Етикети: #мултифондове

Проф. д-р Ст. Димитров: Пенсионният модел у нас работи успешно, но с промени може да се интегрират трите направления

Инициативата на ЕС за Съюз на капиталовите пазари да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции ще увеличи ролята на допълнителните пенсии, посочи ръководителят на катедра „Финанси и застраховане“ във ВУЗФ

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра „Финанси и застраховане“ във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП…

Оригиналната публокация може да видите тук! 

Мултифондовете гарантират по-висока втора пенсия – Евелина Милтенова пред в. „Телеграф“

„Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи“ – каза за интервю във в. „Телеграф“, г-жа Евелина Милтенова – Председател на Асоциацията за допълнително пенсионно осигуряване.

– Г-жо Милтенова, какво ще стане с втората пенсия, ако се въведе т.нар. мултифондов модел? Разбрахме, че Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) е разработила математически модел.

– Този математически модел бе подготвен от експерти на дружествата, членове на БАДДПО. Целта ни е чрез стриктен математически анализ да съпоставим сегашния модел, който включва инвестиционен портфейл с един рисков профил, с модел, включващ инвестиционни портфейли с различни рискови профили, които следват жизнения цикъл на осигуреното лице.

Сравнени бяха различните варианти на бъдещ пенсионен модел на фондовете от втория стълб с различни рискови профили и се изведоха ориентировъчни очаквания за постигане на доходност, какви са рисковете и какъв би бил заместващият доход (бъдещата т.нар. втора пенсия). Основните изводи от това научно изследване са, че е препоръчително сегашният модел да бъде надграден чрез въвеждането на портфейли, следващи жизнения цикъл или т.нар. мултифондов модел. Тази промяна – след достатъчно натрупване напред във времето, гарантирано ще доведе до по-висока бъдеща пенсия спрямо текущия модел. Много е важно хората да знаят, че резултатите няма да се видят след година-две, а след по-дълъг хоризонт от време.

– Каква е концепцията за мултифондовете?

– Преминаването към мултифондова система ще оптимизира управлението на пенсионните средства, като се взема предвид възрастта и различните инвестиционни хоризонти на осигурените лица. Основната концепция е да се разделят средствата в универсалния фонд в три подфонда с различни рискови профили: динамичен, балансиран и консервативен.

По какво ще се различават те?

– Динамичният подфонд ще е предназначен за млади хора, които тепърва започват трудовия си път. Той ще се фокусира върху изграждането на портфейли от по-променливи и по-динамични, но високодоходни инвестиции – например акции на най-развитите борсови пазари и дялови инструменти на компании с висок растеж. С напредването на възрастта – предложението ни е около 50-ата годишнина на осигуреното лице натрупаните средства да се прехвърлят в балансирания подфонд, който съчетава по-умерени рискове и доходност. А между три и пет години преди пенсиониране средствата да се насочват към третия подфонд – консервативния, който е като настоящия модел – позволени са инвестиции само в по-нискодоходни активи като държавни облигации и депозити.

Какви са ползите от такъв модел?

– Този тристепенен модел осигурява баланс между максимална доходност в ранните години на осигуряване и стабилност преди пенсиониране. Той е вдъхновен от добрите практики в международните пенсионни системи, но ще бъде адаптиран към българската реалност.

Каква доходност се очаква за различните фондове и как тя се сравнява със сегашните пенсионни фондове?

– Доходността на трите подфонда ще бъде различна и съобразена с техните т.нар. рискови профили. Консервативният обикновено осигурява стабилна, но по-ниска доходност в рамките на 2-3% годишно, като това ще се постига чрез инвестиции в активи като държавни депозити и облигации. Балансираният ще предлага умерена доходност от около 5-7% годишно чрез комбинация от акции и облигации.

Динамичният ще цели най-висока доходност – около 8-10% или дори повече, благодарение на инвестиции в акции на доказали се компании, бързоразвиващи се фирми от перспективни индустрии, фондове за недвижими имоти и други доходоносни активи. В сравнение със сегашните пенсионни фондове, които са значително по-консервативни и не разграничават инвестициите според възрастта на осигурените лица, мултифондовете ще предоставят възможност за значително по-висока възвръщаемост, особено за младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт.

Ако мултифондовете бяха въведени от самото начало, как това щеше да се отрази на пенсиите? Какво сочи математическият модел?

– Ако мултифондовете бяха въведени още с началото на тристълбовия пенсионен модел, натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица щяха да бъдат значително по-високи. Младите хора с дълъг инвестиционен хоризонт щяха да се възползват от по-високата доходност на динамичните фондове, което би довело до по-големи пенсионни спестявания за изминалия период от над 20 години. Това от своя страна би осигурило по-високи допълнителни пенсии и по-малка зависимост от солидарната система на първия стълб. Освен това устойчивостта на пенсионната система като цяло би била по-добра, благодарение на по-ефективното управление на средствата. Според прогнозите пенсиите биха могли да бъдат почти двойно по-високи спрямо сегашните нива, ако системата беше въведена навреме.

– Какви инвестиционни инструменти ще използва всеки подфонд?

– Всеки подфонд ще е специфичен, съобразено с неговия рисков профил. Консервативният ще се фокусира върху стабилни и нискорискови активи като държавни облигации и инструменти с фиксирана доходност. Балансираният ще комбинира акции и облигации, което ще осигури по-добър баланс между риск и доходност. Динамичният ще инвестира в по-рискови, но по-доходоносни активи като акции на компании с висок потенциал за растеж, корпоративни облигации и дялове във фондове за недвижими имоти.

Тази структура на фондовете ще позволи по-добра диверсификация и оптимизиране на възвръщаемостта, като се гарантира, че парите на осигурените лица са управлявани разумно с основната цел да се натрупа висока доходност в първите поне 20 години от трудовия стаж на човека, докато 3 до 5 години преди пенсиониране да се преминава към консервативна инвестиционна стратегия.

Ще бъдат ли задължителни мултифондовете или хората ще имат избор?

– Идеята е всеки човек да може да избере подходящ фонд според своята толерантност към риск и инвестиционни цели. За тези, които не са сигурни или не желаят да направят активен избор, системата да осигурява автоматично разпределение чрез насочване към фонда по подразбиране, който е балансираният. Младите хора пък да бъдат насочвани към динамични фондове, докато с напредване на възрастта техните средства да бъдат автоматично прехвърляни в по-консервативни фондове. Този механизъм гарантира, че дори хората без достатъчни финансови познания или тези, които все още не са сигурни за собствения си избор, ще могат да се възползват от предимствата на системата. А тези, които искат да управляват сами бъдещата си пенсия, ще им бъде дадена възможност да бъдат по-активни – ако например сте лице на 51-52 години, т.е. вече сте за балансирания подфонд, но искате да изберете динамичен с разбиране за по-високия риск и доходност, ще можете да го направите чрез заявление.

Как ще се гарантира сигурността на парите в динамичните фондове? Какви ще бъдат гаранциите, че в динамичните фондове няма да има опасност да се изгубят пенсионните вноски, например при фалит на дружество, в което фондът има акции?

– И в момента има пълна прозрачност при управлението на средствата на осигурените лица, които се инвестират в публично търгувани финансови инструменти и информация за това се докладва всекидневно на Комисията за финансов надзор. Напомням ви, че средствата на осигурените лица, за разлика от банките и застрахователите, не се смесват с тези на акционерите на пенсионните дружества и се съхраняват в отделни пенсионни фондове. Строгият регулаторен контрол, който гарантира стабилността на системата в момента, ще бъде продължен.

Комисията за финансов надзор ще следи за стриктното спазване на инвестиционните ограничения и управлението на риска. Освен това идеята е средствата да бъдат диверсифицирани, т.е. да бъдат инвестирани в различни активи, за да се сведе до минимум възможността за негативни флуктуации. Математическите изчисления и историята на капиталовите пазари показват, че при динамичния подфонд, дори ако заради някакви световни трусове има спад, той сравнително бързо се компенсира за няколко години след това. Затова и те се препоръчват за младите хора, които имат дълъг осигурителен хоризонт пред себе си.

Напомням ви, че пенсионните дружества са задължени да гарантират съгласно Кодекса за социално осигуряване след старта на изплащането на вторите пенсии през 2021 г., че основната бруто вноска на осигурените лица няма да бъде изгубена. Това означава, че всички платени вноски и такси се гарантират от пенсионните дружества в момента на пенсиониране. Тези механизми осигуряват стабилност и защита, дори при колебания на финансовите пазари. Във втория стълб всяко осигуряващо се лице има персонална партида и вноските в нея са гарантирани в края на периода на натрупване, няма как да бъдат изгубени. Целта с предлагания модел е техният размер да бъде увеличен, за да се получи в крайна сметка по-висока втора пенсия.

На какъв етап е подготовката за въвеждане на мултифондовете?

– Анализът на законодателството е в напреднала фаза. Работни групи, включващи експерти от Комисията за финансов надзор и представители на пенсионния сектор, обсъждат необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване. Готови сме максимално скоро да започнем експертен разговор и със синдикатите, и с работодателите, с ресорните институции. Знаете, че законодателна инициатива имат Министерският съвет и народните представители, така че дебатът тепърва предстои.

Защо смятате, че сега е подходящият момент за въвеждане на мултифондовете?

– Причините са няколко. Първо, демографската криза и растящите дефицити в държавната пенсионна система създават спешна необходимост от модернизация на пенсионния модел. Второ, информираността на гражданите относно нуждата от лични пенсионни спестявания нараства, което създава по-голям интерес към алтернативни и по-динамични форми на осигуряване. Освен това успешните примери от други държави като Швеция и близката до нас Хърватия показват, че мултифондовете могат да осигурят по-високи пенсии и по-голяма стабилност. Тази реформа ще направи пенсионната система по-устойчива и ефективна в дългосрочен план, като ще гарантира по-добри условия за всички осигурени лица.

Оригиналната публикация – интервюто на София Симеонова с Евелина Милтенова, може да видите тук

Каква втора пенсия да очакваме и кога може да я получим?

„Клиентите, които имат натрупвания за втора пенсия, могат да получат такава и ги очаква приятна изненада – бърз, лесен процес на пенсиониране, независимо от стажа. Още по-добре е при третата пенсия, ако човек има трети стълб, защото там дори нямаш нужда от навършени години за пенсиониране, там можеш 5 години преди това в избран от теб момент да получиш размера на пенсията, за който си се подготвил и който искаш да получаваш. Колкото по-встрани вървим от основното ни пенсионно осигуряване към втори и трети стълб нещата стават по-леки, по-приемливи за клиента, да не говорим, че той е собственик на средствата“  – каза Светла Несторова, член на УС на БАДДПО и председател на УС на пенсионно-осигурителна компания „Доверие“.
В първото издание на новата рубрика „Лични финанси“ на предаването на БНТ „Денят започва“ зрителите получиха компетента и изчерпателна информация на най-често задаваните въпроси:

  • Как да разберем дали и къде сме осигурени за втора пенсия?
  • Какво да направим, ако работодателят е некоректен и не внася вноски?
  • Каква е е доходността, която клиентите на фондовете получават?
  • Подробните отговори на г-жа Светла Несторова на  още въпроси въпроси на автора на рубриката Светозар Костадинов в „Денят започва“ може да чуете тук.

Представяне на модела на инвестиционни портфейли, свързани с жизнения цикъл пред академична общност

БАДДПО участва със свой пленарен доклад на тема „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“ на XIV-то издание на Националната научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, което се проведе в Стопанската академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов на 11-12 октомври 2024 г., на която Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване беше съорганизатор.

Пленарният доклад бе представен от Атанас Петров, член на УС на БАДДПО и изпълнителен директор на „Пенсионноосигурителна компания ОББ“. Важно участие взеха още Иван Иванов, директор на дирекция „Инвестиции” в Пенсионноосигурителна компания „ДСК – Родина“ и Александър Вучков, ръководител на отдел „Инвестиции “ в „Пенсионноосигурителна компания ОББ“.

 

Конференцията бе открита от доц. д-р Румен Ерусалимов, декан на факултет „Финанси“ в СА „Димитър А. Ценов“. Той представи съорганизаторите на конференцията – Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), Асоциацията на българските застрахователи (АЗБ), Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ), Гаранционният фонд и Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“.

Атанас Петров поздрави организаторите и участниците, като изказа благодарности към академичната общност за положения труд и отдаденост в развитието на теоретични и практически знания в областта на осигуряването и застраховането. „Вашата роля е незаменима, защото чрез такива форуми се насърчават нови идеи и решения за справяне с предизвикателствата в тези ключови сектори“ – още в началото заяви той.

Д-р Веселин Ангелов, член на УС на АЗБ и изпълнителен директор на Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Алианц България“ представи доклад на тема „Икономическият отпечатък на застраховането в България: предизвикателства и възможности за развитие“. Той направи и съпоставка на застраховането в България, спрямо другите европейски държави.

Събитието бе организирано от катедра „Застраховане и социално дело“ на Академията и е предназначено за обмен на идеи, споделяне на опит и създаване на дългосрочни партньорства, събра специалисти от застрахователната и осигурителната дейност в аудитория „Академик Иван Стефанов“ в Ректората на СА.

Програмата на събитието бе в два отделни тематични панела – Пазарни и извънпазарни предизвикателства пред застраховането и Пазарни и извънпазарни предизвикателства пред осигуряването. В осигурителния панел бяха обсъдени въпроси, свързани с развитието на публичното и допълнителното пенсионно осигуряване в България, застаряването на населението, тенденциите при определяне възрастта за пенсиониране и други наболели теми.

БАДДПО е стабилен и естествен партньор на СА „Димитър Ценов“ от години. Сътрудничеството между различните институции в България ще продължи да разгръща своя потенциал и да се обогатява с нови инициативи в областта на осигуряването и застраховането. Официалната информация от страницата на СА „Димитър Ценов“ може да прочетете тук

 

Видео откъс от доклада, представен от г-н Анастас Петров

Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения

Представители на БАДДПО участват в Национална научно-практическа конференция „Пазарни и извънпазарни системни предизвикателства пред застраховането и осигуряването – теория, практика, проблеми и решения“, която се провежда в периода 11-12 октомври 2024 г. в СА „Димитър А. Ценов“ – Свищов.

Лекцията на БАДДПО е образователна и ще представи „Модел за измерване на ефектите от въвеждането на пенсиионни портфейли, свързани с жизнения цикъл“

Научният форум се провежда в рамките на създадения „Алианс по Застраховане и Социално дело” между Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Асоциация на българските застрахователи, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Гаранционен фонд, Асоциация на застрахователните брокери в България и с подкрепата на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски”.

Как мултифондовете могат да подобрят стандарта на живот след пенсиониране

В интервю на в. „Капитал“, г-н Светослав Велинов – председател на управителния съвет на ПОК „ДСК-Родина“ АД отговаря на най-важните въпроси относно въвеждането на системата на пенсионно осигуряване според жизнения цикъл, наречена накратко „мултифондовете“.

Наскоро Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел, но препоръча въвеждането на мултифондовата система. Какво представлява тя и какви са предимствата й?

  • Системата включва фондове с инвестиционен профил, определен в зависимост от жизнения цикъл на осигуреното лице. В момента този профил е еднакъв както за младите хора, които тепърва влизат на пазара на труда, така и за лицата, които са близо до пенсионна възраст. Тоест средствата се инвестират по един и същ начин, което не е в интерес на осигурените лица. Законодателните промени биха дали възможност на фондовете да управляват по-активно средствата, така че в дългосрочен план реализираната доходност да бъде по-висока.Можем да разделим мултифондовете на три категории. Динамичните подфондове инвестират основно в рискови капиталови активи, в акции с дългосрочен инвестиционен хоризонт и съответно с по-висока очаквана доходност. На следващо място е балансираният инвестиционен профил с по-ниско тегло на рисковите инструменти. Третият тип е консервативният, при който основна част заемат инвестициите в дългови инструменти. Целта при него е запазване на стойност и избягване на резки колебания в натрупаните средства.По подразбиране лицата, които тепърва навлизат на пазара на труда, попадат в динамичен подфонд. Същото важи и за вече осигурените, които имат дълъг инвестиционен хоризонт пред себе си. На определена възраст средствата на осигурените лица се прехвърлят към балансиран подфонд, а през последните години преди навършване на пенсионна възраст (3 години по примера на други държави) е за предпочитане средствата да престояват в консервативен подфонд.

    Много важно е да се запази свободата на избор за осигурените лица, така че да имат право да променят профила на своя фонд. Ако по някаква причина, въпреки че според жизнения им цикъл попадат в даден подфонд, те ще могат да променят избора си в посока по-висок или по-нисък инвестиционен риск.

    Какви предизвикателства очаквате при въвеждането на системата?
    Въвеждането на необходимите законодателни промени да стане по такъв начин, че всички възможни елементи от новата архитектура да бъдат правилно отразени в новия формат на пенсионното осигуряване, е едно от основните предизвикателства.

    От друга страна, информацията за мултифондовия модел трябва да достигне до максимално широк кръг от осигурени лица, които да научат какви са техните права и да могат да вземат информирано решение за инвестиционния си профил. Ниското ниво на финансова грамотност като цяло също е проблем, по който трябва да се работи.

    Как допълнителното пенсионно осигуряване добавя стойност за осигурените лица?
    Допълнителното пенсионно осигуряване е два вида – допълнително задължително пенсионно осигуряване, което обхваща универсалните и професионалните пенсионни фондове, и допълнителното доброволно. Осигуряването при тях се осъществява на капиталово покривен принцип на базата на дефинирани вноски. Постъпленията от осигурителни вноски се натрупват в индивидуални партиди и се инвестират с цел доходност. Именно личният принос в комбинация с инвестиционния елемент са в основата на това след пенсиониране лицата да имат по-добра финансова сигурност и стандарт на живот.

    (…..)

  • Наясно ли са българите с ползите от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване?
    Доброволното осигуряване е начинът лицата самостоятелно или чрез работодател да заделят средства за по-спокойни старини, но осведомеността тук също трябва да се подобри. Данъчното облекчение в размер до 10% от месечния или годишния облагаем доход, когато лицата правят лични вноски, е безспорно предимство. Данъчно облекчение ползват и работодателите, когато осигуряват своите служители, но размерът от 60 лв. не е актуализиран от години и не отразява ръста на доходите.
  • Как може третият стълб да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите, особено в условията на застаряващо население и демографски промени?
    Третият стълб е онзи допълнителен елемент от пенсионната система, който може да осигури по-висок стандарт на живот за пенсионерите. Демографската картина в България и дефицитите в НОИ са фактор, който следва да мотивира осигурените лица да мислят все повече в посока да се осигуряват допълнително доброволно, като разчитат на личния си принос и на възможността да прибавят доход към пенсията, която ще получават от първия и втория стълб на пенсионната система.

Цялото интервю, с подробности за актуализациите, които прави ПОК „ДСК-Родина“ АД може да прочетете тук

Пенсионноосигурителният сектор у нас демонстрира висока устойчивост

Евелина Милтенова – председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в интервю за предаването „Нашият ден“ на Българско национално радио (БНР) по повод 16-тите награди „Застраховател на годината“ за отличили се дружества от пенсионния и застрахователен сектор през 2023 г, с детайли за постиженията в пенсионната индусатрия, препоръките на ОИСР и бъдещото на модела в България с инвестиционни портфейли, следващи жизнения цикъл на осигурените лица.

И тази година по време на събитието „Застраховател на годината“ ще бъдат присъдени награди за пенсионноосигурително дружество на годината и за застрахователен брокер на годината, като отличени ще бъдат най-добрите компании в сектора. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери.

В празничния ден Милтенова изтъква, че пенсионноосигурителният сектор у нас демонстрира висока устойчивост, като е преодолял успешно предизвикателствата в геополитически план и в пазарно-икономическо отношение. Милтенова подкрепя това твърдение със статистически данни за инвестиционните резултати през изминалата година.

Основните теми на разговора са застрахователната и осигурителна култура в страната ни, новостите в сектора и актуалната оценка на ОИСР.

ОИСР проведе проучвателна мисия в София, чиято цел е била да прегледа системата на частното пенсионно осигуряване и нейното текущо състояние. Проверката е отчела висока стабилност и значимост на допълнителното пенсионно осигуряване в България. По думите на Милтенова ОИСР насърчава доброто сътрудничество между държавния и допълнителния осигурителен стълб и е подкрепила въвеждането на мултифондовия модел.

Милтенова пояснява, че става дума за модел, при който всяко осигурено лице разполага с индивидуален инвестиционен портфейл, като инвестиционната му стратегия съответства на жизнения му цикъл. По-млади хора ще се възползват от по-динамични и доходоносни инвестиционни решения, а с доближаване до пенсионната възраст инвестициите ще стават по-консервативни и защитени.

Повече по темата чуйте в звуковия файл от разговора на Нина Цанева с Евелина Милтенова

Вноската за пенсиите от втория стълб трябва да се повиши плавно до 10 на сто, според БАДДПО

Интервю на г-жа Евелина Милтенова – Председател на БАДДПО за БТА

Вноската към капиталовите фондове от втория стълб на пенсионното осигуряване е ниска, в размер на 5 на сто, и отдавна е назрял моментът за преразглеждането й и нейното плавно увеличаване до 10 на сто. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова, след като преди дни Организацията за икономическо сътрудничество и развитие даде висока оценка на българския пенсионен модел и препоръча да се подготвят необходимите промени в частното пенсионно осигуряване с цел да се увеличат доходите за старост и гарантират адекватни пенсионни плащания.

Експертът смята, че трябва да се усъвършенства пенсионното законодателство с въвеждане на мултифондове както за универсалните, така и за доброволните фондове. Всяка забава всъщност поставя пенсионно-осигурителните компании в неконкурентна позиция спрямо други участници на пазара, което силно засяга пряко и самите осигурени лица в България, предупреди Милтенова.

Тя посочи още, че преходът към въвеждането на еврото за пенсионните дружества ще бъде плавен, портфейлите ще се адаптират лесно, а фондовете ще се радват на по-голяма стабилност и възможности в рамките на еврозоната.

Според нея тази положителна перспектива гарантира, че пенсионерите в България могат да очакват сигурно и благоприятно бъдеще.

Частните пенсионни фондове ще могат да изследват по-широк набор от инвестиционни възможности в стабилния и развит пазар на еврозоната, което потенциално ще повиши дългосрочната възвръщаемост, отбеляза тя.

Пълният текст на интервюто, може да прочетете тук 

 

Дългоочакваните мултифондове – надежда и предизвикателство за пенсионните дружества

Георги Тодоров, изпълнителен директор и член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“ и член на УС на БАДДПО, в „Светът е бизнес“, 24.04.2024

Как са структурирани фондовете за допълнително пенсионно осигуряване сега? Какъв е приносът на втори стълб за изсветляване на вноските за пенсия и постигане на доходност? Как се управляват активите във фазата на изплащане?

В какви активи инвестират фондовете за допълнително пенсионно осигуряване? Как се отразява глобалната икономическа криза на пенсионната система в България?

Време ли е за въвеждане на мултифондове, какво ще представляват и каква е готовността да бъдат приети и възприети?

Текстът от видеото може да прочетете и в Investor

 

Въвеждане на мултифондовете – въпроси и отговори, БНТ

Владислав Русев, член на УС на БАДДПО и Главен изпълнителен директор на ПОК „Алианц“ България, в интервю по БНТ за предимствата на мултифондовете и обсъжданите предложения за промени в тристълбовата система на България.

„Това, което сме виждали в страни, в които има мултифондове в година, когато тук реализираме средно около 10% положителна доходност, мултифондовете в други страни са реализирали 20 и повече процента“, заяви Владислав Русев.

По различни причини законопроекти за въвеждането на мултифондове в миналото не са успявали да стигнат до обнародването им в Държавен вестник.

В момента Асоциацията на пенсионните дружества заедно с Комисията за финансов надзор отново подготвя концепция за въвеждане на мултифондовете.

Мултифондовете са инвестиционни портфейли с различен рисков профил – консервативен, балансиран или агресивен, в рамките на един пенсионен фонд. Те се различават по дела на акциите спрямо облигациите в инвестиционния порфейл.

Още по темата, в репортажа на БНТ от 21 април 2024 г.

Top