рискувана натрупаната през годините доходност. Целта е, когато осигуреното лице навърши 45-50 години, да е натрупало много повече средства в своята партида, отколкото ако още от старта на неговата трудова заетост парите са били инвестирани съгласно сегашната по-консервативна инвестиционна политика.

Какво би означавало въвеждането на мултифондовете в България и как това ще се отрази на осигурените?

Въвеждането на мултифондове би позволило на осигурените лица да избират между различни инвестиционни портфейли с различни нива на риск и потенциална доходност. Това би предоставило по-голяма гъвкавост и възможност за персонализиране на инвестиционната стратегия според индивидуалните предпочитания и толерантност към риск. По-динамичното инвестиране ще увеличи размера на партидите в дългосрочен план – например наши математически изчисления показват, че пенсиите от втория стълб биха могли да се удвоят до 1400-1500 лв. в сравнение със сегашните предвиждания за около 700 лв. на база на сегашните инвестиционни рамки.

Нека да говорим с числа – каква би била средната печалба за един средно осигурен български гражданин?

В пенсионното осигуряване не използваме точно термина печалба, а говорим за постигната дългосрочна възвращаемост или доходност върху пенсионните вноски. За изминалите над 20 години средствата на осигурените са съхранени и са нараснали средно с 4% годишно. Очакваме, че с въвеждане на по-гъвкавия мултифондов модел бъдещите пенсионни спестявания ще имат рентабилност в диапазона 8 -10 % годишно за динамичните подфондове, докато за балансирания подфонд – над 5-6%. Свръхконсервативният подфонд преди непосредствено пенсиониране очакваме да реализира до 3% годишна доходност.

Какво ще кажете на хората, които смятат, че вторият стълб не успява до момента да осигури достатъчно висока доходност, така че от него да има смисъл?

Не трябва да се забравя, че натрупванията във втория стълб са от едва 23 години, докато целият период до пенсия е 40 г. Т.е. вноските са постъпвали в него за два пъти по-кратък период в сравнение с ДОО. Също така процентът на вноската е много по-нисък. Но за хората е важно да помнят, че тези суми са техни лични и стоят в персонални партиди, които са само техни и на техните наследници.

Така че смисъл има, и то голям, да се спестява за втора и трета пенсия – средствата не се облагат с данъци и се наследяват в пълна степен в акумулационната фаза и във фазата на изплащане в зависимост от избрания продукт. Дългосрочните натрупвания в индивидуалните партиди предоставят допълнителен източник на доход при пенсиониране, който е важна част от заместващия общ доход. Въвеждането на мултифондове ще затвърди добрата възвращаемост в средносрочен и дългосрочен план и това допълнение към държавната пенсия значително ще подобри финансовото състояние на пенсионерите и ще им гарантира по-голяма сигурност в пенсионна възраст. Това е смисълът.

Ами доброволните фондове? Започна ли българинът да мисли повече за времето след като спре да работи, като се осигурява в т.нар. трети стълб на системата?

През последните години се наблюдава нарастващ интерес към доброволните пенсионни фондове, като все повече българи осъзнават необходимостта от допълнителни спестявания за пенсия. Това се дължи на повишената информираност относно демографските предизвикателства и потенциалните недостатъци на държавната пенсионна система.

Третият стълб е най-смисленият, важният и най-малко популярният сред хората. И тук е нашето място като индустрия да обясним на работещите ползите от него. Благодаря на медиите за това, че повишават информираността на гражданите. Третият стълб дава много добри възможности хората да инвестират в достойни старини, като заделят регулярно суми в различен размер, за които се ползва данъчно облекчение 10% от годишния облагаем доход. Освен това всичко се изплаща или остава за наследниците.

Каква е минималната сума, която мога да внасям в доброволен пенсионен фонд?

Няма фиксирана минимална вноска – тя зависи от условията на съответния фонд. Обикновено месечните вноски могат да бъдат и съвсем малки – по 20-30 лв., което дава гъвкавост на осигурените лица да спестяват според възможностите си. Някои фондове нямат минимален размер на вноската, докато други могат да изискват определена сума.

Много осигурени лица могат да изпозлват доброволното пенсионно осигуряване за максимално ефективно безданъчно спестяване в рамките на утвърдените максимално суми.

Друго преимущество е, че работодателите могат да осигуряват своите служители в ДПФ за максимална сума месечно от 60 лв на служител/работник, тя се признава за социален разход на фирмата и е освободена от данъци. През изминалите години и в резултат на инфлационните процеси от БАДДПО често сме поставяли въпроса за сериозното увеличение на тази архаично ниска сума за доброволно пенсионно осигуряване, което би стимулирало и работодателите, и ще е в полза на осигурените лица.

Каква е средната доходност на един осигурен в доброволен пенсионен фонд?

Доходността в доброволните пенсионни фондове варира в зависимост от инвестиционната политика. Средногодишната доходност за последните 10 години е между 4% и 6%. Тези средства са обект на дългосрочно инвестиране, като крайната сума зависи от индивидуалните вноски и натрупаната доходност. Въвеждането на мултифондове ще даде възможност да се увеличи и тук доходността.

Има ли начин дефицитът в НОИ да бъде запълнен без вдигане на данъците и поемане на нов дълг?

Решението на проблема с дефицита на НОИ изисква комплексен подход. И в момента текат дискусии, но намалението на дефицита в ДОО е една от най-чувствителните теми и не е задача само с един отговор. Важно е да се ограничи нелегалната заетост и да се увеличи събираемостта на осигурителните вноски, да се наложи съзнанието за регулярно пенсионно спестяване на базата на реалните трудови доходи.

И тук отново бих искала да се върна на темата за насърчаване на частното пенсионно осигуряване и разумното покачване на % на вноските, което ще доведе до редуциране на натиска върху първия стълб.

Линк към оригиналната публикация в „Клуб-Z“ може да намерите тук 

Икономическият и социален съвет работи по детайлен анализ за пенсионната система, възложен от Народното събрание, който ще бъде обсъден през декември. Това обяви председателят на Съвета Зорница Русинова по време на Форума за пенсионната система в България, организиран от Българското Актюерско Дружество на 8 ноември 2024 г.

Г-жа Русинова каза, че в  документа ще бъдат дадени и конкретни препоръки за законови промени:

„Ценността всъщност на анализа, който прави Икономическият и социален съвет, е независимата оценка, която работодатели, синдикати и неправителствени организации могат да дадат, защото не трябва да забравяме, че осигурителната система е система на солидарност и осигурителният принцип е система на хората. Основната предпоставка да имаме финансова стабилност в осигурителната система това е да имаме предвидимост и да има сигурност“.

Тя допълни, че целта е да се предприемат мерки за усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната.

В следващите години заради демографската ситуация осигурителната, социалната и здравната системи ще имат все повече разходи и трябва да намираме начина, по който балансираме тези разходи със съответните приходи.

Участници във форума препоръчаха да се премахне възможността хората да се прехвърлят от частен в универсален пенсионен фонд към фонд „Пенсии“ в Националния осигурителен институт.

Форумът в организиран от Българското актюерско дружество.

Оригиналната новина е от сайта на БНР,  може да я намерите тук