Етикети: #мултифондове

Пенсионно-осигурителните дружества имат готовност за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Натрупаните средства в персоналните партиди ще бъдат автоматично конвертирани по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро, без загуба за осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова на среща с двама от новоизбраните членове на Фискалния съвет проф. Богомил Манов и доц. Атанас Атанасов. Потребителите ще имат възможност при заявка да получават информация за състоянието на своите спестявания в двете валути за известен преходен период, като това ще улесни адаптацията към новата парична единица, добави Милтенова. От 31 март 2025 г. БАДДПО и всички пенсионни дружества, в координация с Комисията за финансов надзор (КФН), публикуваха подробна информация за осигурените лица относно спецификите и ефектите от прехода към еврото. Въвеждането на еврото ще доведе до намаляване на транзакционните разходи, свързани с обмена на валута, което ще подобри ефективността на пенсионно-осигурителните дружества, каза още Милтенова. Секторът остава един от най-добре подготвените за въвеждането на еврото като продължават инвестициите в информационни и счетоводни системи, за да се гарантират прозрачност, стабилност и сигурност за осигурените лица.
Членовете на Фискалния съвет изразиха подкрепа за плавния и безпроблемен преход като акцентираха върху важността на регулаторния контрол и координираните усилия за информираност на осигурените лица.
Срещата беше част от поредица консултации между институциите и експертната общност, свързани с ключовите промени в макроикономическата среда, устойчивостта на финансовата система и тяхното отражение върху пенсионната система в България. Обсъдени бяха предизвикателствата, произтичащи от високите държавни субсидии към първия стълб и неустойчивостта на разходо-покривния модел. Подчертана беше необходимостта от укрепване на капиталовите стълбове чрез прилагането на по-гъвкави и ефективни инвестиционни стратегии. В този контекст беше обсъдена възможността за въвеждане на мултифондове – механизъм, който ще позволи осигурените лица да избират инвестиционни стратегии според своята възраст, толерантност към риск и очаквана доходност.
Беше отбелязано, че текущият модел на управление на пенсионните активи в България е прекалено консервативен, което ограничава потенциала за по-висока доходност. Очаква се, че с въвеждането на мултифондове осигурените лица ще могат да се възползват от по-диверсифицирани инвестиционни портфейли, което ще доведе до увеличаване на очакваната доходност и като краен резултат – удвояване на втората пенсия в дългосрочен план.
БАДДПО и Фискалният съвет изразиха готовност да работят за адекватното и професионално представяне на високата важност на капиталовите пенсионни стълбове, както и за повишаване на финансовата грамотност на гражданите.

На снимката: доц. Атанас Атанасов – член на фискалния съвет; г-жа Милтенова – Председател на УС на БАДДПО, Проф. д-р Богомил Манов, доц.д-р Металова

В интервю за предаването „Ревизия“ по Nova News, Светла Несторова – член на УС на БАДДПО внесе яснота по отношение на въпросите за втората пенсия. Тя е категорична, че вторият пенсионен стълб е увеличил парите на хората.

Често работещите не са наясно колко пари имат в личните си партиди в осигурителните дружества, нито пък каква втора пенсия ще получават след време. „Не е вярно, че вторият стълб не е оправдал съществуването си. Парите на хората са там и са увеличени. Инфлацията е почти изцяло посрещната. Системата е стабилна.“, заяви Несторова. Тя коментира, че системата у нас се представя изключително добре през последните три години и че за целия период от въвеждането на тристълбовата система в България тя се е доказала като работеща и помагаща на осигурените.  По думите ѝ, до момента няма загубени пари, няма нито един фалит на дружество. Отхвърли твърденията, че дружествата инвестират в свързани лица и техни скрити компании. „Това категорично не е вярно. Просто не е истина“, обяви Несторова.

И още – пенсионните фондове у нас искат да се въведе поредната стъпка от реформата като се институционализират т.нар. мултифондове. „Мултифондовете като реформа представляват възможност да се даде на пенсионните фондове да управляват фондове с различен рисков профил, които са адекватни за хора с друг рисков апетит. Един млад човек има инвестиционен хоризонт от 40 години, а един възрастен има няколко години. Сега се гарантира сигурност, а не доходност. Време е за реформа, която да позволи доходността на фондовете да се увеличи и системата да е адекватна и за по-младите хора“.

Целият разговор от предаването „Ревизия“, излъчено на 14.02.2025 г. може да видите тук.

Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…

Оригиналната публокация може да видите тук! 

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

– По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

– Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

– Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

– Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

– Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

– Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

– На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

– Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

• Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
• Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
• Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
• Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.

БАДДПО участва със свой пленарен доклад на тема „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“ на XIV-то издание на Националната научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, което се проведе в Стопанската академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов на 11-12 октомври 2024 г., на която Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване беше съорганизатор.

Пленарният доклад бе представен от Атанас Петров, член на УС на БАДДПО и изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителна компания ОББ“. Важно участие взеха още Иван Иванов, директор на дирекция „Инвестиции” в Пенсионноосигурителна компания „ДСК – Родина“ и Александър Вучков, ръководител на отдел „Инвестиции “ в „Пенсионноосигурителна компания ОББ“.

Конференцията бе открита от доц. д-р Румен Ерусалимов, декан на факултет „Финанси“ в СА „Димитър А. Ценов“. Той представи съорганизаторите на конференцията – Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциацията на българските застрахователи (АЗБ), Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ), Гаранционният фонд и Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

Атанас Петров поздрави организаторите и участниците, като изказа благодарности към академичната общност за положения труд и отдаденост в развитието на теоретични и практически знания в областта на осигуряването и застраховането. „Вашата роля е незаменима, защото чрез такива форуми се насърчават нови идеи и решения за справяне с предизвикателствата в тези ключови сектори“ – още в началото заяви той.

Д-р Веселин Ангелов, член на УС на АЗБ и изпълнителен директор на Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Алианц България“ представи доклад на тема „Икономическият отпечатък на застраховането в България: предизвикателства и възможности за развитие“. Той направи и съпоставка на застраховането в България, спрямо другите европейски държави.

Събитието бе организирано от катедра „Застраховане и социално дело“ на Академията и е предназначено за обмен на идеи, споделяне на опит и създаване на дългосрочни партньорства, събра специалисти от застрахователната и осигурителната дейност в аудитория „Академик Иван Стефанов“ в Ректората на СА.

Програмата на събитието бе в два отделни тематични панела – Пазарни и извънпазарни предизвикателства пред застраховането и Пазарни и извънпазарни предизвикателства пред осигуряването. В осигурителния панел бяха обсъдени въпроси, свързани с развитието на публичното и допълнителното пенсионно осигуряване в България, застаряването на населението, тенденциите при определяне възрастта за пенсиониране и други наболели теми.

БАДДПО е стабилен и естествен партньор на СА „Димитър Ценов“ от години. Сътрудничеството между различните институции в България ще продължи да разгръща своя потенциал и да се обогатява с нови инициативи в областта на осигуряването и застраховането. Официалната информация от страницата на СА „Димитър Ценов“ може да прочетете тук

Видео откъс от доклада, представен от г-н Анастас Петров

Представители на БАДДПО участват в Национална научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, която се провежда в периода 11-12 октомври 2024 г. в СА „Димитър А. Ценов“ – Свищов.

Лекцията на БАДДПО е образователна и ще представи „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсиионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“

Научният форум се провежда в рамките на създадения „Алианс по Застраховане и Социално дело” между Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Асоциация на българските застрахователи, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Гаранционен фонд, Асоциация на застрахователните брокери в България и с подкрепата на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.