Етикети: кфн

FORBES BULGARIA публикува КЛЮЧОВИ ФАКТИ за новият модел за съпоставяне на доходност (бенчмарк) на пенсионните фондове, публикуван днес и от КФН.

Промените са заложени в проект на наредба, изготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване, и целят по-обективно измерване на резултатите от управлението на пенсионните фондове.
С новия модел регулаторът цели да насърчи по-активно управление на средствата с фокус върху по-висока доходност за осигурените лица.
Предвижда се и поетапен преход към новата система в периода 2028–2031 г., докато бъде натрупан необходимият исторически период за пълното прилагане и отчитане на методологията.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

В центъра на новия модел стои въвеждането на показател за съпоставяне на доходността (бенчмарк), изграден на база комбинация от борсови индекси, отразяващи представянето на финансовите пазари. Същият ще служи като основен критерий при служебното разпределение на осигурените лица, които не са избрали фонд, и като обективен измерител за представянето на подфондовете в универсалните пенсионни фондове и на професионалните пенсионни фондове, отчитащ различията с структурата на инвестиционните портфейли и дългосрочния характер на пенсионните спестявания .

Предложената структура на новия бенчмарк включва пет глобални индекса и компонент „парични средства“ и е съобразена с инвестиционните възможности, предоставени от закона (глобални и европейски дългови и дялови финансови инструменти), става ясно от съобщението на КФН.

Предвижда се да бъдат включени глобалните индекси S&P Global 1200 EUR Hedged PRI и S&P Euro PRI. Дълговият компонент на бенчмарка ще бъде формиран от два индекса на облигационните пазари – iBoxx € Eurozone 5-10 TRI и iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI. В новата методология е включен и българския капиталов пазар с индекса BGBX40 PRI.

Паричните средства (наличностите по разплащателни сметки) са включени като самостоятелен компонент с нулева доходност, отразявайки изискванията на регулаторната рамка за поддържане на ликвидност, с оглед прехвърлянето на средства към фондовете за извършване на плащанията, изплащане на средства на наследници на починали лица и др.

Новата рамка предвижда различни тегла на компонентите според рисковия профил на отделните подфондове. Най-висок дял на акциите ще има динамичният подфонд, предназначен за по-млади осигурени лица с дълъг инвестиционен хоризонт. При него общото тегло на акционните индекси достига 75%.

Методологията предвижда доходността да се изчислява на годишна база чрез средногеометричен подход за период от пет години, включващ последните 20 тримесечия. Според КФН това ще намали влиянието на краткосрочните пазарни сътресения и ще осигури по-обективна оценка на дългосрочното управление на пенсионните активи.

Оригиналниата публикация във Forbes Bulgaria може да прочетете тук
Оргиналната публикация в сайта на КФН – тук 

Комисията за финансов надзор (КФН) представи проекти на нови наредби, които въвеждат по-високи изисквания към резервите и по-строги механизми за защита на средствата на осигурените лица. Промените са част от подготовката за въвеждането на мултифондовия модел и надграждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Основната цел на регулатора е да гарантира по-устойчива и стабилна система, способна да посреща както пазарни колебания, така и нарастващия брой лица във фазата на получаване на пенсии. Проектите за новите наредби са публикувани за обществено обсъждане в сайта на КФН – тук 

Акценти: 

🔹
„По-високи резерви и по-строг контрол означават по-сигурна защита на средствата както във фазата на натрупване, така и при изплащане на пенсии.“

Значително увеличение на резервите
Един от основните акценти е повишаването на изискванията за резервите, които пенсионните дружества поддържат:
• Резервът за гарантиране на брутните вноски се увеличава от 0,5% до между 1% и 1,5% от активите;
• Резервите за покриване на пенсионните плащания се разширяват и нарастват от около 1% до между 4% и 6%;
Тези промени целят да осигурят по-силен финансов буфер и по-голяма сигурност при изпълнение на ангажиментите към осигурените лица

Динамичен контрол и по-висока финансова дисциплина
Новата рамка въвежда по-стриктен и динамичен контрол върху резервите:
• дружествата ще преизчисляват резервите си ежемесечно;
• при недостиг ще бъдат задължени незабавно да ги допълват със собствени средства;
• при надвишаване на определените нива ще се допуска освобождаване на ресурс.

🔹
„Резервите ще се актуализират ежемесечно и ще се допълват незабавно при необходимост – механизъм, който засилва финансовата дисциплина в системата.“

Нова организация на пенсионните плащания
Предложените промени въвеждат и нова структура за изплащане на пенсиите:
• създават се общи фондове за пожизнени пенсии и за срочни плащания;
• осигурява се възможност за обединяване на средствата от различни фондове при изплащане;
• улеснява се организацията на плащанията и управлението на риска.

По-ясни и по-високи гаранции за пенсионерите
Съществена промяна е свързана и с начина на изчисляване и гарантиране на пенсиите:
• отпада използването на техническия лихвен процент;
• при отпускане на пенсия ще се гарантира първоначално определеният ѝ размер;
• гаранцията ще се базира на пълния размер на средствата, преведени от индивидуалната партида.

🔹
„След 2027 г. ще се гарантира самият размер на отпуснатата пенсия, а не само натрупаните средства по партидата – важна стъпка към по-голяма предвидимост за хората.“

По-устойчива система в условия на пазарна несигурност
Според КФН, новите изисквания са насочени към ограничаване на рисковете в условия на волатилни финансови пазари и гарантиране на достатъчни буфери за покриване на ангажиментите към осигурените лица.

Влизане в сила
Проектите на наредби ще бъдат подложени на обществено обсъждане, като се предвижда новите правила да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Публикувани са за 30-дневно обществено обсъждане в сайта на КФН

Предложените от КФН мерки представляват важна стъпка към:
• по-висока финансова стабилност на пенсионната система;
• по-ефективен надзор върху пенсионните дружества;
• по-силна защита на средствата на осигурените лица и пенсионерите.
В контекста на въвеждането на мултифондовия модел тези промени допълнително укрепват доверието в системата и създават условия за по-сигурни и предвидими пенсионни доходи в дългосрочен план.

Оригиналната новина, публикувана на сайта на КФН може да намерите тук 

Мултифондовият модел поставя осигуреното лице в центъра на системата, като му дава възможност активно да участва в управлението на собствените си пенсионни спестявания и да търси по-висока доходност в дългосрочен план – каза Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор и ръководител на управление „Осигурителен надзор“, в подкаста на БНТ „Истината за…мултифондовете. Как да увеличим парите си за пенсия“ с водещ Надя Обретенова.  , посветено на предстоящите ключови промени в допълнителното пенсионно осигуряване.

Основната идея на реформата е осигурените лица да получат реален избор как да се инвестират средствата по техните лични партиди, в зависимост от възрастта им, инвестиционния хоризонт и индивидуалната толерантност към риск. Чрез мултифондовата система всеки ще може да избере между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, като при липса на изричен избор ще се прилага автоматично разпределение по т.нар. „жизнен цикъл“.

„Целта на мултифондовата система е парите на хората да работят по-ефективно за тях, съобразно възрастта и индивидуалния им рисков профил.“ – уточни Диана Йорданова

Активен избор и по-добра доходност
Целта на промените е значително повишаване на дългосрочната доходност и съответно – на размера на бъдещите пенсии. По-младите хора ще могат да се възползват от по-високия потенциал на капиталовите пазари чрез динамични стратегии с по-голям дял на акциите, докато с наближаване на пенсионната възраст управлението ще става по-предпазливо, с фокус върху запазване на натрупаните средства.
Изборът на подфонд ще се извършва чрез кратък въпросник за определяне на рисковия профил, със съдействието на пенсионното дружество, а възможността за промяна остава веднъж годишно.

Диана Йорданова изтъкна, че пенсионноосигурителните фондове в България вече са доказали, че могат да управляват средства и да постигат много добра доходност (последните години, около 8-10%), дори и при сегашните условия. „Нашата цел е, когато човек достигне възраст за пенсиониране, той да може да разполага с минимум около 20% от последната работна заплата, от последния осигурителен доход, който е имал. Това е голямата цел“

Сигурност, контрол и гаранции
В интервюто специален акцент е поставен върху високото ниво на защита на средствата в универсалните пенсионни фондове.
Сигурността на средствата остава водещ приоритет, подкрепена от законови гаранции. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор напомни, че това е секторът с най-строг регулаторен режим, включващ ежедневен надзор от КФН и втори контролен механизъм чрез банките попечители., резерви и ежедневен двоен контрол от страна на КФН и банките попечители.

„Допълнителното пенсионно осигуряване е най-строго контролираният сектор – с ежедневна отчетност и ясна гаранция за внесените средства.“ – уверява Диана Йорданова

Законодателството предвижда и ключова гаранция – осигурените лица получават най-малко брутния размер на направените вноски, дори при неблагоприятни пазарни сътресения. Тази защита се подкрепя от система от резерви, които пенсионноосигурителните дружества поддържат именно с цел стабилност и защита на интересите на осигурените.
Освен това средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и наследяеми, което ясно отличава допълнителното пенсионно осигуряване от разходопокривните модели.

Информирането – ключът към успеха на реформата

Според зам.-председателя на КФН, успехът на мултифондовата система зависи в голяма степен от информирания и активен избор на гражданите. Реформата не само разширява възможностите, но и насърчава личната отговорност и ангажираност към собственото пенсионно бъдеще.
Интервюто дава ясен знак, че предстоящите промени целят по-устойчива, прозрачна и ефективна система, ориентирана към по-добри резултати за осигурените лица в дългосрочен план.
▶️ Гледайте целият подкаст на БНТ, „Истината за…“ тук:

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 171 059 души, като 5 126 236 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 35 269 са лица, получаващи разсрочени плащания и 9 554 са пенсионери (2 в професионалните и 731 в доброволните пенсионни фондове, и 8 821 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 74 822 души или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на ПОД е 31 174 601 хил. лв., като 30 781 342 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 393 259 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през годината с 4 450 405 хил. лв. или с 16,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,86 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,40 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,42 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,68 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,58 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,06 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2025 г. е 5 126 236 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 60 103 души, или с 1,19 на сто.
Към 31.12.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 30 781 342 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 16,17 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,76 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 13,41 на сто и 10,48 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 8,12 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2025 г. са общо 3 354 126 хил. лв. и се увеличават с 13,46 на сто в сравнение с 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,43 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,60 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 18,44 на сто. Доброволният пенсионен фонд по професионални схеми отчита ръст от 2,35 на сто в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2025 г. са 44 090, от които 8 821 пенсионери и 35 269 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 19 039 хил. лв. за пенсии, 175 403 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 1 002 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2025 г. е 237,87 лв., а средният размер на разсроченото плащане 522,92 лв.
Подробна информация за предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта за промени в КСО, одобрен днес, 19 януари 2026, на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.

Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.

За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.

Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.

Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества – плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.

Оригиналият текст, може да прочетете в сайта на КФН, тук 

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст.
Към 30.06.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто.
Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто.
Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика.

В интервю за „Денят започва“ на БНТ, Васил Големански – Председател на Комисията по финансов надзор, увери гражданите, че секторът на пенсионните фондове в България остава стабилен и добре регулиран.

„По отношение на пенсионните фондове, до тук това, което наблюдавам и нашите данни показват, е, че секторът е доста спокоен в момента. Пенсионните фондове, които отговарят в момента за втори и трети стълб от българската пенсионна система — т.е. универсалното пенсионно осигуряване и доброволното — са относително с добри показатели, добре управляват средствата, които имат“, обясни Васил Големански.
Той обясни, че това е доста добре регулиран сектор, с много строги регулации – ежедневно подават данни към КФН и анализите се правят на ежедневна база.
Комисията за финансов надзор има важни отговорности в процеса по въвеждане на еврото в България, особено в небанковия финансов сектор, обясни още Големански. Той увери, че по-голямата част от поднадзорните дружества са подготвени за прехода, но гражданите трябва да проявяват внимание, особено при съмнителни финансови предложения.
„На първо време всички наши поднадзорни лица, както знаете, съгласно приетото законодателство по повод въвеждане на еврото като българска валута, имат задължение всички търговци от един месец след приемането ни на решението за еврото, т.е. от 8 август, да публикуват в лева и в евро цените. Първото ни основно задължение е това и това трябва да продължи до края на другата година. Това е първото ни основно задължение. Второ, има допълнителни задължения за публикуване и преизчисляване на активите, както и на пенсии, както и за страховки, което трябва да се случи автоматично“, обясни Васил Големански.
От Комисията напомнят, че тя е органът, който отговаря за прилагането на процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.
„До момента нашата информация, т.е. имахме анкета края на май месец с нашите поднадзорни лица. Около 90% от тях декларираха абсолютно готовност, че всичко е наред и няма да имат проблеми с въвеждането“, обясни председателят на КФН.
Във връзка със защитата на потребителите, от КФН напомнят, че гражданите могат да подават жалби и сигнали при съмнения за нередности в небанковия сектор.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст.
Към 31.03.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са осигурени лица в пенсионните фондове, 25 295 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 6 627 са пенсионери (3 в професионалните и 786 в доброволните пенсионни фондове и 5 838 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 23 893 души или с 0,47 на сто.
Към 31.03.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 27 294 467 хил. лв., като 27 050 767 хил. лв. са нетните активи на пенсионните фондове, а 243 700 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през първото тримесечие на годината с 570 271 хил. лв. или с 2,13 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,52 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,61 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,48 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,41 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2025 г. е 5 088 208 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 22 075 души, или с 0,44 на сто.
Към 31.03.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 27 050 767 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 2,09 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 2,28 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 1,26 на сто и 0,41 на сто. Отчетеният ръст от доброволните пенсионни фондове за периода е 0,08 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2025 г. са общо 773 104 хил. лв. и се увеличават с 10,28 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 9,85 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 7,33 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 24,97 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2025 г. са 31 133, от които 5 838 пенсионери и 25 295 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 728 хил. лв. за пенсии, 36 766 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 175 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2025 г. е 232,36 лв., а средният размер на разсроченото плащане 508,03 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.
Към 31.12.2024 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.
Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.
Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.
През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.
Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.