Етикети: #мултифондове

Това е отваряне на врата за част от хората, които искат да получат по-добро инвестиране на средствата си и същевременно повишаване сигурността на системата. Така Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) коментира приетите на първо четене в пленарната зала промени в Кодекса за социално осигуряване.

Според нея от тях произтичат две основни неща – едното е, че хората ще могат да избират как да бъдат инвестирани техните спестявания, а второто е, че се повишават капиталовите изисквания към пенсионно-осигурителните компании. Дава се гаранция за първа пенсия, каквато до момента не съществуваше. Пенсията няма да може да бъде намалявана, а само увеличавана оттук нататък, защото се повишават изискванията към осигурителните посредници, каза Несторова.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) излезе с повече от 20 страници позитивно становище с много конструктивни предложения. Единственият синдикат, който се въздържа на Националния съвет за тристранно сътрудничество и направи публикации в тази посока, е КТ “Подкрепа”. Те сякаш имат проблеми с това да има капиталови стълбове и хората да могат да спестяват различни количества средства, посочи Несторова.

Формират се 11 механизма, гаранционни, в закона, като досега те бяха само пет, добави тя. По думите ѝ, хората, които се чувстват несигурни, могат да останат в досегашната ситуация на инвестиране, а останалите ще могат да получат по-добър резултат по спестяванията си, ако законопроектът мине на второ четене.

Част от аргументите, които се чуха в зала, за мен бяха изненада и показват, че законопроектът не е четен и не е имало експертна работа по него. Тези, които обаче са експерти, направиха детайлен обзор на възможностите и плюсовете на закона, посочи Несторова.

Тя обясни, че законът е работен повече от две години и са направени над 500 хиляди математически симулации на възможни развития на портфейли.

Записът и оригиналната информация на БТА може да видите тук

П О З И Ц И Я
НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

Позиция на пенсионноосигурителните дружества 09.02.2026)

Относно: твърдения на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов

Ние, долуподписаните лицензирани дружества за допълнително пенсионно осигуряване в България, категорично се противопоставяме на опитите да се внуши в публичното пространство разделение в индустрията. Пенсионните дружества подкрепяме създаването на подфондове, следващи жизнения цикъл на осигурените лица, по-популярно като въвеждане на мултифондов модел.
Не отговарят на истината твърденията, че законовите промени се правят, за да се облагодетелстват няколко дружества. Няма да коментираме тона, с който се правят тези спекулации – той не отговаря на разбирането ни за култура в общуването.
Пенсионноосигурителните дружества работим усърдно в защита интересите на осигурените лица. Благодарение именно на нашата експертиза, повече от една трета от натрупванията по персоналните партиди на осигурените лица са именно в резултат на генерирана от нас доходност. Обръщаме внимание, че размерът на натрупаните средства, освен от доходността, зависи и от осигурителния доход, 5% от който постъпва в т.нар. втори стълб, регулярността на осигуряването и от времето на натрупване – към момента тристълбовият модел не е преминал през цял осигурителен жизнен цикъл от около 40 г.
Всички ние, долуподписаните пенсионни дружества, споделяме позицията, че въвеждането на мултифондове ще е изцяло в интерес на осигурените лица. Категорични сме, че имаме експертизата, опита и капацитета да се справим с това предизвикателство.

Позицията с оригиналните подписи на Изпълнителнителните директори на пенсионноосигурителни дружества: ПОД „Алианц-България“ АД, ПОД „Бъдеще“ АД, ПОК „Доверие“ АД, ПОК „ДСК-Родина“ АД, „Пенсионноосигурителен институт“ АД, „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ АД, ПОК „Съгласие“ АД, ПОАД „ЦКБ-Сила“ АД, може да свалите тук 

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова са подготвили въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система. В сайта на КФН може да ги намерите тук

За ваше удобство, копираме отговорите и в нашия сайт:

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МУЛТИФОНДОВИЯ МОДЕЛ И ТАКСИТЕ И УДРЪЖКИТЕ

1. Какво представлява мултифондовият модел?
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.

2. Какви подфондове ще има?
1) В УПФ задължително ще има 3 вида подфондове:
а) динамичен подфонд – до 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (напр. акции)
б) балансиран подфонд – до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход;
3. консервативен подфонд – до 25 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
2) В ДПФ създаването на подфондовете ще е по свободна преценка на пенсионното дружество (дали да създаде подфондове и ако да – какви и колко). Ако се създават подфондове, задължително ще трябва да бъде създаден балансиран подфонд.

3. От кога да очакваме да започне дейността на мултифондовете?
От 1 януари 2027 г., ако се приеме предложеният законопроект.

4. Защо се налага да се чака до 2027 г. ?
За да стартират мултифондовете, освен приемане на промените в КСО, е необходимо:
– да се приемат промени в наредбите и др.под. актове;
– пенсионните дружества да приемат и променят много свои документи (инвестиционни политики, правилници и др.) и да учредят подфондовете с различен инвестиционен профил;
– лицата, които вече се осигуряват, да имат достатъчно време да се запознаят с подфондовете и да изберат къде да участват;
– да бъдат извършени редица други технически действия, като прехвърляне на активи, разпределяне на лица, които не са направили избор, и мн. др.

5. Вече съм осигурен в УПФ. Кога и как мога да избера по какъв начин да се управляват моите средства?
В срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. ще можете да подадете заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където сте осигурен. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да изберете конкретен подфонд (но ако Ви остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително участвате в консервативен подфонд).

6. Какво ще стане, ако не подам заявление за избор до 30 ноември 2026 г.?
В този случай ще бъдете разпределен въз основа на възрастта Ви:
– до 50 г. – в динамичен подфонд,
– от 50 до три години преди навършване на възрастта за пенсиониране – в балансиран и
– от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд.
Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта Ви към 1 януари 2027 г.

7. Предстои ми да започна работа. Как да избера подфонд в УПФ и как да се информирам?
В тримесечен срок от започване на работа можете да изберете в кой УПФ и в кой подфонд да се осигурявате. Изборът се извършва с подаване на заявление до пенсионното дружество, което управлява желания от Вас фонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на пенсионните дружества и управляваните от тях фондове можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество (запознайте се с важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.);
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас. Тя не Ви задължава и може да изберете друг подфонд. Само ако сте навършили възраст с три години, по-ниска от възрастта за пенсиониране, задължително ще участвате в консервативен подфонд.
Ако не направите избор, ще бъдете разпределени служебно на база възрастта Ви (до 50 г. – в динамичен подфонд, от 50 до три години преди пенсиониране – в балансиран, и от навършване на възраст, с три години по-ниска от възрастта за пенсиониране – в консервативен подфонд).

8. Как да избера подфонд в ДПФ, където съм осигурен?
Създаването на подфондовете в ДПФ се извършва по преценка на дружеството, което го управлява. След съобщаване за промените в правилника на ДПФ за създаване на подфондовете (чрез съобщение на сайта на пенсионното дружество, както и чрез уведомление по електронна поща, ако сте избрали такъв начин на комуникация) ще имате 3-месечен срок да подадете заявление в кой подфонд желаете да участвате. До извършването на избор или ако не извършите такъв ще участвате в балансиран подфонд.
Подробна информация за Вашите права и дейността на фонда и подфондовете можете да намерите:
– на страницата на съответното пенсионно дружество, където може да видите важни документи като инвестиционната политика, портфейлите на подфондовете, правилника на фонда и др.;
– на страницата на КФН (www.fsc.bg), където има данни за целия сектор;
– чрез документа с основна информация, който ще Ви бъде предоставен от съответния посредник или служител на дружеството.
Освен това преди сключване на осигурителния договор ще попълните въпросник за преценка на допустимия за Вас риск. На база на него ще получите консултация кой подфонд е най-подходящ за Вас.

9. Предстои да стана участник в ДПФ, как да избера подфонд?
Ако ДПФ, където ще се осигурявате с лични вноски или ще бъдете осигуряван с вноски на работодател или друг осигурител, предлага различни подфондове, може да изберете подфонд, където да се управляват Вашите средства, като посочите в осигурителния договор, който сключвате, съответно в документа, с който давате писмено съгласие да Ви осигурява работодателят или другият осигурител.
Относно информирането и консултирането вижте отговора по Въпрос 8.

10. Какво ще се промени при инвестициите?
В списъка на допустимите инвестиции на фондовете са добавени нови възможности, например:
а) инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от определени държави и институции;
б) акции и облигации, приети за търговия на пазари за растеж на малки и средни предприятия;
в) акции и/или дялове на борсово търгувани фондове;
г) акции и/или дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице, регистрирано съгласно Директива 2011/61/ЕС.
Допуска се и даване в заем на финансови инструменти, притежавани от пенсионните фондове, при строго определени условия в рамките на единна система за заемане на финансови инструменти, осигуряващи обезпечение и достатъчна сигурност при тези сделки.
Описаните промени позволяват по-добра диверсификация на портфейлите и дават възможност за по-добра доходност на инвестициите.

11. Как ще се промени доходността по партидите на осигурените с въвеждането на мултифондовата система и промените в инвестициите?
За оценка на ефекта от предложените промени в КСО за въвеждане на мултифондовете е разработен модел, който изследва изменението на коефициента на заместване от УПФ при промяна на инвестиционния профил съгласно жизнения цикъл на осигурените лица. Коефициентът на заместване показва каква част от последната заплата ще бъде заменена от отпуснатата пенсия. Увеличаването на средствата по партидата при равни други условия води до нарастване на размера на пенсията и съответно и коефициента на заместване.
При въвеждане на мултифондов модел се очаква доходността да се повиши съществено, което от своя страна ще доведе и до повишаване на коефициента на заместване с 8,99 пр.п. (от 12,25% на 21,24%). Резултатите могат да бъдат обобщени по следния начин:

Действащ модел
Възраст Подфонд Доходност
от 20 г. до 65 г. Балансиран 2.04%
Коефициент на заместване 12.25%

След въвеждане на мултифондов модел
Възраст Профил Доходност
от 20 г. до 49 г. Динамичен 5.60%
от 50 г. до 62 г. Балансиран 3.46%
от 63 г. до 65 г. Консервативен 1.98%
Коефициент на заместване 21.24%

Графиката може да видите в сайта на КФН – тук

12. Защо лицата се разпределят автоматично в различни подфондове, а не в балансиран или консервативен и после по тяхно желание в по-рискови такива?
Задължителното разпределяне в консервативен подфонд би довело до негативни последствия за осигурените лица. Осигуряването в УПФ е за дълъг период – до навършване на пенсионна възраст, т.е. в общия случай средствата по партидата на лицето могат да се ползват само след неговото пенсиониране. Дългият период на инвестиране позволява поемането на по-високо ниво на инвестиционен риск и реализирането на по-висока доходност в дългосрочен план. Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин лицата ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Макар и в по-малка степен, казаното се отнася и за участието в балансиран подфонд по подразбиране. Така например, при проучване на опита на Хърватия се установи, че при въвеждане на мултифондова система, лицата са били задължително разпределяни в балансиран подфонд. Впоследствие Хърватия предприе промени в пенсионното си законодателство и понастоящем лицата се разпределят съобразно възрастта им.

(Подробните примери, илюстрирани с таблици, може да разгледате в сайта на КФН)

13. Как ще се променят таксите на пенсионните дружества?
1) в допълнителното задължително осигуряване
Понастоящем пенсионните дружества събират 2 основни такси във връзка с дейността на УПФ и ППФ, чийто максимален размер е определен в КСО:
а) удръжка от всяка осигурителна вноска – до 3,75 % от вноската;
б) инвестиционна такса – до 0,75 % годишно от стойността на нетните активи на фонда.
Със законопроекта се предлага намаляване с около 50% на максималния размер на удръжката от всяка осигурително вноска, а таксата за управление се обвързва и с постигнатия инвестиционен резултат. По този начин се насърчава по-активното управление и постигането на по-висока доходност.
Необходимо е да се подчертае, че предложените със законопроекта стойности на таксите са максимални размери, като всяко ПОД по своя преценка може да ги определи и в по-нисък размер.
2) при допълнителното доброволно осигуряване
Не се предвиждат промени, тъй като в резултат на конкуренцията между дружествата таксите често са по-ниски от максималните лимити в закона. Освен това в доброволното осигуряване инвестиционната такса зависи изцяло от постигнатата доходност при управлението на фондовете.

14. Как пенсионните фондове ще ми предоставят по-добри продукти и възможности?
С предвидените в КСО промени значително се подобрява регламентацията на дейността на фондовете, предвид:
1) въвеждането на инвестиционен избор;
2) даването на възможности за по-добра доходност;
3) стимулиране на по-активното управление чрез инвестиционната такса;
4) намаляване на събираните такси и удръжки във втори стълб;
5) редица други промени, свързани с усъвършенстване на предлаганите продукти, гаранциите, капитала и резервите на пенсионните дружества.

Изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта за промени в КСО, одобрен днес, 19 януари 2026, на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.

За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.

Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.

Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества – плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.

Оригиналият текст, може да прочетете в сайта на КФН, тук 

Промените в Кодекса за социалното осигуряване за надграждане на модела за втория и третия стълб на пенсионното осигуряване са публикувани за обществено обсъждане

Владислав Русев, член на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, посочи в предаването „Пресечна точка” на Nova TV, че става дума по‑скоро за подобряване и надграждане на модела, отколкото за кардинална реформа, тъй като не се предвиждат структурни промени. Законопроектът е изготвен в консенсус с Комисията за финансов надзор, индустрията и представители на социалните партньори, отразявайки препоръките на различни заинтересовани страни. Това е предизвикателство за пенсионната индустрия, но в същото време в него няма нито една мярка, която да създава неблагоприятни условия за осигурените лица, смята Русев.

Той обясни, че промените предвиждат не само мултифондове, за които се говори от години, но и много повече възможности. Намаляват се значително таксите за осигурените – таксата върху вноските ще спадне от 3,75% на 0,21 на сто за период от десет години, а инвестиционните такси ще бъдат променени така, че голяма част от тях да зависят от постигнатата доходност.

„Колкото повече доходност, толкова повече предимства за клиента“, подчерта Русев, допълвайки, че динамични фондове ще позволят на по‑младите хора да инвестират по‑рисково с поглед към по‑висока доходност на дългосрочна база.

Той обясни, че оптималното инвестиране ще бъде съобразено с възрастта – младите ще имат възможност да инвестират в портфейли с висока експозиция в акции, със застъпване на по‑консервативни стратегии с напредване на възрастта. Три години преди пенсия всички ще бъдат насочвани към консервативен фонд, където рискът е по‑нисък. Русев увери, че брутните вноски, които са постъпили за дадено лице, ще бъдат гарантирано получени при пенсиониране, а математически модели показват, че при най‑лошия сценарий натрупаните суми ще бъдат дори по‑високи в сравнение със сегашния модел.

Ще бъде предвиден избор между различните видове фондове за всички, освен за хората над 62 години, които ще бъдат насочвани към консервативния вариант. Ако осигуреното лице не избере сам фонд, прехвърлянето ще стане автоматично според възрастта му. Русев подчерта, че най‑лошият избор е човек да се запише в консервативен фонд в началото на осигурителния си живот и да остане там до края.

Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване коментира и средните натрупвания в момента. Според статистика на Комисията за финансов надзор те са между 6 и 7 хил. лева за всички осигурени, а при тези, които имат поне една вноска през последните 12 месеца – около 9 хиляди лева. Хората, които вече се пенсионират, имат натрупвания около 15–16 хил. лева.

Що се отнася до изплащането на средствата след пенсиониране, в момента съществуват три вида плащания – еднократно накуп за най‑малките натрупвания, разсрочено месечно изплащане за средни натрупвания до минималната пенсия и пожизнена пенсия за по‑големи натрупвания. Законопроектът предвижда ново измерение, като минималната пожизнена пенсия да бъде изчислена като процент от минималната работна заплата, без това да променя натрупаните суми, които зависят от дохода, осигуряването и постигнатата доходност.

Русев обясни, че ако промените бъдат приети от Народното събрание след общественото обсъждане, те ще влязат в сила от 1 януари 2027 г., а до края на 2026 г. гражданите ще имат време да изберат в кой фонд да бъдат техните средства. Той добави, че финансовата грамотност не е задължителна за избор, тъй като законопроектът предвижда автоматични модели на инвестиране, които според него ще направят най‑добър избор по подразбиране за повечето хора.

Целия разговор вижте във видеото.

МФ предлага три инвестиционни профила според възрастта – от агресивни фондове за младите до консервативни преди пенсия

Mладите хора трябва да рискуват с динамичен подход, а тези, които са пред пенсия да заложат на консервативен. Това обясни в предаването на bTV „Тази сутрин“ Светла Несторова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Тя допълни, че хората ще имат право на избор и ще могат да променят постоянно решението си в кой подфонд да държат парите си.

„Реформата предвижда създаването на три профила, които да са свързани с възрастта и рисковото желание на хората. Когато човек започне работа на 20 г. – до към 40 г. парите му може да се управляват с много по-висок процент акции и динамични книжа, за да се гони по-добра доходност. След тази възраст – парите трябва да отидат в балансиран фонд, където движенията на пазара се инвестират по-малко, а три години преди пенсия – всички отиват в консервативния фонд, където парите се съхраняват така, че да не намаляват в последния момент“, обясни експертът.

„Когато е създаване българската пенсионна система, стремежът е бил да се осигури максимална сигурност и не е мислено за това как се управляват парите. От известно време насам е ясно, че ако искаме да подобрим резултатите, трябва да направим промени. Препоръки за това дойдоха от ОИСР. Идеята е да раздвижи и да промени начина, по който се управляват парите на младите хора“, уточни експертът.

По думите ѝ младите хора имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си, затова имат възможност за повече доходност и партидите им да растат по-бързо. Несторова коментира, че хората не мислят за това преди да остареят, а тогава вече е прекалено късно.

„Младите хора трябва да мислят за това като за инвестиционна възможност, като за инвестиционен продукт. Идеята на този вид спестявания е, че ако започнеш много от рано да го правиш, ако спестяваш по 250 лв. на месец – ще се пенсионираш с половин милион“, каза още тя.

Цялото интервю по темата може да гледате тук

Промени в начина, по който се трупат пари за втората пенсия предлага финансовото министерство – съобщиха в bTV Новините . Досега частни фондове можеха да инвестират до 25% от осигурителните вноски.

Сега се дава възможност да се избира между още опции с различен инвестиционен риск от средствата на осигурените лица.

Подфондове:
Динамичен – до 90% инвестиции на вноските;
Балансиран – до 50% инвестиции на вноските;
Консервативен – до 25% инвестиции на вноските.
И още – променя се минималният праг за пожизнена втора пенсия, който ще се изчислява не на база минималната пенсия за страната, както досега, а според минималната работна заплата. Промените засягат над 4 млн. души у нас.

Проектът за промени в КСО предвижда още разширяване на възможностите за инвестиции и намаляване на таксите

Както отрази в. „Капитал“, БТА и други медии, Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане дългоочакваните предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които в капиталовия стълб на пенсионната система да се въведат т.нар. мултифондове.

Това е нещо, за което частните пенсионни дружества настояват от около две десетилетия и за което има сравнително единодушие и широка политическа подкрепа, но въпреки това така и никога не се случва. На няколко пъти се стигаше дори до конкретни идеи и внесени законови текстове. Сега също има несигурност дали заветните промени ще бъдат приети, тъй като политическата нестабилност е напът да съкрати живота на това Народно събрания.

Даденият срок за обществено обсъждане е до 16 януари 2026 г., като дори да бъдат насрочени нови избори, те вероятно няма да са по-рано от март, така че технически има време. Но пък и обикновено фокусът на депутатите в последните седмици е към по-злободневни и/или популистки теми.

Мулти какво? В момента родените след 1959 г. се осигуряват в Универсален пенсионен фонд (УПФ) към някое от десетте лицензирани дружества, освен ако не са избрали сами да заложат единствено на НОИ. Там по лична партида отиват 5% от всяка заплата, които пенсионната компания инвестира с цел да може да ги умножи и когато дойде време за пенсия да може да предостави по-голяма добавка към пенсията на клиентите си. Проблемът с този модел е, че парите на всички осигурени във фонда се управляват по един и същ начин независимо от тяхната възраст и рискови предпочитания. А резултатът е, че така мениджърите са принудени да залагат на стратегии с по-умерен риск и съответно и получената доходност, често е неудовлетворителна, като едва бие инфлацията.

Идеята за многофондова (както е наречена в законопроекта) система е да преодолее този недостатък. Всеки УПФ ще бъде разделен на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Те се различават основно по това каква част от активите им е позволено да се инвестират във финансови инструменти с променлив доход (тук попадат акции, взаимни фондове и др., при които цените варират спрямо множество фактори за разлика от частните и държавни облигации и други книжа с фиксиран доход).

• В динамичния подфонд този дял ще е до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Изборът в какъв фонд да се осигурява всеки клиент ще е свободен, което според мотивите към проекта цели да стимулира и активността на осигурените лица. Но има и известни условности, тъй като към момента огромната част от постъпващите на пазара на труда не си избират къде да се осигуряват, а са служебно разпределени. Ако сами не изберете в какъв подфонд да се управляват средствата ви, това ще става автоматично според възрастта ви – до навършване на 50 години в динамичен, след това до 3 години преди възрастта ви за пенсиониране в балансиран.
• За последните три години е предвидено партидата задължително да се прехвърля в консервативен фонд, независимо дали сте направили избор, или не. Разписани са и детайлно правила как ще се разделят активите на сегашните УПФ в трите подфонда, както и как да се пренасят впоследствие при прехвърляне от един в друг. При местене в друга пенсионна компания както и досега ще се прехвърлят само парични средства.
• Мултифондове се предвиждат и за доброволните пенсионни фондове (ППФ) – т. нар. трети стълб на системата, като всеки лично или работодателите могат да се осигуряват с избрани от тях вноски. Тук пенсионните компании ще имат повече свобода, като могат да структурират колкото искат подфондове с каквито искат параметри. Единствено са длъжни да поддържат балансиран, аналогичен на този в УПФ.
• При професионалните пенсионни фондове (ППФ), където се осигуряват работещите в I и II категория труд, милтифонове не се предвиждат.

Ресорният зам.-председател на КФН Диана Йорданова и Председателят на БАДДПО, Евелина Милтенова вече представиха основните моменти в промените на КСО, които са готови от месеци

• Свиване на таксите.  Друг ключов параграф, по който пенсионните компании често са критикувани, са сравнително високите такси, които също изяждат от доходността. Сега се предлага те да бъдат планомерно понижени в следващите десет години, а също и частично да се промени моделът при инвестиционната такса, която е най-съществена като сума и има най-голямо влияние върху обема на натрупаните в индивидуалните партиди средства. В момента тя се удържа като процент от активите независимо от постигнатия инвестиционен резултат. Сега идеята е тя да стане двукомпонентна – една част да е процент от активите, а друга част от дохода. Сега в КСО инвестиционната такса за УПФ е заложена на максимум 0.75% от активите. След промените се предвижда тя да е различна за различните подфондове. При балансирания се залага от 2027 г. тя да стане 0.65% плюс 1% от дохода от 10 инвестициите. В следващите години поетапно първото число намалява и до 2036 г. стига до 0.38%, а второто расте до 3.25%. При другите видове подфондове е аналогично, но с други числа – при динамичните се стартира от 0.65% плюс 1.5% и се стига до 0.2% плюс 6%, а при консервативните се предвижда да остане само такса от активите, която да се понижава от 0.65% до 0.2%. Предвижда се да намалее и таксата на входа. Удръжката, която се събира от всяка вноска в момента е 3.75%. От 2027 г. тя трябва да стане 3.59% и всяка от следващите години да намалява докато достигне 2.1% през 2036 г.
• И още промени Проектът включва и редица новости, които не са свързани с мултифондовете. Едната голяма промяна при механизма за гарантиране на минималната доходност при управлението на средствата на фондовете. Досега КФН изчисляваше и оповестяваше минимална доходност на база на средното постигнато от всички фондове, докато сега се планира да се замени с пазарен бенчмарк за всеки вид подфонд, който допълнително ще се определи с наредба.

• Въвежда се и допълнителен стимул фондовете да постигат доходност над това ниво, тъй като в противен случай няма да могат да участват в служебното разпределение на лицата въз основа на критерия доходност. Това реално означава по-малък приток на нови клиенти. Друга важна промяна е, че се разширява кръга от инструменти, в които могат да инвестират фондовете. Добавят се инструменти на паричния пазар, издадени от държави – членки на ЕС, и други държави, акции и облигации на компании, листвани на пазари за растеж (като BEAM на БФБ), борсово търгувани фондове (ETF) и алтернативни инвестиционни фондове. Детайлизирани са и инвестиционните лимити за различните видове инструменти, включително и за подфондовете. Има и промени при регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и при уредбата на изплащането на пенсии. Завишават се и изискванията към капитала на пенсионните дружества. Като цяло законопроектът отдавна е комуникиран и съгласуван с бранша, така че не се очаква оттам да дойдат много идеи за редакции или критики. Повечето значими промени, включително и мултифондовете, са и по препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България цели да се присъедини догодина.

Публикуваните промени в КСО за обществено обсъждане, може да намерите тук 

Формулата за сигурно бъдеще е финансова грамотност и устойчиви инвестиции
Въвеждането на еврото няма да промени реалната стойност на средствата по индивидуалните партиди. Както при банковите сметки, партидите ще бъдат превалутирани автоматично и вече ще се изразяват в евро, а не в левове – казва Владислав Русев, член на УС на БАДДПО  в интервю за в. „Капитал“.

Спецификата при пенсионните фондове е, че партидите се водят в дялове. Броят дялове, които притежавате, остава непроменен, освен ако не правите нови вноски или тегления. Това е аналогично на притежаването на акции – ако не купувате или продавате, броят акции остава същият, променя се само тяхната цена. В момента стойността на един дял се оповестява в левове до петия знак след запетаята. Към първия работен ден от новата година тази стойност ще бъде преизчислена в евро, отново до петия знак след запетаята.

Необходимо ли е осигурените лица да приемат конкретни действия при конвертирането на парите им в евро и какви гаранции се предвиждат за прозрачността на процеса?
Осигурените не трябва да предприемат никакви действия. Превалутирането на сумите ще се случи автоматично, без допълнителни усилия от тяхна страна. Няма нужда от подписване на нови договори или подаване на заявления.

Колкото до прозрачността на процеса, той е гарантиран чрез механизма на стойността на един дял. Броят на дяловете остава непроменен. Променя се единствено стойността на един дял. Това изчисление се извършва ежедневно и се контролира от Комисията за финансов надзор.

Какви са предизвикателствата пред пенсионноосигурителните дружества по време на прехода към еврото и как регулаторите ще ги контролират?
Основното предизвикателство е осигуряването на безпроблемна работа на всички системи на първия работен ден от новата година – 5 януари. В момента провеждаме тестове и симулации, за да гарантираме, че клиентите няма да усетят никакви затруднения.

През целия процес регулаторите следят коректността на изчисленията и преоценката на активите в евро. Добрата новина е, че и в момента голяма част от инвестициите и активите на пенсионните фондове са в евро и долари, така че промяната засяга само левовата част.

Въвеждането на мултифондов модел как би се отразило на доходността на осигурените?
Мултифондовият модел може да промени управлението на риска в много по-добра посока. По-коректно е да го наричаме „фондове, обвързани с жизнения цикъл“, тъй като идеята е хората да участват във фонд, който най-добре отговаря на тяхната възраст и инвестиционен хоризонт. Това би могло да увеличи пенсиите с около 50% след 40 години осигуряване.

За по-младите осигурени това означава по-голяма експозиция към акции, които носят по-висока доходност в дългосрочен план. На практика рискът краткосрочно е по-висок, но дългосрочно винаги резултатът е много по-добър, отколкото при по-консервативно инвестиране. За хората близо до пенсия подходът е обратен – много по-консервативно инвестиране, което намалява риска от неблагоприятни пазарни събития точно преди пенсиониране. Така се постига баланс между доходност и сигурност през целия жизнен цикъл.

Оригиналното интервю може да прочетете тук 

Промени в пенсионното осигуряване: как ще се управляват парите ни?

Предвижда се частните пенсионни фондове да могат да инвестират в инфраструктура, модел, какъвто действа в почти цяла Европа, акцентира репортаж на БНТ след конференцията „КФН говори“, проведена на 14 ноември 2025 г.

Видеото може да видите тук 

От Комисията за финансов надзор си поставят и задача да се повиши финансовата грамотност на хората и припомниха, че във връзка с приемането на еврото е важно да сигнализираме, ако получаваме съмнителни обаждания.